10.07.2025 ID:5634
Здравейте! Работник има прекратено трудово правоотношение (ТПО) преди много повече от 12 м. при действащия КТ преди промени касаещи ТК от 01/07/2025 г. В края на юни 2025 г. работникът получава писмо от бившия си работодател, далеч след прекратяване едностранно от работодателя на ТПО, със следното съдържание: " На основание чл. 347, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 350 от КТ, следва да предоставите трудовата си книжка за вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото Ви правоотношение с...на адрес...." Срок не е указван. ТПО е възникнало като безсрочен трудов договор (ТД) по чл. 67 ал. 1 т.1 от КТ, а е прекратен като трудов договор с изтекъл срок по 325, ал. 1, т. 3 от КТ, без никоя от страните междинно да е променяла това през периода на съществуването на ТПО много повече от 15 години. Уволнен е на рождения си ден, на 50-та си годишнина. Работникът е съвестен, изпълнителен и законопослушен, а и има отлични атестации с отговарящи цензове за заеманата от него позиция, значително дори надвишаващи ги по заложени единни изисквания. На практика не съществува и никаква възможност за изпълнение на условията за получававсне на 6 м. обезщетение при настъпване на пенсионна възраст със съответния трудов и осигурителен стаж! Работникът е провален от работодателя си професионално след като е отдал всичко за работодателя си, а и на 50 г. няма как да гради и постигне това професионално ниво, което е имал, но в ново поприще, поради възрастта си и съответно факта, че това изисква време; чувства се унижен, опозорен и със засегната силно чест и достойнство, както и положението му в обществото предвид характера и вида на полагания от него труд; емоционално много страда за работата си, която много обича и е работил с пълна отдаденост; много е подтиснат и има и сега редица други негативни емоции, болки и страдания. Какви обезщетения се дължат от работодателя: 1.С едностранния акт на прекратяване на трудовото правоотношение? К Подвъпрос # 1.1.Как би следвало да се разбира едностранният акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с това основание, а именно "по взаимно съгласие" с "изтекъл срок", след като самият ТД е сключен като безсрочен и на никакво основание не е е бил обезпокоявано това положение повече от 15 години? 2. При установяване на нарушения поради неправомерно уволнение и произтичащи от това негативни последици за работника, то какви видове обезщетение трябва да дължи работодателят? Подвъпрос #2.1. Може ли работодател да прекрати така ТПО според закона и съдебната практика? 3. Дължи ли се някакво обезщетение за накърнено основно човешко право от работодателя? Подвъпрос #3.1. Може ли да се мисли за нарушено основно човешко право на труд причинено от страна на работодателя? 4. Дължи ли обезщетение някакво за така закъсняла покана за непоптлвана трудова книжка от работодателя, която при това е била съхранявана от работодателя, но никога не е била попълвана повече от 15 г. след постъпването на работа, а са настъпвали позитивни промени при работника, отразени в НАП, но не и ТК? Подвъпроси # 4.1. Как би следвало да се разбира също и самият акт на "покана" на работодателя и то така дълго време постфактум след прекратяване на ТПО, когато са минала дефакто много повече от година време от уволнението и то точно преди промените в КТ във връзка с положението на трудовата книжка? 4.2. Как би следвало да се тълкува поведението на работодателя, че не го е направил това заедно с акта за прекратяване на ТПО? 5. Дължи ли нещо/ обезщетение работодателят при ненавременно съдействие и изясняване на текущо положение на работника и издаващ неразбираеми за работника актове? Подвъпрос # 5.1. Как би следвало да се разбира и самото съдържание на писмото визиращо основанието, а именно "чл. 347, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 350 от КТ.." след като написаното в посочените членове не засяга самата ТК, а засяга воденето на електронен регистър? С други думи, не е достатъчно ясно какво визира с този член. 6. Какви обезщетения трябва да даде работодател когато: Подвъпрос # 6.1. Носи ли отговорност работодател по всяка една от посочените по-горе от 1 до 6 запитвания и каква? 6.2. Следва ли да се иска отговорност за деликт, при положение че на мястото на работника е назначен синът на прекия началник на този работник? 7. Следва ли се обезщетение за имуществени вреди, ако работникът във връзка с това е отключил няколко заболявания по които има допълнителни разходи , а и болки и страдания, защото силно нарушават комфорта му и качеството му на живот, защото го загрозяват силно до степен на прояви на погнуса и отвращение при видът им от други хора от една страна, а от друга 8. поради възрастта си и опозоряващото уволнение и фактическа невъзможност за изпълнение на условията за получаване на 6 м. обезщетение при пенсиониране в бъдещ аспект? 9. Следва ли се и обезщетение за неимуществени вреди и на какво основание може да се търсят?

Основанията за прекратяване на трудово правоотношение са изрично регламентирани в глава шестнадесета от Кодекса на труда (КТ). Според чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Това е прекратително основание, свързано със сключване на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ (срочен трудов договор, който се сключва с цел заместване на отсъстващия титуляр за срока на отсъствието му). От данните в запитването става ясно, че преди прекратяването му трудовият договор е бил сключен като безсрочен, но впоследствие е прекратено на грешно основание- чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. В тази връзка следва да се има предвид, че трудово правоотношение, прекратено на неправилно основание, т.е. не са били налице предпостаките за прилагането на това основание, е незаконосъобразно. В тази връзка според чл. 344, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Следва да се има предвид, че давностният срок за признаване на иск е 2-месечен от момента на прекратяване на трудовото правоотношение. След този срок предяваването на иска би било недействително. Това становище се застъпва и в константната съдебна практика ( Решение № 292 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1282/2009 г., г. к., IV г. о. на ВКС). По отношение запитванията Ви, касаещи процедурата по връщане на трудова книжка непосредтсено след прекратяване на трудовото правоотношение, предвид факта, че се касае за период преди промените в КТ от 01.06.25 г. следва да се има предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 2 и 3 от КТ, според които се дължи обезщетение на работника или служителя за неправомерно задържане на трудовата книжка от страна на работодателя. В тази връзка следва да се има превдвид Тълкувателно решение 1 от 2019 на ВКС, според което „ задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.“ По отношение обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ- то се дължи, когато по време на самото прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съответните условия и предпоставки за придобиване на това право са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Доколкото в запитването си посочвате възможността и за деликтна отговорност за неимуществени вреди, причинени на работника или служителя от действията на работодателя, следва да се има предвид, че този вид отговорност не е обект на регламентация на Кодекса на труда, като тя може да се търси по общите правила на гражданското законодателство. ГЕ

10.07.2025 ID:5633
Колко струва 1 месец стаж ,нужен за пенсиониране?

Зачитането на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата, тъй нареченото „закупуване“, е уредено с чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Сумата на осигурителните вноски в определените по чл. 9а, ал. 1, 2 и 3 от КСО случаи, се изчислява към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 01.01.1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 9а, ал. 4 от КСО). За „закупуване“ на 1 месец осигурителен стаж през 2025 г. трябва да внесат 213,25 лв. (19,8 % осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за родените преди 01.01.1960 г. върху 1077 лв. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г.). При промяна на размера на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица или на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за родените преди 01.01.1960 г. се променя и сумата на осигурителната вноска за „закупуване“ на 1 месец осигурителен стаж. ВН

10.07.2025 ID:5628
На 10.09.2023г дъщеря ми беше назначена на трудов договор до завръщане на титуляря .На 22.10.2024г тя роди и до момента използва платен отпуск за отглеждане на дете до 2 години. До кога може да ползва отпуск за гледане на дете до 2 г., ако се очаква титуляра, на чието място е назначена да се завърне на 10.09.2025г? Благодаря!

На основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда се сключва срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. При завръщане на титуляра на работа, трудовият договор на заместващия се прекратява автоматично, без предизвестие, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.

02.07.2025 ID:5566
здравейте, родена съм на 11/08/1962 г. и към 01.07.2025 г. имам трудов стаж, съгласно трудовата книжка, 35 години 9 месеца и 24 дена. Имам и две деца, като едното е родено през 1982 г., когато съм била студентка. Бихте ли ми казали кога ще придобия право на пенсия. Благодаря Ви!

На неработещите жени – майки или осиновителки за периода 01.01.1968 г. – 03.07.1984 г. се признава трудов стаж по реда на Постановление № 61 на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет от 28.XII.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на неработещите жени майки и осиновителки (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.), с което е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения по това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките и осиновителките - работнички и служителки. В т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г., изм. и доп. бр. 85 от 1983 г.) е включена таблица със сроковете, които се зачитат за трудов стаж на майката, и които са в зависимост от поредността на децата, като броенето започва 45 дни преди раждането. При раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, на второ дете – 14 месеца. С изменение и допълнение на чл. 3ж от Указа за насърчаване на раждаемостта, в сила от 03.07.1984 г., на неработещите майки се признава трудов/осигурителен стаж до навършване на 3-годишна възраст на детето, ако майката не е започнала работа преди това. Ако до 03.07.1984 г. са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж по Постановление № 61 от 28.XII.1967 г., но детето не е навършило 3-годишна възраст, на неработещата майка се признава още стаж за периода от 03.07.1984 г. до навършване на 3 години на детето. През 2024 г. жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при навършена възраст 62 години и 2 месеца и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца, а през 2025 г. - при навършена възраст 62 години и 4 месеца и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца (чл. 15, ал. 1, т. 9 и 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). В тази връзка жена, родена на 11.08.1962 г., която към 01.07.2025 г. има осигурителен стаж 35 години 9 месеца и 24 дни съгласно трудова книжка и зачетен стаж като неработеща майка за дете, родено през 1982 г., е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Извършването на конкретна преценка на правото и началната дата на отпускането на пенсия, зачитането на осигурителен стаж и определяне размера на пенсията, се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на подадено писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, вкл. акт за раждане на детето (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). ВН

01.07.2025 ID:5561
Здравейте, лице има сключен трудов договор на 01.06.2020г. и постъпва на работа на 02.06.2020г. при земеделски производител с ЕИК ЕГН. Съгласно указанията при служебното преобразуване на ЕИК ЕГН с булстат всички трудови договори са пререгистрирани с дата на сключване 04.01.2022г. При справка в регистъра на ЕТЗ на земеделския стопанин лицето фигурира с дата на сключване на трудовия договор 04.01.2022г. Страните са се споразумели за промяна на основното възнаграждение и работното време. При попълване на ЕТЗ с реалните дати на сключване и постъпване - 01.06.2020г. и 02.06.2020г., ЕТЗ е невписан по причина: няма намерено активно ЕТЗ за лице с идентификатор 8609071510 и работодател с ЕИК 178029463 от 01.06.2020. Когато попълвам ЕТЗ с дата на сключване 04.01.2022г. и дата на постъпване 02.06.2020г. записът не може да бъде извършен, защото датата на постъпване не може да бъде преди датата на сключване. Поле дата на постъпване трябва да бъде попълнено. Въпросът ми е как следва да бъдат попълнени поле 10 и поле 14 - дата на сключване и дата на постъпване в тази ситуация? Същият проблем би възникнал и при работници, при които има вливане на предприятие по чл.123 КТ. При направено запитване по същия въпрос към НАП е отговорено да направим запитване към Министерството на труда и социалната политика или ИА Главна инспекция по труда. Благодаря предварително за оказаното съдействие.

Съгалсно чл. 349, ал. 1, т. 5 и т. 14 от Кодекса на труда (КТ) eдинният електронен трудов запис съдържа данни за датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение и за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 1-4 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) са предвидени случаите, в които възниква задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в съответните срокове. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от КТ урежда хипотезите, в резултат на които трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя. В тези случаи не се подава ЕТЗ за прекратяване на трудовия договор. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 10, ал. 5, т. 1 от НВРЗ работодателят, който приема работниците и служителите, подава електронен трудов запис съгласно приложение № 2 в десетдневен срок от вписването в търговския регистър в случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ. От момента на подаване на ЕТЗ съгласно приложение № 2 за вписване на тези обтоятелства, работниците и служителите се прехврълят към ЕИК на новия работодател в регистъра на заетостта. В тази връзка, по наше мнение, когато е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1 от КТ, за датата на сключване на трудовия договор (т. 10) и датата на началото на изпълнението на трудовия договор (т. 14), следва да се посочи съответната дата, на която е вписано прехврълянето по реда на чл. 123 от КТ, предвид прехвърлянето на договора към ЕИК на новия работодател. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 30 от приложение № 1 се попълва продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. По тази причина, при подаване на ЕТЗ при прекратяване на трудовото правоотношение, в т. 30 следва да се подават данни за целия признат трудов стаж (в години, месеци и дни) от възникването на трудово правоотношение със съответния работодател. Това включва данни за признатия трудов стаж по трудовото правоотношение както преди 1 юни 2025 г., така и преди прехвърлянето по реда на чл. 123 от КТ.ПР

30.06.2025 ID:5555
Здравейте, при изплащане на граждански договор в м. 06.2025г. /услугата е извършена в м. 05.2025г./, кога възниква задължението за плащане и деклариране на осигуровките? Тъй като Наредба Н-8 от 29.12.2005г., чл. 3, ал. 1, т. 3 ни казва, че ,,Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: т. 3. от осигурителите, клоновете и поделенията им за лицата, работещи без трудови правоотношения - до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението по което съдя, че задължението за плащане и деклариране на осигуровките в НАП би трябвало да бъде до 25.07.2025г. /ако плащането е извършено в м. Юни 2025г./ Правилно ли разсъждавам?

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение в Националната агенция за приходите на данните от осигурителите са регламентирани в Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от тази наредба декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурителите за лицата, работещи без трудови правоотношения до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. ВН

28.06.2025 ID:5546
Здравейте, Моля за вх.номер на имейл: xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx Въпрос: Защо системно закъснява авоматичното служебно преизчисляване на пенсиите за трудова дейност по реда на чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО? Данните са налични към 1 март, а в края на юни (4 месеца) все още няма разпореждане за увеличение от 1 април. От 1 юли е общото увеличение, което ще сметнат веднага в НОИ. Това е различно третиране.

С разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) нормативно се урежда възможността за служебното преизчисляване на трудовите пенсии за лицата, които продължават да полагат труд, за който подлежат на осигуряване, след пенсионирането си. При служебното преизчисляване на пенсиите, считано от 1 април на съответната година, се вземат предвид данните, подадени от осигурителите, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември включително на предходната календарна година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт (НОИ) към 1 март на текущата календарна година. Това преизчисляване се прилага за всички пенсионери, които получават лични трудови пенсии, имат положен стаж през предходната календарна година и не са подали заявление за преизчисляване на пенсията с допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход. С изречение последно на чл. 10, ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е прието разпореждането, с което е извършено служебно осъвременяване или преизчисляване на пенсията, да се връчва при поискване на лицето, като срокът за обжалването му тече от датата на връчването. По конкретни въпроси, свързани с правото и извършването на служебното преизчисляване на Вашата пенсия, изплащането на сумите от увеличението й, ако има такива, както и за получаване на екземпляр от разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за служебно преизчисляване на пенсията Ви от 01.04.2025 г., или/и от други години, следва да се обърнете към НОИ по компетентност. ВН

26.06.2025 ID:5537
Здравейте, Съпругата ми има Висше образование (с 5 годишен период), придобито в периода 1984 - 1990 г. през 1987 г ни се роди дъщеря. 1. Колко години от майчинсвото се признават за трудов стаж на съпругата ми? 2. Колко години от следването си тя може да "закупи" за стаж? 3. Може ли, при положение че заедно с така закупения стаж и майчинсвото тя достигне необходимия стаж за пенсия, да се пенсионира предсрочно (до 1 година по-рано от възрастта за пенсиониране) ? Благодаря предварително

На основание § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С изменение и допълнение на чл. 3ж от Указа за насърчаване на раждаемостта, в сила от 03.07.1984 г., е уредено, че за дете, родено през 1987 г., на неработеща майка може да се зачетат 3 години трудов/осигурителен стаж – от датата на раждането на детето до навършване на 3-годишната му възраст, ако майката не е започнала работа преди детето да навърши тази възраст. Съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски по реда на ал. 4 от чл. 9а от КСО, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. С чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е предвидено, че времето по чл. 9а, ал. 1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО, се установява с удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец, издаден от длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, като лицето представя диплома за завършено висше или полувисше образование и документ от съответното висше учебно заведение, удостоверяващ срока на обучението. С други думи, за преценка на частта от времето на обучение за завършеното от съпругата Ви висше образование, за която би могла да внесе осигурителни вноски (да „закупи стаж“), трябва от периода на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност по документ от съответното висше учебно заведение, да се приспадне периодът, който се зачита за осигурителен стаж на друго основание, т.е. като неработеща майка за роденото и отглеждано по време на обучението дете. Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да ползват възможността, създадена с чл. 68а от КСО и да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, като пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. За преценка на правото на тази пенсия се взема предвид зачетеният трудов/осигурителен стаж по трудово и/или служебно правоотношение, като самоосигуряващо се лице и др., включително като неработеща майка и „закупено“ висше образование. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и зачитането на осигурителен стаж, се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на подадено писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички необходими оригинални документи (чл. 1, ал. 1 от НПОС). ВН

23.06.2025 ID:5515
Съпругът ми е следвал в Русия от 1980 до 1986-та, държавна поръчка. Има стаж до май 1999. Би трябвало да се пенсионира през 2027-ма при непълен стаж, но почина тази година. Ще се зачита ли за осигурителен стаж обучението му при определяне на наследствена пенсия? Благодаря!

В българското осигурително законодателство е създадена възможност при отпускане на пенсия, свързана с трудовата дейност, да се зачита за осигурителен стаж времето на обучение за завършено висше образование, ако за същото се внесат осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и не е зачетен стаж на друго основание. С чл. 4, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се уточнява, че когато са приложими разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, този ред се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Във връзка с това, че Република България има сключен договор с Руската федерация в областта на социалната сигурност, вкл. в областта на пенсиите, е необходимо към документите, които представяте в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за отпускане на наследствена пенсия, да приложите и документите, с които разполагате за посочения в запитването Ви период с оглед извършване на конкретна преценка от длъжностното лице по пенсионното осигуряване на възможността за зачитане на периода за осигурителен стаж. ВН

23.06.2025 ID:5509
Здравейте, Целият ми трудов стаж е преди май 1999; ще се пенсионирам през 2027 с непълен трудов стаж. Имам дете (първо) родено през май 1982. Започнала съм работа през май 1984. От 1978 до 1982 съм била редовна студентка, висше образование. Въпросите ми са: 1) Зачита ли ми се за действителен осигурителен стаж време за отглеждане на детето? 2) Зачита ли се висшето образование, и ако не, мога ли да закупя тези години? 3) Как се изчислява пенсията в такъв случай? Има ли формула, която мога да намеря? 4) Тъй като последният ми доход е от 1999, ще бъде ли осъвременена изчислената пенсия за периода 1999-2027? Благодаря !

Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. На неработещите жени – майки или осиновителки за периода 01.01.1968 г. – 03.07.1984 г. се признава трудов стаж по реда на Постановление № 61 на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет от 28.XII.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на неработещите жени майки и осиновителки (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), с което е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения по това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките и осиновителките - работнички и служителки. В т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г., изм. и доп. бр. 85 от 1983 г.) е включена таблица със сроковете, които се зачитат за трудов стаж на майката, и които са в зависимост от поредността на децата, като броенето започва 45 дни преди раждането. При раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж. От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени – майки или осиновителки се признава съгласно изменение на Указа за насърчаване на заетостта (УНР). Въз основа на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж от датата на раждане до навършване на 3-годишна възраст на детето, независимо от неговата поредност. Когато до 03.07.1984 г. са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж на предходните основания, но детето не е навършило 3-годишна възраст, на неработещата майка може да се признае за трудов стаж времето до навършване на 3-годишната му възраст, ако същата не е започнала работа по трудово правоотношение. В конкретния случай като неработеща майка, родила първото си дете през м. май 1982 г., може да Ви се зачете 12 месеца трудов стаж от 45-тия ден преди раждането на детето, който се признава за осигурителен стаж по КСО. В случая разпоредбите на влезлия в сила от 03.07.1984 г. УНР нямат приложение, тъй като според изложеното в запитването Вие сте започнала работа през м. май 1984 г. и се зачита трудов/осигурителен стаж по съответното правоотношение. Определение за понятието „действителен осигурителен стаж“ при пенсиониране, е дадено с § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО. „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. На това основание времето, през което неработеща майка е родила и отглеждала дете, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не е „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за която вероятно се отнася запитването Ви (при навършване на 67-годишна възраст с не по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж). Цялото или част от времето на обучение за завършено висше образование може да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране, ако за същото се внесат осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 4 от КСО и не е зачетено за стаж на друго основание (например като на неработеща майка). Така нареченият „закупен“ стаж също не е „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО и също не може да послужи за допълване до 15 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя по реда на чл. 70 от КСО. Действащата към момента норма регламентира, че пенсиите, отпуснати с начална дата след 24.12.2021 г., се изчисляват като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето и със сумата, образувана от по процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Така изчисленият размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (независимо дали е за пълен или непълен стаж) е актуален спрямо момента на отпускането й, тъй като е определен въз основа на средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Впоследствие, от годината, следваща годината на отпускане на пенсията, тя се осъвременява ежегодно от 1 юли по т.нар. „швейцарско правило“. ВН

21.06.2025 ID:5503
Здравейте, Имам 14г. и 1м. трудов стаж 2ра кат. и 33г. 3та кат. На 56г. съм. Какви са вариантите ми да се пенсионирам на 60г. при условие, че тогава ще имам 100т.? Мога ли да работя паралелно със сегашната ми работа 1г. 2ра кат.? Мога ли да си "откупя" недостигащите месеци. Има ли други варианти?

За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е необходимо лицата да отговарят едновременно на три условия: да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, да са навършили определена ежегодно повишаваща се възраст, която за мъжете от 01.01.2029 г. е 60 години и да са работили 15 години при условията на втора категория труд. Относно възможността за придобиване на необходимия осигурителен стаж от втора категория труд паралелно със сегашната Ви работа (предполага се, че е от трета категория труд) следва да се има предвид чл. 4, ал. 1 и 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, с който се уреждат възможностите положеният труд да се зачита от по-благоприятната категория. Осигурителният стаж на лица, работещи по повече от един трудов договор с един или повече работодатели, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория. Размерът на осигурителните вноски в тези случаи се определя спрямо категорията труд на всяка длъжност поотделно (чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 13). Осигурителният стаж на лица, сключили трудов договор за повече от една длъжност, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория, като размерът на осигурителната вноска се определя съобразно тази категория труд (чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 13). Няма законова възможност за „откупуване“ на недостигащ осигурителен стаж от първа или втора категория труд. Времето, за което лицата са внесли осигурителни вноски за недостигащ стаж, служи за придобиване право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО (чл. 9а, ал. 2 от КСО) и се зачита за осигурителен стаж от трета категория труд (чл. 45а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). ВН

19.06.2025 ID:5491
Здравейте!Бих искала да попитам: служител, който твърди, че е придобил право да се пенсионира по чл.68а от КСО как трябва да докаже пред работодателя си, че е придобил посоченото право? Достатъчно ли е да подаде заявление за изплащане на обезщетение при пенсиониране или трябва да предстви и друг документ, доказващ искането му, например разпореждане от Пенсионното. Може ли работодателят да изиска допълнителни документи или се основава само на заявлението на служителя? Благодаря предварително!

От изложената фактическа обстановка предполагаме, че служителят желае да прекрати трудовия си договор. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. по чл. 68а КСО. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия е упражнено или не, и кога. За упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор от работника или служителя не е необходимо одобрението/съгласието на работодателя, както и представяне на документ, доказващ придобиване на правото на пенсия. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като субективното право на работника или служителя по чл. 327 от КТ вече е упражнено. Това право е произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Работодателят не може да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание. При неоснователно прекратяване с едностранно изявление от страна на работника или служителя работодателят може да иска само обезщетение. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС /решения № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на III ГО, № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I ГО, № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на IV ГО на ВКС, № 18 от 19.01.2007 г. по гр. д. № 668/2004 г. на III ГО и др. /. Предвид гореизложеното, работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 128а, ал. 3 КТ). Обръщаме внимание, че ако трудовият договор бъде прекратен, служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ, независимо на какво правно основание от КТ е прекратен договорът. Достатъчно условие за изплащане на обезщетението е служителят да отговаря на условията за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО, независимо дали правото е упражнено или не, т.е. без значение е обстоятелството, дали пенсията е отпусната или не. Работодателят дължи изплащането на обезщетението не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 3 КТ). По повод установяване наличието на предпоставката за изплащане на обезщетението, работодателят може да поиска от служителя да му предостави съответен документ/и, ако наличната при него информация за продължителността на осигурителния стаж е недостатъчна за извършване на преценка. ЛТ/

16.06.2025 ID:5444
Как се изчислява доходът на работник с ТЕЛК при попълване на т.34 от Д 1 ? От брутното възнаграждение се изваждат осигуровките и ДОД без намалението от 660 лв. или ДОД с намалението. Пример : Заплата -1167.47 .Осигуровки -160.87.ДОД без намалението -100.66лв. Нетно - 1167.47-160.87 -100.66 = 905.94 лв.или: Заплата -1167.47 . Осигуровки -160.87 . ДОД с намалението от 660 лв.-34.66 лв. нетно : 1167.47-160,87-34,66 = 971.94

Моля, по интересуващия Ви въпрос да се обърнете към Националната агенция за приходите (НАП) по компетентност. ВН

15.06.2025 ID:5440
Откъде мога да получа информация къде специализират и практикуват завършили или обучаващи се медицински специалисти? При липса на кандидатстване за специалността доктор, как се подава молба да се включи лицето към пациентската листа и как се подава молба да се включи в обучителната листа? Колко време са длъжни преподавателите по медицина да наблюдават, обучават и коригират специализантите по медицина? Ако детето ми не е болно, но държат да го заведа за преглед ще водят специализант или хирург?

Поставените въпроси не са от компетентността на рубриката „Обществено осигуряване“ към Министерство на труда и социалната политика. За съдействие може да се обърнете към Министерство на здравеопазването. ВН

08.06.2025 ID:5404
Здравейте, През септември 2025 (живот и здраве) ще навърша 67 години и макар, че от 1998 г. живея със семейството си в САЩ, считах, че ще имам право на минимална пенсия, тъй като съм работила доста години в България, преди да заминем. Бяха години на промени и не винаги всичко ни е било ясно, като резултатът е изгубена трудовата ми книжка (никога не ми е била дадена от последното предприятие, което по-късно е изгоряло). Успях да събера документи за трудовата ми дейност парченце по парченце, но се сблъсквам със следните два проблема: 1. В един от институтите, в които съм работила от септември 1986 до август 1991, успяха да намерят архивите си само до юни 1989, при което не могат да ми издадат документ за оставащите 2 години и 2 месеца. Като приемник на предишната фирма, сегашната по закон има задължението да пази архивите до 50 години, но те не са изпълнили задължението си. Мога ли да ги държа отговорни по някакъв начин? (Всеки закон за задължение трябва да регламентира какво става при неспазване на това задължение, според мен). Какво мога да направя по въпроса? Това си е истински трудов стаж, който не мога удостоверя. 2. Имам две деца, родени и отгледани в България. Първото си дете родих по време на студентските си години и не зная дали майчинството би се признало за трудов стаж, тъй като още не съм работила преди раждането. Второто ми дете обаче е родено през 1991, точно след напускането на фирмата, която не може да ми намери част от стажа и определено би трябвало да се признае за трудов стаж. За съжаление в НОИ Бургас ми дават противоречиви тълкувания на закона и не е ясно дали майчинството се признава за действителен стаж. Според отговора на министър Гуцанов в Народното събрание, майчинството на работеща жена се признава за действителен стаж. Моля Ви да ми посочите на кой закон/разпоредба мога да се позова при подаване на документи за пенсия в НОИ Бургас. Моля Ви да разясните двата проблема. В момента имам документи за трудова дейност за общо 10 год 10 месеца. Ако другите 2 г 2 мес. не се намерят и майчинството поне за едното ми дете не се признае, губя правото на каквато и да е пенсия, макар че през всичките тези години тогава съм си плащала надлежните осигуровки. Благодаря Ви, че Ви има и че мога да се обърна към Вас!

Трудов стаж за времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, може да се установява по отношение на работници и служители от съда, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Едно от изискванията е пред съда да се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР). Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. На неработещите жени – майки или осиновителки за периода 01.01.1968 г. – 03.07.1984 г. се признава трудов стаж по реда на Постановление № 61 на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет от 28.XII.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на неработещите жени майки и осиновителки (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), с което е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения по това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките и осиновителките - работнички и служителки. В т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г., изм. и доп. бр. 85 от 1983 г.) е включена таблица със сроковете, които се зачитат за трудов стаж на майката, и които са в зависимост от поредността на децата, като броенето започва 45 дни преди раждането. При раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж. От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени – майки или осиновителки се признава съгласно изменение на Указа за насърчаване на заетостта (УНР). Въз основа на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж от датата на раждане до навършване на 3-годишна възраст на детето, независимо от неговата поредност. Въз основа на кой от горепосочените нормативни актове и колко време ще се зачете за осигурителен стаж като неработеща майка за първото Ви дете, родено по време на следването, зависи от датата на раждането му. За второто дете, родено през 1991 г. след напускането на работата, може да се зачете за осигурителен стаж времето до навършване на 3-годишна възраст, при условие че не се зачита осигурителен стаж на друго основание (например за работа по трудово правоотношение, като самоосигуряващо се лице или др.). Определение за понятието „действителен осигурителен стаж“ при пенсиониране, е дадено с § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО. „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. На това основание времето, през което неработеща майка е родила и отглеждала дете, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не е „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за която вероятно се отнася запитването Ви (при навършване на 67-годишна възраст с не по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж). ВН

05.06.2025 ID:5384
Имаме нает служител на договор по чл.111 от КТ на 4 ч. работен ден. Лицето има основен договор на 8ч. при друг работодател. Как следва да се подаде ЕТЗ за прекратяване на лицето при втория работодател, тъй като системата изисква попълване на трудов стаж, а такъв над 8 ч. на ден не се изчислява?

Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване. ГЕ

03.06.2025 ID:5369
Здравейте, Имаме служителка, която по нейно желание е от 2022 г. в неплатен отпуск. По нейно желание пректратяваме договора по взаимно съгласие, считано от 1.06.2025 г.. Дължим ли обезщетение по чл.224 от КТ? Ако дължим: от дните,които се признават за осигурителен стаж ли трябва да изчислим полагаемата отпуск- 30 дни за година? Благодаря!

Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Платеният годишен отпуск се изчислява на базата на натрупания трудов стаж в предприятието (чл. 22 и 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Общите правила за изчисляване на трудовия стаж са регламентирани в чл. 355 от КТ. Предвид посочените в запитването данни следва да се има предвид разпоредбата и на чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ, според която за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка, според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. От данните в запитването става ясно, че от 2022 г. служителката е в неплатен отпуск и трудовото и правоотношение е прекратено по нейно желание, считано от 01.06.2025 г. В тази връзка и предивид горецитираните разпоредби следва да се има предвид, че през 2022 г. , според пар. 8 от Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. неплатеният отпуск по чл. 160,а л. 1 от КТ до 90 работни дни, ползван през 2022 г. , се зачита за трудов стаж. Съответно през 2023, 2024 и 2025 няма нормативно основание неплатеният отпуск за повече от 30 работни дни да се зачита за трудов стаж. Следователно, обезщетението следва да се дължи за неизползвания и непогасен платен годишен отпуск, изчислен пропорционално на признатия за трудов стаж през посочените в запитването години. ГЕ

28.05.2025 ID:5339
Не съм получила отговор на зададения въпрос от 25.03.2025 г. регистриран под номер 5032. Считате ли въпроса ми за некоректно зададен или неправилно отнесен?

В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 и 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст (през 2025 г. възрастта е 54 год. и 4 мес.) и при 27 год. общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж (т.е. които са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО), могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. В тази връзка в чл. 17, ал. 2 от същата наредба е предвидено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд. Периодът на майчинство, ползван по време на съществуващото правоотношение се зачита от същата категория труд. Съгласно чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО жените, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на този вид пенсия, когато са навършили определена възраст, която се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст и имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 94. Конкретната преценка на правото на пенсия е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1), придружено с необходимите оригинални документи за трудов и осигурителен стаж, за категорията на положения труд и др. (чл. 2 от НПОС). ВН

22.05.2025 ID:5319
Здравейте! Казусът ми е следния: Семейство, придошли от Беларус, жената е с двойно гражданство - баща българин и майка рускиня, а мъжът е от Беларус. От 3 години живеят и работят в България. Имат дете на 7год. Въпросът ми е: Може ли, в този случай, бащата да използва правото на платен отпуск до 2 мес. за дете до 8год. възраст? Благодаря! Хубав ден!

За работещите по трудово правоотношение бащи в чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (отпуск за бременност и раждане вместо майката), чл. 164, ал. 3 (отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вместо майката), чл. 164б, ал. 2 и 5 (отпуск при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител) от КТ. В КТ не е предвидено изискване за продължителността на трудовия стаж като предпоставка за ползване на отпуска. В тази връзка, ако във Вашия случай бащата отговаря на посочените по-горе условия, той ще има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Условията за придобиване на правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и начинът за определяне на неговия размер са регламентирани в чл. 53д – чл. 53ж от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 53д, ал. 1 и 2 от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 от КСО (при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на които имат право със съгласието на майката, както и при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст). Когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение от посочените по-горе за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения. Следва да се има предвид, че размерът на обезщетението по чл. 53д от КСО се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2025 г. е 780 лв.). Конкретната преценка за наличието или липсата на законовите предпоставки за получаване на парично обезщетение (вкл. на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя) се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт./СР/КП

18.05.2025 ID:5288
Здравейте! Бих искал да попитам, какви са документите, които се представят на работодателя, за двумесечния отпуск на бащата, за отглеждане на дете до 8 годишна възраст. На постоянен трудов договор съм, без да има проблем със социални, развод, или друг семеен проблем касаещ някоя институция. Използвал съм само 15 календарни дни при раждане на детето, като тези дни влизат ли в този вид отпуск? Може ли работодателя да ми откаже използването му без законът да ме ограничава, както и ако не иска да приеме документите, къде мога да ги подам и в какъв срок преди използването на отпуска? При тези условия, полага ли ми се парично обезщетение?

Съгласно чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (отпуск за бременност и раждане вместо майката), чл. 164, ал. 3 (отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вместо майката), чл. 164б, ал. 2 и 5 (отпуск при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител) от КТ. Видно от цитираната разпоредба упражняване на правото на 15-дневния отпуск при раждане на дете от бащата не е пречка за ползване на отпуска по чл. 164в, ал. 1 от КТ. Редът и начинът за ползване на отпуска по чл. 164в от КТ се уреждат с Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 46ж, ал. 1 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 164в, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 15 от наредбата за всеки отделен случай, подадено от бащата (осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен да предостави отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си. Условията за придобиване на правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и начинът за определяне на неговия размер са регламентирани в чл. 53д – чл. 53ж от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 53д, ал. 1 и 2 от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 от КСО (при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на които имат право със съгласието на майката, както и при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст). Когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение от посочените по-горе за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения. Размерът на обезщетението по чл. 53д от КСО се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2025 г. е 780 лв.). В тази връзка, ако отговаряте на посочените по-горе условия, Вие ще имате право на този вид парично обезщетение. Обръщаме внимание, че конкретната преценка за наличието или липсата на законовите предпоставки за получаване на парично обезщетение (вкл. на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя) се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт./СР/КП