Трудово право (3468)
Обществено осигуряване (455)
Социални помощи (405)
Социални услуги (620)
Заетост и безработица (227)
Безопасност и здраве при работа (202)
Трудова миграция и трудова мобилност (102)
Подкрепа за детето и семейството (187)
Интеграция на хората с увреждания (244)
Европейско и международно социално право (85)
13.04.2025 ID:5137
Закупих си като осигурителен стаж времето на магистратурата ми - 4 г. и 9 мес. от 1994 до 1999 г. и на докторантурата ми - 3 г. от 2004 до 2007 г. на основание чл. 9а, ал.1 от КСО. Издадоха ми удостоверение УП-16 от НОИ за двата периода. Работя на трудов договор и ме интересува трябва ли работодателят ми да ми признае този период за трудов стаж или може да откаже и ако откаже, на какви законови основания може да стане това. Предварително благодаря!
Трудов и осигурителен стаж са две различни понятия. Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл. 9 и чл. 9а от КСО. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др. Този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване т.е. е от значение за придобиване на право на пенсия, но няма правно основание да се взема предвид при определяне размера на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
12.04.2025 ID:5136
Интересуваме съществува ли длъжност, която може да се извършва, без в нея да пише, че е МОЛ, т.е. съществуват ли длъжности, според които служителят не е материално-отговорно лице и кои са тези длъжности? Възможно ли е законно да се споразумея с работодател да не ме води материално-отговорно лице? Ако съм материално-отговорно лице, но има охрана на терена, защо охраната не се води материално-отговорно лице или и то е такова? Ако съществуват липси и отчетника отчита, защо охраната не я уволняват, а уволняват отчетника? Не е ли редно охраната или работодателят да е материално-отговорно лице? Може ли да обясните каква е идеята относно материално-отговорните лица, при положение, че работодателят е длъжен да заплаща труд, но ако има липса изведнъж той решава да не го заплаща? Това не е ли противоречие в закона или аз не разбирам закона правилно?
Работникът или служителят отговаря имуществено за вредите, които е причинил на работодателя по реда на чл. 203 и сл. от Кодекса на труда. Имуществената отговорност на материално отговорните лица (МОЛ) е регламентирана в чл. 207 КТ. Такива са лицата, на които като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Преценката дали едно лице е МОЛ или не, се прави въз основа на длъжността и характера на работата, посочени в трудовия договор, и трудовите задължения, описани в длъжностната характеристика. Дори в нея да не е посочено, че длъжността е МОЛ, работникът или служителят носи имуществена отговорност за причинените вреди, ако от длъжността му и характера на работата следва, че като трудово задължение му е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Разпоредбите относно имуществената отговорност на работника или служителя имат императивен (задължителен) характер. За реализиране на ограничената имуществена отговорност работодателят издава заповед по реда на чл. 210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред (чл. 211 КТ). Ако работодателят реши да реализира отговорността, той следва да спазва правилата и сроковете, предвидени в посочените разпоредби. Заповедта за ограничена имуществена отговорност се връчва на работника или служителя и той има право да оспори писмено основанието или размера на отговорността в 1-месечен срок от датата на връчване на заповедта (чл. 210, ал. 3 КТ). При имуществената отговорност за липси оспорването се прави в образуваното съдебно производство. ЛТ/
11.04.2025 ID:5134
Здравейте, Въпросът ми е: „Какъв ранг следва да се присъди на държавен служител, при конкретния казус?“: Държавен служител с ранг IV младши, преминал срока по чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и с годишна оценка 1 – Изключително изпълнение, за съответната година е преместен през м. декември, по реда на чл. 81 б от ЗДСл в друга администрация, на длъжност с минимален ранг за заемане II младши, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. В Споразумението по чл. 81 б от ЗДСл е посочен ранг на държавния служител – IV младши. От приемащата институция е издадена Заповед за назначаване с посочен ранг II младши. Няма издадени заповеди за повишаване в ранг, за съответния служител, за времето на изпълнение на длъжността в приемащата институция. Споразумението за преместване, по чл. 81 б от ЗДСл, е предсрочно прекратено след 13 месеца. Държавния служител заема позицията си в изпращащата институция, преди преместването. Има получена годишна оценка 2 – Изпълнението надвишава изискванията. Служебната книжка е приключена, от приемащата институция, като в нея е посочен ранг II младши. При изпълнение на чл. 28 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация какъв ранг следва да се присъди на държавния служител от изпращащата институция в следния казус?
За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията" към Министерския съвет, по компетентност.
11.04.2025 ID:5132
Здравейте, Има ли законово ограничение за правото на изплащане на обезщетение за неизползван отпуск, когато едно лице е работило общо по малко от един месец при конкретен работодател. В конкретния случай, лицето е работило 8 работни дни и след това е прекратено, но пропорционално на база отработеното време се получава, че има дни неизползван отпуск, трябва ли работодателят да ги изплати на лицето като обезщетение по чл.224 от КТ. Благодаря,ще очаквам Вашият отговор,
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 42, ал. 3, изр. 1-во НРВПО работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. В случая, посочен в запитването, лицето е работило само 8 работни дни. Следователно няма отработен 1 пълен месец трудов стаж и поради това то няма право на обезщетение по чл. 224 КТ. ЛТ/
11.04.2025 ID:5131
Здравейте, Бих искала да се получа вашето експертно мнение по темата за прекратяване на договор в срока на изпитване, когато лицето е отпуск за временна неработоспособност (болничен). Когато едно лице е в период на изпитателен срок, но излиза в болничен, може ли да се прекрати договора му по чл.71 от КТ по време на периода на ползване на болничен или лицето има защита и това е незаконосъобразно. Много благодаря, ще очакавам Вашият отговор,
Съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Според чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Следва да се обърне внимание, че в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът (чл. 71, ал. 4 от КТ). Важно е да се има предвид, че закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ е приложима само в изрично посочените в разпоредбата хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение и прекратяването на основание чл. 71, ал. 1 от КТ не е една от тях. По тази причина няма пречка трудовия договор да бъде прекратен на това основание дори и работника или служителя да е в боничен. Според чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.ПР/ГЕ
10.04.2025 ID:5129
Допустимо ли е работодателят, след доклад от прекият ръководител, да установи за двама работника назначени на една и съща длъжност единият да е на редовно работно време а другият – на ненормиран работен ден, като за длъжността е установено ненормиран работен ден?
Съгласно чл. 139а, ал. 1 КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ). От изложеното следва, че работодателят със заповед определя длъжностите (а не конкретните работници и служители), за които се установява ненормиран работен ден. ЛТ/
10.04.2025 ID:5127
Здравейте, Започната ли е процедура за транспониране на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/970 на Европейският парламент и Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане? Ако да на какъв етап са и кога може да се очаква публикуване за обществено обсъждане на транспонираните текстове? С уважение, ХХХ
Уважаеми господине, В Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане е предвидено, че държавите членки трябва да въведат в националните законодателства изискванията на директивата най-късно до 7 юни 2026 г. (СР)
10.04.2025 ID:5124
Моля, за разяснение на следния въпрос: Лице по Договор за управление и контрол, има молба за ползване на редовен годишен отпуск за три дни и четири часа. Има ли нормативна уредба за уреждане отпуските по часове, освен при сумарно работно време. Благодаря Ви предварително! Адрес:e-mail:xxxxxxxxxxx
От представените в запитването данни става ясно, че се касае за договор за управление и контрол. Следва да се има предвид, че договорът за управление и контрол не е трудов договор и правата и задълженията по него не се уреждат с трудовото законодателство. Правоотношението, което се създава между управителя и управляванoто от него дружество по договора за управление е мандатно и се урежда от разпоредбите на гражданското и търговското право В този смисъл е и константната съдебната практика (решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС, IV г.о., ТР №3/15.11.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 на ОСГТК на ВАС, решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., ІV г.о., ГК, решение № 217/10.03.2017 г. по т.д.№ 2296/2015 г. на ТК на ВКС, І-во т.отд., решение № 14/27.01.2017 г. по т.д.№ 1453/2014 г. на ІІ т.отд на ВКС). С оглед на изложеното следва, че тъй като между управителя и управляваното дружество не е налице трудово правоотношение, спрямо лицето не се прилагат изискванията на трудовото законодателство. ГЕ/ПР
10.04.2025 ID:5123
Здравейте въпроса ми е ползвам майченство което е до 5 май 2025 г. от 6 май искам да ползвам платен годишен отпуск отпускатаот фирмата ми казаха че ще ми се изплаща върху старата работна заплата която съм получавала преди майченство. От фирмата ми казаха че трябва да се върна за да ми актуализират заплатата но аз искам първо да си ползвам отпуската и тогава така ли трябва да е за да мога да получавам новата си заплата. Благодаря много.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В тази връзка, когато последният календарен месец, в който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни е преди периода на майчинство, възнаграждението, което ще бъде изплатено за ползването на платен годишен отпуск веднага след майчиството, следва да бъде изчислено въз основа на трудовото възнаграждение преди периода на майчиство Следва да се има предвид, че според чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. С оглед на това бихме искали да обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ГЕ/ ПР
09.04.2025 ID:5120
ЗДРАВЕЙТЕ, БИХ ЖЕЛАЛА ДА ПОЛУЧА РАЗЯСНЕНИЯ ПО СЛЕДНИЯ КАЗУС: УПРАВИТЕЛ СЪМ НА ТРАНСПОРТНА ФИРМА ИЗВЪРШВАЩА ПРЕВОЗ НА СТОКИ В ЕС С МПС С ТОВАРОНОСИМОСТ НАД 12 ТОНА (ПРАВИ КУРСОВЕ –БЪЛГАРИЯ–УНГАРИЯ-БЪЛГАРИЯ). С РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПРАВИЛА ЗА ВРЕМЕТО НА УПРАВЛЕНИЕ И ПОЧИВКИТЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ И ИЗВЪНРАБОТНОТО ВРЕМЕ ЗА ВОДАЧИТЕ НА КАМИОНИ. В ЦИТИРАНИЯ РЕГЛАМЕНТ Е ДАДЕНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДНЕВНО РБОТНО ВРЕМЕ, ЦИТИРАМ: "ВРЕМЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НЕ СЛЕДВА ДА НАДХВЪРЛЯ ДЕВЕТ ЧАСА" БЕЗ ДА СЕ КОНКРЕТИЗИРА ДНЕВНОТО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕЗ КОЯ ЧАСТ ОТ ДЕНЯ СЛЕДВА ДА Е. АКО ДНЕВНОТО РАБОТНО ВРЕМЕ НА ВОДАЧА ПРОДЪЛЖИ НАПРИМЕР ОТ 22.00 Ч. ДО 06.00 ЧАСА, СЛЕДВА ЛИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 261 ОТ КТ ДА ЗАПЛАЩАМ ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА НОЩЕН ТРУД. СЪГЛАСНО ЧЛ. 31 ОТ НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА НА ВОДАЧИТЕ СЕ НАЧИСЛЯВАТИ ИЗПЛАЩАТ ДНЕВНИ ПАРИ - ДО 50ЕВРО.
Според чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. За лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, са регламентирани специални изисквания за организацията на работното време и почивката. Те се съдържат в Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (Наредбата). Съгласно чл. 3 от Наредбата работодателят е длъжен да определи работното време и времето за почивки на транспортните работници. Според чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Следователно, ако определеното работно време, съгласно горецитираната наредба, обхваща тези часове, следва да се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд. То се заплаща независимо от командировъчните средства. ГЕ
09.04.2025 ID:5118
Украинските граждани от български произход могат да получат разрешение за продължително или постоянно пребиваване в Република България, в случай че имат сключен трудов договор с български работодател за срок, по-дълъг от 6 месеца. На какво основание и с коя дата на сключване следва да бъде регистриран този договор в НАП, при положение, че украинските граждани са с изтекла временна закрила.
Моля да поставите въпроса си по компетентност в рубриката „Трудова миграция и трудова мобилност“.
09.04.2025 ID:5116
Здравейте, мой роднина почина и т.к. няма да бъде погребан, а ще бъде кримиран имам въпрос дали ми се полага отпуск по чл.157, ал.1, т.3. Физическо погребение няма да има, а на 40-тия ден от смъртта му ще че извърши полагане на урната. Имам ли право да ползвам посочения отпуск?
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни. Според чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. В случая, „денят на съответното събитие“ е денят на смъртта, като е без значение дали починалият ще бъде погребан или кремиран.ПР
09.04.2025 ID:5115
Здравейте, интересува ме служители по трудово и по служебно правоотношение, които работят в лаборатории за извършване на анализи и получват работно облекло имат ли право и на представително?
Съгласно чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. На основание на цитираната разпоредба е издадена Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Съгласно чл. 7 от Наредбата работно облекло се осигурява на работниците, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. В трудовото законодателство не е предвидено право на работниците и служителите на представително облекло. По отношение на държавните служители се прилага Законът за държавния служител (ЗДСл). Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДСл за осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В чл. 27, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавните служители е предвидено, че държавният служител има право на представително работно облекло за всяка календарна година. По въпроси, свързани с прилагането на ЗДСл и Наредбата за служебното положение на държавните служители следва да се обърнете по компетентност към Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. ЛТ/
09.04.2025 ID:5114
Здравейте, Работя във частна фирма и по моя инициатива работодателя ми одобри да работя 32 часа седмично. Работното ми време е 8 часа на ден от понеделник до четвъртък. Моля за информация дали работодателя ми трябва да ми предостави друг почивен ден ако национален празник се пада в петък? Третира ли се неработния петък за мен по смисъла на неработните - събота и неделя? Благодаря предварително!
Официалните празници са уредени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Според ал. 2 на чл. 154 от КТ, когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. В разпоредбата е изрично регламентирано, че следва съвпадението да е налице между официалния празник със събота и/или неделя. По тази причина не следва да се прилага, когато официалния празник е в петък и няма основание да бъде компенсиран с друг неприсъствен ден. ПР
09.04.2025 ID:5113
Здравейте, Имам натрупан отпуск, който не съм успяла да използвам, преди излизането ми в майчинство. Настъпването на майчинството не удължава ли давността на дните отпуск, които се отнасят за периода преди излизането ми в майчинство или следва те автоматинчо да изтекат след 2 години, т.е. по време на периода на отпуска по майчинство. Давността на дните е 2 години, ако след първата година те не са използвани и съответно настъпи отпуск по майчинство, означава ли, че те ще изтекат автоматинчо и ще бъдат загубени при ползване на 2-годишен отпуск за отглеждане на детето.
Според чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. От данните в запитването не става ясно дали неизползваният отпуск преди излизането Ви по майчинство е полагаем се за календарната година, през която започвате да ползвате отпуска по майчинство, или е прехвърелн от предходна година. В случай, че отпускът е полагаме се от преди излизането Ви по майчинство и не е използван през календарната година, за която се е полагал, съгласно чл. 173, ал. 5 от КТ, следва че приложима спрямо него ще е разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ. Според тази разпоредба, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В тази връзка, бихме искали да обърнем внимание, че в Кодекса на труда не са предвидени основания за спиране на давността за ползване правото на платен годишен отпуск. ГЕ
09.04.2025 ID:5110
Как е по правилно да се каже Комисия по условия на труд или Комисия по условия за работа! или единственото се спира само заради абревиатурата!
В Закона за здравословни и безопасни условия на труд е предвидено да се учредяват комитети и групи по условия на труд. ЛТ/
09.04.2025 ID:5109
Във връзка с новата Наредба за вписване в регистъра на заетостта, моля да дадете разяснение относно преключване на трудовите книжки. В колона 7 (дата на прекратяване ) се записва 01.06.2025г., а колона 8 ( основание за прекратяване) какво основание трябва да се запише?
Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва.ПР
08.04.2025 ID:5108
Здравейте, моля за вашето становище по следния казус : Служител, работещ по трудово правоотношение в общинска администрация "Х" е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При прекратяване на трудовото правоотношение следва да му се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Придобитият трудов стаж в общинска администрация "Х" е 3 години, 3 месеца, 27 дни. При определяне размера на обезщетението следва ли да се вземе предвид и предходен трудов стаж на служителя в друга общинска администрация "Y", който е 8 години, т.е. двете отделни общини представляват ли "група предприятия" по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Понятието „група предприятия“ е определено като „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“ (§1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). С оглед на това, че общините са различни работодатели –юридически лица, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение (§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ) и не са „група предприятия“ по смисъла на КТ при изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с община Х не следва да се отчита трудовият стаж в общинската администрация в община У. (СР)
08.04.2025 ID:5107
Здравейте! Казусът ми е следният: Ще пътуваме на турне извън страната с концерт на 07.05. На 06.05.сутринта,тръгваме с автобус към града,където ще се състои концертът. Имаме ли право на изплащане на извънреден труд за въпросния 06.05, който е официален празник в страната? Благодаря за отделеното време!
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Редът и условията за командироване в чужбина са определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. Със заповедта задължително се определят началната дата и продължителността на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 5, ал. 1, т. 4 от НСКСЧ), както и финансовите условия на командировката или специализацията - пътни, дневни и квартирни пари (чл. 5, ал. 1, т. 6 от НСКСЧ). Според чл. 15, ал. 1 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 от НСКСЧ. Дневните пари следва да се изплащат за всичките дни на командироването, включително и за дните на пътуване, според предвиденото в заповедта за командироване. Следва да се има предвид, че в НСКСЧ не е предвидено основание за изплащане на увеличен размер на дневните пари при командироване в ден, който е признат за официален празник по чл. 154, ал. 1 от КТ. Според чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Условие за изплащане на увеличеният размер на трудовото възнаграждение е работникът или служителят да е работил, т.е. да се полагал труд през съответния ден, обявен за официален празник. В тази връзка следва да се има предвид, че работно време по смисъла на КТ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). Видно от данните със заповедта за командироване е предвидено в ден на официален празник да се пътува до мястото на командироване, но не и задължение за работника или служителя да работи. Според действащото трудово законодателство няма основание времето на пътуване да се счита за работно време. Поради това работодателят не дължи трудово възнаграждение на работника или служителя за работа през деня на пътуването, което да бъде увеличено в съответствие с изискванията на чл. 264 от КТ.НС
07.04.2025 ID:5100
Здравейте! Съществуват ли някакви законови обстоятелства в правния мир, заложени в закон в България, при които обстоятелства с едностранен акт работодател да уволни по 325, ал.1, т 3 от КТ при трудов договор сключен по 67, Ал 1, т.1, възникнал без условия за определено време - без никакви специални клаузи, а и без трудоустрояване, и без дисциплинарни наказания, и то само при отлични периодични атестации, но с недопускане за развитие под предлог, че "развитието било незаконно; и много други" (казано и разпространявано от човек получил развитие) и "не може; старите да си ходят и много др.", които твърдения са според мен нелепи и звучат абсурдно, освен, че считам като дълбоко порочни и прочие? Благодаря!
Трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), е договор за неопределено време – безсрочен. Правното основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е за прекратяване на трудов договор, сключен за определен срок (срочен) по чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. На основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие с изтичане на уговорения срок. Предвид горното, заповедта на работодателя за прекратяване на безсрочен трудов договор на основание, приложимо за срочен трудов договор, би била незаконосъобразна. Срокът за обжалването й е 2-месечен, считано от датата на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 на чл. 358 КТ). ЛТ/