22.07.2025 ID:5692
В социалната ни услуга е въведено сумирано изчисляване на работното време. Детегледачите работят сами на 12 часа дневна и нощна смяна. Въпросът ми е, полага ли им се регламентирана почивка? Благодаря Ви!

Според чл. 142, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време за период с продължителност от 1 до 4 месеца. В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1, второ изр. от НРВПО). Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, според която, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по чл. 9а, ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Според чл. 152, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Освен това, според чл. 153, ал. 2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл.153, ал. 3 от КТ). Следователно, при полагане на труд при сумирано изчисляване на работното време, независимо от спецификата на самата организация на работното време, следва да се спазва нормативно регламентираната в КТ и междудневна и седмична почивка. ГЕ

22.07.2025 ID:5691
Здравейте! Във връзка с Ваш отговор 01.07.2025 ID:5558 на въпрос „Полагат ли се и в какъв размер (за колко дни, един или два) командировъчни дневни пари при командировка в период от 21,30 ч. до 03,00 ч. на следващия ден?“, отговаряте, че: -Поради липса на нощувка работникът или служителят има право на дневни пари в размер от 50 на сто в съответствие с чл. 19, ал. 2 от НКС. -Поради обстоятелството, че командироването се извършва в рамките на два календарни дни, на работника или служителя се дължат дневни пари в размер на 50 на сто от дневните пари за два дни. Във връзка с горното, моля да доуточните: Съгласно чл. 19, ал. 2 от НКС на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Командированият е с регламентирано работно време от 8 часа. От 21,30 ч. до 03,00 ч. на следващия ден, са 2 ч и 30 мин за първия и 3 часа за втория календарен ден. Изпълнението на задачата по време на командировката е без прекъсване. Моля за Вашето конкретно мнение: В какъв размер се полагат дневни пари: 2 х 20 лв., 1 х 20 лв. или не се полагат дневни пари? С уважение: ХХХ

В отговора по предходното запитване във връзка с изложената фактическа обстановка е посочено, че на работника или служителя се дължат дневни пари в размер на 50 на сто от дневните пари за двата календарни дни, през които е командировано лицето. В тази връзка сме на мнение, че на лицето се дължат общо 40 лв., т.е. за по 20 лв. за 2 календарни дни.НС

22.07.2025 ID:5690
Титулярката е в отпуск по майчинство, заместващата я по Чл.68 Ал.1 Т.3 излиза в болничен.Въпросът е, кого ще замества следващият заместник, с който следва да се сключи отново договор по Чл.68 Ал.1 Т.3 - титулярката или заместващата я? Нали в трудовия договор на новоназначения трябва да се запише името на замествания.

Според чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Спецификата на този вид срочен трудов договор предполага в него да се опишат длъжността и имената на замествания служител, т.е. титуляря на длъжността. Въпреки това, не е пречка, предвид описаните в конкретното запитване данни, да се сключи трудов договор за заместване на отъсътващия служител, в т.ч. на първоначално назначеното по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ лице, с друг работник или служител. ГЕ

22.07.2025 ID:5689
Здравейте, Работодателят ми върна оформена трудовата книжка с нанесен стаж към 01.06.2025 година. Подаден е електронен трудов запис в НАП. Нямам заповед за прекратяване на трудовото ми правоотношение. В колона 7 "Дата на прекратяване на трудовото правоотношение" е записано "01.06.2025 г.", а колона 8 "Основание за прекратяване на трудовото правоотношение" е празна. Необходимо ли е да изискам корекция и заличаване на датата в колона 7? Необходимо ли е изрично да е записано, че основанието за оформяне на трудовата книжка е на основание § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ?

Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва.ГЕ

21.07.2025 ID:5688
Здравейте, искам да попитам дали инспекторат по чл.46 при необективно уволнение на служител, може да даде препоръка да бъде възстановен държавен служител?

По въпроси свързани с прилагането на ЗДСл, следва да се обърнете към Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.

21.07.2025 ID:5684
Здравейте, Скоро се завърнах в България от САЩ след 5 години следване (+ 9 месеца стаж) и 6 години работа. Въпросът ми е какви са опциите ми за прехвърлянето на трудов стаж, какви документи са необходими и къде трябва да бъдат подадени. Благодаря за съдействието, ХХХ

Според чл. 11 от Кодекса на труда (КТ) трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България. Трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение (чл. 351, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 351, ал. 2 от КТ трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна организация, в която Република България членува, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Нормативната уредба на трудовите отношения в България предвижда възможността за признаване и зачитане на трудов стаж с оглед ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж (напр. начисляване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит) единствено в посочените по-горе случаи. Това е така, тъй като в разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от КТ и чл. 13 от Наредбата за трудовия стаж, е предвидена възможност за зачитане само на трудов стаж, придобит през времето на работа в друга държава в ЕС, ЕИП или в Швейцария, но не и трудов стаж, придобит в трети държави (каквато е и Съединените американски щати). По тази причина периодът на работа в САЩ няма нормативно основание да бъде признат за трудов стаж по българското законодателство.НС

21.07.2025 ID:5682
Здравейте! Моля, да ме уведомите колко трудов стаж трябва да въвеждам в съответните полета, когато подавам уведомление /ЕТЗ/ за прекратяване на трудов договор за допълнител труд, който не се зачита за трудов стаж? Благодаря!

Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване. Конкретните изчисления се правят от работодателя към момента на прекратяване на трудовия договор.ПР

19.07.2025 ID:5681
Здравейте! От 15.03.2023 г. до 18.04.2023 г. и от 11.03.2025 г. до 12.04.2025 г. бях в трудово-правни отношения с детска градина като учител и за периода съм получила регулярно трудовото си възнаграждение. Дължи ли детската градина да изплати разликата в основния размер на работната заплата за длъжността ми съответно за първия период - по Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. и за 2025 г. - Анекс № Д 01-30/31.03.2025 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-415 от 28.12.2023 г.?

Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са част от задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ). Трудовото правоотношение може да се изменя само по взаимно съгласие на страните или в случай на увеличаване на трудовото възнаграждение на работника или служителя - едностранно от работодателя. Когато трудовото правоотношение се изменя по взаимно съгласие, се сключва допълнително писмено споразумение към основния трудов договор на основание чл. 119 КТ. При едностранно увеличение на трудовото възнаграждение работодателят издава заповед по отношение на конкретния служител на основание чл. 118, ал. 3 КТ, която следва да му бъде връчена. Прекратяването на трудовия договор прави невъзможно сключването на допълнително споразумение или издаване на заповед, тъй като работникът или служителят вече не е в трудово правоотношение с работодателя. В тази връзка сме на мнение, че ако увеличението на трудовото възнаграждение е извършено след прекратяване на трудовия договор, дори и да се прилага със задна дата, няма основание за изплащане на разликата до по-високия размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя с прекратено трудово правоотношение.

18.07.2025 ID:5676
Здравейте от МТСП, Работих като шофьор за работодател Х. Съгласно трудовия ми договор между мен и работодателя е уговорен срок на предизвестие в размер на три месеца, а договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ(неопределено с изпитателен срок 6 месеца уговорен в полза на работодателя). На следващо място между мен и работодателя е уговорена, че трудовото възнаграждение се изплаща до 25-то число на месеца следващ месеца през който е положен труда. На 15.02.2025г. отправих предизвестие до дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение, което следваше да изтече на 15.05.2025г. Поради това, че работодателят забави изплащането на трудовото ми възнаграждение на втори май 2025г. депозирах уведомление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношене по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Работодателят същия ден издаде заповед като удовлетвори искането ми, считано от 02.05.2025г. Впоследсвие ми изплати заплатата и обезщетението за неизползван отпуск. Фирмата, обаче, към настоящия момент не ми е изплатил обезщетението, което ми се дължи при прекратяване на безсрочен трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Моля да ми отговорите на въпроса какъв е размера на обезщетението което следва да ми изплати работодателя с оглед на това, че при прекратяването съм бил в предизвестие, което не е било изтекло към момента на прекратяване.

Според чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Предвид данните в запитването, че срокът на предизвестие в случая е 3 месеца, следва, че обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ Ви се дължи именно за този период. Бихме искали да обърнем внимани, че според чл. 228 , ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. ГЕ

17.07.2025 ID:5672
По какъв начин следва да се защитят служителки в Бюро по труда срещу началник, който им говори цинизми, прави сексуални намеци и клюкарства на сексуални теми за други хора и проявява дискриминация на сексуална основа срещу тях за сметка на колегите им -мъже.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Видно от посоченото е въведена забрана за дискриминация под каквато и да е форма, но при осъществяването на трудовите права и задължения. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на българското законодателство, уреждащо равенството в третиране, както и международните стандарти, забраняващи дискриминацията учредена в съответствие на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). В тази връзка ако считате, че по някакъв начин са нарушени Вашите права, бихте могли да се обърнете за съдействие към Комисията за защита от дискриминация.

17.07.2025 ID:5668
На основание чл. 22 от НВПО - Всеки работник и служител, който има най-малко 4 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 4-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Въпросът ми е когато придобиването на първите 4 месеца стаж се придобие в две предприятия /с прекъсване/, то това условие важи ли? И ако важи, то има ли някакво значение, че при първото прекратяване на трудовия договор са изплатени пропорционално дни отпуск, които не са могли да се ползват, поради факта, че все още си нямал задължителните 4 месеца стаж? И тези дни приспадат ли се при втория работодател, при когото трябва да получих пълния отпуск за годината! Говорим за придобит стаж в една календарна година! Благодаря!

Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 от КТ). Съгласно чл. 22, ал. 1, трето изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), когато част от 4-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 4-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Не е пречка 4-месечният стаж да бъде придобит в две отделни предприятия, т.е при двама различни работодатели, вкл. и когато е налице прекъсване. Следва да се има предвид, че според чл. 33, ал. 1 от НРВПО, когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер (чл.33, ал. 2 от НРВПО). ГЕ

17.07.2025 ID:5666
Добро утро. Предстои ли някаква работа по регулирането на това Транспортиране на хора от летището до курортите. Частните туристи извършват хиляди трансфери всяка година, а държавата не генерира никакви приходи от тях. Предприемат ли се някакви усилия за ограничаване на тази практика? С уважение

Със Закона за автомобилните превози са уредени условията и реда за урежда условията и реда за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи; превозите за собствена сметка; контрола при осъществяването на превозите по т. 1 и 2; особените правила при договорите за превоз на пътници и товари. За допълнителна информация следва да се обърнете към Министерството на транспорта и съобщенията.

16.07.2025 ID:5664
Здравейте! Дружество с ограничена отговорност придобива предприятието на ЕТ на 14-12-2006., съответно работниците и служителите продължават да работят в новото предприятие на основание чл.123 от КТ. Коя е датата на начало на изпълнение на трудовия договор при подаване на новите ЕТЗ - датата на прехвърляне на предприятието - 14-12-2006г. или датата, на която лицата са започнали работа в предприятието на ЕТ - това са дати от 1993год.

Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 5 и т. 14 от Кодекса на труда (КТ) eдинният електронен трудов запис съдържа данни за датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение и за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 1-4 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) са предвидени случаите, в които възниква задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в съответните срокове. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от КТ урежда хипотезите, в резултат на които трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя. В тези случаи не се подава ЕТЗ за прекратяване на трудовия договор. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 10, ал. 5, т. 1 от НВРЗ работодателят, който приема работниците и служителите, подава електронен трудов запис съгласно приложение № 2 в десетдневен срок от вписването в търговския регистър в случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ. От момента на подаване на ЕТЗ съгласно приложение № 2 за вписване на тези обтоятелства, работниците и служителите се прехврълят към ЕИК на новия работодател в регистъра на заетостта. В тази връзка, по наше мнение, когато е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1 от КТ, за датата на сключване на трудовия договор (т. 10) и датата на началото на изпълнението на трудовия договор (т. 14), следва да се посочи съответната дата, на която е вписано прехврълянето по реда на чл. 123 от КТ, предвид прехвърлянето на договора към ЕИК на новия работодател. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 30 от приложение № 1 се попълва продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. По тази причина, при подаване на ЕТЗ при прекратяване на трудовото правоотношение, в т. 30 следва да се подават данни за целия признат трудов стаж (в години, месеци и дни) от възникването на трудово правоотношение със съответния работодател. Това включва данни за признатия трудов стаж по трудовото правоотношение както преди 1 юни 2025 г., така и преди прехвърлянето по реда на чл. 123 от КТ.ПР

16.07.2025 ID:5660
Здравейте, имам лице назначено на трудов договор по чл.114 от КТ и във връзка с чл.68 от КТ със срок от 04.11.2024г. до 20.07.2025г. вкл. на 8 часа в определени дни в месеца/ всеки месец изработва по 10 дни на 8 часа/. Искам да попитам в този случай колко ще е изчислението на трудовият стаж и ще бъде ли равен на осигурителния стаж и колко платен отпуск се полага на лицето за този период?

Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). Съгласно чл. 355, ал. 1 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. Според чл. 9, ал. 4, предл. първо от НТС при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Съгласно чл. 22, ал. 1, посл. предложение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. По отношение осигурителния стаж следва да се има предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, според която осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачитавремето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. ГЕ

16.07.2025 ID:5659
Здравейте, Във връзка с оформяне на трудовите книжки към 01.06.2025 г., наясно съм, че колони 7, 8 и 9 в тр. книжка се оставят празни, попълва се с цифри и думи продължителността на трудовия стаж, положен от работника към 01.06.2025 г. и се подписва се от гл. счетоводител и работодател. Въпросът ми е трябва ли ПОД или НАД правоъгълния печат със стажа да бъде изписван параграфа съгласно който е оформена трудовата книжка. Например да се изписва следния текст - Съгл. § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКТ.

Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва. При оформяне на трудовите книжки няма задължение да се изписва § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ.ПР

15.07.2025 ID:5653
Здравейте ,лице работи на намалено работно време 7 часа ,което е пълно законоустановено време за заеманата длъжност ,при подаване на допълнително споразомение за промяна на работното време на лицето което от пълното за него 7 часа ,ще премине на непълното за него по длъжност 3,5 часа ,тогава в кл.23А колко часа трябва да посоча за лице по трудово правоотношение ?

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор се определя продължителността на работния ден или седмица. Според чл. 138, ал. 1 от КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. В тази връзка, работното време се изчислява в работни дни и часове. По тази причина не е допустимо да се уговори работно време 3,5 ч. Поради това в трудовия договор може да бъде определена дневна или седмична продължителност на работното време в часове. В чл. 349, ал. 1, т. 13 от КТ изрично е регламентирано, че единният електронен трудов запис следва да съдържа данни за продължителността на работното време. В тази връзка в Наредбата за вписване в регистъра по заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение работодателите да вписват в в т. 23 и 23А на електронните трудови записи (ЕТЗ) данни за продължителността на работното време. В т. 23 на ЕТЗ следва да се вписват код 1, когато в трудовия договор продължителността на работното време е определена за ден, а с код 2 при определена седмична продължителност на работното време. Съответно в т. 23А на ЕТЗ следва да се вписват данни за продължителността на работния ден (до 8 часа), когато в т. 23 е попълнен код 1, или на работната седмица (до 40 часа), когато в т. 23 е попълнен код 2. В тази връзка в т. 23 и 23А на ЕТЗ се вписват данни относно продължителността на работното време, уговорена в трудовия договор, като няма пречка в настоящия случакй да бъде определена и седмична продълителност на работното време.ПР

14.07.2025 ID:5651
Работя на основен трудов договор на длъжност "Касиер-домакин" в социална услуга - ЦНСТДБУ град Каспичан. Предстои ми сключването на втори такъв при друг работодател на длъжност "Личен асистент". Към настоящият момент нямам прекъсване на основния трудов договор. Притежавам заверена здравна книжка от личния лекар. Главният експерт ЧРАОО на Общината твърди, че е необходимо да представя нова карта за медицински преглед. Аз съответно не приемам отговора на служителката за достоверен и по този повод, Ви моля по компетентност да ми отговорите - При кои други специфични условия на труд е необходимо представянето на нова карта за предварителен медицински преглед? Благодаря Ви! Димитринка Иванова

Здравейте, Сключването на трудов договор за допълнителен труд при същия ли при друг работодател на основание чл. 110 и 111 от Кодекса на труда (КТ) следва да отговаря на разпоредбата на чл. 62 от КТ, включително по отношение на документите, необходими за сключването му (чл. 62 КТ и Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор). Сред задължителните документи е и документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. В общия случай това е картата за предварителен медицински преглед във връзка с разпоредбите на 287, ал.1 от КТ за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи. Специфичните изисквания относно обхвата и вида на прегледите в зависимост от условията на труд са определени в Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. Съгласно наредбата задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатстват, вписана в картата за предварителен медицински преглед. При трудов договор за допълнителен труд, когато няма прекъсване за повече от три месеца, необходимостта от нов предварителен преглед се преценява от работодателя, в консултация със СТМ, в зависимост от условията на труд и професионалните рискови фактори, определени в оценката на риска. При всички случаи СТМ следва да издаде заключение за пригодността на лицето за работното място, на което ще полага допълнителен труд. Следва да имате предвид, че в специални закони и уредба, освен задължителните предварителни прегледи по чл. 287 КТ, съществуват изисквания и за други прегледи, свързани с възможността на лицето да упражнява дадена работа, като например да отговаря на здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, които се определят със съответните наредби на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за здравето. Притежаваната от лицето здравна книжка е вероятно в изпълнение на тази специална уредба, но може да не е достатъчна за сключването на договора за допълнителен труд при друг работодател, а може и да не е необходима за конкретния вид труд.

14.07.2025 ID:5650
Моля за насока и законово основание за как се процедира при "самоотлъчка" на служител, полагащ труд при сумирано изчисляване на работното време? Имайки предвид, че няма нормативно определение за "самоотлъчка" в конкретния случай влагаме смисъл на неявяване на работа без уважителна причина. Ако служител е с договорено работно време 6 часа, но на конкретния ден на неявяване на работа е на смяна с продължителност 8 часа, за колко часа следва да се зачете "самоотлъчката" - 6 часа, съгласно договорената продължително съгласно трудовия му договор или 8 часа, съглсно утвърдения поименен график? Предварително благодаря!

Според чл. 142, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време за период с продължителност от 1 до 4 месеца. В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1, второ изр. от НРВПО). Съгласно чл. 9в, ал. 1 от НРВПО, когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. В тази връзка доколкото „самоотлъчката“ е неявяване на работника или служителя на работа поради неуважителни причини и без съгласието на работодателя в конкретния случай, с оглед и правилото на чл. 9в, ал. 1 от НРВПО, следва от нормата да се приспаднат часовете от графика, предвидени за деня, в случая -8 часа. ГЕ

14.07.2025 ID:5649
Служител е постъпил на работа на 28.03.2025 г., а последният му работен ден е 17.07.2025 г. Назначен е на 2-часов работен ден. Какъв трябва да бъде признатият му трудов стаж за този период – 0 г., 0 м., 19 работни дни или 0 г., 1 м., 6 календарни дни? Въпросът ми е: трудовият стаж изчислява ли се в работни или календарни дни? Причината за неяснотата ми е следната: Чл. 352 от КТ гласи, че за трудов стаж се признават и почивните и празничните дни; Чл. 355 от КТ казва, че за 1 месец трудов стаж се зачита календарен месец, в който са изработени поне 21 дни при петдневна работна седмица. Не си ли противоречат тези два текста?

Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, какъвто е и конкретния случай- на 2 часа, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Поради това в посочените от Вас примери, когато работник или служител е назначен с трудов договор с уговорена продължителност на работното време - 2 часа при законоустановено работно време - 8 часа, за да бъде признат 1 ден трудов стаж, трябва да са отработени 4 дни. От данните в запитването може да се направи извод, че на лицето следва да се признае трудов стаж в размер на 1 месец и 6 дни. Конкретните изчисления се извършват от работодателя. ГЕ

14.07.2025 ID:5648
Въпросът ми е следния: Може ли да бъде преназначен без конкурс от една на на друга длъжност, с идентични условия за заемането й, служител, който е започнал работа на срочен договор (чл.68 ал.1 т.3 от КТ) в орган на съдебна власт след конкурс, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.343 ал.2 от ЗВС, който гласи „При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда" и в този смисъл не следва ли да се има предвид и нормата на чл.68 ал.2 от КТ „Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време"

Съгласно чл. 342, ал. 1 от Закон за съдебната власт (ЗСВ) по предложение на всяка от колегиите пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт. По предложение на европейския прокурор от България в колегията на Европейската прокуратура пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори. С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им (чл. 342, ал. 2 от ЗСВ). Според чл. 343, ал. 1 от ЗСВ съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на органите по чл. 340, ал. 1 от ЗСВ, се назначава след провеждане на конкурс. При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда (чл. 343, ал. 2 от ЗСВ). Доколкото уредбата на процедурата по преназначаване без конкурс е уредена в ЗСВ, който е специален нормативен акт в тази област спрямо Кодекса на труда спрямо съдебните служители, информация по прилагането му може да потърсите от ВСС. ГЕ