10.09.2024 ID:4096
Здравейте, пиша Ви от държавно училище-професионална гимназия по икономика. Предстои да освободим лице, което е старши учител в гимназията и придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като имаме спор относно размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, чл.219, ал.6 от ЗПУО, чл.31, ал.2 от КТД и съпоставянето на понятието "група предприятия" и "институции в системата на предучилищното и училищното образование", молим за Вашия компетентен отговор относно определянето размера на обезщетението (две, шест, осем и половина, единадесет и половина брутни заплати). Лицето се освобождава от ПГ по икономика Шумен (последен работодател). Трудовия стаж на лицето е следният: ЕСПУ "Л. Живкова" - 01.09.1984 - 01.04.1985 г. ОКИО ДКМС гр. Разград - 01.04.1985 - 01.09.1986 г. ЕСПУ "Тр. Симеонов" Шумен - 01.09.1986 - 29.10.1989 г. ЕООД "Ай Си Ви" Разград - 29.10.1989 - 30.07.1993 г. Вести ООД - 01.08.1993 - 01.02.1994 г. Бюро по труда - 01.02.1994 - 01.08.1994 г. СОУ "В. Друмев" Шумен - 12.09.1994 - 01.09.1995 г. СОУ "В. Друмев" Шумен - 13.09.1995 - 01.09.1996 г. СОУ "В. Друмев" Шумен - 01.09.1997 - 01.09.1998 г. СОУ "В. Друмев" Шумен/СОУ "Й.Е. Български" - 01.09.1997 - 25.02.2012 г. "Ем - Пак" ООД - 01.03.2012 - 04.04.2012 г. НОИ 04.04.2012 - 28.05.2012 г. ВИЗИ Интернешънъл технолоджи - 28.05.2012 - 03.09.2018 г. ПГ по икономика Шумен - 03.09.2018 - 16.09.2024 г. Благодаря!

Уважаема госпожо, По отношение на работещите в системата на образованието педагогически специалисти е предвидено специално основание за получаване на по-голям размер на обезщетението при пенсиониране в чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Съгласно разпоредбата при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование) за педагогическите специалисти - членовете на синдикална организация страна по колективен трудов договор в образователната институция, в която работят, е договорен по-висок размер (11, 5 брутни работни заплати) на обезщетението по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО. Следва да се има предвид, че ако последните 10 години от трудовия стаж преди прекратяване на трудовия договор са прекъснати с работа при друг работодател извън системата на предучилищното и училищното образование или на длъжност, която не е педагогически специалист, учителят няма право на обезщетение по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО, съответно няма право на увеличения размер на обезщетение на това основание по КТД Образование. Периодите на безработица не се считат за прекъсване на трудовия стаж. От данните в запитването е видно, че лицето е работило извън системата на предучилищното и училищното образование през последните 10 години от трудовия му стаж и следователно няма право на обезщетение по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО от работодателя, с който трудовият договор е прекратен поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обръщаме внимание, че ако специалната разпоредба на чл. 219, ал. 6 от ЗПУО не може да се приложи, учителят има право на обезщетение по общия ред, предвиден в чл. 222, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Според изразено становище от министъра на образованието и науката хипотезата за група предприятия не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца), работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение. В тази връзка според посочените данни, лицето не е придобило 10 г. трудов стаж през последните 20 календарни години в ПГ по икономика Шумен. Тъй като, видно от данните в запитването, не са изпълнени условията по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО и по чл. 222, ал. 3 от КТ относно по-високия размер на обезщетението, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)

09.09.2024 ID:4094
Здравейте, От 2018 г. работя във фирма Х. и от август месец същата година излязох в болнични до раждане на първото си дете, и така още две деца последователно, без да се връщам на работа/в болнични и отпуск по майчинство/. Сега ми свършва последната отпуска и мисля да напусна фирмата и съответно да ми бъде платена отпуската. Четох в коментарите тук, че отпуска по майчинство отлага ползването на годишния платен отпуск, но дали и в моя случай. Първия ми отпуск по майчинство е от 25.05.2020г. отлага ли той ползването на остатъка от платен отпуск за 2018 и съответно 2019 г. или ги губя. как стои въпроса с отпуските от 2020 и 2021г. Благодаря!

Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 38, изр. второ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. От данните в запитването става ясно, че сте в отпуск поради временна неработоспособност от месец август 2018 г. до раждането на първото Ви дете, и впоследствие, без да се завръщате на работа, сте последователно още два пъти в отпуск по майчинство за другите две деца. С оглед на това, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ (в случая поради ползване на отпуски по майчинство) правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е.от реалното завръщане на работника или служителя на работа. Следователно, предвид гореизложеното и представените в запитването данни, следва, че правото на ползване на неизползваните дни платен годишен отпуск за 2018, 2019, 2020, 2021 г и дните отпуск за останалите години, през които сте били в отпуск по майчинство -2022 г, 2023 г. 2024 г.. следва да се погасят по давност в края на 2026 г.В случай на прекратяване на трудовия договор вие ще имате право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода 2018- 2024 г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. ГЕ

09.09.2024 ID:4093
Здравейте, в двумесечно предизвестие съм от 15.08.2024г., което желая да отработя. Имам имам натрупан отпуск 20 дни за 2023г и за 2024 - още 8 дни, които желая да ми бъдат платени. Днес 09.09. 2024г работодателя ми дава заповед за ползване на отпуската от 2023г за предоставяне на отпуск по времето на предизвестието съгласно чл. 173, ал. 4 КТ. Въпросът ми е имам ли право да ми бъде платена отпуската за 2023 и 2024г съгласно: “ Право на работника или служителя сам да определи времето на ползване на платения годишен отпуск е уредено в чл. 176, ал. 3 КТ. Правото на работника или служителя възниква когато: 1. отпускът е отложен или отпускът не е ползван до края на календарната година, за която се отнася;” Има ли право работпдателя да ме задължи да ползвам отпуската след като са минали 6 месеца от края на годината?

В запитването се посочва, че работодателят е издал заповед за предоставяне ползването на отпуска съгласно чл. 173, ал. 4 КТ. В тази връзка Ви предоставяме следната информация: Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ регламентира хипотези, в които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие: по време на престой повече от 5 работни дни; при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители; когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Правото на едностранно предоставяне на отпуск от работодателя (времето, през което ще го предостави) не е обвързано с чл. 176, ал. 3 КТ, който регламентира правото на работника или служителя сам (едностранно) да определи времето на ползването на отложен или неползван отпуск от предходна календарна година – когато работодателят не е осигурил ползването му до 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Ако работодателят Ви е предоставил със заповед ползването на платен годишен отпуск, в случай че не са налице предпоставките, определени в чл. 173, ал. 4 КТ, е налице нарушение на трудовото законодателство. В тази връзка, може да потърсите съдействие от инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/

09.09.2024 ID:4092
Здравейте, при отлагане на платен годишен отпуск в дните включват ли се и неизползваните дни за допълнителен отпуск по чл.156 от КТ. или се взима само отпускът по чл.156 от КТ.

Доколкото допълнителният платен годишен отпуск е част от общия размер на полагаемия се платен годишен отпуск, считаме, че правилото на чл. 176 от КТ за отлагане на платения годишен отпуск засяга и дните неизползван допълнителен платен годишен отпуск. ГЕ

09.09.2024 ID:4091
Здравейте, искам да задам един чисто технически въпрос може би: след като Заповед за ползване на платен годишен отпуск трябва да бъде връчена на работника или служителя, това значили че на самата Заповед е необходимо да има подпис освен на работодателя, но и на служителя, за да се отбележи връчването. Поздрави Пендова

Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя (заповед). Заповедта следва да бъде доведена до знанието на работника или служителя, за да е уведомен, че ползването е разрешено. Удостоверяването на обстоятелството, че работникът или служителят е уведомен за разрешението на работодателя може да стане с подпис на работника или служителя върху самата заповед или по друг начин и ред, определени в Правилника за вътрешния трудов ред. Ако заповедта на работодателя е създадена като електронен документ, се прилага Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя. ЛТ/

09.09.2024 ID:4090
Здравейте! Моля да поясните Чл. 107з, ал. 7 и ал.8 от КТ. Работното място по трудов договор - например помещение в дома на служителя, може ли да бъде такова за неопределено време? В чл. 107з, ал.8 има ограничение от 30 дни годишно, но то не касае ли само случаите в които работното място на разстояние, визирано в трудовия договор, бъде променено с писмено искане на работника или служителя с друго такова. Конкретният въпрос е: може ли за място на работа в трудовия договор да бъде посочено помещение в дома на работника или служителя и то да бъде място на работа за неопределен период от време?

Според чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. Според чл. 107з, ал. 1 от КТ работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Съгласно чл. 107з, ал. 7 от КТ мястото и характерът на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването ѝ се определят в индивидуалния трудов договор. С новата алинея осма от разпоредбата на чл. 107з от КТ се въвежда възможността работодателят едностранно, по писмено искане на работника или служителя, да промени първоначално уговореното място на работа (населеното място), от което работникът или служителят извършва работа от разстояние. Разпоредбата допуска тази промяна да бъде за срок не по-дълъг от 30 дни за една година. В този смисъл ограничението е само в случаите на едностранна промяна от работодателя на мястото на работа, определено с трудовия договор по чл. 107з, ал. 7 от КТ. Поради това няма пречка в трудовия договор да се уговори извършване на работа изцяло от разстояние, като се определи и съответното място на работа.НС

09.09.2024 ID:4088
Здравейте, При назначаване на ТД на ЧФЛ, гражданин на Германия, пенсионер по болест там и издаден ЛНЧ, може ли да ползва допълнителните права, които са по нашето законодателство (повече дни платен отпуск, допълнително възнаграждение и т.н.) и признава ли се решението за пенсия в България?

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) този кодекс се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител с място на работа в Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. От данните в запитването става ясно, че приложимо е българското трудово законодателство. Според чл. 319 от КТ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Условията и предпоставките за установяване и признаване на неработоспособността са уредени в Наредба за медицинската експертиза. В раздел трети на глава петнадесета от КТ се съдържат специални правила за трудоустрояване на работници или служители, които не могат да изпълняват трудовите си задължения поради болест или трудова злополука. Следователно, за да има право лицето на допълнителните права по трудовото правоотношение, които се отнасят до лица с трайно намалена работоспособност, следва да е призната трайната неработоспособност съгласно нормативните изисквания и условия, предвидени в българското законодателство. За повече информация относно експертизата на работоспособността може да се обърнете по компетентност към министерството на здравеопазването. ГЕ

07.09.2024 ID:4087
Уважаеми, Имам фирма в България и бих искал да я превърна в агенция за временна заетост. Фирмата се намира в района на Пазарджик. Възможно ли е да насрочим среща на 17 септември 2024 г. следобед след 16:00 часа? Бих искал да получа информация за всичко, което е необходимо, за да уредя това. Не говоря български и бих предпочел да разговарям с някой, който владее английски. Ако е възможно информацията за всички необходими документи и процедури да бъде предоставена онлайн, може ли да ми я изпратите? Благодаря предварително.

Регистрация и предоставяне на удостоверения на предприятия които осигуряват временна заетост (агенция за временна заетост) се извършва по реда на Закона за насърчаване на заетостта от Агенцията по заетостта. За повече информация относно процедурата и необходимите документи може да се обърнете към Агенцията по заетостта. Информация относно процедурата може да намерите на следния интернет адрес: https://www.az.government.bg/pages/registratsiya-i-predostavyane-na-udostovereniya-na-predpriyatiya-koito-osiguryavat-vremenna-zaetost/ НС

05.09.2024 ID:4085
Здравейте, лице което е освободено на осн.чл.328, ал.1 т.3 от КТ не е представило декларация за оставане без работа изминалия един месец след прекратяването и не е предсталиво трудова книжка. Следователно обезщететение по чл.222 не е начислено. Каква е процедурата в този случай? Какво следва да направи работодателя?

Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Срокът за който се изплаща обезщетението е до 1 месец, или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Работникът или служителят следва да представи трудовата си книжка, от която ще е видно дали в периода от 1 месец (или за по-дълъг срок - ако е предвиден) е започвал работа по трудов договор. В практиката е прието, работникът или служителят да подава и декларация, че за съответния период не е работил по трудово правоотношение. Ако от трудовата книжка е видно, че работникът или служителят в съответния период е постъпил на работа и ако трудовото му възнаграждение е по-ниско от това, което е получавал преди уволнението, то той има право на разликата. В този случай следва да се представи документ за размера на трудовото възнаграждение. Следователно обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е дължимо от работодателя, когато изтече периодът (1 месец или по-дълъг период – ако е предвиден), за който работникът или служителят следва да удостовери оставането си без работа. Поради това, след като работникът/служителят предяви претенцията си за изплащане на обезщетението и удостовери обстоятелствата, наличието на които е предпоставка за изплащане на обезщетението, работодателят издава заповед/акт, в който се вписва основанието за изплащане и брутният размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 10 КТ работодателят следва да впише в трудовата книжка изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. При отказ или забава от страна на работодателя да приеме документите на лицето и да изплати обезщетението, работникът/служителят може да потърси правата си по съдебен ред в 3-годишен срок.

05.09.2024 ID:4084
Нанесеният в трудовата книжка трудов стаж от бюрата по труда при получаване на обезщетение за безработица съгл.чл.354 ал.1 т. 7 се признава за трудов стаж, следва ли да се признае и за професионален опит във връзка с определяне на допълнителното трудово възнаграждение?

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, за трудов стаж (но не и за професионален опит) се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Тъй като бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е възможно да се натрупа професионален опит за заеманата длъжност или професия. Ето защо времето, през което сте имали регистрация в бюрото по труда с оглед активно търсене на работа не се взема под внимание при определяне на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

03.09.2024 ID:4080
Здравейте! Какъв е редът за изплащане на парично обезщетение от НОИ, за гледане на дете до 18г.възраст?От НОИ има отказ, с мотив че са използвани 60 дни. Детето е с онкологично заболяване на 3,5г,има решение от ЛКК и ТЕЛК.За кои случаи се изплаща от ЛКК до 180-тия ден и след това от ТЕЛК?Благодаря

Условията за получаване от Националния осигурителен институт (НОИ) на обезщетение за гледане на болен член от семейството са уредени с чл. 45 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО предвижда, че парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст. В нея е регламентиран и срокът на изплащане - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството. В този срок не се включва времето за гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината; за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението; за гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето – до изтичането на срока на карантината (времето за гледане на дете по т. 3 – 5 на чл. 45, ал. 1 от КСО). За един и същи осигурителен случай за едно и също време това парично обезщетение може да се изплаща само на един осигурен член на семейството (чл. 45, ал. 2 от КСО). Съгласно ал. 3 на чл. 45 от КСО за гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването. За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата (чл. 45, ал. 4 от КСО). Ограничението по отношение броят на дните, за които може да се изплати парично обезщетение е продиктувано от това, че в случая се ползват права не поради настъпване на временна неработоспособност лично за осигуреното лице, а за гледане на лице, което не е социално осигурено по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Важно е да се отбележи, че ограничение на броя на дните, в които работникът или служителят може да ползва отпуск поради временна неработоспособност (независимо дали за себе си или за гледане на болен член на семейството) няма, а болничните листове, издадени от здравните органи, служат за оправдаване на отсъствието на работника или служителя от работа. Целият период на ползвания отпуск се зачита за трудов стаж по чл. 352, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, съгласно която за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в случаите на ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност. Зачита се и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, съгласно която за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност. Въпросите, свързани с условията и реда за издаване на болнични листове за временна неработоспособност са регламентирани в Наредбата за медицинската експертиза и са от компетентност на здравните органи. ВН

03.09.2024 ID:4078
В Кодекса на труда в чл. 66, ал. 1, т. 7 е записано следното: Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; Поради наличието на голям брой договори в дружеството с основно възнаграждение равно на минималната работна заплата, желаем да избегнем изготвянето на допълнителни споразумения и/ или заповеди при всяка промяна на МРЗ. Поради тази причина не искаме да изписваме с цифри в договора, че възнаграждението е в размер примерно на 933 лева, а да запишем, че "основното възнаграждение е в размер на 1 минимална работна заплата". Нарушение ли е, ако в трудовия договор е записано, че основното възнаграждение е в размер на една минимална работна заплата, валидна за страната, за съответната година?

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя: основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Считаме, че при вписване в трудовия договор, че "основното възнаграждение е в размер на 1 минимална работна заплата", размерът не би бил „определен“, а „определяем“. ЛТ/

03.09.2024 ID:4076
Здравейте, Въпросите ми са много точни и конкретни и дълбоко се надявам да получа по същия начин, много точни и коректни отговори, а именно: Може ли в държавната администрация да се назначи лице на длъжност "Главен инспектор" без да притежава необходимия ранг за длъжността, а само с условието за придобит професионален опит, уточнявам ПРИДОБИТ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ???? Лицето се назначава за първи път в държавната администрация. В длъжностната му характеристика са посочени нормативните документи, които се изисква да бъде запознато лицето, за да заеме тази длъжност и да премине успешно конкурсната процедура. Подлежи ли това лице на въвеждащо обучение в държавната администрация, тъй като преди да заеме длъжността той трябва да познава нормативните актове, посочени в длъжностната му характеристика???? На лицето му е проведено обучение за въведение в държавната администрация. Лицето се обучава от по-нисши длъжности, като "Инспектор", защото този фиктивен професионален опит, което е условие за назначаването му не е достатъчен. Какво значи "ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ" ???? Има ли право всеки, който има две сходни задължения в предходната си длъжностна характеристика да бъде назначен на висша експертна длъжност, в случая "Главен инспектор" без да притежава необходимия опит и знания за изпълняване на длъжността???? Кой контролирва ЗДСл???? Къде се подават сигнали за нарушения на ЗДСл???? Моля само не цитирайте текстове от нормативни документи при отговаряне на тези въпроси, запознат съм с тях. Искам становища по въпросите, а не отговор на въпрос с ВЪПРОС!!!! Хубав ден!!!!

От данните в запитването може да се направи извод, че въпросите се отнася до назначаване на държавните служители. В тази връзка следва да имате предвид, че по въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител (ЗДсЛ) и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗДсЛ цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от Министерския съвет. Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (чл. 127, ал. 2 от ЗДсЛ).НС

02.09.2024 ID:4075
Здравейте, Лице работи на срочен трудов договор като общ работник от 01.06.-30.09.2024 год. Поради производствена необходимост се налага да бъде преназначено на друга длъжност - готвач от 09.09.- 31.12.2024 год. Въпросът ми е следният: При този случай възможно ли е да бъде сключено допълнително споразумение по взаимно съгласие към срочния трудов договор, но със срок до 31.12.2024 год. Благодаря Ви!

Разпоредбата на чл. 119 от КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (място на работа, длъжност, срок, трудово възнаграждение и др.). По отношение на преназначаването на друга длъжност за определен срок, следва да се спазват ограниченията на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. ЛТ/

02.09.2024 ID:4074
Родители сме на две деца, на 4 и 2 години. Майката е използвала изцяло платения си отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст и за двете деца. Бащата е използвал само по 14 дни отпуск, предвиден за дните след раждането. Доколкото сме запознати, имаме право на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8г, в размер на 6 календарни месеца, като 5 от тях могат да се прехвърлят на другия родител (по чл. 167а от Кодекса на труда). Също бащата има право на 2 месеца платен отпуск, отново до навършване на 8г на детето (164в от КТ). Имаме следните въпроси: 1. Отпуските за всяко дете по отделно ли са? Тоест общо 12 месеца на родител неплатен и още 4 платен за бащата? 2. Може ли и двамата родители да излезнат едновременно в неплатен отпуск по чл. 167а? Например единия родител за едното дете, а другия - за другото. 3. Може ли бащата да излезе в платения отпуск за отглеждане на дете (164в), докато майката е в неплатен(167а) по същата причина(дори и за едно и също дете)? 4. Може ли бащата да прехвърли 5 месеца на майката по чл. 167а, преди тя да е изразходила своите 6 месеца по същия член?

Публикуван е отговор на същия въпрос с № ID: 4042

02.09.2024 ID:4073
На 30.11.2022г. претърпях трудова злополука със счупен гръбначен стълб съм, като прешлен L1 е смачкан и шиен прешлен ми е изкълчен, счупена скула, счупен синус, над 10 броя счупени зъби и извадени, комоцио и сътресение на главата със болки в очите и очните дъна. Имам проблеми с ходенето по нужда голяма и малка заради счупения прешлен L1. Направена ми е операция за стабилизация на счупеният ми гръбначен стълб, като са ми имплантирани 8 броя титаниеви винта с 2 броя надлъжни титаниеви пластини, като за операцията са използвани още 4 броя прешлени, 2 броя 11 - 12 торакални и 2 броя L2 - L3 поясни прешлени за стабилизацията на гръбначния ми стълб. Използвал съм около 360 болнични дни за възстановяване и рехабилитация, като след толкова много увреждания, успях да се върна на работа, но ми е забранено от НОЙ и РЗИ, като са ми блокирали ЕГН-то на повече болнични дни. Невъзможно е да ми се издаде болничен лист от личният ми лекар, поради блокираното ми ЕГН. Работодателят ми иска до ДВА ДНИ след като съм болен или ходил на рехабилитация, да му представя болничен лист. МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ, С ТРУДОВА ЗЛОПЛУКА СЪМ И БОЛКИ ЗА КОЙТО ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ МИ ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАМ НОРМАЛЕН БОЛНИЧЕН ЛИСТ.

Въпросът, който поставяте е свързан с прилагането на Наредбата за медицинската експертиза, и по-конкретно с правилата за издаване на болнични листове и условията и реда за установяване на временна неработоспособност и трайно намалена работоспособност. Указания по прилагане на наредбата се дават от министъра на здравеопазването. В тази връзка следва да се обърнете за отговор по компетентност към Министерството на здравеопазването. ЛТ/

02.09.2024 ID:4072
По време на отпуск по болест по основания трудов договор, може ли да се работи по граждански договор с интензитен 1 ден в месеца?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. (СР)

30.08.2024 ID:4070
Здравейте, Въпросът ми е следният: Пенсионерка съм от 2028г. Работя на трудов договор. Упражнила съм си правото на пенсия. Трудовият ми договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 и има клауза 30 дневен срок на предизвестие. Като пенсионер може ли трудовият ми договор да бъде прекратен на основание чл.327, ал.1, т. 12, т.е. без предизвестие? Очаквам компетентен отговор.

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да „е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, кога е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дали правото е упражнено или не, и кога. За упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор от работника или служителя не е необходимо одобрението/съгласието на работодателя. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора. ЛТ/

30.08.2024 ID:4069
Работя като психолог в ЦОП. Имам завършено висше образование психология- магистърска степен в СУ с педагогическа правоспособност. Работя с деца в риск и техните родители- психоконсултиране, оценка и повишаване на родителския капацитет, водя обучение с кандидат-осиновители. Какъв размер на платен годишен отпуск ми се полага?

Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни. За допълнителна информация по въпроса, дали психолог в Център за обществена подкрепа e основен специалист, който осъществява дейности по предоставяне на социални услуги, служител, пряко ангажиран с обслужването на потребителите на социалната услуга, или препоръчителен специалист по смисъла на чл. 26, ал. 4 НРВПО, се обърнете за информация в рубриката „Социални услуги“. ЛТ/

30.08.2024 ID:4067
Мога ли да избера пенсионер при назначаване, въпреки че има подадено заявление и от не пенсионер?

Кодексът на труда забранява пряката и непряката дискриминация по пол, възраст и материално положение. Следва да се има предвид, че пенсионерите имат всички права, произтичащи от трудовото правоотношение, в т.ч. да бъдат наемани на работа.