Трудово право (3168)
Обществено осигуряване (425)
Социални помощи (376)
Социални услуги (561)
Заетост и безработица (203)
Безопасност и здраве при работа (181)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (230)
Европейско и международно социално право (78)
05.01.2023 ID:1131
Какви формулари и документи трябва да изисквам от Англия за да представя пред Бюрото по труда в България и на какви условия трябва да отговарям за да кандидатствам за обещетение при търсещ работа в България. Планирам февруари 2023г да се върна в Българитя от Англия . емайл за обратна връзка с мен е ХХХХХХХ
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Европейско и международно социално право“. (ТЛ)
29.12.2022 ID:1104
Какви са пакета документи при подаване на заявление за ползване на услуга дом за възрастни хора с деменция вДирекция социално подпомагане? При наличие на ТЕЛК пожизнен 95%, с чужда помощ и с фгноза съдова деменция необходим ли е Протокол на ЛКК от психиятрия
Уважаема госпожо, към настоящия момент съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции „Социално подпомагане“ (ДСП) с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа, за ползването на която насочването се извършва само от общините. Редът за насочване за ползване на социални услуги е определен в ППЗСУ. Насочването от ДСП за ползване на специализирани социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се извършва по желание на лицето, което то може да заяви в дирекцията по настоящия му адрес устно – на място или по телефон, или писмено, включително по електронен път. За всяко лице, заявило желание за ползване на специализирана социална услуга, финансирана от държавния бюджет, насочването се извършва от определен от директора на ДСП социален работник в срок до 20 дни от заявяването на желанието за ползване на социална услуга. Социалният работник в срок до три работни дни от заявяване на желанието от лицето предлага дата и място за провеждане на среща, като те се съгласуват с лицето. Срещата се провежда в срок до 5 работни дни в ДСП, синхронно от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай че не може да бъде организирана среща по друг начин. Срещата може да се проведе и в деня, в който лицето е заявило в ДСП своето желание за ползване на социална услуга. С цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги социалният работник може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по служебен ред. В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, е поставено под запрещение, то представя становище от своя попечител или настойник. В случай че лицето, поставено под запрещение, не може да представи становището социалният работник, извършващ насочването, го изисква от попечителя или настойника. Социалният работник с участието на лицето изготвя предварителната оценка на потребностите от ползване на социални услуги. Тя се изготвя в писмен вид и се подписва от социалния работник и от лицето. При желание на лицето подписването на предварителната оценка може да бъде на мястото, където то пребивава. Предварителната оценка се предоставя на лицето незабавно след подписването й. Оценката може да бъде изпратена и по електронен път. В случай че лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, не желае да ползва предложените социални услуги, това се отразява в предварителната оценка. Когато предварителната оценка не съдържа предложение за ползване на социални услуги или на социални услуги, които лицето е заявило желание да ползва, тя може да се обжалва от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предварителната оценка е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от ДСП. Тя се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик. С оглед гореизложеното следва да се обърнете по компетентност към ДСП по настоящия адрес на лицето. (ТЛ)
21.12.2022 ID:1095
Здравейте, Ръководител съм на социални услуги "Дневен център за деца с увреждания" и "Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи" - Габрово. От откриване на горепосочените социалните услуги/ 7 години/, работи служител на длъжност - сътрудник социални дейности. В Стандартите и критериите за качество на социалните услуги са описани категориите служители в социалната услуга- основни, препоръчителни и при необходимост. Длъжността сътрудник социални дейности не е упомената. ВЪПРОС: Нарушавам ли Наредбата на качество на социалните услуги ако длъжността сътрудник социални дейности бъде разписана в актуализация на щатни разписания за 2023 година на социалните услуги.
Уважаема госпожо, с Наредбата за качеството на социалните услуги се определят като част от стандартите за качество минималните изисквания за броя и квалификацията на необходимите служители, които осъществяват дейността по предоставяне на различните видове социални услуги. Оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги е в правомощията на Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
19.12.2022 ID:1086
Здравейте, Интересува ме следното. Проектите по дългогодишната Процедура "Услуги за ранно детско развитие" за пореден път бяха удължени, но само до 30.06.2023г. Очакваше се още предните години тези проекти да преминат като държавно-делегирани дейности. В момента е обявена Процедура "Бъдеще за децата". Нейното обявяване, свързано ли е с продължаването на Ранното детско развитие след 30.06.2023г.? Услугите а двете процедури са сходни, но втората е отделна схема и мисля, че никъде в Насоките и не е споменато обвързването с Ранното детско развитие, т. е. продължаването му чрез нея. От друга страна какъв е смисълът да се свържат двете процедура, като след приключване на изпълнение на одобрените проекти по "Бъдеще за децата", услугите също ще приключат, ако не продължат като държавно делегирани дейност. Основно ме интересува, има ли вече яснота дали и от кога Процедурата "Услуги за ранно детско развитие", ще премине в държавно-делегирана дейност, за да се осигури постоянна работа на хората работещи в нея по общини, а не година за година да се притесняват ще останат ли без работа? Благодаря Ви!
Уважаеми господине, обявяването на процедура „Бъдеще за децата“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. е свързано и с продължаването на предоставянето на услугите по проектите на общините по процедура „Услуги за ранно детско развитие“. За създадените услугите по тази процедура е гарантирано осигуряването на устойчивост с финансиране от държавния бюджет като делегирани от държавата дейности. С оглед провежданата реформа в областта на социалните услуги чрез Закона за социалните услуги (ЗСУ) това ще се осъществи след приемането на Националната карта на социалните услуги и определянето на новите финансови стандарти по реда на ЗСУ. В тази връзка на общините е дадена възможност за периода до финализиране на процеса на планиране и влизането в сила на новия ред за финансиране на социалните услуги да продължат да предоставят създадените от тях услуги по процедура „Услуги за ранно детско развитие“ чрез участието им по процедура „Бъдеще за децата“. (ТЛ)
14.12.2022 ID:1073
Моля да ми отговорите ,каква е методологията за определяне на часовете от потребност на "чужда помощ". Съпругата ми е диагностицирана с тежка форма на " ХХХХХХХХХХ" и с епикриза от ХХХХХХХХХ подписана от ХХХХХХХХХХ и с решение на ТЕЛК ХХХХХХХ състав УМБАЛ ХХХХ за 95% степен на увреждане с потребност от чужда помощ по НМЕ2017 срок пожизнен /МГ не се лекува/ И идва служителка на Соц.подпомагане която не е лекар дори и определя 116 часа помощ на месец .Дори за единия ден от месеца остава без помощ. Не че е фатално,тоя ден ще е от мен подарък .Поздрави!
Уважаеми господине, в случай, че въпросът Ви касае механизма за лична помощ по реда на Закона за личната помощ, следва да го поставите по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
09.12.2022 ID:1055
Здравейте, Майка ми е инвалид 95% с болест на Паркинсон. Бих искал да и стана личен асистент тъй като се налага да се полагат грижи за нея постоянно всеки ден. Може ли да ме упътите как да подам заявление за район ХХХХХХХ, какви документи са нужни и има ли критерии по който е възможно или невъзможно да бъда личен асистент ? Моля напишете отговор на този емайл - ХХХХХХХХХ
Уважаеми господине, в изложението си не посочвате дали Вашата близка е с определена чужда помощ от органите на медицинската експертиза. Имайте предвид, че в чл. 93, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) е регламентирано, че асистентска подкрепа се предоставя за: - лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; - деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. Услугата включва подкрепа от асистент за самообслужване, движение и придвижване, промяна и поддържане на позицията на тялото, изпълнение на ежедневни и домакински дейности, комуникация. Насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Нейна е и отговорността за организацията и отчитането на предоставянето на услугата, както и контролът на дейността на асистентите. В случай, че Вашата близка не е с определена чужда помощ от органите на медицинската експертиза тя не попада в обхвата на законово определените целеви групи, на които може да се предоставя асистентска подкрепа по реда на ЗСУ. За ползване на други възможности за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно всички съществуващи социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги. Подкрепа за възрастни хора над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване и хора с увреждания се предоставя и от екипите на „Патронажна грижа“. С мярка „Грижа в дома“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, общините продължават дейностите в подкрепа на хората от уязвимите групи. Мярката „Грижа в дома“ е отворена за кандидатстване и общините могат да подават проектни предложения самостоятелно или в партньорство с други общини. За информация относно изпълнението на проект по тази мярка във Вашето населено място следва да се обърнете по компетентност към общинската администрация. (ТЛ)
09.12.2022 ID:1053
Здравейте, Синът ми (на 13 години) ползва услугите на личен асистент по Закона за личната помощ към Столична община, район ХХХХХХХ. Поради предстояща смяна на настоящ адрес към район ХХХХХХХ, от район ХХХХХХХ ми изискват изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите. Въпросът ми е защо се изисква такава при положение, че и двата района са в една и съща община и ако това искане е неправомерно към кой да се обърна, за да се реши този казус? Извинете за дублирането на въпроса, но забравих да ви изпратя адрес за обратна връзка. ХХХХХХХХХХХ или на ХХХХХХХХХ
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
09.12.2022 ID:1051
Здравейте, Синът ми, който е на 13 год. ползва личен асистент на 168 часа към район ХХХХХХХХ в Столична Община. Предстои ни смяна на настоящ адрес към район ХХХХХХХ. От район ХХХХХХХ ни изискват да се направи нова индивидуална оценка на потребностите. Въпросът ми е защо се изисква нова оценка при положение, че и двата адреса са в една и съща община? И ако това не се изисква към кой мога да се свържа, за да се реши това недоразумение? Благодаря и приятен ден, ХХХХХХХХ
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
05.12.2022 ID:1034
В Община Силистра на 30.11.2022 г приключи проект"Нова дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания" - ЦГЛПР и ЦГВХНС. От 01.12.2022 г преминават в държавно делегираните дейности като Центрове за настаняване от семеен тип.От месец декември потребителите на същите трябва да плащат такси,на основание Наредбата за таксите.Към 30.11.2022 година двата центъра имат остатък от закупени хранителни продукти,които ще изразходят през месец декември.Въпросът ми е следният:Следва ли стойността на изразходените средства за храна да бъде включена в размера на таксите?Имам в предвид,че тази храна е закупена със средства от проекта,а не със средства от държавно делегираната дейност!?
Уважаема госпожо, с оглед характера на въпроса и за изясняване на конкретните обстоятелства по случая, моля да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, в чиито правомощия е да оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)
01.12.2022 ID:1018
Здравейте, имам следното питане и предварително благодаря за отговора: 1. Възможно ли е в резидентна услуга Защитено жилище приготвянето на храната за потребителите да се извършва в социалната услуга с тяхно участие и според възможностите им? 2. Ако отговора на първия въпрос е „да“, то моля: • да ми посочите на какви условия трябва да отговаряме, т.е. необходима ли е регистрация в БАБХ или други институции? • Необходимо ли да се сключи договор за доставка на хранителни продукти или е възможно да закупуваме такива от хранителната мрежа в населеното място? • Каква е необходимата документация по отчитане на целия процес по приготвянето на храната?
Уважаема госпожо, в Критерий 13.5 от Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги, в което са регламентирани стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, е посочено, че доставчикът на социалната услуга осигурява подкрепа на потребителите, ако те я желаят и имат необходимост, при пазаруване и приготвяне на храната им, като ги обучават в принципите на здравословно/диетично хранене. Този критерий дава ясен отговор на поставения от Вас въпрос. Моля, преди да се обърнете за оказване на методическа подкрепа по компетентност към Агенцията за социално подпомагане АСП) и/или към Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), да се запознаете в детайли както с Наредбата за качеството на социалните услуги, така и с Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата. В Закона за социалните услуги ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на АСП е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на АКСУ, освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. Министерството на труда и социалната политика няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба и питанията, свързани с оказването на методическа подкрепа следва да се отправят към АСП и АКСУ. (ТЛ)
30.11.2022 ID:1004
1. Относно процедурата за избягване конфликт на интереси – имаме или нямаме такава процедура Органът по настойничество и попечителство е този, който назначава попечител, настойник, настойнически съвет. Въпреки становището на АСП, според ОНП няма законови пречки служители да изпълняват тези функции, тъй като те полагат грижа за поставеното под запрещение лице. - Не би ли следвало този въпрос да се реши законодателно чрез промяна в Семейния кодекс? - При отказ от страна на близките на лицата, кой би следвало да изпълнява тази функция? - А когато лицето няма близки? 2. Какви мерки по Процедурата за действие при проява на неприемливо поведение от страна на потребител биха могли да се налагат без да му бъдат нарушени правата? 3. Във Вътрешните правила за организация на дейността и Програмата за дейността на услугата кои дейности се включват – всички дейности/ административни, трудово-правни, финансови и др. или само тези с потребителите?
Уважаема госпожо, в Критерий 17.2 от Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), в което са регламентирани стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства, е посочено, че доставчикът на социалната услуга гарантира достъп до правосъдие и правна защита на всички потребители на социалната услуга. Индикатор 196 към този критерий ясно изисква доставчикът да е разработил и утвърдил Процедура за избягване на конфликт на интереси за потребители, поставени под ограничено или пълно запрещение. Следващият индикатор 197 към същия критерий изрично посочва лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение, да имат законни представители извън кръга на служителите, предоставящи услугата. Процедурата за избягване на конфликт на интереси за потребители, поставени под ограничено или пълно запрещение, няма за цел да описва реда за учредяване на настойничество и на попечителство, тъй като той е регламентиран изчерпателно в Семейния кодекс (СК) и не е отговорност на доставчика. Целта на процедурата е да гарантира недопускането на конфликт на интереси при взаимоотношенията с потребители, поставени под ограничено или пълно запрещение. Такива взаимоотношения например могат да бъдат свързаните със съхранението и разходването на лични средства на лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение, ангажирането с отговорности, които са в конфликт с интересите на лицето, ползващо социалните услуги, нанасяне на вреда, въвличане на лице в злоупотреба, получаване на облаги, извършване на дейности, които нарушават или ограничават законните права на лицата и др. Както и Вие отбелязвате в изложението си, органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси, като те образуват настойнически съвет. Имайте предвид обаче, че СК изрично поставя изискване те да са дали писмено съгласие за това. Отново обръщаме внимание, че цитираното по-горе приложение към НКСУ изисква лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение, да имат законни представители извън кръга на служителите, предоставящи услугата. Чл. 173, ал. 1 от СК регламентира изрично, че настойник, съответно попечител, само на дете с неизвестни родители е ръководителят на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която то е настанено. Отказът на близки или липсата на близки са въпроси от компетентността на органа по настойничество и попечителство, а не на доставчика и служителите на услугата. По отношение на останалите въпроси имайте предвид, че в Закона за социалните услуги ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на АСП е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на АКСУ, освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. Министерството на труда и социалната политика няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба и питанията, свързани с оказването на методическа подкрепа следва да се отправят към АСП и АКСУ. (ТЛ)
24.11.2022 ID:978
При авансово плащане на ел.енергия в социална услуга /ДПЛУИ/ следва ли сумата за авансовото плащане да бъде включена в таксите на потребителите?
Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
23.11.2022 ID:976
Здравейте, разходите за топлинна и ел. енергия за площта на общи коридори водещи единствено към стаи на потребители начисляват ли се към таксата на потребилите или са за сметка на бюджета на услугата резидентна грижа?
Уважаема госпожо, с оглед характера на въпроса и за изясняване на конкретните обстоятелства по случая, моля да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, в чиито правомощия е да оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)
23.11.2022 ID:975
Център за настаняване от семеен тип приключва дейност по проект и преминава към държавно делигирана дейност, при което настанените потребители ще заплащат такса. Стойността на храна и санитарни материали, които са останали и са платени със средства от проекта, трябва ли да бъдат включени в таксата?
Уважаема госпожо, с оглед характера на въпроса и за изясняване на конкретните обстоятелства по случая, моля да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, в чиито правомощия е да оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)
23.11.2022 ID:973
МОГА ЛИ ДА КАНДИДАТСТВАМ ЗА ТОПЪЛ ОБЯД С ТЕЛКОВО РЕШЕНИЕ 82% СЪМ ВДОВИЦА КАКЪВ ДОХОД ТРЯБВА ДА ИМАМ ЗА ДА КАНДИДАТСТВАМ ЗА ЕВРОП ПРОГРАМА ТОПЪЛ ОБЯД ИМАМ ДОХОД ПЕНСИЯ ВЪВ МИНИМ РАЗМЕР * ДОБАВКА ВЪВ РАЗМЕР ЗА ПОЧИНАЛ СЪПРУГ ОТ 68,,00 ЛЕВА ИЛИ ПО КРИТЕРИИ ОТ СЪОТВЕТНАТА ОБЩИНА. БЛАГОДАРЯВИ ЗА КОМПЕТЕНТЕН ОТГОВОР
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е управляващ орган на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014 - 2020 г., и по която се изпълнява операция „Топъл обяд“. (ТЛ)
22.11.2022 ID:968
Община Бяла Слатина изпълнява проект "Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства в гр. Бяла Слатина" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Приоритетни оси "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване" по процедура "Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите – ЕТАП 2 – предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и семейства - КОМПОНЕНТ 1 Код на процедураBG05M9OP001-2.019 с продължителност 53 месеца, до 31 декември 2023 г. С писмо на УО сме уведомени, че проектът ше приключи 6 месеца по- рано- на 30 юни 2023 г. Въпросът ми е, за да продължи да функционира СУ необходима ли е процедура по чл.53 и чл.54 от ЗСУ и чл. 78 от ППЗСУ. Ако е необходима такава процедура в заявлението по чл.78, ал.1 от ППЗСУ за иницииране на производство по издаване на заповед за предварително одобрение от АСП за създаване на нова социална услуга, социалната услуга как да я формулирам: като Дневен център или като Дневна грижа?
Уважаема госпожо, за всички социални услуги, създадени в съответствие с националните приоритети и стратегическите документи за изпълнение на процесите на деинституционализация на грижата за децата и на грижата за възрастните хора и хората с увреждания, е гарантирано осигуряването на устойчивост чрез продължаване на финансирането им от държавния бюджет след приключване на проектното финансиране по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". В § 31, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за социалните услуги (ЗСУ) е посочено, че до приемането на Националната карта на социалните услуги от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За тези услугите се прилагат разпоредбите на закона относно създаването, прекратяването, финансирането и прекратяването на финансирането, годишното планиране, заплащането на таксите за ползване и освобождаването от такси за ползване и възлагането на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. С одобрението по чл. 54 Агенцията за социално подпомагане потвърждава, че: а) социалната услуга е включена в решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година; б) необходимите средства за финансиране на социалната услуга са осигурени съгласно закона за държавния бюджет за съответната година; в) социалната услуга съответства на стандартите за качество, съответно на критериите и стандартите за социалните услуги. Това означава, че при създаването на нова социална услуга, която ще се финансира от държавния бюджет, следва да бъдат спазени разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от ЗСУ и чл. 78-84 от Правилника за прилагане на ЗСУ. Наименованието на услугата се съобразява с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За изясняване на конкретните обстоятелства и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
17.11.2022 ID:945
ДОБЪР ДЕН ИСКАМ ДА ВИ ПОПИТАМ 1.МОЖЕ ЛИ НА ЕДИН ПОЛЗВАТЕЛ С НАПРАВЛЕНИЕ 163 ч. ОТ ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ДА МУ БЪДАТ НАЗНАЧЕНИ 2 ИЛИ ПОВЕЧЕ ЛИЧНИ АСИСТЕНТА? 2.МОЖЕ ЛИ ЕДНО ЛИЦЕ ДА БЪДЕ ЛИЧЕН АСИСТЕНТ НА ДВАМА РАЗЛИЧНИ ПОЛЗВАТЕЛЯ НА ЛИЧНА ПОМОЩ? 3.МОЖЕ ЛИ ЛИЧЕН АСИСТЕНТ ДА БЪДЕ САМООСИГУРЯВАЩО СЕ ЛИЦЕ:ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ ЕООД.ООД ИЛИ ЕТ? БЛАГОДАРЯ
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
17.11.2022 ID:942
Здравейте! Молим за Вашата помощ при регистрирането на нашето НПО във Вашия сайт. Такава насока получихме от Община Бургас. Благодарим и ще очакваме Вашата обратна връзка! email: insait.ipm@gmail.com тел.: 0879464325
Уважаема госпожо, поставеният въпрос е неясен. В случай, че желаете да регистрирате социално предприятие по реда на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и правилника за неговото прилагане може да намерите необходимата Ви информация, следвайки посочения линк: https://secprod.mlsp.government.bg/. (ТЛ)
15.11.2022 ID:929
Потребители ползващи услуга с настаняване в ДПЛФУ, имат предоставени лични средства за съхранение при доставчика на услугата. Въпросът ни е как се процедира с тези средства, когато потребителят почине и няма близки които да получат средствата, или не поддържат контакти с близките и те не желаят да се възползват от тях. До кое коляно се издирват наследниците. Има ли срок за съхранение на тези средства след като потребителят почине и срок за съхранение за предоставянето им на наследниците.
Уважаема госпожо, по поставения въпрос е необходимо да направите правна консултация. (ТЛ)
15.11.2022 ID:924
Здравеите, предлагаме комплексна услуга Дневен център за деца и младежи с увреждания по проект ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2014-2020 ПРОЕКТ BG05M9OP001-2.019-0007-С01 „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на деца и младежи с увреждания и техните семейства в Дневен център „Надежда“-гр.Харманли“ до 04.01.2023г. Предстои ни да подедем Заявление по чл.78 от ППЗСУ и имаме някои неясноти по ЗСУ, ППЗСУ, НКСУ и НАРЕДБА за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Въпрос №1: С възка чл.15, чл.46 от ЗСУ и чл.73 ал. 1 и ал.2 от ППЗСУ кои и по какъв начин определя таксите на потребителите, които ползват услугата, като някои ползват почасова, полудневна и целодневна форма(пълнолетни лица)? Въпрос №2: Потребители без решение на ТЕЛК само с налична лекарска документация или ЛКК могат ли да ползват услугата полудневно или почасово и от къде става насочването? Въпрос №3: Потребителите с месечен доход под прага на бедност освободени ли са от такси за ползване на услугата? Въпрос № 4: Кои потребители не заплащат пълен размер на таксата? Въпрос №5: Услугата, която предоставяме е комплекс от услуги - Дневна грижа, Обучение за придобиване на умения за деца/пълнолетни лица, Подкрепа за придобиване на трудови умения за лица с трайни увреждания, Терапия и рехабилитация, Информиране и консултиране как се определят щатните бройки, като отделно за всяка услуга по дадения коефицент посочен в НАРЕДБА ЗА КАЧЕСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ или има друг начин, като сме комплексна услуга? Въпрос № 6:Потребителите, които ползват услугата до момента са с валидни Догор и Заповед за една година сключени с Общината, от 05.01.2023г. след, като не са изтекли ще трябва ли да се прекратят и да се насочат от ДСП.
Във връзка с поставените въпроси относно организирането и предоставянето на социални услуги в Дневен център за деца и младежи с увреждания, за който предстои да се финансира от държавния бюджет, имайте предвид следното: Съгласно § 31, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за социалните услуги (ЗСУ) до приемането на Националната карта на социалните услуги от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За тези услугите се прилагат разпоредбите на ЗСУ относно създаването, прекратяването, финансирането и прекратяването на финансирането, годишното планиране, заплащането на таксите за ползване и освобождаването от такси за ползване и възлагането на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. По отношение на определянето на таксите в § 44, ал. 3 от ПЗР на ЗСУ е посочено, че до приемането на тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред, т.е. съгласно Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет (утвърдена с ПМС № 91 от 21.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 40 от 29.04.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.). Съответно, в чл. 103 от ЗСУ е посочено, че ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, както и от лицата, които нямат доходи и влогове. В чл. 104 от ЗСУ са определени социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, ползването на които не се заплаща. Случаите, в които лицата не заплащат пълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, са определени в чл. 75 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). По отношение на насочването за ползване на социални услуги следва да имате предвид, че в чл. 74 от ЗСУ е регламентирано, че Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето; 2. от лица, поставени под запрещение; 3. от лица в кризисна ситуация, лица, пострадали от домашно насилие, и жертви на трафик; 4. когато услугите се предоставят на областно ниво за лица от цялата страна. Насочването за ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се извършва по реда на Закона за закрила на детето и при спазване на чл. 73, ал. 1 от ЗСУ. Общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1. от ЗСУ (чл. 75, ал. 1 от ЗСУ). Редът за насочването за ползване на социални услуги е определен в ППЗСУ. Към настоящия момент обаче, съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ППЗСУ до 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от ДСП с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от ЗСУ, за ползването на която насочването се извършва само от общините. По втория Ви въпрос имайте предвид, че в дневните центрове за деца и младежи с увреждания (ДЦДМУ) се предоставя комплекс от социални услуги за подкрепа на деца и младежи с увреждания, който може да включва освен дневна грижа и редица други социални услуги като: информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и други. Дневната грижа по чл. 15, т. 7 от ЗСУ е дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания в рамките на не по-малко от 4 часа дневно, чрез която се осигурява посрещането на техните ежедневни потребности и свързаните с тях потребности от занимания за развитие на основни умения в зависимост от възрастта и личните нужди на лицата. ЗСУ поставя времево ограничение от не по-малко от 4 часа дневно единствено за предоставяне на социалната услуга дневна грижа, но не ограничава времево ползването на останалите социални услуги, които могат да се предоставят в ДЦДМУ. Ако даден потребител в дневния център ползва социална услуга, различна от дневната грижа (например терапия и рехабилитация), той може да я ползва почасово. Почасовото предоставяне на социални услуги е в зависимост от индивидуалните потребности на лицата и се определя от конкретния специалист, който предоставя услугата (психолог, логопед, рехабилитатор и др.). Също така, следва да се има предвид, че няма регламентирано изискване децата и младежите, потребители на различни от дневната грижа социални услуги, предоставяни в ДЦДМУ, да бъдат с трайни увреждания. Такова изискване, както вече споменахме по-горе, има единствено за потребителите на услугата дневна грижа, за която законът регламентира, че те трябва да бъдат с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, т.е. с трайни увреждания. Използваме случая да обърнем внимание, че съгласно чл. 23 от ППЗСУ, финансираните от държавния бюджет социални услуги за подкрепа за формиране на родителски умения, за консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца и за ранна интервенция на уврежданията за деца могат да се ползват от лицата и без насочване от ДСП или от общината. Отговорите на въпроси 3 и 4 се съдържат в отговора на първия въпрос. По въпрос 5 е необходимо да имате предвид, че в приложенията на Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) за всеки от видове социални и интегрирани здравно-социални услуги са регламентирани отделни коефициенти за определяне на числеността на служителите. Това е с оглед даденото законово право на доставчика на социалната услуга сам да определя организацията на предоставянето ѝ (в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата – самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги). Съгласно стандартите за качество на социалните услуги в приложенията на НКСУ задължение на доставчика на социалната услуга е да осигури достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. При комплексното предоставяне на няколко социални услуги отново доставчикът е този, който отговаря за осигуряването на качеството на човешките ресурси и техния брой, необходими за ефективно предоставяне на услугите, съобразно спецификата им, потребностите на лицата, които ги ползват и др. Сред принципите при избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, са осигуряването на комплексна подкрепа чрез различни дейности и на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите, осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности и осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите. По последния Ви въпрос е важно да се уточни, че социалните услуги, предоставяни в ДЦДМУ след приключване на проектните дейности ще бъдат създадени като делегирана от държавата дейност по реда на ЗСУ и ППЗСУ, с различен източник на финансиране – от държавния бюджет. В тази връзка следва да бъде спазен и реда за насочване и предоставяне на социалните услуги, регламентиран в ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него. Промяната касае и договорите на служителите и цялостната система за управление на услугите и тяхното качество. В подкрепа на общините, които са основни доставчици на социални услуги и на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги вече стартираха специализирани обучения в рамките на проект „За по-добро качество и ефективност на социалните услуги в България“, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) с асоциираното партньорство на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Проектът се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Основната цел на обученията е запознаването на служителите с въведените нови стандарти за качество на социалните услуги и с критериите за тяхното изпълнение, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Акцент в обученията е поставен и върху ангажиментите на доставчиците на социални услуги за осъществяване на мониторинг и контрол на предоставяните от тях услуги. Обученията са напълно безплатни. Те целят да допринесат именно за укрепване и подобряване на капацитета на всички доставчици на социални услуги. Индикативен график за провеждане на обученията по области е публикуван на електронната страница на Агенцията за качеството на социалните услуги (https://aksu.government.bg/2022/10/startirat-obucheniya-za-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi/), както и на електронната страница на НСОРБ (https://www.namrb.org/bg/aktualno/startirat-obutcheniya-svarzani-s-prilagane-na-naredbata-za-katchestvoto-na-sotsialnite-uslugi). За област Хасково обучението ще се проведе в периода 21-22 декември 2022 г. По време на обучението, предвидено за Вашата област, ще може да зададете Вашите въпроси. На следващо място, бихме искали да обърнем внимание, че в ЗСУ ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. МТСП няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба. В тази връзка, в бъдеще следва да отправяте Вашите искания за методическа подкрепа към АСП и АКСУ. (ТЛ)