11.05.2026 ID:7008
Как следва да се изплати извънреден труд на служител, който работи на сумирано отчитане на работното време и е положил извънреден труд в почивен за него ден, но през работната седмица (понеделник-петък)? Дали ще бъде извънреден труд в работен ден или в почивен ден?

Правилата за установяване на СИРВ са уредени в чл. 142, ал. 2 и сл. от Кодекса на труда и в чл. 9а и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. Когато е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, е необходимо да се определи норма за продължителност на работното време за съответния период. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено СИРВ, не трябва да е по-голям от определената норма за продължителност на работното време. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението за положен извънреден труд, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – не по-малко от 50 на сто. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. ЛТ/

11.05.2026 ID:7006
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ/ГОСПОДИН, Във връзка с практическото прилагане на разпоредбите на чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, бих желал/а да получа официално становище от Националния осигурителен институт относно следното: 1. Има ли право работник или служител, който е дарил кръв в регламентиран кръводарителски център, на два последователни работни дни отпуск за сметка на работодателя – за деня на кръводаряването и за следващия работен ден, в случай, че такъв отпуск не е уговорен в колективен трудов договор или в споразумение с работодателя. Моля за Вашето официално становище. Благодаря предварително за съдействието. Росица П

Уважаема госпожо, Отпускът при кръводаряване се предоставя на законово основание –по силата на 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). Работодателят е задължен да разреши отпуска и няма право на преценка дали да го предостави или не. Според КТ на договаряне с колективен трудов договор или със споразумение между работника или служителя и работодателя подлежи само размера на възнаграждението (чл. 157, ал. 3, т. 1 от КТ). (СР)

11.05.2026 ID:7005
С влязло в сила Решение №152/11.06.2025 г., постановена по в.гр.д.№161/2025 г.по описа на Окръжен съд Перник, бях възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Директор финансов център, банак" във ФЦ "Перник", клонова мрежа "Инвестбанк" АД. На 14.04.2026 г. получих съобщението от Районен съд за възможността да заема предишната си работа и същия ден депозирах в централата на Банката заявление за възстановяването ми на работа. На 20.04.2026 г. се явих на работа във ФЦ "Перник", но не бях допуснат до работа. Същия ден бях извикан в Центалата, в Дирекция "УЧР", като едновремено ми бяха връчени Заповед за възтановяване /с дата 14.04.26 г./ и Заповед за прекратяване на трудовото ми правоотношение /с дата 15.04.26 г./, и двете получени от мен на 20.04.26 г. в 10 ч. и 28 мин. Въпросът ми е: Налице ли е формално възстановяване на работа, след като не е изпълнено решението на съда и по никакъв начин не са ми предоставени правата и фуккциите за заемане на длъжността.

Съгласно чл.345 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят следва да постъпи на работа в 14-дневен срок от съобщението на съда, че решението за възстановяване на работа е влязло в сила. Ако работодателят не го допусне на работа, той носи отговорност по чл.213 от КТ и следва да плати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на явяването до допускането на работа. Освен това е предвидена и наказателна отговорност за неизпълнение на съдебно решение по трудово дело по чл.172 от Наказателния кодекс, съгласно който длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години. Недопускането на работа може да бъде както физическо възпрепятстване да се изпълнява съответната работа /не допускане до работното място/, а също така и в бездействие, което пречи на работника или служителя да започне реалното изпълнение на работата си. Видно от данните в запитването сте възстановен на работа, като на същата дата е връчена нова заповед за уволнение. В тази връзка Вие следва да обжалвате новата заповед за уволнение в 2-месечен срок. При спор въпросът се решава по съдебен ред.

10.05.2026 ID:7004
Уважаеми експерти на МТСП, пиша въпроса си за 3-ти път, тъй като всеки път забравях да напиша важни неща. Моля за Вашето официално становище по следния казус: През периода 1991 – 1994 г. отглеждах детето си, родено на 19.12.1991г., като към този момент бях редовна студентка и не бях в трудово правоотношение. За този период разполагам с Уверение от ШУ "Еп. Константин Преславски" и Акт за раждане на детето. На основание чл. 354, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, това време ми се признава за трудов стаж. Освен това съм учител и в сферата на образованието е в сила и чл. 24 от КТД в системата на образованието. Въпросът ми е: Следва ли този период, признат за трудов стаж по реда на чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 24 от КТД в системата на образованието, да бъде взет предвид от настоящия ми работодател при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение (ДТВ) за придобит трудов стаж и професионален опит (съгласно чл. 12 от НСОРЗ)? Стажът е признат по силата на закона - Кодекс на труда, а преди 01.07.2007 г. майчинството ми винаги е било сумирано с останалия ми трудов стаж за ДТВ (% към основната заплата) ежемесечно. Проблемите започнаха след приемането на НСОРЗ и работодателите ми отнемат онова, което към 01.07.2007 г. съм получавала. С уважение хххххх

Трудов стаж на неработеща майка, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ (времето, през което майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст) не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като стажът се зачита без да е съществувало трудово правоотношение, т.е. без да е полаган труд.

09.05.2026 ID:7000
На 60 години съм,имам 42 години стаж,родила съм 5 деца,кога ще се пенсионирам?

С чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидена възможност Министерският съвет в изключителни случаи по определени от него условия и ред да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на този кодекс. Кръгът лица, условията и редът за придобиване право на персонална пенсия, са посочени с чл. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). На жени, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18- годишната им възраст, могат да се отпускат персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 от КСО, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО (67 години, еднаква за жените и мъжете), и не им е отпусната пенсия по българското законодателство или по разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (чл. 7, ал. 2, т. 2 от НПОС). Посоченият кръг лица трябва да отговарят на изискванията за доход по чл. 89а, ал. 1 от КСО (годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца) и да имат и действителен осигурителен стаж най-малко 3 години (чл. 7, ал. 3 от НПОС). Персоналните пенсии не са свързани с трудовата дейност. Те се отпускат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост (чл. 7, ал. 5 от НПОС). Изложеното в запитването, че сте на 60 години и имате 42 години стаж, предполага обсъждането на реда и условията за отпускане на пенсия, свързана с трудовата дейност – пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. За да придобият право на тази пенсия, осигурените лица трябва да са навършили определена, ежегодно повишаваща се възраст (до 65 години за жените) и да имат определена, също ежегодно повишаваща се продължителност осигурителен стаж (до 37 години за жените). Тези условия са посочени по години с чл. 15, ал. 1 от НПОС. Така например от 01.01.2026 г. жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО при възраст 62 години и 6 месеца и осигурителен стаж 36 години и 10 месеца, от 01.01.2027 г. – при възраст 62 години и 8 месеца и осигурителен стаж 37 години, от 01.01.2028 г. – при възраст 62 години и 10 месеца и осигурителен стаж 37 години, от 01.01.2029 г. – при възраст 63 години и осигурителен стаж 37 години и т.н. (чл. 15, ал. 11-14 от НПОС). В тази връзка ще може да се пенсионирате тогава, когато отговаряте едновременно и на двете условия - навършена пенсионна възраст и наличен осигурителен стаж. Извършването на преценка на правото на пенсия е от компетентността на териториалните поделения на Националния осигурителен институт въз основа на заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите оригинални документи. ВН

09.05.2026 ID:6999
Здравейте, искам да задам следният въпрос: Служител, който е на четиримесечно сумирано изчисляване на работното време по изключение му се налага да положи извънреден труд извън смяна по график и по време на разположение. В този случай денят, в който полага извънредния труд е делничен, но по график служителя е почивка, като трябва да се вземе предвид, че е на разположение! Изплащането съгласно чл. 262, по коя точка следва да бъде: т. 1 - за работа през работи дни (50%) или т. 2 - за работа през почивни дни (75%).

Правилата за установяване на СИРВ са уредени в чл. 142, ал. 2 и сл. от Кодекса на труда и в чл. 9а и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. Когато е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, е необходимо да се определи норма за продължителност на работното време за съответния период. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено СИРВ, не трябва да е по-голям от определената норма за продължителност на работното време. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението за положен извънреден труд, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – не по-малко от 50 на сто. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. ЛТ/

08.05.2026 ID:6996
Уважаеми дами и господа, Във връзка с прилагането на нормативната уредба относно електронния трудов запис и преходните разпоредби, свързани с трудовите книжки, моля за Вашето становище по следните въпроси: 1. Задължен ли е работодателят/органът по назначаването да подава електронен трудов запис съгласно Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, в сила от 01.06.2025 г., по отношение на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията? 2. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 85/2023 г.), има ли работодателят/органът по назначаването задължение да оформи и върне в срок до 01.06.2026 г. трудовите книжки на магистратите, предвид че за тях съществуват правоотношения, възникнали по реда на Закона за съдебната власт? Моля за Вашето тълкуване и указания по поставените въпроси.

В съответствие с чл. 277, ал. 3 и чл. 292, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) правоотношенията на държавните съдебни изпълнители (ДСИ) и на съдиите по вписванията (СВ) са трудови. Тези служители се сключват трудови договори с определено място на работа в съответния районен съд. В тази връзка няма нормативна пречка да се вписват в единния електронен трудов запис данните, регламентирани в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Предвид специфичния статут на съдиите, прокурорите и следователите тяхното назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност се извършва по специален ред, предвиден в ЗСВ, като общите правила на КТ в това отношение са неприложими.НС

07.05.2026 ID:6994
Здравейте, учител съм в детска градина и има различни мнения и тълкувания относно заплащане на допълнителни часове педагогическа заетост. Въпросът ми е когато се налага да работиш два часа педагогическа заетост допълнително, в детска градина могат ли да се заплатят, като т.нар. лекторски часове или трябва да се пресметнат по друг начин? Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, Въпросът Ви е от компетентността на Министерството на образованието и науката.

07.05.2026 ID:6993
Непълнолетните лица (16-18 години) могат ли да работят в събота и неделя, при сумирано изчисляване на работното време, след разрешение от Инспекцията по труда, 7-часов работен ден, без нощен труд?

Определянето на реда за отчитане на работното време – подневно или сумирано е в правомощията на работодателя. Въпросите, свързани с разпределението и организацията на работното време в предприятието, вкл. редът за неговото отчитане, се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4а, ал. 1 от НРВПО). Правилата за установяване на сумирано изчисляване на работното време са уредени в чл. 142, ал. 2 и сл. от Кодекса на труда и в чл. 9а и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските – НРВПО, а по отношение на седмичната почивка – и в чл. 153, ал. 2 и 3 КТ. При разработването и утвърждаването на поименните графици за работа при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват правилата на чл. 9а и сл. от НРВПО. В трудовото законодателство е регламентирано ограничение да се установява сумирано отчитане на работното време по отношение на работниците и служителите с ненормиран работен ден (чл. 142, ал. 5 КТ). Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 142, ал. 6 КТ, която регламентира ограничение спрямо максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите, за които е установено намалено работно време – тя може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 КТ за работниците или служителите, ненавършили 18 години, се установява намалено работно време. Продължителността на намаленото работно време за тях е определена в чл. 305, ал. 1, изр. 1 от КТ – 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. Следва да се има предвид, че в чл. 140, ал. 4, т. 1 и чл. 147, ал. 1, т. 1 КТ за работниците или служителите, ненавършили 18 години, е установена абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд. Предвид цитираните по-горе разпоредби сме на мнение, че няма пречка за работниците и служителите, ненавършили 18 години, да се установява сумирано изчисляване на работното време при спазване на установената абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд и на изискванията относно намалената продължителност на работното им време, както и при осигуряване на регламентираните в КТ непрекъснати почивки. ЛТ/

05.05.2026 ID:6990
Длъжен ли е бившият ми работодател да ми предостави при поискване УП-3, дори ако прослуженото време обхваща и период след 01.06.2025 г.

Съгласно чл. 128а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Според чл. 128б, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Работникът или служителят има право да получава заверени копия от съхраняваните документи по посочения по-горе ред (чл. 128б, ал. 4 от КТ).ПР

05.05.2026 ID:6987
Здравейте, въпросът ми е относно мъж на възраст 65 години. Лицето е на пенсионна възраст, но с недостигащ стаж и трябва да се пенсионира на 67 години. Лицето работи в държавна институция. Могат ли да го освободят от длъжност с основание пенсиониране след като има документ за отказана пенсия? Ако могат, трябва ли да му начислят 6 заплати обезщетение при пенсиониране и след това като безработен може ли да се регистрира в бюрото по труда за получаване на обезщетение при безработица?

Уважаема госпожо, В запитването не е посочено дали лицето работи по трудово или по служебно правоотношение. Следва да се има предвид, че и в Кодекса на труда (КТ) и в Закона за държавния служител (ЗДСл) са предвидени основания за прекратяване на трудовите, съответно на служебните правоотношения, при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и обезщетения в тези случаи. Съгласно по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО); при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Служебното правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаване с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Работодателят може да прекрати трудовия договор или служебното правоотношение на посочените основания, ако са изпълнени и двете предпоставки за придобиване на право на пенсия – навършена определена възраст и придобит осигурителен стаж. Според чл. 15, ал. 1, т. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж във вр. с чл. 68, ал. 1 и 2 КСО от 1 януари 2026 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред по се придобива за мъжете при възраст 64 години и 9 месеца и осигурителен стаж 39 години и 10 месеца. Следва да се има предвид, че правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, т.е. при навършена възраст 67 г. и 15 години действителен осигурителен стаж, е също право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обръщаме внимание, че в КТ и ЗДСл са предвидени и други основания за прекратяване на трудовите, съответно служебните правоотношения по инициатива на работодателя/органа по назначаване. При прекратяване на трудов договор, когато по време на трудовото правоотношение е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се изплаща по чл. 222, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата обезщетението се изплаща независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, когато са изпълнени предвидените в разпоредбата условия. В ЗДСл. също е установено задължение за органа по назначаване за изплащане на обезщетение при прекратяване на правоотношението, когато служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетение за безработица по реда на КСО (чл. 54а от КСО) се изплаща в случай, че при прекратяване на трудово/служебно правоотношение лицето не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (СР)

04.05.2026 ID:6985
Трудовият стаж в календарни или работни дни се изчислява?

Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. Следва да се има предвид, че според чл. 9, ал. 4, изр. 1 от НТС Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, посочен по-горе. В чл. 352 от КТ е уредено време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил.ПР

04.05.2026 ID:6984
Имаме назначен на 8 часа шофьор автокран, който управлява кран над 12т и се води втора категория труд. Има ли възможност същото лице да се назначи в друга фирма на втори трудов договор на същата длъжност или на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, която пак е втора категория труд и ако отговора е положителен на колко часа може да се назначи?

Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Разпоредбата на чл. 112, т. 1 от КТ предвижда, че за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, е забранено да полагат допълнителен труд при същите или други специфични условия. Тази забрана е за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия, при които работникът или служителят работи по основния си трудов договор. Забраната има закрилен характер, като целта е да не се допуска работещите, които изпълняват работа с голямо напрежение и при специфични условия, да полагат труд при такива условия над нормалната продължителност на работното време, установена за съответните категории работници и служители. За шофьорите на тежкотоварен автомобил не е предвидено правото на намалено работно време по реда на чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Поради това, съобразно чл. 136 от КТ, нормалната продължителност на работното време за тази група лица е до 8 часа на ден и до 40 часа седмично. Във връзка с въпроса, следва да се отбележи, че изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, са определени в Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. С оглед на това е необходимо да се прецени доколко е възможно да се спазват специалните нормативни изисквания при изпълнението на задълженията по основния и допълнителния трудов договор. ЛТ/

04.05.2026 ID:6983
Здравейте, Служител навършва възрастта за пенсиониране на 04.05.2026г., подало е предизвестие към работодателя си за прекратяване на трудовия договор, считано от тази дата. Лицето няма необходимия стаж за пенсиониране, но е представило пред работодателя заявление с входящ номер от НОИ по чл. 9а КСО за осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски. При тези обстоятелства, работодателят задължен ли е да начисли обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ? Ще бъде ли в нарушение, ако го начисли и изплати, при положение, че към момента лицето няма право на пенсия за възраст и стаж? Предварително благодаря.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател. В случай, че служителят придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените от Вас обстоятелства ( внесени са осигурителни вноски на основание чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване), той ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)

30.04.2026 ID:6979
Здравейте, Прекратихме договора на служител, който претендира обезщетение по чл.222 ал.3. Предходният си трудов стаж лицето при започването на трудовия договор в нашето дружество е удостоверило с трудови книжки. Лицето има и трудов/осигурителен стаж в чужбина, който ние не знаем с каква продължителност е. Осигурителният стаж в България на лицето не е достатъчен за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, а лицето няма достатъчно години за пенсиониране само за възраст т.е. 67години. От ГИТ ни информираха, че нямаме право да изискваме от него справки за осигурителен стаж. Може ли да ни съдействате с информация как да разберем лицето има ли осигурителен стаж, за да му начислим такова обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ.

Уважаема госпожо, Изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е задължение на работодателя при наличието на предвидените в разпоредбата придпоставки, една от които е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение. Работодателят преценява наличието на необходимия осигурителен стаж въз основа на данните в трудовото досие на работника или служителя, а по отношение на предходен осигурителен стаж въз основа на представените от работника или служителя документи. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя (образец УП-3) и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В конкретния случай, предвид посоченото, че лицето е работило в чужбина, обръщаме внимание, че в отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права се прилагат координационни регламенти, които предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава -членка на ЕС. За целите на отпускане на пенсия за старост се извършва т.нар. „сумиране“ на осигурителни периоди. В този случай при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, или до институцията на последната държава членка, чието законодателство е било приложимо спрямо него, то следва да посочи, че има завършени осигурителни периоди в друга държава членка. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава „своите“ осигурителни периоди. За удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава –членка на ЕС пред работодателя във връзка с изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, работникът или служителят може да изиска информация от съответната компетентна осигурителна институция или да представи други документи, от които да е виден придобитият осигурителен стаж. В случай, че лицето е работило и се е осигурявало в трета държава, следва да се провери дали е сключена спогодба за социална сигурност, въз основа на която да се признават придобити осигурителни периоди в тази държва. (СР)

30.04.2026 ID:6978
Служител е назначен на основание чл. 114 от КТ за работа в определени дни от месеца – събота и неделя. Във връзка с това, имам следните въпроси: 1.Когато официален празник съвпада с работните дни по договор (събота и неделя), този труд счита ли се за извънреден освен задължителното заплащане в двоен размер? 2.Ако служителят почива на официалния празник, длъжен ли е да отработи тези часове в друг ден, за да изпълни нормата си по договор? 3.Допустимо ли е ползването на платен годишен отпуск за дни, които са официални празници, при положение че те съвпадат с работните дни на служителя по договор?

Дните, които са официални празници съгласно чл. 154, ал. 1 КТ, са неработни за работниците и служителите. Работата на официален празник се заплаща съгласно чл. 264 КТ. Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Съгласно сключения трудов договор служителят следва да е на работа и когато официалният празник съвпада със събота и/или неделя и съответно да му бъде изплатено възнаграждение съгласно чл. 264 КТ. Платеният годишен отпуск се полза в работни дни. Обръщаме внимание, че ако служителят работи по друг трудов договор, във всички случаи общата продължителност на работното време по договорите не може да нарушава непрекъснатата междудневна и седмична, установена с Кодекса на труда. ЛТ/

30.04.2026 ID:6977
Здравейте, законно ли е да ми искат 3 месеца предварително планувсн отпуск, не само за летните, но дори и за 1 ден

Начинът и редът за ползване на платения годишен отпуск, на който има право работник или служител, нает на работа по трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 172 и сл. от Кодекса на труда (КТ) и в чл. 22 и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Действащата нормативна уредба не съдържа изискване платеният годишен отпуск да се планира предварително, като условие за ползването му. По наше мнение, няма пречка работодателят да поиска предварителна информация от работниците и служителите относно периода, през който имат намерение да ползват платения си годишен отпуск през съответната календарна година, но единствено с цел планиране и създаване на по-добра организация на работата. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 172 КТ във вр. с чл. 173, ал. 5 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се използва до края на календарната година, за която се полага. Ползването е въз основа на писмено искане на работника или служителя и с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ във вр. с чл. 22, ал. 2 НРВПО). В искането си работникът или служителят има право да заяви размера на отпуска в работни дни, който желае да ползва, както и времето на ползването му. ЛТ/

30.04.2026 ID:6976
Здравейте, Интересувам се дали служителят в дадена организация може да избира от коя година да се използва отпуската му? Например има отпуска за 2026 г, за 2025 г и за 2024 г. Работодателят е решил, че отпуската се ползва от текуща година, следваща от предходна година и от по-предходна година. Служителят, ако реши че иска да изпозлва отпуската си от 2025 г, а не пот 2026 г, Работодателят може ли да има друго становище? На какво основание служителят може да си търси правата?

Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ. Според чл. 176, ал. 2 от КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176, ал. 2 от КТ, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Съгласно чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО)в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Съгласно чл. 37д от НРВПО в случаите по чл. 176, ал. 3 КТ работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ. Предвид посочените данни в запитването, няма пречка отложеният платен годишен отпуск, който се полага за 2024 г. и 2025 г., да бъде ползван по искане на работника или служителя, до погасяването му по давност.ПР

30.04.2026 ID:6975
Има ли право непедагогическия персонал в училище да ползва допълнителен платен отпуск по чл. 156а от КТ в случаите по чл. 39, т. 6 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование и посочените в чл. 105 от ЗПУО? Конкретно при обявени неучебни дни от кмета на общината (чл. 105, ал. 3 от ЗПУО).

Уважаема госпожо, Съгласно в чл. 39, т. 6 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование) дните, обявени за неучебни при условията на чл. 105 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) се считат за допълнителен платен отпуск по смисъла на 156а от Кодекса на труда за работниците и служителите, членове на организациите на работодателите и синдикатите. Договореното в чл. 39, т. 6 от КТД Образование, както и разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗПУО не правят разграничение между педагогически и непедагогически За повече информация относно прилагането на на чл. 219, ал. 6 от ЗПУО и чл. 31, ал. 3, т. 2 от КТД Образование можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. (СР)

30.04.2026 ID:6973
Здравейте, на 07.04.2026 г. зададох въпрос, с генериран ID 6906, на който все още не съм получила отговор. Той беше със следното съдържание: "Здравейте, В практиката ми възникна следният казус: Служител по служебно правоотношение, придобил право на пенсия (с изплатено обезщетение), въз основа на което е прекратено служебното правоотношение. Назначен отново непосредствено на следващия работен ден – с нова заповед и нововъзникнало служебно правоотношение, при същия орган по назначаване, по реда на чл. 16а от ЗДСл. 4 месеца по-късно лицето почива. Какъв е размерът на обезщетението, който следва да се изплати на наследниците му по смисъла на чл. 104, ал. 4 от ЗДСл? - За целия стаж на лицето като държавен служител, който е 19 години (за които се дължи обезщетение в размер на 19 заплати), независимо от горепосоченото прекъсване в правоотношенията; - Или за последните 4 месеца, след новото му назначаване, пропорционално изчислено на отработеното време по нововъзникналото правоотношение?" Потвърждавам въпроса си и моля, за спешен отговор. Поздрави.

От данните в запитването може да се направи извод, че въпросът се отнася до права и задължения, произтичащи от служебно правоотношение по Закона за държавния служител (ЗДСл), което е извън функционалната компетентност на Министерството на труда и социалната политика. Следва да имате предвид, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията“, която е част от специализираната администрация на Министерския съвет, има функционална компетентност да подпомага администрациите на органите на изпълнителната власт в областта на човешките ресурси. В тази връзка при необходимост от съдействие по отношение на прилагане на ЗДСл следва да се обърнете към посочената администрация.