|
22.01.2026 ID:6551
колко процента трябва да има потребител за да бъде настанен в ЗЖЛФУ
ИМА ЛИ ПРАВО БЕЗ ДОХОД
Уважаема госпожо, в защитените жилища за пълнолетни лица с физически увреждания се предоставят услуги за резидентна грижа. Съгласно § 1, т. 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (ЗСУ) резидентната грижа е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Услуги за резидентна грижа в защитените жилища за пълнолетни лица с физически увреждания се предоставят на лица с трайни увреждания. По смисъла на ЗСУ "Пълнолетни лица с трайни увреждания" са лица с определени 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане.
Право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗСУ ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от лицата, които нямат доходи и влогове. (ТЛ)
| 21.01.2026 ID:6539
Здравейте, ние сме ДЦДУ, получихме ПОП за потребител от друга област. Въпроса ни е можем ли да сключим договор и съответно потребителя да ползва услуги в нашия Дневен център? Моля за конкретен отговор!
Уважаема госпожо, съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги в срока по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (т.е. до 31 декември 2026 г.) насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции „Социално подпомагане“ с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги, за ползването на която насочването се извършва само от общините. В същия срок по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (т.е. до 31 декември 2026 г.) всички социални и интегрирани здравно-социални услуги, които се финансират от държавния бюджет съгласно решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през съответната година, са услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата страна.
В чл. 78, ал. 4 от Закона за социалните услуги е регламентирано, че социалните услуги на областно ниво за лица от цялата страна се ползват независимо от настоящия адрес на лицата.
В тази връзка, не следва да има пречка за ползване на услуги от лицето в посочения от Вас дневен център. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 21.01.2026 ID:6537
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с прилагането на нормативната уредба в сферата на социалните услуги, бихме желали да получим официално становище от Министерството на труда и социалната политика по следните въпроси:
Допустимо ли е лице с професионална квалификация „акушерка“ да бъде назначено на длъжност „медицинска сестра“ в социална услуга от резидентен тип за лица с психични разстройства?
В случай че това не е допустимо, на каква длъжност може законосъобразно да бъде назначена акушерка с оглед недостига на медицински кадри?
Могат ли като законосъобразна алтернатива такива лица да бъдат назначени на длъжност „Специалист по здравни грижи“ или „Медицински специалист“ (като компромисен вариант, който включва акушерки, фелдшери и рехабилитатори), като дейностите им се уточнят в длъжностната характеристика?
Какъв е статутът на завареното положение на вече назначените служители с квалификация „акушерка“, които към момента заемат длъжност „медицинска сестра“?
Предварително Ви благодарим за съдействието.
С уважение,
М. П.
Уважаема госпожо, в Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги е регламентирано, че доставчикът на социалната услуга осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. В индикатор 95 от Приложението е посочено, че доставчикът е осигурил следните категории служители в услугата:
а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на услугата, и препоръчителни специалисти;
б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на социалната услуги.
В колона „Източник на информация“ към този индикатор са посочени примерните източници, с които се доказва изпълнението на съответния индикатор. В конкретния случай доставчикът може да докаже изпълнението на съответния индикатор с представяне на длъжностно щатно разписание, утвърдено от доставчика, и съдържащо: основни специалисти като социален работник, медицинска сестра (при наличие на здравен кабинет); при необходимост, препоръчителни специалисти: психолог, трудотерапевт/ерготерапевт, гериатричен специалист; служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите: санитар/асистент, при необходимост, подпомагащи служители: готвач, хигиенист, шофьор/поддръжка.
Изброяването на длъжностите е примерно, като доставчикът следва да подбере и назначи необходимите специалисти и служители спрямо спецификите на услугите, които предоставя на конкретната целева група. Същевременно и процедурата за подбор на служителите се разработва от доставчика на социалната услуга и следва да описва процесите и необходимите документи за подбор, наемане и сключване на договори със служителите.
Акушерките и медицинските сестри са специалисти по здравни грижи. Терминът „медицински специалист“ обикновено се използва за лекари. Акушерките и медицинските сестрите работят в сферата на здравните грижи. Основен фокус в работата на акушерките е женското здраве, бременност, раждане и грижа за новородени, а на медицинските сестри – общи грижи за пациенти във всички области на медицината.
Преценката какъв специалист по здравни грижи да бъде назначен е на доставчика и е в зависимост от това какви функции и дейности следва да изпълнява и дали има право да ги изпълнява с придобитите образование и квалификация. (ТЛ)
| 12.01.2026 ID:6485
В Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качество на социалните услуги параграф 12 беше записано "До приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, се прилагат станадартите за: 1. Резидентна грижа; 2. Информиране и консултиране, 3. Застъпничество и посредничество; 4. Обучение за придобиване на умения. След приемането на националната карта вече само стандартите за резидентна грижа ли трябва да се прилагат. Реално всички посочени социални услуги се извършват в ЦНСТ-тата, но не ги отчитаме отделно. В годишният отчет към АКСУ кои социални услуги трябва да посочим.
Уважаема госпожо, текстът на § 1, ал. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качество на социалните услуги е променен (обн., ДВ, бр. 96 от 2024 г.) и е както следва:
(12) До влизането в сила на стандартите за финансиране на социалните услуги, определени по чл. 45 от Закона за социалните услуги, за социалните услуги, предоставяни в центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги:
1. резидентна грижа;
2. информиране и консултиране (като специализирана услуга);
3. застъпничество и посредничество;
4. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга).
Стандартите за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, по чл. 45 от Закона за социалните услуги, е предвидено да влязат в сила от 2027 г. (ТЛ)
| 07.01.2026 ID:6471
Здравейте, въпросът ми е свързан със събиране на такси в социални услуги, финансирани от държавния бюджет за месец декември 2025 година.В каква валута следва да се събират таксите лева или евро. Имат ли право потребителите, настойниците да заплащат и в двете валути, в такъв случай необходимо ли е да се изготвят платежни нареждания за лева и евро, или общата събрана сума трябва да е в една валута. Таксите се събират в брой, не се използват друг вид методи, липсва указатели писмо, което да подкрепи служителите в СУ. Уточняват, че разходите за ДМР за месец декември ще бъдат в лева, ако служителите събират в евро а ДМР -то е в лева, получава ли се разминаване.
Уважаема госпожо, таксите, начислени през декември 2025 г. в лева, след въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г., се превалутират в евро и трябва да се събират в евро. През януари 2026 г. е в сила период, в който и левът, и еврото са законно платежно средство. В случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. При безкасово плащане задълженията се събират в евро по официалния курс. За допълнителна информация относно отчитането и внасянето на събраните такси следва да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)
| 06.01.2026 ID:6458
В случаите, когато потребител на социална услуга има доход от пенсия или помощи, които постъпват по банкова сметка /разплащателна или депозитна/, следва ли да се квалифицира като "влог", и достатъчно ли е наличието на суми над двукратния размер на минималната работна заплата по такава сметка, за да се приеме, че са налице основанията за прилагане на чл.76 от ППЗСУ.
С оглед липсата на легална дефиниция за понятието "влог" в Закона за социалните услуги, моля разяснете критериите, които следва да прилагат длъжностните лица при разграничаване на "влог" от банкова сметка, по която постъпват доходи от пенсии и др.
Уважаема госпожо, съгласно чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) в случаите по чл. 75, т. 4 и 5 от ППЗСУ се дължи пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, ако лицето, което я ползва: 1. има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля двукратния размер на месечната минимална работна заплата за страната; 2. има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; 3. е прехвърлило срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години и общата стойност на сделките надвишава 15-кратния размер на месечната минимална работна заплата за страната за съответния период; 4. е прехвърлило чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години. Пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се заплаща от лицата до отпадане на условието по чл. 76 от ППЗСУ, въз основа на което е определен пълният размер на таксата. Видът на банковата сметка на лицето може да бъде удостоверен от съответната банка. (ТЛ)
| 01.01.2026 ID:6449
Здравейте, следва ли служители в Асистентска подкрепа да получават ДМС-та и коледни бонуси. С кой законов акт е уредено правото на допълнителни стимули
За община ХХХХХ и ХХХХХХ е въпроса, ако има значение
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 17.12.2025 ID:6419
Здравейте, въпросът ми е свързан с определянето на размера на трудовите възнаграждения на служителите в ЦОП през 2026г. Предвид условията на удължителния бюджет Трябва ли да се увеличат работните заплати, след като е увеличена минималната заплата за страната, а размерът на възнагражденията е определен в НАРЕДБА за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.
Уважаема госпожо, с Постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. на Министерския съвет определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари 2026 г. е 1213 лв. (620,20 eвро). Съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време, се определят като процент от минималната месечна работна заплата, установена за страната. В тази връзка, възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, следва да бъдат приведени в съответствие с цитираната наредба, считано от 1 януари 2026 г. (ТЛ)
| 16.12.2025 ID:6411
Работя в център за социални услуги ЦСУРТ на дванадесет часови смени.Июам ли право на Ваучер за храна.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 15.12.2025 ID:6402
Здравейте, въпросът ни е насочен към таксите на потребителите на социални услуги, които следва да се внесат в януари 2026 година за периода декември 2025 година. Конкретният ни въпрос е свързан с внасяне на пари в брой. В каква валута следва да се случи това , за да може това да се съобрази и за вносните бележки на потребителите. Благодаря.
Уважаема госпожо, таксите, начислени през декември 2025 г. в лева, след въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г., ще се превалутират в евро и трябва да се събират в евро. През януари 2026 г. ще е в сила период, в който и левът, и еврото са законно платежно средство. В случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. При безкасово плащане задълженията се събират в евро по официалния курс. (ТЛ)
| 12.12.2025 ID:6399
Здравейте,
Имам нужда от съвет и правна помощ по отношение на обжалване определен брой часове , които са предвидени на базата на социална оценка направена от Агенцията по социално подпомагане. Става въпрос за това , че съм личен асистент на майка ми и преди четири години служители на Агенцията определиха осем часов работен ден 152 часа на месец което прави 19 работни дни , но другите 3 работни дни според тях аз не работя! За тези четири години моята майка не става по-добре , а напротив напредват и склерозата и частична деменция и трудната подвижност все повече и по-трудно става грижата за нея и сега когато аз подавам молба за преразглеждане на тази оценка ,защото ангажимента ми е значително по-голям от 152 часа, като се има предвид факта, че аз не съм личен асистент на някой външен човек ,аз съм ангажирана 24 часа 7 дни в седмицата,без да имам свободни дни,празнични,отпуски и т.н. Обадиха ми се от Агенцията за да ми кажат , че няма да могат да се променят тия часове които първоначно са били презвидени, което на мене ми звучи абсурдно при условие ,че аз изложих всички аргументи в защита на моята жалба за преразглеждане .Моля, кажете ми какви шансове имам ако откажат да променят часовете ,които са били предвидени преди четири години за ангажименти и гледане на инвалид 100%.
Мога ли да обжалвам и да искам актуализиране към настоящата ситуация?
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 08.12.2025 ID:6370
Уважаеми дами и господа, С настоящото запитване моля за официално становище относно прилагането на чл. 12 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги /ПМС №343/2020, в сила от 01.01.2022г./ Работя в ДПЛУИ, в което ежедневно се полагат грижи за потребители в невъзможност за самообслужване, както и за лица с агресивно и проблемно поведение. Това отговаря напълно на категорията потребители, посочена в чл. 12, според който основното месечно възнаграждение на персонала следва да бъде увеличено с не по-малко от 30%. Въпреки това към момента увеличението по чл. 12 не се прилага. Основните заплати се определят единствено по чл. 11 без предвиденото увеличение. В тази връзка моля за отговор на следните въпроси: 1. Задължително ли е при наличие на потребители от тази група чл. 12 да бъде прилаган? 2. По какъв ред следва да се въведе увеличението от минимум 30%? 3. Допустимо ли е ръководството на услугата да не прилага чл.12 при наличие на основания? 4. Какви са контролните механизми и към кого може да бъде подаден сигнал при неизпълнение? 5. Следва ли персоналът да получи увеличението със задна дата, ако е било дължимо?
Уважаема госпожо, на поставените от Вас въпроси Ви е отговорено с писмо № 94-5094 от 10.12.2025 г. (ТЛ)
| 28.11.2025 ID:6330
Здравейте, като специалист в социална услуга често мии се налага да вземам участи в координацинни механизми относно деца в риск. В края на срещите винаги се е изготвял протокол, в който се подписват всички участващи. От известно време на сам служителите на ОЗД отказват да предоставят копие от съответните протоколи както и от различни протоколи от проведени мултидисциплинарни срещи относно случаи, по които работим. Това, което те твърдят е че след проведено обучение им е заявено, че не трябва да предоставят подобни. Въпроса ми е дали това е действително и къде тоно е упоменато. Моля цитирайте съответните заповеди и наредби.
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 25.11.2025 ID:6311
Здравейте, Майка ми почина на 23 октомври 2023 година, но същата година беше подала документи за ТЕЛК на 12 юли. Решението на ТЕЛК излезна 2 г. и 1 месец след смъртта й, а именно на 18 ноември 2025 година. Въпросът ми е: За тези четири месеца от подаването на документите до настъпване датата на смъртта има ли право на социални помощи /всъщност наследниците/ и какво следва да се прави?
Благодаря!
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 24.11.2025 ID:6306
Здравейте
Къде са публикувани образците във формат уорд/ексел на ЦЕЛЕВАТА ПРОГРАМА „Подобряване на материалната база на Домашен социален патронаж“, които трябва да се попълват за 2026 година?
Благодаря
Уважаема госпожо, търсената от Вас информация е публикувана на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика на следния адрес: https://www.mlsp.government.bg/dokumenti-1. (ТЛ)
| 20.11.2025 ID:6277
Здравейте! Съгласно чл.81 ал.2 от Закона за социални услуги при ползване на различни услуги предоставяни от един доставчик се изготвят общи ИОП и ИПП.
Въпросът ни е свързан с отчитането и документацията на работата по тези общи ИОП и ИПП, когато се предоставят комплексно услуги, съответно в ЦНСТДБУ и ЦОП. Например: Дете е настанено в резидентна грижа, където се предоставят комплекс от СУ, съгласно НКСУ – РГ, ИК, ЗП и ОПУ. Насочва се с направление за ползване на СУ в ЦОП – „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация“ (само стандартите за терапия). В ИПП фигурира ли „Информиране и консултиране“, предоставяно ЦНСТДБУ и „Информиране и консултиране“, предоставяно в ЦОП, тъй като дейностите по СУ „Информиране и консултиране“ са различни в ЦНСТДБУ и в ЦОП?
Уважаема госпожо, тъй като въпросът касае предоставяне на социални услуги спрямо дете в риск, следва да се има предвид, че социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на Закона за закрила на детето. Насочването за ползване на социални услуги на дете в риск е при ясно взаимодействие между всички специалисти по отношение на изведената необходимост от подкрепа. Сътрудничеството в процеса на предоставянето на социални услуги и мерки за подкрепа трябва да е в посока спазване на най-добият интерес на детето, като видовете услуги и подкрепа се определят от индивидуалните нужди на отделното дете, което се отразява в плана, за да се реализира през подкрепата. Планираните дейности посочват отделните форми на социална подкрепа, тяхната цел, методи и средства на изпълнение. В посочения случай социалната услуга „Информиране и консултиране“ е една услуга, независимо от мястото ѝ на предоставяне. Доставчикът на социалната услуга също е един, като услугата за информиране и консултиране се предоставя на две различни места. (ТЛ)
| 19.11.2025 ID:6272
Интересувам се за начина за кандидатстване
за електронна гривна
Уважаема госпожо, въпросът Ви е от компетенциите на общинската администрация, тъй като общините предоставя тези услуги по собствени проекти по процедура „Иновативни здравно-социални услуги“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027. (ТЛ)
| 17.11.2025 ID:6242
Здравейте,
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредбата за планирането на социалните услуги, до 31 август 2025 г. всички общини трябваше да изготвят и приемат с решение на общинските съвети Общински годишен план за социални услуги за 2026 г., както и да ги изпратят по електронен път на Агенцията за социално подпомагане.
Този срок, както и срокът за въвеждането и изпращането им в експлоатационната среда на Модул „Социални услуги“ бе удължен до 30.09.2025 г.
На проведена Национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините, състояла се в периода 09-11 юли 2025 г. в гр. Велинград, присъстващите участници бяха уведомени, че през м. ноември 2025 г. на общините ще бъдат предоставени указания във връзка със сроковете и реда за разкриване на трансформираните социалните услуги като услуги по чл. 15 от ЗСУ.
В тази връзка, моля да разясните:
1. Кога и по какъв ред ще се извърши разкриването на трансформираните социалните услуги като услуги по чл. 15 от ЗСУ?
2. Ако през 2026 г. социалните услуги ще се предоставят по реда, по който са предоставяни през 2025 г., това означава ли, че и тогава, действащите към момента социални услуги задължително ще предоставят всички социални услуги, съгласно §1 от ПЗР на НКСУ, както е към момента?
Пример: ЦНСТ за пълнолетни лица с психични разстройства към момента, съгласно §, ал.15 от НКСУ, предоставя следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги:
1. резидентна грижа;
2. информиране и консултиране (като специализирана услуга);
3. застъпничество и посредничество;
4. терапия и рехабилитация (само стандартите за терапия);
5. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга).
В Общинския годишен план за социални услуги за 2026 г., за същия ЦНСТ е предвидено да предоставя само социалната услуга „Резидентна грижа“.
3. Какво следва при неизпълнение на приетите от Общинските съвети Общински годишен план за социални услуги за 2026 г., поради факта, че действащите социални услуги не са трансформирани като услуги по чл. 15 от ЗСУ?
4. При условие, че през 2026 г. трансформирането на социалните услуги като услуги по чл. 15 от ЗСУ не се случи, това означава ли, че дейностите по насочване за ползване на социални услуги по реда на чл.73-чл.86 от ЗСУ няма да са приложими за 2026 г.?
Уважаема госпожо, във връзка с подготовката на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е предложено отлагане с една година на влизането в сила на новите стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, по чл. 45 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), с оглед оставащия кратък период до края на 2025 г., в който общините и Агенцията за социално подпомагане не биха могли технологично да трансформират съгласно ЗСУ всички съществуващи стари форми на социални услуги. В тази връзка е предложено да се регламентира и преходен период, в който общините през цялата 2026 г. да имат нормативна възможност да осъществяват всички процедури и да приемат всички необходими актове за създаване на услугите по чл. 15 от ЗСУ на база финансовата рамка за 2026 г., а самите услуги да се финансират от държавния бюджет по новия ред от 01.01.2027 г. Това ще даде възможност процесът по трансформирането да се осъществи поетапно без да се създава напрежение в системата. До влизането в сила на стандартите за финансиране по чл. 45 от ЗСУ насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции "Социално подпомагане" с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от ЗСУ, за ползването на която насочването се извършва само от общините. (ТЛ)
| 17.11.2025 ID:6239
Здравейте! Въпроса ми е свързан със заплащане на такса в социална услуга Резидентна грижа за младежи до 25 г. /наблюдавано жилище/. В тарифата за таксите за социални услуги е опоменато, че потребителите дължат част от таксата в размер 30 на 100, за младежи над 21 години. Въпроса ми е 30 на 100 от размера на трудовия договор ли е или от действителния месечен разход на лицето в услугата?
Уважаема госпожо, съгласно § 44, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги (ПЗР на ЗСУ) до приемането на тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред. В чл. 2, ал. 1, т. 12 от Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет е регламентирано, че размерът на таксите се определя в процент от дохода на лицата, които ползват социални услуги. За наблюдаваните жилища размерът на таксата е 30 на сто от дохода на лицето, което ползва услугата.
Следва да се има предвид обаче и разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 и 2 от ПЗР на ЗСУ, съгласно която до влизането в сила на стандартите за финансиране на социалните услуги, определени по чл. 45 от ЗСУ от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които до влизането в сила на закона са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. За тези услуги се прилагат разпоредбите на ЗСУ относно създаването, прекратяването, финансирането и прекратяването на финансирането, годишното планиране, заплащането на таксите за ползване и освобождаването от такси за ползване и възлагането на социални услуги, финансирани от държавния бюджет.
Това означава, че при определяне на таксата на лицето следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1-3 от ЗСУ, че ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от: 1) лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование; 2) младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето; 3) лицата, които нямат доходи и влогове.
Съгласно § 1, т. 39 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ "Доходи" са всички брутни доходи на лицето, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии.
За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 14.11.2025 ID:6224
Здравейте, въпроса ми е свързан с изплащането на възнаграждение от 3% средства за администриране по МЛП. Аз като служител, назначен на трудово правоотношение към общинска администрация на длъжност главен специалист Социални дейности за администриране и координиране на работата по МЛП по ЗЛП, имам ли право да получавам допълнително възнаграждение от 3-те% средства, отпуснати за администриране? Според гл. счетоводителка на общината имат право само тези които допълнително полагат някакъв труд като например /счетоводител, ТРЗ, личен състав, юрист/, но ни и ние с колежката, които администрираме МЛП.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
|
|