20.05.2026 ID:7053
Здравейте, Назначена съм на срочен трудов договор във държавно висше училище като преподавател. Според нормативната уредба и длъжностната характеристика за длъжността организирам и провеждам занятия и изпити на студентите в преподаваните от мен дисциплини. Въпросът ми е следния: ако трудовият ми договор изтича преди провеждане на ликвидационната сесия за последната учебна година (обикновено през м. септември, преди началото на следващата учебна година), има ли работодателят правно основание да изисква от мен да проведа ликвидационни изпити в дни, когато вече официално не съм част от трудовия колектив, без да ми заплаща за този труд, обосновавайки се, че това е част от длъжностната ми характеристика и според Правилниците на Университета за формиране на натовареност е включено в трудовите ми задължения? Уточнение: според Правилник за планиране и отчитане на натовареността на академичния състав, "Годишната натовареност се формира от аудиторна заетост", а провеждането на изпити е част от т.н. "извънаудиторна заетост", за която не се предвижда конкретно заплащане - напр. натовареността на преподавател, който води дисциплина с 30 ч. лекции, която завърва без изпит, т.е. оценката се оформя в края на семестъра, е същата, като на преподавател, който води дисциплина с 30 ч. лекции, по която трябва да проведе изпити (редовни, поправителни, ликвидационни) на всички групи в потока, които също могат да бъдат измерени в някакво хронологично време, т.е. заплащането им е едно и също, независимо дали по водените от тях дисциплини се провеждат или не изпити. Ако все пак искам да съм коректна и да изпълня ангажимента по приключване обучението на студентите във водените от мен дисциплини, по какъв нормативен ред следва да стане това, за да се спази трудовото законодателство? С уважение, П.С.

Уважаема госпожо, В Кодекса на труда (КТ) са регламентирани различни видове срочни трудови договори. От запитването може да се предположи, че трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, т.е. за определен срок. Съгласно чл. 325, ал. 1 т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. След деня на прекратяване на трудовия договор, полагането на труд от работника или служителя ще бъде в нарушение на трудовото законодателство. Следва да се има предвид, че КТ изрично забранява на работодателя да допуска до работа работника или служителя без подписан трудов договор. В допълнение трябва да отбележим, че правото на трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, е конституционно установено субективно право на работниците и служителите. В тази връзка в КТ е изрично предвидено, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 от КТ). По останалите проблеми, свързани с организирането на учебния процес във висшето училище, можете да се обърнете по компетентност към Министерството на образованието и науката. (СР)

20.05.2026 ID:7052
След 10 години работа в една и съща фирма полага ли ми се парично обезщетение в размер на 6 заплати

Уважаеми господине, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение в по-високия размер (6 брутне заплати), работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж (през последните 20 календарни години) при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение. С оглед на посоченото в запитването, считаме че ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател. (СР)

20.05.2026 ID:7051
Здравейте, Обръщам се към вас със следния казус: Имаме служител, който е с ТЕЛК, над 50 %, но е навършил годините за пенсия по време на ТЕЛК. Към момента вече е пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Въпросът ми е има ли право на допълнителни 6 дни платен годишен отпуск съгласно Кодекса на труда?

Правото на труд, на отпуски и на др. права по трудово правоотношение са предмет на уредба на Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите актове по прилагането му. За да възникнат съответните права, уредени в КТ, е необходимо работникът или служителят да представи валидно експертно решение на ТЕЛК (с определен срок на инвалидност, който не е изтекъл или с пожизнено определен в решението на ТЕЛК срок на инвалидност). Следователно, когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по КТ. Основният платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни по чл. 319 КТ се полага само на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само за срока на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК. Във връзка с гореизложеното, когато срокът на решението на ТЕЛК, с което е определена 50 на сто трайно намалена работоспособност, е изтекъл, за да се ползва право на отпуск по чл. 319 от КТ, следва на работодателя да се представи валидно експертно решение на ТЕЛК. За целта може да се подаде заявление-декларация за преосвидетелстване по реда на чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. ЛТ/

19.05.2026 ID:7048
Как да изчисляваме класа за прослужено време и квалификация на персонала при условие, че до 2025 година е бил 0.8 за година, а от 2026 година е 0.6?

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. С Постановление на Министерския съвет № 147 от 29.06.2007 г. (ПМС № 147) е определено, че минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 66, ал.1, т. 7 от КТ с трудовия договор се определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В тази връзка, в трудовия договор следва да бъде определен размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което е вид допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. Размерът не може да е по-малък от определения в ПМС № 147, но няма пречка да се уговори по-голям размер.

19.05.2026 ID:7045
Моля за конкретна информация как да се изчисли трудов стаж на лице постъпило считано от 14.05.2025 и напуснало считано от 11.05.2025 г. на 8 ч., какво трябва да се впише в т.30 на ЕТЗ. Според отговор на въпрос номер 5759, „…Обръщаме внимание, че при изработени през отделен месец на годината по-малко от работните дни при изчисляването са вземат предвид работните дни (а не календарните)-стажът е 6 месеца и 20 дни. Но според Наръчник по задължително социално и здравно осигуряване и ГВРС и служителите при несъстоятелност на работодателя - 2025 г.,публикуван от НАП по-конкретно ФИШ IV.III.2, пример 2.3 в ЕТЗ е записано 6 месеца и 28 дни. А в трудовите книжки как да се приключват към 01.06.2025 в календарни или работни дни?

Когато не се изработени всички работни дни за съответния месец, той не се признава за пълен. В този случай при изчисляването се посочват работните дни. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж. Според чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. Според ал. 3 на чл. 9 от наредбата при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. Следователно при изработени през отделен месец на годината по-малко от работните дни при изчисляването са вземат предвид работните дни (а не календарните). ЛТ/

19.05.2026 ID:7043
Роден съм на 22.07.1965г.От1987г.до 2002г.бях военнослужещ в БА,когато бях съкратен.От м.април 2003г. до момента работя в една фирма-ПОК,,Съгласие"АД.През 2020г. се пенсионирах по чл.69б от КСО.Сега ми предстои освобождаване от заеманата длъжност и евнтуално назначаване на друга длъжност в същата фирма.Имам ли право на обезщетение като пенсионер и при какви условия.

Уважаеми господине, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Основна предпоставка за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е придобито по време на трудовото правоотношение, което се прекратява. Пенсията по чл. 69б от КСО е пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид на посоченото и данните в запитването, считаме че имате право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от обстоятелството, че ще сключите нов трудов договор със същия работодател. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. При неизплащане можете да потърсите правата си по съдебен ред. (СР)

19.05.2026 ID:7042
Здравейте, Дължи ли бившият ми работодател обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, в какъв размер и в какъв срок, ако трудовото ми правоотношение с него е прекратено на 30.04.2026г., и същесвтува вероятност за започна нова работа на 20.05.2026г.. Освободена съм по чл. 328, чл.1, т.2 от КТ, при спазено едномесечно предизвестие по чл.326, ал.2 от КТ. Благодаря предваително.

Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, вкл. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Ако в този срок работникът или служителят постъпи на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В конкретния случай, ако в 1-месечния срок от датата на прекратяването на трудовото правоотношение (от 30.04. до 30.05.2026 г.) работникът или служителят постъпи на работа, за периода до датата на постъпването (от 30.04. до 20.05.2026 г.) обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ следва да се определи пропорционално на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, а за периода след това до изтичане на 1 месец – пропорционално на определената разлика между по-високото възнаграждение при предходния работодател и по-ниското възнаграждение при следващия работодател. ЛТ/

16.05.2026 ID:7035
При договор с работодател на 8 часов работен ден и пет дневна работна седмица се работи със заповед от негова страна на СИРВ с 4 месечен отчетен период . Въпросът ми е : Когато в месеца има 4 или 5 междуседмични почивки , трябва ли да се планират в съответния месец ? Прав ли е работодателя , когато твърди че , едната календарна седмица междуседмичната почивка е в понеделник и вторник , а другата е в следващата календарна седмица в събота и неделя , и се натрупван 8 работни дни между двете междуседмични почивки , и че това било законно ? Може ли да те задължи с устна заповед да присъстваш всеки месец на екипна среща и на обучителни семинари , които се провеждат на работното място , но не влизат в работното време и са за сметка на почивен ден ?

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Изискванията относно организацията на работното време в този случай са определени в чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). При установено сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). При изготвяне на поименните графици е задължително да се спазват минималните периоди на седмична и междудневна почивка, установени в чл. 152 и 153, ал. 2 и 3 от КТ. Съгласно чл. 153, ал. 2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по чл. 153, ал. 2 от КТ, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 3 от КТ). Видно от изложеното няма нормативно установено изискване в поименния график за работа кой ден от седмицата да се определи за почивен ден при ползване на седмична почивка. Следва да се има предвид, че според чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Обръщаме внимание, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143, ал. 1 от КТ). Случаите, в които се допуска по изключение извънреден труд са регламентирани в чл. 144 от КТ. Според чл. 15, ал. 1 от НРВПО за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. В тази връзка, работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор (чл. 148 от КТ). Обръщаме внимание, че според чл. 228а, ал. 2 от КТ, когато по силата на нормативен акт, колективен трудов договор или споразумение към индивидуалния трудов договор работодателят е длъжен да осигури обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения в съответствие с изискванията на изпълняваната работа, времето на обучение се отчита като работно време. Когато е възможно, обучението се провежда в рамките на установеното работно време на работника или служителя. Всички разходи, свързани с обучението, са за сметка на работодателя. При нарушения можете да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по компетентност.ПР

15.05.2026 ID:7034
Здравейте, Искам да запитам какъв трудов стаж да бъде отразен в ЕТЗ на лице постъпило на работа на 04.03.2015г. и ще бъде освободено, считано от 01.07.2026г. Лицето работи при пълно работно време. Предварително Ви благодаря!

Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка считаме, че при прекратяване на трудовия договор в т. 30 от ЕТЗ следва се впише трудовият стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в случая от 04.03.2015 г. до 01.07.2026 г. Продължителността на трудовия стаж се изчислява по правилата на Кодекса на труда и Наредбата за трудовия стаж. Съгласно чл. 355, ал. 1 – 4 от КТ: (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. (3) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. (4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. Според чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. Според ал. 3 на чл. 9 от наредбата при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. Обръщаме внимание, че при изработени през отделен месец/месеци на годината по-малко от работните дни при изчисляването са вземат предвид работните дни (а не календарните). ЛТ/

15.05.2026 ID:7033
Здравейте, аз съм учител в майчинство. Бих искала да ползвам натрупания годишен отпуск след изтичане на 2г.майчинство. За какъв срок от време трябва да се върна на работа, за да ми бъде актуализирана заплатата и отпуска да бъде изплащан въз основа увеличението за заплатата?

Уважаема госпожо, В трудовото законодателство не са предвидени ограничения за ползването на платен годишен отпуск от Кодекса на труда (КТ) непосредствено след отпуските за бременност и раждане по чл. 163 от КТ и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ. По отношение на възнаграждението по време на платения годишен отпуск в чл. 177, ал. 1 от КТ е регламентирано, че работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В конкретния случай, това би бил последният месец, в който са отработени най-малко 10 работни дни преди ползване на отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск в т.ч. отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Следва да се има предвид, че няма пречка работодателят едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ) или страните да постигнат писмено съгласие за увеличаване на заплатата (на основание чл. 119, ал. 1 от КТ) по време на ползване на отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. (СР)

14.05.2026 ID:7031
Моля, за отговор има ли предприети действия по въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета, за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане. Публикувани ли са документи за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации? (https://www.strategy.bg/bg) В случай че има изготвени проекти за промени в действащи нормативни актове, моля, за информация къде са оповестени публикуваните проекти за обществено обсъждане. Предварително Ви благодаря С уважение,

Уважаема госпожо, Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, с който се въвежда в националното законодателство Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета, за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане, е публикуван на Портала за обществени консултации на 19.05.2026 г. (СР)

14.05.2026 ID:7027
Ако работодател забавя заплата, и срока на забавяне излиза от опоменатите в договора дати за изплащане на дължимото, какви действия да предприема за да се изчистят сметките?

Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ). Според чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Ако работодателят не изпълни задължителните предписания на Инспекцията по труда, на основание чл. 417, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) можете да поискате издаване на заповед за изпълнение от съда въз основна на влезли в сила задължителни предписания на органи на ИА ГИТ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения. С реализирането на това бързо производство по реда на ГПК отпада нуждата от предявяване на иск пред съд за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Обръщаме внимание и че според чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. Тъй като разпоредбата не предвижда определена продължителност на забавата на работодателя, закъснение с 1 ден е достатъчно да обоснове правото на работника или служителя да прекрати трудовия договор без предизвестие. Според съдебната практика една от предпоставките за упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е трудовото възнаграждение да не е изплатено изцяло. Също така прекратяването на трудовия договор без предизвестие на това основание може да се осъществи единствено докато трае забавата на работодателя, като работникът или служителят може да прецени в кой момент да поиска прекратяването на трудовото правоотношение.ПР

13.05.2026 ID:7024
Здравейте, моля за съдействие относно следните назначения по чл-114 от КТ. 1.Учител е назначен със седмична заетост 8 часа от месец октомври до март, като тези часове ги провежда четири дни по два часа. От март месец седмичната заетост му е променена на 6 часа и провежда часовете си два дни по три часа. Учителят ще работи до 12 юни. Моля за съдействие за определяне на полагаемия се платен годишен отпуск. 2.Учител е назначен от месец декември отново по чл.114. Той има седмична заетост 9 часа, които провежда три дни по 3 часа. Тази заетост не е се променя до 12 юни, когато ще бъде освободен. Моля за съдействие за определяне на полагаемия се платен годишен отпуск. Предварително Ви благодаря!

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. След като времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда, се зачита за трудов стаж, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява по общите правила, като се набира по часове (до 8 часа), дни и месеци (чл. 355 КТ). ЛТ/

13.05.2026 ID:7023
Здравейте, рабатя на длъжност "портиер" в държавен университет. Длъжността е в клас 9 по НКПД - Професии, неизискващи специална квалификация /неквалифицирани работници/. В длъжностната ми характеристика е заложено изискване за средно образование. Основната ми заплата е в размер на минималната работна заплата за страната. Това не е ли нарушение на чл.92, ал.4, т.2 от ЗВО, където минималната основна заплата е определена в размер не по-малък от "80 на сто от средната брутна заплата за страната за длъжностите, за които се изисква средно образование"

Уважаеми господине, Въпросът Ви е от копетентността на Министерството на образованието и науката.

13.05.2026 ID:7019
Здравейте, работя в полицята ,служител с 22 год непрекъснат трудов стаж. Желая да се пенсионирам една година по рано.По кой член от КТ трябва да ме освободи работодателя, така че да получа 6 те заплати при пенсиониране без проблем.Благодаря Ви.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, ако са изпълнени изискванията на разпоредбата. За получаване на обезщетението в увеличен размер - брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца работникът или служителят трябва да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Следва да се има предвид, че алинея 3 на чл. 222 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл. 222, ал. 4 от КТ), т.е. когато лицето има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по общия ред и желае да се пенсионира до една година по-рано от възрастта за пенсиониране. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 142, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служителите на МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР. Статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с изрично посочените в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР разпоредби на ЗМВР. Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. Следователно КТ намира приложение само по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение, когато не са предвидени специални изисквания в ЗМВР. За повече информация се обърнете към Министерството на вътрешните работи. (СР)

13.05.2026 ID:7018
Лице работи при сумирано изчисляване на работното време /4 месечен период/. Основната заплата e 1000 евро. За месец април 2026 г. лицето е положило 40 часа нощен труд /5 дни х 8 часа/.Освен допълнителното възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, дължим ли и добавка за нощните часове? Ако дължим, как се определя размера?

За да не се намалява възнаграждението на работника или служителя поради различната законоустановена продължителност на дневното и нощното работно време в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Като се има предвид, че нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ), а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), съотношението на дневен към нощен труд е - 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 1,143. Според чл. 9а, ал. 3 НРВПО поименните графици за работа при сумирано изчисляване на работното време се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от наредбата, а при полагане на нощен труд тя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следователно превръщането на нощните часове в дневни се извършва още при изготвянето на поименния график, който се утвърждава от работодателя. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 НРВПО). ЛТ/

12.05.2026 ID:7016
Здравейте,интересувам се работодателя има ли право да ми задържи оригиналните медицински и свидетелство за съдимост? Да уточня, че съм работила по малко от месец ! Благодаря предварително

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 4 от 1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, са необходими документ за медицински преглед (при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност за срок над 3 месеца) и свидетелство за съдимост (когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало). Тези документи стават част от трудовото досие на работника или служителя. В тази връзка, съгласно чл. 128б, ал. 2 КТ трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от неговата продължителност. В тази връзка посочените документи следва да се съхраняват от работодателя като част от трудовото досие и след прекратяване на трудовия договор.

12.05.2026 ID:7012
Здравейте, служителите в социална услуга - основни специалисти получиха промяна в длъжностите си характеристики - да работят на сумарно работно време/ без право на мнение /. В графика за месеца се правят промени - от дневни смени, преминахме на полагане на нощен труд. Нощният труд е според ръководителя на услуга по 13 часа / от 19.30 до 8.30 /. Заплащането е за нощен труд от 22.00 до 6.00 часа. На територията на община Сливен е услугата. Какви са законовите регламенти за полагане и заплащане на нощен труд. За промяната в длъжностна храктеристика и трудов договор не питам, защото е ясно, че не подпишеш ли, си на улицата.

Съгласно чл. 140, ал. 1 Кодекса на труда (КТ) от нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл. 261 от КТ). В тази връзка, трудът следва да се заплати като нощен по реда на чл. 261 от КТ, за съответния брой часове от 22,00 ч. до 06,00 ч. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Изискванията относно организацията на работното време в този случай са определени в чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). При изготвяне на поименните графици е задължително да се спазват минималните периоди на седмична и междудневна почивка, установени в чл. 152 и 153, ал. 2 и 3 от КТ. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 от КТ). Следва да се има предвид, че според чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. При нарушения можете да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по компетентност.ПР

12.05.2026 ID:7010
Служителка на трудов договор има две деца на 3 години (близнаци). Заявява желание да ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ. Не е ползвала досега такъв отпуск. Размерът на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ "удвоява" ли се предвид това, че децата са близнаци?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1от КТ (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 от КТ (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. При другите видове отпуски, свързани с бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, максималната продължителност е равна на периода, в който може да се ползва отпускът (от 45 дни преди раждането до навършване на 2-годишна възраст на детето). Поради това при тях не е възможно ползването на отделен отпуск за всяко от децата, когато те са близнаци. С разпоредбата на чл. 167а от КТ се установява правото на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Работникът или служителят има възможност сам да определи периода, през който желае да го ползва. С оглед на изложеното считаме, че правото на отпуск следва да се поражда за всяко дете, т.е. в конкретния случай майката на близнаци има право на 6 месеца отпуск за всяко от двете деца, както и да ползва прехвърлен със съгласието на бащата до 5 месеца отпуск за всяко от двете деца (СР).

11.05.2026 ID:7009
Здравейте, Предстои ми пенсиониране и имам следните въпроси: Имам 40 год трудов стаж, но желая да си закупя още 4 години от висшето си образование. Закупеният допълнителен стаж как ще участва в изчисляването на размера на пенсията ми? Ще се отрази ли на индивидуалния ми коефициент, тъй като осигурителния ми доход е много над минималния? Ако се пенсионирам с опцията Ранно пенсиониране и в последствие ако работя и поискам преизчисление на пенсията, ще се намали ли индивидуалния ми коефициент от този закупен допълнителен стаж?

С чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са уредени някои възможности за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата, т.нар. „закупуване“ на осигурителен стаж. Една от тях е за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В случая за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита толкова от времето на обучение, за колкото са внесени осигурителни вноски, ако не е зачетено на друго основание. Внасянето на осигурителните вноски, съгласно ал. 4 на чл. 9а от КСО, се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6 от КСО. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 70, ал. 1 - 3 от КСО, се определя като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, и се умножи с определен процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. За осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа без превръщане процентът е 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. За лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. Доходът, от който се изчислява индивидуалния коефициент, е регламентиран с чл. 70а от КСО. С разпоредбата на чл. 70а, ал. 2, т. 4 от КСО е прието, че при определяне на средномесечния осигурителен доход, съответно на осигурителния доход за месеца, не се взема предвид дохода за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което лицата са внесли осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Предвид гореизложеното тъй нареченият „закупен“ осигурителен стаж за цялото или за част от времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, участва във формулата за определяне размера на пенсията с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, но не влияе на индивидуалния коефициент за пенсията нито при отпускането й, нито при последващото й преизчисление. ВН