MTSP

02.05.2025 ID:5216
Здравейте, започнахме процедура по дисциплинарно уволнение, на лице,което не се явява на работа. Изпратени са документи за писмени обяснения, връчени са на негов съсед.... след опреденото време изпращаме заповед за налагане на дисциплинарно наказание"уволнение" на същия адрес, с обратна разписка.... след 2 седмици писмото ми се връща като непотърсено.... Въпросът ми е счита ли се датата от върнатото писмо(т.е. датата от обратната разписка) за дата на прекратяване на ТД.

Съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, т.е. съобразно общите правила на Закона за задълженията и договорите за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. В този смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл с Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 35 от 07.05.2012 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 39 от 09.02.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че: при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване; за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК: – при връчване чрез нотариална покана, – както и съобразно специалния закон - Законът за пощенските услуги (ЗПУ). Следователно, работодателят има възможност да избере един от способите на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, които са посочени по-горе. ЛТ/

30.04.2025 ID:5207
Здравейте, Предложено ми е предизвестие за прекъсване на срочния ми трудов договор от 31.05.2025 г. без мотиви. Срочният ми трудов договор изтича на 31.12.2025 г. Не съм пПодписал предизвестието защото в Кодекса на труда чета: "Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: ...", а в член 326, ал. 2 пише: „Чл. 326 (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) ... Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.“. Въпросите ми са следните: 1. Правилно ли съм постъпил като не съм подписал едномесечното предизвстие? 2. Ако работодателят не се съгласи с изискването на Кодекса на труда и ме освобои от работа от 01.06.2025 г., т.е след 1 месец, какво трябва да направя? Какви последствия ще има за мен и какви последствия за работодателя? Предваритлно благодаря за отговора! С уважение, XXXXXXXXX

Според чл. 328, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 326, ал. 2, посл. изр. от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Според чл. 335, ал. 2, т. 1 и 2 от КТ трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието Според актуалната съдебна практика „Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата. С отправяне на предизвестието за уволнение работодателят е упражнил това свое право и това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява валидността на заявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В чл.335, ал.1, т.2 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. към този момент промяната в правната сфера на насрещния субект на правоотношението вече е настъпила, поради което актът на работодателя за изтичане срока на предизвестието, дори и именуван като заповед има само констативен характер.“ ( Решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр. д. № 617/1998 г., III г. о. на ВКС). Следва да се има предвид, че според чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Освен това бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение. ГЕ

30.04.2025 ID:5206
Здравейте, При кръводаряване в петък губи ли се 1 ден от отпуска по чл. 332, т.2 от ЗСВ, съот., чл. 157, т.2 КТ, във вр. с чл. 50 НРВПО, защото съвпада с събота/почивен ден/ или не се губи и в този случай отпуска се ползва за петък и понеделник? Благодаря!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. В чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е установено, че работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. В конкретния случай, ако денят на кръводаряването е петък, работникът или служителят има право на отпуск и в понеделник, който е следващият работен ден. Законът за съдебната власт регламентира изрично право на отпуск при кръводаряване в чл. 332, ал. 1, т. 2. Разпоредбата на чл. 332, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е специална по отношение чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази връзка по отношение прилагането на ЗСВ следва да се обърнете към Министерството на правосъдието.(СР)

30.04.2025 ID:5203
Здравейте, бих искала да попитам каква е максималната продължителност за работа от разстояние (хоум офис) в рамките на календарна година?

Според чл. 107з, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работата от разстояние има доброволен характер. Съгласно чл. 107з, ал. 3 от КТ условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ. В тази връзка, в българското законодателство няма ограничение за продължителността на работата от разстояние.ПР

29.04.2025 ID:5199
Здравейте, Малка фирма сме и имаме служител на длъжност Шофьор, на който откриха дископатия. Заболяването му пречи на ежедневните му задължения, които включват шофиране и пренасяне на тежки пакети. Във фирмата нямаме възможност да го преназначим на друга длъжност, тъй като другите изискват специфични познания, които той не притежава. Самото му идване на работа и изпълняване на задълженията му е вредно за него и допълнително може да му увреди здравето. По какъв начин можем да го освободим според кодекса на труда, понеже позицията ни е важна и ни трябва човек, който да може да извършва този тип работа? Благодаря Ви предварително!

Основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя, свързано със заболяване на работника или служителя, е това по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. На това основание трудовият договор може да бъде прекратен поради болест на работника или служителя, без предизвестие, както от него, така и от работодателя, при наличие на определени в разпоредбата предпоставки. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Прекратяването на трудов договор на това основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност) или; - по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. При наличие на едно от двете условия, прекратяването е допустимо, само когато няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или когато има такава работа работникът или служителят не е съгласен да я заеме. Бихме искали да обърнем внимание, че при прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т. 9 КТ работникът или служителят има право на обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ. Следва да имате предвид, че прекратяването на трудов договор и има ли правно основание за това е изключително правомощие на работодателя, а законосъобразността на прекратяването се преценява от съда по повод на трудов спор. ЛТ/

28.04.2025 ID:5196
Здравейте, Моля, за уточнение по следния казус: На наша служителка почина баба й на 18.04.2025 (почивен ден). Погребението е на 19.05.2025, когато нашата служителка заминава на планирана екскурзия в чужбина и не присъства на погребението. Прибира се на 23.05.2025 г. в края на деня и иска от фирмата да й промени планираните дни платен годишен отпуск за 22-23.05.2025 на отпуск за смърт на баба. Редно ли е фирмата да приеме молбата на служителката, предвид, че отпуска е целеви и за присъствие на погребение, което в случая не се е състояло. Благодаря Ви за отговора!

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни. Според чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. В случая, „денят на съответното събитие“ е денят на смъртта, като е без значение дали починалият ще бъде погребан или кремиран. ГЕ

28.04.2025 ID:5195
ЗДРАВЕЙТЕ, ИСКАМ ДА ПОПИТАМ ПОЛАГА ЛИ СЕ ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ЗА МЕСЕЦИТЕ В КОИТО СЛУЖИТЕЛЯТ Е БИЛ В НЕПЛАТЕН ОТПУСК ПРЕЗ ГОДИНАТА. БЛАГОДАРЯ И ЛЕК ДЕН

Съгласно чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Според чл. 22, ал. 1, посл. изр. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. С оглед на изложеното, размерът на платения годишен отпуск, който се полага на работника или служителя за съответния период на неплатен отпуск следва да бъде изчислен пропорционално на дните, които се признават за трудов стаж.ПР

26.04.2025 ID:5193
Здравейте, До 01.11.2023г имам и ми се заплащаше клас(работа по специалнос) 17г От 01.11.2023г започнах работа в друга фирма по същата специалност Работодателят отказва да заплаща клас за тези години Заплаща само времето в неговата фирма (или към настоящия момент 1г) Моля за становище

26.04.2025 ID:5192
Добър ден! Уважаеми/а господин/госпожо, Моля за уточнение: Зачита ли се периодът на отпуск по майчинство като педагогически трудов стаж съгласно действащите нормативни актове? Конкретно се интересувам дали времето в периода от 10.09.2019 г. до 10.09.2021 г., през което съм била в отпуск по майчинство, се признава за педагогически трудов стаж. Уточнявам, че през целия този период съм била назначена на педагогическа длъжност и нямам прекъсване на трудовото правоотношение от 2014 г. до настоящия момент, като работя на едно и също работно място. Благодаря Ви !

По въпроси, свързани с признаването на педагогически стаж, се обърнете по компетентност към Министерството на образованието и науката. ЛТ/

25.04.2025 ID:5190
Уважаеми дами и господа, Работя по трудов договор с непълно работно време – 15 часа седмично, разпределени в три работни дни: понеделник, сряда и неделя. Работодателят ми е предоставил право на 20 работни дни платен годишен отпуск. Моля за официално становище от Министерството на труда и социалната политика по следния въпрос: ➤ Как следва да се изчислява и прилага платеният годишен отпуск при непълно работно време и работа по индивидуален график? ➤ При подаване на молба за отпуск, трябва ли отпускът да се прилага само спрямо дните, в които служителят би работил по график (в случая – понеделник, сряда и неделя)? Целта е да се избегне неправилно приспадане на отпуск за дни, в които служителят не би работил. Благодаря предварително за съдействието.

Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 2 от КТ). Освен това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. От данните в запитването става ясно, че Ви се полага платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Платеният годишен отпуск се ползва в работни дни по календар. ГЕ

25.04.2025 ID:5188
Здравейте, Заемам длъжност по служебно правоотношение "началник отдел" в държавната администрация. Считано от 1.05.2025 г. ще бъда освободена поради придобиване право на пенсия, за което ми е връчено едномесечно предизвестие. Във връзка с чл.79 и &6 от ПЗР на Постановление № 28 от 16 април 2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.следва да бъдат извършени корекции на ИОМЗ на база годишна оценка на изпълнението за 2024 г. Предвид факта, че Постановлението влиза в сила от 1.01.2025 г. и към датата на обнародването му съм в служебно правоотношение с работодателя: 1. следва ли да получа корекция на ИОМЗ за периода 1.01.-30.04.2025 г.; 2. следва ли размерът на обезщетението по чл. 106, ал.3, изр. първо от ЗДСл да бъде изчислено на база коригираната ми индивидуална основна месечна заплата?

По въпроси относно Закона за държавния служител се обърнете по компетентност към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. ЛТ/

25.04.2025 ID:5187
Здравейте! Служител учи висше образование с разрешение на работодателя. Формата на обучение е редовна, но служителят не отсъства от работа. Лекциите са след работно време,събота и неделя. Лицето има ли право на отпуск по чл.169, ал. 1 от КТ.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). Преценка дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение е без значение дали формата на обучение е задочна или редовна. Когато организацията на учебния процес не пречи на работника или служителя да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, е налице хипотезата на обучение без откъсване от производството. (СР)

24.04.2025 ID:5184
Бюджетна организация-Висше учебно заведение в изпълнение на проект финансиран от ЕК, наема на граждански договор преповаватели, които са на основен трудов договор в същата бюджетна организация със заетост -8ч дневно, при пет дневна работна седмица.Гражданските договори са за 6 месеца с отчитане по часово чрез часова ставка и отработени часове.Работата не се отчита чрез възлагане на определена задача и приемане на резултата на работата.Трябва ли да се спазва при отчитането на часовете ограничението на - Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Седмична почивка Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Уважаема госпожо, Видно от цитираните в запитването разпоредби субект на правото на непрекъсната междудневна и сидмична почивка е лице, което е работник или служител, т.е работещо по трудово правоотношение. Трудовата дейност по граждански договор не попада в обхвата на Кодекса на труда. Законът за задълженията и договорите регламентира възможност за сключване на други видове договори, които нямат за предмет предоставянето на работна сила, а предаването на конкретен трудов резултат (т. нар. „граждански договори“, които могат да бъдат договор за услуга, за изработка и други). При тях изпълнителят дължи определен резултат и сам определя начина на извършване на работата, като организира дейността си самостоятелно. (СР)

24.04.2025 ID:5183
Здравейте, имам следното запитване и ще бъда благодарен да ми помогнете в изясняването на следния казус : До м.3.2017 г. съм работил по трудов договор на различни длъжности. От м.3.2017 г. започнах собствен бизнес чрез ЕООД като работещ собственик. Регистрирах се като самоосигуряващо се лице за всички осигурителни случаи. Дружеството се занимаваше с товарен автомобилен превоз и притежаваше лиценз за тази дейност. Всички дейности изпълнявах сам : управление на тежкотоварно превозно средство над 12 т. , организационни и управленски въпроси. Дружеството нямаше нает персонал. От м.3.2025 г. прекратих дейност като самоосигуряващо се лице и върнах лиценза за транспортна дейност. Започнах работа като шофьор по трудов договор. В предриятието представих : 1.трудови книжки 2.УП-2 и УП-3 за упражнявана дейност като работещ собственик 8 години– шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т.Тъй като започнах дейност след 2015 г. , нямам осигурителна книжка. След преглед на документите, от предприятието ме уведомиха, че не ми признават 8 години за придобит трудов стаж и професионален опит за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение. Мотивът им беше, че тези 8 г. от дейност като самоосигуряващо се лице са осигурителен стаж, въпреки че реално е извършвата трудова дейност и съм осигуряван за всички осигурителни рискове. Моля да ми отговорите, в този случай не е ли приложим чл.12 ал.4 т.2 от „Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“ и с какви документи да докажа действителността на непризнатите 8 години професионален опит. Благодаря предварително !

Съгласно чл.12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение, да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно, когато се упражнява трудова дейност и/или професия без трудово правоотношение, за да се отчете това време при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, не е достатъчно лицето да е работило на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, а следва да е било задължително осигурено за всички рискове, предвидени в разпоредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В тази връзка, лице, което упражнява дейност като собственик на ЕООД, не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, доколкото не е задължително осигурено за всички предвидени рискове, в т.ч. за общо заболяване и майчинство. Видно от изложеното, няма нормативно основание работодателят да отчита времето на упражнява дейност като собственик на ЕООД при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.НС

23.04.2025 ID:5180
Здравейте, моята баба почина на 18.4.2025 /петък/, на 19.4.25 беше погребението, аз не съм присъствала на погребението, бях извън страната. Имам ли право на отпуск по семейни причини за 22 и 23.4.25?

23.04.2025 ID:5178
Здравейте, Имам следното питане: имам ли право на платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ за цялото време при застъпено майчинство на породени деца или правото му е ограничено от 2 годишният давностен срок съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ? Във връзка с горепосоченият въпрос излагам следната информация – първото ми дете е родено юли 2021, а второто ми дете март 2023 г., като майчинствата ми се застъпиха без прекъсване. Според чл. 155 от Кодекса на труда, всеки работник има право на платен годишен отпуск. Въпреки това, чл. 176а, ал. 1 от КТ уточнява, че правото на отпуск за всяка календарна година се погасява с изтичането на две години след приключване на съответната година, ако не е било ползвано. В същото време, при проверка на чл. 37 г, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, стигнах до извода, че имам право на платен отпуск за 2021 г., тъй като не съм имала възможност да го ползвам до момента. Може ли моето майчинство да се разглежда като достатъчно основание за отлагането на този платен отпуск за периода 2021 г. – 2025 г. и при завръщането ми на работа, да бъда използван в рамките на две години?

Според чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Освен това, според чл. 38, ал. 1, изр. втрото от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, в случая поради ползване на отпуски по майчинство, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. От данните в запитването става ясно, че второто майчинство се застъпва с първото, т.е. не сте се завръщали на работа от 2021 г. С оглед на това и разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, следва, че правото на позлване на отпуските за периода на двете майчинства следва да се погаси по давснотс в двугодишен период след завръщането Ви на работа след второто майчинство. ГЕ

22.04.2025 ID:5174
В момента съм в майчинство,което приключва през месец юни тази година.В тази връзка искам да попитам какво се изисква от мен като служител,тъй като имам намерение да използвам натрупаният платен годишен отпуск веднага след приключване на майчинството и също така дали през времето,в което ще съм отпуск ще получавам обезщетение от работодателя? Следващият въпрос е след като приключи платеният отпуск, в случай че желая да се върна на работа какво се иска от мен и съответно ако преценя да ползвам и трета година майчинство? Последното нещо,което ме интересува към момента е дали третата година майчинство се зачита за трудов стаж и осигуровките ми дали се прекъсват?

Според чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Поради това, за да ползвате платен годишен отпуск, следва да подадете писмено искане до работодателя и да имате разрешение от него. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следователно, за периода на ползване на платен годишен отпуск работодателят Ви дължи възнаграждение. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. По отношение на неплатения отпуск по чл. 167а от КТ (неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст) - условитя за полвзнето му са регламентирани в самата разпоредба както и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 49 и сл.). Ползването на неплатения отпуск по чл. 167а от КТ става по писмено искане на работника или служителя, което следва да се подаде 10 дни предварително. Времето, през което се ползва отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ), както и за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване). ГЕ.

22.04.2025 ID:5173
Работя на длъжност Ресурсен учител и имам ТЕЛК със 75% инвалидност. Полагат ли ми се допълнителни 6 дни платен годишен отпуск на основание ТЕЛК?

Основният платен годишен отпуск за работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто е в размер не по-малко от 26 работни дни съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ). За някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата е установено право на удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5 КТ). В Наредбата за работното време, почивките и отпуските са определени категориите работници и служители с право на удължен платен годишен отпуск, както и неговия размер. Съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата размерът на удължения отпуск за учителите е 48 работни дни. Обръщаме внимание, че в разпоредбата на чл. 155, ал. 5 КТ изрично е предвидено, че в продължителността на удължения платен годишен отпуск се включва основният платен годишен отпуск. В случая, удълженият платен годишен отпуск за учител в размер 48 работни дни включва основния платен годишен отпуск по чл. 319 КТ. Поради това няма основание да ползвате допълнителни дни отпуск. Следва да се има предвид, че в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение, могат да се уговарят по-големи размери на основния и на удължения отпуск (чл. 156а КТ). ЛТ/

22.04.2025 ID:5171
Здравейте, Въпросът ми е следния: стажът от осигурителна книжка признава ли се за трудов стаж за клас. Периодът, който визирам е 1995 - 2000 г.

Трудов и осигурителен стаж са две различни понятия. Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др. Този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От изложеното е видно, че условия да се отчете определен период за професионален опит са лицето да е осигурено за предвидените осигурителни рискове и извършваната дейност да е същата или със сходен характер.

22.04.2025 ID:5169
Има ли право майка да ползва до 5 месеца неплатен отпуск от бащата. Бащата се осигурява и работи в трета страна(избън Европейски съюз)

Уважаема госпожо, Според чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Видно от разпоредбата всеки от родителите, който има право на този отпуск, може да даде съгласие на другия родител да ползва до 5 месеца от отпуска, който му се полага. Кодексът на труда, вкл. разпоредбите по отношение на правата за ползване на отпуск за отглеждане на дете, се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, спрямо което се прилагат разпоредбите на българското трудово законодателство. В тази връзка и предвид посочените данни в запитването, съпругът Ви няма право на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, респективно няма право да прехвърли правото на ползването му, тъй като работи по трудово правоотношение с място на работа извън България. (СР)

Предишна 1 2 ... 52 53 54 ... 164 165 Следваща