MTSP

11.02.2025 ID:4806
Длъжен ли е осигурителят да издаде УП2 за период от 1986г. до 1995г.на лице, което има осигурителен доход след 1997г. по заявление на лицето.

С чл. 5, ал. 7, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителят е задължен по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 01.01.2000 г. В разпоредбата не е указано каква да е продължителността на периода преди 01.01.2000 г., за който да се изготвят документите, но безспорно трябва да е такава, каквато е необходима за определяне размера на пенсията и е пряко обвързана с чл. 70, ал. 8 от КСО. Както е известно, с измененията в чл. 70 от КСО от 01.01.2019 г. се регламентират нови правила за изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност. Изчисляването на индивидуалния коефициент от осигурителния доход на лицето за избран от него период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията се отнася само за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., а в определени случаи – до 01.01.2022 г. (чл. 70, ал. 4 от КСО и § 22ц от преходните и заключителните разпоредби на КСО). Индивидуалният коефициент на пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца (изречение първо на чл. 70, ал. 8 от КСО). Законодателят е предвидил възможните особени случаи, в които лицето може да няма необходимите 36 месеца осигурителен стаж, както и периодите, осигурителният доход за които се взема предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент (изречения второ, трето и четвърто на чл. 70, ал. 8 от КСО). В тази връзка е и влязлата в сила от 01.01.2019 г. разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), с която се урежда необходимостта от представяне на документи за осигурителен доход преди 01.01.2000 г., начинът на изготвянето им и периодите, за които да е посочен осигурителния доход в различните случаи. Съгласно чл. 2, ал. 2, букви „а“, „б“ и „в“ от НПОС към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят документи за последния осигурителен доход преди 01.01.2000 г., в които доходът е посочен по месеци, в случаите по чл. 70, ал. 8, изречения второ, трето и четвърто от КСО както следва: а) за недостигащия период до 36 месеца, когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца.; б) за период от 36 месеца, когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г.; в) за наличния доход, когато същият е за период, по-малък от 36 месеца. В този смисъл следва да се разбира и задължението на осигурителя по чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО относно издаването на документи за осигурителен доход за периоди преди 01.01.2000 г. по искане на осигурено лице или негов представител. Документите за осигурителен доход се изготвят за периоди преди 01.01.2000 г. съобразно действащите нормативни разпоредби. В посочения от Вас случай искането на лицето за изготвяне на документи за осигурителния му доход за около 10-годишен период от 1986 г. до 1995 г. не може да послужи при пенсионирането му. ВН

08.02.2025 ID:4792
От 1991г до 1994г съм държал заведение под аренда към Обществено хранене гр.Бургас. Оказа се ,че през този период не ми е плащана осигуровка от предприятието.Имам документи .че съм внасял арендни вноски. И други арендатори на който са плащани през същия период.Предприятието е закрито .Мога ли да платя липсващите осигуровки със стара дата с документа .че съм имал дейност. За да мога да се пенсионирам,И ако може към кого да се обърна

Дължимостта и внасянето на осигурителни вноски е от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН

06.02.2025 ID:4786
1. Няма логика да не се индексира тавана на пенсията, както всички останали пенсии. Още повече, че някои пенсии и без това са ограничени спрямо официално изчислената от НОИ сума. Това предпоставя едно неравенство и допълнително изкривяване на правилата. 2. Друга възможност е да се премахне тавана и над определена граница да се въведе данък. 3. Да се определи формула за определяне на тавана, базирана на някаква известна стойност, например 3 пъти средната работна заплата от статистическия институт. (както при депутатите). По този начин ще има предсказуемост и няма да се налага всяка година да се посочва в бюджета за социално осигуряване.

Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси, в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, не се изготвят отговори.

04.02.2025 ID:4766
Здравейте! Относно проблем с Коледните и Великденските добавки. Не ги получиха тези, които имат Чужда помощ и ползват услугата по механизъма за лична помощ, ЗЛП. Много от ползващите механизъма, ползват външни асистенти, Чуждата Помощ отива за заплата на Личен Асистент, а в същото време се води за доход и надвишава критерият за добавка.

С Постановление № 435 от 11 декември 2024 г., Министерският съвет одобри допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2024 г. Допълнителната сума е в размер на 100 лв. и е изплатена на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г. е в размер до 526,00 лв. включително, тоест до размера на линията на бедност за страната за 2024 г. При преценката дали общият сбор на пенсията заедно с добавките и компенсациите към нея е до 526 лв. се вземат предвид и добавките, които се изплащат от Националния осигурителен институт към пенсията – напр. добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване - КСО (т.нар. „вдовишка добавка”), добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО и др. Отпускането на еднократните добавки не е свързано с осигурителния принос на лицата. Те не се отпускат на основание разпоредбите на КСО, който урежда правата на лицата съобразно приноса им в осигуряването. Изплащането на тези допълнителни суми е начин за подпомагане на пенсионерите с най-ниски доходи (тези, чиито пенсии или сбор от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях са под линията на бедност). Тези суми имат социален характер. Но за разлика от социалното подпомагане, при което се извършва социална анкета за притежаваното от лицата имущество, при определянето на добавките към пенсиите такава анкета не може се извърши. С оглед запазването на социалния характер на плащането, е възприет друг критерий за преценка и това е размерът на получаваните пенсии - една или повече, заедно с добавките и компенсациите към тях, до определен размер - в случая това е линията на бедност за 2024 г. В съответствие с реформата в политиката за правата на хората с увреждания от 2019 г. е регламентиран нов механизъм за предоставяне на добавката за чужда помощ. Когато ползвател на лична помощ има право на добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, същата, по преценка на лицето, може да се ползва по предназначение за заплащане на положения труд от асистента за чуждата помощ, която се предоставя. В контекста на преценката на правото на допълнителни суми към пенсиите (т. нар. „коледни“ и „великденски“ добавки), добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО се взема предвид, тъй като за всички правоимащи тя се изплаща от съответните фондове на държавното обществено осигуряване, независимо от начина, по който се използва. КС

01.02.2025 ID:4753
Изваждат ли се ковид добавките от размера на пенсията на починалия съпруг при изчисляване на вдовишката добавка по чл 84 от КСО? От кой размер - за 2022г, за 2023г или за 2024г? Моля, посочете и съответната наредба. БЛАГОДАРЯ

Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер от 01.11.2011 г. - 26,5 на сто, а от 01.07.2024 г. - 30 на сто. Както е посочено в разпоредбата т.нар. „вдовишка“ добавка се изчислява от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, без различните добавки, компенсации и допълнителни суми, които имат личен характер и не преминават в наследствени. С чл. 1, ал. 2 от Постановление № 479 на Министерския съвет от 30.12.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., на 01.07.2022 г. допълнителната сума в размер 60 лв. месечно е включена в размер на пенсията или сбора от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер, независимо от размера на получаваната пенсия. ВН

25.01.2025 ID:4720
Уважаеми господа, Моля за експертното Ви мнение по следния казус. Когато едно осигуреното лице за общо заболяване и майчинство ползва отпуск за бременност и раждане и получава парично обезщетение на основание чл. 50, ал. 7 от КСО за остатъка след 6-месечна възраст на детето до 410-я ден, то има право да го получава в пълен размер по това правоотношение/основание, по което ползва отпуска, в случай че започне да упражнява трудова дейност по друго правоотношение и не ползва отпуск по него. Законосъобразно ли е такова лице въобще да има право да сключи втори трудов договор? Ако да, то има ли право на друго обезщетение, като например при боледуване, по този втори трудов договор, при положение, че са налице обстоятелствата по-горе. С други думи, може ли едно лице да получава две обезщетения, но от различно естество, едното - по първия си основен трудов договор, другото - по втория си такъв?

Правото на платен отпуск за бременност и раждане на работещите по трудови правоотношения майки е уредено в чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Този отпуск е целеви и се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете. За периода на ползване на отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ на лицата, които отговарят на предвидените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) условия се изплащат парично обезщетение (чл. 50 от КСО) от държавното обществено осигуряване. Обезщетението по чл. 50 от КСО се отпуска, за да замести липсващия доход от трудова дейност на лицата за времето, през което отсъстват от работа и полагат грижи за деца. В трудовото законодателство няма забрана за сключване на трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по време на отпуск, ползван по искане на лицето, вкл. и по чл. 163, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Ако по време на ползването на отпуска за бременност и раждане на майката/осиновителката бъде разрешен друг вид отпуск (например отпуск при временна неработоспособност, отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или други законоустановени отпуски), е налице прекъсване ползването на първия отпуск. В тези случаи към полагащите се парични обезщетения за съответните отпуски се изплаща и парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за бременност и раждане, изчислен пропорционално за дните на тези отпуски, но за не повече от периода от 410 дни, за който се ползва отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ. Същото важи и за случаите, в които майката прекъсне ползването на отпуска, като се върне на работа и впоследствие бъде разрешен друг вид законоустановен отпуск. Обръщаме внимание, че с § 5, т. 4 и 5 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., приет от Народното събрание на 19.03.2025 г., са изменени разпоредбите на чл. 50 и 53 от КСО. Съгласно тези промени, които влизат в сила от 1 юли 2025 г., едно от условията за получаване на обезщетението за бременност и раждане и на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в пълен размер е лицето, което полага грижи за детето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство. В тази връзка след 1 юли 2025 г. лицата, които по време на получаване на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, упражняват трудова дейност, за която са осигурени за общо заболяване и майчинство, вкл. по втори или допълнителен трудов договор, няма да имат право на тези обезщетения. В този случай се запазва възможността лицата да получават парично обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 50а и чл. 54 от КСО в размер 50 на сто от получаваното до момента парично обезщетение./КП

23.01.2025 ID:4709
Здравейте! Аз скоро ще се пенсионирам и ме интересува трябва ли да представям документи към НАП относно това или ще разчитам работодателят ми да го осъществи? Също така имам дъщеря, която е над 18 годишна възраст, но е загубила права за обезщетение за безработица и още никъде не са я взели на работа, стои си вкъщи. Трябва ли да декларирам нещо относно това или не съществува декларация, която се пуска? Това, което ми е известно е че е просто физическо лице, което ние вкъщи осигуравяме, но как това се отразява към здравните осигуровки? Има ли декларация, която мога да пусна, относно това, че ние я осигуряваме, тъй като сме нейни родители? Накратко, нужно ли е да плащам осигуровки, при положение, че не са я взели на работа и ако е нужно, къде се заплащат те, с каква декларация?

Дейността по преценка на правото на пенсия, отпускането и изплащането на пенсии от държавното обществено осигуряване е от компетентността на Националния осигурителен институт (НОИ) и неговите териториални поделения. Тя се извършва въз основа на лично волеизявление на лицето и стартира чрез подаването на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ (обр. УП-1) до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя. Към заявлението се прилагат всички необходими оригинални документи. То може да се подаде по начините, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - лично, чрез последния осигурител и др. Въпросите, свързани с дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване, са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП). ВН

22.01.2025 ID:4706
Подадено заявление за пенсиониране при навършване възръзаст по член 68 ал 1 и 2 на 26.12. 2024 г. Нужно плащане в размер на 36 месеца за изпълнение на изискването на осигурителен стаж. Въпрос : Подадено заявление на 26.12.2024 г. Сумата нужна за заплащане на 3 те години при законовите изисквания към 2024 или при 2025 г ще бъде сметната , тъй като времето през 2024 г не е достатъчно чиновника в НОИ да сметне и уведоми.Дали ще е за изискването на закона за 2024 / въпреки , че ще е датирано през 2025 г./

Недостигащият осигурителен стаж в случаите по чл. 9а, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски (чл. 9а, ал. 5 от КСО). ВН Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО внасянето на осигурителните вноски ал. 1, 2 и 3 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Обръщаме внимание, че до 31 март 2025 г. се прилага чл. 7, ал. 1 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., съгласно която до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2024 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални/максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите, обезщетенията и други осигурителни плащания, и в съответствие с останалата приложима нормативна база. В тази връзка до посочената дата минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е равен на минималния осигурителен доход за 2024 г. – 933 лв./ВН

20.01.2025 ID:4680
Става въпрос за майка ми чиито коледни пак не са и дадени със пенсията тоест опитват да присвоят моля за съдействие тъй като ме въртят от тук отиди там и датата била минала

С Постановление № 435 от 11.12.2024 г. (обн. ДВ. бр. 105 от 13.12.2024 г.) Министерският съвет взе решение за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2024 г. Еднократната допълнителна сума в размер 100 лв. (тъй наречените „коледни“) се изплаща на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г. е в размер до 526,00 лв. включително. Конкретният отговор дали майка Ви попада в кръга на лицата с право на еднократната допълнителна сума („коледни“) за м. декември 2024 г., съобразно размера на пенсията й или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г., е от компетентността на Националния осигурителен институт. ВН

20.01.2025 ID:4677
Здравейте Искам да попитам като многодетна майка на каква възраст мога да се пенсионирам и с колко години трудов стаж...Благодаря

В Кодекса за социално осигуряване (КСО) не са предвидени специални условия за пенсиониране на многодетни майки. В изключителни случаи Министерският съвет по определени от него условия и ред може да отпуска персонални пенсии по чл. 92 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 от КСО може да се отпускат на определени лица, на които не е отпусната пенсия по българското законодателство или по разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. С чл. 7, ал. 2, т. 1 от НПОС в този кръг са включени жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст. Съгласно чл. 7, ал. 3 от НПОС за пораждане право на персонална пенсия от посочената категория лица е необходимо те да отговарят на изискванията за доход по чл. 89а, ал. 1 от КСО и да имат действителен осигурителен стаж най-малко 3 години. Предвид разпоредбите на чл. 92 от КСО и чл. 7 от НПОС условия за отпускане на персонална пенсия на многодетна майка са: - да е родила и отгледала 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст; - да е навършила 67-годишна възраст; - да не й е отпусната пенсия по българското законодателство или по разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност; - да отговаря на изискването годишният доход на член от семейството й да е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца преди подаване на заявлението за отпускане на персонална пенсия; - да има най-малко 3 години действителен осигурителен стаж. Персоналните пенсии на правоимащите лица се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите. Процедурата по изготвяне на предложението за отпускане на персонална пенсия започва със заявление от лицето до кметството/общината или общинския съвет по постоянен или настоящ адрес на заявителя с искане за отпускане на персонална пенсия. Предложението за отпускане на персонална пенсия се изготвя въз основа на следните документи: заявление от лицето, законния му представител или упълномощено лице, адресирано до общинския съвет, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние; разпореждане на длъжностното лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, с което се отказва отпускането на друг вид пенсия (когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж); решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет; декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството, включително от друга държава, за 12 месеца преди датата на подаване на заявлението в кметството/общината или в общинския съвет и документите, удостоверяващи този доход (при определяне на дохода се ползват и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подавани от осигурителите и самоосигуряващите се лица); декларация от лицето дали получава пенсия, изплащана от друга държава; документ от общината (кметството), че жената е родила и отгледала 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст, че не е била лишавана или ограничавани родителските й права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по-голям от една година, освен по здравословни причини; документ за придобит действителен осигурителен стаж не по-малко от 3 години. ВН

02.01.2025 ID:4581
Здравейте! През 2025 година ще навърша необходимата възраст за пенсиониране, но не ми достигат две години осигурителен стаж. Имам възможност да продължа да работя същата работа до навършване на осигурителния стаж, необходим за пенсиониране на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. В момента, в който изпълня и това условие, а именно навършен осигурителен стаж на това основание, мога ли да си подам документите в НОИ или трябва да чакам до изпълнение на условията по чл.68, ал. 3 от КСО? С уважение!

За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е необходимо едновременното изпълнение на две условия – навършване на ежегодно увеличаваща се възраст (за жените до 31.12.2029 г. с по 2 месеца, а от 01.01.2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст) и наличие на ежегодно увеличаваща се с по 2 месеца продължителност на осигурителния стаж (за жените до достигане на 37 години осигурителен стаж). Изискванията за навършена възраст и продължителност на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО са посочени изчерпателно по години с чл. 15, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например след 2 години, през 2027 г., жените могат да се пенсионират по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО при навършена възраст 62 години и 8 месеца и осигурителен стаж 37 години, през 2028 г. – при възраст 62 години и 10 месеца и осигурителен стаж 37 години и т.н. (чл. 15, ал. 1, т. 12 – 22 от НПОС). В годината и след датата, към която отговаряте едновременно и на двете условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, регламентирани с чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, ще придобиете право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и може да подадете в Националния осигурителен институт (НОИ) заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1). В този случай не е необходимо да се изчаква изпълнението на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО (и по-специално на условието за възраст – 67 години), тъй като вече е придобито право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. ВН

02.01.2025 ID:4580
Здравейте! През 2025 г. ще навърша възрастта за пенсиониране, но не ми достига 1година и половина осигурителен стаж. Може ли работодателят ми да ми отправи предизвестие за съкращение само заради това, че съм навършил пенсионна възраст без да имам необходимия осигурителен стаж.Имам ли някаква защита до навършване на осигурителния стаж за пенсиониране? Благодаря!

Уважаеми господине, Кодексът на труда (КТ) предвижда в чл. 328, ал. 1, т. 10 възможност за прекатяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (придобиване право на пенсия от учителите), както и при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. За да е законосъобразно прекратяването на трудовия договор на това основание трябва да са изпълнени и двете предпоставки –навършена възраст и придобит трудов стаж. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива, както от 1 януари 2025 г. – при възраст 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 39 години и 8 месеца за мъжете. Ако считате, че трудовият ви договор е прекратен незаконосъобразно, можете да оспорите уволнението пред съда в двумесечен срок от прекратяването на трудовото правоотношение. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. (СР)

02.01.2025 ID:4577
Здравейте, Искам да попитам дали редовната докторантура се признава за осигурителен стаж? Трите години, в които се обучавам ще бъдат ли признати за осигурителен стаж, без да е нужно да го откупувам, както стои въпросът с бакалавър и магистър? Благодаря предварително.

Действащото към момента осигурително законодателство предвижда възможност както времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование (съответно магистър или бакалавър), така и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“, да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Тези въпроси са уредени с чл. 9а, ал. 1 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 45 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. ВН

16.12.2024 ID:4549
Пред кого се подава декларацията за избор на осигуряване на морските лица? Също така може ли да се сменя осигуряването през годината, когато се качвам на кораби с различни собственици? Формулярът за избор на осигуряване има ли образец ?

„Морско лице“, съгласно § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава–членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Нормативно осигуряването на морските лица е уредено с чл. 4а от КСО и чл. 20 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно чл. 20, ал. 3 от горепосочената наредба видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година. Въпросите, свързани с осигуряването на морските лица, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН

16.12.2024 ID:4548
Защо при направени осигуровки и 40 години стаж първа категория имам таван на пенсията , а хората без стаж и естествено без осигуровки вече ме настигат. Аз се чувствам използван в тази държава като мен има не много такива пенсионери от тяхната изработена пенсия ли решихте да пълните бюджета. Жалко младите хора са прави да не работят за да не плащат осигуровки.

В § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 1 януари 2019 г. се определя в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година – в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно § 4, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., това ограничение не се прилага за 2024 г., като за тази година максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях е в размер на 3400 лв. Предвид солидарния характер на системата на пенсионното осигуряване, която гарантира и минимални размери на дългосрочните пенсионни плащания, „таванът“ се е доказал като социално справедлив механизъм за разпределение на средствата на пенсионните фондове на държавното обществено осигуряване (в този смисъл е Решение № 21 от 15.07.1998 г. по конституционно дело № 18/1997 г. и Определение № 1 от 10.02.2011 г. по конституционно дело № 18 от 2010 г. на Конституционния съд на Република България). В същия смисъл е и Решение от 25.10.2011 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, постановено по делото „Вълков и други“ срещу България (Valkov and Others v. Bulgaria /dec./ nos. 2033/04 et al.10 November 2009). Съгласно горепосоченото решение на ЕСПЧ, с въвеждането на максимален размер на пенсията България преследва легитимна цел от обществен интерес като това води до допълнителни спестявания в пенсионния фонд. С други думи, наличието на „таван“ на пенсиите засилва солидарния елемент в системата – увеличаване на размерите на най-ниските пенсии, ограничаването на най-високите такива и натрупването на т.нар. „резерви за солидарност“. В тази връзка следва да се подчертае, че действащата осигурителна система в България е разходопокривна. Това означава, че средствата за изплащане на пенсиите се осигуряват от постъпващите осигурителни вноски на работещите трудоспособни граждани, а не от натрупани суми по индивидуални партиди. Именно принципът на солидарност на осигурените лица е един от основните принципи на осигурителната система в България. Този принцип позволява ограничаване размера на получаваните пенсии до определен максимален размер и едновременно с това гарантира минимален размер на пенсиите, който обезпечава определен минимум от средства на различни категории лица, които са участвали в осигуряването. Принципът на солидарност на осигурените лица, който се прилага при разпределението на средствата, съществува и в други държави, които прилагат разходопокривната система в общественото осигуряване. Конвенция № 35 относно осигуровката старост (индустрия и др.) от 1933 г. на Международната организация на труда (ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г.), в чл. 7, ал. 2 поставя условие за пенсията да бъде предвиден гарантиран минимум. При равни други условия, при пенсионните системи с разходопокривно финансиране, безспорно, след като трябва да се гарантират минималните размери на пенсиите на немалка част от пенсионерите, на друга част от тях следва да се ограничи действителният особено висок размер. Важно е също, че според изследвания на Световната банка и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, социалноосигурителните системи в различните държави се различават значително, но България не е единствената държава, в която има „таван“ на пенсиите. Напротив, в повечето от държавите, членки на Европейския съюз, е въведен максимален размер на пенсията или друг вид ограничение върху размера на това плащане. КС

08.12.2024 ID:4508
Къде мога да видя списък на закрити предприятия в България с име и идентификационин номер и местонахождение на сдадените им архиви ??

Справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени в НОИ ведомости за заплати може да се направи чрез интернет-страницата на Националния осигурителен институт. ВН

04.12.2024 ID:4496
Родена съм на хх.хх.19хх г.Не ми достигат няколко години трудов стаж. Мога ли да се пенсионирам след като работя до придобиването му?

03.12.2024 ID:4493
Защо ТП Варна на НОИ не признава за действителен стаж 3години от обучението във ВНМУ "Н.Вапцаров" през периода 1973-1977г..Подадени са документи за пенсиониране по чл.68 ал.3, действителния стаж по трудови правоотношения е 12г.7м. 09дни, представени са и документи от военоморското, но не се признава никакъв стаж от последното -отказана пенсия поради недостигане на стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Времето, за което са заплатени осигурителни вноски за времето на обучение във висше учебно заведение, не е обхванато с тази разпоредба и няма законово основание да се зачита за действителен осигурителен стаж. ВН

01.12.2024 ID:4484
Здравейте, назначен съм на трудов договор при работодател. Осигурявам се при него на максималния осигурителен доход. Отделно от това съм регистриран земеделски стопанин като съм декларирал, че ще се осигурявам на ниския процент за ДОО или само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Налага ми се да изляза в отпуск за отглеждане на дете до 2-год.възраст при работодателя ми. Въпросите ми са следните: 1. Ще получавам ли обезщетение за отглеждане на дете до 2-год. възраст ако продължа да извършвам дейност като земеделски стопанин? 2. Мога ли да изляза в отпуск за отглеждане на дете до 2-год. възраст като земеделски стопанин при положение, че съм декларирал, че ще се осигурявам на ниския процент за ДОО? Имам ли право на обезщетение за отглеждането на дете до 2-год. възраст при положение, че като земеделски стопанин не съм декларирал високия процент ДОО, въпреки, че при работодателя ми на трудов договор съм осигуряван на максималния осигурителен доход? 3. Мога ли в периода, в който съм в отглеждане на дете 2-год. възраст да прекъсна осигуряването като земеделски стопанин през времето когато не извършвам стопанска дейност? Благодаря предварително за отговорите! С уважение, Георги Дончев

Право на допълнителен отпуск по чл. 164, ал. 1 Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст има работещата по трудово правоотношение майка (осиновителка). С нейно съгласие отпускът може да се ползва от бащата (осиновителя) или някой от техните родители, ако работят по трудово правоотношение (чл. 164, ал. 3 от КТ). През време на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ се заплаща парично обезщетение при условия, определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в размери, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст от държавното обществено осигуряване следва да са налице предвидените в чл. 52а от КСО условия: майката (съответно бащата, бабата или дядото на детето) да има качеството на осигурено за общо заболяване и майчинство лице към момента на възникване на осигурителното събитие (в случая отглеждането на дете до 2-годишна възраст) и да има 12 месеца осигурителен стаж за този риск. В посочения от Вас случай, ако по трудовото правоотношение ползвате отпуск по чл. 164 от КТ и отговаряте на посочените по-горе условия по чл. 52а от КСО, Вие ще имате право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО. Упражняването на трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по време на ползване на отпуска по чл. 164 от КТ не е пречка за изплащане на обезщетението. Регистрираните земеделски стопани са самоосигуряващи се лица и за тях не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. В тази връзка те нямат право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, тъй като не работят по трудово правоотношение. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като самоосигуряващи се лица, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 53, ал. 5 от КСО самоосигуряващите се лица, които отговарят на условията по чл. 52а от КСО, имат право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, независимо че нямат право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ. Видно от изложеното във Вашето запитване, като регистриран земеделски стопанин, Вие не сте се осигурявал за общо заболяване и майчинство, съответно не са налице условията на чл. 52а от КСО за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Конкретната преценка за наличието или липсата на законовите предпоставки за получаване на парично обезщетение (вкл. на паричното обезщетение по чл. 53 от КСО) се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица освен с КСО е уреден и с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. В тази връзка за повече информация относно възможността да прекъснете осигуряването си като земеделски стопанин през времето, в което не упражнявате трудова дейност като такъв, следва да се обърнете по компетентност към НАП./КП

27.11.2024 ID:4469
На 28.04.2025 г. предстои да се пенсионирам по стаж и възраст./отговарям и на двете изисквания/ Работила съм 21 години в това предприятие и ми се полагат 8 заплати. Получавам телкова пенсия.На 28 април ще подам документи за пенсиониране в НОИ. Ако при сравняването на двете пенсии е по-добре да запазя телковата пенсия, няма да получа решение от НОИ за отпускане на пенсия по стаж и възраст и не мога да го представя на работодателя.Тогава ще ми изплатят ли тези 8 заплати? Благодаря!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Условие за определяне и изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение. Разпоредбата не изисква правото на пенсия да е упражнено. Получаването на пенсия за инвалидност, когато лице е загубило напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, не е пречка за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)

Предишна 1 2 ... 6 7 8 ... 21 22 Следваща