Трудово право (3094)
Обществено осигуряване (420)
Социални помощи (367)
Социални услуги (549)
Заетост и безработица (199)
Безопасност и здраве при работа (179)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (227)
Европейско и международно социално право (76)
08.07.2025 ID:5609
Здравейте, въпросът ми е следния договореният по КТД основен годишен отпуск е в размер на 28 дни, а допълнителният е в размер на 12 дни. В този случай, след като основният отпуск е над 26 дни, трябва ли да разреша ползването на още 6 дни върху тези 40 дни общ годишен отпуск или 6 дни влизат в тези 28 дни? Благорадя предварително!
Предполагаме, че въпросът е за работник или служител, който е с установена трайно намалена работоспособност 50 и над 50. В тази връзка, съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) е основен платен годишен отпуск за работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Законът гарантира минималния размер на платения годишен отпуск за тази специална категория работници и служители, а именно 26 работни дни. За работниците и служителите, за които не е определена трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малък от 20 работни дни, съгласно чл. 155, ал. 4 КТ. Отпуските по чл. 155, ал. 4 и чл. 319 КТ се ползват на различно правно основание. В колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение, могат да се уговарят по-големи размери на всеки от видовете отпуск – на един от тях или и на двата вида отпуск (чл. 156а КТ). Предвид гореизложеното считаме, че ако в КТД е договорен по-голям размер само на основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ - 28 работни дни, работникът или служителят има право на платен годишен отпуск в същия размер. Допълнителният платен годишен отпуск е в размера, съобразно договореното в КТД – 12 работни дни. ЛТ/
08.07.2025 ID:5608
При прекратяване на ТД по чл.328 т.10 коя дата се има в предвид - датата на Заповедта, датата на връчване или датата на изтичане на срока на предизвестието за подаване на ЕТЗ? Също така датата на изплащане на обезщетението може ли да се посочва с 00 и когато е получено да се подаде нов ЕТЗ?
Трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Съгласно чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта работодателят подава електронен трудов запис съгласно Приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Датата на прекратяване на правоотношението (определена съобразно чл. 335, ал. 2 КТ) се попълва в т. 26 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. Съгласно чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. От цитираната разпоредба може да се направи изводът, че предвиденият в нея срок за изплащане се прилага към „обезщетенията по този раздел“, т.е. към обезщетенията по раздел Трети от глава Х на КТ, вкл. към обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. В т. 29 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта се попълва датата, на която е изплатено обезщетението. ЛТ/
08.07.2025 ID:5605
Един работник е назначен на 01 юни 2025 и напуска на 14 юли 2025. Съгласно чл. 9, НТС: (4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. ЛТ/ делим 9 работни дни на 21 и получаваме 0.43. Въпросът е какъв трудов стаж ще запишем в т.30 от ЕТЗ. 1 месец и 9 дни/работни/ или 1 месец и 13 дни /календарни/?
В посочения пример трудовият стаж е 1 месец и 9 работни дни. В т. 30 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта се попълва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж в години, месеци и дни, изчислени съобразно чл. 9 от Наредбата за трудовия стаж (в случая 1 месец и 9 дни – работни). ЛТ/
08.07.2025 ID:5603
Здравейте, С въвеждане на електронния трудов запис от 01.06.2025 г. се оказа, че заличаването на трудов договор е възможно до 3 дни от неговото сключване. Ако този срок не бъде спазен, заличаването става след проверка от Инспекцията по труда и процедура, която може да продължи повече от месец. Моля, да ми отговорите, ако датата на постъпване на работа на работника е 3 или повече дни след сключването на договора, /когато вече трудовият договор не може да бъде заличен/ и работникът не се яви на работа, защо работодателят трябва да минава през цялата тази процедура, при положение, че той не е уведомен предварително, че работникът се отказва да постъпи на работа. Ако в тридневния срок влизат и събота и неделя, това също създава проблем при заличаването.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по чл. 63, ал. 1 от КТ, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Предвид данните в запитването, сме на мнение, че в настоящия случай трудовото правоотношение не е възникнало и по тази причина не подлежи на прекратяване. В тази връзка, тъй като е подаден електронен трудов запис съгласно изискванията на Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), той следва да бъде заличен по съответния ред. Според чл. 13, ал. 2 от НВРЗ работодателят и органът по назначаването могат и по своя инициатива да впишат, коригират или заличат данни в единния електронен трудов запис, като подадат електронен трудов запис съгласно приложение № 1 или приложение № 2. Заличаване на вписани данни за сключен трудов договор или възникнало служебно правоотношение след срока по чл. 10, ал. 1 се извършва от работодателя или органа по назначаване с електронен трудов запис съгласно приложение № 1, подаден на електронен носител с придружително писмо съгласно приложение № 4 (чл. 13, ал. 3 от НВРЗ).ПР
08.07.2025 ID:5602
Имам сключен трудов договор в който е посочен определен процент професионален опит Първия месец ми е изплатен,на вторият работодателя решава че е допуснал грешка и променя процента като одържа платената сума за първия месец,без да ме информира.Правилно ли е това?
Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ е с постоянен характер и се определя при сключване на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда - КТ). В чл. 118 от КТ е установена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, освен при увеличаване на трудовото възнаграждение (основно и допълнителни) от работодателя. Намаляване на размера на договорено възнаграждение е възможно по писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение (чл. 119, ал. 1 от КТ). ЛТ/
07.07.2025 ID:5600
Здравейте, Казвам се Милен Димитров, тел.: Рабoтя в частна фирма, в гр. София. Командирован съм до гр. Банско, за един ден. Комдироването ми е съгласувано с прекият ми ръководител, но от счетоводството отказват да изплатят дневни (20лв.) за командировката, защото командировъчното е с печат от бензиностанция в гр. Банско. - Това е отказа: "Моля печатите на заповедта за командировка да бъдат от клиентите, които посещаваш. Печат от бензиностанция, хотел и т.н. на заповедта няма да се приемат." - Има ли такова правило, че печата не може да е от бензиностанция, хотел ...? Аз съм технически консултант и посещавам частни клиенти, които имат въпроси относно монтажа на нашите продукти, а те нямат печат. Работно ми място по трудовият ми договор е офиса, който се намира в гр. София. Колата, служебен автомобил, има GPS. Как се процедира в тази ситуация? Успешен ден!
С чл. 9, ал. 1, т. 10 НКС се предоставя възможност на командироващия да прецени дали е необходима заверка на заповедта с подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на командироването или не и ако е необходимо, това обстоятелство следва да бъде посочено в заповедта за командироване.
07.07.2025 ID:5598
Работя в общинско училище и имаме подписан КТД. На 05.06.2025 връчихме предизвестие по чл. 220 ал.1 от КТ на лице от колектива. Предизвестието започва да тече от 06.06.2025. На 06.06.2025 лицето беше освободено по чл.328 ал.1 т.2 КТ, като му беше начислено и изплатено неотработеното предизвестие от два месеца. Според КТ при незапочване на работа дължим обезщетение и по чл. 222 ал.1 от КТ, което в нашия случай е за два месеца (според КТД). От кога започва да тече срокът на обезщетението по чл.222? От датата на освобождаване 06.06.2025 или след изтичане на неотработеното предизвестие от 06.08.2025? А може би е друга датата? Уточнявам, че и двете обезщетения са за срок от два месеца според КТД. Благодаря!
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение поради закриване на част от предприятието или съкращаване в щата (основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ), работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет /МС/, с колективен трудов договор /КТД/ или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Предвид на разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ работодателят е задължен да изплати обезщетението, когато работникът или служителят подаде заявление след изтичане на месец от прекратяване на трудовото правоотношение (или след по-дълъг срок, определен от МС, с КТД или трудов договор), в което се посочва, че не е започнал работа или е започнал работа с по-ниско трудово възнаграждение, като удостовери този факт. (СР)
07.07.2025 ID:5597
Здравейте, имам сключени два трудови договора при един и същи работодател. Първият ТД е основен на 6 часов работен ден, докато вторият ТД е сключен по чл.110 на КТ и е на 3 часов работен ден. Въпроса ми е свързан дали е допостимо ли е да се работи на пълно работно време (8 часа) по втория ТД по време на платен годишен опуск по първият (основен) ТД?
На основание чл. 110 КТ лицето може да сключи допълнителен трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите му задължения по основното трудово правоотношение. Работата по допълнителния трудов договор се извършва извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 113, ал. 6 КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време (по трудовия договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена в КТ. Установената минимална междудневна почивка е 12 часа, а междуседмичната – 48 часа. Няма пречка, когато работникът или служителят ползва отпуск по основното трудово правоотношение, да работи на пълно работно време (8 часа) по допълнителния трудов договор, тъй като не се нарушава изискването на чл. 113, ал. 6 КТ. Тъй като продължителността на работното време е елемент от съдържанието на трудовия договор по чл. 110 КТ (чл. 115 КТ), е необходимо страните да подпишат допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ за изменение на уговорената продължителност (за времето на ползване на отпуска). ЛТ/
06.07.2025 ID:5595
Здравейте! Може ли работодателя да изисква срока на предизвестието за прекратяване на безсрочен трудов договор да бъде повече от 30 дни,при положение, че в сключеният трудов договор е записано 30 дни.
Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца – чл. 326, ал. 2 от КТ. За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието (чл. 326, ал. 3 от КТ). Според чл. 326, ал. 4 от КТ, срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.
04.07.2025 ID:5594
Здравейте! Във връзка с новата НВРЗ, искам да попитам в Приложение 1 към чл. 8, т.1 на ЕТЗ относно т.30 и т.31. Имам служител, който е в организацията от 07.10.1996 г., но между 11.09.2000 г. и 12.09.2004 г. се води в неплатен отпуск, като във всяка от годините признаваме за зачетен трудов стаж по 30 работни дни (1м. и 9дни), които добавяме към трудовия стаж. Лицето е работело в този период и на друго място със зачетен трудов стаж 2г,7м,0д като при нас не се прекратява договора (с разрешение от работодател се води в неплатен отпуск). Питането ми е в т.30 попълвам целият трудов стаж от 1996 до 2025г., който е общ за целия период и в т.31., този който се води за непризнат, ИЛИ в т. 30. пиша само признатият трудов стаж, т.е. с подваденият непризнат стаж и в т.31 слагам непризнатия?
Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното и представените в запитването данни считаме, че в случая в т. 30 от ЕТЗ следва да се подават данни за признатия трудов стаж (в години, месеци и дни) по настоящото трудово правоотношение със съответния работодател, вкл. и признатият трудов стаж за периодите на ползван неплатен отпуск, а в т. 31 от ЕТЗ – непризнатия трудов стаж при същия работодател. ГЕ
04.07.2025 ID:5592
Може ли държавен служител да откаже да разпише предизвестие , връчено поради право за пенсиониране.
По въпроси свързани с прилагането на ЗДСл, следва да се обърнете към Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.
04.07.2025 ID:5590
Добър ден, искам да ви попитам при запор на трудовото възнаграждение подава ли се ЕТЗ, при условие, че запорът не е за издръжка на дете. Благодаря
Според чл. 349, ал. 1, т. 16 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни за запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това включва запорни съобщения за запор върху трудовото възнаграждение на работника или служителя за вземане за издържка. В тази връзка, според чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от получаване на запорното съобщение по чл. 512, ал. 5 от ГПК или вдигане на запора. В случай, че работодателят получи запорно съобщение, което не е по реда на чл. 512, ал. 5 от ГПК, за него не възниква задължение за вписване на тези данни в ЕТЗ.ПР
04.07.2025 ID:5589
Служител е подписал допълнително споразумение на 12.05.2025 за увеличение на заплатата от 01.09.2025. Необходимо ли е да се подава ЕТЗ? Ако да, с каква дата на сключване трябва да бъде записа.
От предоставените данни в запитването е видно, че допълнителното споразумение за увеличение на трудовото възнаграждание на работника или служителя е сключено на 12.05.2025 г. Следва да се има предвид, че до 1 юни 2025 г. в регистъра на трудовите договори не са вписвани данни за изменение на трудовото правоотношение относно размера на трудовото възнаграждание и за него не е било налице задължение за работодателя да изпраща уведомление по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Наредба № 5). Според чл. 66, ал. 5 от КТ при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен най-късно до влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. Поради това считаме, че в описаната хипотеза, ако необходимата информация е предоставена на работника или служителя, следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задълженията си в съответствие с действащата нормативна уредба към момента на сключване на допълнителното споразумение, поради което не е длъжен да подава елетронен трудов запис.ПР
04.07.2025 ID:5588
От 2024 г. служител сключва периодично анекси за 6 месеца за работа от вкъщи 3 дни в седмицата. Фирмата е в София. Неговият адрес също е в София. На 01.08.2025 предстои да влезе в сила нов анекс за работа от разстояние за нови 6 месеца. Следва ли да бъде подаден ЕТЗ с ЕКАТТЕ 99999 по чл.119 с код 021. Ако трябва да подадем ЕЗТ на 01.08.2025, след изтичане на анекса за работа от разстояние и връщането на служителя в офиса подава ли се отново ЕТЗ на 01.02.2026.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор се определя мястото на работа. В чл. 349, ал. 1, т. 12 от КТ изрично е регламентирано, че единният електронен трудов запис следва да съдържа данни за кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (ЕКАТТЕ). В тази връзка в Наредбата за вписване в регистъра по заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение работодателите да вписват в т. 22 на електронните трудови записи (ЕТЗ) данни за мястото на работа. Следва да се има предвид, че код по ЕКАТТЕ се вписва в ЕТЗ както при сключване, така и при изменение на трудовия договор. Според Указанията за подаване на данни за ЕТЗ по т. 22 е предвидено, че се попълва петцифреният код на населеното място, където е мястото на работа на лицето (в насточщия случай – гр. София). Обръщаме внимание, че в т. 22 от ЕТЗ се попълва код "99999" при работа от разстояние, когато е уговорено повече от едно място на работа. С оглед на данните в запитването, настоящия случай не попада в тази хипотез, тъй като мястото на работа на работника или служителя е едно и също (гр. София), когато работи от помещенията на работодателя и от разстояние. По тази причина считаме, че в т. 22 следва да се попълни код по ЕКАТТЕ за гр. София, като няма необходимост от подаване на ЕТЗ в описания в запитването случай. Ако има промяна на мястото на работа (в друго населено място), съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „е“ от НВРЗ работодателят има задължение да подаде ЕТЗ в тридневен срок от изменението на трудовото правоотношение. В този случай при сключване на допълнително споразумение по чл. 119, ал. 1 от КТ за изменение на мястото на работа в т. 12 на ЕТЗ като основание следва да се попълни код 021.ПР
04.07.2025 ID:5586
Здравейте, Сключили сме договор със служител, считано 01.07.2025 г. На 01.07.2025 г. служителят отказва да се яви на работа. На 03.07.2025 г. се оптахме да го заличим, но НАП ни върна заличаването с изтекъл срок от 3 дни (имайте в предвид, че служителят се задължава да постъпи на работа на 01.07.2025 г.). След което на 04.07.2025 г. се опитваме да прекратим ТД считано от дата на постъпване т.е. от 01.07.2025 г. и тук действията ни са неуспешни, защото не можем да прекратим договор в НАП с дата на постъпване. Поздрави
Съгласно чл. 63, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по чл. 63, ал. 1 от КТ, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Предвид данните в запитването, сме на мнение, че в настоящия случай трудовото правоотношение не е възникнало и по тази причина не подлежи на прекратяване. В тази връзка, тъй като е подаден електронен трудов запис съгласно изискванията на Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), той следва да бъде заличен по съответния ред. Според чл. 13, ал. 2 от НВРЗ работодателят и органът по назначаването могат и по своя инициатива да впишат, коригират или заличат данни в единния електронен трудов запис, като подадат електронен трудов запис съгласно приложение № 1 или приложение № 2. Заличаване на вписани данни за сключен трудов договор или възникнало служебно правоотношение след срока по чл. 10, ал. 1 се извършва от работодателя или органа по назначаване с електронен трудов запис съгласно приложение № 1, подаден на електронен носител с придружително писмо съгласно приложение № 4 (чл. 13, ал. 3 от НВРЗ). ПР
04.07.2025 ID:5585
При освобождаване на лице, което е на втори трудов договор - чл.110/ 111 от КТ, в клетка 30 на ЕТЗ, записва ли се тр.стаж или се попълват нули?
Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване.ПР/ГЕ
04.07.2025 ID:5583
Здравейте, на основен трудов договор съм назначена в БАН на 8 часа. Имам втори трудов договор по проект-при същия работодател, по който работя 4 часа. Въпросът ми е: Имам ли право по време на платен годишен отпуск, съгласно чл.110 от КТ, да увелича часовете си по втория трудов договор от 4 на 12 часа за времето на планеният годишен отпуск. Благодаря!
На основание чл. 110 КТ лицето може да сключи допълнителен трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите му задължения по основното трудово правоотношение. Работата по допълнителния трудов договор се извършва извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 113, ал. 6 КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време (по трудовия договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена в КТ. Установената минимална междудневна почивка е 12 часа, а междуседмичната – 48 часа. Няма пречка, когато работникът или служителят ползва отпуск по основното трудово правоотношение, да работи по допълнителния трудов договор, с продължителност по-голяма от първоначално уговорената. Тъй като продължителността на работното време е елемент от съдържанието на трудовия договор по чл. 110 КТ (чл. 115 КТ), е необходимо страните да подпишат допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ за изменение на уговорената продължителност (за времето на ползване на отпуска). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 136, ал. 3 КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. ЛТ/
04.07.2025 ID:5582
Здравейте, Лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст има право на обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Същото не е прекъснало трудовия си стаж и не се е възползвало от правото си на обезщетение по чл. 222, ал 3 от КТ. Ако почине, това обезщетение ще може ли да се получи от наследниците му? Благодаря Ви предварително. С поздрав Катя ......
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. С Колективен трудов договор или с индивидуалният трудов договор могат да се договарят и по-големи размери на обезщетението. В случай на смърт на работника или служителя, трудовото правоотношение ще се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ. Тъй като според данните в запитването лицето вече е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считаме че то има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Наследниците имат право да получат дължимите на наследодателя обезщетения, тъй като в състава на наследството се включват и вземанията за обезщетения по трудово правоотношение. В тази връзка, наследниците следва да удостоверят това си качество като представят удостоверение за наследници. Съответната сума се изплаща общо на правоимащите лица или на едно от тях, ако е снабдено с изрично, нотариално заверено, пълномощно от останалите правоимащи. Следва да се има предвид, че неизплащането на дължимото обезщетение е основание за предявяване на съдебен иск. Срокът за предявяване на иска е 3-годишен от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо, т.е. за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ три години след последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е било прекратено. (СР)
04.07.2025 ID:5581
Здравейте бях задал въпрос относно заплащането на клас прослужено времe (стаж по специалноста) ID5193, но вече бизо 2м нямам отговор.Предполагам е станало някаква грешка.Става въпрос ,че работодателя не ми изплаща годините клас от предишен работодател,а само класа от времето в неговата фирма (1г и 8м = 1г).При предишният работодател имам 16г.Работил съм като ел.техник поддъжка.В новата фирма работя също като ел.техник поддъжка.Моля за становище. Благодаря
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ). Съгласно чл. 127, ал.1, т. 5 от Кодекса на труда работодателят е задължен да запознае работника или служителя с вътрешните правила за работната заплата. Ако считате, че са нарушени трудовите Ви права имате възможност да се обърнете за съдействие към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“.
03.07.2025 ID:5578
Лице на безсрочен трудов договор, на 8ч, от 2018г. Подписва ДС от 01.07.2025г, по проект /проекта е до 2028г/, на лицето ще му се заплаща на база отработени часове. Нямам основно трудово възнаграждение и дневна продължителност на работното време /лицето трябда да изработи 72ч, но няма фиксиран срок/, трябвали да се подава ЕДИНЕН ЕЛЕКТРОНЕН ТРУДОВ ЗАПИС? Ако се повада към НАП какво се пише в поле 18, поле 23, поле 23А, поле 24 Трудовият договор и Допълнителното споразумение са с един и същ работодател.
Данните, които съдържа електронният трудов запис, са изчерпателно определени в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис тези данни и настъпилите промени в тях (чл. 349, ал. 2 от КТ). От описаната фактическа обстановка може да се направи заключението, че при подписване на допълнителното споразумение не се предвижда изменение на някои от елементите на трудовото правоотношение, които подлежат на вписване, доколкото не се посочва да се правят промени в основното трудово възнаграждение или в продължителността на работното време. В този случай за работодателя не възниква задължение за подаване на електронен трудов запис по реда на Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.