MTSP

09.12.2022 ID:1053
Здравейте, Синът ми (на 13 години) ползва услугите на личен асистент по Закона за личната помощ към Столична община, район ХХХХХХХ. Поради предстояща смяна на настоящ адрес към район ХХХХХХХ, от район ХХХХХХХ ми изискват изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите. Въпросът ми е защо се изисква такава при положение, че и двата района са в една и съща община и ако това искане е неправомерно към кой да се обърна, за да се реши този казус? Извинете за дублирането на въпроса, но забравих да ви изпратя адрес за обратна връзка. ХХХХХХХХХХХ или на ХХХХХХХХХ

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

09.12.2022 ID:1051
Здравейте, Синът ми, който е на 13 год. ползва личен асистент на 168 часа към район ХХХХХХХХ в Столична Община. Предстои ни смяна на настоящ адрес към район ХХХХХХХ. От район ХХХХХХХ ни изискват да се направи нова индивидуална оценка на потребностите. Въпросът ми е защо се изисква нова оценка при положение, че и двата адреса са в една и съща община? И ако това не се изисква към кой мога да се свържа, за да се реши това недоразумение? Благодаря и приятен ден, ХХХХХХХХ

05.12.2022 ID:1034
В Община Силистра на 30.11.2022 г приключи проект"Нова дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания" - ЦГЛПР и ЦГВХНС. От 01.12.2022 г преминават в държавно делегираните дейности като Центрове за настаняване от семеен тип.От месец декември потребителите на същите трябва да плащат такси,на основание Наредбата за таксите.Към 30.11.2022 година двата центъра имат остатък от закупени хранителни продукти,които ще изразходят през месец декември.Въпросът ми е следният:Следва ли стойността на изразходените средства за храна да бъде включена в размера на таксите?Имам в предвид,че тази храна е закупена със средства от проекта,а не със средства от държавно делегираната дейност!?

Уважаема госпожо, с оглед характера на въпроса и за изясняване на конкретните обстоятелства по случая, моля да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, в чиито правомощия е да оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)

01.12.2022 ID:1018
Здравейте, имам следното питане и предварително благодаря за отговора: 1. Възможно ли е в резидентна услуга Защитено жилище приготвянето на храната за потребителите да се извършва в социалната услуга с тяхно участие и според възможностите им? 2. Ако отговора на първия въпрос е „да“, то моля: • да ми посочите на какви условия трябва да отговаряме, т.е. необходима ли е регистрация в БАБХ или други институции? • Необходимо ли да се сключи договор за доставка на хранителни продукти или е възможно да закупуваме такива от хранителната мрежа в населеното място? • Каква е необходимата документация по отчитане на целия процес по приготвянето на храната?

Уважаема госпожо, в Критерий 13.5 от Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги, в което са регламентирани стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, е посочено, че доставчикът на социалната услуга осигурява подкрепа на потребителите, ако те я желаят и имат необходимост, при пазаруване и приготвяне на храната им, като ги обучават в принципите на здравословно/диетично хранене. Този критерий дава ясен отговор на поставения от Вас въпрос. Моля, преди да се обърнете за оказване на методическа подкрепа по компетентност към Агенцията за социално подпомагане АСП) и/или към Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), да се запознаете в детайли както с Наредбата за качеството на социалните услуги, така и с Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата. В Закона за социалните услуги ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на АСП е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на АКСУ, освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. Министерството на труда и социалната политика няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба и питанията, свързани с оказването на методическа подкрепа следва да се отправят към АСП и АКСУ. (ТЛ)

30.11.2022 ID:1004
1. Относно процедурата за избягване конфликт на интереси – имаме или нямаме такава процедура Органът по настойничество и попечителство е този, който назначава попечител, настойник, настойнически съвет. Въпреки становището на АСП, според ОНП няма законови пречки служители да изпълняват тези функции, тъй като те полагат грижа за поставеното под запрещение лице. - Не би ли следвало този въпрос да се реши законодателно чрез промяна в Семейния кодекс? - При отказ от страна на близките на лицата, кой би следвало да изпълнява тази функция? - А когато лицето няма близки? 2. Какви мерки по Процедурата за действие при проява на неприемливо поведение от страна на потребител биха могли да се налагат без да му бъдат нарушени правата? 3. Във Вътрешните правила за организация на дейността и Програмата за дейността на услугата кои дейности се включват – всички дейности/ административни, трудово-правни, финансови и др. или само тези с потребителите?

Уважаема госпожо, в Критерий 17.2 от Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), в което са регламентирани стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства, е посочено, че доставчикът на социалната услуга гарантира достъп до правосъдие и правна защита на всички потребители на социалната услуга. Индикатор 196 към този критерий ясно изисква доставчикът да е разработил и утвърдил Процедура за избягване на конфликт на интереси за потребители, поставени под ограничено или пълно запрещение. Следващият индикатор 197 към същия критерий изрично посочва лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение, да имат законни представители извън кръга на служителите, предоставящи услугата. Процедурата за избягване на конфликт на интереси за потребители, поставени под ограничено или пълно запрещение, няма за цел да описва реда за учредяване на настойничество и на попечителство, тъй като той е регламентиран изчерпателно в Семейния кодекс (СК) и не е отговорност на доставчика. Целта на процедурата е да гарантира недопускането на конфликт на интереси при взаимоотношенията с потребители, поставени под ограничено или пълно запрещение. Такива взаимоотношения например могат да бъдат свързаните със съхранението и разходването на лични средства на лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение, ангажирането с отговорности, които са в конфликт с интересите на лицето, ползващо социалните услуги, нанасяне на вреда, въвличане на лице в злоупотреба, получаване на облаги, извършване на дейности, които нарушават или ограничават законните права на лицата и др. Както и Вие отбелязвате в изложението си, органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси, като те образуват настойнически съвет. Имайте предвид обаче, че СК изрично поставя изискване те да са дали писмено съгласие за това. Отново обръщаме внимание, че цитираното по-горе приложение към НКСУ изисква лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение, да имат законни представители извън кръга на служителите, предоставящи услугата. Чл. 173, ал. 1 от СК регламентира изрично, че настойник, съответно попечител, само на дете с неизвестни родители е ръководителят на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която то е настанено. Отказът на близки или липсата на близки са въпроси от компетентността на органа по настойничество и попечителство, а не на доставчика и служителите на услугата. По отношение на останалите въпроси имайте предвид, че в Закона за социалните услуги ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на АСП е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на АКСУ, освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. Министерството на труда и социалната политика няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба и питанията, свързани с оказването на методическа подкрепа следва да се отправят към АСП и АКСУ. (ТЛ)

24.11.2022 ID:978
При авансово плащане на ел.енергия в социална услуга /ДПЛУИ/ следва ли сумата за авансовото плащане да бъде включена в таксите на потребителите?

Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

23.11.2022 ID:976
Здравейте, разходите за топлинна и ел. енергия за площта на общи коридори водещи единствено към стаи на потребители начисляват ли се към таксата на потребилите или са за сметка на бюджета на услугата резидентна грижа?

23.11.2022 ID:975
Център за настаняване от семеен тип приключва дейност по проект и преминава към държавно делигирана дейност, при което настанените потребители ще заплащат такса. Стойността на храна и санитарни материали, които са останали и са платени със средства от проекта, трябва ли да бъдат включени в таксата?

23.11.2022 ID:973
МОГА ЛИ ДА КАНДИДАТСТВАМ ЗА ТОПЪЛ ОБЯД С ТЕЛКОВО РЕШЕНИЕ 82% СЪМ ВДОВИЦА КАКЪВ ДОХОД ТРЯБВА ДА ИМАМ ЗА ДА КАНДИДАТСТВАМ ЗА ЕВРОП ПРОГРАМА ТОПЪЛ ОБЯД ИМАМ ДОХОД ПЕНСИЯ ВЪВ МИНИМ РАЗМЕР * ДОБАВКА ВЪВ РАЗМЕР ЗА ПОЧИНАЛ СЪПРУГ ОТ 68,,00 ЛЕВА ИЛИ ПО КРИТЕРИИ ОТ СЪОТВЕТНАТА ОБЩИНА. БЛАГОДАРЯВИ ЗА КОМПЕТЕНТЕН ОТГОВОР

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е управляващ орган на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014 - 2020 г., и по която се изпълнява операция „Топъл обяд“. (ТЛ)

22.11.2022 ID:968
Община Бяла Слатина изпълнява проект "Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства в гр. Бяла Слатина" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", Приоритетни оси "Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване" по процедура "Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите – ЕТАП 2 – предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и семейства - КОМПОНЕНТ 1 Код на процедураBG05M9OP001-2.019 с продължителност 53 месеца, до 31 декември 2023 г. С писмо на УО сме уведомени, че проектът ше приключи 6 месеца по- рано- на 30 юни 2023 г. Въпросът ми е, за да продължи да функционира СУ необходима ли е процедура по чл.53 и чл.54 от ЗСУ и чл. 78 от ППЗСУ. Ако е необходима такава процедура в заявлението по чл.78, ал.1 от ППЗСУ за иницииране на производство по издаване на заповед за предварително одобрение от АСП за създаване на нова социална услуга, социалната услуга как да я формулирам: като Дневен център или като Дневна грижа?

Уважаема госпожо, за всички социални услуги, създадени в съответствие с националните приоритети и стратегическите документи за изпълнение на процесите на деинституционализация на грижата за децата и на грижата за възрастните хора и хората с увреждания, е гарантирано осигуряването на устойчивост чрез продължаване на финансирането им от държавния бюджет след приключване на проектното финансиране по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". В § 31, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за социалните услуги (ЗСУ) е посочено, че до приемането на Националната карта на социалните услуги от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За тези услугите се прилагат разпоредбите на закона относно създаването, прекратяването, финансирането и прекратяването на финансирането, годишното планиране, заплащането на таксите за ползване и освобождаването от такси за ползване и възлагането на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. С одобрението по чл. 54 Агенцията за социално подпомагане потвърждава, че: а) социалната услуга е включена в решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година; б) необходимите средства за финансиране на социалната услуга са осигурени съгласно закона за държавния бюджет за съответната година; в) социалната услуга съответства на стандартите за качество, съответно на критериите и стандартите за социалните услуги. Това означава, че при създаването на нова социална услуга, която ще се финансира от държавния бюджет, следва да бъдат спазени разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от ЗСУ и чл. 78-84 от Правилника за прилагане на ЗСУ. Наименованието на услугата се съобразява с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За изясняване на конкретните обстоятелства и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

17.11.2022 ID:945
ДОБЪР ДЕН ИСКАМ ДА ВИ ПОПИТАМ 1.МОЖЕ ЛИ НА ЕДИН ПОЛЗВАТЕЛ С НАПРАВЛЕНИЕ 163 ч. ОТ ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ДА МУ БЪДАТ НАЗНАЧЕНИ 2 ИЛИ ПОВЕЧЕ ЛИЧНИ АСИСТЕНТА? 2.МОЖЕ ЛИ ЕДНО ЛИЦЕ ДА БЪДЕ ЛИЧЕН АСИСТЕНТ НА ДВАМА РАЗЛИЧНИ ПОЛЗВАТЕЛЯ НА ЛИЧНА ПОМОЩ? 3.МОЖЕ ЛИ ЛИЧЕН АСИСТЕНТ ДА БЪДЕ САМООСИГУРЯВАЩО СЕ ЛИЦЕ:ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ ЕООД.ООД ИЛИ ЕТ? БЛАГОДАРЯ

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

17.11.2022 ID:942
Здравейте! Молим за Вашата помощ при регистрирането на нашето НПО във Вашия сайт. Такава насока получихме от Община Бургас. Благодарим и ще очакваме Вашата обратна връзка! email: insait.ipm@gmail.com тел.: 0879464325

Уважаема госпожо, поставеният въпрос е неясен. В случай, че желаете да регистрирате социално предприятие по реда на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и правилника за неговото прилагане може да намерите необходимата Ви информация, следвайки посочения линк: https://secprod.mlsp.government.bg/. (ТЛ)

15.11.2022 ID:929
Потребители ползващи услуга с настаняване в ДПЛФУ, имат предоставени лични средства за съхранение при доставчика на услугата. Въпросът ни е как се процедира с тези средства, когато потребителят почине и няма близки които да получат средствата, или не поддържат контакти с близките и те не желаят да се възползват от тях. До кое коляно се издирват наследниците. Има ли срок за съхранение на тези средства след като потребителят почине и срок за съхранение за предоставянето им на наследниците.

Уважаема госпожо, по поставения въпрос е необходимо да направите правна консултация. (ТЛ)

15.11.2022 ID:924
Здравеите, предлагаме комплексна услуга Дневен център за деца и младежи с увреждания по проект ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2014-2020 ПРОЕКТ BG05M9OP001-2.019-0007-С01 „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на деца и младежи с увреждания и техните семейства в Дневен център „Надежда“-гр.Харманли“ до 04.01.2023г. Предстои ни да подедем Заявление по чл.78 от ППЗСУ и имаме някои неясноти по ЗСУ, ППЗСУ, НКСУ и НАРЕДБА за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Въпрос №1: С възка чл.15, чл.46 от ЗСУ и чл.73 ал. 1 и ал.2 от ППЗСУ кои и по какъв начин определя таксите на потребителите, които ползват услугата, като някои ползват почасова, полудневна и целодневна форма(пълнолетни лица)? Въпрос №2: Потребители без решение на ТЕЛК само с налична лекарска документация или ЛКК могат ли да ползват услугата полудневно или почасово и от къде става насочването? Въпрос №3: Потребителите с месечен доход под прага на бедност освободени ли са от такси за ползване на услугата? Въпрос № 4: Кои потребители не заплащат пълен размер на таксата? Въпрос №5: Услугата, която предоставяме е комплекс от услуги - Дневна грижа, Обучение за придобиване на умения за деца/пълнолетни лица, Подкрепа за придобиване на трудови умения за лица с трайни увреждания, Терапия и рехабилитация, Информиране и консултиране как се определят щатните бройки, като отделно за всяка услуга по дадения коефицент посочен в НАРЕДБА ЗА КАЧЕСТВОТО НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ или има друг начин, като сме комплексна услуга? Въпрос № 6:Потребителите, които ползват услугата до момента са с валидни Догор и Заповед за една година сключени с Общината, от 05.01.2023г. след, като не са изтекли ще трябва ли да се прекратят и да се насочат от ДСП.

Във връзка с поставените въпроси относно организирането и предоставянето на социални услуги в Дневен център за деца и младежи с увреждания, за който предстои да се финансира от държавния бюджет, имайте предвид следното: Съгласно § 31, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за социалните услуги (ЗСУ) до приемането на Националната карта на социалните услуги от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За тези услугите се прилагат разпоредбите на ЗСУ относно създаването, прекратяването, финансирането и прекратяването на финансирането, годишното планиране, заплащането на таксите за ползване и освобождаването от такси за ползване и възлагането на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. По отношение на определянето на таксите в § 44, ал. 3 от ПЗР на ЗСУ е посочено, че до приемането на тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред, т.е. съгласно Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет (утвърдена с ПМС № 91 от 21.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 40 от 29.04.2003 г., в сила от 1.01.2003 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.). Съответно, в чл. 103 от ЗСУ е посочено, че ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, както и от лицата, които нямат доходи и влогове. В чл. 104 от ЗСУ са определени социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, ползването на които не се заплаща. Случаите, в които лицата не заплащат пълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, са определени в чл. 75 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). По отношение на насочването за ползване на социални услуги следва да имате предвид, че в чл. 74 от ЗСУ е регламентирано, че Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето; 2. от лица, поставени под запрещение; 3. от лица в кризисна ситуация, лица, пострадали от домашно насилие, и жертви на трафик; 4. когато услугите се предоставят на областно ниво за лица от цялата страна. Насочването за ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се извършва по реда на Закона за закрила на детето и при спазване на чл. 73, ал. 1 от ЗСУ. Общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1. от ЗСУ (чл. 75, ал. 1 от ЗСУ). Редът за насочването за ползване на социални услуги е определен в ППЗСУ. Към настоящия момент обаче, съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ППЗСУ до 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от ДСП с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от ЗСУ, за ползването на която насочването се извършва само от общините. По втория Ви въпрос имайте предвид, че в дневните центрове за деца и младежи с увреждания (ДЦДМУ) се предоставя комплекс от социални услуги за подкрепа на деца и младежи с увреждания, който може да включва освен дневна грижа и редица други социални услуги като: информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и други. Дневната грижа по чл. 15, т. 7 от ЗСУ е дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания в рамките на не по-малко от 4 часа дневно, чрез която се осигурява посрещането на техните ежедневни потребности и свързаните с тях потребности от занимания за развитие на основни умения в зависимост от възрастта и личните нужди на лицата. ЗСУ поставя времево ограничение от не по-малко от 4 часа дневно единствено за предоставяне на социалната услуга дневна грижа, но не ограничава времево ползването на останалите социални услуги, които могат да се предоставят в ДЦДМУ. Ако даден потребител в дневния център ползва социална услуга, различна от дневната грижа (например терапия и рехабилитация), той може да я ползва почасово. Почасовото предоставяне на социални услуги е в зависимост от индивидуалните потребности на лицата и се определя от конкретния специалист, който предоставя услугата (психолог, логопед, рехабилитатор и др.). Също така, следва да се има предвид, че няма регламентирано изискване децата и младежите, потребители на различни от дневната грижа социални услуги, предоставяни в ДЦДМУ, да бъдат с трайни увреждания. Такова изискване, както вече споменахме по-горе, има единствено за потребителите на услугата дневна грижа, за която законът регламентира, че те трябва да бъдат с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, т.е. с трайни увреждания. Използваме случая да обърнем внимание, че съгласно чл. 23 от ППЗСУ, финансираните от държавния бюджет социални услуги за подкрепа за формиране на родителски умения, за консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца и за ранна интервенция на уврежданията за деца могат да се ползват от лицата и без насочване от ДСП или от общината. Отговорите на въпроси 3 и 4 се съдържат в отговора на първия въпрос. По въпрос 5 е необходимо да имате предвид, че в приложенията на Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) за всеки от видове социални и интегрирани здравно-социални услуги са регламентирани отделни коефициенти за определяне на числеността на служителите. Това е с оглед даденото законово право на доставчика на социалната услуга сам да определя организацията на предоставянето ѝ (в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите и начина на управление на услугата – самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги). Съгласно стандартите за качество на социалните услуги в приложенията на НКСУ задължение на доставчика на социалната услуга е да осигури достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. При комплексното предоставяне на няколко социални услуги отново доставчикът е този, който отговаря за осигуряването на качеството на човешките ресурси и техния брой, необходими за ефективно предоставяне на услугите, съобразно спецификата им, потребностите на лицата, които ги ползват и др. Сред принципите при избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, са осигуряването на комплексна подкрепа чрез различни дейности и на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите, осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности и осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите. По последния Ви въпрос е важно да се уточни, че социалните услуги, предоставяни в ДЦДМУ след приключване на проектните дейности ще бъдат създадени като делегирана от държавата дейност по реда на ЗСУ и ППЗСУ, с различен източник на финансиране – от държавния бюджет. В тази връзка следва да бъде спазен и реда за насочване и предоставяне на социалните услуги, регламентиран в ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него. Промяната касае и договорите на служителите и цялостната система за управление на услугите и тяхното качество. В подкрепа на общините, които са основни доставчици на социални услуги и на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги вече стартираха специализирани обучения в рамките на проект „За по-добро качество и ефективност на социалните услуги в България“, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) с асоциираното партньорство на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Проектът се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Основната цел на обученията е запознаването на служителите с въведените нови стандарти за качество на социалните услуги и с критериите за тяхното изпълнение, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Акцент в обученията е поставен и върху ангажиментите на доставчиците на социални услуги за осъществяване на мониторинг и контрол на предоставяните от тях услуги. Обученията са напълно безплатни. Те целят да допринесат именно за укрепване и подобряване на капацитета на всички доставчици на социални услуги. Индикативен график за провеждане на обученията по области е публикуван на електронната страница на Агенцията за качеството на социалните услуги (https://aksu.government.bg/2022/10/startirat-obucheniya-za-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi/), както и на електронната страница на НСОРБ (https://www.namrb.org/bg/aktualno/startirat-obutcheniya-svarzani-s-prilagane-na-naredbata-za-katchestvoto-na-sotsialnite-uslugi). За област Хасково обучението ще се проведе в периода 21-22 декември 2022 г. По време на обучението, предвидено за Вашата област, ще може да зададете Вашите въпроси. На следващо място, бихме искали да обърнем внимание, че в ЗСУ ясно са определени функциите на държавните органи по изпълнението на политика в областта на социалните услуги. Сред функциите на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е да оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, в правомощията на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), освен осъществяването на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги, лицензиране на доставчиците на социални услуги и други дейности, е и оказването на методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. МТСП няма по право функциите на агенциите, определени за тях в нормативната уредба. В тази връзка, в бъдеще следва да отправяте Вашите искания за методическа подкрепа към АСП и АКСУ. (ТЛ)

11.11.2022 ID:914
В новите стандарти и критерии за качествата на социалната услуга ,има минимален брой потребители /максимален бр.потребители съответно -8 /20 ,защо никъде няма брой 6 потребители ,като ние сме Защитено жилище ,резидентна грижа и потребителите са 6 бр.Благодаря! При служителите какъв трябва да бъде коефициента 0,6 както досега или 0,9 по новите стандарти на 6 бр.потребители .Благодаря !

Уважаема госпожо, съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги в срок до 12 месеца от влизането в сила на наредбата доставчиците на социални услуги привеждат предоставяните от тях услуги в съответствие със стандартите за качество, определени в наредбата. Имайте предвид, че няма пречка една социална услуга да се предоставя на едно или повече от едно място (в повече от една специализирана среда – материална база) с обща организация и управление. Обръщаме внимание, че по отношение на резидентната грижа, предоставяна в Защитени жилища е приложимо Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги – Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства, Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, Резидентна грижа за пълнолетни лица с физически увреждания, Резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция и Резидентна грижа за пълнолетни лица със сетивни увреждания. В Стандарт 9 Структура и квалификация на служителите, Критерий 9.1, Индикатор 96 от Приложение № 12 от Наредбата, е посочено, че минималният брой по основните категории служители е съобразен с броя на потребителите в резидентната грижа. Съответно, в забележка е посочен минималният брой на лицата, ползващи социалната услуга, който е 8 лица, а максималният брой лица, ползващи социалната услуга е 20/30 (според целевата група, като 20 е за лица с психични разстройства и с деменция, а 30 за лица с интелектуални затруднения, с физически увреждания и със сетивни увреждания), в т.ч. 2 места за заместваща грижа. Към същия индикатор в графа Източник на информация е посочен и коефициент за определяне числеността на служителите – 0,9. Имайте предвид, че съгласно § 1, ал. 28-30 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в защитени жилища, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги: 1. резидентна грижа; 2. информиране и консултиране (като специализирана услуга); 3. застъпничество и посредничество; 4. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга). Необходимите служители за предоставяне на услугите информиране и консултиране (като специализирана услуга), застъпничество и посредничество и обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга), както и коефициентите за определяне числеността на служителите, са посочени в съответните приложения за тези услуги (Приложения № 2, № 3 и № 6). За методическа подкрепа относно прилагането на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги следва да се обръщате по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

11.11.2022 ID:910
Здравейте, въпросът ми е деца, които са на допълнителна или обща подкрепа в детски градини, могат ли да ползват услуги (психолог, логопед, специален педагог, рехабилитатор) в центрове, финансирани с европейски средства?

Уважаема госпожо, поставеният въпрос е неясен, поради което не бихме могли да се ангажираме с конкретен отговор. Не е ясно какво се има предвид под „допълнителна или обща подкрепа в детски градини“, за кого е предназначена подкрепата – за деца с увреждания или за деца, нуждаещи се от специална образователна подкрепа, както и в какви центрове ще се предоставя – за социални услуги или друго. В случай, че се нуждаете от методическа подкрепа за предоставянето на социални услуги следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

11.11.2022 ID:907
Здравейте, казвам се Кънчо Гюнов, на 62 години с намалена трудоспособност и телково решение 50 процента. Интересувам се от програмата, която финансира стартиращ бизнес до 20000 лв безвъзмездно на точно лица , като мен, с намалена трудоспособност 50 и над 50 процента. Какъв е реда, къде и какво трябва да направя, за да кандидатствам Ако можете, бихте ли върнали отговор на имейл ХХХХХХХХХ

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за хората с увреждания. (ТЛ)

10.11.2022 ID:905
Здравейте ас съм с инсулт с последствия левостранна пареза на караници попаднах на организацията която предлага ръкавица за рехабилитация и ме уверяват че мяма да я плащам а вие поемате всички разходи за да я получа безплатно това е маименовванието,Innovation Rehab

07.11.2022 ID:890
Здравейте, имам въпрос относно ползване на социална услуга Дневен център за пълнолетни лица с увреждания от потребители на РГДМУ (от съседни общини). Съгласно Наредбата за качество на социалните услуги , Приложение 8 за дейността на ДЦПЛУ - трябва ли да се прекратят договорите за ползване на услугата с потребители от ЗЖЛУИ и ЦНСТМУ, като в Закона за социалните услуги и Правилника за прилагането му е регламентирано ползването на повече от една социална услуга?

Уважаема госпожо, въпросът Ви е неясно поставен. В случай, че визирате текста „Социалните услуги „дневна грижа“, „резидентна грижа“ и „осигуряване на подслон“ или комбинация от две от тях не могат да се предоставят комплексно, тъй като и трите услуги имат за цел задоволяване на ежедневни потребности и осигуряване на безопасна среда за потребителите и ще се дублират дейности за подкрепа, осъществявани в тези социални услуги.“ от Приложение № 8 към чл. 10, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), имайте предвид следното: Както и Вие посочвате в изложението си Законът за социалните услуги (ЗСУ) и Правилникът за прилагане на Закона за социалните услуги не ограничават потребителите да ползват само един вид социална услуга. Напротив, новото законодателство осигурява по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите и възможност за удовлетворяване в най-пълна степен на индивидуалните потребности на лицата, които ги ползват. Законът регламентира интегрираният подход, интегрираното предоставяне на подкрепа и интегрираните междусекторни услуги. Целта е осигуряване на интегриран подход и подкрепа не само чрез социални услуги, но и чрез услуги и дейности от различни сектори – здравен, образователен и т.н. С оглед запитването Ви, на първо място следва да направите разграничение между социалната услуга Дневна грижа по чл. 15, т. 7 от ЗСУ и Дневен център за пълнолетни лица с увреждания. Съгласно ЗСУ социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място/сградата на тяхното предоставяне, а се определят в зависимост от основните групи дейности, които съдържат. Тоест дневната грижа е услугата (дейността), а дневният център е мястото, в което се предоставя тази услуга (дейност). В § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ е регламентирано, че Дневна грижа по чл. 15, т. 7 от ЗСУ е дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания в рамките на не по-малко от 4 часа дневно, чрез която се осигурява посрещането на техните ежедневни потребности и свързаните с тях потребности от занимания за развитие на основни умения в зависимост от възрастта и личните нужди на лицата. Това означава, че тя е свързана с осигуряването на престоя на потребителите в сигурна среда не по-малко от 4 часа дневно или през целия ден и други основни дейности, като хранене, обгрижване и поддържане на лична хигиена и други основни и занимателни дейности, които не изискват високо специализирана подкрепа. В мястото на предоставяне на социалната услуга дневната грижа (в случая в дневния център) обаче се предоставят и други социални услуги по чл. 15 от ЗСУ, което е видно от разпоредбите на НКСУ. В § 1, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на НКСУ е регламентирано, че до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в дневни центрове за пълнолетни лица с увреждания, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от ЗСУ: 1. дневна грижа; 2. информиране и консултиране (като специализирана услуга); 3. застъпничество и посредничество; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга); 6. подкрепа за придобиване на трудови умения. В този смисъл, лицата, ползващи услуга за резидентна грижа не могат да ползват едновременно с нея и услуга за дневна грижа (т.е. да престояват в центъра полудневно или целодневно) или за осигуряване на подслон. Това обаче не ги ограничава, при необходимост, да ползват почасово другите специализирани социални услуги, които се предоставят в дневните центрове за пълнолетни лица с увреждания – информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения. За допълнителна информация и оказване на методическа подкрепа по предоставянето на социалните услуги следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, а по отношение на прилагането на стандартите за качество – към Агенцията за качеството на социалните услуги. В допълнение, в подкрепа на доставчиците на социални услуги и на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги вече стартираха специализирани обучения в рамките на проект „За по-добро качество и ефективност на социалните услуги в България“, който се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика с асоциираното партньорство на Националното сдружение на общините в Република България. Проектът се финансира по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. Основната цел на обученията е запознаването на служителите с въведените нови стандарти за качество на социалните услуги и с критериите за тяхното изпълнение, определени в НКСУ. Акцент в обученията е поставен и върху ангажиментите на доставчиците на социални услуги за осъществяване на мониторинг и контрол на предоставяните от тях услуги. Обученията са напълно безплатни. Те целят да допринесат за укрепване и подобряване на капацитета на всички доставчици на социални услуги. Индикативен график за провеждане на обученията по области е публикуван на електронната страница на Агенцията за качеството на социалните услуги (https://aksu.government.bg/2022/10/startirat-obucheniya-za-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi/), както и на електронната страница на НСОРБ (https://www.namrb.org/bg/aktualno/startirat-obutcheniya-svarzani-s-prilagane-na-naredbata-za-katchestvoto-na-sotsialnite-uslugi). По време на обучението, предвидено за Вашата област, ще може да зададете всички въпроси, които Ви притесняват. (ТЛ)

04.11.2022 ID:876
Здравейте, Управител съм на социални услуги, предоставяни в рамките на ЦОП. Получаваме направления от ОЗД за оценка на родителски капацитет с цел проучване на възможността за реинтеграция на деца в биологичните им семейства. Направленията са със срок за 3 и за 6 месеца и са придружени само със социален доклад, без план за действие, т. е. не е предвидена работа по подготовка на семейството за реинтеграция. По смисъла на ЗСУ ние трябва да изготвим оценка в срок до 20 дни, което е крайно недостатъчно време за качествено проучване на възможностите на родителите адекватно да задоволяват потребностите на децата, и реално с изготвянето на тази оценка би следвало да приключим случая?! Въпросът ми е как съгласно ЗСУ би следвало да се управлява един такъв случай.

Уважаема госпожо, във връзка с Вашето запитване е необходимо да се има предвид, че се касае за извършване на две различни оценки – едната по Закона за закрила на детето, а другата по Закона за социалните услуги. Двете оценки се отнасят за работата по случай, но едната следва другата и е неизменна част от нея. Полученото от отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) направление е с конкретна заявка за извършване на оценка на родителски капацитет с цел проучване на възможността за реинтеграция на деца. Подготовката на биологичното семейство за осъществяване на реинтеграция е последваща работа по случая, която би могла да бъде с направление от ОЗД с конкретна заявка за подготовка на родителите. Изготвяната в срок до 20 дни оценка от доставчика на социалната услуга е регламентираната в Закона за социалните услуги (ЗСУ) индивидуална оценка на потребностите, която задължително съпътства работата на доставчика след постъпване на заявката (направление от ОЗД, предварителна оценка на потребностите или самозаявил се клиент). В случая, извършената оценка на родителски капацитет по заявка на ОЗД чрез направление с посочените в тях срокове от 3 и 6 месеца, ще е резултат от работата на доставчика на социалната услуга след като е извършена задължителната индивидуална оценка на потребностите по ЗСУ в посочения срок. Редът за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа по ЗСУ са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. (ТЛ)

Предишна 1 2 ... 27 28 29 Следваща