Трудово право (3279)
Обществено осигуряване (427)
Социални помощи (382)
Социални услуги (574)
Заетост и безработица (205)
Безопасност и здраве при работа (185)
Трудова миграция и трудова мобилност (95)
Подкрепа за детето и семейството (181)
Интеграция на хората с увреждания (235)
Европейско и международно социално право (83)
04.07.2025 ID:5585
При освобождаване на лице, което е на втори трудов договор - чл.110/ 111 от КТ, в клетка 30 на ЕТЗ, записва ли се тр.стаж или се попълват нули?
Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване.ПР/ГЕ
04.07.2025 ID:5583
Здравейте, на основен трудов договор съм назначена в БАН на 8 часа. Имам втори трудов договор по проект-при същия работодател, по който работя 4 часа. Въпросът ми е: Имам ли право по време на платен годишен отпуск, съгласно чл.110 от КТ, да увелича часовете си по втория трудов договор от 4 на 12 часа за времето на планеният годишен отпуск. Благодаря!
На основание чл. 110 КТ лицето може да сключи допълнителен трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите му задължения по основното трудово правоотношение. Работата по допълнителния трудов договор се извършва извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 113, ал. 6 КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време (по трудовия договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена в КТ. Установената минимална междудневна почивка е 12 часа, а междуседмичната – 48 часа. Няма пречка, когато работникът или служителят ползва отпуск по основното трудово правоотношение, да работи по допълнителния трудов договор, с продължителност по-голяма от първоначално уговорената. Тъй като продължителността на работното време е елемент от съдържанието на трудовия договор по чл. 110 КТ (чл. 115 КТ), е необходимо страните да подпишат допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ за изменение на уговорената продължителност (за времето на ползване на отпуска). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 136, ал. 3 КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. ЛТ/
04.07.2025 ID:5582
Здравейте, Лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст има право на обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Същото не е прекъснало трудовия си стаж и не се е възползвало от правото си на обезщетение по чл. 222, ал 3 от КТ. Ако почине, това обезщетение ще може ли да се получи от наследниците му? Благодаря Ви предварително. С поздрав Катя ......
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. С Колективен трудов договор или с индивидуалният трудов договор могат да се договарят и по-големи размери на обезщетението. В случай на смърт на работника или служителя, трудовото правоотношение ще се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ. Тъй като според данните в запитването лицето вече е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считаме че то има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Наследниците имат право да получат дължимите на наследодателя обезщетения, тъй като в състава на наследството се включват и вземанията за обезщетения по трудово правоотношение. В тази връзка, наследниците следва да удостоверят това си качество като представят удостоверение за наследници. Съответната сума се изплаща общо на правоимащите лица или на едно от тях, ако е снабдено с изрично, нотариално заверено, пълномощно от останалите правоимащи. Следва да се има предвид, че неизплащането на дължимото обезщетение е основание за предявяване на съдебен иск. Срокът за предявяване на иска е 3-годишен от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо, т.е. за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ три години след последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е било прекратено. (СР)
04.07.2025 ID:5581
Здравейте бях задал въпрос относно заплащането на клас прослужено времe (стаж по специалноста) ID5193, но вече бизо 2м нямам отговор.Предполагам е станало някаква грешка.Става въпрос ,че работодателя не ми изплаща годините клас от предишен работодател,а само класа от времето в неговата фирма (1г и 8м = 1г).При предишният работодател имам 16г.Работил съм като ел.техник поддъжка.В новата фирма работя също като ел.техник поддъжка.Моля за становище. Благодаря
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ). Съгласно чл. 127, ал.1, т. 5 от Кодекса на труда работодателят е задължен да запознае работника или служителя с вътрешните правила за работната заплата. Ако считате, че са нарушени трудовите Ви права имате възможност да се обърнете за съдействие към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“.
03.07.2025 ID:5578
Лице на безсрочен трудов договор, на 8ч, от 2018г. Подписва ДС от 01.07.2025г, по проект /проекта е до 2028г/, на лицето ще му се заплаща на база отработени часове. Нямам основно трудово възнаграждение и дневна продължителност на работното време /лицето трябда да изработи 72ч, но няма фиксиран срок/, трябвали да се подава ЕДИНЕН ЕЛЕКТРОНЕН ТРУДОВ ЗАПИС? Ако се повада към НАП какво се пише в поле 18, поле 23, поле 23А, поле 24 Трудовият договор и Допълнителното споразумение са с един и същ работодател.
Данните, които съдържа електронният трудов запис, са изчерпателно определени в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис тези данни и настъпилите промени в тях (чл. 349, ал. 2 от КТ). От описаната фактическа обстановка може да се направи заключението, че при подписване на допълнителното споразумение не се предвижда изменение на някои от елементите на трудовото правоотношение, които подлежат на вписване, доколкото не се посочва да се правят промени в основното трудово възнаграждение или в продължителността на работното време. В този случай за работодателя не възниква задължение за подаване на електронен трудов запис по реда на Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.
03.07.2025 ID:5577
Служител е назначен на основен трудов договор при условията на 4-часов работен ден и на договор за допълнителен труд при същия работодател /чл.110 КТ/ за още 4 часа, като и за двете длъжности размерът на платения годишен отпуск е 30 дни. Предстои прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд и изменение на трудовото правоотношение по основния трудов договор с допълнително споразумение, с което се изменя работното време - от 4 на 8 часа. Моля за Вашето становище, следва ли при прекратяване на договора за допълнителен труд на служителя да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и в какъв размер, както и следва ли да се преизчисли полагаемия платен годишен отпуск по основното трудово правоотношение.
Уважаема госпожо, Правото на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се поражда от работа по трудово правоотношение. Принципът е, че по всяко от трудовите правоотношения, по които работникът или служителят работи, той има право на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 22, ал. 1, изречение последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 355, ал. 1 и 2 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В конкретния случай, предвид посоченото че основният и трудовият договор за допълнителен труд са с 4 часова продължителност на работния ден, работникът или служителят има право на пълния размер на полагащия се за длъжностите платен годишен отпуск. Увеличаването на продължителността на работния ден по основното трудово правоотношение в конкретния случай няма да се отрази на размера на платения годишен отпуск. При прекратяване на трудово правоотношение, вкл. по сключен трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал 1 от КТ). Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 42, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). В тази връзка при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 110 от КТ работодателят следва да начисли и изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. (СР)
03.07.2025 ID:5575
Здравейте, моля за разяснение дали при назначаване на нов служител в полета 30 и 31 на ЕЕТ се подава само стажът натрупан при работодателя или и общия стаж от предходни работодатели. Благодаря Ви за отделеното време.
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. Следва да се има предивид, че при подаване на електронен трудов запис при сключване на трудов договор или при акт за назначаване, издаден след 31.05.2026 г. се попълват всички точки от ЕТЗ без 16, 16А, 17, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32. От друга страна, в чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, при прекратяване на трудовия договор в т. 30 и т. 31 от ЕТЗ следва се впише времето, което се признава за трудови стаж и съответно времето, което не се признава за трудов стаж, на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването в години, месеци и дни във формат (ггммдд). Поради това няма основание работодателят да вписва трудов стаж „натрупан“ при предходни работодатели.ПР
03.07.2025 ID:5574
Здравейте, Питането ми е свързано с Наредба за вписване в регистъра на заетостта и по-специално с попълване на данни в Приложение № 1 от наредбата, т. 31 „Продължителност на времето, което НЕ се признава за трудов стаж“. Данните в клетката в календарни или в работни дни се изчисляват? Във връзка с питането ми описвам следния казус: Лице ползва неплатен отпуск без осигурителен стаж за целият месец май 2025 г. На 03 юли 2025 г. на лицето е прекратен трудовият му договор. В този ред на мисли каква информация трябва да се запише в т. 31 – 19 дни или 1 месец. Предварително благодаря за Вашия отговор.
Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 КТ). Когато е ползван неплатен отпуск над 30 работни дни времето не се признава за трудов стаж. Следователно в т. 31 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта се попълва продължителността на времето, което не се признава за трудов стаж в години, месеци и дни (работни). В случая следва да се попълнят 19 дни (работни). ЛТ/
03.07.2025 ID:5573
Здравейте. Въпросът ми е относно изплащане на отпуска. Кога се изплаща (превеждат парите) от отпуска? Преди излизане в отпуска или след (връщане) самата отпуска? Благодаря за отговора.
Съгласно чл. 41 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските възнаграждението за времето на ползването на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника и служителя най-малко 3 дни преди началото на ползването, а когато няма искане - по реда на изплащане на трудовото възнаграждение. ЛТ/
02.07.2025 ID:5572
Кога се изплащат Дневни пари (командировъчни) на командироования. Има ли срокове.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета.
02.07.2025 ID:5571
Здравейте! Моля за отговор на въпроса - зачита ли се за трудов стаж платена студентска практика, която съм положила по силата на издадено ми Удостоверение за проведена студентска практика в реална работна среда Проект BG05PO001 - 3.3.07-0002 "Студентски практики"? Благодаря предварително! С уважение, М.М-П
На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ), за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случай че работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Периодите на включване в школи и курсове за преквалификация, вкл. на безработни лица по реда на Закона за насърчаване на заетостта, не се вписват в трудовата книжка. Документ, въз основа на който може да се признае трудов стаж по чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ е свидетелство за професионална квалификация или удостоверение за професионално обучение, издадено на основание Закона за професионалното образование и обучение. Предвид спецификата на зададения въпрос може да се обърнете за информация към ръководителя на проекта и/или към Министерството на образованието и науката. ЛТ/
02.07.2025 ID:5570
Здравейте! На основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ се прехвърля обособено звено на нов работодател. Следва ли се сключат допълнителни споразумения с работниците/служителите при положение, че няма промяна в трудовите им правоотношения, с изключение на работодателя. Предварително благодаря!
Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните (работодател и работник/служител). “Данните” са определени в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. За работодател - юридическо лице или едноличен търговец данните са: наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец). При промяна на данните на работодателя е необходимо това обстоятелство да бъде отразено, като страните подписват допълнително споразумение към трудовия договор. Не е необходимо подписването на „нарочно“ допълнително споразумение. Актуалните данни за работодателя може да бъдат отразени и при подписване на допълнително споразумение за изменение на някой от елементите на съдържанието на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ. В запитването се посочва, че е налице промяна на работодателя на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Следва да се има предвид необходимостта работодателят да изпълни задължението си за подаване на електронен трудов запис (ЕТЗ) и вписване на данни в регистъра на заетостта в съответствие с чл. 8, т. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. В случая ЕТЗ се подава съгласно приложение № 2, като в т. 11 се попълва датата на сключване на трудовия договор съгласно подадените данни с ЕТЗ от приложение № 1 при предходния работодател. ЛТ/
02.07.2025 ID:5569
В случай, че се прекратява основен трудов договор поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със служител, с който е сключено допълнително споразумение по чл.259 от Кодекса на труда за изпълнение друга длъжност, в електронния трудов запис за прекратяването на основния трудов договор ще се впише основанието за прекратяване "027", продължителност на времето, което се признава за трудов стаж и обезщетението по чл.222, ал. от Кодекса на труда. При подаването на електронен трудов запис за прекратяването на допълнителното споразумение по чл.259 от КТ, какво основание следва да се впише, тъй като това допълнително споразумение се прекратява заедно с основния трудов договор? Също така, полето за продължителност на трудовия стаж, ако има вписване, то ще се дублира с трудовия стаж, положен по основния трудов договор, а допълнителната раота се е извършвала в рамките на работното време по основния трудов договор. Обезщетението по чл.222, ал.3 следва ли да се посочи и в електронния трудов запис за прекратяването на споразумението по чл.259 от КТ и ако да, то няма ли също да се дублира?
Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 КТ. Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника/служителя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3), като страните сключват трудов договор. Съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 1-во от Кодекса на труда (КТ) в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Редът и данните, необходими за извършване на вписване, се определят с Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ). От изложената фактическа обстановка е видно, че поради прекратяване на основния трудов договор се прекратява и трудовият договор по чл. 259 КТ. С прекратяването на основния трудов договор се прекратява и вътрешното заместване. Когато се вписват данни относно прекратяването на трудовия договор по чл. 259 КТ, в т. 27 „Основание за прекратяване“ от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от НВРЗ се попълва код за основанието за прекратяване на правоотношението, като в случая кодът е „064 – друго“. При прекратяване на договора по чл. 259 КТ не е необходимо да се вписват данни за: - изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор (поле 29); - продължителност на времето, което се признава за трудов стаж (поле 30); - продължителност на времето, което не се признава за трудов стаж (поле 31). Тези данни се подават при прекратяване на трудовото правоотношение, което заема съответният работник или служител, преди сключването на договора по чл. 259 от КТ. ЛТ/
01.07.2025 ID:5563
При попълване на електронен трудов запис към НАП за сключен договор по чл.259 от КТ, какво следва да се попълни в поле 23А "Продължителност на работното време", при условие, че работата се извършва в рамките на законоустановеното работно време по основния трудов договор, аналогично - какво следва да се попълни в поле 24 "Дни уговорен платен годишен отпуск по трудово правоотношение"?
Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 КТ. Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От запитването е видно, че трудовите задължения на отсъстващия работник или служител по договора по чл. 259 КТ за заместване се изпълняват в рамките на установеното работно време по основния трудов договор. Поради това поле 23А „Продължителност на работното време“ не се попълва. Когато не е договорен платен годишен отпуск в договора по чл. 259 от Кодекса на труда (КТ) в поле 24 на електронния трудов запис не следва да се вписват данни. ЛТ/
01.07.2025 ID:5562
Здравейте! Имаме проблем при подаване на ЕТЗ за прекратяване на допълнителен трудов договор по чл.111 от КТ. В поле 30 на ЕТЗ трябва да има някакво вписване, поради което ръчно вписваме "000000", тъй като при този тип договори не се изчислява трудов стаж. Въпреки това в получения Протокол от НАП излиза следното съобщение: "Невалидна стойност в поле "Продължителност на времето, което се признава за трудов стаж". Като допълнение - по този начин минаваха ЕТЗ-тата през първата половина на м.06. Направихме консултация със служител на НАП, който ни насочи към техния кол-центъра, а от там ни препратиха към вас, с аргумента, че в наредбата има изискване за посочване на трудов стаж в ЕТЗ. Как да оформим ЕТЗ, за да спазим съответните изисквания и срокове?
Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване.ПР/ГЕ
01.07.2025 ID:5559
Здравейте! Лице назначено на ТД по чл.114 и полагащо труд 5 дни в месеца по 8 часа - как би следвало да се попълнят полета 23 и 23А от ЕТЗ - код за работно време и продължителност на работното време? Дните са по график и не са точно фиксирани. Благодаря
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор се определя продължителността на работния ден или седмица. Според чл. 349, ал. 1, т. 13 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на работното време. В тази връзка в Наредбата за вписване в регистъра по заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение работодателите да вписват в в т. 23 и 23А на електронните трудови записи (ЕТЗ) данни за продължителността на работното време. В т. 23 на ЕТЗ следва да се вписват код 1, когато в трудовия договор продължителността на работното време е определена за ден, а с код 2 при определена седмична продължителност на работното време. Съответно в т. 23А на ЕТЗ следва да се вписват данни за продължителността на работния ден (до 8 часа), когато в т. 23 е попълнен код 1, или на работната седмица (до 40 часа), когато в т. 23 е попълнен код 2. В тази връзка в т. 23 и 23А на ЕТЗ се вписват данни относно продължителността на работното време, уговорена в трудовия договор, като няма значение начинът на неговото изчисляване (сумирано или подневно).ПР
01.07.2025 ID:5558
Здравейте! Във връзка с Ваш отговор 07.08.2024 ID:3972, полагат ли се и в какъв размер (за колко дни, един или два) командировъчни дневни пари при командировка в период от 21,30 ч. до 03,00 ч. на следващия ден?
В отговор на въпрос с ID:3972 е посочено, че според чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС) командировките се определят в календарни дни. Поради това работникът или служителят има право на дневни пари за всичките календарни дни, през които е командировката. От запитването е видно, че работникът или служителят не нощува в населеното място, където е командирован, като няма предвидени квартирни пари. Поради това той има право на дневни пари в размер от 50 на сто в съответствие с чл. 19, ал. 2 от НКС. Поради обстоятелството, че командироването се извършва в рамките на два календарни дни, по наше мнение на работника или служителя се дължат дневни пари в размер на 50 на сто от дневните пари за два дни.НС
01.07.2025 ID:5557
Кък се оформя обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ в Електронния тредов запис?
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 15 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3. В тази връзка, няма нормативно изискване за вписване на данни за изплатено обезщетенеи по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ в единния електронен трудов запис.ПР
30.06.2025 ID:5556
Работник ще бъде назначен от 01.07.25 г. Предишния му работодател е подал в ЕТЗ ползван отпуск 12 работни дни за 2015 г. С какъв брой работни дни платен отпуск ще разполага в нашата фирма - 8 работни дни т.е. разликата до 20 работни дни или 010 работни дни т.е. пропорционално на 6-те месеца до края на годината .
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. От данните в запитването е видно, че при предходния работодател не е използван пълният размер на полагаемия се основен платен годишен отпуск на работника (който е не по-малко от 20 работни дни годишно съгласно чл. 155, ал. 4 КТ), а 12 работни дни (приемаме, че годината е грешно посочена – не „2015“, а „2025“). За да бъде правилно определен размерът на основния платен годишен отпуск на работника до края на календарната година при настоящия работодател, са необходими допълнителни данни – какъв е размерът на полагаемия се основен платен годишен отпуск при предходния работодател (20 работни дни или повече, договорени с индивидуален или колективен трудов договор) и на коя дата е прекратен трудовият му договор. В тази връзка е важно да се отбележи, че на основание чл. 128а, ал. 1 КТ предходният работодател, по писмено искане на работника или служителя, е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, вкл. за размера на платения годишен отпуск, в 14-дневен срок от искането. ЛТ/
30.06.2025 ID:5553
За времето на майчинство служителката има ли право на допълнителен платен годишен отпуска за ненормиран работен ден, освен тези 20 работни дни, съгласно ал. 4 на чл. 155 от КТ?
Допълнителният платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ се предоставя на работници и служители поради особения характер на работата им, за които е установен ненормиран работен ден по реда на чл. 139а КТ, и компенсира работата над редовното им работно време в работни дни, т.е. когато полагат труд по трудовото правоотношение. Поради това, когато работничка или служителка не е работила при условията на ненормиран работен ден поради ползване на законоустановен отпуск по майчинство, тя няма право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ за същия период. ЛТ/