15.04.2025 ID:5148
Здравейте, бих искала да попитам имам ли възможност като майка на 5-годишно дете да ползвам намалено работно време - 7 часов раб.ден, който да се счита за 8 часов, по-точно трудовото ми възнаграждение да си остане същото за времето на ползването ми на тази възможност. По-точно да започвам например рабоатата си в 9.00 ч. както всички останали, но да си тръгвам един час по-рано, например за период от една година. Моля Ви отговора да не е същия като на ID: 2484 от 03.10.2023, защото въпросът ни е почти същия, но в отговора си не сте дали отговор на този въпрос. В отговор от 11.01.2023г. ID: 1179 сте изказали мнение, че" Няма пречка при работа на непълно работно време (4 часа) да се запази трудовото възнаграждение като за пълно работно време" - Това касае ли и мен. Предварително благодаря.

Уважаема госпожо, Както е посочено в отговора по запитване ID 1179, което визирате, Кодексът на труда (КТ) регламентира възможност за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните. В случаите на работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, законодателят предоставя на него инициативата за изменение на трудовото правоотношение. В чл. 167б, ал. 1 от КТ е установено, че работникът или служителят, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. В тази връзка няма пречка при работа на непълно работно време (7 часа) да се запази трудовото възнаграждение като за пълно работно време, ако страните постигнат писмено съгласие за това в допълнително споразумение към трудовия договор по чл. 119, ал. 1 от КТ. Следва да се има предвид, че на работещите при непълно работно време от 7 часа не е възможно да бъде зачетен осигурителен стаж като при пълно работно време (по подробно е обяснено в запитване ID 1179). Обръщаме внимание, че работодателят има право на преценка дали да приеме изменение на трудовото правоотношение по чл. 167б, ал. 1 от КТ. Когато не съществува такава възможност в предприятието, работодателят е длъжен да мотивира писмено своя отказ и да уведоми работника или служителя в 14-дневен срок. (СР)

15.04.2025 ID:5147
Запитване относно изчисляване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ На лицето трябва да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Трудовото възнаграждение на лицето е увеличено, считано от месец март 2025 г. От юни до август 2024 г. лицето е в платен годишен отпуск. От септември 2024 г. до края на март 2025 г. лицето е в платен отпуск за временна неработоспособност. През април 2025 г. лицето отново е в платен годишен отпуск. Въпрос: Каква следва да бъде базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ако лицето бъде освободено в началото на май 2025 г., тоест няма да има брутно трудово възнаграждение за отработени дни през месец април 2025 г.? Последният месец с работни дни, преди освобождаването, е юни 2024 г.

Уважаема госпожо, Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от глава десета от Кодекса на труда (КТ), вкл. обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено (чл. 228, ал. 1 от КТ). В конкретния случай според данните в запитването последните отработени дни са през юни 2024 г., следователно обезщетението ще се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение за м. юни 2024 г. , като се съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, вкл. при ползване на платен годишен отпуск, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Следва да се има предвид, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. (СР)

15.04.2025 ID:5145
Наложи се да назначим около 10 човека на работа във фирмата. Всички са със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Срокът за изпитване не е изтекъл. Налага се поради липса на други поръчки да ги освободим. Може ли всичките да ги освободим по чл.71, ал.1 от КТ?

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Според чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. ПР/ГЕ

15.04.2025 ID:5144
Законно ли е да ми се блокира акаунта без писмена заповед

Съгласно чл. 124 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тази връзка, задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа са регламентирани в чл. 127 от КТ, вкл. да осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата. Също така работодателя е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. В запитването не са предоставени достатъчно данни и поради това не може да се направи заключение относно законността на действията на работодателя. Следва да се има предвид, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (чл. 399, ал. 1 от КТ).ПР

15.04.2025 ID:5142
Здравейте,въпроса ми е следния: В институцията ,коята управлявам имам следния казус със служител,който е назначен по чл.68,ал.1, т.3 от КТ до завръщане на титуляра на длъжността.Титуляра се завръща на работа считано от 07.04.2025г. ,но в същото време назначения за заместване служител по чл.68,ал.1,т.3 от КТ е в отпуск за временна неработоспособност. Със завръщане на титуляра договора на заместващия при условие, че е в отпуск за временна неработоспособност трябва ли да бъде прекратен считано от 07.04.2025г. съгласно чл.325,ал.1,т.5 от КТ. Благодаря предварително!

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие със завръщането на замествания на работа. Обстоятелството, че към момента заместващият служител е в отпуск поради временна неработоспособност няма правно значение. В случая не се прилага закрилата при уволнение. Договорът се прекратява автоматично, със завръщането на замествания на работа, а заповедта за прекратяване, която работодателят е длъжен да издаде (чл. 128а, ал. 3 КТ) има само удостоверително значение. ЛТ/

15.04.2025 ID:5141
Здравейте, пенсионер съм от 2014г. Искам да си подам молба за прекратяване на трудовия договор. Съгласно клаузите на трудовия договор имам 3 месечно предизвестие. Как следва да си подам молбата-по чл.326 със спазване на 3 месеца предизвестие, или молба за прекратяване по чл.327 ал.1т.12 от Кодекса на труда, без да спазвам предизвестие? Имам 12 години стаж тук. Дължа ли 3 месеца предизвестие? Може ли Работодателят ми да търси да си ги отработя , при положение че искам веднага да си тръгна? Ако все пак реша да работя 3 месеца , имам ли право да си напиша молба по чл.326 и да отработя 3 месеца предизвестие, нищо че съм право на пенсия? Предварително Ви благодаря.

Според чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото да прекрати трудовото си правоотношение на това основание е субективно право на самия работник или служител, след като отговаря на предвидените в Кодекса за социлано осигуряване условия за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предивд това, работникът или служителят може да прекрати трудовия си договор, когато пожелае. Няма пречка трудовия договор да бъде прекратен и на основание чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.ПР

13.04.2025 ID:5137
Закупих си като осигурителен стаж времето на магистратурата ми - 4 г. и 9 мес. от 1994 до 1999 г. и на докторантурата ми - 3 г. от 2004 до 2007 г. на основание чл. 9а, ал.1 от КСО. Издадоха ми удостоверение УП-16 от НОИ за двата периода. Работя на трудов договор и ме интересува трябва ли работодателят ми да ми признае този период за трудов стаж или може да откаже и ако откаже, на какви законови основания може да стане това. Предварително благодаря!

Трудов и осигурителен стаж са две различни понятия. Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл. 9 и чл. 9а от КСО. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др. Този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване т.е. е от значение за придобиване на право на пенсия, но няма правно основание да се взема предвид при определяне размера на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

12.04.2025 ID:5136
Интересуваме съществува ли длъжност, която може да се извършва, без в нея да пише, че е МОЛ, т.е. съществуват ли длъжности, според които служителят не е материално-отговорно лице и кои са тези длъжности? Възможно ли е законно да се споразумея с работодател да не ме води материално-отговорно лице? Ако съм материално-отговорно лице, но има охрана на терена, защо охраната не се води материално-отговорно лице или и то е такова? Ако съществуват липси и отчетника отчита, защо охраната не я уволняват, а уволняват отчетника? Не е ли редно охраната или работодателят да е материално-отговорно лице? Може ли да обясните каква е идеята относно материално-отговорните лица, при положение, че работодателят е длъжен да заплаща труд, но ако има липса изведнъж той решава да не го заплаща? Това не е ли противоречие в закона или аз не разбирам закона правилно?

Работникът или служителят отговаря имуществено за вредите, които е причинил на работодателя по реда на чл. 203 и сл. от Кодекса на труда. Имуществената отговорност на материално отговорните лица (МОЛ) е регламентирана в чл. 207 КТ. Такива са лицата, на които като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Преценката дали едно лице е МОЛ или не, се прави въз основа на длъжността и характера на работата, посочени в трудовия договор, и трудовите задължения, описани в длъжностната характеристика. Дори в нея да не е посочено, че длъжността е МОЛ, работникът или служителят носи имуществена отговорност за причинените вреди, ако от длъжността му и характера на работата следва, че като трудово задължение му е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Разпоредбите относно имуществената отговорност на работника или служителя имат императивен (задължителен) характер. За реализиране на ограничената имуществена отговорност работодателят издава заповед по реда на чл. 210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред (чл. 211 КТ). Ако работодателят реши да реализира отговорността, той следва да спазва правилата и сроковете, предвидени в посочените разпоредби. Заповедта за ограничена имуществена отговорност се връчва на работника или служителя и той има право да оспори писмено основанието или размера на отговорността в 1-месечен срок от датата на връчване на заповедта (чл. 210, ал. 3 КТ). При имуществената отговорност за липси оспорването се прави в образуваното съдебно производство. ЛТ/

11.04.2025 ID:5134
Здравейте, Въпросът ми е: „Какъв ранг следва да се присъди на държавен служител, при конкретния казус?“: Държавен служител с ранг IV младши, преминал срока по чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и с годишна оценка 1 – Изключително изпълнение, за съответната година е преместен през м. декември, по реда на чл. 81 б от ЗДСл в друга администрация, на длъжност с минимален ранг за заемане II младши, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. В Споразумението по чл. 81 б от ЗДСл е посочен ранг на държавния служител – IV младши. От приемащата институция е издадена Заповед за назначаване с посочен ранг II младши. Няма издадени заповеди за повишаване в ранг, за съответния служител, за времето на изпълнение на длъжността в приемащата институция. Споразумението за преместване, по чл. 81 б от ЗДСл, е предсрочно прекратено след 13 месеца. Държавния служител заема позицията си в изпращащата институция, преди преместването. Има получена годишна оценка 2 – Изпълнението надвишава изискванията. Служебната книжка е приключена, от приемащата институция, като в нея е посочен ранг II младши. При изпълнение на чл. 28 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация какъв ранг следва да се присъди на държавния служител от изпращащата институция в следния казус?

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията" към Министерския съвет, по компетентност.

11.04.2025 ID:5132
Здравейте, Има ли законово ограничение за правото на изплащане на обезщетение за неизползван отпуск, когато едно лице е работило общо по малко от един месец при конкретен работодател. В конкретния случай, лицето е работило 8 работни дни и след това е прекратено, но пропорционално на база отработеното време се получава, че има дни неизползван отпуск, трябва ли работодателят да ги изплати на лицето като обезщетение по чл.224 от КТ. Благодаря,ще очаквам Вашият отговор,

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 42, ал. 3, изр. 1-во НРВПО работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. В случая, посочен в запитването, лицето е работило само 8 работни дни. Следователно няма отработен 1 пълен месец трудов стаж и поради това то няма право на обезщетение по чл. 224 КТ. ЛТ/

11.04.2025 ID:5131
Здравейте, Бих искала да се получа вашето експертно мнение по темата за прекратяване на договор в срока на изпитване, когато лицето е отпуск за временна неработоспособност (болничен). Когато едно лице е в период на изпитателен срок, но излиза в болничен, може ли да се прекрати договора му по чл.71 от КТ по време на периода на ползване на болничен или лицето има защита и това е незаконосъобразно. Много благодаря, ще очакавам Вашият отговор,

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Според чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Следва да се обърне внимание, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът (чл. 71, ал. 4 от КТ). Важно е да се има предвид, че закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ е приложима само в изрично посочените в разпоредбата хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение и прекратяването на основание чл. 71, ал. 1 от КТ не е една от тях. По тази причина няма пречка трудовия договор да бъде прекратен на това основание дори и работника или служителя да е в боничен. Според чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.ПР/ГЕ

10.04.2025 ID:5129
Допустимо ли е работодателят, след доклад от прекият ръководител, да установи за двама работника назначени на една и съща длъжност единият да е на редовно работно време а другият – на ненормиран работен ден, като за длъжността е установено ненормиран работен ден?

Съгласно чл. 139а, ал. 1 КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ). От изложеното следва, че работодателят със заповед определя длъжностите (а не конкретните работници и служители), за които се установява ненормиран работен ден. ЛТ/

10.04.2025 ID:5127
Здравейте, Започната ли е процедура за транспониране на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/970 на Европейският парламент и Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане? Ако да на какъв етап са и кога може да се очаква публикуване за обществено обсъждане на транспонираните текстове? С уважение, ХХХ

Уважаеми господине, В Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане е предвидено, че държавите членки трябва да въведат в националните законодателства изискванията на директивата най-късно до 7 юни 2026 г. (СР)

10.04.2025 ID:5124
Моля, за разяснение на следния въпрос: Лице по Договор за управление и контрол, има молба за ползване на редовен годишен отпуск за три дни и четири часа. Има ли нормативна уредба за уреждане отпуските по часове, освен при сумарно работно време. Благодаря Ви предварително! Адрес:e-mail:xxxxxxxxxxx

От представените в запитването данни става ясно, че се касае за договор за управление и контрол. Следва да се има предвид, че договорът за управление и контрол не е трудов договор и правата и задълженията по него не се уреждат с трудовото законодателство. Правоотношението, което се създава между управителя и управляванoто от него дружество по договора за управление е мандатно и се урежда от разпоредбите на гражданското и търговското право В този смисъл е и константната съдебната практика (решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС, IV г.о., ТР №3/15.11.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 на ОСГТК на ВАС, решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., ІV г.о., ГК, решение № 217/10.03.2017 г. по т.д.№ 2296/2015 г. на ТК на ВКС, І-во т.отд., решение № 14/27.01.2017 г. по т.д.№ 1453/2014 г. на ІІ т.отд на ВКС). С оглед на изложеното следва, че тъй като между управителя и управляваното дружество не е налице трудово правоотношение, спрямо лицето не се прилагат изискванията на трудовото законодателство. ГЕ/ПР

10.04.2025 ID:5123
Здравейте въпроса ми е ползвам майченство което е до 5 май 2025 г. от 6 май искам да ползвам платен годишен отпуск отпускатаот фирмата ми казаха че ще ми се изплаща върху старата работна заплата която съм получавала преди майченство. От фирмата ми казаха че трябва да се върна за да ми актуализират заплатата но аз искам първо да си ползвам отпуската и тогава така ли трябва да е за да мога да получавам новата си заплата. Благодаря много.

Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В тази връзка, когато последният календарен месец, в който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни е преди периода на майчинство, възнаграждението, което ще бъде изплатено за ползването на платен годишен отпуск веднага след майчиството, следва да бъде изчислено въз основа на трудовото възнаграждение преди периода на майчиство Следва да се има предвид, че според чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. С оглед на това бихме искали да обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ГЕ/ ПР

09.04.2025 ID:5120
ЗДРАВЕЙТЕ, БИХ ЖЕЛАЛА ДА ПОЛУЧА РАЗЯСНЕНИЯ ПО СЛЕДНИЯ КАЗУС: УПРАВИТЕЛ СЪМ НА ТРАНСПОРТНА ФИРМА ИЗВЪРШВАЩА ПРЕВОЗ НА СТОКИ В ЕС С МПС С ТОВАРОНОСИМОСТ НАД 12 ТОНА (ПРАВИ КУРСОВЕ –БЪЛГАРИЯ–УНГАРИЯ-БЪЛГАРИЯ). С РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПРАВИЛА ЗА ВРЕМЕТО НА УПРАВЛЕНИЕ И ПОЧИВКИТЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ И ИЗВЪНРАБОТНОТО ВРЕМЕ ЗА ВОДАЧИТЕ НА КАМИОНИ. В ЦИТИРАНИЯ РЕГЛАМЕНТ Е ДАДЕНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДНЕВНО РБОТНО ВРЕМЕ, ЦИТИРАМ: "ВРЕМЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НЕ СЛЕДВА ДА НАДХВЪРЛЯ ДЕВЕТ ЧАСА" БЕЗ ДА СЕ КОНКРЕТИЗИРА ДНЕВНОТО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ КОЯ ЧАСТ ОТ ДЕНЯ СЛЕДВА ДА Е. АКО ДНЕВНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ НА ВОДАЧА ПРОДЪЛЖИ НАПРИМЕР ОТ 22.00 Ч. ДО 06.00 ЧАСА, СЛЕДВА ЛИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 261 ОТ КТ ДА ЗАПЛАЩАМ ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА НОЩЕН ТРУД. СЪГЛАСНО ЧЛ. 31 ОТ НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА НА ВОДАЧИТЕ СЕ НАЧИСЛЯВАТИ ИЗПЛАЩАТ ДНЕВНИ ПАРИ - ДО 50ЕВРО.

Според чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. За лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, са регламентирани специални изисквания за организацията на работното време и почивката. Те се съдържат в Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (Наредбата). Съгласно чл. 3 от Наредбата работодателят е длъжен да определи работното време и времето за почивки на транспортните работници. Според чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Следователно, ако определеното работно време, съгласно горецитираната наредба, обхваща тези часове, следва да се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд. То се заплаща независимо от командировъчните средства. ГЕ

09.04.2025 ID:5118
Украинските граждани от български произход могат да получат разрешение за продължително или постоянно пребиваване в Република България, в случай че имат сключен трудов договор с български работодател за срок, по-дълъг от 6 месеца. На какво основание и с коя дата на сключване следва да бъде регистриран този договор в НАП, при положение, че украинските граждани са с изтекла временна закрила.

Моля да поставите въпроса си по компетентност в рубриката „Трудова миграция и трудова мобилност“.

09.04.2025 ID:5116
Здравейте, мой роднина почина и т.к. няма да бъде погребан, а ще бъде кримиран имам въпрос дали ми се полага отпуск по чл.157, ал.1, т.3. Физическо погребение няма да има, а на 40-тия ден от смъртта му ще че извърши полагане на урната. Имам ли право да ползвам посочения отпуск?

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни. Според чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. В случая, „денят на съответното събитие“ е денят на смъртта, като е без значение дали починалият ще бъде погребан или кремиран.ПР

09.04.2025 ID:5115
Здравейте, интересува ме служители по трудово и по служебно правоотношение, които работят в лаборатории за извършване на анализи и получват работно облекло имат ли право и на представително?

Съгласно чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. На основание на цитираната разпоредба е издадена Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Съгласно чл. 7 от Наредбата работно облекло се осигурява на работниците, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. В трудовото законодателство не е предвидено право на работниците и служителите на представително облекло. По отношение на държавните служители се прилага Законът за държавния служител (ЗДСл). Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДСл за осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В чл. 27, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители е предвидено, че държавният служител има право на представително работно облекло за всяка календарна година. По въпроси, свързани с прилагането на ЗДСл и Наредбата за служебното положение на държавните служители следва да се обърнете по компетентност към Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. ЛТ/

09.04.2025 ID:5114
Здравейте, Работя във частна фирма и по моя инициатива работодателя ми одобри да работя 32 часа седмично. Работното ми време е 8 часа на ден от понеделник до четвъртък. Моля за информация дали работодателя ми трябва да ми предостави друг почивен ден ако национален празник се пада в петък? Третира ли се неработния петък за мен по смисъла на неработните - събота и неделя? Благодаря предварително!

Официалните празници са уредени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Според ал. 2 на чл. 154 от КТ, когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. В разпоредбата е изрично регламентирано, че следва съвпадението да е налице между официалния празник със събота и/или неделя. По тази причина не следва да се прилага, когато официалния празник е в петък и няма основание да бъде компенсиран с друг неприсъствен ден. ПР