31.03.2023 ID:1592
Дом за пълнолетни лица с физически увреждания: Възможно ли е, редно ли е служител от дома да получава пенсиите на ползвателите и как следва да се процедира? Как следва да се съхраняват паричните средства на пенсионерите ползватели на СУ, след заплащане на таксата за ползване на дома? Може ли да се съхраняват от институцията. Има ли нормативна уредба в тази връзка?

Уважаема госпожо, по отношение на социалните услуги в домовете за пълнолетни лица с физически увреждания, независимо от формата им на собственост и финансиране, те се предоставят съгласно стандартите и критериите за качество на социалните услуги, определени в Приложение № 25 към Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ). В НКСУ, в приложение № 25 в „Стандарт 2: Организация на дейностите“, е разписан конкретен критерии (критерий 2.5) за съхранение на материални ценности и парични средства на потребителите. Доставчикът е длъжен да осигури възможност при необходимост за съхранение на материални ценности и парични средства на всеки потребител. Конкретно, изисква се да е разработена и налична процедура за съхранение и защита на материалните ценности и парични средства на потребителите, която трябва да гарантира адекватно и справедливо отношение към тях. Потребителите следва да имат достъп до оставените от тях на съхранение материални ценности и парични средства, като при използване на собствени средства от потребител се съставя протокол. Доставчикът следва да разполага със специално оформена книга, в която се описват материалните ценности и парични средства на потребител, оставени на съхранение, както и да улеснява достъпа на потребителите до информация, съвети и подкрепа за управление на техните финансови средства. Съществува и изискване за недопускане на конфликт на интереси, касаещи отношенията между потребители и служители в социалните услуги (критерий 15.2). Недопускането на конфликт на интереси засяга и регулирането на вероятността служител на дома да получава пенсия на който и да било потребител, освен в предвидените от приложимото законодателство случаи. По отношение на частта от въпроса, свързана с получаването на пенсия от служител на дома, обръщаме внимание, че тази част от материята на въпроса е в компетенцията на Националния осигурителен институт (НОИ) и приложимото законодателство, регулирано в Кодекса за социално осигуряване (КСО). На интернет страницата на НОИ е публикувани обстойна информация във връзка с получаването на пенсия (https://www.nssi.bg/fizicheski-lica/pensii-bg/izplashtane-na-pensii-2/), както и e предоставена възможност за отговор на поставени въпроси в рубриката „Въпроси и отговори за изплащане на пенсии“ (https://www.nssi.bg/publichnost/vyprosi-i-otgovori/vyprosi-i-otgovori-za-izplashtane-na-pensii/). (ТЛ)

28.03.2023 ID:1569
Здравейте, бих искала да отправя един въпрос. В социална услуга ЦОП имам длъжност "сътрудник социални дейности". Изискването за образование, за заемане на длъжността е средно. Лицето, което е назначено на тази позиция е студент, в трети курс, за придобиване на степен "бакалавър" - специалност "начална педагогика". Въпросът ми е: възможно ли е да преназнача служителя на длъжност "социален работник" в ЦОП с налична академична справка. Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

28.03.2023 ID:1565
Може ли да отговорите, според наредбата за труда на служителите в соц.услуги към коя от двете категории се причисляват социалните работници с подходящо висше образование назначени в услугата асистентска подкрепа и какъв процент от минимална МРЗ трябва да получават: 1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство/координация на социални услуги – 150 на сто от минималната МРЗ, установена за страната; ИЛИ 2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 120 на сто от минималната МРЗ, установена за страната. Благодаря Ви предварителн

Уважаема госпожо, съгласно чл. 14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалната услуга асистентска подкрепа, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от: 1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство/координация на социални услуги – 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната; 2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. В групата на специалистите по т. 1 по чл. 14 от наредбата се назначават лицата, които ръководят, организират и координират дейността на асистентите. Съответно, по т. 2 по чл. 14 от наредбата се назначават самите асистенти, които са пряко ангажирани с обслужването на потребителите на услугата асистентска подкрепа. Имайте предвид, че няма пречка възнагражденията на служителите да бъдат и по-високи, като в правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в наредбата не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят, т.е. целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. (ТЛ)

25.03.2023 ID:1556
След последните изменения, които се предвиждат от 01.06., ще засегнат ли доходите на децата, които се гледат в приемно семейства. Към настоящия момент същите в зависимост от възрастта на детето не достигат 350 лева.Благодаря за отделеното време!

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Подкрепа за детето и семейството“. (ТЛ)

22.03.2023 ID:1543
Искам да кандидатствам за ползване на соц.услуга в ЦСРИ задължително ли е представянето на ЛКК или е възможно да се приложи към заявлението само бланка 119 от личния лекар където също е описано здравословното състояние.

Уважаема госпожо, бихме искали да уточним, че за ползването на социални услуги не се кандидатства. Съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) социални услуги се предоставят само съобразно желанието и личния избор на лицата. Към настоящия момент, съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП) с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа, за ползването на която насочването се извършва само от общините. Редът за насочване за ползване на социални услуги е определен в ППЗСУ. Насочването от ДСП за ползване на специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се извършва по желание на лицето, което то може да заяви в дирекцията по настоящия му адрес устно – на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път. За всяко лице, заявило желание за ползване на специализирана социална услуга, финансирана от държавния бюджет, насочването се извършва от определен от директора на ДСП социален работник в срок до 20 дни от заявяването на желанието за ползване на социална услуга. Социалният работник в срок до три работни дни от заявяване на желанието от лицето предлага дата и място за провеждане на среща, като те се съгласуват с лицето. Срещата се провежда в срок до 5 работни дни в ДСП, синхронно от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай че не може да бъде организирана среща по друг начин. Срещата може да се проведе и в деня, в който лицето е заявило в ДСП своето желание за ползване на социална услуга. С цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги социалният работник може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по служебен ред. Социалният работник с участието на лицето изготвя предварителната оценка на потребностите от ползване на социални услуги. Тя се изготвя в писмен вид и се подписва от социалния работник и от лицето. При желание на лицето подписването на предварителната оценка може да бъде на мястото, където то пребивава. Предварителната оценка се предоставя на лицето незабавно след подписването й. Оценката може да бъде изпратена и по електронен път. В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, не желае да ползва предложените социални услуги, това се отразява в предварителната оценка. Когато предварителната оценка не съдържа предложение за ползване на социални услуги или на социални услуги, които лицето е заявило желание да ползва, тя може да се обжалва от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предварителната оценка е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от ДСП. Тя се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик. С оглед гореизложеното, следва да се обърнете по компетентност към ДСП по настоящия Ви адрес. (ТЛ)

14.03.2023 ID:1514
Майка ми е на 75 години,със диабет и три сърдечни заболявания и сърдечна операция,има ТЕЛК 75%, без чужда помощ. Не е на легло,но не може да се обслужва сама-не може да ходи сама до тоалетна, да си сложи храна, да се изкъпе.Има ли право на някакъв вид асистент и ако има,къде и какви документи се подават.

Уважаема госпожо, социалната услуга „асистентска подкрепа“ по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ) се предоставя за: - лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; - деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон (чл. 93, ал. 2 от ЗСУ). За ползване на възможностите за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на Вашата близка. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно съществуващите социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги. Имайте предвид, че общините стартираха изпълнението на проекти по мярка „Грижа в дома“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. Тя е продължение на добре известната мярка „Патронажна грижа“ от предходния програмен период 2014-2020 г. Целта на мярка „Грижа в дома“ е да бъдат осигурени почасови интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда за хора с увреждания и възрастни хора в невъзможност за самообслужване, включително психологическа подкрепа, консултация с диетолог, доставка на храна и продукти от първа необходимост, закупени със средства на потребителите. Екипите на „Грижа в дома“ ще съдействат с осигуряване на административни и битови услуги. За допълнителна информация, включително за изпълнението на проект по мярка „Грижа в дома“ в населеното място, в която живее Вашата близка, следва да се обърнете по компетентност към общината. (ТЛ)

09.03.2023 ID:1480
Здравейте, работя в Център за обществена подкрепа, с 20 дни платен год. отпуск. Според чл. 26 ал. 3 от Наредбата - възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. Никъде не са упоменати длъжностите психолог, социален работник и въобще специалисти, работещи с деца, които работим на същите условия с горупоменатите длъжности и фактически няма база, на която да се опрем, за да поискаме от Общината, която ние работодател, повече от полагаемите 20 дни. Моля Ви за компетентно разясняване на казуса и благодаря предварително.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

08.03.2023 ID:1478
Многодетна майка съм,на 56 години с 28 год стаж.Мога ли да се пенсионирам по рано

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)

08.03.2023 ID:1477
Искам да попитам има ли закон или наредба в който е вписано,че когато даден човек е в отпуск или болничен не му се полагат ваучери за храна? И ако има такъв, кой е той? Благодаря за вниманието и отделеното време..

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

02.03.2023 ID:1456
Във връзка със сключен договор с предмет „Приготвяне и доставяне на топъл обяд по процедура за ди-ректно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR003-1.ХХХ „Топъл обяд“ по Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс“, моля за Вашето становище относно следното: Договорът е сключен с икономически оператор, който не е регистриран по ЗДДС. Съгласно условията за кандидатстване по процедурата относно специфичните изисквания за допустимост на разходите по процедурата се определят следните допустими разходи: 1. разходи за закупени хранителни продукти, използвани за приготвянето на топъл обяд, който включва стандартна скала на единичен разход за топъл обяд; 2. административните и транс-портните разходи и разходите за съхранение и приготвяне, поети от бенефициентите, разп-ределящи храните и/или основното материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, под формата на единна ставка в размер на 7% от разходите по т.1. 3. разходите за съпътства-щи мерки, предприети от бенефициентите или от тяхно име и декларирани от бенефициен-тите, доставящи храните и/или основното материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, под формата на единна ставка в размер на 7% от разходите по т.1. Възстановяването въз основата на стандартна скала на единичните разходи за един топъл обяд се формира на база брой получени топли обяди (без разходите за приготвяне и раздаването на храната), броя на крайните получатели на подкрепата и броя на дните, в които е получавана храната. Стандартната скала на единичните разходи включва единствено разходите за продуктите, вложени в приготвянето на супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт на стойност 3,20 лв. Стойността на разходите е с включен ДДС. Със Заповед № РД-25-12/21.09.2022 г. на Министерството на труда и социалната по-литика „Размерът на финансирането на единица топъл обяд за едно лице за един ден е 3,90 лв., което включва: храна за обяд: супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт – 3,20 лв. и други разходи: транспортни, режийни, консумативи – 0,70 лв.“. Съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. С оглед на описаното по-горе как следва да бъде издавана фактурата от изпълнителя по договора - за сумата от 2,67 лв. без ДДС за един топъл обяд или за сумата от 3,20 лв. с ДДС?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е определена за Управляващ орган на Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. (https://asp.government.bg/bg/operativna-programa-za-hrani/operativna-programa-za-hrani-2021-2027-g/vruzka-s-nas/). (ТЛ)

02.03.2023 ID:1455
Здравейте, във връзка с трансформирането на социални услуги ние като ДЦДМУ с капацитет 24 потребители, предлагаме следните социални услуги по чл.15 от ЗСУ: Информиране и консултиране- 15 %, застъпничество и посредничество- 10 %, терапия и рехабилитация- 35%, обучение за придобиване на умения-20 % и дневна грижа- 100 %. Искам да попитам колко ще е капацитета на потребителите за всички социални услуги и означава ли,че всички потребителите на общодостъпните соц. услуги, трябва да са потребители и на дневна грижа, тоест дали трябва да имаме повече потребители от 24 дневна грижа? Също така могат ли потребители да бъдат насочени към нас без Телк или ЛКК?

Уважаема госпожо, в процеса на анализ на потребностите и планиране на социалните услуги на общинско и областно ниво водеща роля имат Закона за социалните услуги (ЗСУ) и приложимата нормативна уредба към него, по-специално Наредбата за планирането на социалните услуги (НПСУ), в която процедурата е изчерпателно регламентирана. Поради това и общините в качеството им на планиращи социалните услуги на територията на общината, следва да се ръководят единствено от нормативната уредба в тази област. От страна на АСП са разработени и представени на общините, областните администрации и териториалните структури на агенцията указания и препоръчителни структури на анализите на потребностите по чл. 37, ал. 1 от НПСУ и на предложението за планирането в общината на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, по чл. 41, ал. 1 от НПСУ (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/). Тези указания са с препоръчителен характер и целят преди всичко да подпомогнат общините в процеса на планиране на услугите. В указанията на АСП се съдържат конкретни примери, свързани с декомпозирането на съществуващите социални услуги, като обръщаме внимание, че представеното процентното съотношение е само за улеснение на общините. Следването на указанията ще Ви даде отговор на въпроса относно броя на местата за всички социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), които предоставяте в сега действащата социална услуга (център) именно на база на процентното съотношение на декомпозиране. Отново Ви обръщам внимание, че центърът е само физическото място (специализираната среда), където се предоставят социални услуги. Самият център като такъв не е социална услуга по смисъла на ЗСУ. Имайте предвид също, че ЗСУ не ограничава потребителите какъв вид и колко социални услуги по чл. 15 от ЗСУ могат да ползват. Социални услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. В този смисъл, няма как всички потребители на консултативните услуги (информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения) да са потребители и на дневната грижа, освен ако индивидуалната оценка на потребностите го показва и лицето има желание и е избрало да ползва всички услуги. Обръщам внимание, че посочените консултативни услуги не са само общодостъпни. Те могат да се предоставят както като общодостъпни, така и като специализирани. Съгласно регламентираните в Допълнителните разпоредби на ЗСУ дефиниции на социалните услуги, дневната грижа е изрично определена като услуга за лица с трайни увреждания. (ТЛ)

28.02.2023 ID:1445
ЗДРАВЕЙТЕ, РАБОТЯ В МАЛКА ОБЩИНА В ДЦДМУ, В МОМЕНТА ПОСЕЩАВАТ КАКТО ДЕЦА ТАКА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ, ПО НАВИЯ ЗАКОН МЛАДЕЖИТЕ НЯМАТ ПРАВО ДА ПОЛЗВАТ НАШИТЕ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, ТОЕСТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕНАСОЧАТ КЪМ ЦЕНТЪР ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ, НО В НАШАТА ОБЩИНА НЯМА ТАКЪВ, ТА ВЪПРОСА МИ Е КЪДЕ ДА СЕ НАСОЧАТ ТЕЗИ МЛАДЕЖИ И ДО КОГА Е СРОКА ЗА ТЯХНОТО ИЗВЕЖДАНЕ?

Уважаема госпожо, отговор на поставения въпрос се съдържа в отговора на предходния Ви въпрос. Предоставената информация по представения казус е недостатъчна, поради което имайте предвид следното: При възникване на необходимост от определена нова социална услуга общината има законово задължение да изведе тази необходимост в текущия процес по планиране на социалните услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, във връзка с разработваната към момента Национална карта на социалните услуги. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 7 от Наредбата за планирането на социалните услуги (НПСУ) социалната услуга дневна грижа се планира на общинско ниво. В допълнение, Приложение № 8 към Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), съдържащо стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Дневна грижа за деца с трайни увреждания и Дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания, дава определение относно възможното комбиниране на услугата с другите видове социални услуги, в случаите на комплексно предоставяне. Обръщаме внимание и на приложимостта на Приложение № 9 към НКСУ, съдържащо допълнителен стандарт за деца и лица с агресивно и проблемно поведение, включително за деца с психиатрична диагноза в криза. Потребителите може да бъдат насочени да ползват не само социалната услуга дневна грижа (която не е една и съща с „дневен център“), но и други адекватни на нуждите им социални услуги. Освен това, отново отбелязваме, че съгласно чл. 56 от Закона за социалните услуги е дадена възможност за предоставяне на социална услуга на общинско ниво от една община за лица и от други общини, т.е. за представения казус би било полезно да се наберат данни за наличието на социални услуги в съседни/близки общини и въпросът да се обсъди с другите общини. По отношение на въпроса за срока на „извеждане“, т.е. на привеждане на съществуващите социални услуги в съответствие със стандартите и критериите за качество, определени в НКСУ напомняме, че този срок е 12 месеца от влизането в сила на наредбата и е регламентиран в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на НКСУ. (ТЛ)

28.02.2023 ID:1444
Работя в Дневен център за деца и младежи с увреждания, има младежи които са над 29 годишна възраст, трябва ли да прекратя ползването на услугата? Когато в СУ се предоставят 5 вида социални услуги по чл. 15 от ЗСУ като комплекс и всички специалисти са включени в петте услуги, трябва ли да има поименно щатно за всяка една услуга или едно за всички като комплекс?

Уважаема госпожо, в дневния център се предоставя основно специализираната социална услуга дневна грижа, която може да се предоставя както самостоятелно, така и да се комбинира с други социални услуги – информиране и консултиране, общностна работа, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга), подкрепа за придобиване на трудови умения (за младежи над 16-годишна възраст). Това означава, че центърът е само физическото място (специализираната среда), където се предоставят социални услуги. Самият център като такъв не е социална услуга по смисъла на Закона за социалните услуги (ЗСУ). ЗСУ и приложимите подзаконови нормативни актове към него дават достатъчно свобода на доставчиците на социалните услуги да организират гъвкаво предоставяните от тях услуги. ЗСУ изрично регламентира, че организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата. Освен това, законът не ограничава доставчиците да предоставят една социална услуга с определения брой места в съответствие с Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) в различни физически места. Законът дава и възможност две общини да могат да сключват споразумения помежду си за предоставяне на една социална услуга (в случая дневна грижа) на две места. Организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в НКСУ. Следва да се има предвид, че Наредбата за планирането на социалните услуги и НКСУ регламентират целевите групи от потребители за всяка социална услуга. В тях са определени два вида дневна грижа – дневна грижа за деца с трайни увреждания и дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания. Това предполага, че социалните услуги за дневна грижа за деца се обособяват и предоставят отделно от социалните услуги за пълнолетни лица. По отношение на втората част от поставения въпрос, следва да се отбележи, че в приложенията към НКСУ, съдържащи стандартите и критериите за качество на всички социални услуги по ЗСУ, в случаите на комплексно предоставяне на социални услуги, е регламентирано следното: „При комплексно предоставяне на социални услуги доставчикът по своя преценка може да разработва общи или отделни програми, правила, регистри и други документи за различните видове социални услуги. При прилагане на подхода за общи документи за всички предоставяни комплексно услуги следва да има ясна и добре структурирана информация за всички видове социални услуги, които доставчикът предоставя, както и за всички видове социални услуги, които всяко от лицата ползва комплексно от един доставчик.“. (ТЛ)

27.02.2023 ID:1438
Здравейте, Принципно грижата за децата В ЦНСТД без увреждания би следвало да се осъществява от мултидисциплинарен екип, състоящ се от: Социален работник с ръководни функции; Възпитатели/специалисти; Детегледачки/социални сътрудници; Помощен персонал- хигиенист и готвач Въпросът ми е, може ли да се сключи трудов договор едновременно за длъжността детегледач и хигиенист, и ако да трябва ли работника да получи по-голямо възнаграждение, т.к. съвместява двете длъжности. При режим на работа 24 часа, работното време за 7 часа ли е? При нощна смяна колко персонал трябва да е в заведението за социална услуга, може ли да остава на смяна само един служител? Бих желала да ме уведомите, имат ли право работещите в социалните услуги на СБКО?Благодаря Ви редварително за отговора!

Уважаема госпожо, въпросите свързани с прилагането на трудовото законодателство, независимо, че касаят социална услуга за резидентна грижа за деца без увреждания, следва да бъдат поставени по компетентност в рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

26.02.2023 ID:1432
1.Има ли разминаване в чл.222,ал.3 от КТ с Чл.31(1)т.3 от КТД системата на образованието? 2. КТД дава ли по- големи привилегии от КТ , съгласно цитираните членове? 3. Учител / директор, синдикален член, който има 10 години в сферата от последните 20, не е ли ощетен, да се възползва от повечето заплати при пенсиониране и колко заплати трябва да получи при пенсиониране?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

23.02.2023 ID:1421
Чл. 10, ал.1 на Наредбата за планирането на социалните услуги изисква специализираните социални услуги информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения да се планират и на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на лица от цялата страна, когато се предоставят на: 1. лица в кризисна ситуация; 2. лица, пострадали от домашно насилие; 3. лица – жертви на трафик. В ал.2 е указано, че максималният брой на потребителите на услугите по ал. 1 е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 от същата наредба. Как се тълкува разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за планирането на социалните услуги: като максималният брой на всички изброени специализирани услуги да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 или максималният брой на потребителите на всяка специализирана услуга да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2. Моля за отговор в кратък срок!

Уважаема госпожо, в чл. 10, ал. 2 от Наредбата за планирането на социалните услуги е регламентирано, че максималният брой на потребителите на услугите по ал. 1 (информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения) е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2 (социални услуги за осигуряване на подслон на лица в кризисна ситуация, на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица – жертви на трафик). В разпоредбата не се посочва, че максималният брой на потребителите на всяка специализирана услуга за информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения трябва да е равен на максималния брой на потребителите на услугите по чл. 9, ал. 1, т. 2. Следва да се има предвид, че при ползване на услугата осигуряване на подслон от едно лице на същото не му се налага да ползва ежедневно едновременно и останалите 4 услуги за информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения, които се предоставят почасово. Едно място в почасова услуга не означава един потребител и че услугата ще работи само с един потребител, за който се осигурява финансиране, а показва с колко потребители може да работи услугата едновременно във всеки един момент. Ако условно има 2 места за услугата информиране и консултиране и предоставянето на услугата отнема средно 30 минути на потребител, то в рамките на пълен работен ден могат да получат подкрепа не 2-ма, а реално 16 потребители. Аналогично, при услугата терапия и рехабилитация с определено 1 място и средна продължителност на ползване на услугата от 1 потребител за 1 час, то това означава, че 8 различни потребители могат да ползват социалната услуга терапия и рехабилитация в рамките на един пълен работен ден. (ТЛ)

17.02.2023 ID:1387
Здравейте, Законът за социалните услуги въвежда едно ново понятие, една нова фигура и това е "доброволецът". В допълнителната разпоредба е дадена и легална дефиниция за тази фигура. Но практически, при една проверка от Инспекция по труда как може да се отграничат доброволците, от наетите от доставчика на социалната услуга. Сами по себе си първите извършват трудова дейност, работата им може да се обхване от длъжностна характеристика като на наети по трудово правоотношение от доставчика на услугата, спазват трудова дисциплина, в т.ч. и етичния кодекс, имат определено работно време ? Т.е. с тази фигура и чрез закона може да се направи едно явно прикриване на трудово правоотношение. Как някой инспектор би повярвал на "разработени програми от доставчиците на социални услуги" - документ на хартия, че примерно половината са на трудов договор, а другите - хванати без трудови договори, са доброволци. Дори никой съдия в районен съд не би кредитирал с доверие едно такова нещо, като доброволец. Въпросът ми е : Как е уредена в трудовото законодателство фигурата на доброволеца ?

Уважаеми господине, по смисъла на Закона за социалните услуги (ЗСУ) доброволци са физически лица, които по собствен избор и извън техните трудови или служебни правоотношения извършват дейности, определени от доставчик на социални услуги, като за извършените дейности не получават възнаграждение (§1, т. 33 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ). Съгласно чл. 126 от ЗСУ при предоставянето на социални услуги могат да бъдат включвани доброволци. Включването на доброволци при предоставянето на социални услуги се осъществява съгласно разработени програми от доставчиците на социални услуги, в които се определят условията, при които се допуска включване на доброволци при предоставянето на социални услуги, видът дейности, които доброволците могат да осъществяват, правата и задълженията на доброволците, както и задълженията на доставчика за осигуряване на обучение, методическа подкрепа и супервизия на доброволците. Отговорност за дейността на доброволците носи доставчикът на социалната услуга. Съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги, при приложимост, доставчикът на социалната услуга сключва договор с всеки доброволец за извършваните от него дейности. По отношение на конкретно поставения въпрос, следва да го отнесете по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

16.02.2023 ID:1385
От Асеновград съм на 8 февруари,след 3 месеца и половина ми дойде решението от ТЕЛК -80% инвалидност,а на 3 февруари си закупих годишна винетка.Имайки право на безплатна отидох в Социални грижи и ми казаха,че не могат да ми върнат парите.Ще изчакам да ми отговорите,защото това е не правомерно в европейска държава.Телефона ми е ХХХХХХХХХ.

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

15.02.2023 ID:1373
Здравейте, директор съм на основно училище със седмично общежитие. Бихме искали консултация как можем да го превърнем в резидентска грижа. Благодаря

Уважаема госпожо, всички въпроси в областта на социалните услуги, включително за тяхното създаване са уредени в Закона за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. В ЗСУ социалните услуги са определени като дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Ползването на социални услуги е винаги съобразно желанието и личния избор на лицата. Водещ принцип в действащото законодателство е, че ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай, че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността. Общините в Република България са основен доставчик на социални услуги. Те инициират създаването на нови социални услуги, които се финансират от държавния и общинския бюджет в съответствие с националните приоритети и потребностите от услуги. Освен от общините и специално създадени от тях за предоставянето на социалните услуги юридически лица, социални услуги могат да се предоставят и от частни доставчици. Съгласно ЗСУ частни доставчици могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Частните доставчици могат да предоставят социални услуги на територията на страната след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Те могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз. Социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място/сграда на тяхното предоставяне. Те се определят в зависимост от основните групи дейности, които съдържат. По този начин се осигурява по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите и възможност за удовлетворяване в най-пълна степен на индивидуалните потребности на лицата, които ги ползват. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 на ЗСУ, като съдържанието на всяка една от тях е дефинирано в Допълнителните разпоредби на закона. Дадена е и възможност за профилиране на услугите по различни признаци, като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация. Уредени са и възможните начини за организация на предоставянето на социални услуги от доставчиците. Тя може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата, а в зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги. Социалните услуги могат да се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети и от самите частни доставчици на социални услуги. От държавния бюджет за финансиране на социални услуги се предоставят средства само на общините. Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от европейски структурни и инвестиционни фондове, европейски и международни програми и проекти, международни финансови институции, физически и юридически лица и други източници. Частните доставчици на социални услуги финансират самостоятелно социалните услуги, които предоставят. Законът обаче дава възможност предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, да се възлага от общините на частни доставчици на социални услуги чрез провеждане на конкурс. С оглед организирането и предоставянето на социални услуги с необходимото качество, доставчиците на услугите могат да получават методическа подкрепа от Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги. Също така, важно е да се отбележи, че всички нови социални услуги, включително и тези за предоставяне на резидентна грижа, следва да отговарят в пълна степен както на приетите нормативни (Наредба за качеството на социалните услуги) и стратегически документи в сферата на социалните услуги, така и на Общоевропейските насоки за преход от институционална грижа към грижа в общността. Обективната преценка за допустимостта на всяка една сграда се базира на изпълнението на условията за: (1) предоставянето на висококачествена социална услуга, (2) за възможност за социално включване на настанените лица (включително физическа близост на сградата до общността и до подкрепящи и съпътстващи услуги) и не на последно място по важност (3) за създаване на условия за независим живот на настанените лица. Следва да имате предвид, че съгласно ЗСУ ползването на резидентна грижа от деца задължително подлежи на съдебен контрол с изключение на ползването на резидентна грижа до 30 дни в годината от деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато не са налице основанията за настаняване извън семейството. С оглед изясняване на намеренията Ви относно създаване на социална услуга за резидентна грижа и за допълнителна информация може да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

13.02.2023 ID:1359
Здравейте, във връзка с Националната програма за достъпна жилищна среда и кандидатсване по К1, е упоменато сключване на договор за СМР между испълнителя и бенефициента. Къде е качено това приложение - договор за СМР?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)