|
09.03.2023 ID:1480
Здравейте, работя в Център за обществена подкрепа, с 20 дни платен год. отпуск. Според чл. 26 ал. 3 от Наредбата - възпитателите,
педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с
умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за
медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с
увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете
за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в
центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в
центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за
безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца,
както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на
удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.
Никъде не са упоменати длъжностите психолог, социален работник и въобще специалисти, работещи с деца, които работим на същите условия с горупоменатите длъжности и фактически няма база, на която да се опрем, за да поискаме от Общината, която ние работодател, повече от полагаемите 20 дни.
Моля Ви за компетентно разясняване на казуса и благодаря предварително.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 08.03.2023 ID:1478
Многодетна майка съм,на 56 години с 28 год стаж.Мога ли да се пенсионирам по рано
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)
| 08.03.2023 ID:1477
Искам да попитам има ли закон или наредба в който е вписано,че когато даден човек е в отпуск или болничен не му се полагат ваучери за храна? И ако има такъв, кой е той? Благодаря за вниманието и отделеното време..
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 02.03.2023 ID:1456
Във връзка със сключен договор с предмет „Приготвяне и доставяне на топъл обяд по процедура за ди-ректно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR003-1.ХХХ „Топъл обяд“ по Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс“, моля за Вашето становище относно следното:
Договорът е сключен с икономически оператор, който не е регистриран по ЗДДС. Съгласно условията за кандидатстване по процедурата относно специфичните изисквания за допустимост на разходите по процедурата се определят следните допустими разходи: 1. разходи за закупени хранителни продукти, използвани за приготвянето на топъл обяд, който включва стандартна скала на единичен разход за топъл обяд; 2. административните и транс-портните разходи и разходите за съхранение и приготвяне, поети от бенефициентите, разп-ределящи храните и/или основното материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, под формата на единна ставка в размер на 7% от разходите по т.1. 3. разходите за съпътства-щи мерки, предприети от бенефициентите или от тяхно име и декларирани от бенефициен-тите, доставящи храните и/или основното материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, под формата на единна ставка в размер на 7% от разходите по т.1. Възстановяването въз основата на стандартна скала на единичните разходи за един топъл обяд се формира на база брой получени топли обяди (без разходите за приготвяне и раздаването на храната), броя на крайните получатели на подкрепата и броя на дните, в които е получавана храната. Стандартната скала на единичните разходи включва единствено разходите за продуктите, вложени в приготвянето на супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт на стойност 3,20 лв. Стойността на разходите е с включен ДДС.
Със Заповед № РД-25-12/21.09.2022 г. на Министерството на труда и социалната по-литика „Размерът на финансирането на единица топъл обяд за едно лице за един ден е 3,90 лв., което включва: храна за обяд: супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт – 3,20 лв. и други разходи: транспортни, режийни, консумативи – 0,70 лв.“.
Съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
С оглед на описаното по-горе как следва да бъде издавана фактурата от изпълнителя по договора - за сумата от 2,67 лв. без ДДС за един топъл обяд или за сумата от 3,20 лв. с ДДС?
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е определена за Управляващ орган на Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. (https://asp.government.bg/bg/operativna-programa-za-hrani/operativna-programa-za-hrani-2021-2027-g/vruzka-s-nas/). (ТЛ)
| 02.03.2023 ID:1455
Здравейте, във връзка с трансформирането на социални услуги ние като ДЦДМУ с капацитет 24 потребители, предлагаме следните социални услуги по чл.15 от ЗСУ: Информиране и консултиране- 15 %, застъпничество и посредничество- 10 %, терапия и рехабилитация- 35%, обучение за придобиване на умения-20 % и дневна грижа- 100 %. Искам да попитам колко ще е капацитета на потребителите за всички социални услуги и означава ли,че всички потребителите на общодостъпните соц. услуги, трябва да са потребители и на дневна грижа, тоест дали трябва да имаме повече потребители от 24 дневна грижа? Също така могат ли потребители да бъдат насочени към нас без Телк или ЛКК?
Уважаема госпожо, в процеса на анализ на потребностите и планиране на социалните услуги на общинско и областно ниво водеща роля имат Закона за социалните услуги (ЗСУ) и приложимата нормативна уредба към него, по-специално Наредбата за планирането на социалните услуги (НПСУ), в която процедурата е изчерпателно регламентирана. Поради това и общините в качеството им на планиращи социалните услуги на територията на общината, следва да се ръководят единствено от нормативната уредба в тази област. От страна на АСП са разработени и представени на общините, областните администрации и териториалните структури на агенцията указания и препоръчителни структури на анализите на потребностите по чл. 37, ал. 1 от НПСУ и на предложението за планирането в общината на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, по чл. 41, ал. 1 от НПСУ (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/). Тези указания са с препоръчителен характер и целят преди всичко да подпомогнат общините в процеса на планиране на услугите. В указанията на АСП се съдържат конкретни примери, свързани с декомпозирането на съществуващите социални услуги, като обръщаме внимание, че представеното процентното съотношение е само за улеснение на общините. Следването на указанията ще Ви даде отговор на въпроса относно броя на местата за всички социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), които предоставяте в сега действащата социална услуга (център) именно на база на процентното съотношение на декомпозиране. Отново Ви обръщам внимание, че центърът е само физическото място (специализираната среда), където се предоставят социални услуги. Самият център като такъв не е социална услуга по смисъла на ЗСУ. Имайте предвид също, че ЗСУ не ограничава потребителите какъв вид и колко социални услуги по чл. 15 от ЗСУ могат да ползват. Социални услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. В този смисъл, няма как всички потребители на консултативните услуги (информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения) да са потребители и на дневната грижа, освен ако индивидуалната оценка на потребностите го показва и лицето има желание и е избрало да ползва всички услуги. Обръщам внимание, че посочените консултативни услуги не са само общодостъпни. Те могат да се предоставят както като общодостъпни, така и като специализирани. Съгласно регламентираните в Допълнителните разпоредби на ЗСУ дефиниции на социалните услуги, дневната грижа е изрично определена като услуга за лица с трайни увреждания. (ТЛ)
| 28.02.2023 ID:1445
ЗДРАВЕЙТЕ, РАБОТЯ В МАЛКА ОБЩИНА В ДЦДМУ, В МОМЕНТА ПОСЕЩАВАТ КАКТО ДЕЦА ТАКА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ, ПО НАВИЯ ЗАКОН МЛАДЕЖИТЕ НЯМАТ ПРАВО ДА ПОЛЗВАТ НАШИТЕ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, ТОЕСТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕНАСОЧАТ КЪМ ЦЕНТЪР ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ, НО В НАШАТА ОБЩИНА НЯМА ТАКЪВ, ТА ВЪПРОСА МИ Е КЪДЕ ДА СЕ НАСОЧАТ ТЕЗИ МЛАДЕЖИ И ДО КОГА Е СРОКА ЗА ТЯХНОТО ИЗВЕЖДАНЕ?
Уважаема госпожо, отговор на поставения въпрос се съдържа в отговора на предходния Ви въпрос. Предоставената информация по представения казус е недостатъчна, поради което имайте предвид следното:
При възникване на необходимост от определена нова социална услуга общината има законово задължение да изведе тази необходимост в текущия процес по планиране на социалните услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, във връзка с разработваната към момента Национална карта на социалните услуги. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 7 от Наредбата за планирането на социалните услуги (НПСУ) социалната услуга дневна грижа се планира на общинско ниво. В допълнение, Приложение № 8 към Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), съдържащо стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Дневна грижа за деца с трайни увреждания и Дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания, дава определение относно възможното комбиниране на услугата с другите видове социални услуги, в случаите на комплексно предоставяне. Обръщаме внимание и на приложимостта на Приложение № 9 към НКСУ, съдържащо допълнителен стандарт за деца и лица с агресивно и проблемно поведение, включително за деца с психиатрична диагноза в криза. Потребителите може да бъдат насочени да ползват не само социалната услуга дневна грижа (която не е една и съща с „дневен център“), но и други адекватни на нуждите им социални услуги. Освен това, отново отбелязваме, че съгласно чл. 56 от Закона за социалните услуги е дадена възможност за предоставяне на социална услуга на общинско ниво от една община за лица и от други общини, т.е. за представения казус би било полезно да се наберат данни за наличието на социални услуги в съседни/близки общини и въпросът да се обсъди с другите общини.
По отношение на въпроса за срока на „извеждане“, т.е. на привеждане на съществуващите социални услуги в съответствие със стандартите и критериите за качество, определени в НКСУ напомняме, че този срок е 12 месеца от влизането в сила на наредбата и е регламентиран в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на НКСУ. (ТЛ)
| 28.02.2023 ID:1444
Работя в Дневен център за деца и младежи с увреждания, има младежи които са над 29 годишна възраст, трябва ли да прекратя ползването на услугата?
Когато в СУ се предоставят 5 вида социални услуги по чл. 15 от ЗСУ като комплекс и всички специалисти са включени в петте услуги, трябва ли да има поименно щатно за всяка една услуга или едно за всички като комплекс?
Уважаема госпожо, в дневния център се предоставя основно специализираната социална услуга дневна грижа, която може да се предоставя както самостоятелно, така и да се комбинира с други социални услуги – информиране и консултиране, общностна работа, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга), подкрепа за придобиване на трудови умения (за младежи над 16-годишна възраст). Това означава, че центърът е само физическото място (специализираната среда), където се предоставят социални услуги. Самият център като такъв не е социална услуга по смисъла на Закона за социалните услуги (ЗСУ). ЗСУ и приложимите подзаконови нормативни актове към него дават достатъчно свобода на доставчиците на социалните услуги да организират гъвкаво предоставяните от тях услуги. ЗСУ изрично регламентира, че организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата. Освен това, законът не ограничава доставчиците да предоставят една социална услуга с определения брой места в съответствие с Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) в различни физически места. Законът дава и възможност две общини да могат да сключват споразумения помежду си за предоставяне на една социална услуга (в случая дневна грижа) на две места. Организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в НКСУ. Следва да се има предвид, че Наредбата за планирането на социалните услуги и НКСУ регламентират целевите групи от потребители за всяка социална услуга. В тях са определени два вида дневна грижа – дневна грижа за деца с трайни увреждания и дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания. Това предполага, че социалните услуги за дневна грижа за деца се обособяват и предоставят отделно от социалните услуги за пълнолетни лица.
По отношение на втората част от поставения въпрос, следва да се отбележи, че в приложенията към НКСУ, съдържащи стандартите и критериите за качество на всички социални услуги по ЗСУ, в случаите на комплексно предоставяне на социални услуги, е регламентирано следното: „При комплексно предоставяне на социални услуги доставчикът по своя преценка може да разработва общи или отделни програми, правила, регистри и други документи за различните видове социални услуги. При прилагане на подхода за общи документи за всички предоставяни комплексно услуги следва да има ясна и добре структурирана информация за всички видове социални услуги, които доставчикът предоставя, както и за всички видове социални услуги, които всяко от лицата ползва комплексно от един доставчик.“. (ТЛ)
| 27.02.2023 ID:1438
Здравейте, Принципно грижата за децата В ЦНСТД без увреждания би следвало да се осъществява от мултидисциплинарен екип, състоящ се от: Социален работник с ръководни функции; Възпитатели/специалисти; Детегледачки/социални сътрудници; Помощен персонал- хигиенист и готвач Въпросът ми е, може ли да се сключи трудов договор едновременно за длъжността детегледач и хигиенист, и ако да трябва ли работника да получи по-голямо възнаграждение, т.к. съвместява двете длъжности. При режим на работа 24 часа, работното време за 7 часа ли е? При нощна смяна колко персонал трябва да е в заведението за социална услуга, може ли да остава на смяна само един служител?
Бих желала да ме уведомите, имат ли право работещите в социалните услуги на СБКО?Благодаря Ви редварително за отговора!
Уважаема госпожо, въпросите свързани с прилагането на трудовото законодателство, независимо, че касаят социална услуга за резидентна грижа за деца без увреждания, следва да бъдат поставени по компетентност в рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 26.02.2023 ID:1432
1.Има ли разминаване в чл.222,ал.3 от КТ с Чл.31(1)т.3 от КТД системата на образованието?
2. КТД дава ли по- големи привилегии от КТ , съгласно цитираните членове?
3. Учител / директор, синдикален член, който има 10 години в сферата от последните 20, не е ли ощетен, да се възползва от повечето заплати при пенсиониране и колко заплати трябва да получи при пенсиониране?
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 23.02.2023 ID:1421
Чл. 10, ал.1 на Наредбата за планирането на социалните услуги изисква специализираните социални услуги информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения да се планират и на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на лица от цялата страна, когато се предоставят на:
1. лица в кризисна ситуация;
2. лица, пострадали от домашно насилие;
3. лица – жертви на трафик.
В ал.2 е указано, че максималният брой на потребителите на услугите по ал. 1 е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 от същата наредба.
Как се тълкува разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за планирането на социалните услуги: като максималният брой на всички изброени специализирани услуги да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 или максималният брой на потребителите на всяка специализирана услуга да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2.
Моля за отговор в кратък срок!
Уважаема госпожо, в чл. 10, ал. 2 от Наредбата за планирането на социалните услуги е регламентирано, че максималният брой на потребителите на услугите по ал. 1 (информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения) е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 (социални услуги за осигуряване на подслон на лица в кризисна ситуация, на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица – жертви на трафик). В разпоредбата не се посочва, че максималният брой на потребителите на всяка специализирана услуга за информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения трябва да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2.
Следва да се има предвид, че при ползване на услугата осигуряване на подслон от едно лице на същото не му се налага да ползва ежедневно едновременно и останалите 4 услуги за информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения, които се предоставят почасово.
Едно място в почасова услуга не означава един потребител и че услугата ще работи само с един потребител, за който се осигурява финансиране, а показва с колко потребители може да работи услугата едновременно във всеки един момент. Ако условно има 2 места за услугата информиране и консултиране и предоставянето на услугата отнема средно 30 минути на потребител, то в рамките на пълен работен ден могат да получат подкрепа не 2-ма, а реално 16 потребители. Аналогично, при услугата терапия и рехабилитация с определено 1 място и средна продължителност на ползване на услугата от 1 потребител за 1 час, то това означава, че 8 различни потребители могат да ползват социалната услуга терапия и рехабилитация в рамките на един пълен работен ден. (ТЛ)
| 17.02.2023 ID:1387
Здравейте, Законът за социалните услуги въвежда едно ново понятие, една нова фигура и това е "доброволецът". В допълнителната разпоредба е дадена и легална дефиниция за тази фигура. Но практически, при една проверка от Инспекция по труда как може да се отграничат доброволците, от наетите от доставчика на социалната услуга. Сами по себе си първите извършват трудова дейност, работата им може да се обхване от длъжностна характеристика като на наети по трудово правоотношение от доставчика на услугата, спазват трудова дисциплина, в т.ч. и етичния кодекс, имат определено работно време ? Т.е. с тази фигура и чрез закона може да се направи едно явно прикриване на трудово правоотношение. Как някой инспектор би повярвал на "разработени програми от доставчиците на социални услуги" - документ на хартия, че примерно половината са на трудов договор, а другите - хванати без трудови договори, са доброволци. Дори никой съдия в районен съд не би кредитирал с доверие едно такова нещо, като доброволец. Въпросът ми е : Как е уредена в трудовото законодателство фигурата на доброволеца ?
Уважаеми господине, по смисъла на Закона за социалните услуги (ЗСУ) доброволци са физически лица, които по собствен избор и извън техните трудови или служебни правоотношения извършват дейности, определени от доставчик на социални услуги, като за извършените дейности не получават възнаграждение (§1, т. 33 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ). Съгласно чл. 126 от ЗСУ при предоставянето на социални услуги могат да бъдат включвани доброволци. Включването на доброволци при предоставянето на социални услуги се осъществява съгласно разработени програми от доставчиците на социални услуги, в които се определят условията, при които се допуска включване на доброволци при предоставянето на социални услуги, видът дейности, които доброволците могат да осъществяват, правата и задълженията на доброволците, както и задълженията на доставчика за осигуряване на обучение, методическа подкрепа и супервизия на доброволците. Отговорност за дейността на доброволците носи доставчикът на социалната услуга. Съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги, при приложимост, доставчикът на социалната услуга сключва договор с всеки доброволец за извършваните от него дейности.
По отношение на конкретно поставения въпрос, следва да го отнесете по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 16.02.2023 ID:1385
От Асеновград съм на 8 февруари,след 3 месеца и половина ми дойде решението от ТЕЛК -80% инвалидност,а на 3 февруари си закупих годишна винетка.Имайки право на безплатна отидох в Социални грижи и ми казаха,че не могат да ми върнат парите.Ще изчакам да ми отговорите,защото това е не правомерно в европейска държава.Телефона ми е ХХХХХХХХХ.
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 15.02.2023 ID:1373
Здравейте,
директор съм на основно училище със седмично общежитие. Бихме искали консултация как можем да го превърнем в резидентска грижа.
Благодаря
Уважаема госпожо, всички въпроси в областта на социалните услуги, включително за тяхното създаване са уредени в Закона за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. В ЗСУ социалните услуги са определени като дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Ползването на социални услуги е винаги съобразно желанието и личния избор на лицата. Водещ принцип в действащото законодателство е, че ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай, че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността.
Общините в Република България са основен доставчик на социални услуги. Те инициират създаването на нови социални услуги, които се финансират от държавния и общинския бюджет в съответствие с националните приоритети и потребностите от услуги. Освен от общините и специално създадени от тях за предоставянето на социалните услуги юридически лица, социални услуги могат да се предоставят и от частни доставчици. Съгласно ЗСУ частни доставчици могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Частните доставчици могат да предоставят социални услуги на територията на страната след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Те могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз.
Социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място/сграда на тяхното предоставяне. Те се определят в зависимост от основните групи дейности, които съдържат. По този начин се осигурява по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите и възможност за удовлетворяване в най-пълна степен на индивидуалните потребности на лицата, които ги ползват. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 на ЗСУ, като съдържанието на всяка една от тях е дефинирано в Допълнителните разпоредби на закона. Дадена е и възможност за профилиране на услугите по различни признаци, като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация. Уредени са и възможните начини за организация на предоставянето на социални услуги от доставчиците. Тя може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата, а в зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги.
Социалните услуги могат да се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети и от самите частни доставчици на социални услуги. От държавния бюджет за финансиране на социални услуги се предоставят средства само на общините. Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от европейски структурни и инвестиционни фондове, европейски и международни програми и проекти, международни финансови институции, физически и юридически лица и други източници.
Частните доставчици на социални услуги финансират самостоятелно социалните услуги, които предоставят. Законът обаче дава възможност предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, да се възлага от общините на частни доставчици на социални услуги чрез провеждане на конкурс. С оглед организирането и предоставянето на социални услуги с необходимото качество, доставчиците на услугите могат да получават методическа подкрепа от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги.
Също така, важно е да се отбележи, че всички нови социални услуги, включително и тези за предоставяне на резидентна грижа, следва да отговарят в пълна степен както на приетите нормативни (Наредба за качеството на социалните услуги) и стратегически документи в сферата на социалните услуги, така и на Общоевропейските насоки за преход от институционална грижа към грижа в общността. Обективната преценка за допустимостта на всяка една сграда се базира на изпълнението на условията за: (1) предоставянето на висококачествена социална услуга, (2) за възможност за социално включване на настанените лица (включително физическа близост на сградата до общността и до подкрепящи и съпътстващи услуги) и не на последно място по важност (3) за създаване на условия за независим живот на настанените лица.
Следва да имате предвид, че съгласно ЗСУ ползването на резидентна грижа от деца задължително подлежи на съдебен контрол с изключение на ползването на резидентна грижа до 30 дни в годината от деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато не са налице основанията за настаняване извън семейството.
С оглед изясняване на намеренията Ви относно създаване на социална услуга за резидентна грижа и за допълнителна информация може да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 13.02.2023 ID:1359
Здравейте, във връзка с Националната програма за достъпна жилищна среда и кандидатсване по К1, е упоменато сключване на договор за СМР между испълнителя и бенефициента. Къде е качено това приложение - договор за СМР?
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 09.02.2023 ID:1345
Предоставяме услугата "Рехабилитация и терапия"на деца с генерализирани разстройства в развитието- аутизъм, в ЦСРИ-"Алтернатива 55" Стара Загора. Информирането и консултирането е елемент от пряката ни работа с потребителите; с него започва реално всеки случай; имаме лиценз за ЦСРИ; услугата ни е делегирана държавна дейност. Необходимо ли е наличието на отделен лиценз за предоставяне на услуга "Информиране и консултиране" в този случай.
Уважаема госпожо, съгласно § 38, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги (ЗСУ) лицата, които до влизането в сила на закона са вписани в регистъра по отменения чл. 18, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, са длъжни да се лицензират по реда на ЗСУ до 31 декември 2021 г. Лицензирането на частните доставчици на социални услуги е за социалните услуги по реда на чл. 15 от ЗСУ. Също така, съгласно § 1, ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи и в центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи (с Програма "Ранна интервенция на уврежданията"), се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги:
1. информиране и консултиране (като общодостъпна и като специализирана услуга);
2. общностна работа;
3. застъпничество и посредничество;
4. терапия и рехабилитация;
5. обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга);
6. подкрепа за придобиване на трудови умения (за младежи над 16-годишна възраст).
С оглед изясняването на конкретните обстоятелства по случая, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги, която лицензира частните доставчици на социалните услуги. (ТЛ)
| 08.02.2023 ID:1336
Здравейте! Директор съм на училище. В училището има ученици със СОП,чиито родители са им лични асистенти. Моля да ми отговорите какви са задълженията им като такива,когато децата им са в училище,а не вкъщи?!
Благодаря!
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към работодателя, с когото съответните лични асистенти имат сключени договори съгласно трудовото законодателство. (ТЛ)
| 06.02.2023 ID:1322
Бихте ли ми дали яснота, възнаграждението на служител по трудов договор в Дневен център за деца с увреждания на длъжност психолог дали следва да се съобразява с минималните изисквания за индивидуални основни месечни заплати за основен специалист по дейност Терапия и рехабилитация (чл.15,т.4 от ЗСУ) или с минималните изисквания за индивидуални месечни заплати на основен специалист по дейност Дневна грижа (чл.15,т.7 от ЗСУ)?
Предварително благодаря за отговора!
Уважаема госпожо, поставеният въпрос е от компетентността на ръководителя на услугата, който е работодател на служителите, осъществяващи дейностите по предоставянето ѝ. Съгласно чл. 18 от Закона за социалните услуги организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата. В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят както самостоятелно, така и като комплекс от различни социални услуги. При избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се прилагат принципите за осигуряване на лесен достъп до услугите и комплексна подкрепа чрез различни дейности, осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите и за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности, както и за осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите.
В допълнение, във всяко приложение към Наредбата за качеството на социалните услуги, съдържащо стандарти и критерии за качеството на съответната социалната услуга, е разписана възможността за самостоятелното ѝ предоставяне или предоставянето ѝ комплексно с други социални услуги. Освен това, при комплексното предоставяне са изброени социалните услуги, с които тя може да се предоставя. В рамките на компетентността на лицето, което отговаря за управлението на дадена социална услуга, е да разработи длъжностно и поименно щатно разписание в съответствие с трудовото законодателство и съобразено със спецификата на предоставяната услуга, както и с начина на нейното управление – самостоятелно или комплексно.
С оглед изложеното няма как да се даде еднозначен отговор на поставения от Вас въпрос, тъй като от значение е начинът на управление на услугата, а както е посочено по-горе, организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата.
Обръщаме внимание, че Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет са определени минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, съобразно различните групи длъжности. Целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. В правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в Наредбата не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят. (ТЛ)
| 06.02.2023 ID:1315
Здравейте,
Работя на трудов договор като педагот към Център за обществена подкрепа (ЦОП). Имам магистърска степен по специалността.
Центъра се финансира от проект по ОП Развитие на човешките ресурси, бенефициент е общината, договорът ми е сключен с нея.
Въпросът е свързан с начина на определяне на работната заплата.
Съгласно Методика за регламентиране на възнагражденията по ОП Развитие на човешките ресурси, утвърдена от МТСП, раздел III параграф 1.1. средния размер на брутната заплата на служителите, заети с дейностите по ОП РЧР се определя на база средната работна заплата за страната съгласно данните на Националния статистически институт.
Съгласно актуализираната Методика за условията и начините на предоставяне на социални услуги в Центровете за обществена подкрепа, одобрена от АСП, Чл. 9.4 Когато услугата се предоставя от вънщен доставчик... Тире 2 Заплатите на персонала не могат да бъдат по ниски от средната брутна заплата за социалната сфера за съответната община. Това имплицитно предполага, че средната заплата за подобна дейност в Център за обществена покрепа, управляван от общината, следва да бъдат съобразена със средна работна заплата в тази сфера в общината.
Видно от горните две разпоредби е, че заплатите на служителите в Центровете за обществена подкрепа са обвързани със средната работна заплата.
Като се има предвид горното моля за мнението на МТСП по следния въпрос:
Как следва да се формира размера на работното възнаграждение на професионалистите в Центровете за обществена подкрепа, предоставящи социални услуги финансирани от ОП РЧР, които се реализират от общината в ролята на доставчик и бенефициент?
Предварително благодаря.
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (https://esf.bg/vrazka-s-nas/). (ТЛ)
| 01.02.2023 ID:1293
Кога ще бъдат приети стандартите за работно натоварване съгласно чл.123 от ЗСУ?
Уважаема госпожо, дейността по разработването на стандартите по чл. 123 от Закона за социалните услуги все още не е приключила. (ТЛ)
| 30.01.2023 ID:1276
майка ми е с телк100% без чп иима нужда от помощ в къщи и за пазаруване на 77г има ли вече такива програми?
Уважаема госпожо, социалната услуга „асистентска подкрепа“ по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ) се предоставя за:
- лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност;
- деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон (чл. 93, ал. 2 от ЗСУ).
За ползване на възможностите за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на Вашата близка. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно съществуващите социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги.
Имайте предвид, че общините стартират изпълнението на проекти по мярка „Грижа в дома“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. Тя е продължение на добре известната мярка „Патронажна грижа“ от предходния програмен период 2014-2020 г. Целта на мярка „Грижа в дома“ е да бъдат осигурени почасови интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда за хора с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване, включително психологическа подкрепа, консултация с диетолог, доставка на храна и продукти от първа необходимост, закупени със средства на потребителите. Екипите на „Грижа в дома“ ще съдействат с осигуряване на административни и битови услуги. За допълнителна информация, включително за изпълнението на проект по мярка „Грижа в дома“ в населеното място, в която живее Вашата близка, следва да се обърнете по компетентност към общината. (ТЛ)
|
|