MTSP

26.04.2025 ID:5193
Здравейте, До 01.11.2023г имам и ми се заплащаше клас(работа по специалнос) 17г От 01.11.2023г започнах работа в друга фирма по същата специалност Работодателят отказва да заплаща клас за тези години Заплаща само времето в неговата фирма (или към настоящия момент 1г) Моля за становище

26.04.2025 ID:5192
Добър ден! Уважаеми/а господин/госпожо, Моля за уточнение: Зачита ли се периодът на отпуск по майчинство като педагогически трудов стаж съгласно действащите нормативни актове? Конкретно се интересувам дали времето в периода от 10.09.2019 г. до 10.09.2021 г., през което съм била в отпуск по майчинство, се признава за педагогически трудов стаж. Уточнявам, че през целия този период съм била назначена на педагогическа длъжност и нямам прекъсване на трудовото правоотношение от 2014 г. до настоящия момент, като работя на едно и също работно място. Благодаря Ви !

По въпроси, свързани с признаването на педагогически стаж, се обърнете по компетентност към Министерството на образованието и науката. ЛТ/

25.04.2025 ID:5190
Уважаеми дами и господа, Работя по трудов договор с непълно работно време – 15 часа седмично, разпределени в три работни дни: понеделник, сряда и неделя. Работодателят ми е предоставил право на 20 работни дни платен годишен отпуск. Моля за официално становище от Министерството на труда и социалната политика по следния въпрос: ➤ Как следва да се изчислява и прилага платеният годишен отпуск при непълно работно време и работа по индивидуален график? ➤ При подаване на молба за отпуск, трябва ли отпускът да се прилага само спрямо дните, в които служителят би работил по график (в случая – понеделник, сряда и неделя)? Целта е да се избегне неправилно приспадане на отпуск за дни, в които служителят не би работил. Благодаря предварително за съдействието.

Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 2 от КТ). Освен това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. От данните в запитването става ясно, че Ви се полага платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Платеният годишен отпуск се ползва в работни дни по календар. ГЕ

25.04.2025 ID:5188
Здравейте, Заемам длъжност по служебно правоотношение "началник отдел" в държавната администрация. Считано от 1.05.2025 г. ще бъда освободена поради придобиване право на пенсия, за което ми е връчено едномесечно предизвестие. Във връзка с чл.79 и &6 от ПЗР на Постановление № 28 от 16 април 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.следва да бъдат извършени корекции на ИОМЗ на база годишна оценка на изпълнението за 2024 г. Предвид факта, че Постановлението влиза в сила от 1.01.2025 г. и към датата на обнародването му съм в служебно правоотношение с работодателя: 1. следва ли да получа корекция на ИОМЗ за периода 1.01.-30.04.2025 г.; 2. следва ли размерът на обезщетението по чл. 106, ал.3, изр. първо от ЗДСл да бъде изчислено на база коригираната ми индивидуална основна месечна заплата?

По въпроси относно Закона за държавния служител се обърнете по компетентност към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. ЛТ/

25.04.2025 ID:5187
Здравейте! Служител учи висше образование с разрешение на работодателя. Формата на обучение е редовна, но служителят не отсъства от работа. Лекциите са след работно време,събота и неделя. Лицето има ли право на отпуск по чл.169, ал. 1 от КТ.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). Преценка дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение е без значение дали формата на обучение е задочна или редовна. Когато организацията на учебния процес не пречи на работника или служителя да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, е налице хипотезата на обучение без откъсване от производството. (СР)

24.04.2025 ID:5184
Бюджетна организация-Висше учебно заведение в изпълнение на проект финансиран от ЕК, наема на граждански договор преповаватели, които са на основен трудов договор в същата бюджетна организация със заетост -8ч дневно, при пет дневна работна седмица.Гражданските договори са за 6 месеца с отчитане по часово чрез часова ставка и отработени часове.Работата не се отчита чрез възлагане на определена задача и приемане на резултата на работата.Трябва ли да се спазва при отчитането на часовете ограничението на - Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Седмична почивка Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Уважаема госпожо, Видно от цитираните в запитването разпоредби субект на правото на непрекъсната междудневна и сидмична почивка е лице, което е работник или служител, т.е работещо по трудово правоотношение. Трудовата дейност по граждански договор не попада в обхвата на Кодекса на труда. Законът за задълженията и договорите регламентира възможност за сключване на други видове договори, които нямат за предмет предоставянето на работна сила, а предаването на конкретен трудов резултат (т. нар. „граждански договори“, които могат да бъдат договор за услуга, за изработка и други). При тях изпълнителят дължи определен резултат и сам определя начина на извършване на работата, като организира дейността си самостоятелно. (СР)

24.04.2025 ID:5183
Здравейте, имам следното запитване и ще бъда благодарен да ми помогнете в изясняването на следния казус : До м.3.2017 г. съм работил по трудов договор на различни длъжности. От м.3.2017 г. започнах собствен бизнес чрез ЕООД като работещ собственик. Регистрирах се като самоосигуряващо се лице за всички осигурителни случаи. Дружеството се занимаваше с товарен автомобилен превоз и притежаваше лиценз за тази дейност. Всички дейности изпълнявах сам : управление на тежкотоварно превозно средство над 12 т. , организационни и управленски въпроси. Дружеството нямаше нает персонал. От м.3.2025 г. прекратих дейност като самоосигуряващо се лице и върнах лиценза за транспортна дейност. Започнах работа като шофьор по трудов договор. В предриятието представих : 1.трудови книжки 2.УП-2 и УП-3 за упражнявана дейност като работещ собственик 8 години– шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т.Тъй като започнах дейност след 2015 г. , нямам осигурителна книжка. След преглед на документите, от предприятието ме уведомиха, че не ми признават 8 години за придобит трудов стаж и професионален опит за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение. Мотивът им беше, че тези 8 г. от дейност като самоосигуряващо се лице са осигурителен стаж, въпреки че реално е извършвата трудова дейност и съм осигуряван за всички осигурителни рискове. Моля да ми отговорите, в този случай не е ли приложим чл.12 ал.4 т.2 от „Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“ и с какви документи да докажа действителността на непризнатите 8 години професионален опит. Благодаря предварително !

23.04.2025 ID:5180
Здравейте, моята баба почина на 18.4.2025 /петък/, на 19.4.25 беше погребението, аз не съм присъствала на погребението, бях извън страната. Имам ли право на отпуск по семейни причини за 22 и 23.4.25?

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни. Според чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. В случая, „денят на съответното събитие“ е денят на смъртта, като е без значение дали починалият ще бъде погребан или кремиран. ГЕ

23.04.2025 ID:5178
Здравейте, Имам следното питане: имам ли право на платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ за цялото време при застъпено майчинство на породени деца или правото му е ограничено от 2 годишният давностен срок съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ? Във връзка с горепосоченият въпрос излагам следната информация – първото ми дете е родено юли 2021, а второто ми дете март 2023 г., като майчинствата ми се застъпиха без прекъсване. Според чл. 155 от Кодекса на труда, всеки работник има право на платен годишен отпуск. Въпреки това, чл. 176а, ал. 1 от КТ уточнява, че правото на отпуск за всяка календарна година се погасява с изтичането на две години след приключване на съответната година, ако не е било ползвано. В същото време, при проверка на чл. 37 г, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, стигнах до извода, че имам право на платен отпуск за 2021 г., тъй като не съм имала възможност да го ползвам до момента. Може ли моето майчинство да се разглежда като достатъчно основание за отлагането на този платен отпуск за периода 2021 г. – 2025 г. и при завръщането ми на работа, да бъда използван в рамките на две години?

Според чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Освен това, според чл. 38, ал. 1, изр. втрото от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, в случая поради ползване на отпуски по майчинство, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. От данните в запитването става ясно, че второто майчинство се застъпва с първото, т.е. не сте се завръщали на работа от 2021 г. С оглед на това и разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, следва, че правото на позлване на отпуските за периода на двете майчинства следва да се погаси по давснотс в двугодишен период след завръщането Ви на работа след второто майчинство. ГЕ

22.04.2025 ID:5174
В момента съм в майчинство,което приключва през месец юни тази година.В тази връзка искам да попитам какво се изисква от мен като служител,тъй като имам намерение да използвам натрупаният платен годишен отпуск веднага след приключване на майчинството и също така дали през времето,в което ще съм отпуск ще получавам обезщетение от работодателя? Следващият въпрос е след като приключи платеният отпуск, в случай че желая да се върна на работа какво се иска от мен и съответно ако преценя да ползвам и трета година майчинство? Последното нещо,което ме интересува към момента е дали третата година майчинство се зачита за трудов стаж и осигуровките ми дали се прекъсват?

Според чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Поради това, за да ползвате платен годишен отпуск, следва да подадете писмено искане до работодателя и да имате разрешение от него. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следователно, за периода на ползване на платен годишен отпуск работодателят Ви дължи възнаграждение. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. По отношение на неплатения отпуск по чл. 167а от КТ (неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст) - условитя за полвзнето му са регламентирани в самата разпоредба както и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 49 и сл.). Ползването на неплатения отпуск по чл. 167а от КТ става по писмено искане на работника или служителя, което следва да се подаде 10 дни предварително. Времето, през което се ползва отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ), както и за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване). ГЕ.

22.04.2025 ID:5173
Работя на длъжност Ресурсен учител и имам ТЕЛК със 75% инвалидност. Полагат ли ми се допълнителни 6 дни платен годишен отпуск на основание ТЕЛК?

Основният платен годишен отпуск за работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто е в размер не по-малко от 26 работни дни съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ). За някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата е установено право на удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5 КТ). В Наредбата за работното време, почивките и отпуските са определени категориите работници и служители с право на удължен платен годишен отпуск, както и неговия размер. Съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата размерът на удължения отпуск за учителите е 48 работни дни. Обръщаме внимание, че в разпоредбата на чл. 155, ал. 5 КТ изрично е предвидено, че в продължителността на удължения платен годишен отпуск се включва основният платен годишен отпуск. В случая, удълженият платен годишен отпуск за учител в размер 48 работни дни включва основния платен годишен отпуск по чл. 319 КТ. Поради това няма основание да ползвате допълнителни дни отпуск. Следва да се има предвид, че в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение, могат да се уговарят по-големи размери на основния и на удължения отпуск (чл. 156а КТ). ЛТ/

22.04.2025 ID:5171
Здравейте, Въпросът ми е следния: стажът от осигурителна книжка признава ли се за трудов стаж за клас. Периодът, който визирам е 1995 - 2000 г.

Трудов и осигурителен стаж са две различни понятия. Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др. Този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От изложеното е видно, че условия да се отчете определен период за професионален опит са лицето да е осигурено за предвидените осигурителни рискове и извършваната дейност да е същата или със сходен характер.

22.04.2025 ID:5169
Има ли право майка да ползва до 5 месеца неплатен отпуск от бащата. Бащата се осигурява и работи в трета страна(избън Европейски съюз)

Уважаема госпожо, Според чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Видно от разпоредбата всеки от родителите, който има право на този отпуск, може да даде съгласие на другия родител да ползва до 5 месеца от отпуска, който му се полага. Кодексът на труда, вкл. разпоредбите по отношение на правата за ползване на отпуск за отглеждане на дете, се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, спрямо което се прилагат разпоредбите на българското трудово законодателство. В тази връзка и предвид посочените данни в запитването, съпругът Ви няма право на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, респективно няма право да прехвърли правото на ползването му, тъй като работи по трудово правоотношение с място на работа извън България. (СР)

22.04.2025 ID:5168
Здравейте, Шофьор съм на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. Пътувам до Западна Европа и обратно(прави курсове). Времето на управление на тов. автомобили е уредено в Регламент 561/2006 на Европейския парламент.(чл. 6 - 8 ). Там е разписано, че дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа, без да е посочено управлението кога следва да е –през деня или през ноща. Аз сам избирам дали да управлявам автомобила през деня или през ноща. Работодателят ми заплаща предвидените в Наредбата за командиравките в чужбина дневени пари за командировка. Питането ми е, ако управлявам тов. автомобил през ноща, следва ли работодателя да ми заплаща и за нощен труд.

Според чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. За лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, са регламентирани специални изисквания за организацията на работното време и почивката. Те се съдържат в Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (Наредбата). Съгласно чл. 3 от Наредбата работодателят е длъжен да определи работното време и времето за почивки на транспортните работници. Според чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Следователно, ако определеното работно време, съгласно горецитираната наредба, обхваща тези часове, следва да се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд. То се заплаща независимо от командировъчните средства. ГЕ

22.04.2025 ID:5167
Може ли да бъде отказано увеличение на заплатата на държавен служител след завръщане от отпуск по майчинство? И ако да, какви са основанията за отказ?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. Следва да се има предвид, че разпоредбите на ЗЗДискр. по отношение защитата от дискриминация при упражняване правото на труд се прилагат съответно и към служебните правоотношения. По въпроси, свързани със Закона за държавния служител и актовете по неговото прилагане, следва да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. (СР)

19.04.2025 ID:5166
До Министерството на труда и социалната политика гр. София Относно: Запитване относно право на обезщетение при прекратяване на трудов договор. Уважаеми дами и господа, Пиша Ви във връзка с прекратяване на трудовото ми правоотношение. В момента се намирам в едномесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие със срок за предизвестие от страна на работодателя. Работя в предприятието от 15 години без прекъсване. Бих искала да получа информация относно моите права в тази ситуация, а именно – имам ли право на обезщетение при прекратяване на договора, и ако да – на какво основание и в какъв размер? Моля за разяснение на правата ми съгласно действащото трудово законодателство и в частност Кодекса на труда. Благодаря предварително !

От запитването не става ясно на какво основание ще бъде прекратен трудовият Ви договор. В него се посочва, от една страна, че работодателят прекратява договора с едномесечно предизвестие, а от друга – по взаимно съгласие. Прекратяването с предизвестие от работодателя е на основанията, посочени в чл. 328, ал. 1 КТ, а прекратяването по взаимно съгласие – на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Предполагаме, че става въпрос за прекратяване на договора на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 КТ с предизвестие. В предизвестието следва да е посочено конкретното правно основание. От вида на основанието зависи изплащането от работодателя на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ. Ако основанието за прекратяване е по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 7 и 8 КТ (закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност) възниква право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Ако прекратяването на трудовия договор е на друго основание по чл. 328, ал. 1 КТ (извън посочените по-горе) или прекратяването е по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ не се дължи. Ако прекратяването е по чл. 328, ал. 1 КТ с предизвестие, и работодателят не спази срока на предизвестието, той дължи на работника/служителя обезщетение за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ. Независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор имате право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, правото за който не е погасено по давност. ЛТ/

17.04.2025 ID:5161
Здравейте, моят въпрос е: как се заплаща положеният извънреден труд при работещи по график и при сумирано изчисляване на работното време в официални празници. В член 262, ал. 1, т. 4 от КТ е записано "50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време", същото ли се отнася и за официалните празници, или за официалните празници важи т. 3, "100 на сто - за работа през дните на официални празници". Предварително благодаря!

За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от Кодекса на труда). Това увеличено възнаграждение се дължи от работодателя независимо от въведената система за организация и отчитане на работното време. Ако отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те се отчитат за извънреден труд и следва да се заплатят с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Поради това в конкретните хипотези считаме, че когато работникът или служителят е положил труд на официален празник следва да се изплати не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение в съответствие с чл. 264 от Кодекса на труда. Извънреден труд следва да се изплати в края на периода, когато отработените часове за целия период са повече от нормата, като увеличението в този случай е не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда.НС

16.04.2025 ID:5157
Здравейте, заминавам да живея в чужбина, възможно ли е трудовата ми книжка да бъде взета с упълномощено от мен лице и може ли то да се подписва вместо мен в бюрото по труда? С уважение, xxxxxxxxxxxxx

В случай на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Няма пречка трудовата книжка да бъде предадена на упълномощено лице срещу подпис или да бъде изпратена по пощата с обратна разписка, в случай че не може да бъде върната лично на работника или служителя. Относно начините за регистрация в дирекциите „Бюро по труда”, вкл. по електронен път, можете да намерите подробна информация на сайта на Агенцията по заетостта (https://www.az.government.bg/pages/lesni-stupki-za-registracia-v-buroto-po-truda-bez-registracia/). ПР/ГЕ

15.04.2025 ID:5152
Здравейте, Служител, който работи в образованието на административна длъжност от Директор №1. За процент прослужено време при назначението му е признат целия трудов стаж 20 години. В последствие е преназначен с допълнително споразумение на длъжност учител, като към онзи момент е нямал педагогически стаж и е запазен целия процент прослужено време 20 години. Към настоящия момент му е изплащано възнаграждение на целия предишен трудов стаж и професионален опит. Назначен нов Директор №2 има ли право да редуцира процентите, а именно да се заплаща само педагогическия стаж за тъй наречения клас, но вече 10 години, откогато е учител. Благодаря предварително за отговора.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Преценката относно сходството се извършва от работодателя, при спазване на вътрешните правила за работната заплата съобразно длъжността, която заема работникът или служителят в предприятието. В Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г. (КТД Образование) е предвидено, че Министерството на образованието и науката и работодателите, при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за който се заплаща допълнително трудово възнаграждение, зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение (чл. 24). В чл. 25 от същия КТД се посочва, че Министерството и работодателите зачитат трудовия стаж, придобит след 1 юли 2007 година в друго предприятие на сходна или със същия характер работа или професия съгласно чл.12, ал.4 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, както следва:- За педагогическия персонал – в съответствие с чл.19, ал.1-4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, както и в други отрасли и дейности по специалността от висшето образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” или „бакалавър” и „професионален бакалавър по...”, която ползва като учител; - За непедагогическия персонал – съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България”. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се смята и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа (чл. 19, ал. 2 от НПОС). За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността “възпитател” в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността “възпитател” в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността “педагог” или “възпитател” в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли (чл. 19, ал. 4 от НПОС). Обръщаме внимание, че колективният трудов договор представлява съглашение между страните, които са го сключили. Тълкуването на съдържанието на колективния трудов договор и в тази връзка изясняването на точния смисъл и приложимостта на клаузите, които съдържа договорът, е от компетентността на страните по договора, поради което следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката във връзка с проблеми при прилагането му.

15.04.2025 ID:5149
Здравейте, наш служител има основен трудов договор на 8 часа и втори трудов договор на 4 часа по чл.110. Моля да ми отговорите дали по чл.110 на служителя се полага платен годишен отпуск? Също така как стоят нещата с ПГО по чл.259. И ако има право, как се взема ПГО, едновременно и по двата договора или може и по различно време. Моля да ми цитирате правен документ, по който по втори трудов договор по чл.110 служителят има или няма право на платен годишен отпуск! Благодаря Ви!

Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Следователно разпоредбата на чл. 110 от КТ регламентира отделен вид трудов договор и като такъв за него са относими характерните за всеки трудов договор елементи, вкл. и платеният годишен отпуск. Според чл. 155, ал. 1 от КТ всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 от КТ). Съгласно чл. 156а от КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. С оглед на предоставените данни в запитването, относно продължителността на трудовия договор по чл. 110 от КТ, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуски (НРВПО), според която работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В тази връзка, съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея (чл. 355, ал. 4 от КТ). От гореизложеното следва, че при 4-часов работен ден по допълнителния трудов договор по чл. 110 от КТ, на работника или служителя се полагат не по-малко от 20 дни платен годишен отпуск, освен ако не е уговорен по-голям размер. Не е налице пречка платеният годишен отпуск по основния и по допълнителния трудов договор да се ползва едновременно или по различно време. Според чл. 259 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От разпоредбата на чл. 259 от КТ е видно, че работникът или служителят, който извършва работа по вътрешно съвместителство, ползва всички права, свързани с длъжността, по която замества, вкл. и право на платен годишен отпуск.ГЕ/ ПР

Предишна 1 2 ... 43 44 45 ... 154 155 Следваща