27.08.2025 ID:5852
Медицински специалист(лекар) с договор за управление е определен за управител на медицински център със 100% общински капитал в малка община. Лицето работи (основно) в УМБАЛ в областния център. Освен по договора за управление, медицинският център е сключил трудов договор по чл. 111 от КТ с лицето "за 2 часа работно време при 8 часа законоустановено работно време", от икономическия директор, "наричан за кратко работодател". 1. Предвид гореописаното законно ли е сключването на ТД от медицинския център със специалиста управител на центъра и работещ в УМБАЛ? 2. В случай, че няма закононарушение кой следва да сключва ТД като работодател-кмета на общината или икономическия директор на медицинския център? Връзка със зададен въпрос ID 5816 от 20.08.2025 г.

Трудовото законодателство урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя по повод предоставянето на работна сила (чл. 1, ал. 2 от КТ). Основната характеристика на тези отношения е, че те представляват отношения на “власт” и “подчинение”, при които едната страна – работодателят, възлага и контролира работата, а другата страна – работникът или служителят предоставя работната си сила под контрола на работодателя. С оглед на това, лицето което полага труд в изпълнение на трудовите си задължения, не може да се намира в служебна зависимост със себе си, както и не е възможно едно лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. В тази връзка е и съдебна практика на Върховния касационен съд. Поради това в съответствие с трудовото законодателство и практиката на ВКС, управителят на лечебно заведение не може да сключва трудов договор по Кодекса на труда с лечебното заведение, което управлява.НС

27.08.2025 ID:5851
Здравейте, служител ще ползва една година неплатен отпуск по основно правоотношение. Може ли да бъде назначен по чл.67 ал.1 т.1 от КТ в друга фирма за периода на неплатен отпуск? Може ли първият работодател да не подаде 30 дни зачетени за трудов стаж и от момента на излизане в неплатен отпуск да няма осигуряване?

Съгласно чл. 160, ал. 1 КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Няма пречка по време на неплатен отпуск работникът или служителят да работи по трудов договор при друг работодател. Съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Следователно не е възможно да съществуват паралелно две основни трудови правоотношения. В случая, за работа при друг работодател по време на ползване на неплатен отпуск по основното трудово правоотношение, следва да се сключи трудов договор за допълнителен труд на основание чл. 111 КТ. Следва да има имате предвид, че съгласно чл. 160, ал. 3 КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. ЛТ/

27.08.2025 ID:5850
Добър ден! Въпросът ми е следният: лице с двойно гражданство /българско и турско/, което не получава пенсия в РТурция има ли право на социална пенсия?

Право на социална пенсия за старост, съгласно чл. 89а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. За 2025 г. размерът на линията на бедност е 638 лв. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94 от КСО, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. Условията за придобиване право на социална пенсия за инвалидност са уредени с чл. 90а, ал. 1 от КСО. Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Размерът на социалната пенсия за инвалидност, съгласно чл. 90а, ал. 2 от КСО, се определя в процент от социалната пенсия за старост съобразно определената от органите на медицинската експертиза на работоспособността трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Извършването на конкретна преценка на вида и правото на пенсия е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ по реда на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Към заявлението се прилагат всички необходими оригинални документи. В заявлението се вписват сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането или изплащането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (чл. 1, ал. 4 от НПОС). ВН

26.08.2025 ID:5848
Възможно ли е при прекратяване на трудовото правоотношение (напр. в хипотезата на дисциплинарно уволнение) работодателят да извърши прихващане на обезщетението по чл. 224 от КТ (обезщетение за неизползван годишен отпуск) с обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ (обезщетение за неспазен срок на предизвестието при дисциплинарно уволнение), като прихващането бъде извършено със заповедта за дисциплинарно уволнение. Много благодаря, хххх

Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди се изчисляват съгласно чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ. Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Работодателят следва да изчисли и да начисли във ведомостта за заплати дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Следва да се има предвид, че в чл. 272 КТ изрично са изброени случаите, при които е допустимо да се правят удръжки без съгласието на работника или служителя. От тази разпоредба следва, че ако работникът или служителят даде съгласието си, то работодателят може да направи удръжка от трудовото му възнаграждение/обезщетение с размера на сумата на дължимото от работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. В противен случай удръжките от трудовото възнаграждение са в противоречие с чл. 272 КТ. ЛТ/

26.08.2025 ID:5845
Здравейте, във връзка с приключване на трудова книжка по силата на § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в процеса на работа при приключването на трудовата книжка на наш служител назначен по основно трудово правоотношение през 2006 г., открих записи, нанесени скоро от друг работодател, непосредствено на следваща страница след записи от нащо предприятие. Въпросът ми е къде мога довърша нашите записи и печат, след като не е останало място? Мога ли да продължа на страница, след така възникналите нови записите или трябва да се предприеме нещо друго? С Уважение хххх

Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ПЗРЗИДКТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Цитираната разпоредба създава задължение за работодателите да оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при работодателя към 1 юни 2025 г. Няма пречка посоченото вписване да бъде извършено чрез поставяне на „продълговат печат“, който съдържа данни за продължителността на трудовия стаж, положен при работодателя, както и данни, идентифициращи работодателя, като се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му („кръгъл“), ако разполага с такъв. Поради това, в конкретния случай, работодателят е длъжен да извърши вписването съгласно § 24 от ПЗРЗИДКТ, на съответно свободно място в трудовата книжка на работника или служителя. ЛТ/

26.08.2025 ID:5844
Здравейте, служителка работещ на допълнителен договор на 2 часа съгласно чл.111 ще бъде преназначена по заместване на друга служителка, която също работи на 2 часа по допълнителен трудов договор съгласно, която излиза в отпуск по майчинство Въпросът е какъв трябва да е срока на предизвестие? 15 дни ако тълкуваме чл.111 или 90 дни ако приложим чл.68, ал.1 т.3

Няма пречка да се сключи допълнителен трудов договор на основание чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) като срочен трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител. Съгласно чл. 334, ал. 1 от КТ, освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114, ал. 1 от КТ) и трудовият договор по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. В случай, че основанието за сключване на трудовия договор е чл. 111 от КТ, срокът на предизвестието е 15-дневен.ПР

26.08.2025 ID:5843
Здравейте, Предстоящо пенсионира, ще имам ли право на 6 БТВ по чл.222 ал.3 от текущия ми работодател при следните обстоятелства: от м.09.2004 до м.05.2009 - на работа при текущия ми работодател; от м.05.2009 до м.06.2010 - обещетение от НОИ; от м.06.2010 до м.10.2016 - отново на работа при текущия ми работодател; от м.11.2016 до м.11.2017 - обещетение от НОИ; от м.03.2018 до м.05.2018 - на работа при друг работодател с друга дейност; от м.05.2018 до момента - отново на работа при текущия ми работодател. При текущия ми работодател имам общ стаж от 18 г. с прекъсванията /посочени по-горе/. През тези 18 години съм заемала главно две различни длъжности.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и заплащане на обезщетение в увеличения размер от 6 брутни трудови възнаграждения, работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, с който се прекратява трудовото правоотношение. Поради това, работникът или служителят може да е работил и при друг работодател без това да ограничава правото му на обезщетение в увеличен размер, в случай че са изпълнени и другите условия в разпоредбата. Видно от данните към момента имате повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години при текущия работодател, поради което следва да се начисли и изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. (СР)

26.08.2025 ID:5842
Здравейте! Има ли пречка да се назначи украинец със постоянно пребиваване /член семейство на български гражданин/ по чл.114а ал.1 от КТ/Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа/ и необходимо ли да се подава Уведомление за действително започване на работа на гражданин от трета държава (чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ) към ИТ.

Моля да поставите въпроса си по компетентност в рубриката „Трудова миграция и трудова мобилност“.

26.08.2025 ID:5840
Здравейте, Предстои ми увеличение на трудовото възнаграждение, считано от 01.09.2025 г. Какъв е срокът за подаване на ЕТЗ от работодателя ми и кога ще мога да го видя в системата чрез ПИК. Може ли да се подава със задна дата или не.

Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 119, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят има задължение да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение във връзка с промяна на размера на основното трудово възнаграждение. Срокът започва да тече от момента на сключването на допълнителното споразумение. Когато изменението на трудово правоотношение влиза в сила със задна дата, следва да се има предвид, че според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение. В т. 16А от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), от която е влязло в сила изменението на трудовото. ГЕ

26.08.2025 ID:5839
Здравейте, След въвеждането на новостите по електронният трудов запис никъде не е упоменат срокът за Заличаване на трудов договор, допълнително споразумение и Заповед за прекратяване. Моля, за конкретен отговор в какъв срок трябва, да се подаде Заличаване на ЕТЗ на гореспоменатите документи? Срокът в календарни дни ли е или работни? Подчертавам, че никъде в наредбата не е описан срокът на Заличаване!!! Предварително благодаря! Поздрави, xxxxxxxxxxxxxx

Според чл. 13, ал. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването могат и по своя инициатива да впишат, коригират или заличат данни в единния електронен трудов запис, като подадат електронен трудов запис съгласно приложение № 1 или приложение № 2. Датата на сключване на трудовия договор след 3-дневния срок по чл. 10, ал. 1 се коригира след предписание на контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В чл. 13, ал. 3 от НРВЗ е регламентирано, че заличаване на вписани данни за сключен трудов договор или възникнало служебно правоотношение след 3-дневния срок по чл. 10, ал. 1 се извършва от работодателя или органа по назначаване с електронен трудов запис съгласно приложение № 1, подаден на електронен носител с придружително писмо съгласно приложение № 4. Електронният трудов запис се приема, когато е установено несъответствие по реда на ал. 1. В тази връзка, не е предвиден краен срок за заличаване на вписани данни за сключен трудов договор по реда на чл. 13, ал. 3 от НВРЗ.ПР

22.08.2025 ID:5829
Здравейте, Има ли правна възможност едно лице да има сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1 т.1 /безсрочен/ за част от законоустановеното работно време /четири часа/ при един работодател на определена длъжност и на по-късен етап да сключи с друг работодател трудов договор на същото основание чл.67, ал.1, т. 1 - безсрочен /също на четири часа/ на същата длъжност. Времето в което се упражнява трудовата дейност е различна : при първия работодател от 8 до 12 часа и съответно при втория от 14 до 18 часа. Това допустимо ли е според КТ или в исторически план след първо сключения трудов безсрочен договор / предполага се основен / задължително вторият трудов договор трябва да бъде допълнителен в условията на чл.111 от КТ

Съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Следователно не е възможно да съществуват паралелно две основни трудови правоотношения. В случая, за извършване на работа при друг работодател извън установеното работно време по основното трудово правоотношение, следва да се сключи трудов договор за допълнителен труд на основание чл. 111 КТ. Следва да се има предвид, че няма пречка трудовият договор по чл. 111 К да е безсрочен. ЛТ/

22.08.2025 ID:5828
Здравейте, от 01.09.2009 г. имам постоянен трудов договор с нов работодател при по-добри условия и по специалност , но в продължение на 8 работни дни , до 10.09.2009 г. старият ми работодател е нанесъл стаж в трудовата книжка , дублиращ се с новия. Тази аномалия забелязахме сега когато се подготвям за пенсиониране. Този проблем решим ли е и какво ще бъде неговото отражение върху моя осигурителен статус. Благодаря!

При преценката на осигурителните права се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. ВН

22.08.2025 ID:5827
Здравейте, от скоро във фирмата в която работя ще се въведе сумарно отчитане на работното време. Понеже от мен се очаква да изготвям графици на служители, и имаше някои разминавания между текстове в закона и това което получавам като инструкции, които са според даващите ги законови изисквания, искам да попитам за експертно мнение за две неща(за сумарно отчитане на работното време): 1. Може или не, работник да има 6 работни дни за седмицата, при условие че е спазено изискването за 36 часа непрекъсната почивка с последния неработен ден от седмицата, както и всички останали между смените. 2. При положение че отпуската е планирана, трябва ли да има почивни дни преди и след дните отпуска, така че да не излиза че примерно ако има 5 дни отпуска и 5 работни дни след това - да не се събират на теория 10 работни дни(понеже отпуската се брои като работен ден според софтуера който би трябвало да обработва заплатите).

Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Почивните дни по графика, може да не съвпадат със събота и неделя. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Ползването на отпуск през периода на сумираното изчисляване на работното време е свързано с намаляване на нормата за работа за периода. Според чл. 9б, ал. 2 от НРВПО, когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. Не може в поименния график да се планира полагане на извънреден труд, т.е. работа повече от нормата за периода. Следователно от нормата на работното време на работника или служителя се изваждат ползваните дни платен годишен отпуск, разрешени в работни дни по календар, т.е. през дните от понеделник до петък. Съгласно чл. 172 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В тази връзка, ползването на платения годишен отпуск при сумирано изчисляване на работното време се иска от работника или служителя и се разрешава от работодателя в работни дни по календар, независимо от предвидените часове за работа в поименния график, в т.ч. независимо от това дали преди или след отпуската лицето има заложени работни дни по график. Следва да се има предвид, че при установено СИРВ графиците следва да се изготвят по начин, който осигурява ползването на междудневна и седмична почивка, според предвиденото в чл. 152 и 153 от КТ. ГЕ

21.08.2025 ID:5823
На 03.06.2025 г. съм освободена от заеманата длъжност по чл. 328,т.10 от КТ. Във връзка с това ми е удържана сума, пропорционално на времето до края на годината за представително облекло. Правилно ли е това и ако не е, на основание на кой нормативен документ мога да се позова, за да ми бъде върната удържаната сума?

ID: 5823 Име: Лилия Фамилия: Петрова Описание: На 03.06.2025 г. съм освободена от заеманата длъжност по чл. 328,т.10 от КТ. Във връзка с това ми е удържана сума, пропорционално на времето до края на годината за представително облекло. Правилно ли е това и ако не е, на основание на кой нормативен документ мога да се позова, за да ми бъде върната удържаната сума? IP: 149.62.207.136 Следва да се има предвид, че ако сте заемала длъжност на педагогически специалист се прилага НАРЕДБА № 14 от 16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, в която е предвидена възможност стойността на представителното облекло да се дава в пари. В този случай следва при прекратяване на трудовото правоотношение да възстановите частта от получената сума, установена пропорционално на неотработените месеци за годината. Обръщаме внимание, че НАРЕДБА № 14 от 16.11.2016 г. e издадена от министъра на образованието и науката. За допълнителна информация може да се обърнете по компетентност към МОН. ЛТ/

21.08.2025 ID:5822
Здравейте, интересува ме как правилно да изчисля % за прослужено време на новоназначен работник / прислужник-чистач/, който има трудов стаж и преди 01.07.2007г. , като е осъществявал административна трудова дейнос от 1983г до момента. Трябва ли да взема в предвид трудовия стаж от 1983г. до 01.07.2007г. по действащата до този момент Наредба./целия трудов стаж/, а след тази дата съгласно чл.12 от НСОРЗ. Или да се признае за целия период от 1983г. до момента, тъй като длъжността не изисква специалная квалификация. Благодаря!

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работа при изпълнението на тази длъжност. Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност в предприятието. Поради това, работодателят е този който, следва да прецени коя от заеманите предходни длъжности са сходни или със същия характер предвид длъжността, която заема работникът или служителят в предприятието, при спазване изискванията на Вътрешните правила за работната заплата.

21.08.2025 ID:5821
Има ли право лице, работещо по служебно правоотношение съгласно Закона за сържавния служител да работи на граждански договор, като двете дейността са в различна сфера?

За отговор по поставения въпрос следва да се обърнете към Дирекция“ Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.

21.08.2025 ID:5818
Здравейте! Във връзка с Ваш отговор 01.07.2025 ID:5558 на въпрос „Полагат ли се и в какъв размер (за колко дни, един или два) командировъчни дневни пари при командировка в период от 21,30 ч. до 03,00 ч. на следващия ден?“, отговаряте, че: -Поради липса на нощувка работникът или служителят има право на дневни пари в размер от 50 на сто в съответствие с чл. 19, ал. 2 от НКС. -Поради обстоятелството, че командироването се извършва в рамките на два календарни дни, на работника или служителя се дължат дневни пари в размер на 50 на сто от дневните пари за два дни. Във връзка с горното, моля да доуточните: Съгласно чл. 19, ал. 2 от НКС на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Командированият е с регламентирано работно време от 8 часа. От 21,30 ч. до 03,00 ч. на следващия ден, са 2 ч и 30 мин за първия и 3 часа за втория календарен ден. Изпълнението на задачата по време на командировката е без прекъсване. Моля за Вашето конкретно мнение: В какъв размер се полагат дневни пари: 2 х 20 лв., 1 х 20 лв. или не се полагат дневни пари? С уважение: ХХХ

В отговорите на предходно задаваните въпроси, изрично е посочено нашето мнение, че в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната (НКС), на командированото лице в описаната хипотеза следва да се дължат дневни пари за два дни в размер на 50 на сто от дневните пари по чл. 19, ал. 1 от НКС, т.е. по 20 лева на ден или общо 40 лева за двата календарни дни, през което е командировано лицето.НС

20.08.2025 ID:5815
Здравейте, служител излиза в майчинство тази година (45 дни преди термина започват през септември 2025) и към момента има неизползван платен отпуск от 2023, 2024 и 2025 година. Може ли да използва отпускът от 2023 година след като се върне от майчинство (в 2026 или 2027 година) или ще бъде изгубен по давност? Благодаря.

Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и и отпуските в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В тази връзка и доколкото в запитването няма данни да е имало пречка за работничката или служителката да ползва полагаемия се отпуск за 2023 г и 2024 г., преди излизането в оптуск по майчинство, считаме,че правото на ползване на отпуск за 2023 г.ще се погаси по давност в края на 2025 г., а за 2024 г. – в края на 2026 г. След започване на поюлване на отпуска за бременност и раждане и отглеждане на дете приложима разпоредба относно давността на отпуска е чл. 176а, ал. 2 от КТ. Според нея, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Поради това правото на позлване на платения годишен отпуск за 2025 г и следващите календарни години от периода на майчинството щ се погаси по давност 2 години след завръщането на работа. ГЕ

20.08.2025 ID:5814
Здравейте, баща на две деца съм – съответно на 7 и на 2 ½ години. Съпругата ми е работеща по служебно правоотношение. Ползвам за първи път отпуск по реда на чл.167а от КТ в размер на 3 месеца за отглеждане на детенцето ни, което е на 2 ½ години. Бих искал да помоля за разяснения по следните въпроси: 1/ Имам ли право да ползвам отпуск по реда на чл. 164в от КТ отново за по-малкото ни детенце, след като вече съм ползвал неплатен отпуск съгласно чл. 167а? 2/ Имам ли право да ползвам отпуск по реда на чл. 164в от КТ за детенцето ни, което е на 7 години, преди то да навърши 8 години? 3/ Имам ли право на отпуск съгласно чл. 167а от КТ за детенцето ни, което е на 7 години, до навършването му на 8 години? Ако имам това право, то предвид използваните вече 3 месеца за отглеждане на другото ни детенце, какъв е остатъчният времеви размер на отпуск, който мога да ползвам за отглеждане на 7-годишното ни дете? Благодаря много предварително!

Уважаеми господине, Съгласно чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (отпуск за бременност и раждане вместо майката), чл. 164, ал. 3 (отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вместо майката), чл. 164б, ал. 2 и 5 (отпуск при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител) от КТ. Когато бащата (осиновителят) е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 за период, по-кратък от два месеца, той има право на отпуск в размер на разликата между два месеца и ползвания отпуск. Видно от разпоредбата ползването на неплатен отпуск отпуск от бащата по чл. 167а от КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст не се отразява на отпуска по чл. 164в, ал. 1 от КТ. Следователно и предвид данните в запитването няма пречка за ползване на пълния размер на отпуска по чл. 164в от КТ за малкото дете до навършване на 8-годишна възраст. Отпуските по чл. 164в и чл. 167а от КТ се полагат по отделно за всяко дете. Предвид на това бащата има право и на платен отпуск по чл. 164в от КТ и неплатен отпуск по чл. 167а от КТ до навършване за всяко от децата, ако са изпълнени условията по разпоредбите. (СР)

18.08.2025 ID:5808
Здравейте, Моля за разяснение относно начина на изчисляване на трудовия стаж в следната хипотеза: Работник е постъпил на работа на 30.06.2025 г., а трудовото му правоотношение е прекратено на 30.08.2025 г. При това положение следва ли трудовият му стаж да бъде отчетен като точно 2 месеца, или като 2 месеца и 1 ден? Въпросът е във връзка с чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж.

ID: 5808 Име: Мадлена Фамилия: Илиева Описание: Здравейте, Моля за разяснение относно начина на изчисляване на трудовия стаж в следната хипотеза: Работник е постъпил на работа на 30.06.2025 г., а трудовото му правоотношение е прекратено на 30.08.2025 г. При това положение следва ли трудовият му стаж да бъде отчетен като точно 2 месеца, или като 2 месеца и 1 ден? Въпросът е във връзка с чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж. IP: 213.226.46.3 Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2024 г., в сила от 1.06.2025 г.) при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. Според ал. 3 на чл. 9 от наредбата при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. От запитването е видно, че работникът е постъпил на работа на 30.06.2025 г., т.е. през м. юни 2025 г. е изработен 1 ден. Месец юли 2025 г. се признава за пълен. Трудовият договор е прекратен, считано от 30.08.2025 г – събота, а 31.08.2025 г. е неделя и следователно са изработени всички 21 работни дни през месеца и той се признава за пълен. За посочения период 30.06.2025 - 30.08.2025 г. трудовият стаж, изчислен съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж е 2 месеца, 1 работен ден. ЛТ/