Трудово право (3281)
Обществено осигуряване (427)
Социални помощи (383)
Социални услуги (574)
Заетост и безработица (205)
Безопасност и здраве при работа (185)
Трудова миграция и трудова мобилност (95)
Подкрепа за детето и семейството (181)
Интеграция на хората с увреждания (235)
Европейско и международно социално право (83)
21.05.2025 ID:5304
Служителката С. П. се завърна от отпуск по майчинство на 24.02.2025 г. Индивидуалната й основна месечна заплата е актуализирана на основание чл. 67, ал. 5, т. 2 от Закона за държявбния служител и чл. 11, ал.1, т. 2 и чл. 15, ал.1 от Наредбата за заплати на служителите в държавната администрация, считано от 01.03.2025 г. Предвид обстоятелството, че на 17.04.2025 г. е обнорадвано постановлението за увеличение на заплатите на служителите в държавната администрация с 5% от 01.01.2025 г. на база годишна оценка за изпълнението на длъжността, следва ли заплатата на завърналата се служителка отново да бъде увеличена?
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Оставя изискването лицето да не получава пенсия, поради което няма законова пречка да му бъде изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. Видно от законовите текстове е, че това обезщетение е уредено като право на работника или служителя и като задължение на работодателя. В случай, че обезщетението не бъде изплатено в законовия срок от работодателя, то може да бъде потърсено от работника или служителя по съдебен ред като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който е станало изискуемо (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ).
21.05.2025 ID:5303
Здравейте, моля да ми отговорите на следния въпрос, касаещ трудово правоотношение в детска градина: Във Вътрешните правила за работна заплата на детската градина е определено, че за работа с деца със СОП се изплащат 30 лв. месечно и това допълнително възнаграждение е определено като такова с непостоянен характер. Въпросът ми е следния: При определяне на дължимото възнаграждение за ПГО включва ли се като база допълнителното възнаграждение за работа с деца със СОП при определяне на среднодневното брутно трудово възнаграждение или се включват единствено основната работна заплата и трудовите възнаграждения с постоянен характер, каквито са тези за прослужено време и за клас квалификация. Благодаря!
Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ са регламентирани в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСРОЗ). В разпоредбата е предвидено, че освен основната работна заплата в брутното трудово възнаграждение следва да се включват и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер (чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ). ЛТ/
21.05.2025 ID:5302
Как и къде мога да подам сигнал, за неправилно проведен конкурс ( Опорочен Спечелилият кандидат не отговаря на изискванията за директорски пост . Образованието му е бакалавър а в кодовете 7001 ,7003 се изисква магистър. Благодаря
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, всеки недопуснат кандидат може да подаде жалба до органа по назначаването в 3-дневен срок от обявяването на списъците, в която мотивира своите възражения срещу решението на конкурсната комисия. Жалбата не спира конкурсната процедура. Според ал. 2 от същата Наредба органът по назначаването се произнася по жалбата в 3-дневен срок от нейното получаване.
20.05.2025 ID:5298
Здравейте, Работя на 8 часов работен ден от понеделник до петък и по-график давам дежурства (на разположрние на работодателя) събота и неделя, и празнични дни. Казуса е: Ако съм в отпуск или болничен до петък и в почивните дни съм на разположение и работя и двата дни (събота и неделя) полага ли ми се междуседмична почивка от 24ч?
Според чл. 13в, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение за работника или служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения. Следва да се има предвид и, че времето на разположение не е част от работното време (чл. 13в, ал. 2 от НРВПО). Времето необходимо за явяване на работа при установено време на разположение се уговаря в индивидуалния трудов договор (чл. 13г, ал. 2 от НРВПО), като работодателят утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици предварително (чл. 13г, ал. 3 от НРВПО). При фактичееското полагане на труд по време на разположение на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка след приключване на работата (чл.13ж от НРВПО). Следва да се има предвид, че седмичната почивка се осигурява в рамките на седмицата, когато е положен труд. От описаната в запитването обстановка е видно, че в седмицата преди полагането на труд през времето на разположение не е извършвана работа. В тази връзка, по наше мнение няма основание за ползване на седмична почивка. ГЕ/ПР
20.05.2025 ID:5296
Здравейте, Пиша ви във връзка с не изплащане на средства за провеждане на балнеосанаториално лечение. През 2024 г. са представени по вътрешна процедура болничен лист с отбелязан домашно-амбулаторен режим издаден от личен лекар с прилежащите фактури за проведени процедури. През 2025 г. са подадени същите документи и е получен отказ за изплащане на средствата за проведените процедури, базиран на изискване болничния лист да бъде издаден от ЛКК с режим санаторно - курортно лечение. Приложено ви копирам текста на вътрешната нормативна уредба: Служителите/работниците с хронични заболявания могат да провеждат БСЛ (балнеосанаториално лечение) в специализирани балнеосанаториални заведения, за сметка на полагащия се годишен платен/неплатен отпуск, както и по време на отпуск по болест. (2) С решение на Събранието на пълномощниците за календарната година се определя периода, продължителността, размера на средствата за провеждане на БСЛ, както и необходимите документи. (3) Балнеосанаториалните мероприятия по ал. 1 се провеждат след подадена заявка-декларация по образец (Приложение № 4) от служителя до началника, съгласувана с прекия ръководител, с приложено медицинско направление и/или заключение от периодичен медицински преглед и заявление за отпуск или болничен лист. (4) В тридневен срок от получаване на документите по ал. 3 медицинското лице, служител на предприятието или с което предприятието има сключен договор за оказване на методическа помощ дава становище относно необходимостта за провеждане на БСЛ. (5) Медицинското лице, по предходната алинея има право да изиска и други документи доказващи заболяването. (6) Разходите за проведените мероприятия по ал. 1 се възстановяват, след представяне на документите съгласно ал. 2, ал. 3 и ал. 5 със заплатите за месеца, в който документите са представени до 25 число, а представените след тази дата – със заплатите за следващия месец. (7) При провеждането на балнеосанаториалните мероприятия по предходните алинеи, ако лицата са със семействата си, то разходите за придружителите са за тяхна сметка. След предоставянето на документите бе върнат следният отговор за отказ: „По повод на подадено от Вас заявление № ….за провеждане на балнеосанаториално лечение (БСЛ) Ви информирам, че съгласно издадения болничен лист за временна нетрудоспособност сте в отпуск по болест от дата до дата, като режима на лечение е изрично упоменат: болничен и домашен амбулаторен. Санаториално-курортен режим на лечение липсва като отметка в представения болничен лист. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че не може да се съчетава домашен амбулаторен със санаториално-курортен режим на лечение за един и същи период от време при наличието на точно назначен режим на лечение, Ви информирам, че заявлението ще остане без последствия“ На базата на този отговор, в който няма основание, а пише „По повод“, пуснах следното възражение: „Приложено изпращам копия от документите на основание, на които са изплатени средства за БСЛ за 2024 г. Моля за вашето основание да не бъдат изплатени средствата за 2025 г. при наличието на идентичност в документацията“. На базата на моето възражение, получавам следния отговор: Във връзка с Ваше възражение № …….срещу отказ за изплащане на средства за проведено балнеосанаториално лечение (БСЛ), Ви информирам за следното: Със заявление № …….сте заявили провеждането на БСЛ, като на база на представените медицински документи от д-р …….е потвърдил необходимостта от провеждане на лечението със становище № ……… На дата …….сте представили болничен лист за временна нетрудоспособност № ……за периода от ….до …..(времето, посочено за провеждане на БСЛ), в който изрично е упоменат режимът на лечение, а именно домашен-амбулаторен. Така посоченият режим на лечение изключва провеждането на БСЛ поради противоречие с чл. 35, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно посочената разпоредба в случаите, когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност с определен домашен режим и през този отпуск осигуреният по препоръка на лекуващия лекар или ЛКК се изпрати на балнеолечение, климатолечение и таласолечение, промените в режима се извършват, като издаденият болничен лист и данните в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от Кодекса за социално осигуряване се анулират, след което се издава нов болничен лист. В конкретния случай няма издаден нов болничен лист за такова лечение. В допълнение Ви информирам, че съгласно чл. 15 от Правилник и провеждане на балнеосанаториално лечение, служителите/работниците с хронични заболявания могат да провеждат БСЛ в специализирани балнеосанаториални заведения, за сметка на полагащия се годишен платен/неплатен отпуск, както и по време на отпуск по болест. Разпоредбата е в съответствие с чл. 35, ал. 2 от НМЕ, според който балнеолечение, климатолечение и таласолечение на лица с хронични заболявания със запазена работоспособност се провежда за сметка на друг законоустановен отпуск. С оглед на изложеното, с цел спазване на приложимото законодателство и предвид обстоятелството, че не може да се съчетава домашен амбулаторен със санаториално-курортен режим на лечение за един и същи период от време при наличието на точно назначен режим на лечение, Ви информирам, че средствата за проведено БСЛ няма да Ви бъдат възстановени. Никъде в Правилника не се цитира Наредбата за МЕ. През 2024 г. на базата на идентични документи и идентичност на текста в Правилника са изплатени. Моля за вашето становище и съвет дали е правомерен отказа за изплащане на средствата за 2025 г. ? Предварително Ви благодаря!
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на парични обезщетения за санаторно-курортно лечение, което се изплаща от средствата на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 44 КСО на неработоспособните лица, изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение, парично обезщетение се изплаща за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване, в размерите, определени съответно за общо заболяване или за трудова злополука и професионална болест. За изплащането на обезщетение за санаторно-курортно лечение или за отказ за изплащане се издава разпореждане от съответно длъжностно лице в НОИ. В чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ КСО е предвиден ред за обжалване на разпореждането на отказ за изплащане на парично обезщетение. От изложеното в запитването е видно, че в случая средствата за изплащане за проведено балнеосанаториално лечение се изплащат от работодателя на основание вътрешна нормативна уредба, а не по реда и при условията за изплащане на парични обезщетения за санаторно-курортно лечение по КСО. С оглед на това считаме, че по повод отказа на работодателя да изплати средствата за проведеното балнеосанаториално лечение на основание вътрешен акт възниква трудов спор за парично вземане, компетентен по който е да се произнесе съдът. Нормативните актове в областта на медицинската експертиза, вкл. Наредбата за медицинската експертиза, са от компетентността на министъра на здравеопазването. ЛТ/
20.05.2025 ID:5295
Лице работещо на два трудови договора - основен на пълно работно време и трудов договор по чл.110/КТ на 4 часов работен ден има ли право при напускане да му бъде платено обезщетение по чл.224/КТ за неизползвания платен годишен отпуск и по основния и по втория трудов договор?
Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ е отделен трудов договор, по който работникът или служителят има съответните трудови права, в т.ч. право на платен годишен отпуск и респективно право на обезщетение по чл. 224 от КТ при неизползване на този отпуск. ГЕ
20.05.2025 ID:5293
Длъжност е с установено ненормиран работен ден, определен със заповед на работодателя преди 10 години. В последните 5 години не е имало работник, който да е назначен на тази длъжност. В момента има назначен човек на тази длъжност, като характерът на работа е същият. Необходима ли е консултация на работодателят (ново длъжностно лице) с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ за да се установи за тази длъжност ненормиран работен ден, или се издава заповед от работодателя на основание консултации преди 10 години.
Съгласно чл. 139а, ал. 1 КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ). Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Обръщаме внимание, че има разлика между „работодател“ и лицето, което представлява работодателя. Промяната на лицето, което представлява работодателя, не води до промяна на работодателя, който е страна по трудовото правоотношение с работника или служителя. Поради това, заповедта на работодателя, с която се определя списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, издадена по реда и при условията на чл. 139а КТ, е акт на работодателя, и ако е назначено лице на длъжност по списъка, то следва да работи при условията на ненормиран работен ден и да ползва съответните права, без да е необходимо да се издава нова заповед. ЛТ/
19.05.2025 ID:5289
Във връзка с новата Наредба за вписване в регистъра на заетостта и промените в Кодекса на труда, моля да дадете разяснение относно оформяне на трудовите книжки. Работодателите са задължени да оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в книжките бъде записан с цифри и думи трудовият стаж към 01.06.2025г. Освен записан стажа, необходимо ли е да има и запис на работодателя „Трудовият стаж е равен на осигурителния стаж“ ?
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Съответно няма нормативно изискване при оформяне на трудовите книжки да се посочва осигурителен стаж. ГЕ
18.05.2025 ID:5287
Работодателят ми без заповед ми нареди да работя пре почивният ден (неделя). Има ли право.
Според чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Следва да се има предвид, че извънредният труд е допустим в изрично регламентираните в чл. 144 от КТ случаи. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Работникът или служителят може да откаже да полага извънреден труд, като според чл. 17, ал. 1 от НРВПО отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. В тази връзка, следва да се има предвди, че според чл. 17, ал. 2 от НРВПО работникът и служителят, направил отказ за полагане на извънреден труд, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. Следователно, организацията на работния процес в предприятието, която може да наложи полагане на извънреден труд от работници или служители, е от компетентността на самия работодател, като, в случая, за полагане на извънреден труд работодателят следва да спазва посочените нормативни изисквания. Въпреки това, следва да се има предвид, че положеният извънреден труд следва да бъде заплатен, дори и да не е спазена процедурата по възлагането му. ГЕ/ПР
16.05.2025 ID:5284
Съгласно § 24 от КТ във връзка с преминаването към електронен трудов запис, се изисква оформяне на хартиените трудови книжки и вписването в тях на стажа до 31.05.2025г.включително. Съгласно Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, при прекратяване на трудово правоотношение се подават данни за Продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. За действащи трудови договори към 01.06.2025, които се прекратяват след тази дата - например на 01.07.2025, какъв трудов стаж следва да се декларира в електронния трудов запис - само стажа за периода 01.06.2025-01.07.2025г. (1 месец) или общия трудов стаж от сключването на трудовия договор (преди юни 2025г) до датата на прекратяването му (след 01.06.2025г.)?
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След 01.06.2025г., при прекратяване на трудовите правоотношения следва да се подава ЕТЗ и в него да се впише общия трудов стаж - от сключването на трудовия договор до датата на прекратяването му. ГЕ/ПР
16.05.2025 ID:5282
Признава ли се военната служба за трудов стаж и обезщетението за безработица от Бюрото по труда?
Съгласно чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Времето на редовна военна служба не е предвидено да се отчита като трудов стаж, но се признава за действителен осигурителен стаж при пенсиониране. Поради това няма основание да се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от КТ, за трудов стаж (но не и за професионален опит) се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Тъй като бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е възможно да се натрупа професионален опит за заеманата длъжност или професия. Ето защо времето, през което лицето е имало регистрация в бюрото по труда с оглед активно търсене на работа не се взема под внимание при определяне на допълнителното възнаграждение с постоянен характер или т.нар. клас прослужено време.
16.05.2025 ID:5279
Здравейте, бихте ли ме информирали как се вписва трудов стаж по основно трудово правоотношение и трудов стаж на втори трудов договор по съвместителство при друг работодател? В една трудова книжка ще се получи объркване.
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. При оформяне на трудовата книжка на работника или служителя, в нея се вписва само трудовият стаж по основния трудов договор. След 1 юни 2025 г. единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Поради това в трудовите книжки следва да се вписва трудовия стаж по основното трудово правоотношение, а след 1 юни 2025 г. в ЕЕТЗ следва да се вписва трудовият стаж и за трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ.ПР
15.05.2025 ID:5277
Пенсионирах се 3.2025 г като служител ЛРТП в МВР и получих обезщетение По тогавашната заплата.Сега ми изплатиха със задна дата увеличението което бе прието за служителите на МВР.Имам ли право да получа това увеличение и към обезщетението
По въпроси свързани с прилагането на Закона за министерството на вътрешните работи, следва да се обърнете към МВР по компетентност.
15.05.2025 ID:5276
Здравейте! Водя се втора категория труд, поради работа в среда с йонизиращи лъчения. Имам ли право на втори трудов договор при друг работодател и колко часа седмично? Благодаря предварително за отговора!
Според чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от КТ се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия. Следователно тази забрана важи, ако работата по втория трудов договор се извършва при същите специфични условия, предполагащи намалено работно време. В тази връзка, ако работа по допълнителния трудов договор не се изпълнява при същите специфични условия, изискващи намалено работно време, няма пречка работникът или служителят да полага труд и по него. ГЕ
15.05.2025 ID:5275
Има ли максимален срок, за който служител, който е назначен на срочен трудов договор до завършване на определена работа в предприятие, което осигурява временна работа, може да бъде изпратен в предприятие ползвател?
Съгласно чл. 107р, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор с предприятие, което осигурява временна работа, съдържа няколко специфични характеристики, които го отличават от традиционните трудови договори, а именно – с него се уговаря, че работникът или служителят ще изпълнява временна работа; че ще изпълнява трудовите си задължения в предприятие ползвател, т. е. различно от работодателя, с който се сключва трудовия договор и на трето място – работата ще се изпълнява под ръководството и контрола на предприятието ползвател. Предвид това, че по трудовия договор, сключен на основание чл. 107р, ал. 1 КТ, е уговорено изпълнението на временна работа, в ал. 4 на чл. 107р се посочва, че в трудовият се сключва като срочен договор на едно от посочените основания: 1. до завършване на определена работа; 2. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. В случай че договорът е за завършване на определена работа, тя трябва да бъде описана точно по вид, обем и качество. Трудовото задължение не следва да се определя с конкретен краен срок. Ако договорът е за заместване на отсъстващ служител, в него се посочват имената на замествания и неговата длъжност, както и времетраенето на отсъствието му.
15.05.2025 ID:5273
Здравейте, има ли право работодателя, при график два 12 часови работни на два почивни дни, след две работни нощни 12 часови смени да сложи трета работна смяна и то като извънредна съобщавайки 6 часа, преди да започне смяната,колко 13 часови нощни смени може да се работят едно след друго и редно ли е това
От запитването може да се предположи, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 КТ (работа по график). Следва да се отбележи, че съгласно чл. 142, ал. 6 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. В чл. 9а, ал. 2 НРВПО през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. При изменение на утвърдения график работодателят следва да запознае работниците и служителите своевременно, преди започване на работа по изменения график. Ако считате, че съобразно конкретната фактическа обстановка за случая, не са спазени законовите изисквания, имате право да сигнализирате инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/
14.05.2025 ID:5270
Учител ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, който изтича на 15.05.2025 г. Лицето изявява желание да ползва платен годишен отпуск от 19.05.2025 г. Със Анекс към КТД за системата на предучилищното и училищно образование има увеличение на заплатите, считано от 01.03.2025 г. На каква основа ще бъде изчислено възнаграждението за дните в платен годишен отпуск, отчитайки факта, че преди излизането в отпуск по майчинство лицето е работило на по-ниска заплата. Трябва ли да се актуализира работната заплата към 19.05.2025 г. (съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата), независимо че лицето няма да има реално отработен ден или трябва да отработи най-малко 10 работни дни в месец май и тогава да ползва платен отпуск, за да получи възнаграждение за платения годишен отпуск върху новата заплата?
Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. От данните в запитването следва, че за база за изчисление на възнаграждението по чл. 177 ще бъде взет месецът преди излизане в отпуск по майчинство. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Следователно, в конкретния случай, към възнаграждението за ползван платен годишен отпуск следва да се прибави и добавката по чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ. Що се отнася до актуализирането на работната заплата на служителката следва да се има предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ, според която работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. ГЕ
14.05.2025 ID:5269
Здравейте! Бюджетно предприятие, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. С Постановление № 28 на Министерски съвет от 16.04.2025 г. за изпълнение на държ.бюджет е определено считано от 01.01.2025 г нов размер на МРЗ-1077 лв. С писмо от 08.05.2025 г. на първостепенния разпоредител е получен новия бюджет за 2025 г., в което е указано да се увеличат и МРЗ от 933 на 1077 лв. считано от 01.01.2025 г. За напуснали служители /прекратени трудови договори/ между 16.04.2025 г. и 08.05.2025 г. следва ли да има увеличение на заплатите и на какво основание.
За отговор по поставения въпрос следва да се обърнете към Дирекция“ Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.
14.05.2025 ID:5267
Здравейте! Има ли задължение работодателят да припознава клас прослужено време, релевантен трудов стаж от страна, която не е член на Европейския съюз (в случая стаж от Канада)? Благодаря.
Съгласно чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), е предвидена възможност за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. По отношение на допълнителното трудово възнаграждение се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Предвид гореизложеното, тъй като Канада не е държава членка на Европейския съюз не е възможно при определяне на допълнителното трудово възнаграждение, да бъде зачетен придобития в Канада трудов стаж.
14.05.2025 ID:5266
Здравейте, Имам ТЕЛК от 2008 г в който е препоръчан 4 часов работен ден.в последващите телкове тази препоръка отсъства. В момента изкам да мина на пълен работен ден но работодателя ми отказва саргумент телка. Въпроса ми е. Освен, че в последния ТЕЛК няма препоръка за намален работен ден на какво основание мога да настоявам зна какво основание мога да настоявам пред работодателя си за пълен работен ден. благодаря. XXXXXXXXX
Според чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Съгласно чл. 119, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време (чл. 119, ал. 2 от КТ). Когато работодателят откаже изменение на трудовото правоотношение по чл. 119, ал. 2 от КТ, той е длъжен в срок до един месец да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор, освен ако предложението е направено повече от два пъти за период от една година (чл. 119, ал. 4 от КТ). Следователно, в случай, че работодателят има конкретна и обоснована причина да не Ви разрешава да работите на пълен работен ден, то той следва да предостави писмен и мотивиран отговор за причината.ГЕ