03.07.2025 ID:5577
Служител е назначен на основен трудов договор при условията на 4-часов работен ден и на договор за допълнителен труд при същия работодател /чл.110 КТ/ за още 4 часа, като и за двете длъжности размерът на платения годишен отпуск е 30 дни. Предстои прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд и изменение на трудовото правоотношение по основния трудов договор с допълнително споразумение, с което се изменя работното време - от 4 на 8 часа. Моля за Вашето становище, следва ли при прекратяване на договора за допълнителен труд на служителя да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и в какъв размер, както и следва ли да се преизчисли полагаемия платен годишен отпуск по основното трудово правоотношение.

Уважаема госпожо, Правото на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се поражда от работа по трудово правоотношение. Принципът е, че по всяко от трудовите правоотношения, по които работникът или служителят работи, той има право на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 22, ал. 1, изречение последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 355, ал. 1 и 2 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В конкретния случай, предвид посоченото че основният и трудовият договор за допълнителен труд са с 4 часова продължителност на работния ден, работникът или служителят има право на пълния размер на полагащия се за длъжностите платен годишен отпуск. Увеличаването на продължителността на работния ден по основното трудово правоотношение в конкретния случай няма да се отрази на размера на платения годишен отпуск. При прекратяване на трудово правоотношение, вкл. по сключен трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал 1 от КТ). Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). В тази връзка при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 110 от КТ работодателят следва да начисли и изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. (СР)

03.07.2025 ID:5575
Здравейте, моля за разяснение дали при назначаване на нов служител в полета 30 и 31 на ЕЕТ се подава само стажът натрупан при работодателя или и общия стаж от предходни работодатели. Благодаря Ви за отделеното време.

Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. Следва да се има предивид, че при подаване на електронен трудов запис при сключване на трудов договор или при акт за назначаване, издаден след 31.05.2026 г. се попълват всички точки от ЕТЗ без 16, 16А, 17, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32. От друга страна, в чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, при прекратяване на трудовия договор в т. 30 и т. 31 от ЕТЗ следва се впише времето, което се признава за трудови стаж и съответно времето, което не се признава за трудов стаж, на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването в години, месеци и дни във формат (ггммдд). Поради това няма основание работодателят да вписва трудов стаж „натрупан“ при предходни работодатели.ПР

03.07.2025 ID:5574
Здравейте, Питането ми е свързано с Наредба за вписване в регистъра на заетостта и по-специално с попълване на данни в Приложение № 1 от наредбата, т. 31 „Продължителност на времето, което НЕ се признава за трудов стаж“. Данните в клетката в календарни или в работни дни се изчисляват? Във връзка с питането ми описвам следния казус: Лице ползва неплатен отпуск без осигурителен стаж за целият месец май 2025 г. На 03 юли 2025 г. на лицето е прекратен трудовият му договор. В този ред на мисли каква информация трябва да се запише в т. 31 – 19 дни или 1 месец. Предварително благодаря за Вашия отговор.

Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 КТ). Когато е ползван неплатен отпуск над 30 работни дни времето не се признава за трудов стаж. Следователно в т. 31 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта се попълва продължителността на времето, което не се признава за трудов стаж в години, месеци и дни (работни). В случая следва да се попълнят 19 дни (работни). ЛТ/

03.07.2025 ID:5573
Здравейте. Въпросът ми е относно изплащане на отпуска. Кога се изплаща (превеждат парите) от отпуска? Преди излизане в отпуска или след (връщане) самата отпуска? Благодаря за отговора.

Съгласно чл. 41 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските възнаграждението за времето на ползването на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника и служителя най-малко 3 дни преди началото на ползването, а когато няма искане - по реда на изплащане на трудовото възнаграждение. ЛТ/

02.07.2025 ID:5572
Кога се изплащат Дневни пари (командировъчни) на командироования. Има ли срокове.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета.

02.07.2025 ID:5571
Здравейте! Моля за отговор на въпроса - зачита ли се за трудов стаж платена студентска практика, която съм положила по силата на издадено ми Удостоверение за проведена студентска практика в реална работна среда Проект BG05PO001 - 3.3.07-0002 "Студентски практики"? Благодаря предварително! С уважение, М.М-П

На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ), за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случай че работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Периодите на включване в школи и курсове за преквалификация, вкл. на безработни лица по реда на Закона за насърчаване на заетостта, не се вписват в трудовата книжка. Документ, въз основа на който може да се признае трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ е свидетелство за професионална квалификация или удостоверение за професионално обучение, издадено на основание Закона за професионалното образование и обучение. Предвид спецификата на зададения въпрос може да се обърнете за информация към ръководителя на проекта и/или към Министерството на образованието и науката. ЛТ/

02.07.2025 ID:5570
Здравейте! На основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ се прехвърля обособено звено на нов работодател. Следва ли се сключат допълнителни споразумения с работниците/служителите при положение, че няма промяна в трудовите им правоотношения, с изключение на работодателя. Предварително благодаря!

Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните (работодател и работник/служител). “Данните” са определени в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. За работодател - юридическо лице или едноличен търговец данните са: наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец). При промяна на данните на работодателя е необходимо това обстоятелство да бъде отразено, като страните подписват допълнително споразумение към трудовия договор. Не е необходимо подписването на „нарочно“ допълнително споразумение. Актуалните данни за работодателя може да бъдат отразени и при подписване на допълнително споразумение за изменение на някой от елементите на съдържанието на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ. В запитването се посочва, че е налице промяна на работодателя на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Следва да се има предвид необходимостта работодателят да изпълни задължението си за подаване на електронен трудов запис (ЕТЗ) и вписване на данни в регистъра на заетостта в съответствие с чл. 8, т. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. В случая ЕТЗ се подава съгласно приложение № 2, като в т. 11 се попълва датата на сключване на трудовия договор съгласно подадените данни с ЕТЗ от приложение № 1 при предходния работодател. ЛТ/

02.07.2025 ID:5569
В случай, че се прекратява основен трудов договор поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със служител, с който е сключено допълнително споразумение по чл.259 от Кодекса на труда за изпълнение друга длъжност, в електронния трудов запис за прекратяването на основния трудов договор ще се впише основанието за прекратяване "027", продължителност на времето, което се признава за трудов стаж и обезщетението по чл.222, ал. от Кодекса на труда. При подаването на електронен трудов запис за прекратяването на допълнителното споразумение по чл.259 от КТ, какво основание следва да се впише, тъй като това допълнително споразумение се прекратява заедно с основния трудов договор? Също така, полето за продължителност на трудовия стаж, ако има вписване, то ще се дублира с трудовия стаж, положен по основния трудов договор, а допълнителната раота се е извършвала в рамките на работното време по основния трудов договор. Обезщетението по чл.222, ал.3 следва ли да се посочи и в електронния трудов запис за прекратяването на споразумението по чл.259 от КТ и ако да, то няма ли също да се дублира?

Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 КТ. Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника/служителя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3), като страните сключват трудов договор. Съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 1-во от Кодекса на труда (КТ) в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Редът и данните, необходими за извършване на вписване, се определят с Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ). От изложената фактическа обстановка е видно, че поради прекратяване на основния трудов договор се прекратява и трудовият договор по чл. 259 КТ. С прекратяването на основния трудов договор се прекратява и вътрешното заместване. Когато се вписват данни относно прекратяването на трудовия договор по чл. 259 КТ, в т. 27 „Основание за прекратяване“ от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от НВРЗ се попълва код за основанието за прекратяване на правоотношението, като в случая кодът е „064 – друго“. При прекратяване на договора по чл. 259 КТ не е необходимо да се вписват данни за: - изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор (поле 29); - продължителност на времето, което се признава за трудов стаж (поле 30); - продължителност на времето, което не се признава за трудов стаж (поле 31). Тези данни се подават при прекратяване на трудовото правоотношение, което заема съответният работник или служител, преди сключването на договора по чл. 259 от КТ. ЛТ/

01.07.2025 ID:5563
При попълване на електронен трудов запис към НАП за сключен договор по чл.259 от КТ, какво следва да се попълни в поле 23А "Продължителност на работното време", при условие, че работата се извършва в рамките на законоустановеното работно време по основния трудов договор, аналогично - какво следва да се попълни в поле 24 "Дни уговорен платен годишен отпуск по трудово правоотношение"?

Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 КТ. Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От запитването е видно, че трудовите задължения на отсъстващия работник или служител по договора по чл. 259 КТ за заместване се изпълняват в рамките на установеното работно време по основния трудов договор. Поради това поле 23А „Продължителност на работното време“ не се попълва. Когато не е договорен платен годишен отпуск в договора по чл. 259 от Кодекса на труда (КТ) в поле 24 на електронния трудов запис не следва да се вписват данни. ЛТ/

01.07.2025 ID:5562
Здравейте! Имаме проблем при подаване на ЕТЗ за прекратяване на допълнителен трудов договор по чл.111 от КТ. В поле 30 на ЕТЗ трябва да има някакво вписване, поради което ръчно вписваме "000000", тъй като при този тип договори не се изчислява трудов стаж. Въпреки това в получения Протокол от НАП излиза следното съобщение: "Невалидна стойност в поле "Продължителност на времето, което се признава за трудов стаж". Като допълнение - по този начин минаваха ЕТЗ-тата през първата половина на м.06. Направихме консултация със служител на НАП, който ни насочи към техния кол-центъра, а от там ни препратиха към вас, с аргумента, че в наредбата има изискване за посочване на трудов стаж в ЕТЗ. Как да оформим ЕТЗ, за да спазим съответните изисквания и срокове?

Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване.ПР/ГЕ

01.07.2025 ID:5559
Здравейте! Лице назначено на ТД по чл.114 и полагащо труд 5 дни в месеца по 8 часа - как би следвало да се попълнят полета 23 и 23А от ЕТЗ - код за работно време и продължителност на работното време? Дните са по график и не са точно фиксирани. Благодаря

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор се определя продължителността на работния ден или седмица. Според чл. 349, ал. 1, т. 13 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на работното време. В тази връзка в Наредбата за вписване в регистъра по заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение работодателите да вписват в в т. 23 и 23А на електронните трудови записи (ЕТЗ) данни за продължителността на работното време. В т. 23 на ЕТЗ следва да се вписват код 1, когато в трудовия договор продължителността на работното време е определена за ден, а с код 2 при определена седмична продължителност на работното време. Съответно в т. 23А на ЕТЗ следва да се вписват данни за продължителността на работния ден (до 8 часа), когато в т. 23 е попълнен код 1, или на работната седмица (до 40 часа), когато в т. 23 е попълнен код 2. В тази връзка в т. 23 и 23А на ЕТЗ се вписват данни относно продължителността на работното време, уговорена в трудовия договор, като няма значение начинът на неговото изчисляване (сумирано или подневно).ПР

01.07.2025 ID:5558
Здравейте! Във връзка с Ваш отговор 07.08.2024 ID:3972, полагат ли се и в какъв размер (за колко дни, един или два) командировъчни дневни пари при командировка в период от 21,30 ч. до 03,00 ч. на следващия ден?

В отговор на въпрос с ID:3972 е посочено, че според чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС) командировките се определят в календарни дни. Поради това работникът или служителят има право на дневни пари за всичките календарни дни, през които е командировката. От запитването е видно, че работникът или служителят не нощува в населеното място, където е командирован, като няма предвидени квартирни пари. Поради това той има право на дневни пари в размер от 50 на сто в съответствие с чл. 19, ал. 2 от НКС. Поради обстоятелството, че командироването се извършва в рамките на два календарни дни, по наше мнение на работника или служителя се дължат дневни пари в размер на 50 на сто от дневните пари за два дни.НС

01.07.2025 ID:5557
Кък се оформя обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ в Електронния тредов запис?

Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 15 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3. В тази връзка, няма нормативно изискване за вписване на данни за изплатено обезщетенеи по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ в единния електронен трудов запис.ПР

30.06.2025 ID:5556
Работник ще бъде назначен от 01.07.25 г. Предишния му работодател е подал в ЕТЗ ползван отпуск 12 работни дни за 2015 г. С какъв брой работни дни платен отпуск ще разполага в нашата фирма - 8 работни дни т.е. разликата до 20 работни дни или 010 работни дни т.е. пропорционално на 6-те месеца до края на годината .

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. От данните в запитването е видно, че при предходния работодател не е използван пълният размер на полагаемия се основен платен годишен отпуск на работника (който е не по-малко от 20 работни дни годишно съгласно чл. 155, ал. 4 КТ), а 12 работни дни (приемаме, че годината е грешно посочена – не „2015“, а „2025“). За да бъде правилно определен размерът на основния платен годишен отпуск на работника до края на календарната година при настоящия работодател, са необходими допълнителни данни – какъв е размерът на полагаемия се основен платен годишен отпуск при предходния работодател (20 работни дни или повече, договорени с индивидуален или колективен трудов договор) и на коя дата е прекратен трудовият му договор. В тази връзка е важно да се отбележи, че на основание чл. 128а, ал. 1 КТ предходният работодател, по писмено искане на работника или служителя, е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, вкл. за размера на платения годишен отпуск, в 14-дневен срок от искането. ЛТ/

30.06.2025 ID:5553
За времето на майчинство служителката има ли право на допълнителен платен годишен отпуска за ненормиран работен ден, освен тези 20 работни дни, съгласно ал. 4 на чл. 155 от КТ?

Допълнителният платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ се предоставя на работници и служители поради особения характер на работата им, за които е установен ненормиран работен ден по реда на чл. 139а КТ, и компенсира работата над редовното им работно време в работни дни, т.е. когато полагат труд по трудовото правоотношение. Поради това, когато работничка или служителка не е работила при условията на ненормиран работен ден поради ползване на законоустановен отпуск по майчинство, тя няма право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ за същия период. ЛТ/

30.06.2025 ID:5552
Ползвам 11 месеца/ със съгласието на бащата на детето/ неплатен отпуск по чл.164 А при основния си работодател. Назначена съм и на 4 часов допълнителен трудов договор на осн. чл. 111 от КТ при друг работодател. През целия период ходя на работа само при втория си работодател. Следва ли основният ми работодател да начисли полагаем платен годишен отпуск по чл.155 от КТ за този период?

Уважаема госпожо, В чл. 22, ал. 1, изр. последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е регламентирано, че размерът на платения годишен отпуск за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в предприятието, в което работи. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) за трудов стаж се признава времето на ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка изрично в чл. 167а, ал. 8 от КТ е установено, че времето, през което се ползва неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се признава за трудов стаж. Следователно, за периода на неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 8 от КТ се полага платен годишен отпуск. (СР)

30.06.2025 ID:5551
Здравейте, при попълване на ЕТЗ, т.30 в случай на освобождаване на лица, назначени с допълнителен трудов договор, по чл. 114 от КТ - почасова заетост, по график, следва да не се отразява трудов стаж при освобождаване, но софтуерът не позволява да се въведе нула и не приема записа за валиден. Какво следва да се отрази в т.30 при такива случаи?

Разпоредбата на чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) предоставя право на работника или служителя да сключва трудов договор и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата, времето на работа по този договор се признава за трудов стаж с всички произтичащи от това последици. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по всяко трудово правоотношение. В тази връзка считаме, че при прекратяване на трудов договор по чл. 114 от КТ в т. 30 от ЕТЗ следва се впише трудовият стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването.ПР

30.06.2025 ID:5549
Здравейте, била съм в майчинство до 28.11.2024 г. Върнах се на 29.11.2024г на работа за един ден, след което пуснах платен годишен отпуск.През май месец имаше увеличение на заплатите на служителите в моята структура със задна дата от 01.01.2025 г. На мен полага ли ми се това увеличение? Благодаря предварително за Вашият отговор!

Според чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Предвид изложеното и представените в запитването данни следва, че към възнаграждението за ползван платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ следва да Ви се изплати и добавката по чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ. ГЕ

30.06.2025 ID:5548
Здравейте, лице е назначено в предприятието по чл.111 от месец декември 2024г. В месец юни 2025 г. уведомява работодателя, че трудовия му договор при основния работодател е с променено работно време на 8ч от месец януари 2025 г., като това уведомяване е направено с писмо с Вх.№ месец юни. В нарушение ли е работодателя, ако в м. юни удържи платения клас прослужено време при него за периода от м.януари до м. май 2025г., а от м. юни 2025г не начислява клас прослужено време.

В чл. 272 от Кодекса на труда изрично са изброени случаите, при които е допустимо да се правят удръжки от трудовото възнаграждение без съгласието на работника или служителя. От тази разпоредба следва, че само ако работникът или служителят даде съгласието си, то работодателят може да направи удръжки в случая, описан в запитването. ЛТ/

30.06.2025 ID:5547
Здравейте! На 28.05.2025 год. зададох въпрос с ID 5347, но до момента няма отговор на същия. Въпросът беше във връзка с прекратяване на безсрочен трудов договор на лице с ТЕЛК по негово желание, като в ЕР на ТЕЛК е записано, че лицето може да изпълнява настоящата си длъжност. В действителност обаче това е невъзможно поради здравословното ми състояние, но работодателят не желае да прекратим договора по чл.325, ал.1, т.9. Съгласен е само "по взаимно съгласие", но по този начин губя правото на обезщетение за безработица за 12 месеца при стаж над 20 години и неползвано такова обезщетение досега. Ще загубя и обезщетението от две брутни заплати по чл.222 КТ. Допустимо ли е да подам заявление за прекратяване на договора на основание чл.325, ал.1, т.9? Или по чл.327, ал.1, т.1, което ми се струва по-малко възможно, тъй като работодателят би твърдял, че е осигурил подходяща работа? Но пък в отговор на въпрос с ID 5378, който е за идентичен на моя случай, сте отговорили, че може лицето да прекрати договора по този член, въпреки че цитираната съдебна практика касае т.2 и 3 от чл.327, ал.1, но вероятно се отнася и за т.1. Моля за отговор, тъй като ми е невъзможно да продължа да изпълнявам трудовите си задължения! Ползвам отпуск за временна неработоспособност в момента, но дните са ограничени по Наредбата за медицинската експертиза и нямам изход. Извинявам се и благодаря предварително!

В чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда (КТ)е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. Предвид горното, единствено здравният орган има право на преценка доколко конкретното освидетелствано лице има право на работа и при какви условия, както и необходимо ли е трудоустрояване или не. Дали има законово основание трудовият договор на лицето да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, се преценява от работодателя. При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание /чл. 222, ал. 2 КТ/. Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 2, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.