|
07.01.2025 ID:4606 Здравейте назначена съм по програма ,,НП АКТИВИРАНЕ НА НЕАКТИВНИ ЛИЦА ,,
на длъжност ,,Младши специалист-МЕДИАТОР,,
назначена съм на ТД по чл119 от КТ
вид на договора : до завършване на определена работа
Въпросът ми е следния :понеже съм в майчинство за второто си дете
има ли право работодателят ми да прекрати ТД понеже програмата по която съм назначена бе със срок до 31.12.2024 но от в последствие срокът е овеличен до 31.12.2025г
Уважаема госпожо,
Срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) – до завършване на определена работа, се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа съгласно чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ.
Следва да имате предвид, че закрилите по чл. 333 от КТ, предвидени за майките на деца до 3-годишна възраст и лицата, които ползват разрешен отпуск, не се прилагат при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ.
Преценката дали да се продължи съществуващият договор или да се сключи нов трудов договор във връзка с продължаването на периода на програмата, е на работодателя. (СР)
| 07.01.2025 ID:4604 Здравейте, с пожелание за здраве и успех през настоящата година!
Моля за отговор на следния въпрос: може ли служители, заемаща една и съща длъжност, да работят при различен режим - едни от тях на сумирано изчисляване на работното време, а други при нормална продължителност на работното време (8 часов работен ден). Продължителността на работния ден ще се съдържа в трудовите им договори, ще бъдат спазени и всички други изисквания на законодателството при определяне режимите на работа.
Благодаря Ви!
Организацията на работното време е изцяло от компетентността на работодателя и зависи основно от естеството на изпълняваната работа. Според чл. 181, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. В тази връзка, съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Работниците или служителите следва да бъдат запознати с правилника.
Следователно, доколкото организацията на работното време е от компетентността на самия работодел, при спазване на нормативните изисквания за работно време и почивки, регламентирани в КТ, считаме, че няма пречка работното време на служители, заемащи една и съща длъжнот, да се определя по различен начин. ГЕ
| 07.01.2025 ID:4603 Здравейте! През 2021г.забременях, след като разбрах, ползвах болничен за рискова бременност. Все още не съм се върнала на работа, но служителката в детската градина твърди, че отпуската ми за 2021г./17дни/ е загубена, защото съм била в болничен. Това вярно ли е? И, ако не е какъв е механизма тези дни да се възстановят.Благодаря ви!
Според чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.
Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ , правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Следователно правото на ползване на неизползваните дни от платения годишен отпуск за 2021 г. би следвало да се погаси по давност в двугодишен период от завръщането от отпуск по майчинство. ГЕ
| 07.01.2025 ID:4601 Здравейте,
Работникът ползва платен годишен отпуск в периода от 20.12 до 31.12.2024 год.
Но на 23.12.2024 год. дарява кръв.
на 02.01.2025 год. идва в офиса и иска да си анулира заявлението за платен годишен отпуск и да си пусне ново за ползване на 2 дни отпуск по чл. 157, ал. 1, т.2
какво следва?
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да извърши кръводаряване.
дотук добре, но никъде не е записано за одициалните празници.
това означава ли, че има право на 23.12 и 27.12.2024 год. или ползва само за 23.12.2024 год., а останалият го губи?
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Според чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Поради това когато кръводаряването (т.е. събитието, което е основание за ползване на отпуск) е направено на 23.12.2024 г., работникът или служителя има право и на отпуск на следващия работен ден, който е 27 декември 2024 г.
В чл. 175, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
В конкретния случай, кръводаряването е направено по време на ползване на платен годишен отпуск и работникът или служителят има право да поиска прекъсване на платения годишен отпуск за дните на отпуск по чл. 157, ал.1, т. 2 от КТ. (СР)
| 07.01.2025 ID:4600 Здравейте!
Студент задочно обучение съм по специалност в сферата на социалните дейности и работя на безсрочен трудов договор на 8 ч. в общинска социална услуга - местна дейност.
Имам ли право на платен допълнителен отпуск за ПОДГОТОВКА за семестриални изпити по чл. 169 ал.1 от Кодекса на труда?
С уважение,
Вяра Мисчиян
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ).
Видно от разпоредбата, важно условие за ползване на отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ е съгласието на работодателя. Негово право е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение, като разрешението следва да бъде дадено в писмена форма. (СР)
| 07.01.2025 ID:4599 Здравейте, Лице представя болничен. Същото няма 6 месеца осигурителен стаж. Работодателят трябва ли да изплати първите два работни дни от болничния?
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
Според ал. 5 от същата разпоредба осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
Тази разпоредба обаче не променя характера и предназначението на извършеното плащане – то продължава да има характер на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.
Предвид горното считаме, че следва да са налице всички условия, на които трябва да отговарят лицата, за да им бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност, за да е налице основание осигурителят да изплати на осигуреното лице за първия и втория работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност.
С оглед на това становището ни е, че работодателят не следва да изплаща възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 КСО, когато работникът или служителят няма 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на неработоспособността. ЛТ/
| 07.01.2025 ID:4598 По какъв начин ще мога да имам непрекъснат достъп до електронното си трудово досие,без да съм зависима от раздаваните ел.подписи от настоящия работодател
Соред чл. 2, ал. 1 от Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (Наредбата) работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. Редът за създаване, подписване и съхранение на документите, част от електронното трудово досие на работника или служителя, е подробно регламентиран в чл. 6 и следващите от Наредбата.
Според чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредбата по искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срок 14 дни да му издаде и да му предостави в електронен вид документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и електронните документи, съхранявани в трудовото му досие. Документите се предоставят по реда на чл. 4, ал. 4 от Наредбата. По искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срок 14 дни да му издаде на хартиен носител преписи от електронните документи, които са част от трудовото му досие. ГЕ
| 06.01.2025 ID:4596 На 28.04.2025 г. ми предстои пенсиониране по стаж и възраст - отговарям едновременно и на двете изисквания. Получавам и инвалидна пенсия, която след посочената дата става пожизнена. Ще подам документи в НОИ на 28.04.25 г. Ако определят за целесъобразно да ми бъде отпусната инвалидната пенсия, а не по стаж и възраст, ще получа ли от работодателя обезщетение по чл.222, ал.3 - имам 21 години трудов стаж в това предприятие?
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Ако са изпълнени предвидените в разпоредбата предпоставки - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят е длъжен да изплати обезщетение при прекратяване на трудовото прваоотношение. Получаването на инвалидна пенсия не е пречка за определяне и изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като тази пенсия не е за осигурителен стаж и възраст. (СР)
| 06.01.2025 ID:4595 Здравейте,
обръщам се към вас с въпрос, касаещ уведомленията за платен годишен отпуск, които следва да се изготвят в началото на всяка календарна година и да се предоставят на служителите за подпис.
При наличие на специален софтуер, в който всеки служител има индивидуален профил, в който е видимо колко дни прехвърля от предходна година, колко е балансът за текущата и колко дни общо има, както и всички други заявки за ползване и тн, нужно ли е допълнително да се предоставят и декларации на хартия за същото?
Предварително благодаря за отговора ви.
Според чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Видно от цитираната разпоредба работодатеялт е длъжен да предостави такъв документ в определен срок.
Според чл. 128б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 128б, ал. 2 от КТ). Част от документите по чл. 128б, ал. 2 могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването на електронните документи, част от трудовото досие на работника или служителя, са определени в Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя.
В случая, ако използваната система отговаря на нормативните изисквания, няма пречка да се създават и съхраняват документи по чл. 37а от НРВПО като електронни документи. ГЕ
| 06.01.2025 ID:4594 Баща има ли право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст по реда на чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда, отчитайки следните обстоятелства: • Бащата има трудов договор с работодател в България; • Детето е на 5 месеца; • Бащата не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5, чл. 164в, ал. 1, чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като майката на детето работи в международна организация, няма трудово правоотношение с работодател в България, няма друго трудовоправоотношение на трудо основание и съответно не е социално осигурена няма право на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни по чл. 163, ал. 1, нито на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 3, който бащата да може да ползва вместо нея; • Майката е използвала вече полагащия й се отпуск от 100 работни дни, съгласно правилата на международната организация, в която работи. Към датата на подаване на заявление за отпуск по чл. 164в, ал. 1 от страна на бащата, майката се е върнала на работа. • Всички други законови изисквания за използването на този отпуск са спазени • Директива 2019/1158/ЕС регламентира въвеждането в националното законодателство на индивидуално право на бащата на отпуск за отглеждане на дете
Уважаеми господине,
Според чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата (осиновителят) има индивидуално право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца. Предпоставка да се ползва този вид отпуск е преди това бащата (осиновителят) да не е ползвал прехвърлен от майката (осиновителката) отпуск за бременност и раждане (чл. 163, ал. 10 от КТ), за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164, ал. 3 от КТ), за осиновяване (чл. 164б, ал. 2 и 5 от КТ) и отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител (чл. 167, ал. 1 от КТ). Когато бащата (осиновителят) е ползвал някой от посочените видове отпуск за период, по-кратък от 2 месеца, той има право на отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ в размер на разликата между 2 месеца и ползвания отпуск (чл. 164в, ал. 2 от КТ).
Началният момент, от който може да се ползва отпуска, се определя с оглед на регламентираните условия за възникване на правото посочени по-горе, а именно бащата да не е ползвал или да е ползвал общо по-малко от два месеца отпуск, прехвърлен от майката за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. За да е възможно извършването на преценка на тези предпоставки, е необходимо периодите, в които майката има право на тези отпуски и е могла да прехвърли на бащата това право да са изтекли, т.е. детето трябва да е навършило 2 годишна възраст. (СР)
| 04.01.2025 ID:4591 Здравейте, служителка е назначена в държавната администрация по Закона за държавния служител, като й се полага 20 дни основен платен годишен отпуск и 6 дни допълнителен отпуск за работа на ненормирано работно време. Същата ползва отпуск поради бременност и раждане и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. За този двугодишен период, през който тя не е на работа, полага ли й се допълнителен отпуск за работа на ненормирано работно време?
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет.
| 04.01.2025 ID:4590 След като съм подала молба за напускане по взаимно съгласие и предизвестие за напускане след като изтече предизвестието,в какъв срок от изтичането работодателят трябва да ми освободи документите ?
Съгласно чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ). Задължението на работодателя да предаде оформените документи на работника или служителя възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Обръщаме внимание, че според чл. 226, ал. 1, т. 1 от КТ Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено (чл. 226, ал. 2 от КТ). Обезщетението по чл. 226, ал. 1 от КТ обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.ПР
| 03.01.2025 ID:4589 При назначение по граждански договор,изплаща ли се нощен труд и труд?
Видовете допълнителни възнаграждения, вкл. и за нощен труд, са регламентирани в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като те се начисляват и заплащат на работещите по трудово правоотношение (т.е. с трудов договор). От друга страна, т.нар. граждански договори нямат за предмет предоставянето на работна сила, а предаването на конкретен трудов резултат. При тях изпълнителят дължи определен резултат и сам определя начина на извършване на дейността си, така че да изпълни уговореното според предвиденото в договора, като получава уговореното възнаграждение в договора. В тази връзка възнаграждението следва да е определено в самия договор, като няма нормативно основание при този вид гражданско правоотношение да се прилагат изискванията на НСОРЗ. ГЕ
| 03.01.2025 ID:4586 В Споразумението по чл. 107 от КТ на Началник отделение в болница има уговорена срочност на конкурсното правоотношение -3 год. /чл.68 ал.7 от ЗЛЗ/.
След изтичане на този срок, правим нов конкурс, печели го същият лекар.
Въпросът ни е: Как да процедираме?
1.Вариант: Заповед за освобождаване и изплащане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, после ново Споразумение за три години. Уведомления за спиране и почване на дейност.
2.Вариант:Без Заповед за освобождаване. Споразумение за още 3 години, оставащите дни платен отпуск /неизползван/ се пренасят за новия период.
Благодаря, предварително за отговора!
Въз основа на проведения нов конкурс възниква ново трудово правоотношение. Поради тази причина мнението ни е, че съществуващият трудов договор следва да се прекрати и да се сключи споразумение по чл. 107 във връзка с чл. 89 от КТ, което се регистрира в НАП по Наредба № 5 от 2002 г. с код 09.
При прекратяване на конкурсното трудово правоотношение работодателят следва да изплати на лицето обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. ЛТ/
| 03.01.2025 ID:4585 Здравейте, относно мрз 1077,00лв.
Кой в държавната администрация се визира да не получава новата мрз?
Хората по служебно правоотношение или тези които са на ТД в държавната администрация или и в двата случая?
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет.
| 02.01.2025 ID:4584 ВЛИЗАТ ЛИ СЪБОТИТЕ И НЕДЕЛИТЕ В ГОДИШНИЯ ПЛАТЕН ОПУСК?
Кодексът на труда (КТ) регламентира правото на работника или служителя на платен годишен отпуск, като размерът на основния платен годишен е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 1 и ал. 4 КТ). От разпоредбата е видно, че законодателят определя продължителността на отпуска в работни дни. В работни дни е определен размерът и на удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 КТ, както и на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156 КТ.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ в трудовия договор се посочва размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски - в работни дни, в съответствие с посочените по-горе разпоредби. В определения в трудовия договор размер не се включват неработните дни – събота и неделя. ЛТ/
| 02.01.2025 ID:4576 Служител по трудово правоотношение в държавна администрация е назначен на втори трудов договор на 4 часа за полагане на допълнителен труд при същия работодател на друга длъжност. Има ли право служителя да получава допълнително възнаграждение за постигнати резултати по втория трудов договор след изтичане на всяко тримесечие?
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет.
| 01.01.2025 ID:4573 Здравейте, Назначена съм по чл.68, ал.1,
т.1 от КТ като педагог в детска ясла, от 02.01.2024 до 02.01.2025. Искат да ме освободят с изтичане на договора. На 20.11.1024 отидох да си занеса болничния и ми връчиха уведомление, че от 03.01.2025 ми прекратяват договора. Това законно ли
е? Оправданието е, че се завръщат тирулярите. Но аз не съм назначена по заместване.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години.
Според чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ срочният трудов договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Договорът се прекратява с изтичане на срока, независимо от обстоятелството, че към момента на изтичането му работникът или служителят може да ползва разрешен законоустановен отпуск.
Този вид срочен трудов договор се различа от срочния трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Договорът за заместване се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ. ЛТ/
| 30.12.2024 ID:4572 Здравейте,
Трудовият ми договор определя платен годишен отпуск от 20 дни + 5 платени дни отпуснати по чл.156 т.2 от КТ. Декември 2022 излязох в 45 дневен болничен преди раждане, като родих януари 2023 и от тогава съм в отпуск за отглеждане на дете до 2 години (майчинство), като се очаква той да завърши януари 2025. Работодателят ми се свърза с мен за наличния ми платен отпуск, който мога да използвам, като дните, които ми предоставя за 2023г. и 2024г. са 40 дни, тоест 10те допълнителни дни, които принципно бих получила за двете години не се прехвърлят. Искам да попитам, защо тези дни допълнителен платен отпуск не се прехвърлят и на коя част от закона стъпва работодателят.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ установява правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. На основание чл. 139а, ал. 1 КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ).
Важно е да се отбележи, че работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 4 КТ).
Ако по реда на чл. 139а, ал. 1 и 3 КТ, работодателят е определил длъжностите, на които се работи при условията на ненормиран работен ден, и работниците и служителите на определените длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на не по-малко от 5 работни дни - чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.
Поради тази причина служителки, които са ползвали отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 КТ и по чл. 164 КТ за отглеждане на дете до 2- годишна възраст, нямат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не са работили реално при условията на ненормиран работен ден.
Тези служителки имат право на основен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ, тъй като времето на ползване на отпуски по чл. 163 и 164 КТсе признава за трудов стаж (чл. 163, ал. 14 и чл. 164, ал. 4 КТ). ЛТ/
| 29.12.2024 ID:4571 Уважаеми госпожи и господа,
Длъжността, която заемам, е с код по НКПД (2011) 21516005 - Инженер, генериране на електроенергия (алтернативни източници). Работя във фирма за поддръжка на ветрогенераторни турбини и изпълнявам функциите на сервизен техник.
В ежедневната си работа съм изложен на специфични условия, включващи:
* Работа на височина
* Високи шумове от хидравлични и механични системи
* Контакт с агресивни химикали и греси
* Високи налягания и електрическо напрежение до 36 kV
Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, работниците и служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при условия, които създават рискове за живота и здравето и не могат да бъдат отстранени или ограничени.
В тази връзка бих искал да получа информация относно правото ми на допълнителен отпуск. Ако е необходима допълнителна информация от моя страна, моля да ми я посочите.
Благодаря предварително за съдействието!
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Условията и редът за установяване на допълнителен платен годишен отпуск при работа при специфични условия и рискове за живота и здравето са регламентирани с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени в чл. 2 от наредбата.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от наредбата работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.
Ако по реда на чл. 4 от наредбата работодателят е издал писмена заповед, в която е определил работниците и служителите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск, и Вие фигурирате в нея, бихте имал право на не по-малко от 5 работни дни отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.
Ако считате, че работодателят не спазва разпоредбите на чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ и на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, може да се обърнете за съдействие към инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/
|
|