|
10.06.2025 ID:5417
Здравейте. Наша служителка придобива право на ПОСВ февруари 2022г. Подала си е заявление за пенсиониране някъде тогава. За да може да й бъде изплатено обезщетението за пенсиониране, считано от 04 март 2022 трудовото правоотношение е прекратено. Считано от 07 март 2022 г. лицето е назначено отново при нас и работи към настоящия момент. Сега се налага да бъде съкратена. Може ли да използваме т.10б на чл.328? Притеснява ме следното: условието на 328/1/10б е лицето да е придобило и упражнило правото си на пенсия към момента на сключване на договора. Правото е било придобито,но предвид,че решенията излизат 2-3 месеца по-късно, може ли да считаме,че е било и упражнено? Дано съм обяснила добре. Благодаря предварително.
Уважаема госпожо,
Общото правило, уредено в чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако необходимите документи са подадени в 2 – месечен срок от тази дата; или от деня на подаването им, ако са постъпили в НОИ след 2-месечния срок. Следователно, законът и в двата случая изрично сочи датата, към която се счита, че правото на пенсия не само е придобито, но и е реално упражнено, като в първата хипотеза – датата на придобиването и упражняването се счита, че съвпадат; а при втората хипотеза – датата на упражняването е датата на подаване на заявлението, а придобиването на правото е по-рано във времето. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд (Решение № 218/ 19.06.2015 г. на IV ГО), като изрично се посочва, че правото на пенсия възниква за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона предпоставки и се осъществява като се следва определена административна процедура. Тя започва със заявление на правоимащото лице до съответния териториално компетентен осигурителен административен орган, който със свое разпореждане отпуска или отказва отпускането на пенсия. Датата на отпускане на пенсията, която е завършващ административната процедура елемент е и моментът, към който следва да се счита, че правото на пенсия е упражнено от съответното лице с всички произтичащи от това правни последици.
Предвид изложеното, релевантният момент за преценка на условието по чл. 328, ал. 1, т.10б КТ, дали трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният орган е отпуснал пенсията в съответния размер. (СР)
| 10.06.2025 ID:5415
Приключва ли се трудова книжка на освободен на 10.06.2025 година работник към тази дата или са записва само стажа към 01.06.2025 година без да се записва основанието за освобождаване по Кодекса на труда? Благодаря предварително!
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Бихме искали да обърнем внимание, че тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва. В този смисъл и предвид описаните в запитването данни, считаме, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение- 10.06.2025 г. на работника или служителя следва да бъде връчена трудовата книжка, оформена съгласно § 24 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г. , а относно самият факт на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следва да подаде съответният ЕТЗ, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 4 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. ГЕ
| 10.06.2025 ID:5413
След приетата Наредба за трудовия стаж в сила от 01.06.2025 г. хартиените трудови книжки отпаднаха, както и всички дневници в които се вписваха трудовите книжки. Въпросът ми е няма ли да сведете някакви указания за хартиените трудови книжки, които не са използвани и за дневниците, дали трябва да се архивират?
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (в сила до изм. и доп., бр. 65 от 2.08.2024 г., в сила от 1.06.2025 г.) неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневниците и екземпляр от издадените удостоверения
се съхраняват при работодателя в продължение на 50 години. По наше мнение, независимо от отмяната на разпоредбата, в сила от 1.06.2025 г., работодателят следва да съхранява неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневниците и екземпляр от издадените удостоверения до изтичане на срока за съхранение - 50 години. ЛТ/
| 10.06.2025 ID:5412
Добър ден!
Пиша Ви във връзка с преминаването от хартиени към електронни трудови книжки, тъй като имаме разногласия относно оформянето на ТК.
Съгласно § 24 от ПЗР на ЗИДКТ в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г.трябва да бъдат офореми трудовите книжки от работодателите като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г.Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от ПЗР на ЗИДКТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, в колона 7(дата на прекратяване) и в колона 8(основание за прекратяване)според мен не би тряблало да се вписва нищо.
Моля за компетентен отговор от Ваша страна.
Благодаря Ви предварително!
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Бихме искали да обърнем внимание, че тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва.ГЕ
| 10.06.2025 ID:5411
Здравейте, съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), във връзка с оформянето на трудовите книжки на работниците и служителите към 1 юни 2025 г. възниква следния въпрос: до коя дата включително трябва да се изчисли продължителността на трудовия стаж и коя дата трябва да се запише като крайна такава в печата с цифри и думи. Моето разбиране е, че тъй като от 1 юни са в сила електронните трудови книжки и електронните трудови записи, стажът, положен от работника или служителя към 1 юни 2025 г. е всъщност стажа до предходния ден включително - 31 май. Моля за яснота по темата! Благодаря предварително!
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Бихме искали да обърнем внимание, че тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва.ГЕ
Обръщаме внимание, че според § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на КТ трудовата книжка, издадена преди влизането в сила на този закон (01.06.2025 г.), е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. По тази причина, считаме че трудовите книжки следва да бъдат оформени към 31.05.2025 г. ГЕ
| 09.06.2025 ID:5409
ПОДАВА ЛИ СЕ ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОМАНДИРАВКА В ЕС ЗА 3Р.ДНИ С ЕЛЕКТРОНЕН ТРУДОВ ЗАПИС, Т.Е. ПО - МАЛКО ОТ 30 Р.ДНИ?
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!
От запитването не е ясно основанието за командироване в ЕС. В случай, че командироването е по реда на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. Според нея не се подава електронен трудов запис при изменение на мястото на работата в случаите на командироване по реда на Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г., или на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г.
В случай, че се касае до командироване по смисъла на чл. 121а, ал. 1от КТ ( в рамките на предоставяне на услуги) следва да се има предвид следното. Според чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги при командироване на работници или служители (НУРКИНРСРПУКРС)в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Задължителните реквизити на споразумението са регламентирани в чл. 2, ал. 2 от същата наредба. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 7 от тази наредба не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1 от наредбата.
Следва да се има предивид и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), според която работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок от командироване по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Следователно, във всеки случай на командироване на работник или служител на оснвание чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се подаде ЕТЗ съгласно цитираната разпоредба от НВРЗ. В тези случаи според указанията към приложение № 1 за основание на допълнителното споразумение се попълва код 018, като в т. 22 се попълва код "00000" и след изтичане срока на командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ се подава ЕТЗ, като се посочва код по ЕКАТТЕ, където е мястото на работа на лицето в България. ГЕ
| 09.06.2025 ID:5407
Във връзка с прилагането на вътрешните процедури за управление на отпуските във фирма, бихме желали да получим разяснение по следните въпроси:
Допустимо ли е, съгласно действащото българско трудово законодателство, предоставянето на платен годишен отпуск в размер на половин работен ден (0.5 дни или 4 часа), когато служителят работи при условията на нормално (несумарно) работно време?
В случай че работодателят използва електронна система за управление и одобрение на отпуските, в която служителят подава заявка, а прекият ръководител одобрява отпуската през системата, следва ли да се изисква допълнително подписване на хартиена декларация или заявление от страна на служителя, за да се счита неговото волеизявление за валидно съгласно законовите изисквания?
Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 от КТ).Следва да се има предвид, че според българското трудово законодателство отпускът се разрешава и ползва в работни дни, а не в часове.
По отношение запитването Ви относно използването на електронна система за подаване и съхраняване на документи, свързани с трудовото правоотношение, в т.ч и молбата за отпуск-при подаване на искане за ползване на отпуск чрез тази система, не е необходимо допълнително подаване на искане и на хартиен носител, ако използването на електронната система е съобразено с нормативните изисквания, регламентирани в Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя. ГЕ
| 09.06.2025 ID:5406
Допустимо ли е при нарушение на трудовата дисциплина-закъснения, неявяване на работа, явяване на работа в нетрезво състояние и др. работодателят да лиши работника от ваучери за храна или да му даде в по-малък размер?
Разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) дава възможност на работодателите да осигуряват организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като елемент на социално-битовото и културното обслужване (СБКО) в предприятието. Начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293, ал. 1 КТ). В тази връзка няма пречка да се дават и ваучери за храна, когато това е решението на общото събрание.
По своята същност ваучерите за храна са социална придобивка, която се предоставя на наетите лица, за да облекчи тяхното трудово ежедневие, т.е. този вид социални разходи предполагат техният ползвател да се явява на работа. В тази връзка и от гледна точка на трудовото законодателство считаме, че предоставянето на ваучери за храна може да се обвързва с отработеното време, доколкото те заместват организираното от работодателя хранене по смисъла на чл. 294, т. 1 КТ. Поради това сме на мнение, че при неявяване или отстраняване от работа може да не се предоставят ваучери за храна за съответния ден. ЛТ/
| 07.06.2025 ID:5403
Слитано от 03.02.2025г след 2години майчинство, прекратихме трудови правоотношения по взаимно съгласие. Позиция учител в детска градина. Имам 80дни неизползван ПГО за 2023,2024 и 2025г След 2 разговора по въпроса за изплащане на обещетенията ми се казва, че има време и се отлага във времето вече 4ри месеца. Въпросът ми е :До кога предишният ми работодател има право да забавя изплащането на обезщетенията?
Съгласно чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение (в т.ч. обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ), се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Бихме искали да обърнем внимание, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда".НС
| 06.06.2025 ID:5401
Здравейте!
Назначена съм на безсрочен трудов договор на 01.02.2024 г. с предизвестие 2 месеца. От 15.10.2024 г. съм студент редовна форма на обучение, степен магистър.
Мога ли да се възползвам от условието, указано в чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие?
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. За да бъде приложимо това основание за прекратяване, следва да е налице „продължаване на образованието“ в редовна форма на обучение. Предвид изложеното и посочените данни в запитването, няма пречка трудовия договор да бъде прекратен от работника или служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ в настоящия случай.ПР
| 06.06.2025 ID:5399
Работа като трудотерапевт в ДПЛФУ от 6г.от 2022г.с приемането на новия закон за СУ персонала е разпределен на групи.Но моята заплата е определена от препоръчителни специалисти в група подпомагащи.При запитване на работодател защо той ми отговори,че не съм отговаряла за длъжността.Искам да попитам правилно ли е това решение или е по преценка на работодател?Благодаря!
Поставения въпрос, следва да отнесете в рубриката "Социални услуги".
| 06.06.2025 ID:5397
С Решение № 48 на Министерския съвет от 27.01.2006 г. 23 юни се обявява за Ден на служителя в държавната администрация. Въз основа на основанията към цитираното решение счита ли се 23 юни - професионален празник на държавните служители за неприсъствен (неработен) ден?
По въпроси свързани с държавната служба, следва да се отнесете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.
| 06.06.2025 ID:5396
Здравейте! Държавен служител съм на длъжност "младши експерт" Месец декември 2024 г. на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация ми беше повишена индивидуалната основна месечна заплата (ИОМЗ), като беше определена степен 2 на ИОМЗ, при условие че към този момент професионалния ми стаж като държавен служител е над 8 години и половина в една и съща държавна администрация. Законно ли е определена степен 2 на ИОМЗ съгласно нормативната разпоредба ?
По въпроси свързани с държавната служба, следва да се отнесете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.
| 06.06.2025 ID:5395
Здравейте, по кой от двата метода трябва да се изчислява стажа, който ще бъде вписан в кл.30 на Електрония трудов запис: Първи метод - Съгласно Кодекса на труда, при спазване на изискванията на чл. 352, съгласно който за трудов стаж се признава и времето през почивни и празнични дни. В изчисленията е заложен “метода на изваждането”, при който за един месец се приемат 30 дни. Това е възприетия метод в практиката на НОИ или Втори метод - На база на реално отработените месеци и дни по календар и съгласно чл. 9. (4) от Наредба за трудовия стаж. При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни, трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци.
Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355 от Кодекса на труда и в Наредбата за трудовия стаж (НТС).
Съгласно чл. 9, ал. 1 – 4 НТС:
(1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време.
(3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен.
(4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. ЛТ/
| 06.06.2025 ID:5394
Здравейте! Служител е използвал 5 работни дни платен отпуск при полагаеми 8 работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение останалите 3 дни са изплатени на лицето като обезщетение съгласно чл.224 от КТ. Във връзка с вписването на ЕТЗ /ел.труд.записи/ в регистъра на заетостта какво би следвало да се попълни в т.25 за дни използван платен годишен отпуск? Използваните 5 работни дни или 8 работни дни с включени трите дни, изплатени като обезщетение?
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 18 от Кодекса на труда (КТ) eдинният електронен трудов запис съдържа данни за дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението. Според чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото или на служебното правоотношение.
Според т. 25 от Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис към Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от НВРЗ се попълва броят работни дни на използвания платен годишен отпуск през съответната година до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Обръщаме внимание, че в т. 25 не се вписват данни за изплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и поради това няма основание да се подава ЕТЗ с тези данни.
Предвид данните в запитването, в настоящия случай в т. 25 следва да бъдат попълнени 5 използван платен годишен отпуск.ПР
| 06.06.2025 ID:5393
Имаме два въпроса:
1. Казус: Трябва да освободим лицето Х от 11.06.2025г. Назначено е на 01.12.2024г. на 8ч.
В ЕТЗ т.30 за трудов стаж какво трябва да впишем ?!
- вариант 1 - 6 мес. 10 дни
- вариант 2 по Наредбата за трудовия стаж от 01.06.2025г. -6 мес.
/ 7 раб.дни : 21 = 0.33 /
2. Казус: В позицията на ЕТЗ т.25 за ползван отпуск през годината, да вписваме действително ползван отпуск или събран с обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ ?
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, в т. 30 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра по заетостта следва да се подават данни за целия признат трудов стаж (в години, месеци и дни) по настоящото трудово правоотношение със съответния работодател, вкл. и преди 1 юни 2025 г. Трудовият стаж се изчислява в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовия стаж.
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 18 от КТ eдинният електронен трудов запис съдържа данни за дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението. Според т. 25 от Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис към Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от НВРЗ се попълва броят работни дни на използвания платен годишен отпуск през съответната година до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Обръщаме внимание, че в т. 25 не се вписват данни за изплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и поради това няма основание да се подава ЕТЗ с тези данни.ПР
| 05.06.2025 ID:5392
Какво трябва да се посочи в Електронния трудов запис на работниците и служителите, при договорено работно време с нормална продължителност съгл. чл. 136 от КТ при сумирано изчисляване на работното време съгл. чл. 142, ал. (2) от КТ, установено за период от 3 календарни месеца:
В т.23 (Код за работно време):
код 1 – попълва се при определена дневна продължителност на работното време; или
код 2 – попълва се при определена седмична продължителност на работното време.
В т.23а (Продължителност на работното време):
при код 1 (дневно работно време) в т. 23 се попълва – 0 (при заличаване на данните) или от 1 до 8 – при подаване редовни данни или корекция на данни; или
при код 2 (седмично работно време) в т. 23 се попълва – 0 (при заличаване на данните) или от 1 до 40 при подаване на редовни данни или корекция на данни;
Благодаря предварително!
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор се определя продължителността на работния ден или седмица. В чл. 349, ал. 1, т. 13 от КТ изрично е регламентирано, че единният електронен трудов запис следва да съдържа данни за продължителността на работното време. В тази връзка в Наредбата за вписване в регистъра по заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение работодателите да вписват в в т. 23 и 23А на електронните трудови записи (ЕТЗ) данни за продължителността на работното време.
В т. 23 на ЕТЗ следва да се вписват код 1, когато в трудовия договор продължителността на работното време е определена за ден, а с код 2 при определена седмична продължителност на работното време. Съответно в т. 23А на ЕТЗ следва да се вписват данни за продължителността на работния ден (до 8 часа), когато в т. 23 е попълнен код 1, или на работната седмица (до 40 часа), когато в т. 23 е попълнен код 2. В тази връзка в т. 23 и 23А на ЕТЗ се вписват данни относно продължителността на работното време, уговорена в трудовия договор, като няма значение начинът на неговото изчисляване (сумирано или подневно).ПР
| 05.06.2025 ID:5390
1 Въпрос- При подаване на ново ЕТЗ се посочва договореният платен годишен отпуск (примерно 20 дни - записани в трудовия договор). В БКТД се полагат други видове допълнителни отпуски: за членове на синдикати, за майки с две и повече деца, за академични длъжности, както и за хора с ТЕЛК. Как е коректно да се попълни графата 24 - колко дни отпуск трябва да се попълни?
2 Въпрос - При назначаване на нов служител примерно в държавна администрация - трудовият договор се извежда примерно с дата 10.06.2025 г., като същият влиза в сила считано от 20.06.2025 г. Служителят идва по-рано и подписва договора примерно на 15.06.2025 г. Изпълнението на договора започва на 20.06.2025 г. Коя дата се попълва в клетка 10 (датата на издаване или датата на подписване от двете страни).
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Единният електронен трудов запис съдържа данни за уговорения платен годишен отпуск (чл. 349, ал. 1, т. 17 от КТ). Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 24 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписаване в регистъра на заетостта (НВРЗ) се попълва броят на работните дни уговорен платен годишен отпуск. В тази връзка според нас в т. 24 на електронния трудов запис следва да се подават данни за уговорения в трудовия договор платен годишен отпуск, който включва основния, удължения и допълнителния отпуск. Отпуските, които се полагат на работниците и служителите на основание на КТД не следва да се вписват в т. 24 от ЕТЗ.
По отношение на втория въпрос от запитването, следва да имате предивид, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа в писмена форма. В тази връзка, трудовият договор се счита за сключен, когато е подписан от страните по него (работодател и работник или служител). Предвид информацията в запитването, в т. 10 от приложение № 1 следва да се попълни датата на сключване на трудовия договор във формат (ддммгггг) – 15.06.2025 г.ПР
| 05.06.2025 ID:5389
Здравейте,
Във връзка с новите изисквания за електронен трудов запис имам следните въпроси.
При прекратяване на служител на допълнителен трудов договор по чл.110 и чл.111 от КТ, във формата на НАП има две полета с номера 30. (продължителност на времето, което се признава за трудов стаж) и 31. (продължителност за времето, което не се признава за трудов стаж) във формата за създаване на файл за НАП. По закон допълнителният труд не се признава за трудов стаж, а само за осигурителен и следователно работодателят не е бил задължен да вкарва стажа в трудовата книжка.
При създалият се казус какво и как трябва да попълним в тези две полета. Какъв стаж трябва да смятаме – трудов или осигурителен?
Трябва ли да се смята, като намалено работно време когато служителят работи на 1, 2, 3 ч. по трудов договор?
Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права.
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение.
Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях.
Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ).
В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21.
Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание.
Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване.ПР
| 05.06.2025 ID:5388
Срочен договор по чл. 68 ал.1 т.2 е променен с допълнително споразумение на безсрочен по чл. 67 ал.1 т.1. В системата на НАП не фигурира промяната. Поради давност от почти две години, не може да се пусне уведомление към НАП. Мога ли да бъда освободена от длъжност на базата, че не фигурира промяната на договора в безсрочен в системата на НАП? При нежелание за съдействие от страна на счетоводителя, какви стъпки трябва да предприема?
Благодаря предварително!
Основанията за прекратяване на трудов договор са определени в Кодекса на труда (КТ). В тази връзка в КТ няма основание за прекратяване на трудов договор поради подадени/неподадени данни в регистъра на трудовите договори.
Съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 1-во от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта.
Задължението за вписване на данни в регистъра на заетостта не се обвързва с правата на която и да е от страните по трудовия договор да го прекрати на предвидените в КТ правни основания. Задължението за вписването на данни относно прекратяването на трудовия договор възниква след прекратяването му, като работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването (чл. 128а, ал. 3 КТ). ЛТ/
|
|