23.06.2025 ID:5509
Здравейте, Целият ми трудов стаж е преди май 1999; ще се пенсионирам през 2027 с непълен трудов стаж. Имам дете (първо) родено през май 1982. Започнала съм работа през май 1984. От 1978 до 1982 съм била редовна студентка, висше образование. Въпросите ми са: 1) Зачита ли ми се за действителен осигурителен стаж време за отглеждане на детето? 2) Зачита ли се висшето образование, и ако не, мога ли да закупя тези години? 3) Как се изчислява пенсията в такъв случай? Има ли формула, която мога да намеря? 4) Тъй като последният ми доход е от 1999, ще бъде ли осъвременена изчислената пенсия за периода 1999-2027? Благодаря !

Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. На неработещите жени – майки или осиновителки за периода 01.01.1968 г. – 03.07.1984 г. се признава трудов стаж по реда на Постановление № 61 на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет от 28.XII.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на неработещите жени майки и осиновителки (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), с което е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения по това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките и осиновителките - работнички и служителки. В т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г., изм. и доп. бр. 85 от 1983 г.) е включена таблица със сроковете, които се зачитат за трудов стаж на майката, и които са в зависимост от поредността на децата, като броенето започва 45 дни преди раждането. При раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж. От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени – майки или осиновителки се признава съгласно изменение на Указа за насърчаване на заетостта (УНР). Въз основа на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж от датата на раждане до навършване на 3-годишна възраст на детето, независимо от неговата поредност. Когато до 03.07.1984 г. са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж на предходните основания, но детето не е навършило 3-годишна възраст, на неработещата майка може да се признае за трудов стаж времето до навършване на 3-годишната му възраст, ако същата не е започнала работа по трудово правоотношение. В конкретния случай като неработеща майка, родила първото си дете през м. май 1982 г., може да Ви се зачете 12 месеца трудов стаж от 45-тия ден преди раждането на детето, който се признава за осигурителен стаж по КСО. В случая разпоредбите на влезлия в сила от 03.07.1984 г. УНР нямат приложение, тъй като според изложеното в запитването Вие сте започнала работа през м. май 1984 г. и се зачита трудов/осигурителен стаж по съответното правоотношение. Определение за понятието „действителен осигурителен стаж“ при пенсиониране, е дадено с § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО. „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. На това основание времето, през което неработеща майка е родила и отглеждала дете, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не е „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за която вероятно се отнася запитването Ви (при навършване на 67-годишна възраст с не по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж). Цялото или част от времето на обучение за завършено висше образование може да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране, ако за същото се внесат осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 4 от КСО и не е зачетено за стаж на друго основание (например като на неработеща майка). Така нареченият „закупен“ стаж също не е „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО и също не може да послужи за допълване до 15 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя по реда на чл. 70 от КСО. Действащата към момента норма регламентира, че пенсиите, отпуснати с начална дата след 24.12.2021 г., се изчисляват като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето и със сумата, образувана от по процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Така изчисленият размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (независимо дали е за пълен или непълен стаж) е актуален спрямо момента на отпускането й, тъй като е определен въз основа на средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Впоследствие, от годината, следваща годината на отпускане на пенсията, тя се осъвременява ежегодно от 1 юли по т.нар. „швейцарско правило“. ВН

21.06.2025 ID:5503
Здравейте, Имам 14г. и 1м. трудов стаж 2ра кат. и 33г. 3та кат. На 56г. съм. Какви са вариантите ми да се пенсионирам на 60г. при условие, че тогава ще имам 100т.? Мога ли да работя паралелно със сегашната ми работа 1г. 2ра кат.? Мога ли да си "откупя" недостигащите месеци. Има ли други варианти?

За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е необходимо лицата да отговарят едновременно на три условия: да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете, да са навършили определена ежегодно повишаваща се възраст, която за мъжете от 01.01.2029 г. е 60 години и да са работили 15 години при условията на втора категория труд. Относно възможността за придобиване на необходимия осигурителен стаж от втора категория труд паралелно със сегашната Ви работа (предполага се, че е от трета категория труд) следва да се има предвид чл. 4, ал. 1 и 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, с който се уреждат възможностите положеният труд да се зачита от по-благоприятната категория. Осигурителният стаж на лица, работещи по повече от един трудов договор с един или повече работодатели, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория. Размерът на осигурителните вноски в тези случаи се определя спрямо категорията труд на всяка длъжност поотделно (чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 13). Осигурителният стаж на лица, сключили трудов договор за повече от една длъжност, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория, като размерът на осигурителната вноска се определя съобразно тази категория труд (чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 13). Няма законова възможност за „откупуване“ на недостигащ осигурителен стаж от първа или втора категория труд. Времето, за което лицата са внесли осигурителни вноски за недостигащ стаж, служи за придобиване право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО (чл. 9а, ал. 2 от КСО) и се зачита за осигурителен стаж от трета категория труд (чл. 45а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). ВН

19.06.2025 ID:5491
Здравейте!Бих искала да попитам: служител, който твърди, че е придобил право да се пенсионира по чл.68а от КСО как трябва да докаже пред работодателя си, че е придобил посоченото право? Достатъчно ли е да подаде заявление за изплащане на обезщетение при пенсиониране или трябва да предстви и друг документ, доказващ искането му, например разпореждане от Пенсионното. Може ли работодателят да изиска допълнителни документи или се основава само на заявлението на служителя? Благодаря предварително!

От изложената фактическа обстановка предполагаме, че служителят желае да прекрати трудовия си договор. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. по чл. 68а КСО. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия е упражнено или не, и кога. За упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор от работника или служителя не е необходимо одобрението/съгласието на работодателя, както и представяне на документ, доказващ придобиване на правото на пенсия. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като субективното право на работника или служителя по чл. 327 от КТ вече е упражнено. Това право е произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Работодателят не може да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание. При неоснователно прекратяване с едностранно изявление от страна на работника или служителя работодателят може да иска само обезщетение. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС /решения № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на III ГО, № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I ГО, № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на IV ГО на ВКС, № 18 от 19.01.2007 г. по гр. д. № 668/2004 г. на III ГО и др. /. Предвид гореизложеното, работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 128а, ал. 3 КТ). Обръщаме внимание, че ако трудовият договор бъде прекратен, служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ, независимо на какво правно основание от КТ е прекратен договорът. Достатъчно условие за изплащане на обезщетението е служителят да отговаря на условията за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО, независимо дали правото е упражнено или не, т.е. без значение е обстоятелството, дали пенсията е отпусната или не. Работодателят дължи изплащането на обезщетението не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 3 КТ). По повод установяване наличието на предпоставката за изплащане на обезщетението, работодателят може да поиска от служителя да му предостави съответен документ/и, ако наличната при него информация за продължителността на осигурителния стаж е недостатъчна за извършване на преценка. ЛТ/

16.06.2025 ID:5444
Как се изчислява доходът на работник с ТЕЛК при попълване на т.34 от Д 1 ? От брутното възнаграждение се изваждат осигуровките и ДОД без намалението от 660 лв. или ДОД с намалението. Пример : Заплата -1167.47 .Осигуровки -160.87.ДОД без намалението -100.66лв. Нетно - 1167.47-160.87 -100.66 = 905.94 лв.или: Заплата -1167.47 . Осигуровки -160.87 . ДОД с намалението от 660 лв.-34.66 лв. нетно : 1167.47-160,87-34,66 = 971.94

Моля, по интересуващия Ви въпрос да се обърнете към Националната агенция за приходите (НАП) по компетентност. ВН

15.06.2025 ID:5440
Откъде мога да получа информация къде специализират и практикуват завършили или обучаващи се медицински специалисти? При липса на кандидатстване за специалността доктор, как се подава молба да се включи лицето към пациентската листа и как се подава молба да се включи в обучителната листа? Колко време са длъжни преподавателите по медицина да наблюдават, обучават и коригират специализантите по медицина? Ако детето ми не е болно, но държат да го заведа за преглед ще водят специализант или хирург?

Поставените въпроси не са от компетентността на рубриката „Обществено осигуряване“ към Министерство на труда и социалната политика. За съдействие може да се обърнете към Министерство на здравеопазването. ВН

08.06.2025 ID:5404
Здравейте, През септември 2025 (живот и здраве) ще навърша 67 години и макар, че от 1998 г. живея със семейството си в САЩ, считах, че ще имам право на минимална пенсия, тъй като съм работила доста години в България, преди да заминем. Бяха години на промени и не винаги всичко ни е било ясно, като резултатът е изгубена трудовата ми книжка (никога не ми е била дадена от последното предприятие, което по-късно е изгоряло). Успях да събера документи за трудовата ми дейност парченце по парченце, но се сблъсквам със следните два проблема: 1. В един от институтите, в които съм работила от септември 1986 до август 1991, успяха да намерят архивите си само до юни 1989, при което не могат да ми издадат документ за оставащите 2 години и 2 месеца. Като приемник на предишната фирма, сегашната по закон има задължението да пази архивите до 50 години, но те не са изпълнили задължението си. Мога ли да ги държа отговорни по някакъв начин? (Всеки закон за задължение трябва да регламентира какво става при неспазване на това задължение, според мен). Какво мога да направя по въпроса? Това си е истински трудов стаж, който не мога удостоверя. 2. Имам две деца, родени и отгледани в България. Първото си дете родих по време на студентските си години и не зная дали майчинството би се признало за трудов стаж, тъй като още не съм работила преди раждането. Второто ми дете обаче е родено през 1991, точно след напускането на фирмата, която не може да ми намери част от стажа и определено би трябвало да се признае за трудов стаж. За съжаление в НОИ Бургас ми дават противоречиви тълкувания на закона и не е ясно дали майчинството се признава за действителен стаж. Според отговора на министър Гуцанов в Народното събрание, майчинството на работеща жена се признава за действителен стаж. Моля Ви да ми посочите на кой закон/разпоредба мога да се позова при подаване на документи за пенсия в НОИ Бургас. Моля Ви да разясните двата проблема. В момента имам документи за трудова дейност за общо 10 год 10 месеца. Ако другите 2 г 2 мес. не се намерят и майчинството поне за едното ми дете не се признае, губя правото на каквато и да е пенсия, макар че през всичките тези години тогава съм си плащала надлежните осигуровки. Благодаря Ви, че Ви има и че мога да се обърна към Вас!

Трудов стаж за времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, може да се установява по отношение на работници и служители от съда, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). Едно от изискванията е пред съда да се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР). Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. На неработещите жени – майки или осиновителки за периода 01.01.1968 г. – 03.07.1984 г. се признава трудов стаж по реда на Постановление № 61 на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет от 28.XII.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на неработещите жени майки и осиновителки (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), с което е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения по това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките и осиновителките - работнички и служителки. В т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г., изм. и доп. бр. 85 от 1983 г.) е включена таблица със сроковете, които се зачитат за трудов стаж на майката, и които са в зависимост от поредността на децата, като броенето започва 45 дни преди раждането. При раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж. От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени – майки или осиновителки се признава съгласно изменение на Указа за насърчаване на заетостта (УНР). Въз основа на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж от датата на раждане до навършване на 3-годишна възраст на детето, независимо от неговата поредност. Въз основа на кой от горепосочените нормативни актове и колко време ще се зачете за осигурителен стаж като неработеща майка за първото Ви дете, родено по време на следването, зависи от датата на раждането му. За второто дете, родено през 1991 г. след напускането на работата, може да се зачете за осигурителен стаж времето до навършване на 3-годишна възраст, при условие че не се зачита осигурителен стаж на друго основание (например за работа по трудово правоотношение, като самоосигуряващо се лице или др.). Определение за понятието „действителен осигурителен стаж“ при пенсиониране, е дадено с § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО. „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. На това основание времето, през което неработеща майка е родила и отглеждала дете, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не е „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за която вероятно се отнася запитването Ви (при навършване на 67-годишна възраст с не по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж). ВН

05.06.2025 ID:5384
Имаме нает служител на договор по чл.111 от КТ на 4 ч. работен ден. Лицето има основен договор на 8ч. при друг работодател. Как следва да се подаде ЕТЗ за прекратяване на лицето при втория работодател, тъй като системата изисква попълване на трудов стаж, а такъв над 8 ч. на ден не се изчислява?

Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване. ГЕ

03.06.2025 ID:5369
Здравейте, Имаме служителка, която по нейно желание е от 2022 г. в неплатен отпуск. По нейно желание пректратяваме договора по взаимно съгласие, считано от 1.06.2025 г.. Дължим ли обезщетение по чл.224 от КТ? Ако дължим: от дните,които се признават за осигурителен стаж ли трябва да изчислим полагаемата отпуск- 30 дни за година? Благодаря!

Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Платеният годишен отпуск се изчислява на базата на натрупания трудов стаж в предприятието (чл. 22 и 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Общите правила за изчисляване на трудовия стаж са регламентирани в чл. 355 от КТ. Предвид посочените в запитването данни следва да се има предвид разпоредбата и на чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ, според която за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка, според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. От данните в запитването става ясно, че от 2022 г. служителката е в неплатен отпуск и трудовото и правоотношение е прекратено по нейно желание, считано от 01.06.2025 г. В тази връзка и предивид горецитираните разпоредби следва да се има предвид, че през 2022 г. , според пар. 8 от Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. неплатеният отпуск по чл. 160,а л. 1 от КТ до 90 работни дни, ползван през 2022 г. , се зачита за трудов стаж. Съответно през 2023, 2024 и 2025 няма нормативно основание неплатеният отпуск за повече от 30 работни дни да се зачита за трудов стаж. Следователно, обезщетението следва да се дължи за неизползвания и непогасен платен годишен отпуск, изчислен пропорционално на признатия за трудов стаж през посочените в запитването години. ГЕ

28.05.2025 ID:5339
Не съм получила отговор на зададения въпрос от 25.03.2025 г. регистриран под номер 5032. Считате ли въпроса ми за некоректно зададен или неправилно отнесен?

В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 и 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст (през 2025 г. възрастта е 54 год. и 4 мес.) и при 27 год. общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж (т.е. които са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО), могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. В тази връзка в чл. 17, ал. 2 от същата наредба е предвидено, че осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория труд. Периодът на майчинство, ползван по време на съществуващото правоотношение се зачита от същата категория труд. Съгласно чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО жените, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на този вид пенсия, когато са навършили определена възраст, която се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст и имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 94. Конкретната преценка на правото на пенсия е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1), придружено с необходимите оригинални документи за трудов и осигурителен стаж, за категорията на положения труд и др. (чл. 2 от НПОС). ВН

22.05.2025 ID:5319
Здравейте! Казусът ми е следния: Семейство, придошли от Беларус, жената е с двойно гражданство - баща българин и майка рускиня, а мъжът е от Беларус. От 3 години живеят и работят в България. Имат дете на 7год. Въпросът ми е: Може ли, в този случай, бащата да използва правото на платен отпуск до 2 мес. за дете до 8год. възраст? Благодаря! Хубав ден!

За работещите по трудово правоотношение бащи в чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (отпуск за бременност и раждане вместо майката), чл. 164, ал. 3 (отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вместо майката), чл. 164б, ал. 2 и 5 (отпуск при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител) от КТ. В КТ не е предвидено изискване за продължителността на трудовия стаж като предпоставка за ползване на отпуска. В тази връзка, ако във Вашия случай бащата отговаря на посочените по-горе условия, той ще има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Условията за придобиване на правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и начинът за определяне на неговия размер са регламентирани в чл. 53д – чл. 53ж от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 53д, ал. 1 и 2 от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 от КСО (при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на които имат право със съгласието на майката, както и при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст). Когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение от посочените по-горе за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения. Следва да се има предвид, че размерът на обезщетението по чл. 53д от КСО се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2025 г. е 780 лв.). Конкретната преценка за наличието или липсата на законовите предпоставки за получаване на парично обезщетение (вкл. на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя) се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт./СР/КП

18.05.2025 ID:5288
Здравейте! Бих искал да попитам, какви са документите, които се представят на работодателя, за двумесечния отпуск на бащата, за отглеждане на дете до 8 годишна възраст. На постоянен трудов договор съм, без да има проблем със социални, развод, или друг семеен проблем касаещ някоя институция. Използвал съм само 15 календарни дни при раждане на детето, като тези дни влизат ли в този вид отпуск? Може ли работодателя да ми откаже използването му без законът да ме ограничава, както и ако не иска да приеме документите, къде мога да ги подам и в какъв срок преди използването на отпуска? При тези условия, полага ли ми се парично обезщетение?

Съгласно чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (отпуск за бременност и раждане вместо майката), чл. 164, ал. 3 (отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вместо майката), чл. 164б, ал. 2 и 5 (отпуск при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител) от КТ. Видно от цитираната разпоредба упражняване на правото на 15-дневния отпуск при раждане на дете от бащата не е пречка за ползване на отпуска по чл. 164в, ал. 1 от КТ. Редът и начинът за ползване на отпуска по чл. 164в от КТ се уреждат с Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 46ж, ал. 1 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 164в, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 15 от наредбата за всеки отделен случай, подадено от бащата (осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен да предостави отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си. Условията за придобиване на правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и начинът за определяне на неговия размер са регламентирани в чл. 53д – чл. 53ж от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 53д, ал. 1 и 2 от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 от КСО (при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, на които имат право със съгласието на майката, както и при смърт или при заболяване на майката или на осиновителката на дете до 5-годишна възраст). Когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение от посочените по-горе за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения. Размерът на обезщетението по чл. 53д от КСО се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2025 г. е 780 лв.). В тази връзка, ако отговаряте на посочените по-горе условия, Вие ще имате право на този вид парично обезщетение. Обръщаме внимание, че конкретната преценка за наличието или липсата на законовите предпоставки за получаване на парично обезщетение (вкл. на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя) се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт./СР/КП

18.05.2025 ID:5285
Добър Ден. Сега съм на 66 години. Искам да се пенсионирам на 67 години и с 15г. стаж.Проблемът е,че стажът ми не ме достига с 3 години.Преди да започна да работя,се разболях. Бях 2 години с 100% инвалидност, без право да работя. След Това ТЕЛК ме одължава за 2 години с 90% инвалидност, без право за работа. Мога ли тези 4 години да се преравнят към стажа, който не ми достига?

За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на 67-годишна възраст е необходимо да имате 15 години действителен осигурителен стаж. „Действителен стаж“, съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Времето, през което не сте работила поради определен от ТЕЛК висок процент трайно намалена работоспособност без право на работа, не се зачита за осигурителен стаж, вкл. за действителен стаж, поради което не може да се вземе предвид при преценката на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. ВН

16.05.2025 ID:5283
Във връзка с ползване на отпуск за бащинство по чл. 163, ал. 8 от КТ, възможно ли е бащата да се възползва от този отпуск от дата, по-късна от датата на изписване на бебето, в рамките на този 15-дневен период и съответно да ползва по-малако от 15 дни? Пример: бебето е изписано на 1 май, възможно ли е бащата да ползва отпуск за бащинство само за пеиода от 10 до 15 май, или този отпуск задължително трябва да започне от датата на изписване на бебето?

Правото на платен отпуск на бащите при раждане на дете е регламентирано в чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно цитираната разпоредба, когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Според чл. 45а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Видно от цитираните разпоредби най-ранният момент, в който бащата може да упражни правото на отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ, е датата на изписване на детето от лечебното заведение. В посочения от Вас случай няма пречка заявлението за ползване на този вид отпуск да бъде подадено на по-късен етап, съответно за по-кратък период, до изтичане на 15-те календарни дни от изписването на детето от лечебното заведение./КП

14.05.2025 ID:5271
Предстои ми да се пенсионирам на 10.11.2027 г. (навършвам възрастта по чл.68, ал.1 от КСО и имам необходимия осигурителен стаж). Кога най-късно мога да си прехвърля осигурителните вноски от УПФ в фонд Пенсии? Една година или две години преди възрастта по чл. 68, ал.1 от КСО? В офиса на НАП твърдят, че за всички е една година по-рано.

На основание чл. 4б, ал. 4 от КСО редът и начинът за събиране и разпределение на осигурителната вноска за лицата, направили избор, се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 4, ал. 7 от Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация, заявлението за избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО“ на държавното обществено осигуряване се подават и приемат в Националната агенция за приходите (НАП). В тази връзка конкретната преценка дали лицето отговаря на условията по чл. 4б от КСО се извършва от НАП. ПМ

10.05.2025 ID:5242
На 07.01.2025 подадох документи за пенсиониране-за осигурителен стаж и възраст. На 07.05.2025 адмистративното производство е спряно. На основание чл.98,ал2,т.1,б"а"от КСО В писмото накратко пише: Във връзка с преценка правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде извършена проверка от контролен орган към ТП на НОИ-Варна относно достоверността на данните вписани в документа за осигурителен стаж обр.УП-3 изх.No ....от 14.12.2011г. за периода от..1980..до ..1986 и от 1987 до1993 за работа в... Варна, ЕИК.... Какво следва ? Има ли срокове?

Когато в хода на административното производството възникне необходимост от извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на пенсията/добавката, на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия. Както е посочено в разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 1, буква „а“ от КСО, спирането на производството е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. ВН

08.05.2025 ID:5236
Защо считано от 01.04. всяка година се индексират пенсиите на работилите предходната година и се плаща увеличението от 01 . 04 а не от 01.01. Хората се ощетяват с 3 месеца. това си е кражба !

С чл. 102, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) законодателят е предвидил възможност и ред за служебно преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 1 април на съответната година, когато пенсионерът е придобил допълнителен осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по ал. 1, т. 2 на чл. 102 от КСО до датата на служебното преизчисляване. Всяка година служебното преизчисляване се извършва с допълнителния осигурителен стаж, а преизчисленият размер на пенсията се изплаща 12 месеца до следващото ежегодно преизчисляване. Служебното преизчисляване на пенсиите не е пречка всеки осигурен работещ пенсионер да подаде заявление по ал. 1, т. 2 на чл. 102 от КСО за преизчисляване на пенсията с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Установеният с чл. 102, ал. 3 от КСО ред предвижда преизчисляването в тези случаи да се извършва ежегодно от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. Когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и е подал заявление по ал. 1, т. 2 на чл. 102 от КСО до 1 април (датата на служебното преизчисляване), пенсията не подлежи на служебно преизчисляване. Тя ще бъде преизчислявана всяка година по реда на чл. 102, ал. 3 от КСО от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните от Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт. С други думи и по този ред пенсията се преизчислява на всеки 12 месеца, като се добавят до 12 месеца осигурителен стаж, ако пенсионерът е работил и е подлежал на осигуряване през съответния период. ВН

08.05.2025 ID:5232
Пенсионерка съм от 19,03,2025г на минимална пенсия,Ще получа ли увеличение тази година или трябва да чакам догодина.

С чл. 10, т. 1 и 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е определен минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за 2025 г. От 1 януари до 30 юни той е 580,57 лв., а от 1 юли до 31 декември – 630,50 лв. Въз основа на така определеният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО се определят съответно и минималните размери на останалите пенсии, свързани с трудовата дейност (например пенсия за осигурителен стаж и възраст при непълен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО, пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, наследствена пенсия и др.). В тази връзка от 01.07.2025 г. ще бъдат увеличени минималните размери на всички пенсии, свързани с трудовата дейност. Ако въпросът Ви е свързан с осъвременяването на пенсиите от 01.07.2025 г. по чл. 100 от КСО, следва да имате предвид, че то се отнася само до пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година. ВН

06.05.2025 ID:5225
Лице, с недостатъчен осигурителен стаж за пенсиониране по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, навършило 67 години, желае да се пенсионира по чл. 68, ал.3 от КСО с най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Лицето има 4 години действителен осигурителен стаж от 2-ра категория труд и 10 години действителен осигурителен стаж от 3-та категория труд.Въпросът ми е прилага ли се правилото за преизчисляване на категория труд при този вид пенсиониране - 4 години от втора категория труд се равняват на 5 години от трета категория. След преизчисляването лицето достига необходимите 15 години действителен осигурителен стаж.

Жените и мъжете, които нямат достатъчно осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), придобиват право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО при навършване на 67-годишна възраст, ако имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. „Действителен стаж“, съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО, е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО не е „действителен стаж“ времето, получено в повече от изслуженото календарно време по трудовото или служебно правоотношение след превръщането на осигурителния стаж от първа или втора категория към трета категория труд. Превърнатият към трета категория труд осигурителен стаж се взема предвид при определяне размера на пенсията, но не служи при определяне правото на пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като не е „действителен осигурителен стаж“, каквото е изричното изискване на тази правна норма. ВН

05.05.2025 ID:5224
Здравейте, От началото на 2025 г. съм в майчинство. Същевременно, през 2025 г., от работното ми място (основен трудов договор) предстои изплащане на бонуси (премии) базирани на отчет на дейността за периода 2023-2024 година. По принцип сумите се изплащат като допълнение към заплатата. Според моето тълкувание на информацията от сайта на НОИ (секция "Въпроси и отговори") майчинството не е пречка за изплащане на същите тези бонуси. Бихте ли ми отговорили това действително така ли е? И ако да, то как могат да бъдат изплатени тези бонуси? Благодаря Ви за отделеното време!

Организацията на работната заплата в предприятието се регламентира във вътрешни правила за работната заплата (чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ). Редът и начинът за изплащане на работната заплата се определят във вътрешните правила. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период. С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения (чл. 13, ал. 2 НСОРЗ). Считаме, че няма пречка допълнителното възнаграждение (бонуси/премии), дължими за предходен период, да бъдат изплатени на работничка/служителка в отпуск по майчинство, при условията и по реда, регламентирани във вътрешните правила на работодателя. Необходимо е да се отбележи, че възнаграждения, отнасящи се за положен труд за минало време (какъвто е конкретният случай), би следвало да се отразят и начислят за съответните месеци, през които е положен трудът (преди излизането по майчинство). Следва да имате предвид обаче, че от 1 юли 2025 г. са в сила промени в разпоредбите на чл. 50 и 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно които едно от условията за получаване на обезщетението за бременност и раждане и на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в пълен размер е лицето, което полага грижи за детето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство. В тази връзка, в случай че допълнителното възнаграждение е начислено за месец, следващ влизането в сила на промените в КСО и върху него са дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, е необходимо да се обърнете по компетентност към Националния осигурителен институт за извършване на преценка относно правото на съответния вид обезщетение: за бременност и раждане по чл. 50 от КСО или при неизползване на отпуск за бременност и раждане по чл. 50а от КСО. ЛТ/

02.05.2025 ID:5211
Здравейте, Как се превръща стаж от първа категория на полиций офицер в трета. Колко година първа категория когато е робитл в полицията в кат се приравняват на трета

Осигурителният стаж по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), включително и на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и др. по чл. 69, ал. 2 от КСО, се зачита за първа категория труд (чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). На основание чл. 104, ал. 4 от КСО осигурителният стаж на лицата по чл. 69 от кодекса се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. ВН