11.03.2025 ID:4943
на 80 години СЪМ ПОЛУЧАВАМ ЛИЧНА ПЕНСИЯ ПО СТАЖ И ВЪЗРАСТ,И ПРОЦЕНТ ОТ ПОЧИНАЛ СЪПРУГ,НО ПРИТЕЖАВАМ ТЕЛКОВО РЕШЕНИЕ СЪС 66 % Т НР/ В СУ/.ИМАМ ЛИ ПРАВО ДОБАВКА ЗА ТРЕТА ГРУПА ИНВАЛИДНОСТ,ДА ПРЕДСТАВЯ ЛИ ДОКУМЕНТИ КАТО УП 1 ЗА ТЕЛКОВОТО РЕШЕНИЕ ЗА ДОБАВКА. ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРЯ.

Добавка за чужда помощ към пенсията получават само пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Въпроси относно редът и условията за получаване на финансова подкрепа при определен от ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност следва да зададете по компетентност в рубриката „Интеграция на хората с увреждания“ или да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане по местоживеене. ВН

09.03.2025 ID:4933
Здравейте. Моят въпрос е относно получаване на Българска пенсия. От 24 години живея и работя във Великобритания. В България имам 13 години и 7 месеца трудов стаж,които не бих искала да загубя. Известно ми ,че за да полуяа минимална Българска пенсия трябва да имам 15 години трудов стаж в България. Има ли някаква въможност да допълня 17 месецеа ,за да имам 15 години и право на минимална пенсия,например да платя осигуровки за тях или да трансферирам стаж от Великобритания от времето ,когато беше част от ЕС? Благодаря!

Един от основните принципи в координационните регламенти за социална сигурност в Европейския съюз (които още се прилагат в отношенията между България и Обединеното кралство за събития, настъпили преди БРЕКЗИТ) е сумирането на осигурителни периоди. В случаите, когато лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства (например по българското и британското), но същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по някое от тези законодателства, се извършва т.нар. „сумиране“ на осигурителни периоди. В този случай при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, то следва да посочи, че има завършени осигурителни периоди и в друга държава членка. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава „своите“ осигурителни периоди. Извършва се сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени по нейното законодателство. За повече информация относно процедурата можете да се обърнете към съответната компетентна институция в България (Националния осигурителен институт) или в Обединеното кралство. НА

04.03.2025 ID:4916
Здравейте, Въпросът ми е следния: Лице регистрирано, като безработно, получава обезщетение в БТ. В същото време за м.02.2025 лицето има ГД, на стойност бруто - 1 032,40 лв. Въпросът ми е дали върху тази сума се начислява ф. Пенсия, УПФ, ЗО и ДОД. Или има само данък? Предварително благодаря. Поздрави

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт във фонд „Пенсии“ са: - лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5); - лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6). Предполагаме, че посочената от Вас сума е единственият осигурителен доход за месеца и този размер е преди намаляването му с разходите за дейността, определени в данъчното законодателство. В случай че това е така, Вие не попадате в обхвата на осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от КСО. По въпроси, свързани с дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски и данъчно облагане на доходите, следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН

26.02.2025 ID:4896
Здравейте, Пенсионер съм считано от 31.12.2024 г.До момента съм получил две минимални пенсии.. Въпросът ми е мога ли да очаквам,че осъвременяването планирано от 01.06.2025 г. ще важи и за мен т.е. окончателната ми пенсията, отпусната след изтичане на 4 месечния срок за окончателното пенсионно решение, ще бъде ли тя увеличена с одобрения за 2025 г. % считано от 01.06.2025.

Осъвременяването на пенсиите нормативно е регламентирано с чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). На основание чл. 100, ал. 1 от КСО на ежегодно се осъвременяват пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година. Те се осъвременяват от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Осъвременяването се извършва върху действителния или запазен размер на пенсията към датата на осъвременяване, без изплащаните към нея добавки, ако има такива. Предвид гореизложеното от 01.07.2025 г. подлежат на осъвременяване действителните или запазени размери на пенсиите за трудова дейност с начална дата на отпускане до 31.12.2024 г. включително. ВН

26.02.2025 ID:4895
Здравейте. Във връзка със заличаване на ЕТ или ЕООД и издаване на удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО питаме: следва ли да бъдат предадени в НОИ екземпляри от сключени граждански договори? Ако да, то да считаме ли, че това касае само тези, по които има плащани осигурителни вноски? Какъв е срокът за съхранение на гражданските договори съгласно чл.12, ал. 1 от Закона за счетоводството – 3 години / 10 години/ 50 години ? Благодаря.

По въпроси, свързани с издадената от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, следва да се обръщате към НОИ и неговите териториални поделения, а по прилагането на Закона за счетоводството – към Министерство на финансите по компетентност. ВН

24.02.2025 ID:4883
Искам да се пенсионирам с пенсия в намален размер по чл.68а от КСО - една година по-рано, но не ми достига 1 година осигурителен стаж. Мога ли да закупя недостигащия стаж по чл.9а, ал.1 от КСО от обучението си във висше училище?

Времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО. Условие за ползване на възможността по чл. 68а, ал. 1 от КСО за пенсиониране до една година по-рано от възрастта на лицето по чл. 68, ал. 1 от кодекса, е то да има изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО към датата на заявлението за пенсия, тъй като тя е и начална дата на отпускане на пенсията. Предвид гореизложеното внасянето на осигурителни вноски за съответната част от времето на обучение за завършеното висше образование (т.нар. „закупуване“ на стаж) трябва да предхожда датата на заявлението за отпускане на пенсия по чл. 68а от КСО. ВН

23.02.2025 ID:4880
Получавам пенсия по чл 68 ал 3 от КСО.Сумата е минималната за този вид пенсия.Към тези пенсии добавя ли се сумата от 60 лв ковид добавка или не се полага за тези пенсии?

Сумата от 60 лв. по Постановление № 479 на Министерския съвет от 30.12.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., т.нар. „ковид добавка“, е включена на 01.07.2022 г. в размера на пенсията. Тя се добавя към действителния размер на пенсията, без изплащаните към нея добавки. Когато така получения сбор е по-малък от минималния размер на съответния вид пенсия, пенсията се приравнява на съответния минимален размер. Съгласно чл. 70, ал. 12 и 13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е 85 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, който се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО от 01.07.2024 г. към настоящия момент е 493,48 лв. (85 % от 580,57 лв., определеният със ЗБДОО за 2024 г. минимален размер на пенсията по чл. 68, ал. 1 от КСО).

21.02.2025 ID:4877
Здравейте! През 2026 година навършвам годините за пенсиониране за втора категория труд. Мога ли да се пенсионирам при стаж 15 години и два месеца само втора категория? Необходими ли са образец УП 2 и УП 3 за целия трудов стаж? Имам около 2 години работа в австрийска фирма - какъв е реда да изискам този стаж да се прибави към стажа за пенсия.

Съгласно чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете и при навършване на ежегодно увеличаваща се възраст, посочена по години с чл. 18б, ал. 2, т. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). За 2026 г. за мъжете възрастта е 59 години и 6 месеца (чл. 18б, ал. 2, т. 11 от НПОС). Сборът от осигурителен стаж и възраст се изчислява след превръщане на осигурителния стаж от втора в трета категория, като четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория (чл. 104, ал. 2 от КСО). Съгласно чл. 2 от НПОС към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят документи за осигурителен (трудов) стаж – трудова книжка, военно-отчетна книжка, осигурителна книжка, удостоверение за трудов стаж обр. УП-30, удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 и др. Съгласно чл. 70, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) индивидуалният коефициент на пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните от Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както и с документ по утвърден образец (обр. УП-2). За осигурителен доход след 31.12.1999 г. се ползват данните от Регистъра на осигурените лица. В случай че осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, се представят документи за последния му осигурителен доход преди 01.01.2000 г., в които доходът е посочен по месеци, както следва: а) за недостигащия период до 36 месеца, когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца; б) за период от 36 месеца, когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г.; в) за наличния доход, когато същият е за период, по-малък от 36 месеца. В тази връзка не е необходимо представянето на удостоверение за осигурителния доход обр. УП-2 за целия Ви осигурителен стаж. Осигуряваните в професионален пенсионен фонд (ППФ) лица, които не са придобили право на пенсия от ППФ по чл. 168 от КСО, представят и заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида на лицето в ППФ във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Придобитият осигурителен стаж в държава-членка на Европейския съюз се взема предвид при преценката на правото на пенсия, ако е потвърден от съответната институция, във Вашия случай в Австрия. Процедурата по потвърждаване на стажа се осъществява от НОИ, след прилагане от Ваша страна на документите, удостоверяващи работата Ви в Австрия. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия е от компетентността на Националния осигурителен институт (НОИ) въз основа на подадено заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1), придружено с всички необходими оригинални документи, а за случаите, при които се прилагат разпоредбите на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност - заверени от съответната компетентна институция копия на такива документи, или копия на такива документи, при заявления, постъпили чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (чл. 1, ал. 1 от НПОС). ВН

21.02.2025 ID:4874
Кой контролира УПФ , които акомулират по 5 % от дохода на клиентите си , набират средства в "индивидуални партиди" , показват някакви дялове незнайно защо и като дойде време за плащане КРАДАТ половината пари на хората. Как се отчита контрола ? Това което пенсионерите губят от държавната пенсия никога не могат да получат от УПФ. Втория ми въпрос е до кога т.н. Държава ще търпи тази "хранилка" на търтеи ???. Кому е нужно да ги има? Моля не цитирайте КСО , ако е удобно кратък отговор !

Държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове. Надзорът върху дейността на тези дружествата и управляваните от тях фондове се осъществява от Комисията за финансов надзор. ВН

17.02.2025 ID:4851
Уважаеми дами и господа, Бихте ли ми казали къде мога да си взема удостоверение, че здравните ми осигуровки са за сметка на държавния бюджет , тъй като съм български пенсионер. Или ако това не е възможно, то поне извадка от българското законодателство, която да показва, че като пенсионер съм здравно осигурен в България за сметка на бюджета.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са за сметка на държавния бюджет и са върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. ВН

13.02.2025 ID:4833
Ако лице работи на 2 ч. здравноосигурено ли е, тъй като вноската за здравно осигуряване е по-малка в зависимост от възнаграждението.

Лицата, които работят по трудово правоотношение, са здравно осигурени. За повече информация относно прилагането на Закона за здравното осигуряване, следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН

11.02.2025 ID:4806
Длъжен ли е осигурителят да издаде УП2 за период от 1986г. до 1995г.на лице, което има осигурителен доход след 1997г. по заявление на лицето.

С чл. 5, ал. 7, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителят е задължен по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 01.01.2000 г. В разпоредбата не е указано каква да е продължителността на периода преди 01.01.2000 г., за който да се изготвят документите, но безспорно трябва да е такава, каквато е необходима за определяне размера на пенсията и е пряко обвързана с чл. 70, ал. 8 от КСО. Както е известно, с измененията в чл. 70 от КСО от 01.01.2019 г. се регламентират нови правила за изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност. Изчисляването на индивидуалния коефициент от осигурителния доход на лицето за избран от него период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията се отнася само за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., а в определени случаи – до 01.01.2022 г. (чл. 70, ал. 4 от КСО и § 22ц от преходните и заключителните разпоредби на КСО). Индивидуалният коефициент на пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца (изречение първо на чл. 70, ал. 8 от КСО). Законодателят е предвидил възможните особени случаи, в които лицето може да няма необходимите 36 месеца осигурителен стаж, както и периодите, осигурителният доход за които се взема предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент (изречения второ, трето и четвърто на чл. 70, ал. 8 от КСО). В тази връзка е и влязлата в сила от 01.01.2019 г. разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), с която се урежда необходимостта от представяне на документи за осигурителен доход преди 01.01.2000 г., начинът на изготвянето им и периодите, за които да е посочен осигурителния доход в различните случаи. Съгласно чл. 2, ал. 2, букви „а“, „б“ и „в“ от НПОС към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят документи за последния осигурителен доход преди 01.01.2000 г., в които доходът е посочен по месеци, в случаите по чл. 70, ал. 8, изречения второ, трето и четвърто от КСО както следва: а) за недостигащия период до 36 месеца, когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца.; б) за период от 36 месеца, когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г.; в) за наличния доход, когато същият е за период, по-малък от 36 месеца. В този смисъл следва да се разбира и задължението на осигурителя по чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО относно издаването на документи за осигурителен доход за периоди преди 01.01.2000 г. по искане на осигурено лице или негов представител. Документите за осигурителен доход се изготвят за периоди преди 01.01.2000 г. съобразно действащите нормативни разпоредби. В посочения от Вас случай искането на лицето за изготвяне на документи за осигурителния му доход за около 10-годишен период от 1986 г. до 1995 г. не може да послужи при пенсионирането му. ВН

08.02.2025 ID:4792
От 1991г до 1994г съм държал заведение под аренда към Обществено хранене гр.Бургас. Оказа се ,че през този период не ми е плащана осигуровка от предприятието.Имам документи .че съм внасял арендни вноски. И други арендатори на който са плащани през същия период.Предприятието е закрито .Мога ли да платя липсващите осигуровки със стара дата с документа .че съм имал дейност. За да мога да се пенсионирам,И ако може към кого да се обърна

Дължимостта и внасянето на осигурителни вноски е от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН

06.02.2025 ID:4786
1. Няма логика да не се индексира тавана на пенсията, както всички останали пенсии. Още повече, че някои пенсии и без това са ограничени спрямо официално изчислената от НОИ сума. Това предпоставя едно неравенство и допълнително изкривяване на правилата. 2. Друга възможност е да се премахне тавана и над определена граница да се въведе данък. 3. Да се определи формула за определяне на тавана, базирана на някаква известна стойност, например 3 пъти средната работна заплата от статистическия институт. (както при депутатите). По този начин ще има предсказуемост и няма да се налага всяка година да се посочва в бюджета за социално осигуряване.

Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси, в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, не се изготвят отговори.

04.02.2025 ID:4766
Здравейте! Относно проблем с Коледните и Великденските добавки. Не ги получиха тези, които имат Чужда помощ и ползват услугата по механизъма за лична помощ, ЗЛП. Много от ползващите механизъма, ползват външни асистенти, Чуждата Помощ отива за заплата на Личен Асистент, а в същото време се води за доход и надвишава критерият за добавка.

С Постановление № 435 от 11 декември 2024 г., Министерският съвет одобри допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2024 г. Допълнителната сума е в размер на 100 лв. и е изплатена на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г. е в размер до 526,00 лв. включително, тоест до размера на линията на бедност за страната за 2024 г. При преценката дали общият сбор на пенсията заедно с добавките и компенсациите към нея е до 526 лв. се вземат предвид и добавките, които се изплащат от Националния осигурителен институт към пенсията – напр. добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване - КСО (т.нар. „вдовишка добавка”), добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО и др. Отпускането на еднократните добавки не е свързано с осигурителния принос на лицата. Те не се отпускат на основание разпоредбите на КСО, който урежда правата на лицата съобразно приноса им в осигуряването. Изплащането на тези допълнителни суми е начин за подпомагане на пенсионерите с най-ниски доходи (тези, чиито пенсии или сбор от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях са под линията на бедност). Тези суми имат социален характер. Но за разлика от социалното подпомагане, при което се извършва социална анкета за притежаваното от лицата имущество, при определянето на добавките към пенсиите такава анкета не може се извърши. С оглед запазването на социалния характер на плащането, е възприет друг критерий за преценка и това е размерът на получаваните пенсии - една или повече, заедно с добавките и компенсациите към тях, до определен размер - в случая това е линията на бедност за 2024 г. В съответствие с реформата в политиката за правата на хората с увреждания от 2019 г. е регламентиран нов механизъм за предоставяне на добавката за чужда помощ. Когато ползвател на лична помощ има право на добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, същата, по преценка на лицето, може да се ползва по предназначение за заплащане на положения труд от асистента за чуждата помощ, която се предоставя. В контекста на преценката на правото на допълнителни суми към пенсиите (т. нар. „коледни“ и „великденски“ добавки), добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО се взема предвид, тъй като за всички правоимащи тя се изплаща от съответните фондове на държавното обществено осигуряване, независимо от начина, по който се използва. КС

01.02.2025 ID:4753
Изваждат ли се ковид добавките от размера на пенсията на починалия съпруг при изчисляване на вдовишката добавка по чл 84 от КСО? От кой размер - за 2022г, за 2023г или за 2024г? Моля, посочете и съответната наредба. БЛАГОДАРЯ

Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер от 01.11.2011 г. - 26,5 на сто, а от 01.07.2024 г. - 30 на сто. Както е посочено в разпоредбата т.нар. „вдовишка“ добавка се изчислява от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, без различните добавки, компенсации и допълнителни суми, които имат личен характер и не преминават в наследствени. С чл. 1, ал. 2 от Постановление № 479 на Министерския съвет от 30.12.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., на 01.07.2022 г. допълнителната сума в размер 60 лв. месечно е включена в размер на пенсията или сбора от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер, независимо от размера на получаваната пенсия. ВН

25.01.2025 ID:4720
Уважаеми господа, Моля за експертното Ви мнение по следния казус. Когато едно осигуреното лице за общо заболяване и майчинство ползва отпуск за бременност и раждане и получава парично обезщетение на основание чл. 50, ал. 7 от КСО за остатъка след 6-месечна възраст на детето до 410-я ден, то има право да го получава в пълен размер по това правоотношение/основание, по което ползва отпуска, в случай че започне да упражнява трудова дейност по друго правоотношение и не ползва отпуск по него. Законосъобразно ли е такова лице въобще да има право да сключи втори трудов договор? Ако да, то има ли право на друго обезщетение, като например при боледуване, по този втори трудов договор, при положение, че са налице обстоятелствата по-горе. С други думи, може ли едно лице да получава две обезщетения, но от различно естество, едното - по първия си основен трудов договор, другото - по втория си такъв?

Правото на платен отпуск за бременност и раждане на работещите по трудови правоотношения майки е уредено в чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Този отпуск е целеви и се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете. За периода на ползване на отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ на лицата, които отговарят на предвидените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) условия се изплащат парично обезщетение (чл. 50 от КСО) от държавното обществено осигуряване. Обезщетението по чл. 50 от КСО се отпуска, за да замести липсващия доход от трудова дейност на лицата за времето, през което отсъстват от работа и полагат грижи за деца. В трудовото законодателство няма забрана за сключване на трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по време на отпуск, ползван по искане на лицето, вкл. и по чл. 163, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Ако по време на ползването на отпуска за бременност и раждане на майката/осиновителката бъде разрешен друг вид отпуск (например отпуск при временна неработоспособност, отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или други законоустановени отпуски), е налице прекъсване ползването на първия отпуск. В тези случаи към полагащите се парични обезщетения за съответните отпуски се изплаща и парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за бременност и раждане, изчислен пропорционално за дните на тези отпуски, но за не повече от периода от 410 дни, за който се ползва отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ. Същото важи и за случаите, в които майката прекъсне ползването на отпуска, като се върне на работа и впоследствие бъде разрешен друг вид законоустановен отпуск. Обръщаме внимание, че с § 5, т. 4 и 5 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., приет от Народното събрание на 19.03.2025 г., са изменени разпоредбите на чл. 50 и 53 от КСО. Съгласно тези промени, които влизат в сила от 1 юли 2025 г., едно от условията за получаване на обезщетението за бременност и раждане и на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в пълен размер е лицето, което полага грижи за детето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство. В тази връзка след 1 юли 2025 г. лицата, които по време на получаване на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, упражняват трудова дейност, за която са осигурени за общо заболяване и майчинство, вкл. по втори или допълнителен трудов договор, няма да имат право на тези обезщетения. В този случай се запазва възможността лицата да получават парично обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 50а и чл. 54 от КСО в размер 50 на сто от получаваното до момента парично обезщетение./КП

23.01.2025 ID:4709
Здравейте! Аз скоро ще се пенсионирам и ме интересува трябва ли да представям документи към НАП относно това или ще разчитам работодателят ми да го осъществи? Също така имам дъщеря, която е над 18 годишна възраст, но е загубила права за обезщетение за безработица и още никъде не са я взели на работа, стои си вкъщи. Трябва ли да декларирам нещо относно това или не съществува декларация, която се пуска? Това, което ми е известно е че е просто физическо лице, което ние вкъщи осигуравяме, но как това се отразява към здравните осигуровки? Има ли декларация, която мога да пусна, относно това, че ние я осигуряваме, тъй като сме нейни родители? Накратко, нужно ли е да плащам осигуровки, при положение, че не са я взели на работа и ако е нужно, къде се заплащат те, с каква декларация?

Дейността по преценка на правото на пенсия, отпускането и изплащането на пенсии от държавното обществено осигуряване е от компетентността на Националния осигурителен институт (НОИ) и неговите териториални поделения. Тя се извършва въз основа на лично волеизявление на лицето и стартира чрез подаването на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ (обр. УП-1) до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя. Към заявлението се прилагат всички необходими оригинални документи. То може да се подаде по начините, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - лично, чрез последния осигурител и др. Въпросите, свързани с дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване, са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП). ВН

22.01.2025 ID:4706
Подадено заявление за пенсиониране при навършване възръзаст по член 68 ал 1 и 2 на 26.12. 2024 г. Нужно плащане в размер на 36 месеца за изпълнение на изискването на осигурителен стаж. Въпрос : Подадено заявление на 26.12.2024 г. Сумата нужна за заплащане на 3 те години при законовите изисквания към 2024 или при 2025 г ще бъде сметната , тъй като времето през 2024 г не е достатъчно чиновника в НОИ да сметне и уведоми.Дали ще е за изискването на закона за 2024 / въпреки , че ще е датирано през 2025 г./

Недостигащият осигурителен стаж в случаите по чл. 9а, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски (чл. 9а, ал. 5 от КСО). ВН Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО внасянето на осигурителните вноски ал. 1, 2 и 3 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Обръщаме внимание, че до 31 март 2025 г. се прилага чл. 7, ал. 1 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., съгласно която до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2024 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални/максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите, обезщетенията и други осигурителни плащания, и в съответствие с останалата приложима нормативна база. В тази връзка до посочената дата минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е равен на минималния осигурителен доход за 2024 г. – 933 лв./ВН

20.01.2025 ID:4680
Става въпрос за майка ми чиито коледни пак не са и дадени със пенсията тоест опитват да присвоят моля за съдействие тъй като ме въртят от тук отиди там и датата била минала

С Постановление № 435 от 11.12.2024 г. (обн. ДВ. бр. 105 от 13.12.2024 г.) Министерският съвет взе решение за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2024 г. Еднократната допълнителна сума в размер 100 лв. (тъй наречените „коледни“) се изплаща на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г. е в размер до 526,00 лв. включително. Конкретният отговор дали майка Ви попада в кръга на лицата с право на еднократната допълнителна сума („коледни“) за м. декември 2024 г., съобразно размера на пенсията й или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г., е от компетентността на Националния осигурителен институт. ВН