03.04.2025 ID:5082
Съгласно чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж: „За периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;“ и съгласно чл. 68а, ал.1 от КСО: „Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.“ След като лице подава заявление за отпускане на пенсия (УП-1) с осигурителен стаж изцяло отговарящ на изискването на чл. 68, ал. 2 от КСО (пълен стаж), заедно с документи, доказващи наличие на втори трудов договор в периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2015 г., ЗАЩО и на какво основание от НОИ отказват да му зачетат осигурителен стаж по втори трудов договор за придобиване право на пенсия по чл. 68а, ал. 1 от КСО, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория труд? Благодаря!

В цитираната от Вас разпоредба на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично е регламентирано кога прилага – за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тя няма приложение за придобиване право на пенсия по друг ред, например по чл. 68а, ал. 1 от КСО. ВН

03.04.2025 ID:5081
Здравейте! Ако не сме в добри отношения с работодателя си, не можем да се разберем и в един и същи ден аз връча едномесечно предизвестие, а той - предложение за прекратяване по взаимно съгласие, двумесечно предизвестие или пък прекратяване по друг член от КТ, кое е легитимно- моето заявено желание или неговото?

Според чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Следва да се има предивид, че в хипотезата на отправено предизвестие страните по трудовото правоотношение имат всички трудови права и задължения по времето на срока на предизвестие. В този смисъл е възможно при отправено предизвестие от работника или служителя работодателят да прекрати трудовото правоотношение в самия срок на предизвестие (Тълкувателно решение № 2/2012 г. на Върховния касационен съд). Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, т.е. без предизвестие от някоя от страните по трудовото правоотношение, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. В този смисъл последващо издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение има чисто технически смисъл. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 КТ има само констативно действие. Когато предложението за прекратяване не е прието, прекратяването на трудовия договор ще стане с изтичане срока на предизвестието. ГЕ/ПР

03.04.2025 ID:5080
Здравейте! Тъй като МОЛ, искам в рамките на течащото ми предизвестие да бъде направен съответно предавателен протокол за материалните активи, за които отговарям. Но работодателят не пуска все още заповед за предаване. Ако все пак не го направи в законовия срок и аз напусна, може ли след това да търси от мен някаква имуществена или друга отговорност за липси или повреди? Има ли смисъл да напиша докладна, с която да напомня, че трябва да се направи предаване, за да засвидетелствам своята добросъвестност, или това е негов ангажимент и евентуална липса след моето напускане не носи никакви последици за мен.

В Кодекса на труда (КТ) е предвидена специална разпоредба относно срока на предизвестие за работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности. Такива са длъжностите, при които на лицата, които ги заемат (МОЛ), е възложено събиране, съхранение, разходване или отчитане на парични или материални ценности. Съгласно чл. 326, ал. 3 от КТ за работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. От разпоредбата е видно, че тя се прилага, когато 30-дневният срок на предизвестие е недостатъчен да се извърши предаване на повереното имущество. Удължаването се извършва от работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение не е пречка за търсене на имуществена отговорност от работника или служителя по правилата на чл. 207 КТ. Ограничената имуществена отговорност за вреда, причинена при извършване на отчетническа дейност се реализира по реда на чл. 210 КТ, като заповедта на работодателя се издава в 3-месечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея (от трудовото възнаграждение на работника или служителя), въз основа на заповедта работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред (чл. 211 КТ). Искът на работодателя се погасява с изтичането на 1-годишна давност от деня на причиняването на вредата. ЛТ/

03.04.2025 ID:5079
Здравейте, връчено ми е предизвестие за освобождаване на основание чл.328, ал.1, т-12 КТ. Отговарям на условията, за да получа обезщетение по чл.222, ал.4 КТ. Работодателят казва, че е необходимо да предоставя доказателства, че имам необходимия стаж. Какъв документ е необходимо да предоставя, за да ми начисли обезщетението работодателя?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (чл. 222, ал. 4 от КТ), т.е. когато лицето има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по общия ред и желае да се пенсионира до една година по-рано от възрастта за пенсиониране. Работодателят преценява наличието на необходимия осигурителен стаж въз основа на данните в трудовото досие на работника или служителя, а по отношение на предходен осигурителен стаж въз основа на представените от работника или служителя документи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя (образец УП-3), и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Обръщаме внимание, че преценката за наличието на условията за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършава в териториалните поделения на Националния осигурителен институт. (СР)

03.04.2025 ID:5078
Здравейте! Предстои ми пенсиониране и от счетоводството искат да върна пари за работно облекло, пропорционално на оставащите до края на годината месеци на основание на такава клауза, записана в колективния трудов договор. При нас обаче за работно облекло се дават пари и съответно се представят фактури за закупени дрехи, които са си фактически нормални всекидневни като поли, якета, блузи и т.н. Тъй като тази клауза и този начин противоречат изобщо на Наредбата за работно облекло, могат ли да имат подобни претенции и на какво основание да откажа? Благодаря предварително.

Съгласно чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет (в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло) или в колективния трудов договор (КТД). Съгласно чл. 60 КТ всяка от страните по КТД, както и всеки работник или служител, спрямо когото КТД се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на КТД или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. Следва да се отбележи, че в чл. 272 КТ изрично са изброени случаите, при които е допустимо да се правят удръжки от трудовото възнаграждение без съгласието на работника или служителя. От тази разпоредба следва, че в други случаи, извън изброените, работодателят не може да прави удръжки от трудовото възнаграждение, ако работникът или служителят не е дал съгласието си за това. ЛТ/

02.04.2025 ID:5074
Отнемат ли се дни от допълнителния платен годишен отпуск ако служителят е бил в продължителен болничен поради бременност?

В запитването не уточнявате вида на допълнителния платен годишен отпуск, за който е запитването. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Кодекса на труда регламентира правото на два вида допълнителен платен годишен отпуск: 1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Съгласно чл. 4 от Наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година. Следователно за периода на ползването на законоустановен отпуск работникът или служителят няма право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ. 2. допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. Правилата за установяване на ненормиран работен ден са уредени в чл. 139а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 139а КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Отпускът се предоставя на работници и служители поради особения характер на работата им по реда на чл. 139а КТ и компенсира работата над редовното им работно време в работни дни, т.е. когато полагат труд по трудовото правоотношение. Поради това, когато работникът или служителят не е работил при условията на ненормиран работен ден поради ползване на законоустановен отпуск, той няма право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ за същия период. ЛТ/

02.04.2025 ID:5073
Здравейте! От 13.11.2007 г. до настоящият момент съм Кмет на с. Розово, общ. Брацигово. В момента получавам за клас за професионален опит 9.6% върху основната заплата, 0.6% на година. Преди 2007 г. съм работила на ръководни длъжности и в други области/образование - длъжност: "Завеждащ служба", транспорт - длъжност:"Ръководител движение", Ликвидация на ТКЗС - длъжност: "Председател на комисията на ОСП"/ Трявба ли да ми бъде зачетен стажа преди кметството?

В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ). Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Преценката относно сходството се извършва от работодателя, при спазване на вътрешните правила за работната заплата съобразно длъжността, която заема работникът или служителят в предприятието.

02.04.2025 ID:5072
Здравейте, работя на държавна работа , но не съм държавен служител.На трудов договор съм. Задочен докторант съм 2 ра година от 4. Всяка година ползвам 25 платен годишен отпуск за обучение. Искам да попитам мога ли да ползвам тези 6 м платен годишен отпуск за подготовка на дисертация / които виждам че се полагат/извън тези 25 дни полагащи се за всяка година? За тях необходимо ли е съгласие на работодател? Също така как стои въпроса за неплатен отпуск?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 169, ал. 4 от КТ за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Отпускът може да се ползва и на части. В допълнение, в чл.171, ал.1, т. 4 от КТе предвидено, че работниците и служителите, които са задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка имат право и на неплатен отпуск за подготовка и защита на дисертация от - до 4 месеца. В случай че работодателят не е дал своето съгласие за включване на работника и служителя в обучение, той има право на неплатен отпуск в размера по чл.171, ал. 1, т.4 от КТ, намален наполовина (чл. 171, ал.2 от КТ). (СР)

02.04.2025 ID:5071
Здравейте! При полагаем годишен отпуск 35 дни и срочен трудов договор за периода 19 май - 18 октомври 2025 г., колко дни отпуск се полагат.

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Според чл. 22, ал. 1, посл. изр. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Според чл. 355, ал. 1 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ). За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). С оглед на изложеното, размерът на платения годишен отпуск, който се полага на работника или служителя за посочения в запитването срок следва да бъде изчислен пропорционално на дните и месеците, които се признават за трудов стаж. Конкретните изчисления се извършват от работодателя. ГЕ/ПР

01.04.2025 ID:5069
Здравейте, имам следния въпрос: За длъжност главен счетоводител кандидатства лице, което има счетоводен стаж минимум 8 години и е завършило средно образование, специалност "Оператор на металорежещи машини", като допълнително има изкаран курс с който придобива Свидетелство за професионална квалификация по професия "Оперативен счетоводител" трета степен и ниво на Националната и Европейска квалификационна рамка - 4. Въпроса ми е може ли да признаем свидетелството, като диплома за завършено средно образование и отговаря ли на изискванията лицето по Закона за счетоводството, а именно да има право да съставят и подписва финансовите отчети и документи в качеството си на главен счетоводител, ако бъде назначена за такава? При допълнителни въпроси от Ваша страна тел.:0895776539

Уважаема госпожо, Задайте въпроса си в рубрика „Заетост и безработица“. (СР)

01.04.2025 ID:5062
ЗДРАВЕЙТЕ.ПРЕКРАТЯВА ЛИ СЕ ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА КМЕТА НА НАСЕЛЕНО МЯСТО СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА МАНДАТА

Уважаема госпожо, В Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е регламентиран статута и мандата на кметове на общини, кметове на райони, кметове на кметства и назначаваните от кмета на общината кметски наместници в населени места, които не са административен център на кметства. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени с Изборния кодекс. Кметските наместници се назначават от кмета на общината за срока на неговия мандат (чл. 46а, ал. 1 от ЗМСМА). В случай, че въпросът се отнася до кметски наместник, следва да се има предвид, че съгласно чл. 46а, ал. 2 от ЗМСМА кметските наместници продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на срока по определия в закона мандат до освобождаването им от новоизбрания кмет на общината. По отношение на кметовете на общини, на райони или на кметства – те също продължават да изпълнява задълженията си до полагане на клетва от новоизбран кмет, когато не са регистрирани като кандидати за общински съветник или кмет за следващ мандат (чл. 42, ал. 9 от ЗМСМА). Когато кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са регистрирани като кандидати за кметове те задължително ползват отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 от Изборния кодекс за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, като длъжността им се изпълнява от временно изпълняващ кмет, избран от общинския съвет до полагане на клетва от новоизбрания кмет ( чл. 42, ал. 8 от ЗМСМА). (СР)

31.03.2025 ID:5061
Служител използва автомобил на компанията за лично ползване. Ежемесечно към фиша му за работна заплата се начисляват направените разходи за съответния месец за амортизация, гориво, винетки и др. с цел облагане. Разходите се заплащат от служителя със служебна карта. Сумите са различни всеки месец. Този начислен разход към фиша за работна заплата представлява ли допълнително възнаграждение с постянен характер?

В чл. 15, ал. 2 НСОРЗ са регламентирани критериите, на които трябва да отговарят допълнителните трудови възнаграждения, за да са с постоянен характер. Те трябва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време. Посочените в запитването суми нямат характер на възнаграждение за положен труд и следователно не може да представляват допълнително трудово възнаграждение. ЛТ/

31.03.2025 ID:5060
Здравейте, въпроса ми е във връзка с чл. 32, т. 1 от Наредбата за командировките. "Командировъчните пари се изплащат срещу представяне на: 1. заповед за командировка, а в случаите по чл. 8, ал. 2 и 3- командировъчно удостоверение;" Моля да ми разясните има ли утвърдена бланка за така нареченото командировъчно удостоверение(от кой се издава и как се оформя) или всяка организация си утвърждава своя бланка, както и какви реквизити трябва да съдържа. Във случаите, че командированите са изпратени спешно по чл. 8, ал. 2 и 3, то как става заверката и отчитането, въз основа на т.нар. удостоверение или на базата на друг документ? И последен въпрос - това командировъчно удостоверение може ли да се издаде за група от хора или се пише индивидуално за всеки един командирован?

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия. В този случай командироващият е длъжен в 3-дневен срок да издаде писмена заповед (чл. 8, ал. 2 от НКС). Издадената писмена заповед следва да съдържа реквизитите, определени в чл. 9, ал. 1 от НКС. Следва да се има предвид, че според чл. 9, ал. 1, т. 10 от НКС в заповедта за командироване се посочва необходимостта от заверка на заповедта с подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на командироването. Поради това командироващите предприятия имат право да преценят дали има необходимост от подпис на оправомощено длъжностно лице на мястото на командироването, което да удостоверява присъствието на командирования в него. Според чл. 9, ал. 1, т. 8 от НКС в заповедта за командироване се посочва видът на отчета за извършената работа. Командироващият има възможност да прецени какъв отчет е необходимо да се направи от командирования. Следва да се има предвид, че според чл. 32, ал. 1, т. 1 и 2 от НКС командировъчните пари се изплащат срещу представяне на заповед за командировка и препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка. Единствената възможност за командироване без издаване на заповед е предвидена за прокурори и следователи във връзка със станали произшествия (чл. 8, ал. 3 от НКС). В тези случаи е регламентирана възможността отчитането на командироването да се извършва с командировъчно удостоверение. В НКС не са регламентирани образци на командировъчната заповед и на командировъчното удостоверение.НС

30.03.2025 ID:5059
Здравейте! Как се доказва след време осигурителен стаж на лицето, ако е работило на сумирано изчисляване на работното време от КТ за период от 1 месец при положение, че графиците за работа се съхраняват 3 години.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (представени от работодателите в Националната агенция за приходите данни за осигурителен доход, осигурителни вноски и дни в осигуряване), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. За допълнителна информация може да се обърнете към НОИ. ЛТ/

30.03.2025 ID:5058
Здравейте! Какво работно време може да се определи в Правилникът за вътрешния трудов ред във фирмата, на шофьори на автомобили до 3.50 тона, които извършват и международен транспорт и как да се изчисли заплатата им.

Според чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Нормалната продължителност на работното време е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че категорията работници или служители, които имат право на намалено работно време са определени в Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. В този смисъл, посочената от Вас работа не е включена във видовете работи, които дават право на намлено работно време. Следва да се има предвид и, че за лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, са регламентирани специални изисквания за организацията на работното време и почивката. Те се съдържат в Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (Наредбата). По отношение запитването Ви относно изчисляване на трудовото възнаграждение-правилата са регламентирани в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. ГЕ

30.03.2025 ID:5055
Имам експертно решение от ТЕЛК от 05.09.2024г., като съм освидетелствам с 82% ТНР с инвалидност по нпричини общо заболяване от 11.05.2024г. МОТИВИ: С61 Карцином на простата Т2в Nx Mx. На 8.10.2024г.ми бе извършена операция в МБАЛ"Доверие" София по КП:168.2 асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в хирургията по окончателна диагноза: С61 злокачествено образование на простатата. От изписването ми на 14.10.2024г. до 4.04.2025г. съм в болнични, като последния ми болничен лист е от ТЕЛК при СБАЛОЗ"Проф. Д-р Марин Мушмов"ЕООД-гр. София. Аз съм работещ пенсионер на длъжност "Пазач невъоръжена охрана" и при разговор с Началника си разбрах, че ще ми прекратят трудовия договор, защото имам 82% ТНР. Имат ли право на това и, ако защо? С уважение: ХХХХХХХХХ

Основанията за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя със и без предизвестие са регламентирани в чл. 328 и чл. 330 от Кодекса на труда (КТ). При някои от тях е предвидена закрила при уволнение на определен кръг лица. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни трудоустроен работник или служител само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Освен това в тези случаи преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия (чл. 333, ал. 2 КТ). Важно е да се има предвид, че закрилата при уволенение по реда на чл. 333 КТ, се прилага единствено при прекратяване на трудовия договор на посочените по-горе основания. Следва да се има предвид, че според чл. 314 КТ работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. При условие, че работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване, работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение едностранно без предизестие по реда на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. В случай, че работодателят не може да предложи подходяща за трудоустроения работник или служител работа, съгласно предписанията за трудоустрояване, трудвият договор с този работник или служител се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. ГЕ/ПР

29.03.2025 ID:5051
Здравейте, при назначаването ми ми беше казано, че ще работя по график. С времето станя ясно, че според прекият ми ръководител график означава цял живот да почивам само в дните сряда и четвъртък! Въпросът ми е: Законово полагат ли ми се за даден период почивни дни в събота или неделя?

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Тази разпоредба установява правото на непрекъсната седмична 48-часова почивка в размер на два последователни дни. Регламентирано е, че единият от тези дни е по начало в неделя, но това е предвидена в закона възможност. Възможна е обаче и такава организация на работното време, при която се полага труд и в събота и/или неделя. В този случай е възможно почивката да се ползва в петък и събота или в неделя и понеделник или в други два дни от седмицата, но задължително следва да се спазва изискването те да са последователни и продължителността да е най-малко 48 часа без прекъсване. Организацията на труда се установява в Правилника за вътрешния трудов ред, който се издава от работодателя, след провеждане на предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 (чл. 181 от Кодекса на труда). ЛТ/

29.03.2025 ID:5050
Преподавател съм в държавно висше училище. Друго висше училище ме командирова за участие при тях в научно жури за придобиване на образователна и научна степен "Доктор" или академична длъжност. Необходимо ли е да поискам отпуск за тези дни от работодателя си?

Отговорено с писмо по преписка № 94-799/23,04,2025 г.

28.03.2025 ID:5049
Здравейте, починало лице, което е регистрирано като ЕТ xxxxxx-индивидуална практика по първична мед.помощ по дентална медицина с ЕИК xxxxxxx. Кой следва да оформи трудовите книжки и заповеди на лицата по трудово правоотношение? Към датата на смъртта на работодателя/ЕТ е имало 2 лица, назначени по трудово правоотношение. След излизане на смъртния акт, договорите им служебно са прекратени в НАП. Наследниците на починалия xxxxxx в момента са в процес на закриване на ЕТ, тъй като никой не притежава медицинска правоспособност и не може да продължи дейността на ЕТ. Моля за съвет кой трябва да оформи и подпише трудовите книжки и документите на служителите. Благодаря

Едноличният търговец (ЕТ) като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под дадено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. След смъртта на физическото лице, ЕТ се наследява по общите правила на Закона за наследството. Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието (чл. 60, ал. 2 и 3 от Търговския закон). При смърт на ЕТ, ако никой от наследниците му не поеме предприятието, възниква задължение за подаване на заявление за заличаване вписването на ЕТ от търговския регистър (чл. 60а, т. 2 от Търговския закон). Tрудовите договори с работниците и служителите са сключени с физическото лице в качеството му на търговец. Считаме, че смъртта на търговеца сама по себе си не е основание за прекратяване на трудовите договори. В случай, че предприятието бъде поето от наследник, трудовите правоотношения на работниците и служителите не се прекратяват, а се запазват съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ. Ако предприятието не бъде поето от наследник, осъществяването на търговската дейност се прекратява със смъртта на ЕТ. В този случай трудовите договори на работниците и служителите следва да се прекратят на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ (при закриване на предприятието, т.е. при преустановяване на неговата цялостна производствена и служебна дейност), считано от датата на смъртта на ЕТ. Следва да се има предвид, че независимо от избора (в случая невъзможността) на наследниците да не поемат предприятието на наследодателя – ЕТ, това не ги освобождава от отговорност да приключат трудовите правоотношения на наетите от техния наследодател лица (издаване на заповед, оформяне на трудова книжка), вкл. да изплатят дължимите им обезщетения по КТ, освен ако не са направили отказ от наследство по установения ред. Във всички случаи прекратяването на трудовите правоотношения следва да бъде извършено преди датата на заличаване от търговския регистър на едноличния търговец. ЛТ/

27.03.2025 ID:5047
Здравейте, може ли да се сключи допълнително споразумение тъм трудов договор на основание чл. 110 от Кодекса на труда във връзка с чл. 119 от КТ, като в допълнителното споразомение е заложен срок за изпитване до 12 месеца в полза на работодателя.

Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Следователно разпоредбата на чл. 110 от КТ регламентира отделен вид трудов договор и като такъв за него са относими характерните за всеки трудов договор елементи, вкл. и тези, които могат да се уговарят отделно като клаузата срок за изпитване. В тази връзка, според чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Предвид изложеното, следва че максималната продължителност на срок за изпитване е до 6 месеца, като това правило се отнася за всеки трудов договор по отделно. В тази връзка, бихме искали да обърнем внимание, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж (чл. 70, ал. 5 от КТ).ГЕ/ ПР