|
22.10.2025 ID:6109
Здравейте, имам питане работя по Трудов Договор и ми предстои изплащане на обезщетение при пенсиониране, но същото време работя и по втори ТД по чл.110 от КТ. Прекратявам и двата ТД едновременно и въпросът ми е по втория ТД следва ли да получа обезщетение по чл.222ал.3 от КТ.
Уважаема госпожо,
Договорът за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицето, сключило такъв договор има всички права на работник или служител, вкл. право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
В тази връзка при едновременно прекратяване на основното и допълнителното трудово правоотношение на работник или служител, който отговаря на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, той ще има право на обезщетение само по едното от правоотношения. (СР)
| 22.10.2025 ID:6108
Възможно ли е студент редовна фирма на обучение да напусне работа без спазване на необходимото предизвестие посочено в подписания трудов договор без да дължи обезщетение на работодателя при положение, че студентът е редовна форма на обучение. Студентът е подписал трудовия договор след започване на редовната форма на обучение
Уважаема госпожо,
В чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено основание за прекратяване на трудовия си договор без предизвестие от страна на работника или служителя, когато той продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура.
От значение за валидността на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е обективното обстоятелство за настоящо или предстоящо обучение и невъзможността за съвместяване на работата с обучението, т.е. ако работникът или служителят счита, че работата затруднява обучението му. В този смисъл е и константната съдебна практика.
В тази връзка сме на мнение, че ако работникът или служителят желае да упражни правото си да прекрати трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ, е необходимо само да удостовери факта на продължаващо или предстоящо редовно обучение. Трудовият договор се прекратява от момента, посочен от работника като заповедта на работодателя има само удостоверителен характер. (СР)
| 21.10.2025 ID:6107
здравейте, ваучерите за храна при 4 часов работен ден на трудов договор по ч.111 може ли да са 100лв при 200лв за всички останали служители или трябва да са 200лв?
От запитването може да се предположи, че се касае за предоставяне на ваучери за храна като част от социално-битовото и културното обслужване (СБКО).
Разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) дава възможност на работодателите, да осигуряват организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като елемент на СБКО в предприятието. В тази връзка няма пречка да се дават и ваучери за храна. Начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293, ал. 1 от КТ), т.е. негова изключителна компетентност е да прецени за какви конкретни цели, в кои случаи и при какви условия ще се осигурява СБКО, вкл. и в кои случаи и при какви условия ще се предоставят ваучери за храна.
Предвид изключителната компетентност на общото събрание относно разпределението на разходите и начина за предоставяне на СБКО от една страна, а от друга - неговата функция да представлява общите интереси на всички работници и служители, вкл. на назначените по допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ, независимо от заеманата длъжност или други обстоятелства, преценката за общодостъпност на ваучерите за храна следва да се направи въз основа на неговото решение, като се отчете естеството и предназначението на този вид социална придобивка. Следва да се отбележи, че по своята същност ваучерите за храна са социална придобивка, която се предоставя на наетите лица, за да облекчи тяхното трудово ежедневие, т.е. този вид социални разходи предполагат техният ползвател да се явява на работа и да полага труд, съобразно уговореното в трудовия му договор.
От гледна точка на данъчното законодателство, вкл. признаването на ваучерите за храна за социален разход на работодателя, и спазването на изискванията на чл. 209 ЗКПО, следва да се обърнете по компетентност към НАП. ЛТ/
| 21.10.2025 ID:6106
В едно ЕООД собственика реши да избере за управител друго физическо лице и това обстоятелство вече е вписано в Търговския регистър.
Въпроса ми е може ли физическото лице , което е едноличен собственик на капитала на въпросното ЕООД да сключи трудов договор с управителя за да изпълнява длъжността: Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона.
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон самият договор се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Следва да се има предвид, че договорът за управление не е трудов договор и правата и задълженията по него не се уреждат с трудовото законодателство.
Кодексът на труда (КТ) регулира трудовото правоотношение, което възниква между работодателя и работника или служителя. Когато се сключва трудов договор работникът или служителят работи под ръководството и контрола на работодателя. Едноличният собственик на капитала на ЕООД не може да се намира в служебна зависимост от самия себе си, поради което не може да се сключва трудов договор с управителя на дружествто.В противен случай той би бил недействителен. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., ІV г.о., ГК).
Предвид изложеното и описаната в запитването хипотеза, при която собственикът на дружеството и управителя на същото дружество са две различни лица, считаме, че не е пречка да се сключи трудов договор между тях. ГЕ
| 21.10.2025 ID:6104
има ли срок за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1? Бившият ми работодател ми го изплаща на 2 пъти, като втората част ще ми я изплати след още 1 месец и в основанието на превода е споменат друг член.
Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Срокът, за който се изплаща обезщетението е до 1 месец, или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор.
Работникът или служителят следва да поиска от бившия си работодател изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, като удостовери оставането си без работа за съответния изтекъл период от време или постъпването си на работа с по-ниско трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Прилагането на чл. 228, ал. 3 КТ следва да бъде съобразено със срока, за който се изплаща обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. ЛТ/
| 21.10.2025 ID:6103
Здравеите, имам завършен Бакалавър по предучилищна педагогика с изучаване на английки език в педагогичеси факултет. Завърших след това и Английска хиология магистратура. Сега уча приложна психология втора магистратура редовно отново в педагогически факултет, без прекъсване на трудовия ми договор, необходимо ли е да искам писменно разрешение от работодателя ми, за да уча, лекциите са събота и неделя. Какъв платен отпуск ми се полага по КТ и каква е процедурата за неговото ползване съгласно нормативните документи. В предишните ми обучения не съм ползвала такъв вид платен отпуск.Благодаря Ви.
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се по чл. 169, ал. 1 от КТ имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). Видно от разпоредбата, предпоставки за ползване на отпуските за обучение по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ са:
- работникът или служителят да учи във висше училище,
- обучението да е без откъсване от производството;
- работодателят да е дал съгласие.
Преценката дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове, учебни програми и ежегоден график на учебния процес (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). С оглед различието и спецификата в учебните планове и програми, формите на обучение (задочна, редовна или дистанционна) не са определящи за правото на платен отпуск за обучение чл. 169, ал. 1 от КТ. Когато организацията на учебния процес не пречи на работника или служителя да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, е налице хипотезата на обучение без откъсване от производството.
Следва да се има предвид, че право на работодателя е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение дори и когато обучението отговаря на посочените условия. Съгласието на работодателя трябва да бъде дадено в писмена форма за всяка степен на обучение.
По отношение на редът за ползване на отпуските за обучение в чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е установено, че те се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. Когато учащият се е отсъствувал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползуваният отпуск се счита неплатен. (СР)
| 21.10.2025 ID:6102
Длъжен ли е работодател да прекрати трудовото правоотношение на Кмет на кметство/Изборна длъжност назначен по чл.107 от КТ/ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и получаването й от НОИ?
Може ли да продължи работа до изтичане на мандата му и след това да си получи обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ?
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. С оглед на това, че мандадът на кметовете на кметства е определен със ЗМСМА и Изборния кодекс (ИК), като изрично е предвидено, че кметовете на кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени с ИК, сме на мнение, че освобождаването им от длъжност поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, противоречи на тяхното правно положение. В подкрепа на това мнение, следва да се посочи, че основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на кметовете са регламентирани изчерпателно в чл. 42, ал. 1 от ЗМСМА и не включват придобиването на право на пенсия.
Според чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател, без значение дали е упражнено. (СР)
| 21.10.2025 ID:6101
Държавен служител в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 - годишна възраст в размер на 12 месеца (самотен родител) след този отпуск има ли право на годишен платен отпуск?
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 63 от Закона за държавния служител (ЗДСл) държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда.
Според чл. 57, ал. 1 от ЗДСл платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага. Предвидена е и хипотеза за отлагане на отпуска, когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (чл. 59, ал. 4 от ЗДСл). В чл. 59а, ал. 2 от ЗДСл е установено, че когато платеният годишен отпуск е отложен поради ползване на отпуск за отглеждане на дете, правото на държавния служител на ползване на годишен отпуск се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
За повече информация по прилагане на Закона за държавния служител можете да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. (СР)
| 21.10.2025 ID:6100
Служител има основен трудов договор с 8 часов работен ден и полагащ се отпуск в размер на 20 работни дни. През м. април е сключено допълнително споразумение към трудовият договор по чл.119 от КТ , с което му се възлага работа по Европейски проект по 2 часа на ден в извън работното време по основния трудов договор и възнаграждение, съгласно бюджета на проекта. През м. септември лицето излиза в платен годишен отпуск за 10 работни дни по основния трудов договор. Служителят има ли право на отпуск и по проекта за допълнителните 2 часа работа на ден, в какъв размер и как следва да бъде изчислен като не бива да се смесва финансирането от собствения бюджет и бюджета на проекта?
От запитването е видно, че работата по Европейски проект е възложена с допълнително споразумение към трудовия договор. Размерът на основния платен годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовия договор, и ако уговореният в него размер на отпуска не е променен с допълнителното споразумение, няма основание за предоставяне на отпуск в по-голям размер. ЛТ/
| 21.10.2025 ID:6099
Може ли да се ползва изцяло вътрешна онлайн система за заявяване и разрешаване на отпуск от служителите, без да се изизсква копие на хартия и/или електронен подпис. Удостоверяването в системата е чрез служебен мейл.
Според чл. 128б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение (чл.128б, ал. 2 от КТ). Част от документите по чл. 128б, ал. 2 могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването им се определят с акт на Министерския съвет (чл. 128б, ал. 3 от КТ).
По-конкретно, изискванията за създаване и поддържане на електронна система от работодателя за целите на електронното трудово досие са регламентрани в Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (Наредбата). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в трудовия договор или в друга писмена форма страните по трудовото правоотношение могат да дадат изрично съгласие да бъдат адресати на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение. Изискванията относно информационната система за създаване и съхранение на електронни документи, които следва да са част от трудовото досие на работника или служителя, са определени в чл. 12, 13 и 14 от НВИССЕДТДРС.
При спазване на цитираните нормативни изисквания за създаване и съхраняване на електронни документи, част от трудовото досие на работника или служителя, няма пречка тези документи, в т.ч и молба за отпуск, да бъдат само в електронен вид, без да се подават и на хартия. ГЕ
| 20.10.2025 ID:6094
Имаме ЕООД със собственик едно физическо лице и управител , вписан в Търговския регистър , който е друго физическо лице.
Въпроса ми е : Може ли управителят на ЕООД да сключи трудов договор с физическото лице,което е едноличен собственик на капитала на дружеството?
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон самият договор се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Следва да се има предвид, че договорът за управление не е трудов договор и правата и задълженията по него не се уреждат с трудовото законодателство.
Кодексът на труда (КТ) регулира трудовото правоотношение, което възниква между работодателя и работника или служителя. Когато се сключва трудов договор работникът или служителят работи под ръководството и контрола на работодателя. Едноличният собственик на капитала на ЕООД не може да се намира в служебна зависимост от самия себе си, поради което не може да се сключва трудов договор с управителя на дружествто.В противен случай той би бил недействителен. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., ІV г.о., ГК).
С оглед на изложеното и представените в запитването данни, считаме, че не е възможно с управителя на дружеството да се сключи и трудов договор, т.е. не може да се съвместяват и двато вида договор, тъй като не е възможно управителят, в качеството му на такъв да се намира в отношение на власт и подчинение със самия себе си. ГЕ
| 20.10.2025 ID:6093
Здравейте!
Имам въпрос на тема : Общински съветник в бременност и майчинство.
Терминът ми е на 23 януари 2026 г. като 45 дни преди термина и 90 дни след датата на раждане на детето, ще бъда в болничен съгласно закона.
В тази връзка имам следните въпроси:
1. По време на описания период по горе може ли да посещавам заседания на комисии и заседания на общинския съвет, без това да пречи на ползване на болничния лист и да получавам полагащото ми се обезщетение за това от държавата?
2. По време на описания период по горе как трябва да се оформят документите от счетоводството на общинската администрация, така че да мога да получавам полагащото ми се обезщетение по болничния лист от държавата?
След изтичане на максималния болничен лист от 135 дни ще бъда в майчинство за отглеждане на детето, съгласно закона в периода 2026-2027 година. В тази връзка имам следния въпрос:
1. По време на описания период по горе може ли да посещавам заседания на комисии и заседания на общинския съвет, без това да пречи на ползване на моето майчинство и да получавам полагащото ми се обезщетение за това от държавата, и да получавам възнаграждението си за участие в комисии и заседания на общински съвет, като общински съветник?
Благодаря предварително.
Уважаема госпожо,
Извън случаите на несъвместимост, предвидени в чл. 34, ал. 5, т. 1 и 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), лице, избрано за общински съветник може да продължи да работи по съществуващо преди избора трудово правоотношение. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск по съществуващо трудово правоотношение, който се признава за трудов стаж.
Съгласно чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
Според чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът поради бременност и раждане се ползва в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането – въз основа на съответен акт от здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), и в размер на остатъка до 410 дни – въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, като предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.
Считаме, че няма пречка за участие в заседания на комисии и заседания на общинския съвет по време на ползване на отпуск за бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след изтичане на периода от 135 дни, които се разрешават с болничен лист от здравните органи. В конкретния случай разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА няма да намери приложение, тъй като за един и същи период не могат да се ползват различни видове отпуск едновременно.
Следва да се има предвид, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар, издал болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите са задължени да не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност (чл. 18, ал. 1 от НМЕ).СР
| 20.10.2025 ID:6092
Във фирма е утвърдено четиримесечно отчитане на работното време. Изготвени са четири месечни графици. Но се налага корекция на графика за първия месец, а след това в края на всеки месец се изготвя нов график за следващ месец. През месеца, поради определени причини се прави корекция на графика. Служител излиза в отпуск поради временна нетрудоспособност. По кой график следва да се отчете болничния по дежурства. Моля, да ми отговорите - по утвърдения четиримесечен график, по графика изготовен в края на месеца за следващия месец или по последно коригиран график. Благодаря
Съгласно чл. 9б, ал. 1 НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане, за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по ал. 1 се извадят съответните часове по утвърдения поименен график (чл. 9б, ал. 3 НРВПО).
Съгласно чл. 9а, ал. 1 НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9, ал. 2 НРВПО).
Бихме искали да обърнем внимание, че измененият поименен график, както и първоначално съставеният, също се утвърждава от работодателя, и обхваща целия период, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, в случая – 4 месеца.
Когато работникът или служителят е ползвал отпуск за временна неработоспособност, нормата за продължителност на работното време за 4-месечния период се преизчислява, като от нея се изваждат съответните часове по поименния график, утвърден от работодателя преди ползването на отпуска. ЛТ/
| 17.10.2025 ID:6086
Здравейте,
Моля за становище във връзка с чл. 319 от КТ, съгласно който "Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.".
Колко дни отпуск по чл. 319 от КТ се полагат на служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто в следните случаи:
1. ако съгласно сключения трудов договор, служителят има право на 25 дни платен годишен отпуск (в съответствие с чл. 155, ал 4 и чл. 156а от КТ);
2. ако съгласно сключения трудов договор, служителят има право на 35 дни платен годишен отпуск (в съответствие с чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 28, т. 1 от НРВПО)?
С уважение,
Ръководител отдел ЧР
1. Основният платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ е в размер на 20 работни дни, като на основание чл. 156а КТ е уговорен по-голям размер на отпуска – 25 работни дни.
Отпускът по чл. 319 КТ е основен платен годишен отпуск за работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 и неговият размер е не по-малко от 26 работни дни. Поради това служителят, за когото е запитването, има право на основен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни, освен ако с индивидуалния трудов договор не се уговори по-голям размер.
2. Съгласно чл. 28, т. 1 НРВПО асистентите и главните асистенти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 35 работни дни. Следва да се отбележи, че според чл. 155, ал. 5 КТ в удължения платен годишен отпуск се включва основния платен годишен отпуск. Поради това служителят, за когото е запитването, има право на основен платен годишен отпуск в размер 35 работни дни, освен ако с индивидуалния трудов договор не се уговори по-голям размер. ЛТ/
| 17.10.2025 ID:6084
Здравейте!
Ако едно лице работи в държавна администрация на основен трудов договор 8 /пълно работно време/, на него не му се начислява процент прослужено време съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
Ако същото лице работи при втори работодател на допълнителен трудов договор, като вторият работодател не е "държавна администрация", следва ли да му се начислява процент прослужено време при него, пропорционално на отработеното време?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Според ал. 8 на чл. 12 от наредбата допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
От запитването е видно, че лицето е служител по основно трудово правоотношение в държавната администрация и за него се прилага чл. 107а КТ. Тези служители нямат право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Тъй като лицето няма право и не получава допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата по основното трудово правоотношение, няма пречка върху получаваното трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност по допълнителен трудов договор при втория работодател, който „не е държавна администрация“, да се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ. По наше мнение, с изплащането на допълнителното възнаграждение по допълнителния трудов договор не се нарушава разпоредбата на чл. 12, ал. 8 НСОРЗ, тъй като изплащането е в рамките на продължителност на работното време по-малка от 8 часа и не надхвърля регламентираното ограничение. ЛТ/
| 16.10.2025 ID:6082
Здравейте,
Лица,извършващи охранителна дейност и са назначени на длъжност охранители, в случая осъществяват физическа невъоръжена охрана, спада ли към категория рискови професии и в кой нормативен акт е уредено, че тази професия е рискова?
Въпросът е във връзка с това, дали охранителнителните фирми осъществяващи физическа охрна трябва да сключват застраховка "Професионална отговорност"?
Благодаря.
В областта на здравословните и безопасни условия на труд работещите се застраховат задължително за риска "трудова злополука", когато извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им (чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд). Работодателят застрахова работещите за своя сметка при условия и по ред, определени в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука". Съгласно наредбата, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Трудовият травматизъм се определя чрез коефициент на трудов травматизъм (Ктт) на базата на статистическа информация за трудовите злополуки по икономически дейности за 3-годишен период, предхождащ годината, в която се правят изчисленията. Коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и социалната политика по икономически дейности по данни на Националния осигурителен институт от информационната система за трудови злополуки и се обнародва в "Държавен вестник". Дейностите по охрана и разследване (КИД 80) не са включени в Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г., следователно са с Ктт по-нисък от средния за страната и за тях не се изисква задължителна застраховка "трудова злополука". Изискванията относно задължителната застраховка "Професионална отговорност" са определени в Кодекса за застраховане, който е извън обхвата на трудовото законодателство. (НА)
| 15.10.2025 ID:6081
Здравейте,
Каква база следва да се използва за изчисление на платен отпуск, при служител, който временно е преминал на 4-ри часов работен ден и към момента на подаване на платеният отпуск е бил отново преназначен на 8 часов работен ден със следните особености:
Хронология
от 06.01.2022 до 17.08.2025 - на 8 часа, 2706,25 лв основно възнаграждение
от 18.08.2025 до 14.09.2025 - на 4 часа, 1353,13 лв основно възнаграждение
от 15.09.2025 до момента на 8 часа
Август месец:
В платено майчинство е до 03.08.2025
от 04.08.2025 до 15.08.2025 е платен отпуск, назначена на 8 часа
Отработени дни от 16.08.2025 до 31.08.2025 г. - 10 дни, на 4 часа
Септември месец:
В отпуски е от 15.09.2025 до 30.09.2025 г.- 11 дни, на 8 часа
Отработени дни от 01.09.2025 до 14.09.2025 - 9 дни, на 4 часа
Има ли основание за прилагане на чл. 177, ал. 2, тъй като по същество в референтния месец август, имаме промяна на щата и нехомогенно възнаграждение?
Благодаря предварително!
Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
С оглед правилото на чл. 177, ал. 1 и представените данни следва, че през август изискуемите 10 работни дни са отработени при работно време 4 часа, съответно и при по-ниско възнаграждение. Следователно сме на мнение, че възнаграждението за ползван отпуск през месец септември следва да се изчисли на база на среднодневното брутно трудово възнаграждение, определено за отработените 10 дни през месец август. ГЕ
| 15.10.2025 ID:6080
Тази година 1 ноември, Ден на будителите, е в събота. Когато официалните празници по ал. 1 на чл. 154 от КТ, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Присъствен или неприсъствен ден е 3 моември 2025 г. за работещите в учебните заведения?
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития.
Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения.
Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието.
Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи.
По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
| 15.10.2025 ID:6079
Попада ли 3 ноември 2025 г. в хипотезата на чл. 154, ал. 2 от КТ - неприсъствен ден по отношение на работещите в учебни заведения, тъй като 1 ноември 2025 г., обявен за официален празник, макар и със специален статут - само за работещите в учебни заведения, се пада в съботен ден?
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития.
Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения.
Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието.
Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи.
По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
| 15.10.2025 ID:6076
Как се прекратява ТД за заместване от работодател, при условие че заместваното лице не се е завърнало на работа /майка, която все още си е в отпуск по майчинство/.
Според чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. С оглед на това е и предвиденото специално прекратително основание за този вид срочен трудов договор – чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ- със завръщане на замествания на работа, т.е. за да се прекрати срочното трудово правоотношение със заместника следва титулярят на длъжността да се е завърнал реално на работа.В случай, че титулярят не се е завърнал срочнитя трудов дговор за заместване може да бъде прекратен на на някои от другите основания за прекратяване на трудов договор, регламентирани в глава шестнадесета от КТ. ГЕ
|
|