MTSP

23.11.2022 ID:976
Здравейте, разходите за топлинна и ел. енергия за площта на общи коридори водещи единствено към стаи на потребители начисляват ли се към таксата на потребилите или са за сметка на бюджета на услугата резидентна грижа?

Уважаема госпожо, с оглед характера на въпроса и за изясняване на конкретните обстоятелства по случая, моля да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, в чиито правомощия е да оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)

23.11.2022 ID:975
Център за настаняване от семеен тип приключва дейност по проект и преминава към държавно делигирана дейност, при което настанените потребители ще заплащат такса. Стойността на храна и санитарни материали, които са останали и са платени със средства от проекта, трябва ли да бъдат включени в таксата?

23.11.2022 ID:973
МОГА ЛИ ДА КАНДИДАТСТВАМ ЗА ТОПЪЛ ОБЯД С ТЕЛКОВО РЕШЕНИЕ 82% СЪМ ВДОВИЦА КАКЪВ ДОХОД ТРЯБВА ДА ИМАМ ЗА ДА КАНДИДАТСТВАМ ЗА ЕВРОП ПРОГРАМА ТОПЪЛ ОБЯД ИМАМ ДОХОД ПЕНСИЯ ВЪВ МИНИМ РАЗМЕР * ДОБАВКА ВЪВ РАЗМЕР ЗА ПОЧИНАЛ СЪПРУГ ОТ 68,,00 ЛЕВА ИЛИ ПО КРИТЕРИИ ОТ СЪОТВЕТНАТА ОБЩИНА. БЛАГОДАРЯВИ ЗА КОМПЕТЕНТЕН ОТГОВОР

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е управляващ орган на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014 - 2020 г., и по която се изпълнява операция „Топъл обяд“. (ТЛ)

22.11.2022 ID:968
Община Бяла Слатина изпълнява проект "Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства в гр. Бяла Слатина" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Приоритетни оси "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване" по процедура "Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите – ЕТАП 2 – предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и семейства - КОМПОНЕНТ 1 Код на процедураBG05M9OP001-2.019 с продължителност 53 месеца, до 31 декември 2023 г. С писмо на УО сме уведомени, че проектът ше приключи 6 месеца по- рано- на 30 юни 2023 г. Въпросът ми е, за да продължи да функционира СУ необходима ли е процедура по чл.53 и чл.54 от ЗСУ и чл. 78 от ППЗСУ. Ако е необходима такава процедура в заявлението по чл.78, ал.1 от ППЗСУ за иницииране на производство по издаване на заповед за предварително одобрение от АСП за създаване на нова социална услуга, социалната услуга как да я формулирам: като Дневен център или като Дневна грижа?

Уважаема госпожо, за всички социални услуги, създадени в съответствие с националните приоритети и стратегическите документи за изпълнение на процесите на деинституционализация на грижата за децата и на грижата за възрастните хора и хората с увреждания, е гарантирано осигуряването на устойчивост чрез продължаване на финансирането им от държавния бюджет след приключване на проектното финансиране по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". В § 31, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за социалните услуги (ЗСУ) е посочено, че до приемането на Националната карта на социалните услуги от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За тези услугите се прилагат разпоредбите на закона относно създаването, прекратяването, финансирането и прекратяването на финансирането, годишното планиране, заплащането на таксите за ползване и освобождаването от такси за ползване и възлагането на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. С одобрението по чл. 54 Агенцията за социално подпомагане потвърждава, че: а) социалната услуга е включена в решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година; б) необходимите средства за финансиране на социалната услуга са осигурени съгласно закона за държавния бюджет за съответната година; в) социалната услуга съответства на стандартите за качество, съответно на критериите и стандартите за социалните услуги. Това означава, че при създаването на нова социална услуга, която ще се финансира от държавния бюджет, следва да бъдат спазени разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от ЗСУ и чл. 78-84 от Правилника за прилагане на ЗСУ. Наименованието на услугата се съобразява с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За изясняване на конкретните обстоятелства и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

17.11.2022 ID:945
ДОБЪР ДЕН ИСКАМ ДА ВИ ПОПИТАМ 1.МОЖЕ ЛИ НА ЕДИН ПОЛЗВАТЕЛ С НАПРАВЛЕНИЕ 163 ч. ОТ ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ДА МУ БЪДАТ НАЗНАЧЕНИ 2 ИЛИ ПОВЕЧЕ ЛИЧНИ АСИСТЕНТА? 2.МОЖЕ ЛИ ЕДНО ЛИЦЕ ДА БЪДЕ ЛИЧЕН АСИСТЕНТ НА ДВАМА РАЗЛИЧНИ ПОЛЗВАТЕЛЯ НА ЛИЧНА ПОМОЩ? 3.МОЖЕ ЛИ ЛИЧЕН АСИСТЕНТ ДА БЪДЕ САМООСИГУРЯВАЩО СЕ ЛИЦЕ:ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ ЕООД.ООД ИЛИ ЕТ? БЛАГОДАРЯ

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

17.11.2022 ID:942
Здравейте! Молим за Вашата помощ при регистрирането на нашето НПО във Вашия сайт. Такава насока получихме от Община Бургас. Благодарим и ще очакваме Вашата обратна връзка! email: insait.ipm@gmail.com тел.: 0879464325

Уважаема госпожо, поставеният въпрос е неясен. В случай, че желаете да регистрирате социално предприятие по реда на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и правилника за неговото прилагане може да намерите необходимата Ви информация, следвайки посочения линк: https://secprod.mlsp.government.bg/. (ТЛ)

15.11.2022 ID:929
Потребители ползващи услуга с настаняване в ДПЛФУ, имат предоставени лични средства за съхранение при доставчика на услугата. Въпросът ни е как се процедира с тези средства, когато потребителят почине и няма близки които да получат средствата, или не поддържат контакти с близките и те не желаят да се възползват от тях. До кое коляно се издирват наследниците. Има ли срок за съхранение на тези средства след като потребителят почине и срок за съхранение за предоставянето им на наследниците.

Уважаема госпожо, по поставения въпрос е необходимо да направите правна консултация. (ТЛ)

15.11.2022 ID:924
Здравеите, предлагаме комплексна услуга Дневен център за деца и младежи с увреждания по проект ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2014-2020 ПРОЕКТ BG05M9OP001-2.019-0007-С01 „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на деца и младежи с увреждания и техните семейства в Дневен център „Надежда“-гр.Харманли“ до 04.01.2023г. Предстои ни да подедем Заявление по чл.78 от ППЗСУ и имаме някои неясноти по ЗСУ, ППЗСУ, НКСУ и НАРЕДБА за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Въпрос №1: С възка чл.15, чл.46 от ЗСУ и чл.73 ал. 1 и ал.2 от ППЗСУ кои и по какъв начин определя таксите на потребителите, които ползват услугата, като някои ползват почасова, полудневна и целодневна форма(пълнолетни лица)? Въпрос №2: Потребители без решение на ТЕЛК само с налична лекарска документация или ЛКК могат ли да ползват услугата полудневно или почасово и от къде става насочването? Въпрос №3: Потребителите с месечен доход под прага на бедност освободени ли са от такси за ползване на услугата? Въпрос № 4: Кои потребители не заплащат пълен размер на таксата? Въпрос №5: Услугата, която предоставяме е комплекс от услуги - Дневна грижа, Обучение за придобиване на умения за деца/пълнолетни лица, Подкрепа за придобиване на трудови умения за лица с трайни увреждания, Терапия и рехабилитация, Информиране и консултиране как се определят щатните бройки, като отделно за всяка услуга по дадения коефицент посочен в НАРЕДБА ЗА КАЧЕСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ или има друг начин, като сме комплексна услуга? Въпрос № 6:Потребителите, които ползват услугата до момента са с валидни Догор и Заповед за една година сключени с Общината, от 05.01.2023г. след, като не са изтекли ще трябва ли да се прекратят и да се насочат от ДСП.

Във връзка с поставените въпроси относно организирането и предоставянето на социални услуги в Дневен център за деца и младежи с увреждания, за който предстои да се финансира от държавния бюджет, имайте предвид следното: Съгласно § 31, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за социалните услуги (ЗСУ) до приемането на Националната карта на социалните услуги от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За тези услугите се прилагат разпоредбите на ЗСУ относно създаването, прекратяването, финансирането и прекратяването на финансирането, годишното планиране, заплащането на таксите за ползване и освобождаването от такси за ползване и възлагането на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. По отношение на определянето на таксите в § 44, ал. 3 от ПЗР на ЗСУ е посочено, че до приемането на тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред, т.е. съгласно Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет (утвърдена с ПМС № 91 от 21.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 40 от 29.04.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.). Съответно, в чл. 103 от ЗСУ е посочено, че ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, както и от лицата, които нямат доходи и влогове. В чл. 104 от ЗСУ са определени социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, ползването на които не се заплаща. Случаите, в които лицата не заплащат пълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, са определени в чл. 75 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). По отношение на насочването за ползване на социални услуги следва да имате предвид, че в чл. 74 от ЗСУ е регламентирано, че Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето; 2. от лица, поставени под запрещение; 3. от лица в кризисна ситуация, лица, пострадали от домашно насилие, и жертви на трафик; 4. когато услугите се предоставят на областно ниво за лица от цялата страна. Насочването за ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се извършва по реда на Закона за закрила на детето и при спазване на чл. 73, ал. 1 от ЗСУ. Общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1. от ЗСУ (чл. 75, ал. 1 от ЗСУ). Редът за насочването за ползване на социални услуги е определен в ППЗСУ. Към настоящия момент обаче, съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ППЗСУ до 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от ДСП с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от ЗСУ, за ползването на която насочването се извършва само от общините. По втория Ви въпрос имайте предвид, че в дневните центрове за деца и младежи с увреждания (ДЦДМУ) се предоставя комплекс от социални услуги за подкрепа на деца и младежи с увреждания, който може да включва освен дневна грижа и редица други социални услуги като: информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и други. Дневната грижа по чл. 15, т. 7 от ЗСУ е дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания в рамките на не по-малко от 4 часа дневно, чрез която се осигурява посрещането на техните ежедневни потребности и свързаните с тях потребности от занимания за развитие на основни умения в зависимост от възрастта и личните нужди на лицата. ЗСУ поставя времево ограничение от не по-малко от 4 часа дневно единствено за предоставяне на социалната услуга дневна грижа, но не ограничава времево ползването на останалите социални услуги, които могат да се предоставят в ДЦДМУ. Ако даден потребител в дневния център ползва социална услуга, различна от дневната грижа (например терапия и рехабилитация), той може да я ползва почасово. Почасовото предоставяне на социални услуги е в зависимост от индивидуалните потребности на лицата и се определя от конкретния специалист, който предоставя услугата (психолог, логопед, рехабилитатор и др.). Също така, следва да се има предвид, че няма регламентирано изискване децата и младежите, потребители на различни от дневната грижа социални услуги, предоставяни в ДЦДМУ, да бъдат с трайни увреждания. Такова изискване, както вече споменахме по-горе, има единствено за потребителите на услугата дневна грижа, за която законът регламентира, че те трябва да бъдат с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, т.е. с трайни увреждания. Използваме случая да обърнем внимание, че съгласно чл. 23 от ППЗСУ, финансираните от държавния бюджет социални услуги за подкрепа за формиране на родителски умения, за консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца и за ранна интервенция на уврежданията за деца могат да се ползват от лицата и без насочване от ДСП или от общината. Отговорите на въпроси 3 и 4 се съдържат в отговора на първия въпрос. По въпрос 5 е необходимо да имате предвид, че в приложенията на Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) за всеки от видове социални и интегрирани здравно-социални услуги са регламентирани отделни коефициенти за определяне на числеността на служителите. Това е с оглед даденото законово право на доставчика на социалната услуга сам да определя организацията на предоставянето ѝ (в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата – самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги). Съгласно стандартите за качество на социалните услуги в приложенията на НКСУ задължение на доставчика на социалната услуга е да осигури достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. При комплексното предоставяне на няколко социални услуги отново доставчикът е този, който отговаря за осигуряването на качеството на човешките ресурси и техния брой, необходими за ефективно предоставяне на услугите, съобразно спецификата им, потребностите на лицата, които ги ползват и др. Сред принципите при избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, са осигуряването на комплексна подкрепа чрез различни дейности и на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите, осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности и осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите. По последния Ви въпрос е важно да се уточни, че социалните услуги, предоставяни в ДЦДМУ след приключване на проектните дейности ще бъдат създадени като делегирана от държавата дейност по реда на ЗСУ и ППЗСУ, с различен източник на финансиране – от държавния бюджет. В тази връзка следва да бъде спазен и реда за насочване и предоставяне на социалните услуги, регламентиран в ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него. Промяната касае и договорите на служителите и цялостната система за управление на услугите и тяхното качество. В подкрепа на общините, които са основни доставчици на социални услуги и на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги вече стартираха специализирани обучения в рамките на проект „За по-добро качество и ефективност на социалните услуги в България“, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) с асоциираното партньорство на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Проектът се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Основната цел на обученията е запознаването на служителите с въведените нови стандарти за качество на социалните услуги и с критериите за тяхното изпълнение, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Акцент в обученията е поставен и върху ангажиментите на доставчиците на социални услуги за осъществяване на мониторинг и контрол на предоставяните от тях услуги. Обученията са напълно безплатни. Те целят да допринесат именно за укрепване и подобряване на капацитета на всички доставчици на социални услуги. Индикативен график за провеждане на обученията по области е публикуван на електронната страница на Агенцията за качеството на социалните услуги (https://aksu.government.bg/2022/10/startirat-obucheniya-za-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi/), както и на електронната страница на НСОРБ (https://www.namrb.org/bg/aktualno/startirat-obutcheniya-svarzani-s-prilagane-na-naredbata-za-katchestvoto-na-sotsialnite-uslugi). За област Хасково обучението ще се проведе в периода 21-22 декември 2022 г. По време на обучението, предвидено за Вашата област, ще може да зададете Вашите въпроси. На следващо място, бихме искали да обърнем внимание, че в ЗСУ ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. МТСП няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба. В тази връзка, в бъдеще следва да отправяте Вашите искания за методическа подкрепа към АСП и АКСУ. (ТЛ)

11.11.2022 ID:914
В новите стандарти и критерии за качествата на социалната услуга ,има минимален брой потребители /максимален бр.потребители съответно -8 /20 ,защо никъде няма брой 6 потребители ,като ние сме Защитено жилище ,резидентна грижа и потребителите са 6 бр.Благодаря! При служителите какъв трябва да бъде коефициента 0,6 както досега или 0,9 по новите стандарти на 6 бр.потребители .Благодаря !

Уважаема госпожо, съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги в срок до 12 месеца от влизането в сила на наредбата доставчиците на социални услуги привеждат предоставяните от тях услуги в съответствие със стандартите за качество, определени в наредбата. Имайте предвид, че няма пречка една социална услуга да се предоставя на едно или повече от едно място (в повече от една специализирана среда – материална база) с обща организация и управление. Обръщаме внимание, че по отношение на резидентната грижа, предоставяна в Защитени жилища е приложимо Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги – Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства, Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, Резидентна грижа за пълнолетни лица с физически увреждания, Резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция и Резидентна грижа за пълнолетни лица със сетивни увреждания. В Стандарт 9 Структура и квалификация на служителите, Критерий 9.1, Индикатор 96 от Приложение № 12 от Наредбата, е посочено, че минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите в резидентната грижа. Съответно, в забележка е посочен минималният брой на лицата, ползващи социалната услуга, който е 8 лица, а максималният брой лица, ползващи социалната услуга е 20/30 (според целевата група, като 20 е за лица с психични разстройства и с деменция, а 30 за лица с интелектуални затруднения, с физически увреждания и със сетивни увреждания), в т.ч. 2 места за заместваща грижа. Към същия индикатор в графа Източник на информация е посочен и коефициент за определяне числеността на служителите – 0,9. Имайте предвид, че съгласно § 1, ал. 28-30 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в защитени жилища, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги: 1. резидентна грижа; 2. информиране и консултиране (като специализирана услуга); 3. застъпничество и посредничество; 4. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга). Необходимите служители за предоставяне на услугите информиране и консултиране (като специализирана услуга), застъпничество и посредничество и обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга), както и коефициентите за определяне числеността на служителите, са посочени в съответните приложения за тези услуги (Приложения № 2, № 3 и № 6). За методическа подкрепа относно прилагането на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги следва да се обръщате по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

11.11.2022 ID:910
Здравейте, въпросът ми е деца, които са на допълнителна или обща подкрепа в детски градини, могат ли да ползват услуги (психолог, логопед, специален педагог, рехабилитатор) в центрове, финансирани с европейски средства?

Уважаема госпожо, поставеният въпрос е неясен, поради което не бихме могли да се ангажираме с конкретен отговор. Не е ясно какво се има предвид под „допълнителна или обща подкрепа в детски градини“, за кого е предназначена подкрепата – за деца с увреждания или за деца, нуждаещи се от специална образователна подкрепа, както и в какви центрове ще се предоставя – за социални услуги или друго. В случай, че се нуждаете от методическа подкрепа за предоставянето на социални услуги следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

11.11.2022 ID:907
Здравейте, казвам се Кънчо Гюнов, на 62 години с намалена трудоспособност и телково решение 50 процента. Интересувам се от програмата, която финансира стартиращ бизнес до 20000 лв безвъзмездно на точно лица , като мен, с намалена трудоспособност 50 и над 50 процента. Какъв е реда, къде и какво трябва да направя, за да кандидатствам Ако можете, бихте ли върнали отговор на имейл ХХХХХХХХХ

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за хората с увреждания. (ТЛ)

10.11.2022 ID:905
Здравейте ас съм с инсулт с последствия левостранна пареза на караници попаднах на организацията която предлага ръкавица за рехабилитация и ме уверяват че мяма да я плащам а вие поемате всички разходи за да я получа безплатно това е маименовванието,Innovation Rehab

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

07.11.2022 ID:890
Здравейте, имам въпрос относно ползване на социална услуга Дневен център за пълнолетни лица с увреждания от потребители на РГДМУ (от съседни общини). Съгласно Наредбата за качество на социалните услуги , Приложение 8 за дейността на ДЦПЛУ - трябва ли да се прекратят договорите за ползване на услугата с потребители от ЗЖЛУИ и ЦНСТМУ, като в Закона за социалните услуги и Правилника за прилагането му е регламентирано ползването на повече от една социална услуга?

Уважаема госпожо, въпросът Ви е неясно поставен. В случай, че визирате текста „Социалните услуги „дневна грижа“, „резидентна грижа“ и „осигуряване на подслон“ или комбинация от две от тях не могат да се предоставят комплексно, тъй като и трите услуги имат за цел задоволяване на ежедневни потребности и осигуряване на безопасна среда за потребителите и ще се дублират дейности за подкрепа, осъществявани в тези социални услуги.“ от Приложение № 8 към чл. 10, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), имайте предвид следното: Както и Вие посочвате в изложението си Законът за социалните услуги (ЗСУ) и Правилникът за прилагане на Закона за социалните услуги не ограничават потребителите да ползват само един вид социална услуга. Напротив, новото законодателство осигурява по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите и възможност за удовлетворяване в най-пълна степен на индивидуалните потребности на лицата, които ги ползват. Законът регламентира интегрираният подход, интегрираното предоставяне на подкрепа и интегрираните междусекторни услуги. Целта е осигуряване на интегриран подход и подкрепа не само чрез социални услуги, но и чрез услуги и дейности от различни сектори – здравен, образователен и т.н. С оглед запитването Ви, на първо място следва да направите разграничение между социалната услуга Дневна грижа по чл. 15, т. 7 от ЗСУ и Дневен център за пълнолетни лица с увреждания. Съгласно ЗСУ социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място/сградата на тяхното предоставяне, а се определят в зависимост от основните групи дейности, които съдържат. Тоест дневната грижа е услугата (дейността), а дневният център е мястото, в което се предоставя тази услуга (дейност). В § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ е регламентирано, че Дневна грижа по чл. 15, т. 7 от ЗСУ е дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания в рамките на не по-малко от 4 часа дневно, чрез която се осигурява посрещането на техните ежедневни потребности и свързаните с тях потребности от занимания за развитие на основни умения в зависимост от възрастта и личните нужди на лицата. Това означава, че тя е свързана с осигуряването на престоя на потребителите в сигурна среда не по-малко от 4 часа дневно или през целия ден и други основни дейности, като хранене, обгрижване и поддържане на лична хигиена и други основни и занимателни дейности, които не изискват високо специализирана подкрепа. В мястото на предоставяне на социалната услуга дневната грижа (в случая в дневния център) обаче се предоставят и други социални услуги по чл. 15 от ЗСУ, което е видно от разпоредбите на НКСУ. В § 1, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на НКСУ е регламентирано, че до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в дневни центрове за пълнолетни лица с увреждания, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от ЗСУ: 1. дневна грижа; 2. информиране и консултиране (като специализирана услуга); 3. застъпничество и посредничество; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга); 6. подкрепа за придобиване на трудови умения. В този смисъл, лицата, ползващи услуга за резидентна грижа не могат да ползват едновременно с нея и услуга за дневна грижа (т.е. да престояват в центъра полудневно или целодневно) или за осигуряване на подслон. Това обаче не ги ограничава, при необходимост, да ползват почасово другите специализирани социални услуги, които се предоставят в дневните центрове за пълнолетни лица с увреждания – информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения. За допълнителна информация и оказване на методическа подкрепа по предоставянето на социалните услуги следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, а по отношение на прилагането на стандартите за качество – към Агенцията за качеството на социалните услуги. В допълнение, в подкрепа на доставчиците на социални услуги и на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги вече стартираха специализирани обучения в рамките на проект „За по-добро качество и ефективност на социалните услуги в България“, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика с асоциираното партньорство на Националното сдружение на общините в Република България. Проектът се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Основната цел на обученията е запознаването на служителите с въведените нови стандарти за качество на социалните услуги и с критериите за тяхното изпълнение, определени в НКСУ. Акцент в обученията е поставен и върху ангажиментите на доставчиците на социални услуги за осъществяване на мониторинг и контрол на предоставяните от тях услуги. Обученията са напълно безплатни. Те целят да допринесат за укрепване и подобряване на капацитета на всички доставчици на социални услуги. Индикативен график за провеждане на обученията по области е публикуван на електронната страница на Агенцията за качеството на социалните услуги (https://aksu.government.bg/2022/10/startirat-obucheniya-za-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi/), както и на електронната страница на НСОРБ (https://www.namrb.org/bg/aktualno/startirat-obutcheniya-svarzani-s-prilagane-na-naredbata-za-katchestvoto-na-sotsialnite-uslugi). По време на обучението, предвидено за Вашата област, ще може да зададете всички въпроси, които Ви притесняват. (ТЛ)

04.11.2022 ID:876
Здравейте, Управител съм на социални услуги, предоставяни в рамките на ЦОП. Получаваме направления от ОЗД за оценка на родителски капацитет с цел проучване на възможността за реинтеграция на деца в биологичните им семейства. Направленията са със срок за 3 и за 6 месеца и са придружени само със социален доклад, без план за действие, т. е. не е предвидена работа по подготовка на семейството за реинтеграция. По смисъла на ЗСУ ние трябва да изготвим оценка в срок до 20 дни, което е крайно недостатъчно време за качествено проучване на възможностите на родителите адекватно да задоволяват потребностите на децата, и реално с изготвянето на тази оценка би следвало да приключим случая?! Въпросът ми е как съгласно ЗСУ би следвало да се управлява един такъв случай.

Уважаема госпожо, във връзка с Вашето запитване е необходимо да се има предвид, че се касае за извършване на две различни оценки – едната по Закона за закрила на детето, а другата по Закона за социалните услуги. Двете оценки се отнасят за работата по случай, но едната следва другата и е неизменна част от нея. Полученото от отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) направление е с конкретна заявка за извършване на оценка на родителски капацитет с цел проучване на възможността за реинтеграция на деца. Подготовката на биологичното семейство за осъществяване на реинтеграция е последваща работа по случая, която би могла да бъде с направление от ОЗД с конкретна заявка за подготовка на родителите. Изготвяната в срок до 20 дни оценка от доставчика на социалната услуга е регламентираната в Закона за социалните услуги (ЗСУ) индивидуална оценка на потребностите, която задължително съпътства работата на доставчика след постъпване на заявката (направление от ОЗД, предварителна оценка на потребностите или самозаявил се клиент). В случая, извършената оценка на родителски капацитет по заявка на ОЗД чрез направление с посочените в тях срокове от 3 и 6 месеца, ще е резултат от работата на доставчика на социалната услуга след като е извършена задължителната индивидуална оценка на потребностите по ЗСУ в посочения срок. Редът за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа по ЗСУ са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. (ТЛ)

03.11.2022 ID:865
Уважаеми госпожи и господа, съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги в срок до 12 месеца от влизането в сила на наредбата доставчиците на социални услуги привеждат предоставяните от тях услуги в съответствие със стандартите за качество, определени в наредбата. В Чл. 13 от Наредбата за качеството на социалните услуги Социалната услуга Асистентска подкрепа се предоставя съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение № 24.По отношение на цитираното имаме следните въпроси: 1. Стандарт 1: Управление Критерий 1.2: Управлението на социалната услуга АП е ясно структурирано, като управляващото услугата лице е назначено от доставчика на услугата за осъществяване на ръководството ѝ и е работодател на служителите, предоставящи услугата. С бюджета на 13 бр. асистенти и 38 бр. субсидирани потребители, молим да ни обясните как да бъде приведена услугата, за да може да бъде изпълнен стандарта за управление. С тези средства като се отделят средствата за Работна заплата на Социалните асистенти и задължителните осигурителни вноски, разликата която остава е крайно недостатъчна за издръжка/ канцеларски материали, обучения, супервизии, трудова медицита и т.н/, да не говорим за назначаване на Управител на услугата, и поне един социален работник на не говорим за счетоводител. В малките населени места това е невъзможно да бъде изпълнено поради факта , че специалистите които биха могли да кандидатстват за тези позиции липсват/ или ако се намерят такива за такова малко възнаграждение никой не се съгласява/ Почти невъзможно е и покриването и на този Стандарт 8: Структура и квалификация на служителите-Специализираната социална услуга АП осигурява възможно най-високо качество на човешките ресурси, необходими за ефективно предоставяне на услугата, съобразно нейната специфика. с Какви средства да покрием и спазим Стандарт 9: Развитие на служителите Специализираната социална услуга АП организира ефективна система за управление на служителите, като прилага подходящи мерки за професионална подкрепа и личностно развитие при условия за учене през целия живот. Мисля да не влизам повече в подробности. Към момента услугата Асистентска подкрепа е създадена във връзка със Заповед РД01-2428/22.12.2020г. на Румяна Петкова - Изпълнителен Директор на Агенция „Социално подпомагане“ и решение на Общински съвет На основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, чл. 15, т. 10, чл. 17, ал. 3, чл.25, ал. 2, чл. 29, ал. 3, т. 1 и чл. 93 от Закона за социалните услуги и чл. 83 и чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (чл. 11 ал.10/11 от Закона за публичните финанси), във връзка със чл. 51 от ЗДБРБ за 2021 г. и т. 1, 4 и 13 от РМС № 790/30.10.2020 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г., Общински съвет 1. Създава нова социална услуга „Асистентска подкрепа“ в община....... делегирана от държавата дейност, считано от 01.01.2021 г. 2. Социалната услуга „Асистентска подкрепа“ да се администрира и управлява от Дирекция специализирана администрация. 3. Дирекция специализирана администрация организира и изпълнява всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалната услуга „Асистентска подкрепа“ съгласно ЗСУ, ППЗСУ и заповедите на кмета на общината. От всичко описано до тук чакаме указания на въпросите как да бъде приведена услугата Асистентска подкрепа и да отговаря на Стандартите посочени в Наредбата в малките общини не разполагащи големи бюджетни средства. /Няма как служител от Дирекция специализирана администрация да бъде работодател на служители и специалисти в услугата./ Ще кажете че както го реши Общинския съвет и на основание Закона за социалните услуги Чл. 25. (1) Общинските съвети определят общинската политика в областта на социалните услуги в съответствие с установените потребности на общинско ниво и приоритетите на държавната политика. (2) Кметовете на общини: 3. предлагат на общинския съвет организацията и начина на управление на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет; Да те ще го решат но какво да им предложим? ТОВА СА ВЪПРОСИ И НЕУТОЧНЕНИЯ И КАЗУСИ КАСАЕЩИ ВСИЧКИ МАЛКИ ОБЩИНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЯЛАТА СТРАНА. Да не говорим че се обаждаме ежедневно на АКСУ от там ни пращат в АСП, от АСП казват че отговори да търсим в АКСУ несериозно е ! Малките населени места не са София, Пловдив и т.н Ние Служителите в тези общински администрации не сме неуки, необразовани , неквалифицирани и т.н за да се има такова отношение към нас. Напротив! Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, напълно разбираме притесненията Ви относно прилагането на нормативна уредба, касаеща стандартите и критериите за качество на социалните услуги, тъй като тя е изцяло нова и много по-прецизна в сравнение с отменените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, които регламентираха само основни изисквания по отношение на предоставянето на социалните услуги. Освен това, социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ) се предоставя от общините с финансиране от държавния бюджет едва от началото на 2021 г. Въпреки това, общините имат достатъчно опит и експертиза в организирането и управлението на услугите в домашна среда с оглед дългогодишното им предоставяне в рамките на изпълняваните проекти с европейски средства. В тази връзка в никакъв случай не бихме могли да подценяваме компетентността на служителите в общинските администрации, включително и в по-малките общини. В подкрепа на общините, които са основни доставчици на социални услуги и на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги вече стартираха специализирани обучения в рамките на проект „За по-добро качество и ефективност на социалните услуги в България“, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) с асоциираното партньорство на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Проектът се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Основната цел на обученията е запознаването на служителите с въведените нови стандарти за качество на социалните услуги и с критериите за тяхното изпълнение, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Акцент в обученията е поставен и върху ангажиментите на доставчиците на социални услуги за осъществяване на мониторинг и контрол на предоставяните от тях услуги. Обученията са напълно безплатни. Те целят да допринесат именно за укрепване и подобряване на капацитета на всички доставчици на социални услуги. Индикативен график за провеждане на обученията по области е публикуван на електронната страница на Агенцията за качеството на социалните услуги (https://aksu.government.bg/2022/10/startirat-obucheniya-za-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi/), както и на електронната страница на НСОРБ (https://www.namrb.org/bg/aktualno/startirat-obutcheniya-svarzani-s-prilagane-na-naredbata-za-katchestvoto-na-sotsialnite-uslugi). По време на обучението, предвидено за Вашата област, ще може да зададете всички въпроси, за които считате, че не са уредени в законодателството и притесняващите Ви казуси. По отношение на исканата от Вас методическа подкрепа бихме искали да обърнем внимание, че в ЗСУ ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на държавната политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. МТСП няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба. В тази връзка, в бъдеще следва да отправяте Вашите искания за методическа подкрепа към АСП и АКСУ, като Ви съветваме да ги отправяте писмено. (ТЛ)

01.11.2022 ID:845
Личен асистент съм на баба си , която е с ТЕЛК 100 процента и право на чужда помощ поради заболяване тип: паркинсон. Началото на тази година забременях и сега на 05.11 ми се налага да изляза в болничен 45 дни преди раждане и после в полагаемото ми време за отглеждане на дете ( МАЙЧИНСТВО) и тъй като членовете на семейството ми се грижат 24/7 за баба ми дори и моето извънработно време , отразено в попълнените формуляри при кандиатстването по програмама личен асистент, желая някой от тях да бъде назначен на моето място като аСИСТЕНТ НА БАБА МИ, но никъде не мога да открия отговор на въпроса от колко до колко часа е работното време на асистента и на какви условия трябва да отговаря.В нормативните актове също липсва отговор на този мой въпрос, за това отправям запитването си тук. Предварително благодаря за отговора ВИ

Уважаема госпожо, поставените въпроси са от компетенциите на съответния работодател. Социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги се организира и управлява от съответната община, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. Лицето, което управлява дейността по предоставяне на услугата е лице, назначено от доставчика на социалната услуга за осъществяване на ръководство. То е и работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата. Условията на работа на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата се определят в договора за назначаването им, който следва да е в съответствие с трудовото законодателство и установените потребности на обслужваното лице. Подборът на асистентите също се извършва от доставчика на социалната услуга по разработени от него правила. (ТЛ)

01.11.2022 ID:843
Здравейте, имам следния въпрос. Едно дете ползващо специалист психолог в училище като допълнителна подкрепа може ли същото дете, заедно с родителите си да ползва психолог и към социална услуга ЦОП?

Уважаема госпожо, в чл. 82, ал. 6 от Наредбата за приобщаващото образование е посочено, че когато на деца или ученици се предоставя допълнителна подкрепа по ал. 5, т. 2 от институция в системата на предучилищното и училищното образование, на тези деца или ученици не се предоставя такава дейност в други услуги, включително в социални услуги. Дейностите, които не следва да се дублират с дейностите, предоставяни в социалните услуги са много ясно определени, а именно – психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания. Следва да се има предвид, че в Центровете за обществена подкрепа се предоставят много по-широк кръг от дейности в сравнение с посочените в Наредбата за приобщаващото образование. В зависимост от основните групи дейности видовете социални услуги по реда на чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), които се предоставят в центрове за обществена подкрепа и в общностни центрове за деца и семейства, са информиране и консултиране (като общодостъпна и като специализирана услуга), общностна работа, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация (само стандартите за терапия), обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга), осигуряване на подслон за деца - жертви на домашно насилие, и за деца - жертви на трафик (само за центрове за обществена подкрепа със звено за спешен прием). Тези услуги могат да се предоставят от различни специалисти съобразно изискванията на Наредбата за качеството на социалните услуги. Не следва да се допуска дублиране на дейности за подкрепа, финансирани от държавния бюджет от различните системи, за едни и същи лица. Въпрос на комуникация между системите е да не се допуска дублиране на предоставяната подкрепа. Съгласно чл. 76 от ЗСУ дирекции „Социално подпомагане“ и общините координират дейностите по насочване за ползване на социални услуги, обменят информация и си оказват съдействие. За допълнителна информация и за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

26.10.2022 ID:804
Как стои въпросът с преходните остатъци от 2022 година на съответните социални услуги,в частност дом за стари хора. Ще се възстановяват ли на съответната услуга с бюджета за 2023 г.,както до сега,или ще останат в министерството.

Уважаема госпожо, на първо място е важно да имате предвид, че средствата за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, се превеждат от държавния бюджет по бюджетите на общините. Те нямат общо с бюджета на Министерството на труда и социалната политика, не преминават през него и не остават в него. Съгласно чл. 129, ал. 2-3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) постъпилите по бюджетите на общините средства от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, букви "а" – "в" от ЗПФ не се възстановяват и може да се разходват за същите цели и през следващите бюджетни години. Алинея 2 от чл. 129 от ЗПФ не се прилага, когато със закона за държавния бюджет за съответната година или с акт на Министерския съвет е определено друго. За допълнителна информация следва да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)

25.10.2022 ID:798
Здравейте,сега ще приемат бюджета парламента,трябва да видят за социалната свера,здравеопазването,план за въстановяване,за енергията,за петрола,за майчинските,за учителите,и покачването на стоки и храни и др.Пенсионната реформа че,пенсиите ще ги вдигат чак на 1-юли с 12% а инфлацията за сега е 18;7% аз работя 49-50 гд.ивзимам 700 лв.а в парламента взимат 5115лв.и в комисии ще станат 6000 7000 8000 лв.е кога ще ги стигнем нека ги вземат но да милят малко и за пении,.Предлагам индексирането да става на 2-пъти,от 1-януари и 1-юли,защото дружествата искат увеличение от 1-нември,1-януари,1-април,1-юли как ще оцелеем с 470 лв 500 лв 600 лв.Предлагам на 1-януари вдигане с18% а от 1-юли с 15% така ще преоделеем инфлацията .Обърнете се към г-жа Нинова,К Петков г-жа Атанасова и др.При преизчисляването на 1-окт.най бедните не са получили и 1-ст.а тези с 1 200 -1400лв.взеха по 200-300 лв.кво правим най големите пак взеха по вече!Така че да индексират на 2-пъти 1 януари с 20% а 1-юли с 15%.така щепреоделеем инфлацията.Благодаря УСПЕХ !

Уважаеми господине, изложението Ви не съдържа въпроси от компетенциите на рубрика „Социални услуги“. Въпроси, касаещи пенсиите на лицата се поставят в рубрика „Обществено осигуряване“. Моля имайте предвид, че съгласно условията на рубрика „ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ“, експертите не отговарят на становища, мнения и предложения или коментари, несъдържащи конкретен въпрос. (ТЛ)

24.10.2022 ID:762
Имам 100 % инвалидност, на 75 години съм, живея сама и получавам минимална пенсия. Имам нужда от социална подкрепа по отношение на житейското ми ежедневие. Боледувам от Паркинсон. Придвижвам се трудно дори до центъра на Кюстендил. Ползвам таксиметров превоз или приятелски услуги с коли. Почти нямам някакъв социален живот. Градските служби в Кюстендил по соц. подпомагане не ми предлагат нищо освен сумата, определена от Нои за 100 процентна инвалиднос без придружител. Отпуснаха ми жена, която един път в седмицата ми купува хляб и продукти, които ми подава пред външната врата на жилищния вход. Болеста ми се усложнява. Трудно се обличами и обувам, къпането ми е кошмарно. Падам все по-често и се наранявам. от службите ми казват, че не може нищо да се напарави за моя случай. Нямали достатъчно хора. ХХХХХ ХХХХХ 24.10.2022г. Град Кюстендил

Уважаема госпожо, в чл. 93, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) е регламентирано, че асистентска подкрепа се предоставя за: - лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; - деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. Услугата включва подкрепа от асистент за самообслужване, движение и придвижване, промяна и поддържане на позицията на тялото, изпълнение на ежедневни и домакински дейности, комуникация. Насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Нейна е и отговорността за организацията и отчитането на предоставянето на услугата, както и контролът на дейността на асистентите. Липсата на определена чужда помощ от органите на медицинската експертиза в случая е причина Вие да не попадате в обхвата на законово определените целеви групи, на които може да се предоставя асистентска подкрепа по реда на ЗСУ. В тази връзка е важно да се уточни, че не всяко увреждане предполага зависимост от грижа и необходимост от ползване на социална услуга в домашна или специализирана среда. Това, че едно лице с увреждане е самотно живеещо и има издаден от органите на медицинската експертиза документ за определена степен на намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, но без определена чужда помощ, не може да обоснове нужда от подкрепа от асистент. Необходимостта от асистентска подкрепа се обуславя именно от степента на потребност от подкрепа и зависимост от грижите или помощта на друго лице, както и невъзможността за самообслужване. Член 68, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира, че чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. Няма как да се обоснове асистентска подкрепа за лице, което може да се самообслужва според представения медицински документ, тъй като това е извън обхвата на самата услуга. Напълно разбираме затрудненията Ви, но за ползването на законовите си права лицата следва да представят актуални документи, още повече, че Териториалните експертни лекарски комисии извършват посещения в домовете на лицата, които са в тежко здравословно състояние. Хората, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК или НЕЛК, се освидетелстват на място в дома им, или в болницата, където са настанени. За тази цел те трябва да разполагат с медицинско удостоверение от лекуващия им лекар или направление от личния им лекар. За ползване на други възможностите за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно всички съществуващи социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги. В допълнение, важно е да се отбележи, че подкрепата, която възрастните хора над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване и хората с увреждания получават от екипите на „Патронажна грижа“, ще продължи. С мярката „Грижа в дома“, която ще се финансира с бюджет от 175 млн. лв. по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, общините ще продължат дейностите в подкрепа на хората от уязвимите групи. Мярката „Грижа в дома“ вече е отворена за кандидатстване и общините могат да подават проектни предложения самостоятелно или в партньорство с други общини. (ТЛ)

Предишна 1 2 ... 26 27 28 Следваща