15.05.2026 ID:7034
Здравейте, Искам да запитам какъв трудов стаж да бъде отразен в ЕТЗ на лице постъпило на работа на 04.03.2015г. и ще бъде освободено, считано от 01.07.2026г. Лицето работи при пълно работно време. Предварително Ви благодаря!

Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка считаме, че при прекратяване на трудовия договор в т. 30 от ЕТЗ следва се впише трудовият стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в случая от 04.03.2015 г. до 01.07.2026 г. Продължителността на трудовия стаж се изчислява по правилата на Кодекса на труда и Наредбата за трудовия стаж. Съгласно чл. 355, ал. 1 – 4 от КТ: (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. (3) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. (4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. Според чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. Според ал. 3 на чл. 9 от наредбата при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. Обръщаме внимание, че при изработени през отделен месец/месеци на годината по-малко от работните дни при изчисляването са вземат предвид работните дни (а не календарните). ЛТ/

15.05.2026 ID:7033
Здравейте, аз съм учител в майчинство. Бих искала да ползвам натрупания годишен отпуск след изтичане на 2г.майчинство. За какъв срок от време трябва да се върна на работа, за да ми бъде актуализирана заплатата и отпуска да бъде изплащан въз основа увеличението за заплатата?

Уважаема госпожо, В трудовото законодателство не са предвидени ограничения за ползването на платен годишен отпуск от Кодекса на труда (КТ) непосредствено след отпуските за бременност и раждане по чл. 163 от КТ и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ. По отношение на възнаграждението по време на платения годишен отпуск в чл. 177, ал. 1 от КТ е регламентирано, че работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В конкретния случай, това би бил последният месец, в който са отработени най-малко 10 работни дни преди ползване на отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск в т.ч. отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Следва да се има предвид, че няма пречка работодателят едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ) или страните да постигнат писмено съгласие за увеличаване на заплатата (на основание чл. 119, ал. 1 от КТ) по време на ползване на отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. (СР)

14.05.2026 ID:7031
Моля, за отговор има ли предприети действия по въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета, за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане. Публикувани ли са документи за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации? (https://www.strategy.bg/bg) В случай че има изготвени проекти за промени в действащи нормативни актове, моля, за информация къде са оповестени публикуваните проекти за обществено обсъждане. Предварително Ви благодаря С уважение,

Уважаема госпожо, Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, с който се въвежда в националното законодателство Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета, за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане, е публикуван на Портала за обществени консултации на 19.05.2026 г. (СР)

14.05.2026 ID:7027
Ако работодател забавя заплата, и срока на забавяне излиза от опоменатите в договора дати за изплащане на дължимото, какви действия да предприема за да се изчистят сметките?

Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ). Според чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Ако работодателят не изпълни задължителните предписания на Инспекцията по труда, на основание чл. 417, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) можете да поискате издаване на заповед за изпълнение от съда въз основна на влезли в сила задължителни предписания на органи на ИА ГИТ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения. С реализирането на това бързо производство по реда на ГПК отпада нуждата от предявяване на иск пред съд за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Обръщаме внимание и че според чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. Тъй като разпоредбата не предвижда определена продължителност на забавата на работодателя, закъснение с 1 ден е достатъчно да обоснове правото на работника или служителя да прекрати трудовия договор без предизвестие. Според съдебната практика една от предпоставките за упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е трудовото възнаграждение да не е изплатено изцяло. Също така прекратяването на трудовия договор без предизвестие на това основание може да се осъществи единствено докато трае забавата на работодателя, като работникът или служителят може да прецени в кой момент да поиска прекратяването на трудовото правоотношение.ПР

13.05.2026 ID:7024
Здравейте, моля за съдействие относно следните назначения по чл-114 от КТ. 1.Учител е назначен със седмична заетост 8 часа от месец октомври до март, като тези часове ги провежда четири дни по два часа. От март месец седмичната заетост му е променена на 6 часа и провежда часовете си два дни по три часа. Учителят ще работи до 12 юни. Моля за съдействие за определяне на полагаемия се платен годишен отпуск. 2.Учител е назначен от месец декември отново по чл.114. Той има седмична заетост 9 часа, които провежда три дни по 3 часа. Тази заетост не е се променя до 12 юни, когато ще бъде освободен. Моля за съдействие за определяне на полагаемия се платен годишен отпуск. Предварително Ви благодаря!

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. След като времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда, се зачита за трудов стаж, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява по общите правила, като се набира по часове (до 8 часа), дни и месеци (чл. 355 КТ). ЛТ/

13.05.2026 ID:7023
Здравейте, рабатя на длъжност "портиер" в държавен университет. Длъжността е в клас 9 по НКПД - Професии, неизискващи специална квалификация /неквалифицирани работници/. В длъжностната ми характеристика е заложено изискване за средно образование. Основната ми заплата е в размер на минималната работна заплата за страната. Това не е ли нарушение на чл.92, ал.4, т.2 от ЗВО, където минималната основна заплата е определена в размер не по-малък от "80 на сто от средната брутна заплата за страната за длъжностите, за които се изисква средно образование"

Уважаеми господине, Въпросът Ви е от копетентността на Министерството на образованието и науката.

13.05.2026 ID:7019
Здравейте, работя в полицята ,служител с 22 год непрекъснат трудов стаж. Желая да се пенсионирам една година по рано.По кой член от КТ трябва да ме освободи работодателя, така че да получа 6 те заплати при пенсиониране без проблем.Благодаря Ви.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, ако са изпълнени изискванията на разпоредбата. За получаване на обезщетението в увеличен размер - брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца работникът или служителят трябва да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Следва да се има предвид, че алинея 3 на чл. 222 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл. 222, ал. 4 от КТ), т.е. когато лицето има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по общия ред и желае да се пенсионира до една година по-рано от възрастта за пенсиониране. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служителите на МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР. Статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с изрично посочените в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР разпоредби на ЗМВР. Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. Следователно КТ намира приложение само по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение, когато не са предвидени специални изисквания в ЗМВР. За повече информация се обърнете към Министерството на вътрешните работи. (СР)

13.05.2026 ID:7018
Лице работи при сумирано изчисляване на работното време /4 месечен период/. Основната заплата e 1000 евро. За месец април 2026 г. лицето е положило 40 часа нощен труд /5 дни х 8 часа/.Освен допълнителното възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, дължим ли и добавка за нощните часове? Ако дължим, как се определя размера?

За да не се намалява възнаграждението на работника или служителя поради различната законоустановена продължителност на дневното и нощното работно време в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Като се има предвид, че нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ), а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), съотношението на дневен към нощен труд е - 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 1,143. Според чл. 9а, ал. 3 НРВПО поименните графици за работа при сумирано изчисляване на работното време се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата, а при полагане на нощен труд тя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следователно превръщането на нощните часове в дневни се извършва още при изготвянето на поименния график, който се утвърждава от работодателя. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 НРВПО). ЛТ/

12.05.2026 ID:7016
Здравейте,интересувам се работодателя има ли право да ми задържи оригиналните медицински и свидетелство за съдимост? Да уточня, че съм работила по малко от месец ! Благодаря предварително

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 4 от 1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, са необходими документ за медицински преглед (при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност за срок над 3 месеца) и свидетелство за съдимост (когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало). Тези документи стават част от трудовото досие на работника или служителя. В тази връзка, съгласно чл. 128б, ал. 2 КТ трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от неговата продължителност. В тази връзка посочените документи следва да се съхраняват от работодателя като част от трудовото досие и след прекратяване на трудовия договор.

12.05.2026 ID:7012
Здравейте, служителите в социална услуга - основни специалисти получиха промяна в длъжностите си характеристики - да работят на сумарно работно време/ без право на мнение /. В графика за месеца се правят промени - от дневни смени, преминахме на полагане на нощен труд. Нощният труд е според ръководителя на услуга по 13 часа / от 19.30 до 8.30 /. Заплащането е за нощен труд от 22.00 до 6.00 часа. На територията на община Сливен е услугата. Какви са законовите регламенти за полагане и заплащане на нощен труд. За промяната в длъжностна храктеристика и трудов договор не питам, защото е ясно, че не подпишеш ли, си на улицата.

Съгласно чл. 140, ал. 1 Кодекса на труда (КТ) от нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл. 261 от КТ). В тази връзка, трудът следва да се заплати като нощен по реда на чл. 261 от КТ, за съответния брой часове от 22,00 ч. до 06,00 ч. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Изискванията относно организацията на работното време в този случай са определени в чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). При изготвяне на поименните графици е задължително да се спазват минималните периоди на седмична и междудневна почивка, установени в чл. 152 и 153, ал. 2 и 3 от КТ. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 от КТ). Следва да се има предвид, че според чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. При нарушения можете да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по компетентност.ПР

12.05.2026 ID:7010
Служителка на трудов договор има две деца на 3 години (близнаци). Заявява желание да ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ. Не е ползвала досега такъв отпуск. Размерът на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ "удвоява" ли се предвид това, че децата са близнаци?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1от КТ (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 от КТ (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. При другите видове отпуски, свързани с бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, максималната продължителност е равна на периода, в който може да се ползва отпускът (от 45 дни преди раждането до навършване на 2-годишна възраст на детето). Поради това при тях не е възможно ползването на отделен отпуск за всяко от децата, когато те са близнаци. С разпоредбата на чл. 167а от КТ се установява правото на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Работникът или служителят има възможност сам да определи периода, през който желае да го ползва. С оглед на изложеното считаме, че правото на отпуск следва да се поражда за всяко дете, т.е. в конкретния случай майката на близнаци има право на 6 месеца отпуск за всяко от двете деца, както и да ползва прехвърлен със съгласието на бащата до 5 месеца отпуск за всяко от двете деца (СР).

11.05.2026 ID:7009
Здравейте, Предстои ми пенсиониране и имам следните въпроси: Имам 40 год трудов стаж, но желая да си закупя още 4 години от висшето си образование. Закупеният допълнителен стаж как ще участва в изчисляването на размера на пенсията ми? Ще се отрази ли на индивидуалния ми коефициент, тъй като осигурителния ми доход е много над минималния? Ако се пенсионирам с опцията Ранно пенсиониране и в последствие ако работя и поискам преизчисление на пенсията, ще се намали ли индивидуалния ми коефициент от този закупен допълнителен стаж?

С чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са уредени някои възможности за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата, т.нар. „закупуване“ на осигурителен стаж. Една от тях е за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В случая за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита толкова от времето на обучение, за колкото са внесени осигурителни вноски, ако не е зачетено на друго основание. Внасянето на осигурителните вноски, съгласно ал. 4 на чл. 9а от КСО, се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6 от КСО. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 70, ал. 1 - 3 от КСО, се определя като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, и се умножи с определен процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. За осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа без превръщане процентът е 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. За лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. Доходът, от който се изчислява индивидуалния коефициент, е регламентиран с чл. 70а от КСО. С разпоредбата на чл. 70а, ал. 2, т. 4 от КСО е прието, че при определяне на средномесечния осигурителен доход, съответно на осигурителния доход за месеца, не се взема предвид дохода за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Предвид гореизложеното тъй нареченият „закупен“ осигурителен стаж за цялото или за част от времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, участва във формулата за определяне размера на пенсията с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, но не влияе на индивидуалния коефициент за пенсията нито при отпускането й, нито при последващото й преизчисление. ВН

11.05.2026 ID:7008
Как следва да се изплати извънреден труд на служител, който работи на сумирано отчитане на работното време и е положил извънреден труд в почивен за него ден, но през работната седмица (понеделник-петък)? Дали ще бъде извънреден труд в работен ден или в почивен ден?

Правилата за установяване на СИРВ са уредени в чл. 142, ал. 2 и сл. от Кодекса на труда и в чл. 9а и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. Когато е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, е необходимо да се определи норма за продължителност на работното време за съответния период. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено СИРВ, не трябва да е по-голям от определената норма за продължителност на работното време. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението за положен извънреден труд, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – не по-малко от 50 на сто. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. ЛТ/

11.05.2026 ID:7006
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ/ГОСПОДИН, Във връзка с практическото прилагане на разпоредбите на чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, бих желал/а да получа официално становище от Националния осигурителен институт относно следното: 1. Има ли право работник или служител, който е дарил кръв в регламентиран кръводарителски център, на два последователни работни дни отпуск за сметка на работодателя – за деня на кръводаряването и за следващия работен ден, в случай, че такъв отпуск не е уговорен в колективен трудов договор или в споразумение с работодателя. Моля за Вашето официално становище. Благодаря предварително за съдействието. Росица П

Уважаема госпожо, Отпускът при кръводаряване се предоставя на законово основание –по силата на 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). Работодателят е задължен да разреши отпуска и няма право на преценка дали да го предостави или не. Според КТ на договаряне с колективен трудов договор или със споразумение между работника или служителя и работодателя подлежи само размера на възнаграждението (чл. 157, ал. 3, т. 1 от КТ). (СР)

11.05.2026 ID:7005
С влязло в сила Решение №152/11.06.2025 г., постановена по в.гр.д.№161/2025 г.по описа на Окръжен съд Перник, бях възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Директор финансов център, банак" във ФЦ "Перник", клонова мрежа "Инвестбанк" АД. На 14.04.2026 г. получих съобщението от Районен съд за възможността да заема предишната си работа и същия ден депозирах в централата на Банката заявление за възстановяването ми на работа. На 20.04.2026 г. се явих на работа във ФЦ "Перник", но не бях допуснат до работа. Същия ден бях извикан в Центалата, в Дирекция "УЧР", като едновремено ми бяха връчени Заповед за възтановяване /с дата 14.04.26 г./ и Заповед за прекратяване на трудовото ми правоотношение /с дата 15.04.26 г./, и двете получени от мен на 20.04.26 г. в 10 ч. и 28 мин. Въпросът ми е: Налице ли е формално възстановяване на работа, след като не е изпълнено решението на съда и по никакъв начин не са ми предоставени правата и фуккциите за заемане на длъжността.

Съгласно чл.345 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят следва да постъпи на работа в 14-дневен срок от съобщението на съда, че решението за възстановяване на работа е влязло в сила. Ако работодателят не го допусне на работа, той носи отговорност по чл.213 от КТ и следва да плати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на явяването до допускането на работа. Освен това е предвидена и наказателна отговорност за неизпълнение на съдебно решение по трудово дело по чл.172 от Наказателния кодекс, съгласно който длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години. Недопускането на работа може да бъде както физическо възпрепятстване да се изпълнява съответната работа /не допускане до работното място/, а също така и в бездействие, което пречи на работника или служителя да започне реалното изпълнение на работата си. Видно от данните в запитването сте възстановен на работа, като на същата дата е връчена нова заповед за уволнение. В тази връзка Вие следва да обжалвате новата заповед за уволнение в 2-месечен срок. При спор въпросът се решава по съдебен ред.

10.05.2026 ID:7004
Уважаеми експерти на МТСП, пиша въпроса си за 3-ти път, тъй като всеки път забравях да напиша важни неща. Моля за Вашето официално становище по следния казус: През периода 1991 – 1994 г. отглеждах детето си, родено на 19.12.1991г., като към този момент бях редовна студентка и не бях в трудово правоотношение. За този период разполагам с Уверение от ШУ "Еп. Константин Преславски" и Акт за раждане на детето. На основание чл. 354, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, това време ми се признава за трудов стаж. Освен това съм учител и в сферата на образованието е в сила и чл. 24 от КТД в системата на образованието. Въпросът ми е: Следва ли този период, признат за трудов стаж по реда на чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 24 от КТД в системата на образованието, да бъде взет предвид от настоящия ми работодател при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение (ДТВ) за придобит трудов стаж и професионален опит (съгласно чл. 12 от НСОРЗ)? Стажът е признат по силата на закона - Кодекс на труда, а преди 01.07.2007 г. майчинството ми винаги е било сумирано с останалия ми трудов стаж за ДТВ (% към основната заплата) ежемесечно. Проблемите започнаха след приемането на НСОРЗ и работодателите ми отнемат онова, което към 01.07.2007 г. съм получавала. С уважение хххххх

Трудов стаж на неработеща майка, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ (времето, през което майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст) не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като стажът се зачита без да е съществувало трудово правоотношение, т.е. без да е полаган труд.

09.05.2026 ID:7000
На 60 години съм,имам 42 години стаж,родила съм 5 деца,кога ще се пенсионирам?

С чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидена възможност Министерският съвет в изключителни случаи по определени от него условия и ред да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс. Кръгът лица, условията и редът за придобиване право на персонална пенсия, са посочени с чл. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). На жени, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18- годишната им възраст, могат да се отпускат персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 от КСО, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО (67 години, еднаква за жените и мъжете), и не им е отпусната пенсия по българското законодателство или по разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (чл. 7, ал. 2, т. 2 от НПОС). Посоченият кръг лица трябва да отговарят на изискванията за доход по чл. 89а, ал. 1 от КСО (годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца) и да имат и действителен осигурителен стаж най-малко 3 години (чл. 7, ал. 3 от НПОС). Персоналните пенсии не са свързани с трудовата дейност. Те се отпускат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост (чл. 7, ал. 5 от НПОС). Изложеното в запитването, че сте на 60 години и имате 42 години стаж, предполага обсъждането на реда и условията за отпускане на пенсия, свързана с трудовата дейност – пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. За да придобият право на тази пенсия, осигурените лица трябва да са навършили определена, ежегодно повишаваща се възраст (до 65 години за жените) и да имат определена, също ежегодно повишаваща се продължителност осигурителен стаж (до 37 години за жените). Тези условия са посочени по години с чл. 15, ал. 1 от НПОС. Така например от 01.01.2026 г. жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО при възраст 62 години и 6 месеца и осигурителен стаж 36 години и 10 месеца, от 01.01.2027 г. – при възраст 62 години и 8 месеца и осигурителен стаж 37 години, от 01.01.2028 г. – при възраст 62 години и 10 месеца и осигурителен стаж 37 години, от 01.01.2029 г. – при възраст 63 години и осигурителен стаж 37 години и т.н. (чл. 15, ал. 11-14 от НПОС). В тази връзка ще може да се пенсионирате тогава, когато отговаряте едновременно и на двете условия - навършена пенсионна възраст и наличен осигурителен стаж. Извършването на преценка на правото на пенсия е от компетентността на териториалните поделения на Националния осигурителен институт въз основа на заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите оригинални документи. ВН

09.05.2026 ID:6999
Здравейте, искам да задам следният въпрос: Служител, който е на четиримесечно сумирано изчисляване на работното време по изключение му се налага да положи извънреден труд извън смяна по график и по време на разположение. В този случай денят, в който полага извънредния труд е делничен, но по график служителя е почивка, като трябва да се вземе предвид, че е на разположение! Изплащането съгласно чл. 262, по коя точка следва да бъде: т. 1 - за работа през работи дни (50%) или т. 2 - за работа през почивни дни (75%).

Правилата за установяване на СИРВ са уредени в чл. 142, ал. 2 и сл. от Кодекса на труда и в чл. 9а и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. Когато е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, е необходимо да се определи норма за продължителност на работното време за съответния период. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено СИРВ, не трябва да е по-голям от определената норма за продължителност на работното време. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението за положен извънреден труд, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – не по-малко от 50 на сто. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. ЛТ/

08.05.2026 ID:6996
Уважаеми дами и господа, Във връзка с прилагането на нормативната уредба относно електронния трудов запис и преходните разпоредби, свързани с трудовите книжки, моля за Вашето становище по следните въпроси: 1. Задължен ли е работодателят/органът по назначаването да подава електронен трудов запис съгласно Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, в сила от 01.06.2025 г., по отношение на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията? 2. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 85/2023 г.), има ли работодателят/органът по назначаването задължение да оформи и върне в срок до 01.06.2026 г. трудовите книжки на магистратите, предвид че за тях съществуват правоотношения, възникнали по реда на Закона за съдебната власт? Моля за Вашето тълкуване и указания по поставените въпроси.

В съответствие с чл. 277, ал. 3 и чл. 292, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) правоотношенията на държавните съдебни изпълнители (ДСИ) и на съдиите по вписванията (СВ) са трудови. Тези служители се сключват трудови договори с определено място на работа в съответния районен съд. В тази връзка няма нормативна пречка да се вписват в единния електронен трудов запис данните, регламентирани в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Предвид специфичния статут на съдиите, прокурорите и следователите тяхното назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност се извършва по специален ред, предвиден в ЗСВ, като общите правила на КТ в това отношение са неприложими.НС

07.05.2026 ID:6994
Здравейте, учител съм в детска градина и има различни мнения и тълкувания относно заплащане на допълнителни часове педагогическа заетост. Въпросът ми е когато се налага да работиш два часа педагогическа заетост допълнително, в детска градина могат ли да се заплатят, като т.нар. лекторски часове или трябва да се пресметнат по друг начин? Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, Въпросът Ви е от компетентността на Министерството на образованието и науката.