Трудово право (3094)
Обществено осигуряване (420)
Социални помощи (367)
Социални услуги (549)
Заетост и безработица (199)
Безопасност и здраве при работа (179)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (227)
Европейско и международно социално право (76)
05.08.2025 ID:5753
Уважаеми дами и господа, Във връзка с възникнали казуси в реалната практика в различни юридически лица, бих искала да получа компетентно становище, относно начините за заличаване на подаден ЕТЗ за възникване на трудово правоотношение. Напълно съм наясно с текста на чл. 13 от НВРЗ и Ваш отговор № 5585. За пример: сключен трудов договор на 01.07.2025, в сила от 05.08.2025г. На дата 04.08.2025, лицето уведомява, че няма да встъпи и съответно се налага заличаване. В софтуера на НАП и съгласно законовите изисквания, заличаването трябва да стане в 3 дневен срок от сключването на ТД. Това от своя страна е невъзможно и трябва да се премине към заличаване в ТД на НАП на ръка, тъй като софтуера не позволява заличаване. Отивайки в НАП, колеги са получили отговори, че без предписание от ГИТ, няма да се заличи. ГИТ от своя страна не считат, че за такъв тип процедура е нужно предписание. За мен при заличаване на ТД, контрола следва да бъде, същото да бъде заличено най-късно до ефективната дата. В стария програмен продукт нямаше такъв проблем. В случая се създават практики за неправилни практики и за мен е важно, фирмите да имат законови механизми за правилно администриране и това е пропуск в софтуера и наредбата. Бихте ли изразили експертно мнение и има ли начин, да бъде направена корекция в контролите на софтуера, касаеща само заличаване на ТД. Благодаря предварително!
Според чл. 13, ал. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването могат и по своя инициатива да впишат, коригират или заличат данни в единния електронен трудов запис, като подадат електронен трудов запис съгласно приложение № 1 или приложение № 2. Датата на сключване на трудовия договор след 3-дневния срок по чл. 10, ал. 1 се коригира след предписание на контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В чл. 13, ал. 3 от НРВЗ е регламентирано, че заличаване на вписани данни за сключен трудов договор след 3-дневния срок по чл. 10, ал. 1 се извършва от работодателя с електронен трудов запис съгласно приложение № 1, подаден на електронен носител с придружително писмо съгласно приложение № 4. Електронният трудов запис се приема, когато е установено несъответствие между вписани данни в единния електронен трудов запис и фактическите условия по трудовото правоотношение от контролен орган на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или орган по приходите на Националната агенция за приходите. При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР
05.08.2025 ID:5752
Уважаеми дами и господа, Имаме следния казус. Назначен работник на безсрочен трудов договор, но със срок за изпитване 6 месеца, в полза на работодателя. Веднага, след изтичане на първия месец от правоотношението, работникът започна своеволно да напуска работното си място, като последният път ни представи болничен лист с причина за нетрудоспособност "битова-злополука", за който имаме съмнения, че не отразява реалното здравословно състояние на лицето и ще го обжалваме прд ЛКК. Работодателят е взел решение да прекрати трудовия договор, като сме изпратили 2 броя заповеди за прекратяване на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 от КТ на адреса на лицето, на който се очаква, че провежда режим на лечение "домашен-амбулаторен". Куриерската служба не открива лицето на адреса, като лицето има опция да насочи пратката към удобен за него адрес, но не го прави. На 04.08.2025 г. лицето ме информира по телефон, че се е явило на ЛКК в града по адреса си за да си издейства втори болничен лист, но не е намерило за необходимо да отиде до куриерската служба за да си получи заповедта за освобождаване. Реално, работодателят няма възможност да му връчи заповедта за прекратяване, тъй като лицето оспорва по телефон решението на работодателя, като счита, че не може да се прекратява трудов договор по време на болничен. По имейл и телефон лицето е информирано, че пратката съдържа Заповеди за прекратяване на трудовия договор, поради това избягва получаване на пратката. Валидно и законово издържано ли е да бъде прекратен трудовия договор с недобросъвестно лице, което не пребивава на адреса си по време на "болничен", който адрес е подаден като актуален домашен адрес, така и като адрес за провеждане на лечението? Ще очаквам вашият отговор, тъй като не успях да се ориентирам изявление по имейл и по телефон, върнати непотърсени документи достатъчно условие ли са, за да се прекрати трудовия договор? С уважение, XXXXXXXXXXXXXXXXXX
Според чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В тази връзка и с оглед представените в запитването даани, свързани с връчването на заповедта и отказа на работника да я получи, следва да се има предвид, че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл.44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон - чл.36 от Закона за пощенските услуги. Според съдебната практика, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие ( Решение № 226 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 4471/2016 г., г. к., IV г. о. на ВКС). ГЕ
04.08.2025 ID:5751
Какъв трудов стаж трябва да бъде попълнен в електронен трудов запис за прекратяване на трудов договор с работно време 1 час? По досега действащата уредба при прекратяване на такъв договор не се нанасяше нищо в трудовата книжка, тъй като стажа е осигурителен, но не и трудов. Как да подадем сега правилно и точно трудов запис за прекратяване на такъв трудов договор?
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Поради това, при работа по трудов договор следва да се изчислява и признава трудов стаж. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. Когато според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Поради това в посочените от Вас примери, когато работник или служител е назначен с трудов договор с уговорена продължителност на работното време - 1 час при законоустановено работно време - 8 часа, за да бъде признат 1 ден трудов стаж, трябва да са отработени 8 дни. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване. Конкретните изчисления се правят от работодателя към момента на прекратяване на трудовия договор.ПР
04.08.2025 ID:5748
Здравейте, въпроса ми е дали мога да напусна по време на платен годишен отпуск
Уважаеми господине, Съгласно чл. 335, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява писмено. В трудовото законодателство не е предвидена забрана за прекратяване на трудов договор по инициатива на работника или служителя по време на ползване на платен годишен отпуск. В тази връзка работникът или служителят може да упражни правото си да прекрати на трудовия договор на някои от регламентираните в КТ основания със или без предизвестие и през периода на ползване на отпуск. Следва да се има предвид, че трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2). (СР)
04.08.2025 ID:5745
Здравейте, счетоводител съм на ЧСУ и имам следния въпрос: Лекторските часове, които изплащаме на учителите вземат ли се като база, когато изчисляваме платения годишен отпуск?
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15 от НСОРЗ освен допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и допълнителното възнаграждение за степен "доктор"/"доктор на науките" за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. За повече информация относно характера на възнаграждението „за лекторски часове“ се обърнете към Министерството на образованието и науката. (СР)
04.08.2025 ID:5744
ЗДРАВЕЙТЕ,ПРЕДСТОЙ ПЕНСИОНИРАНЕ НА ЛИЦЕ,НОЕТО Е НА ДВА ТРУДОВИ ДОГОВОРА ПО 4 ЧАСА.НА КАКВО ОБЕЩЕТЕНИЕ ИМА ПРАВО ОТ ДВЕ ЗАПЛАТИ НА ДВАТА ДОГОВОРА ИЛИ САМО НА ОСНОВНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР,ТОЕСТ НА ПЪРВИЯ СКЛЮЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР?БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!
Договорите за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) са трудови договори и лицата, сключили такива договори имат всички права на работник или служител, вкл. право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В тази връзка при едновременно прекратяване на основното и допълнителното трудово правоотношение на работник или служител, който отговаря на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, той ще има право на обезщетение само по едното от правоотношения. (СР)
03.08.2025 ID:5742
Здравейте, при прекратяване на трудов договор съгласно чл .331, ал. 1 освен обезщетение по чл. 331, ал. 2 дължи ли се друг вид обезщетение, като обезщетение за не спазен срок на предизвестие, за неизползвана отпуска и други?
Съгласно чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението (чл. 331, ал. 2 от КТ). Следва да се има предвид, че обезщетението по реда на чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск се дължи независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор. Обезщетенията за неспазено предизвестие (чл. 220 от КТ) и за прекратяване без предизвестие (чл. 221 от КТ) не се дължат, когато трудовият договор се прекратява по реда на чл. 331 от КТ, доколкото в този случай има съгласие от двете страни по правоотношението. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят следва на начисли и изплати обезщетение по реда и при условията на чл. 222, ал. 3 от КТ.ПР
01.08.2025 ID:5741
Здравейте, За период от 8.05.2013 до 01.06.2025 на 8 часа работен ден, трудов договор колко следва да бъде трудовия стаж: 12 години, 0 месеца и 23 дни или 12 години, 0 месеца и 24 дни Благодаря предварително.
Отговорено е на същия въпрос с ID: 5759
01.08.2025 ID:5740
Здравейте, При дисциплинарно уволнение на държавен служител необходимо ли е предварително разрешение от Инспекция по труда по аналогия на процедурата по Кодекса на труда? Предварително благодаря!
Закрилата при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители е уредена в чл. 107б от Закона за държавния служител (ЗДСл). Според тази разпоредба е предвидена защита за служителките, които ползват отпуск за бременност и раждане, както и забрана за прекратяване на служебното правоотношение с бременна или в напреднал етап на лечение ин-витро служителка на основание съкращаване в щата. Различната уредба на закрилата на държавните служители в ЗДСл спрямо тази на работещите по трудово правоотношение в Кодекса на труда (КТ) се дължи на спецификите на служебното правоотношение - такова на власт и подчинение и няма препращане към КТ, който урежда правоотношения между работодател и работник или служител. Във връзка с въпроса, бихме искали да обърнем внимание на практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI:EU:C:2017:198) и на Върховния административен съд (Решение по дело № 6014 от 15.05.2017 г. по адм. д. № 12369/2014 Г., V отд. на ВАС и Решение № 9709 от 16.07.2018 Г. по адм. д. № 6156/2017 г., V отд. на ВАС) според която, с оглед забраната за неравно третиране в сходни случаи по защитен признак, при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители, следва да се прилага разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ.НС
01.08.2025 ID:5738
Здравейте, При отказ за ползване на платен отпуск за настоящата година, нужно ли е отказът от работодателя да бъде мотивиран писмено или само "Не е одобрено" напр. е достатъчно? Възможно ли е такъв отказ да се обжалва и евентуално пред кого?
Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почвиките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Според чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В тази връзка считаме, че отказът също следва да се извърши в писмена форма, като няма конкретно изискване относно формата на отказа. ГЕ
31.07.2025 ID:5737
До когото може да се отнася, Аз съм турски гражданин и ще бъда в България два семестъра като студент по обмен с виза тип D. Мога ли да работя на непълен работен ден със студентската си виза? С уважение, xxxxxxxxxxxxxx
Задайте въпроса си по компетентност в рубрика „Трудова миграция и трудова мобилност“.
31.07.2025 ID:5736
Лицето е родено на 16.04.1958 г. Напуска предприятието по взаимно съгласие считано от 01.08.2025 г. До 31.07.2025 г има общ трудов стаж 30 (тридесет) години 0 месеца и 0 дни. Тоест не му достига сжаж за да се пенсионира на основание чл.68, ал. 1 от КСО. Но има възможност да се пенсионира на основание чл. 68, ал.3.(67 навършени години и 15 години действителен осигурителен стаж) В настоящото предприетие работи от 01.11.2013 г. (11 години, 10 месеца и 0 дни) Следва ли на лицето да се начисли и изплати обещетение на основание чл.222, ал. 3 от Кодекса на труда. В случай, че лицето има право на такова общетение и то не му е начислено и платено, какъв е редът за търсене на обещетението.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Обръщаме внимание, че правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следва да се има предвид, че според чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение (вкл. и по чл. 222, ал. 3 от КТ), се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случай, че дължимото обезщетение не е изплатено в законоустановения срок, обръщаме внимание, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (чл. 399, ал. 1 от КТ).ПР
31.07.2025 ID:5735
На 01.09.2015г.дружеството ни се преобразува от ООД в АД с нов ЕИК, при условията на пълно правоприемство. Трудовите договори на служителите не са прекратявани при преобразуването на дружеството в АД и към момента имаме служители на трудови договори сключени преди датата на преобразуването. При преглед на справка „Актуално състояние ЕЕТЗ“ в електронните услуги на НАП, на служителите, чийто трудови договори са сключени преди преобразуването на дружеството, в поле „Дата на сключване на правоотношението“ е записана датата на преобразуването. Във тази връзка моля за отговор на въпроса, какви дати трябва да бъдат попълнени в полета 10 "дата на сключване на трудовия договор" и 14 "дата на начало на изпълнение на трудовия договор" при създаване на ЕЕТЗ за прекратяване на ТД на служител, чийто трудов договор е сключен преди датата на преобразуване, дата на сключване нa договора или датата на преобразуване на дружеството.
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 5 и т. 14 от Кодекса на труда (КТ) eдинният електронен трудов запис съдържа данни за датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение и за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 1-4 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) са предвидени случаите, в които възниква задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в съответните срокове. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от КТ урежда хипотезите, в резултат на които трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя. В тези случаи не се подава ЕТЗ за прекратяване на трудовия договор. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 10, ал. 5, т. 1 от НВРЗ работодателят, който приема работниците и служителите, подава електронен трудов запис съгласно приложение № 2 в десетдневен срок от вписването в търговския регистър в случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ. От момента на подаване на ЕТЗ съгласно приложение № 2 за вписване на тези обтоятелства, работниците и служителите се прехврълят към ЕИК на новия работодател в регистъра на заетостта. В тази връзка, по наше мнение, когато е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1 от КТ, за датата на сключване на трудовия договор (т. 10) и датата на началото на изпълнението на трудовия договор (т. 14), следва да се посочи съответната дата, на която е вписано прехврълянето по реда на чл. 123 от КТ, предвид прехвърлянето на договора към ЕИК на новия работодател. Следва да се има предвид, че според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 30 от приложение № 1 се попълва продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. По тази причина, при подаване на ЕТЗ при прекратяване на трудовото правоотношение, в т. 30 следва да се подават данни за целия признат трудов стаж (в години, месеци и дни) от възникването на трудово правоотношение със съответния работодател. Това включва данни за признатия трудов стаж по трудовото правоотношение както преди 1 юни 2025 г., така и преди прехвърлянето по реда на чл. 123 от КТ.ПР
31.07.2025 ID:5733
Здравейте, имам 25 години трудов стаж като библиотекар в училищна библиотека. През 2017 година се преместих без прекъсване на трудовия стаж на работа като учител в друго училище на постоянен трудов договор. През 2020 година достигнах необходимия трудов стаж за придобиване на пенсия. Въпросът ми е колко заплати трябва да получа при пенсиониране 2 или 6 при положение, че последните 20 години съм работила при два различни работодателя, но в същата група предприятия/училища/.
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Според изразено становище от министъра на образованието и науката хипотезата за група предприятия не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца), работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение. В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е предвидено специално основание за получаване на по-голям размер на обезщетението при пенсиониране от педагогическите специалисти. Следва да се има предвид, че чл. 219, ал. 6 от ЗПУО изисква последните 10 години от трудовия стаж преди прекратяване на трудовия договор да не са прекъснати с работа при друг работодател извън системата на предучилищното и училищното образование или на длъжност, която не е педагогически специалист. Според чл. 211, ал. 1 от ЗПУО педагогически специалисти са учителите, директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа. В конкретния случай според данните в запитването сте заемали длъжност библиотекар, т.е. длъжност, която е различна от педагогически специалист. В случай, че не са изпълнени условията по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО и по чл. 222, ал. 3 от КТ относно по-високия размер на обезщетението, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)
31.07.2025 ID:5732
Може ли ученик навършил 18 години да работи 40 часа на седмица по време на учебната година, като в дните когато е на училище ще работи по 4 часа на ден, а през почивните по 10 часа на ден?
Според чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Съгласно чл. 136, ал. 1 от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ). Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 152 и 153 от КТ, регламентиращи правото на междудневната и седмичната почивка. Предвид изложеното и данните в запитването, считаме, че няма нормативно ограничение ученик, навършил 18 годишна възраст, да полага труд с посочената организация на работното време, при положение, че се спазват нормативните изисквания за работното време и почивките, регламентирани в КТ. ГЕ
31.07.2025 ID:5730
Следва ли да се подава ЕТЗ при промяна на работно място при положение, че ЕКАТТЕ се запазва същото. Пример: премества се от прозиводство в Администрация в едно и също населено място.
Съдържанието на единния електронен трудов запис е уредено в чл. 349 от Кодекса на труда (КТ). Случаите, в които за работодателя или органа по назначаване възниква задължението за подаване на електронен трудов запис (ЕТЗ) са подробно регламентирани в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ). В тази връзка в ЕТЗ не се вписват данни за работното място на работницте и служителите и промяната на работното място на лицето в рамките на същото населено място. По тази причина, когато се променя единствено работното място в рамките на едно и също населено място не следва да се подава ЕТЗ.ПР
30.07.2025 ID:5729
Здравейте, При хипотеза, в която служител има съществуващо трудово правоотношение с работодател и страните се споразумеят на служителя да бъдат вменени допълнителни задължения от друга позиция в компанията срещу допълнително възнаграждение за неопределено време и в рамките на стандартния 8-часов работен ден - как следва да се осъществи тази промяна? Възможно ли е чрез заповед на работодателя (ако да - на какво основание?) или чрез изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие чрез сключване на допълнително споразумение (анекс) по чл.119 във връзка с чл. 66, ал. 2 от КТ (ако да - подаваме ли ЕТЗ и с какъв код?). Моля, да отговорите на поставения въпрос, а именно - кой е по-утвърденият и по-подходящият юридически подход.
Съгласно чл. 66, ал. 1 т. 2 от Кодексът на труда (КТ) в трудовия договор се определя наименованието на длъжността и характера на работата. Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД). Според правилата за класифициране на длъжностните наименования, разписани в Методологичните бележки към НКПД-2011, класифицирането на дадена длъжност към единична група професии се прави на основата на обхвата, дефиниран в обяснителните бележки за позициите на Класификацията. Когато естеството на работата се характеризира със съвместяване на функции и задачи, характерни за повече от една длъжност, длъжността се класифицира само с един код, като за неговото определяне се използват следните приоритети: 1. на длъжността се присвоява кодът на единичната група с най-голям относителен дял от времето, необходимо за изпълнение на задачите; 2. приоритет имат длъжностите, чиито задължения са свързани с етапа на производството, а не с търговията, транспорта или услугите; 3. при комбиниране на задължения, изискващи различни равнища на образование и квалификация и различен стаж, приоритет има длъжността с най-висока степен на квалификация. Спазвайки тези правила, работодателят може да използва длъжностното наименование на една длъжност при сключването на трудовия договор. Допълнителните функции и задачи, характерни за другата длъжност, следва да се определят в длъжностната характеристика. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят е длъжен да връчи екземпляр от длъжностната характеристика на работника или служителя. Когато няма основание за промяна на длъжността, но се изменят функциите и задачите, които работник или служител изпълнява, следва да бъде връчена нова длъжностна характеристика, в която да са описани задълженията на лицето. В този случай няма пречка да се издаде заповед, с която да се определи и получаването на допълнително трудово възнаграждение. Ако в конкретния случай, при съобразяване на посочените правила, се налага промяна на длъжността, следва да се сключи допълнително споразумение към трудовия договор по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта в случай на промяна на кода по НКПД работодателят следва да подаде електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок. ГЕ
28.07.2025 ID:5724
Здравейте, Въпросът ми е свързан с работещ пенсионер. Лицето работи във фирмата от 01.04.2002 г. до момента. От 03.07.2018 г. получава пенсия по чл. 68, ал.2 от КСО. Трудовият му договор, респ.трудовия стаж не е прекъсван. От коя дата следва да се изчисли трудовия му стаж, за да се впише при приключването на трудовата му книжка, съгласно § 24 от ПЗР към ЗИД на КТ - от 01.04.2002 г. или от 03.07.2018 г? Благодаря предварително!
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Следователно в трудовата книжка се вписва целия размер на трудовия стаж, придобит при съответния работодател от началото на трудовото правоотношение. ГЕ
28.07.2025 ID:5723
Сключихме тр.договор със срок на изпитване, но в софтуера на НАП "основание на ТД" не фигурира чл.70 от КТ
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) eдинният електронен трудов запис съдържа данни за основанието на трудовия договор. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано задължението на работодателя да подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от сключване на трудовия договор. В тази връзка, според Указания за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 12 от ЕТЗ се попълва код за основание за сключване на трудовия договор. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Трудовият договор с клауза за срок за изпитване не е отделен вид трудов договор и може да бъде както срочен, така и безсрочен. По тази причина, в т. 12 от ЕТЗ следва да бъде попълнен съответня код за вида на трудовия договор съобразно Указания за подаване на данни за електронен трудов запис.ПР
28.07.2025 ID:5722
Въпросът ми е следния: имаме назначен служител по заместване на осн.чл.68 ал.1 т.3 от КТ до завръщане на титуляра. Титулярът депозира молба за ползване на 1 ден платен и 10 дни неплатен годишен отпуск, който отпуск му бе разрешен Може ли да се изплати възнаграждение едновременно на титуляра и на заместващият го служител за денят, в който единият служител е в платен отпуск, а другият е на работа? И следва ли в този случай, в който титуляра е в платен отпуск, заместващият да ползва неплатен такъв, или може паралелно да им се изплати възнаграждение за времето на отпуска. Какво се случва и със здравните осигуровки по време на ползване на неплатения отпуск от титляра?
Според чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Спецификата на този вид срочен трудов договор предполага в него да се опишат длъжността и имената на замествания служител, т.е. титуляря на длъжността. С оглед на това е и предвиденото специално прекратително основание за този вид срочен трудов договор – чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ- със завръщане на замествания на работа, т.е. за да се прекрати срочното трудово правоотношение със заместника следва титулярят на длъжността да се е завърнал реално на работа. В случая, от данните в запитването става ясно, че титулярят възнамерява да ползва 1 ден платен отпуск и 10 дни неплатен отпуск – т.е. няма да е налице реалното му завръщане на работа. В този случай не е пречка замеснтикът да продължи да работи , като получи и съответното трудово възнаграждение съгласно уговореното в срочни трудов договор за заместване. По отношение запитването Ви в частта със здравноосигурителните вноски и тяхното внасяне следва да се обърнете към НАП по компетентност. ГЕ