MTSP

19.06.2025 ID:5484
Здравейте, при прекратяване на служител през 2010, за да се пенсионира, не са му изплатени 6 брутни работни заплати, дължими в Заповедта за освобождаване. Служителят не е предявил претенция до момента за тях, като продължава да ръботи в същата фирма, без да има прекъсване, нито ден -вече 20 години. След прекратяването има нов договор. Как можем да освободим служителя, вече пенсионер, на кое основание от Кодекса на труда, имайки в предвид че вече е прекратен на основанието за придобиване на пенсионна възраст и тези 6 заплати дължими ли са от Работодателя?

Уважаема госпожо, В чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие до работника или служителя, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател. В конкретния случай, както е посочено в запитването, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено преди възникване на настоящото трудово правоотношение. Следователно не е налице основание за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовия договор. По отношение на задължението на работодателя за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение през 2010 г. обръщаме внимание, че то е следвало да бъде изплатено не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 3 от КТ). Работникът е имал право да предяви съдебен иск за изплащане на обезщетението в 3-годишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. (СР)

19.06.2025 ID:5483
Назначена съм в институт на БАН на срочен трудов договор на длъжност "асистент" за срок от 4 години, съгласно изискванията на ЗРАСРБ. Имам ли право в същото време да бъда зачислена като редовен докторант и да получавам и стипендия?

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) висшите училища се ползват с академична автономия. Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище (чл. 19, ал. 3 ЗВО). Според чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 ЗВО академичното самоуправление се изразява във: право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон; самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите. Предвид гореизложеното всяко висше училище във вътрешен акт само определя условията за приемане и формите на обучение на докторантите. ЛТ/

19.06.2025 ID:5482
Здравейте. Имаме служител, който е освободен от длъжност на 21.07.2021 г. Лицето подава жалба и е възстановен с решение на съда, което е влязло в сила 29.11.2023 г. Лицето подава молба до работодатя на 20.02.2024 г., че не жалае да се върне работа и иска да му бъде издадена заповед за прекратяване на ТПО. През времето на съдебните дела до излизане на решението лицето е започнало работа, считано от 03.01.2023 г. След ивършена проверка от инспекция по труда ни е издаден протокол с предписания. В предписанията не е посочено считано от коя дата да прекратим трудовото провотношение. При проведн разговор с тях казаха, че следва или да е на 15 ден след влизане в сила на решението на съда или с дата на подаване на молбата. Слиужителят не е получавал покана от съда на основание чл. 345, ал. 1 от КТ. Въпросът е във заповедта за прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ счита от коя дата следва да бъде прекратено трудовото правоотношение.

С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконно и е отменено, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие. Във връзка с изложената в запитването фактическа обстановка следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г., ОСГК. В диспозитива на решението се посочва: „Двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.“ Предвид посоченото Тълкувателно решение и подадената от лицето молба, в която посочва, че не желае да се върне на работа, сме на мнение, че трудовият договор следва да се прекрати считано от датата на подаване на молбата – 20.02.2024 г. Работодателят е длъжен да издаде заповед или друг документ, с който се удостоверява прекратяването (чл. 335, ал. 1 във вр. с чл. 128а, ал. 3 КТ). В заповедта следва да се посочат правното основание за прекратяване на трудовия договор - чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, а за дата на прекратяването – 20.02.2024 г. В този случай заповедта има само удостоверително значение относно основанието и момента на прекратяването на трудовия договор. ЛТ/

19.06.2025 ID:5480
Работя в голяма търговска верига ,от известно време ме пишат на работа до 23.00.Моят телк е 64,% като водещата диагноза кмза е белодробен колапс,бронхиална астма.От 1година съм с този телк,трябва ли задължително ли е да пише ,че не трябва да полагам нощен труд.Моля ко трябва да се консултирам с ваш специалист напишете ми тел.и лице за контакт.Предварително Благодаря.

Здравейте, Съгласно чл. 314 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. В този дух е и разпоредбата на чл. 317 от КТ, съгласно която необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Следва да се има предвид, (чл. 61, ал.1, т. 7 и т. 8 от Наредбата за медицинската експертиза) че експертизата на трайно намалената работоспособност задължително включва и определяне на противопоказаните условия на труд и дали лицето е трудоспособно за работното си място и необходимостта от трудоустрояване. В тази връзка, при представяне на ТЕЛК пред работодателя, той следва да трудоустрои лицето по реда на чл. 317 КТ. Съгласно чл. 140 , ал. 4, т.4 от Кодекса на труда (КТ) нощният труд е забранен за трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи. Предвид цитираната разпоредба, забраната за нощен труд е относителна и може да бъде преодоляна при две условия: заключението на здравните органи и съгласието на работника/служителя. Съгласно чл. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласието за полагане на нощен труд от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. То може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят искат да преустановят полагането на нощен труд, освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага.

19.06.2025 ID:5478
Необходимо ли е да се вписва стаж в т.30 на ЕТЗ при прекратяване на трудов договор, сключен на основание чл.110 или чл.111 от КТ .

Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Признаването на трудов стаж се извършва от работодател или институция по отношение на конкретни права, които следват от наличието на такъв, например правото на платен годишен отпуск, правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др. За придобиването или ползването на тези права следва да се прави преценка по отделно за наличието на трудов стаж. Ето защо е важно да се вписва придобитият трудов стаж както по основното, така и по допълнителните трудови правоотношения, защото тези данни са свързани с ползването на права от работника или служителя в последствие. Предвид разпоредбите на чл. 355, ал. 2 – 5 от КТ считаме, че при преценка за ползване на права съответния работодател или институция не следва да се признава трудов стаж на работника или служителя повече от календарното време, дори и в случаите, при които в единния електронен трудов запис на лицето има вписани данни за трудов стаж за един и същи период от време по повече от едно трудово правоотношение или има признат трудов стаж на друго основание. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване.ПР

18.06.2025 ID:5477
Здравейте, предстои ни прехвърляне на служител, назначен по договор за заместване, който ще бъде назначен на постоянен договор. В тази връзка разглеждаме два варианта: вариант 1 - изменение на трудовото правоотношение чрез сключването на Допълнително споразумение (Анекс) към Трудовия договор. вариант 2 - прекратяване на трудовия договор за заместване (понеже ще бъде назначен нов заместник на отсъстващия титуляр) и сключване на нов трудов договор (безсрочен) със Служителя. Реално няма да има промяна в длъжността. Допустими ли са посочените варианти и по-конкретно при вариант 2 допустимо ли е прехвърляне на неизползвания платен годишен отпуск на служителя предвид на обстоятелството, че няма промяна в работодателя, въпреки че има прекратяване на трудовия договор за заместване. Благодаря предварително. С уважение, XXXXXXXXXX

Според чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време (чл. 119, ал. 2 от КТ).Следоватлено няма пречка в случая, при взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение, да се премине от срочен трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ към трудов договор за неопределено време. По отношение на втория посочен вариант следва да се има предвид, че прекратяването на срочния трудов договор за заместване е обусловено от завръщането на титуляра на длъжността. Няма пречка прекратяването да е и на друго основание, предвидено в КТ. В този случай следва да се има предвид, че при прекратяване на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и сключване на нов, безсрочен трудов договор, за неизползвания платен годишен отпуск по прекратения трудов договор следва да се изплати на работника или служителя обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Няма нормативно основание за прехвръляне на отпуск от прекратено трудово правоотношение към ново такова дори и новото да е при същия работодател. ГЕ

18.06.2025 ID:5476
Здравейте, имаме работник, на когото трябва да изплатим обещетение по чл.222, ал.3 от КТ. Към момента фирмата няма възможност да направи плащането наведнъж и работника се съгласи да направим изплащането на части. Въпросът ни е коя дата следва да отразим в ЕТЗ като дата на изплащане на обезщетението?

Уважаема госпожо, Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис за сключване, изменение и прекратяване на трудов договор и за възникване, промяна и прекратяване на служебно правоотношение в Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 в поле 29 се вписва датата, на която е изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовия договор във формат (ддммгггг). Следователно вписването трябва да се извърши след като бъде изплатено цялото обезщетение. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. по чл. 222, ал. 3 от КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. (СР)

18.06.2025 ID:5474
Възможно ли е в държавна администрация със Заповед на кмета по чл. 259,ал.1 да се замества служител, който е в болничен и подлежи ли на регистрация в Регистъра по заетостта.

Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 КТ. Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника/служителя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3), като страните сключват трудов договор. Редът и данните, необходими за извършване на вписване, се определят с Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), издадена на основание чл. 62, ал. 5 КТ. В т. 12 от Указанията за подаване на данни за ЕТЗ към приложение № 1 за основание на трудовия договор се попълва код 015 – трудов договор за вътрешно заместване по чл. 259 КТ. Контролните органи на Инспекцията по труда имат правомощия да установяват нарушения на трудовото законодателство. ЛТ/

18.06.2025 ID:5472
ПОРАДИ ПРОИЗВОДСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ СЕ НАЛАГА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ДЛЪЖНОСТИ ДА ПОЛАГАТ ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ПО ВРЕМЕ НА ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ И ПОЧИВНИ ДНИ.ВЪЗМОЖНО ЛИ Е С ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ НА ЛИЦАТА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД ДА НАДВИШАВА 30 ЧАСА ЗА МЕСЕЦ И 150 ЧАСА ЗА ГОДИНА И ПОЛОЖЕНИЯТ ТРУД НА ОФИЦИАЛНИ И НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ?ВКЛЮЧВА ЛИ СЕ В РЕГЛАМЕНТИРАНИТЕ 30 ЧАСА МЕСЕЧНО И 150 ЧАСА ГОДИШНО ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД?

Съгласно чл. 146 от Кодекса на труда: „(1) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. (2) С колективен трудов договор по чл. 51б може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година. (3) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.“ От цитираната разпоредба е видно, че ограниченията относно продължителността на извънредния труд могат да се надхвърлят до 300 часа през една календарна година, само ако това е уговорено в колективен трудов договор по чл. 51б КТ – на отраслово и браншово равнище. Не е допустимо да се полага извънреден труд над предвидените ограничения по писмено съгласие на лицата. Ограниченията се прилагат по отношение на часовете извънреден труд, независимо кога е положен. ЛТ

18.06.2025 ID:5471
Здравейте, при постъпването ми на работа, работодателят ме накара да подпиша допълнително споразумение на основание чл. 119 от КТ, че съм съгласна във всеки един момент да промени работното ми място в рамките на фирмите от икономическата група на предприятието - няма посочен конкретен адрес или населено място. Законосъобразно ли е това споразумение, мога ли да го оспорвам и да не изпълня нареждането за промяна на работното място?

Уважаема госпожо, В Кодекса на труда (КТ) са дефинирани понятия за работно място и място на работа. Съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Следва да се има предвид, че има разлика между понятията „работно място“ и „място на работа“. Легална дефиниция за работно място се съдържа в §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КТ. Според дефиницията "работното място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата. В чл. 118, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя, това не се смята изменение на трудовото правоотношение, т.е. не е необходимо подписване на допълнително споразумение към трудовия договор. Следва да се има предвид, че мястото на работа е един от задължителните елементи на съдържанието на трудовия договор, определени в чл. 66, ал. 1 от КТ. Следователно при промяна на мястото на работа следва да се сключи допълнително споразумение към трудовия договор. В допълнение, Кодексът на труда изисква в чл. 62, ал. 3 в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице да впише данните в регистъра на заетостта. Трудовото законодателство допуска едностранно изменение на мястото и характера на работата от работодателя, но само в предвидените в чл. 120, ал. 1 от КТ случаи - при производствена необходимост, както и при престой. В тези случаи работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. В конкретния случай, считаме че допълнително споразумение с клауза за предварително дадено съгласие за промяна на мястото на работа без конкретно посочване на мястото на работа, представлява на практика отказ от трудови права. Съгласно чл. 8,, ал. 4 изр. второ от КТ отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

18.06.2025 ID:5470
Здравейте, Във връзка с новата Наредба за вписване в регистъра на заетостта бих искала да попитам как следва да се подаде електронен трудов запис в следния случай: Служител ще работи на смесен режим на работа /от офиса на работодателя и от разстояние/. Мястото на работа по трудов договор е София. В допълнително споразумение за работа от разстояние служителят посочва два адреса един в София и един в друго населено място /Варна/. В електронния трудов запис за код по ЕКАТТЕ какво е коректно да се посочи? Благодаря предварително!

Според чл. 107з, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор с условие за извършване на работа от разстояние може да се уговаря повече от едно място на работа. В чл. 349, ал. 1, т. 12 от КТ изрично е регламентирано, че единният електронен трудов запис следва да съдържа данни за кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (ЕКАТТЕ). Според Указанията за за подаване на данни за електронен трудов запис в поле 22 „Код по ЕКАТТЕ“ се попълва петцифреният код на населеното място, където е мястото на работа на лицето. При работа от разстояние, когато е уговорено повече от едно място на работа в различни населени места (в запитването София и друг град), следва да се попълни код "99999".НС

18.06.2025 ID:5469
По кои членове трябва да се издаде заповед за работа в почивни или официални празници при намален числен състав на персонала,за да не сме в нарушение на закона? Имаме хигиенист - 1бр.,която работи по график от сряда до неделя.Когато е в отпуск,почивка или по болест работят другите от персонала,които са редовна смяна на 8/осем/часа.

Трудът, който се полага извън установеното в трудовия договор на работника или служителя работно време, е извънреден труд. Извънреден труд се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 КТ случаи. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд. Когато работник или служител е в законоустановен отпуск, работодателят и друг негов работник или служител могат да сключат трудов договор за вътрешно заместване по чл. 259 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От правата по ал. 1 не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването. Важно е да се отбележи, че заместникът изпълнява трудовите задължения на отсъстващия работник или служител в рамките на установеното за него работно време. ЛТ/

18.06.2025 ID:5468
Отработеното време по допълнителен трудов договор зачитали се за трудов стаж?

18.06.2025 ID:5467
Здравейте! Имам общо 22 години трудов стаж като държавен служител в две администрации. Към момента също съм държавен служител в администрация, в която имам 8 години трудов стаж като такъв. Остават ми още 8 години до пенсия. Въпросът ми е: ако към момента сменя администрацията, но отново съм държавен служител какво обезщетение ще получа при пенсиониране, съгласно чл. 106, ал. 3, т. 5 от ЗДсл? Важи ли условието, при пенсиониране задължително да имам 10 години трудов стаж в една администрация, за да получа обезщетение от 50% от основната си заплата и то за общия трудов стаж като държавен служител ще бъде? Благодаря!

Уважаема госпожо, В рубриката отговаряме на въпроси, свързани с трудови правоотношения, регламентирани в Кодекса на труда. Въпросът ви е от компетентността на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, тъй като касае служебно правоотношение по Закона за държавния служител. (СР)

18.06.2025 ID:5466
Какъв документ трябва да представи работник, след 01.06.2025 г, за да докаже, че след прекратяване на трудовия му договор не е постъпил на работа и/или е постъпил с по-ниско възнаграждение за да бъде изплатено обезщетение при оставане без работа – чл. 222, ал. 1 КТ?

Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец или за по-дълъг срок, ако това е предвидено с колективен или с индивидуален трудов договор. Работникът или служителят следва да поиска от бившия си работодател изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, като удостовери оставането си без работа за съответния изтекъл период от време или постъпването си на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Предвид промените в КТ, в сила от 01.06.2025 г., съгласно които единният електронен трудов запис е официален удостоверителен документ и съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, считаме че няма пречка работникът или служителят да удостовери пред работодателя оставането си без работа със справка, издадена от Националната агенция за приходите (НАП), на основание чл. 15, ал. 4 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. Информация за реда за предоставяне на данни от единен електронен трудов запис на база подадено искане от лицето е достъпна на портала за електронни услуги на НАП на адрес: https://portal.nra.bg/details/etz-request ЛТ/

18.06.2025 ID:5465
Здравейте, моля да уточните при назначаване, при положение че знаем датата на постъпване на работа предварително, можем ли да изпратим един файл с уведомление към НАП. Или трябва да са два - веднъж редовен с датата на сключване и в деня на постъпване файл - корекция с дата на постъпване. Благодаря!

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок от сключване на трудовия договор или възникване на служебното правоотношение. Според чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В т. 14 от приложение №1 „Дата на начало на изпълнение на трудовия договор“ се попълва датата на началото на изпълнение на трудовия договор във формат (ддммгггг). В тази връзка, ако датата на постъпване на работника или служителя на работа е известна към момента първоначалното подаване на ЕТЗ, няма пречка т. 14 да бъде попълнена със съответната дата преди реалното постъпване на работа. В случай, че датата на начало на изпълнението на трудовия договор не е известна към момента на сключването му и съответно първоначалното подаване на ЕТЗ, данните в т.14 могат да бъдат вписани в последствие с код корекция.ПР

18.06.2025 ID:5464
При оформяне на трудовите книжки съгл. § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, следва ли да се отбелязва, че осиг. стаж е равен на зачетения трудов стаж.

Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. В тази връзка, няма нормативно изискване при оформяне на трудовите книжки да се посочва осигурителен стаж. Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва.ПР

17.06.2025 ID:5462
Здравейте!Работодателят ми връчи едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия ми договор.В него като основание за прекратяването е посочен чл.328,ал.1 от КТ без да е посочена конкретната точка и причина.Това опорачава ли предизвестието и прави ли го незаконно и невалидно?

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ съдържа различни видове правни основания за прекратяване на трудовия договор, които се реализират при наличие на различни предпоставки. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 и 2 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. По наше мнение, ако в предизвестието не е посочено правното основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ, не може да настъпи прекратителният ефект на връченото предизвестие. Следва да се отбележи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му (чл. 128а, ал. 3 КТ). Заповедта подлежи на обжалване в 2-месечен срок от деня на прекратяването (чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 КТ). ЛТ/

17.06.2025 ID:5460
Извинявам се, но зададох въпрос под номер ID:5322 от 23.05.2025 г. Бихте ли публикували отговора? Очаквам го!

Трудов и осигурителен стаж са две различни понятия. Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др. Този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От изложеното е видно, че условия да се отчете определен период за професионален опит са лицето да е осигурено за предвидените осигурителни рискове и извършваната дейност да е същата или със сходен характер.

17.06.2025 ID:5459
Здравейте! Може ли на правоъгълният печат за оформяне на стажа в трудовата книжка да не се изписват началната и крайната дата на договора. Печата, който имам започва само със "Зачетен трудов стаж ...... г ....... м ...... дни". Липсва "Прослужено време от .... до ...." Проблем ли е да слагам този печат?

Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Цитираната разпоредба създава задължение за работодателите да оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при работодателя към 1 юни 2025 г. ЛТ/

Предишна 1 2 ... 44 45 46 ... 163 164 Следваща