26.02.2023 ID:1432
1.Има ли разминаване в чл.222,ал.3 от КТ с Чл.31(1)т.3 от КТД системата на образованието? 2. КТД дава ли по- големи привилегии от КТ , съгласно цитираните членове? 3. Учител / директор, синдикален член, който има 10 години в сферата от последните 20, не е ли ощетен, да се възползва от повечето заплати при пенсиониране и колко заплати трябва да получи при пенсиониране?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

23.02.2023 ID:1421
Чл. 10, ал.1 на Наредбата за планирането на социалните услуги изисква специализираните социални услуги информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения да се планират и на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на лица от цялата страна, когато се предоставят на: 1. лица в кризисна ситуация; 2. лица, пострадали от домашно насилие; 3. лица – жертви на трафик. В ал.2 е указано, че максималният брой на потребителите на услугите по ал. 1 е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 от същата наредба. Как се тълкува разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за планирането на социалните услуги: като максималният брой на всички изброени специализирани услуги да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 или максималният брой на потребителите на всяка специализирана услуга да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2. Моля за отговор в кратък срок!

Уважаема госпожо, в чл. 10, ал. 2 от Наредбата за планирането на социалните услуги е регламентирано, че максималният брой на потребителите на услугите по ал. 1 (информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения) е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 (социални услуги за осигуряване на подслон на лица в кризисна ситуация, на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица – жертви на трафик). В разпоредбата не се посочва, че максималният брой на потребителите на всяка специализирана услуга за информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения трябва да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2. Следва да се има предвид, че при ползване на услугата осигуряване на подслон от едно лице на същото не му се налага да ползва ежедневно едновременно и останалите 4 услуги за информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения, които се предоставят почасово. Едно място в почасова услуга не означава един потребител и че услугата ще работи само с един потребител, за който се осигурява финансиране, а показва с колко потребители може да работи услугата едновременно във всеки един момент. Ако условно има 2 места за услугата информиране и консултиране и предоставянето на услугата отнема средно 30 минути на потребител, то в рамките на пълен работен ден могат да получат подкрепа не 2-ма, а реално 16 потребители. Аналогично, при услугата терапия и рехабилитация с определено 1 място и средна продължителност на ползване на услугата от 1 потребител за 1 час, то това означава, че 8 различни потребители могат да ползват социалната услуга терапия и рехабилитация в рамките на един пълен работен ден. (ТЛ)

17.02.2023 ID:1387
Здравейте, Законът за социалните услуги въвежда едно ново понятие, една нова фигура и това е "доброволецът". В допълнителната разпоредба е дадена и легална дефиниция за тази фигура. Но практически, при една проверка от Инспекция по труда как може да се отграничат доброволците, от наетите от доставчика на социалната услуга. Сами по себе си първите извършват трудова дейност, работата им може да се обхване от длъжностна характеристика като на наети по трудово правоотношение от доставчика на услугата, спазват трудова дисциплина, в т.ч. и етичния кодекс, имат определено работно време ? Т.е. с тази фигура и чрез закона може да се направи едно явно прикриване на трудово правоотношение. Как някой инспектор би повярвал на "разработени програми от доставчиците на социални услуги" - документ на хартия, че примерно половината са на трудов договор, а другите - хванати без трудови договори, са доброволци. Дори никой съдия в районен съд не би кредитирал с доверие едно такова нещо, като доброволец. Въпросът ми е : Как е уредена в трудовото законодателство фигурата на доброволеца ?

Уважаеми господине, по смисъла на Закона за социалните услуги (ЗСУ) доброволци са физически лица, които по собствен избор и извън техните трудови или служебни правоотношения извършват дейности, определени от доставчик на социални услуги, като за извършените дейности не получават възнаграждение (§1, т. 33 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ). Съгласно чл. 126 от ЗСУ при предоставянето на социални услуги могат да бъдат включвани доброволци. Включването на доброволци при предоставянето на социални услуги се осъществява съгласно разработени програми от доставчиците на социални услуги, в които се определят условията, при които се допуска включване на доброволци при предоставянето на социални услуги, видът дейности, които доброволците могат да осъществяват, правата и задълженията на доброволците, както и задълженията на доставчика за осигуряване на обучение, методическа подкрепа и супервизия на доброволците. Отговорност за дейността на доброволците носи доставчикът на социалната услуга. Съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги, при приложимост, доставчикът на социалната услуга сключва договор с всеки доброволец за извършваните от него дейности. По отношение на конкретно поставения въпрос, следва да го отнесете по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

16.02.2023 ID:1385
От Асеновград съм на 8 февруари,след 3 месеца и половина ми дойде решението от ТЕЛК -80% инвалидност,а на 3 февруари си закупих годишна винетка.Имайки право на безплатна отидох в Социални грижи и ми казаха,че не могат да ми върнат парите.Ще изчакам да ми отговорите,защото това е не правомерно в европейска държава.Телефона ми е ХХХХХХХХХ.

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

15.02.2023 ID:1373
Здравейте, директор съм на основно училище със седмично общежитие. Бихме искали консултация как можем да го превърнем в резидентска грижа. Благодаря

Уважаема госпожо, всички въпроси в областта на социалните услуги, включително за тяхното създаване са уредени в Закона за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. В ЗСУ социалните услуги са определени като дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Ползването на социални услуги е винаги съобразно желанието и личния избор на лицата. Водещ принцип в действащото законодателство е, че ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай, че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността. Общините в Република България са основен доставчик на социални услуги. Те инициират създаването на нови социални услуги, които се финансират от държавния и общинския бюджет в съответствие с националните приоритети и потребностите от услуги. Освен от общините и специално създадени от тях за предоставянето на социалните услуги юридически лица, социални услуги могат да се предоставят и от частни доставчици. Съгласно ЗСУ частни доставчици могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Частните доставчици могат да предоставят социални услуги на територията на страната след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Те могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз. Социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място/сграда на тяхното предоставяне. Те се определят в зависимост от основните групи дейности, които съдържат. По този начин се осигурява по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите и възможност за удовлетворяване в най-пълна степен на индивидуалните потребности на лицата, които ги ползват. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 на ЗСУ, като съдържанието на всяка една от тях е дефинирано в Допълнителните разпоредби на закона. Дадена е и възможност за профилиране на услугите по различни признаци, като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация. Уредени са и възможните начини за организация на предоставянето на социални услуги от доставчиците. Тя може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата, а в зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги. Социалните услуги могат да се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети и от самите частни доставчици на социални услуги. От държавния бюджет за финансиране на социални услуги се предоставят средства само на общините. Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от европейски структурни и инвестиционни фондове, европейски и международни програми и проекти, международни финансови институции, физически и юридически лица и други източници. Частните доставчици на социални услуги финансират самостоятелно социалните услуги, които предоставят. Законът обаче дава възможност предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, да се възлага от общините на частни доставчици на социални услуги чрез провеждане на конкурс. С оглед организирането и предоставянето на социални услуги с необходимото качество, доставчиците на услугите могат да получават методическа подкрепа от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги. Също така, важно е да се отбележи, че всички нови социални услуги, включително и тези за предоставяне на резидентна грижа, следва да отговарят в пълна степен както на приетите нормативни (Наредба за качеството на социалните услуги) и стратегически документи в сферата на социалните услуги, така и на Общоевропейските насоки за преход от институционална грижа към грижа в общността. Обективната преценка за допустимостта на всяка една сграда се базира на изпълнението на условията за: (1) предоставянето на висококачествена социална услуга, (2) за възможност за социално включване на настанените лица (включително физическа близост на сградата до общността и до подкрепящи и съпътстващи услуги) и не на последно място по важност (3) за създаване на условия за независим живот на настанените лица. Следва да имате предвид, че съгласно ЗСУ ползването на резидентна грижа от деца задължително подлежи на съдебен контрол с изключение на ползването на резидентна грижа до 30 дни в годината от деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато не са налице основанията за настаняване извън семейството. С оглед изясняване на намеренията Ви относно създаване на социална услуга за резидентна грижа и за допълнителна информация може да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

13.02.2023 ID:1359
Здравейте, във връзка с Националната програма за достъпна жилищна среда и кандидатсване по К1, е упоменато сключване на договор за СМР между испълнителя и бенефициента. Къде е качено това приложение - договор за СМР?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

09.02.2023 ID:1345
Предоставяме услугата "Рехабилитация и терапия"на деца с генерализирани разстройства в развитието- аутизъм, в ЦСРИ-"Алтернатива 55" Стара Загора. Информирането и консултирането е елемент от пряката ни работа с потребителите; с него започва реално всеки случай; имаме лиценз за ЦСРИ; услугата ни е делегирана държавна дейност. Необходимо ли е наличието на отделен лиценз за предоставяне на услуга "Информиране и консултиране" в този случай.

Уважаема госпожо, съгласно § 38, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги (ЗСУ) лицата, които до влизането в сила на закона са вписани в регистъра по отменения чл. 18, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, са длъжни да се лицензират по реда на ЗСУ до 31 декември 2021 г. Лицензирането на частните доставчици на социални услуги е за социалните услуги по реда на чл. 15 от ЗСУ. Също така, съгласно § 1, ал. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи и в центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи (с Програма "Ранна интервенция на уврежданията"), се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги: 1. информиране и консултиране (като общодостъпна и като специализирана услуга); 2. общностна работа; 3. застъпничество и посредничество; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга); 6. подкрепа за придобиване на трудови умения (за младежи над 16-годишна възраст). С оглед изясняването на конкретните обстоятелства по случая, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги, която лицензира частните доставчици на социалните услуги. (ТЛ)

08.02.2023 ID:1336
Здравейте! Директор съм на училище. В училището има ученици със СОП,чиито родители са им лични асистенти. Моля да ми отговорите какви са задълженията им като такива,когато децата им са в училище,а не вкъщи?! Благодаря!

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към работодателя, с когото съответните лични асистенти имат сключени договори съгласно трудовото законодателство. (ТЛ)

06.02.2023 ID:1322
Бихте ли ми дали яснота, възнаграждението на служител по трудов договор в Дневен център за деца с увреждания на длъжност психолог дали следва да се съобразява с минималните изисквания за индивидуални основни месечни заплати за основен специалист по дейност Терапия и рехабилитация (чл.15,т.4 от ЗСУ) или с минималните изисквания за индивидуални месечни заплати на основен специалист по дейност Дневна грижа (чл.15,т.7 от ЗСУ)? Предварително благодаря за отговора!

Уважаема госпожо, поставеният въпрос е от компетентността на ръководителя на услугата, който е работодател на служителите, осъществяващи дейностите по предоставянето ѝ. Съгласно чл. 18 от Закона за социалните услуги организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата. В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят както самостоятелно, така и като комплекс от различни социални услуги. При избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се прилагат принципите за осигуряване на лесен достъп до услугите и комплексна подкрепа чрез различни дейности, осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите и за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности, както и за осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите. В допълнение, във всяко приложение към Наредбата за качеството на социалните услуги, съдържащо стандарти и критерии за качеството на съответната социалната услуга, е разписана възможността за самостоятелното ѝ предоставяне или предоставянето ѝ комплексно с други социални услуги. Освен това, при комплексното предоставяне са изброени социалните услуги, с които тя може да се предоставя. В рамките на компетентността на лицето, което отговаря за управлението на дадена социална услуга, е да разработи длъжностно и поименно щатно разписание в съответствие с трудовото законодателство и съобразено със спецификата на предоставяната услуга, както и с начина на нейното управление – самостоятелно или комплексно. С оглед изложеното няма как да се даде еднозначен отговор на поставения от Вас въпрос, тъй като от значение е начинът на управление на услугата, а както е посочено по-горе, организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата. Обръщаме внимание, че Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет са определени минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, съобразно различните групи длъжности. Целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. В правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в Наредбата не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят. (ТЛ)

06.02.2023 ID:1315
Здравейте, Работя на трудов договор като педагот към Център за обществена подкрепа (ЦОП). Имам магистърска степен по специалността. Центъра се финансира от проект по ОП Развитие на човешките ресурси, бенефициент е общината, договорът ми е сключен с нея. Въпросът е свързан с начина на определяне на работната заплата. Съгласно Методика за регламентиране на възнагражденията по ОП Развитие на човешките ресурси, утвърдена от МТСП, раздел III параграф 1.1. средния размер на брутната заплата на служителите, заети с дейностите по ОП РЧР се определя на база средната работна заплата за страната съгласно данните на Националния статистически институт. Съгласно актуализираната Методика за условията и начините на предоставяне на социални услуги в Центровете за обществена подкрепа, одобрена от АСП, Чл. 9.4 Когато услугата се предоставя от вънщен доставчик... Тире 2 Заплатите на персонала не могат да бъдат по ниски от средната брутна заплата за социалната сфера за съответната община. Това имплицитно предполага, че средната заплата за подобна дейност в Център за обществена покрепа, управляван от общината, следва да бъдат съобразена със средна работна заплата в тази сфера в общината. Видно от горните две разпоредби е, че заплатите на служителите в Центровете за обществена подкрепа са обвързани със средната работна заплата. Като се има предвид горното моля за мнението на МТСП по следния въпрос: Как следва да се формира размера на работното възнаграждение на професионалистите в Центровете за обществена подкрепа, предоставящи социални услуги финансирани от ОП РЧР, които се реализират от общината в ролята на доставчик и бенефициент? Предварително благодаря.

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (https://esf.bg/vrazka-s-nas/). (ТЛ)

01.02.2023 ID:1293
Кога ще бъдат приети стандартите за работно натоварване съгласно чл.123 от ЗСУ?

Уважаема госпожо, дейността по разработването на стандартите по чл. 123 от Закона за социалните услуги все още не е приключила. (ТЛ)

30.01.2023 ID:1276
майка ми е с телк100% без чп иима нужда от помощ в къщи и за пазаруване на 77г има ли вече такива програми?

Уважаема госпожо, социалната услуга „асистентска подкрепа“ по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ) се предоставя за: - лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; - деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон (чл. 93, ал. 2 от ЗСУ). За ползване на възможностите за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на Вашата близка. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно съществуващите социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги. Имайте предвид, че общините стартират изпълнението на проекти по мярка „Грижа в дома“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. Тя е продължение на добре известната мярка „Патронажна грижа“ от предходния програмен период 2014-2020 г. Целта на мярка „Грижа в дома“ е да бъдат осигурени почасови интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда за хора с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване, включително психологическа подкрепа, консултация с диетолог, доставка на храна и продукти от първа необходимост, закупени със средства на потребителите. Екипите на „Грижа в дома“ ще съдействат с осигуряване на административни и битови услуги. За допълнителна информация, включително за изпълнението на проект по мярка „Грижа в дома“ в населеното място, в която живее Вашата близка, следва да се обърнете по компетентност към общината. (ТЛ)

25.01.2023 ID:1246
Здравейте.В училището, в което работя имаме дете, което е с ТЕЛК 85% с чужда помощ. Интересувам се дали родителят трябва да бъде заедно с детето си в училище. Късае се за дете с хиперактивност и дефицит на вниманието.Благодаря предварително.

Уважаема госпожо, ключов приоритет в отглеждането, възпитанието и грижата за децата е гарантирането на достъп до образование. В този смисъл усилията на институциите са насочени към предотвратяване и недопускане на рискове от отпадане от училище. Закона за предучилищното и училищното образование ясно е разписал, че на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на способностите и уменията им. Подкрепата за личностно развитие се прилага в съответствие с индивидуалните образователни потребности на всяко дете и на всеки ученик. За реализиране на общата и допълнителната подкрепа в детските градини и училищата работят психолог или педагогически съветник, логопед, социален работник и ресурсни учители. При осъществяването на дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, които са израз на общата воля и на координираните усилия на всички участници в образователния процес, родителите участват като партньори. В училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности задължително се подпомага от ресурсен учител съобразно потребността на детето и ученика, като в разработвания план за подкрепа може да бъде определен и помощник на учителя. За допълнителна информация и изясняване на конкретните обстоятелства по случая следва да се обърнете по компетентност към Министерството на образованието и науката. (ТЛ)

20.01.2023 ID:1228
Здравейте! Искам да попитам.. Каква е причината за изплащане на различни дати на заплатите на личните асистенти?! И към днешна дата изплатени ли са те?

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към работодателя, с когото е сключен договорът за наемане на работа. (ТЛ)

20.01.2023 ID:1224
работя в ЗЖЛФУ броя потребители е шест. По новите изисквания трябва минимума да са осем. Базата не отговаря за повече потребители от шест. Подлежи ли на закриване разработена услуга открита преди 14 години.

Уважаема госпожо, съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги в срок до 12 месеца от влизането в сила на наредбата доставчиците на социални услуги привеждат предоставяните от тях услуги в съответствие със стандартите за качество, определени в наредбата. Имайте предвид, че няма пречка една социална услуга да се предоставя на повече от едно място (в повече от една специализирана среда – материална база) с обща организация и управление. (ТЛ)

18.01.2023 ID:1215
Здравейте! Директор съм на ЦОП и ЦСРИ. Назначена съм на по 4 часа в двете услуги до насрочване на конкурс. Към ЦСРИ ми е основния трудов договор, а допълнителното споразумение ми е към ЦОП. На какъв процент би следвало да ми се изчисли индивидуалната основна месечна работна заплата, според Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет - на 220 % - като лице, осъществяващо дейност по ръководство на две самостоятелно предоставяни социални услуги, или на 180% - на специалист, осъществяващ дейности по ръководство на социални услуги? Предварително Ви благодаря за отговора.

Уважаема госпожо, в чл. 17, ал. 3 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет е регламентирано, че когато едно лице управлява две или повече социални услуги в случаите на комплексно предоставяне на социални услуги, индивидуалната му основна месечна работна заплата при нормална продължителност на работното време се определя в размер не по-нисък от 220 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Имайте предвид, че към момента в Центровете за обществена подкрепа и Центровете за социална рехабилитация и интеграция следва да се предоставят комплексно услугите регламентирани в § 1, ал. 10 и 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

17.01.2023 ID:1209
Здравейте, работя като медицинска сестра в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Поставям пред Вашата институция следните въпроси: 1. Съгласно наредба за заплащане труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за пълнолетни лица с умстена изостаналост, изискващи 24 ч. наблюдение и медицинска грижа съгласно чл. 12 от тази наредба, приета с ПМС от 07.12.2020 г, обн.в Държавен вестник бр.105/11.12.2020 в сила от 01.01.2022г. Съгласно гореописаното има ли право медицинския и обслужващ персонал/санитари/на доплащане в размер на 30% от трудовите им възнаграждения, които получават по чл.11? 2. По повод увеличението на минимална работна заплата в сила от 01.01.2023г. следва ли работодателя да актуализира работните заплати на персонала, пряко зает с обслужването на потребителите на Дома за лица с умствена изостаналост? 3. Предвид спцецифичния характер на труда, който полагаме и отдалеченото и обезлюдено място, в което работим и невъзможността да ни бъде осигурена топла храна, имаме ли право на ваучери за храна и на какво основание трябва да бъде осигурена същата по повод условия вредни на труд в 8 или 12 часов работен ден?

Уважаема госпожо, в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет са определени минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, съобразно различните групи длъжности. Целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. В чл. 11 на Наредбата са определени минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за резидентна грижа за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания, каквато е и услугата, в която работите. Важно е да се отбележи, че размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите при нормална продължителност на работното време не могат да са по-ниски от определените в чл. 11 от Наредбата. Също така, в чл. 16 на Наредбата е посочено, че индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги при намалено работно време съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят в размери не по-ниски от размерите по чл. 5 – 15. Това означава, че възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за резидентна грижа за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания, които са с намалено работно време, не могат да са по-ниски от определените размери в чл. 11 от Наредбата. Както вече е посочено, няма пречка възнагражденията на служителите да бъдат и по-високи, като в правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в Наредбата не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят. По отношение на прилагането на чл. 12 от Наредбата е важно да се уточни, че то е обвързано с прилагането на стандартите за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет по чл. 45 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), където е посочено, че за социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение, за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, се разработват и допълващи стандарти. До 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги, финансирането на социалните услуги от държавния бюджет е съгласно стандартите за финансиране, разработвани по досегашния ред (§ 44, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ), т.е. към настоящия момент все още не могат да бъдат утвърдени и да се прилагат допълващи стандарти. По отношение на въпроса Ви за актуализиране на работните заплати на служителите, следва да се отбележи, че именно с приемането на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет се създадоха гаранции за редовна актуализация на възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, тъй като определянето им е обвързано с размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности. Последният Ви въпрос следва да бъде поставен по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

17.01.2023 ID:1208
Здравейте, имам въпрос относно компетентностите на служителите в социални услуги. С излизането на Наредбата за качеството на социалните услуги социалният работник става основен специалист, според публикуваните стандарти, не успявам да намеря, обаче, къде са описани стандартите за заемане на конкретна длъжност, например социален работник, медиатор (т.е има ли задължителни изисквания като образование например). Както има ли описани задължителни изисквания за всички, работещи в социални услуги, освен описаното, че ако нямат опит, трябва да им се осигури въвеждащо обучение и работа с наставник? Има ли изискване за брой терапии/часове с потребител на ден и къде е описано? Важи ли все още правилото за почасовите социални услуги капацитетът да се умножава по 3, т.е ако капацитетът е 20, социалната услуга да трябва да има 60 потребители и в кой нормативен акт е описано? Тези потребители трябва да са задължително на специализирани услуги или може и на общодостъпни? Моля Ви да посочите съответните членове на нормативни актове, отговарящи на въпросите, ако има такива. Благодаря! С уважение!

Уважаема госпожо, в стандартите и критериите за качество на различните видове социални услуги, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги е регламентиран критерий, съгласно който доставчикът на социалната услуга осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. Също така, конкретизирани са длъжностите, които работодателят включва в длъжностното щатно разписание за съответната услуга. Това не го ограничава да включва и допълнителни длъжности в зависимост от спецификите на услугата и потребностите на лицата, които я ползват. Конкретната длъжност „Социален работник“ е с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) 2635 6003. Петата цифра от кода на длъжността указва минималното образователно и квалификационно ниво за заемането на длъжността. От кода на тази длъжност е видно, че образователното и квалификационното ниво е 6, което съответства на образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 12 от Правилника за прилагане на НКПД, с изключение на длъжностите, определени с нормативен акт, работодателите решават индивидуално всеки отделен случай на несъответствие между изискваното от Класификацията минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на дадена длъжност и притежаваните от заетото или кандидатстващото за длъжността лице образование и професионална квалификация. В този смисъл, работодателят има право да заложи стандарт за заемането на конкретна длъжност в щатното си разписание, различен от изискваното по НКПД образователно и квалификационно ниво. Това обаче е изключение, а не правило, тъй като съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на НКПД, при изготвяне на длъжностното разписание работодателят или определено от него лице следва да използва длъжностни наименования и съответния им код от Класификацията въз основата на анализ на съдържанието и сложността на труда, като се съобразява с функциите, задачите и изискванията за минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на длъжността, определени в длъжностната характеристика. Въпросите, свързани с прилагането на стандартите и критериите за качество на различните видове социални услуги, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, следва да поставяте по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

16.01.2023 ID:1200
Здравейте, Искам да попитам към кого да адресирам жа жалбата си ,свързана с храната в старческят дом.Старите хора плащат по 350 лв на месец за да ядат "помия",оплакват си,че стоят гладни защото храната не става за ядене. Моля за вашият отговор

Уважаема госпожо, Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) е контролният орган, който проверява спазването на стандартите за качество на социалните услуги, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Агенцията извършва проверки на дейността на доставчиците на социални услуги за съответствието с изискванията на Закона за социалните услуги и нормативните актове, приети в изпълнение на закона. В тази връзка, следва да подадете сигнал към АКСУ (https://aksu.government.bg/). (ТЛ)

07.01.2023 ID:1147
Здравейте! Има ли списък с регистрираните домове за хора с деменция в България и къде мога да го видя?

Уважаеми господине, търсената от Вас информация е публикувана на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/sotsialni-uslugi-za-palnoletni-litsa/registar-na-vidovete-sotsialni-uslugi-finansirani-ot-darzhavniya-byudzhet/). Имайте предвид, че към настоящия момент съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП) с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа, за ползването на която насочването се извършва само от общините. Редът за насочване за ползване на социални услуги е определен в ППЗСУ. Насочването от ДСП за ползване на специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се извършва по желание на лицето, което то може да заяви в дирекцията по настоящия му адрес устно – на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път. За всяко лице, заявило желание за ползване на специализирана социална услуга, финансирана от държавния бюджет, насочването се извършва от определен от директора на ДСП социален работник в срок до 20 дни от заявяването на желанието за ползване на социална услуга. Социалният работник в срок до три работни дни от заявяване на желанието от лицето предлага дата и място за провеждане на среща, като те се съгласуват с лицето. Срещата се провежда в срок до 5 работни дни в ДСП, синхронно от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай че не може да бъде организирана среща по друг начин. Срещата може да се проведе и в деня, в който лицето е заявило в ДСП своето желание за ползване на социална услуга. С цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги социалният работник може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по служебен ред. В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, е поставено под запрещение, то представя становище от своя попечител или настойник. В случай че лицето, поставено под запрещение, не може да представи становището социалният работник, извършващ насочването, го изисква от попечителя или настойника. Социалният работник с участието на лицето изготвя предварителната оценка на потребностите от ползване на социални услуги. Тя се изготвя в писмен вид и се подписва от социалния работник и от лицето. При желание на лицето подписването на предварителната оценка може да бъде на мястото, където то пребивава. Предварителната оценка се предоставя на лицето незабавно след подписването й. Оценката може да бъде изпратена и по електронен път. В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, не желае да ползва предложените социални услуги, това се отразява в предварителната оценка. Когато предварителната оценка не съдържа предложение за ползване на социални услуги или на социални услуги, които лицето е заявило желание да ползва, тя може да се обжалва от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предварителната оценка е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от ДСП. Тя се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик. С оглед гореизложеното следва да се обърнете по компетентност към ДСП по настоящия адрес на лицето. (ТЛ)