MTSP

01.02.2025 ID:4753
Изваждат ли се ковид добавките от размера на пенсията на починалия съпруг при изчисляване на вдовишката добавка по чл 84 от КСО? От кой размер - за 2022г, за 2023г или за 2024г? Моля, посочете и съответната наредба. БЛАГОДАРЯ

Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер от 01.11.2011 г. - 26,5 на сто, а от 01.07.2024 г. - 30 на сто. Както е посочено в разпоредбата т.нар. „вдовишка“ добавка се изчислява от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, без различните добавки, компенсации и допълнителни суми, които имат личен характер и не преминават в наследствени. С чл. 1, ал. 2 от Постановление № 479 на Министерския съвет от 30.12.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., на 01.07.2022 г. допълнителната сума в размер 60 лв. месечно е включена в размер на пенсията или сбора от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер, независимо от размера на получаваната пенсия. ВН

25.01.2025 ID:4720
Уважаеми господа, Моля за експертното Ви мнение по следния казус. Когато едно осигуреното лице за общо заболяване и майчинство ползва отпуск за бременност и раждане и получава парично обезщетение на основание чл. 50, ал. 7 от КСО за остатъка след 6-месечна възраст на детето до 410-я ден, то има право да го получава в пълен размер по това правоотношение/основание, по което ползва отпуска, в случай че започне да упражнява трудова дейност по друго правоотношение и не ползва отпуск по него. Законосъобразно ли е такова лице въобще да има право да сключи втори трудов договор? Ако да, то има ли право на друго обезщетение, като например при боледуване, по този втори трудов договор, при положение, че са налице обстоятелствата по-горе. С други думи, може ли едно лице да получава две обезщетения, но от различно естество, едното - по първия си основен трудов договор, другото - по втория си такъв?

Правото на платен отпуск за бременност и раждане на работещите по трудови правоотношения майки е уредено в чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Този отпуск е целеви и се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете. За периода на ползване на отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ на лицата, които отговарят на предвидените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) условия се изплащат парично обезщетение (чл. 50 от КСО) от държавното обществено осигуряване. Обезщетението по чл. 50 от КСО се отпуска, за да замести липсващия доход от трудова дейност на лицата за времето, през което отсъстват от работа и полагат грижи за деца. В трудовото законодателство няма забрана за сключване на трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по време на отпуск, ползван по искане на лицето, вкл. и по чл. 163, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Ако по време на ползването на отпуска за бременност и раждане на майката/осиновителката бъде разрешен друг вид отпуск (например отпуск при временна неработоспособност, отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или други законоустановени отпуски), е налице прекъсване ползването на първия отпуск. В тези случаи към полагащите се парични обезщетения за съответните отпуски се изплаща и парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за бременност и раждане, изчислен пропорционално за дните на тези отпуски, но за не повече от периода от 410 дни, за който се ползва отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ. Същото важи и за случаите, в които майката прекъсне ползването на отпуска, като се върне на работа и впоследствие бъде разрешен друг вид законоустановен отпуск. Обръщаме внимание, че с § 5, т. 4 и 5 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г., приет от Народното събрание на 19.03.2025 г., са изменени разпоредбите на чл. 50 и 53 от КСО. Съгласно тези промени, които влизат в сила от 1 юли 2025 г., едно от условията за получаване на обезщетението за бременност и раждане и на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в пълен размер е лицето, което полага грижи за детето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство. В тази връзка след 1 юли 2025 г. лицата, които по време на получаване на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, упражняват трудова дейност, за която са осигурени за общо заболяване и майчинство, вкл. по втори или допълнителен трудов договор, няма да имат право на тези обезщетения. В този случай се запазва възможността лицата да получават парично обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 50а и чл. 54 от КСО в размер 50 на сто от получаваното до момента парично обезщетение./КП

23.01.2025 ID:4709
Здравейте! Аз скоро ще се пенсионирам и ме интересува трябва ли да представям документи към НАП относно това или ще разчитам работодателят ми да го осъществи? Също така имам дъщеря, която е над 18 годишна възраст, но е загубила права за обезщетение за безработица и още никъде не са я взели на работа, стои си вкъщи. Трябва ли да декларирам нещо относно това или не съществува декларация, която се пуска? Това, което ми е известно е че е просто физическо лице, което ние вкъщи осигуравяме, но как това се отразява към здравните осигуровки? Има ли декларация, която мога да пусна, относно това, че ние я осигуряваме, тъй като сме нейни родители? Накратко, нужно ли е да плащам осигуровки, при положение, че не са я взели на работа и ако е нужно, къде се заплащат те, с каква декларация?

Дейността по преценка на правото на пенсия, отпускането и изплащането на пенсии от държавното обществено осигуряване е от компетентността на Националния осигурителен институт (НОИ) и неговите териториални поделения. Тя се извършва въз основа на лично волеизявление на лицето и стартира чрез подаването на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ (обр. УП-1) до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя. Към заявлението се прилагат всички необходими оригинални документи. То може да се подаде по начините, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - лично, чрез последния осигурител и др. Въпросите, свързани с дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване, са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП). ВН

22.01.2025 ID:4706
Подадено заявление за пенсиониране при навършване възръзаст по член 68 ал 1 и 2 на 26.12. 2024 г. Нужно плащане в размер на 36 месеца за изпълнение на изискването на осигурителен стаж. Въпрос : Подадено заявление на 26.12.2024 г. Сумата нужна за заплащане на 3 те години при законовите изисквания към 2024 или при 2025 г ще бъде сметната , тъй като времето през 2024 г не е достатъчно чиновника в НОИ да сметне и уведоми.Дали ще е за изискването на закона за 2024 / въпреки , че ще е датирано през 2025 г./

Недостигащият осигурителен стаж в случаите по чл. 9а, ал. 2 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски (чл. 9а, ал. 5 от КСО). ВН Съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО внасянето на осигурителните вноски ал. 1, 2 и 3 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Обръщаме внимание, че до 31 март 2025 г. се прилага чл. 7, ал. 1 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., съгласно която до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2024 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални/максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите, обезщетенията и други осигурителни плащания, и в съответствие с останалата приложима нормативна база. В тази връзка до посочената дата минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е равен на минималния осигурителен доход за 2024 г. – 933 лв./ВН

20.01.2025 ID:4680
Става въпрос за майка ми чиито коледни пак не са и дадени със пенсията тоест опитват да присвоят моля за съдействие тъй като ме въртят от тук отиди там и датата била минала

С Постановление № 435 от 11.12.2024 г. (обн. ДВ. бр. 105 от 13.12.2024 г.) Министерският съвет взе решение за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2024 г. Еднократната допълнителна сума в размер 100 лв. (тъй наречените „коледни“) се изплаща на пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г. е в размер до 526,00 лв. включително. Конкретният отговор дали майка Ви попада в кръга на лицата с право на еднократната допълнителна сума („коледни“) за м. декември 2024 г., съобразно размера на пенсията й или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2024 г., е от компетентността на Националния осигурителен институт. ВН

20.01.2025 ID:4677
Здравейте Искам да попитам като многодетна майка на каква възраст мога да се пенсионирам и с колко години трудов стаж...Благодаря

В Кодекса за социално осигуряване (КСО) не са предвидени специални условия за пенсиониране на многодетни майки. В изключителни случаи Министерският съвет по определени от него условия и ред може да отпуска персонални пенсии по чл. 92 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 от КСО може да се отпускат на определени лица, на които не е отпусната пенсия по българското законодателство или по разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. С чл. 7, ал. 2, т. 1 от НПОС в този кръг са включени жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст. Съгласно чл. 7, ал. 3 от НПОС за пораждане право на персонална пенсия от посочената категория лица е необходимо те да отговарят на изискванията за доход по чл. 89а, ал. 1 от КСО и да имат действителен осигурителен стаж най-малко 3 години. Предвид разпоредбите на чл. 92 от КСО и чл. 7 от НПОС условия за отпускане на персонална пенсия на многодетна майка са: - да е родила и отгледала 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст; - да е навършила 67-годишна възраст; - да не й е отпусната пенсия по българското законодателство или по разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност; - да отговаря на изискването годишният доход на член от семейството й да е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца преди подаване на заявлението за отпускане на персонална пенсия; - да има най-малко 3 години действителен осигурителен стаж. Персоналните пенсии на правоимащите лица се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите. Процедурата по изготвяне на предложението за отпускане на персонална пенсия започва със заявление от лицето до кметството/общината или общинския съвет по постоянен или настоящ адрес на заявителя с искане за отпускане на персонална пенсия. Предложението за отпускане на персонална пенсия се изготвя въз основа на следните документи: заявление от лицето, законния му представител или упълномощено лице, адресирано до общинския съвет, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние; разпореждане на длъжностното лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, с което се отказва отпускането на друг вид пенсия (когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж); решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет; декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството, включително от друга държава, за 12 месеца преди датата на подаване на заявлението в кметството/общината или в общинския съвет и документите, удостоверяващи този доход (при определяне на дохода се ползват и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подавани от осигурителите и самоосигуряващите се лица); декларация от лицето дали получава пенсия, изплащана от друга държава; документ от общината (кметството), че жената е родила и отгледала 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст, че не е била лишавана или ограничавани родителските й права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по-голям от една година, освен по здравословни причини; документ за придобит действителен осигурителен стаж не по-малко от 3 години. ВН

02.01.2025 ID:4581
Здравейте! През 2025 година ще навърша необходимата възраст за пенсиониране, но не ми достигат две години осигурителен стаж. Имам възможност да продължа да работя същата работа до навършване на осигурителния стаж, необходим за пенсиониране на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. В момента, в който изпълня и това условие, а именно навършен осигурителен стаж на това основание, мога ли да си подам документите в НОИ или трябва да чакам до изпълнение на условията по чл.68, ал. 3 от КСО? С уважение!

За придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е необходимо едновременното изпълнение на две условия – навършване на ежегодно увеличаваща се възраст (за жените до 31.12.2029 г. с по 2 месеца, а от 01.01.2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст) и наличие на ежегодно увеличаваща се с по 2 месеца продължителност на осигурителния стаж (за жените до достигане на 37 години осигурителен стаж). Изискванията за навършена възраст и продължителност на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО са посочени изчерпателно по години с чл. 15, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например след 2 години, през 2027 г., жените могат да се пенсионират по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО при навършена възраст 62 години и 8 месеца и осигурителен стаж 37 години, през 2028 г. – при възраст 62 години и 10 месеца и осигурителен стаж 37 години и т.н. (чл. 15, ал. 1, т. 12 – 22 от НПОС). В годината и след датата, към която отговаряте едновременно и на двете условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, регламентирани с чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, ще придобиете право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и може да подадете в Националния осигурителен институт (НОИ) заявление за отпускане на пенсия (обр. УП-1). В този случай не е необходимо да се изчаква изпълнението на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО (и по-специално на условието за възраст – 67 години), тъй като вече е придобито право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. ВН

02.01.2025 ID:4580
Здравейте! През 2025 г. ще навърша възрастта за пенсиониране, но не ми достига 1година и половина осигурителен стаж. Може ли работодателят ми да ми отправи предизвестие за съкращение само заради това, че съм навършил пенсионна възраст без да имам необходимия осигурителен стаж.Имам ли някаква защита до навършване на осигурителния стаж за пенсиониране? Благодаря!

Уважаеми господине, Кодексът на труда (КТ) предвижда в чл. 328, ал. 1, т. 10 възможност за прекатяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (придобиване право на пенсия от учителите), както и при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. За да е законосъобразно прекратяването на трудовия договор на това основание трябва да са изпълнени и двете предпоставки –навършена възраст и придобит трудов стаж. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива, както от 1 януари 2025 г. – при възраст 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 39 години и 8 месеца за мъжете. Ако считате, че трудовият ви договор е прекратен незаконосъобразно, можете да оспорите уволнението пред съда в двумесечен срок от прекратяването на трудовото правоотношение. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. (СР)

02.01.2025 ID:4577
Здравейте, Искам да попитам дали редовната докторантура се признава за осигурителен стаж? Трите години, в които се обучавам ще бъдат ли признати за осигурителен стаж, без да е нужно да го откупувам, както стои въпросът с бакалавър и магистър? Благодаря предварително.

Действащото към момента осигурително законодателство предвижда възможност както времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование (съответно магистър или бакалавър), така и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“, да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Тези въпроси са уредени с чл. 9а, ал. 1 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 45 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. ВН

16.12.2024 ID:4549
Пред кого се подава декларацията за избор на осигуряване на морските лица? Също така може ли да се сменя осигуряването през годината, когато се качвам на кораби с различни собственици? Формулярът за избор на осигуряване има ли образец ?

„Морско лице“, съгласно § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава–членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Нормативно осигуряването на морските лица е уредено с чл. 4а от КСО и чл. 20 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно чл. 20, ал. 3 от горепосочената наредба видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година. Въпросите, свързани с осигуряването на морските лица, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН

16.12.2024 ID:4548
Защо при направени осигуровки и 40 години стаж първа категория имам таван на пенсията , а хората без стаж и естествено без осигуровки вече ме настигат. Аз се чувствам използван в тази държава като мен има не много такива пенсионери от тяхната изработена пенсия ли решихте да пълните бюджета. Жалко младите хора са прави да не работят за да не плащат осигуровки.

В § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 1 януари 2019 г. се определя в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година – в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно § 4, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., това ограничение не се прилага за 2024 г., като за тази година максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях е в размер на 3400 лв. Предвид солидарния характер на системата на пенсионното осигуряване, която гарантира и минимални размери на дългосрочните пенсионни плащания, „таванът“ се е доказал като социално справедлив механизъм за разпределение на средствата на пенсионните фондове на държавното обществено осигуряване (в този смисъл е Решение № 21 от 15.07.1998 г. по конституционно дело № 18/1997 г. и Определение № 1 от 10.02.2011 г. по конституционно дело № 18 от 2010 г. на Конституционния съд на Република България). В същия смисъл е и Решение от 25.10.2011 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, постановено по делото „Вълков и други“ срещу България (Valkov and Others v. Bulgaria /dec./ nos. 2033/04 et al.10 November 2009). Съгласно горепосоченото решение на ЕСПЧ, с въвеждането на максимален размер на пенсията България преследва легитимна цел от обществен интерес като това води до допълнителни спестявания в пенсионния фонд. С други думи, наличието на „таван“ на пенсиите засилва солидарния елемент в системата – увеличаване на размерите на най-ниските пенсии, ограничаването на най-високите такива и натрупването на т.нар. „резерви за солидарност“. В тази връзка следва да се подчертае, че действащата осигурителна система в България е разходопокривна. Това означава, че средствата за изплащане на пенсиите се осигуряват от постъпващите осигурителни вноски на работещите трудоспособни граждани, а не от натрупани суми по индивидуални партиди. Именно принципът на солидарност на осигурените лица е един от основните принципи на осигурителната система в България. Този принцип позволява ограничаване размера на получаваните пенсии до определен максимален размер и едновременно с това гарантира минимален размер на пенсиите, който обезпечава определен минимум от средства на различни категории лица, които са участвали в осигуряването. Принципът на солидарност на осигурените лица, който се прилага при разпределението на средствата, съществува и в други държави, които прилагат разходопокривната система в общественото осигуряване. Конвенция № 35 относно осигуровката старост (индустрия и др.) от 1933 г. на Международната организация на труда (ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г.), в чл. 7, ал. 2 поставя условие за пенсията да бъде предвиден гарантиран минимум. При равни други условия, при пенсионните системи с разходопокривно финансиране, безспорно, след като трябва да се гарантират минималните размери на пенсиите на немалка част от пенсионерите, на друга част от тях следва да се ограничи действителният особено висок размер. Важно е също, че според изследвания на Световната банка и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, социалноосигурителните системи в различните държави се различават значително, но България не е единствената държава, в която има „таван“ на пенсиите. Напротив, в повечето от държавите, членки на Европейския съюз, е въведен максимален размер на пенсията или друг вид ограничение върху размера на това плащане. КС

08.12.2024 ID:4508
Къде мога да видя списък на закрити предприятия в България с име и идентификационин номер и местонахождение на сдадените им архиви ??

Справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени в НОИ ведомости за заплати може да се направи чрез интернет-страницата на Националния осигурителен институт. ВН

04.12.2024 ID:4496
Родена съм на хх.хх.19хх г.Не ми достигат няколко години трудов стаж. Мога ли да се пенсионирам след като работя до придобиването му?

03.12.2024 ID:4493
Защо ТП Варна на НОИ не признава за действителен стаж 3години от обучението във ВНМУ "Н.Вапцаров" през периода 1973-1977г..Подадени са документи за пенсиониране по чл.68 ал.3, действителния стаж по трудови правоотношения е 12г.7м. 09дни, представени са и документи от военоморското, но не се признава никакъв стаж от последното -отказана пенсия поради недостигане на стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Времето, за което са заплатени осигурителни вноски за времето на обучение във висше учебно заведение, не е обхванато с тази разпоредба и няма законово основание да се зачита за действителен осигурителен стаж. ВН

01.12.2024 ID:4484
Здравейте, назначен съм на трудов договор при работодател. Осигурявам се при него на максималния осигурителен доход. Отделно от това съм регистриран земеделски стопанин като съм декларирал, че ще се осигурявам на ниския процент за ДОО или само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Налага ми се да изляза в отпуск за отглеждане на дете до 2-год.възраст при работодателя ми. Въпросите ми са следните: 1. Ще получавам ли обезщетение за отглеждане на дете до 2-год. възраст ако продължа да извършвам дейност като земеделски стопанин? 2. Мога ли да изляза в отпуск за отглеждане на дете до 2-год. възраст като земеделски стопанин при положение, че съм декларирал, че ще се осигурявам на ниския процент за ДОО? Имам ли право на обезщетение за отглеждането на дете до 2-год. възраст при положение, че като земеделски стопанин не съм декларирал високия процент ДОО, въпреки, че при работодателя ми на трудов договор съм осигуряван на максималния осигурителен доход? 3. Мога ли в периода, в който съм в отглеждане на дете 2-год. възраст да прекъсна осигуряването като земеделски стопанин през времето когато не извършвам стопанска дейност? Благодаря предварително за отговорите! С уважение, Георги Дончев

Право на допълнителен отпуск по чл. 164, ал. 1 Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст има работещата по трудово правоотношение майка (осиновителка). С нейно съгласие отпускът може да се ползва от бащата (осиновителя) или някой от техните родители, ако работят по трудово правоотношение (чл. 164, ал. 3 от КТ). През време на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ се заплаща парично обезщетение при условия, определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в размери, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст от държавното обществено осигуряване следва да са налице предвидените в чл. 52а от КСО условия: майката (съответно бащата, бабата или дядото на детето) да има качеството на осигурено за общо заболяване и майчинство лице към момента на възникване на осигурителното събитие (в случая отглеждането на дете до 2-годишна възраст) и да има 12 месеца осигурителен стаж за този риск. В посочения от Вас случай, ако по трудовото правоотношение ползвате отпуск по чл. 164 от КТ и отговаряте на посочените по-горе условия по чл. 52а от КСО, Вие ще имате право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО. Упражняването на трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по време на ползване на отпуска по чл. 164 от КТ не е пречка за изплащане на обезщетението. Регистрираните земеделски стопани са самоосигуряващи се лица и за тях не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. В тази връзка те нямат право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, тъй като не работят по трудово правоотношение. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като самоосигуряващи се лица, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). На основание чл. 53, ал. 5 от КСО самоосигуряващите се лица, които отговарят на условията по чл. 52а от КСО, имат право на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, независимо че нямат право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ. Видно от изложеното във Вашето запитване, като регистриран земеделски стопанин, Вие не сте се осигурявал за общо заболяване и майчинство, съответно не са налице условията на чл. 52а от КСО за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Конкретната преценка за наличието или липсата на законовите предпоставки за получаване на парично обезщетение (вкл. на паричното обезщетение по чл. 53 от КСО) се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица освен с КСО е уреден и с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. В тази връзка за повече информация относно възможността да прекъснете осигуряването си като земеделски стопанин през времето, в което не упражнявате трудова дейност като такъв, следва да се обърнете по компетентност към НАП./КП

27.11.2024 ID:4469
На 28.04.2025 г. предстои да се пенсионирам по стаж и възраст./отговарям и на двете изисквания/ Работила съм 21 години в това предприятие и ми се полагат 8 заплати. Получавам телкова пенсия.На 28 април ще подам документи за пенсиониране в НОИ. Ако при сравняването на двете пенсии е по-добре да запазя телковата пенсия, няма да получа решение от НОИ за отпускане на пенсия по стаж и възраст и не мога да го представя на работодателя.Тогава ще ми изплатят ли тези 8 заплати? Благодаря!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Условие за определяне и изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение. Разпоредбата не изисква правото на пенсия да е упражнено. Получаването на пенсия за инвалидност, когато лице е загубило напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, не е пречка за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)

21.11.2024 ID:4439
Живея в Канада от 2005 г. През 2025г навършвам 65 и се прибирам в България за да се пенсионирам. Мога ли в България да подам молба за пенсиониране по българо-канадското споразумение за социално осигуряване или трябва отделно да подам молба в Канада и отделно в България? Каква е процедурата?

В отношенията между България и Канада в областта на социалната сигурност действа Спогодба за социална сигурност между Република България и Канада, както и Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек (в случай че периодите Ви на осигуряване са по пенсионния план на тази провинция). Тези международни договори предвиждат, че при преценката на право на пенсия, ако националните осигурителни периоди не са достатъчни за отпускане на пенсия изцяло по съответното законодателство, могат да се зачетат осигурителните периоди, придобити на територията на другата страна. Обменът на информация се извършва изцяло по служебен път между компетентните институции в България и Канада. Ето защо, при пенсиониране е необходимо да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението (напр. България), че имате осигурителни периоди и в други държави (в случая – Канада). При подаване на заявление за отпускане на пенсия в компетентната институция на една от държавите, същото се препраща по служебен път до компетентаната институция на другата държава, заедно с всички представени от лицето документи.

21.11.2024 ID:4434
Здравейте!Какъв е срока за прехвърляне на сумите ми по ДЗПО към НОЙ и отнемат ли ми се средства от натрупаната сума по индивидуалната ми партида .Родена съм на хххх 19хххх г.Благодаря!

Изборът за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (УПФ) във фонд „Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ е уреден с чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 4б, ал. 1 от КСО осигурените в УПФ лица имат право да изберат да променят осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като срокът, в който могат да направят това е различен, съобразно навършването на изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. За лицата, навършващи изискуема за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО от 01.01.2026 г. до 31.12.2030 г., срокът за прехвърляне на средствата е не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. В тази връзка жена, родена на 14.10.1963 г., би навършила изискуемата за нея възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО към 14.04.2026 г. и следва да e направила своя избор за промяна на осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, най-късно до 14.04.2024 г. Лицата, които не са направили избор за промяна в осигуряването си получават пенсия и от универсалния пенсионен фонд, и от ДОО. Размерът на пенсията от ДОО се определя като осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент се намалява за месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд (т.нар. редукция). Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 10 от КСО, по отношение на пенсиите, отпускани към настоящия момент, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., се намалява, като при изчисляването на индивидуалния коефициент, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. Средствата от индивидуалните партиди в УПФ на хората, които са променили осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ се прехвърлят към общите средства в тези фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО). В този случай лицата получават пенсия само от ДОО, без т.нар. „редукция“. ВН

21.11.2024 ID:4433
Здравейте, родена съм на хххх 19ххх. Акушерка съм- от 01.04.1984 до 28.11.1996,а след това и досега съм медицинска сестра в детска градина без прекъсване.Искам да използвам право на ранно пенсиониране.Моля да ми кажете на коя дата може да стане това.Благодаря!

Жена, родена на 14.10.1963 г., би придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към 14.04.2026 г. при наличие на 36 години и 10 месеца осигурителен стаж и навършване на възраст 62 години и 6 месеца. Същата жена, би могла да ползва възможността по чл. 68а от КСО да се пенсионира до една година по-рано от възрастта си по чл. 68, ал. 1 от КСО при навършване на възраст 61 години и 6 месеца, т.е. най-рано към 14.04.2025 г., ако към тази дата има изискуемите 36 години и 10 месеца осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. Пенсията по чл. 68а от КСО се отпуска от датата на заявлението. Тя се изплаща пожизнено в размер, намален с 0,4 на сто за всеки месец, включително непълен, който не достига на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО (чл. 68а, ал. 1 и чл. 70, ал. 14 от КСО и чл. 15б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). ВН

16.11.2024 ID:4405
За отпускане на социална пенсия за старост годишния доход на член от семейството трябва да е по-нисък от 30 на сто от сбора на линията на бедност за 12 месеца.Т.е.за 2024 г сборът е 12*526 лв=6312 лв. 6312*30%=1893.60 лв. Лице навършило 70 г и без друг вид пенсия трябва да има годишен доход под 1893.60 лв.Правилно ли тълкувам критерия за доход?

Право на социална пенсия за старост по чл. 89а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. Тоест при навършване на 70-годишна възраст (или дата подаване на заявлението за отпускане на пенсия) на 28 ноември 2024 г. се взема предвид доходът на член от семейството за периода 28 ноември 2023 г. – 27 ноември 2024 г. При определяне на годишния доход по чл. 89а, ал. 1 от КСО се спазват правилата, определени с чл. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Към него не се включват добавката за чужда помощ, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите; помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане, целевите помощи за отопление, отпуснати съгласно нормативен акт, както и семейните помощи по чл. 2, ал. 2 и ал. 3, т. 2 – 4 от Закона за семейни помощи за деца и финансовата подкрепа по чл. 69 от Закона за хората с увреждания. При определяне на годишния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете на семейството към датата на навършване на възрастта по чл. 89а, ал. 1, изречение първо от КСО или към датата на подаване на заявлението по чл. 89а, ал. 1, изречение второ от КСО. Доходът за непълен месец се определя, като размерът на месечния доход се раздели на броя на календарните дни в месеца и полученият среднодневен доход се умножи по броя на дните, за които се отнася. При определяне на сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца към съответната дата (дата на навършване на възрастта или дата на подаване на заявлението), следва да се има предвид, че линията на бедност от 01.01.2023 г. е 504 лв., а от 01.01.2024 г. е 526 лв. (Постановление на Министерския съвет № 286 / 21.09.2022 г. и № 212 / 02.11.2023 г.). ВН

Предишна 1 2 ... 6 7 8 ... 21 22 Следваща