Трудово право (3150)
Обществено осигуряване (423)
Социални помощи (373)
Социални услуги (552)
Заетост и безработица (200)
Безопасност и здраве при работа (181)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (228)
Европейско и международно социално право (76)
02.10.2024 ID:4199
Започнах работа като учител по икономика. Признават ми стажа до 2007 г. всичкият. След 07.207 г. не ми е признат никакъв стаж. А той е основно като счетоводител, Завеждащ административна служба и технически изпълнител в НОИ. Въпросът ми е следва ли да ми се зачете професионалния стаж като счетоводител и технически след 2007 г. за клас прослужено време и защо не ми се зачита. С уважение!
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ). Преценката относно сходството се извършва от работодателя съобразно длъжността, която заема работникът или служителят в предприятието, при спазване на вътрешните правила за работната заплата. Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Ако считате, че работодателят не е определил в съответствие с нормативната уредба и вътрешните си правила размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е налице трудов спор, решаването на който е от компетентността на съда.
02.10.2024 ID:4197
Във връзка с предстоящо прекратяване на трудово правотношение на служител с над 10 г. трудов стаж при един и същ работодател и упражнено право на пенсия по чл. 69 от КСО (прeз 2021 г.) и като се има в предвид изплатени преди 20 г. обезщетения по специален закон-на друго правно основание (прослужени години) надвишаващи дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължи ли му се обезщетение за придобито право на пенсия?
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Определянето и изплащането на обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ е задължение на работодателя, ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение и не е получил обезщетение на това основание по друго правоотношение. (СР)
01.10.2024 ID:4194
Здравейте! Как може работодател да ми признае стажът т.н. "клас", за времето в което съм работила легално в Лондон от януари 2016 г. до март 2020 г.? Работата ми е била и е единтична с тази към момента. Какви документи са ми необходими? Какви са ми правата и каво следва да се направи и от двете страни?
Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава основание за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз (каквато беше Обединеното кралство до 31.01.2020 г.), в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Поради това за трудов стаж следва да се признае периодът на работа, само до момента до който Обединеното кралство е държава-членка на Европейския съюз. Бихме искали да обърнем внимание, че трудовият стаж, придобит в друга държава членка не се вписва в трудовата книжка. Документите трябва да се представят на работодателя в оригинал, който след като направи техни копия, ги връща на работника или служителя. Копията на документите или техен опис се съхранява в трудовото досие на работника или служителя, което съгласно чл. 128б, ал. 2 от КТ се създава от работодателя при постъпване на работа на лицето. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.
01.10.2024 ID:4191
Здравейте,казусът е такъв: Изпълнявам длъжността учител в група целодневна организация на учебния ден- начален етап,но като такава никога не ми достига времето от 8 часа на което съм назначена.Директорът винаги ми поставя допълнителни ангажименти- да влизам в часове по отделните дисциплини,когато някой колега отсъства,/в отпуск или болничен/ което не ми се заплаща, а аз не съм специалист по тази дисциплина.Обяснението е че трябва а да направя необходимите часове норма- 8 часа работно време на което съм назначена.Също така давам един ден дежурство за да изпълня задълженията си и да направя необходимите часове. Тъй като сме Средишно училище ме задължават и да извозвам ученици,а казаха,че не ми влизало в работното време и няма Заповед за това.Падат ми се по 18 извозвания на месец,сутрешни и следобедни,а учителите по предмети 1 път -месечно.Колективът ни се състои от 85 човека-педагогически персонал,тоест няма недостиг от кадри. Прочетох че нормата преподавателска работа на учителите ЦОУД е 30/тридесет/часа. Работя с 24 деца от един клас и провеждам всичките 6 учебни часа в 5 работни дни,както е по Наредба: 2часа Организиран отдих и спорт 2часа Самоподготовка 2часа Занимания по интереси Имам и ТЕЛК -73% Въпросите ми са следните: Колко часа е нормата преподавателска работа на учител в група ЦОУД-начален етап?-30 учебни часа или 30 астрономически часа? Трябва ли да влизам в часове горен и среден курс,без да ми се заплаща? Само на учителите в ЦОУД ли е задължението да извозват учениците от Средишното училище и влиза ли в работното време? Благодаря,предварително! Лек и спокоен ден!
Уважаема госпожо, Поставените въпроси са от компетентността на Министерство на образованието и науката и следва да бъдат отправени към посочената институция.
01.10.2024 ID:4190
Здравейте, интересувам се при определяне на осигурителния стаж при пенсиониране ако дадено лице има трудови отношения по основен трудов договор за 8ч. работен ден и допълнителен/втори/ с друг работодател за 4ч. работен ден , стажа от втория договор признава ли се за осигурителен при изчисляване на пенсия?
Съгласно чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. На основание цитираната разпоредба този стаж се зачита само при преценка правото на пенсия. За времето извън този период (01.01.2002 г. - 31.12.2015 г.) положеният при горепосочените условия труд не се зачита за осигурителен стаж в повече от календарното време, т.е. не се зачита в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, дори да е по-благоприятно за лицата. При определяне размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност, се взема предвид осигурителният доход и по двата трудови договора (основен на 8 часа и втори/допълнителен на 4 часа работен ден), но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответния период. ВН
30.09.2024 ID:4184
Уважаеми дами и господа, моля за информация относно следното: Коя следва да бъде началната точка на командироване на командировано лице, което живее на различно място от това на постоянната си местоработата? Мястото на местоживеене или мястото на постоянната месторабота? Благодаря предварително!
Командироването в страната се извършва по реда на Наредбата за командировките в страната (НКС). При командироване в страната се издава писмена заповед от работодателя, в която се определят условията на командироването, в т.ч. календарните дни, през които ще се извърши командировката, финансовите условия и маршрутът. Според чл. 121, ал. 1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. От тази разпоредба е видно, че по същността си командироването представялва временно изменение на мястото на постоянната работа на лицето. Следователно, началната точка при командироване в страната следва да е постоянното място на работа на работника или служителя. ГЕ
29.09.2024 ID:4181
През 2018 година бях назначена като касиер в съобщенията в Български пощи. В периода 1986- 2006 съм работила като техник съобщителна техника в пощи и далекосъобщения. Работодателя Български пощи не ми зачита този стаж за клас прослужено време и съответно не ми заплаща процента.Редно ли е това?
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, когато е удостоверен по съответния ред. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията се определят с колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 НСОРЗ).
27.09.2024 ID:4180
Здравейте, имам следния въпрос: Касае се за наш служител - учителка. До 30.09.2023г.беше в отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст. Лицето беше на трудов договор на 4ч. работен ден. При завръщането на работа и прекъсване на майчинството /3 месеца преди навършването на детето и на 2 год. възраст./ беше подписан договор на 8ч. работен ден. Лицето не е ползвало платен отпуск за периода на майчинството. Към 10.09.2024г. лицето напуска работа по взаимно съгласие. Моля да ми разясните какъв размер на платен отпуск за периода който е била по майчинство следва да платим при положение че тогава е била на 4ч. работен ден. Следва ли на сегашното възнаграждение което е за 8ч. работен ден / майчинството е било от от 12.2022 година до 09.2023 г. Благодаря.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Според чл. 163, ал. 14, изр. 2 от Кодекса на труда (КТ) времето, през което се ползва отпускът за бременност и раждане, се признава за трудов стаж. Същото се отнася и за отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164, ал. 4, изр. 2 от КТ). От данните в запитването може да се направи заключението, че за този период на лицето е признат пълния размер на трудовия стаж. Според чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Видно от посочените в запитването данни платеният годишен отпуск, придобит по време на майчинството не е погасен по давност и след като не е използван, на лицето следва да се изплати обезщетение по реда на чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно ал. 2 на чл. 224 от КТ обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (чл. 177, ал. 1 от КТ). Следователно, тъй като изчисляването на обезщетението се извършва към деня на прекратяване на трудовото правоотношение, за него следва да се използва размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.ПР
27.09.2024 ID:4179
Здравейте, Бих искала да отправя запитване относно тълкуването на интернет свързаността, както е посочено в чл. 107и, ал.3, т.4 от Кодекса на труда. Дали се има предвид интернет връзка, т.е. wifi, оптичен интернет, рутери и т.н., респективно сключени договори с интернет доставчици или конкретно предоставените от работодателя оборудване да имат възможност да се свързват технически с интернет, т.е. да притежват съответните интернет портове. Конкретно, имам нужда от разяснение дали работодателят е длъжен да заплаща сума за изразходван интернет или да сключва договори с интернет доставчици, ако сключените договори със служителите са за работа от помещенията на работодателя, но е предоставена възможността служителят да заявява работа от разстояние и може да се възползва след одобрение на молбата от прекия ръководител, като това се случва без промяна на трудовия договор. Задължен ли е работодателя да изплаща месечна надбавка за разходи при работа от вкъщи, ако със заповед работодателя възложи на служителите да работят от разстояние? Като уточнение, според трудовите договори Служителят е задължен да осигури за своя сметка необходимите условия за функциониране на предоставеното офис оборудване, включително интернет връзка и електрическо захранване. Благодаря предварително за отделеното време и внимание към моето запитване. С уважение, XXXXXXXXXXXX
Според чл. 107з, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работата от разстояние има доброволен характер. Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването и (чл. 107з, ал. 3 от КТ). Поради това извършването на работа от разстояние следва да е уговорено в трудовия договор или в анекс към него. Съгласно чл. 107и, ал. 2 от КТ въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор. Според чл. 107и, ал. 3, т. 4 от КТ работодателят осигурява за своя сметка устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност. Следователно, заплащането на интернет връзката на работника или служителя при работа от разстояние е задължение на работодателя Съгласно чл. 107и, ал. 4 от КТ работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му оборудване. При настъпване на повреда в оборудването или срив в използваните информационни и/или системи за комуникация е длъжен незабавно да сигнализира работодателя по предварително уговорени ред и начин. Няма пречка в трудовия договор да се уговори изплащане на допълнително трудово възнаграждение, свързани с работа ота разстояние и други условия в тази връзка. ГЕ
27.09.2024 ID:4178
Здравейте!Въпроса ми е ако работник е назначен на 4 часов трудов договор и при месец с 80часа работи 5 дена през деня от 08.00 до 16.30ч. с половин час почивка и 5 дена през ноща от 22.00ч. до 06.00ч. в този случай трябва ли нощните смени да се превръщат в дневни. Смените му са по 8часа.
От представените в запитването данни правим заключение, че е установено сумирано изчисляване на работното време. В тази връзка, според чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9а, ал. 4 от НРВПО,когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по чл. 9а, ал. 3 от НРВПО се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта. Следователно, в посочената в запитването смяна, между 22:00 и 06:00ч. следва да се извършва превръщане на нощни в дневни часове с посочения в чл. 9а, ал. 4 от НРВПО коефицент. ГЕ
25.09.2024 ID:4171
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят длъжен ли е да отчита и взема предвид следното: - времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство; - времето, през което е получавано обезщетението за безработица ще се включи ли в допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит Предварително благодаря за отговора,който ще ми предоставите!
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От текста на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ следва, че работодателят отчита време, през което е упражнявана дейност и/или професия без трудово правоотношение. Работодателят е длъжен да отчете това време, когато: 1. дейността и/или професията е същата или сходна с работата по сключения трудов договор; 2. лицата са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор работодателят е длъжен да отчете периода от време, само когато: 1. лицето е било задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или 2. лицето е било осигурено за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От гореизложеното е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. По отношение втория въпрос в запитването следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Така че, ако безработно лице получава обезщетение за безработица, то за периода на обезщетението не се правят осигурителни вноски, но този период се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Времето, през което е получавано обезщетение за безработица, се зачита за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение, т.е. през това време не е упражнявана трудова дейност и не се се придобива професионален опит. Следователно, ако лицето постъпи на работа, времето, през което е получавано обезщетение за безработица, не се отчита от работодателя при определяне на допълнителното трудовото възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
25.09.2024 ID:4169
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят длъжен ли е да отчита и взема предвид следното: - времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство; - времето, през което е получавано обезщетението за безработица ще се включи ли в допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит Предварително благодаря за отговора,който ще ми предоставите!
Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От текста на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ следва, че работодателят отчита време, през което е упражнявана дейност и/или професия без трудово правоотношение. Работодателят е длъжен да отчете това време, когато: 1. дейността и/или професията е същата или сходна с работата по сключения трудов договор; 2. лицата са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор работодателят е длъжен да отчете периода от време, само когато: 1. лицето е било задължително осигурено за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или 2. лицето е било осигурено за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От гореизложеното е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. По отношение втория въпрос в запитването следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Така че, ако безработно лице получава обезщетение за безработица, то за периода на обезщетението не се правят осигурителни вноски, но този период се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Времето, през което е получавано обезщетение за безработица, се зачита за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение, т.е. през това време не е упражнявана трудова дейност и не се се придобива професионален опит. Следователно, ако лицето постъпи на работа, времето, през което е получавано обезщетение за безработица, не се отчита от работодателя при определяне на допълнителното трудовото възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
24.09.2024 ID:4164
Здравейте, работя в училище и имаме назначена учителка със 79% НТР и друга с 50% НТР - коя трябва да е по Закона за хора с увреждания и коя по Наредба за трудоустрояване и в какво се изразява разликата?
Според чл. 314 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. “Предписание за трудоустрояване” по смисъла на разпоредбата е болничен лист, издаден от лекуващ лекар или ЛКК или експертно решение на ТЕЛК, в което се съдържа предписание за трудоустрояване, с което работодателят и работникът/служителят са длъжни да се съобразяват (чл. 317, ал. 2 КТ). Според чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване във всяко предприятие се създава комисия по трудоустрояване в състав: председател - ръководителят на предприятието, и членове - представителите на работниците и служителите, органът по безопасност и здраве при работа и лекарят от службата по трудова медицина, която обслужва предприятието. Комисията по трудоустрояването определя ежегодно, но не по-късно от края на януари подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл. 315 КТ. Списъкът на местата се съхранява в предприятието. Преписи от него се изпращат на службата по трудова медицина и при поискване - на здравния орган, който осъществява трудоустрояването. В предприятието се води дневник за регистриране на трудоустроените лица. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто) с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда работодателите назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва: 1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания; 2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав. Обръщаме внимание, че според чл. 38, ал. 2 от закона работните места, определени по реда на чл. 315 КТ, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата по ал. 1. За повече информация по прилагането на Закона за хората с увреждания можете да се обърнете към рубриката „Интеграция на хората с увреждания“. ЛТ/
20.09.2024 ID:4161
Уважаема госпожо/господин, На основание чл.15 т.10 от ЗСУ и във връзка чл.14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалната услуга „Асистентска подкрепа“, която е финансирана от държавния бюджет, задавам следния въпрос: Какъв трябва да бъде минималния размер на основното трудово възнаграждение на служител изпълняващ длъжността „Социален асистент“, със следните функционални задължения, заложени в длъжностната характеристика: • Подкрепа при промяна на позицията на тялото в леглото; • Помощ и поддържане на потребителя седнало положение; • Помощ при поддържане на лична хигиена: ежедневен тоалет, обличане; • Подкрепа за ползване на тоалетен стол; • Основно къпане; • Оказване на съдействие за пазаруване на хранителни продукти /със средства на потребителя/; • Текущо почистване на помещението, обитавано от потребителя; • Приготвяне на храна, сервиране, отсервиране и подпомагане при хранене; • Помощ при боравене на лични вещи и документи и други. Длъжността „Социален асистент“, съгласно НКПД е с код 5322 1003, където петият знак указва минималното образователно и квалификационно ниво 1 – първа степен без професионална квалификация и завършен VI клас. Коректен ли е извода, че това са служители пряко ангажирани с обслужването на потребителя и осигуряващи базистните потребности на лицето, и правилно ли е съотнасянето им към т.4 на § 1 от ДР на Наредбата. Предварително благодаря за коректния отговор.
Уважаема госпожо, Информация по компетентност следва да се поиска от рубрика "Социални услуги". /НД/
20.09.2024 ID:4155
Здравейте , Предстои ми пенсиониране за изслужено време и старост. Работя като главен счетоводител в общинско училище от близо седем години.Преди това работех в училище от същата община 6 години, но се разболях, претърпях операция и се пенсионирах по болест с ТЕЛК 92 %. Бях прекъснала работа за период от 3 години, след това започнах в новото училище. Преди това съм била 12 години главен счетоводител в държавно училище. Въпросът ми е на какво обезщетение имам право по КТ или по КТД за системата на на предучилищното и училищното образование. Благодаря предварително!
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Според изразено становище от министъра на образованието и науката хипотезата за група предприятия не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца), работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г. (КТД Образование) в чл. 31, ал. 3, т. 2 е предвидено, че на работниците и служителите, членове на синдикалните организации-страни по КТД Образование, които в последните 20 години са придобили при същия работодател 10 години трудов стаж, се изплаща обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер 8,5 брутни работни заплати. Предвид горепосоченото и данните в запитването, считаме, че тъй като не сте придобила 10 г. трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, с който трудовото правоотношение ще бъде прекратено при придобиване на право на пения за осигурителен стаж и възраст, Вие имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)
19.09.2024 ID:4154
Здравейте! Намерих си работа и когато отидох да сключа трудов договор, работодателят ми предостави и една "Декларация, в която с подписа си да удостоверя, че: 1.Не съм трудоустроен/а 2.Не страдам от исхемична болест на сърцето 3.Не страдам от туберкулоза 4.Не страдам от онкологични заболявания 5.Не страдам от професионални заболявания 6.Не страдам от психични проблеми 7.Не страдам от захарна болест 8.Не съм майка на дете до 3г 9.Не съм бременна Известна ми е отговорността, която нося в случай на даване на неверни данни." Въпросите ми са: Има ли право работодателят при постъпване на работа да изисква от мен такава информация и длъжна ли съм да я предоставя? Ако откажа да я подпиша, а в последствие се установи някои от следните заболявания какво следва? Работодателят обясни, че я иска, защото работата изисква вдигане на тежки предмети и не е подходяща за всеки работата, тъй като в чести случаи медицинските при постъпване на работа не вписват тези заболявания, а в някои случаи съществуват.
Документите, необходими за сключване на трудов договор са определени в НАРЕДБА № 4 от 11.05.1993 г. и те са: 1. документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Съгласно чл. 2 от наредбата работодателят може да изисква представянето и на други документи извън посочените в чл. 1, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа. Работодателите са длъжни да осигуряват обслужване на работещите от служби по трудова медицина (СТМ). Едно от задълженията на СТМ е извършването на наблюдение и анализ на здравното състояние, което обхваща консултиране и подпомагане на работодателя при организирането на предварителни медицински прегледи и изследвания за преценка на пригодността на работещите при постъпване на работа. СТМ изготвя заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа. Заключението се изготвя въз основа на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа, оценката на риска и резултатите от проведените медицински прегледи и изследвания. В тази връзка обръщаме внимание, че лицето, с което ще се сключва трудов договор подлежи на задължителен предварителен медицински преглед. В заключение, нормативната уредба не предвижда право на работодателя да изисква от работника или служителя представянето на декларация в посочения в запитването смисъл при сключване на трудовия договор. Следва да се има предвид, че по повод на уволнение работодателят има задължение да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. ЛТ/
19.09.2024 ID:4153
Работя по три трудови договора. Единият е на 4 часа и отпуск, който се полага е записано 20 раб.дни за година, а вторият и третият договор е на по 2 и 3 часа. При положение, че когато съм на работа за дните от понеделник до петък съм с разписание на раб. време първо - 4 часа, след това 2 часа и накрая 3 часа и това е всеки ден. Как трябва да се полза платен отпуск, пропорционален на часовете работно време, така че ако ми е необходим отпуск например 10 дни, да отсъствам наистина 10 дни и на всяко едно от работните места да ползвам отпуск пропорционален на работното време..
От запитването е видно, че работите по три трудови договора - основен и 2 допълнителни на непълно работно време. Назначените по допълнителен трудов договор на общо основание имат право да ползват платен годишен отпуск, чийто размер съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж по това правоотношение. Няма нормативно установено изискване за едновременното ползване на отпуска по допълнителните трудови договори с отпуска по основния трудов договор. Следва да се има предвид, че ползването на отпуска се разрешава от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ) по всяко от правоотношенията (основно и допълнителни). Отпускът може да се ползва едновременно или по различно време. При едновременно ползване, ако размерът на отпуска по допълнителен трудов договор е по-малък от този по основния, разликата може да се допълни с неплатен отпуск по допълнителния трудов договор, със съгласието на работодателя. ЛТ/
19.09.2024 ID:4150
Казуса е следния: В училище счетоводител ми е назначен на 4 часа като втори трудов договор, добил е право за пенсия. В друго училище също е на 4 часа счетоводител на основен трудов договор. Член 222, алинея 3 от Кодекса на труда предвижда, че при пенсиониране работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок до 8,5 месеца, в зависимост от трудовия стаж при този работодател. Колко заплати и каква част трябва да се изплати обезщетение.
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение може да се изплаща само веднъж. Видно от последното изречение на разпоредбата, работникът или служителят има право на обезщетението само веднъж. При наличие на две трудови правоотношения обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплати само по едно от тях. С оглед на посоченото, че ако трудовият договор на служителя по основното трудово правоотношение е прекратен и работодателят по това правоотношение изплати обезщетението, работодателят по трудовия договор за допълнителен труд не дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. По отношение на размера на обезщетението, в чл. 228, ал. 1 от КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение. (СР)
18.09.2024 ID:4149
Ако една жена бъде предизвестена от работодателя си за освобождаването/съкращаването ѝ и започне да тече срокът на предизвестие, а малко след това разбере, че е бременна, ползва ли се със защита от освобождаване? Има един срок, в който жена може да е бременна, но все още това не може да се установи от лекар, защото е твърде рано. Какво се случва, ако през това време ѝ бъде връчено предизвестие за съкращение?
Според чл. 333, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда. Следва да се има предвид, че за да се възползва от закрилата по чл. 333, ал. 5 от КТ бременната работничка или служителка следва да уведоми работодателя си за обстоятелството, свързано с бременността , като представи и необходимата медицинска документация (чл. 313а, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 333, ал. 7 от КТ закрилата по член 333 от КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. В случая, когaто трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, то правоотношението се счита прекратено с изтичане на самия срок на предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ). Следователно до момента, в който срокът на предизвестие изтече бременната работника или служителка може да представи необходмита медицинска документация по чл. 313а от КТ на работодателя, за да се възползва от закрилата от уволенение, регламентирана в чл. 333, ал. 5 от КТ. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (Решение № 342 от 02.01.2013 г. по гр. д. № 240/2012 г., г. к., III г. о. на ВКС). ГЕ
18.09.2024 ID:4146
Как трябва да се оформи трудовият стаж на дуално обучение при напускане по желание на ученика? Трудовият стаж равен ли е на осигурителния, при условие, че е на 7 часа на ден 2 дни в седмицата. Попълвам трудовата книжка или им издавам УП?
Съгласно чл. 137, ал. 2 във връзка с чл. 305, ал. 3 КТ работното време на работници и служители, ненавършили 18 години е намалено - 7 часа дневно при петдневна работна седмица. При отработено работно време 7 часа дневно (колкото е пълната законоустановена продължителност за ненавършилите пълнолетие лица) трудовият стаж е равен на осигурителния стаж. Съгласно чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж." Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя. ЛТ/