09.10.2024 ID:4220
В кой момент се подава молба за неизползван платен годишен отпуск след 360 дни болничен?

Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Според трайната съдебна практика на Върховния касационен съд липсата на писмена заповед или разрешение по смисъла на чл. 173, ал. 1 от КТ е в нарушение на Кодекса на труда, като работникът или служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено. Поради това няма пречка да се поиска ползването на платен годишен отпуск непосредствено след ползването на отпуск при временна неработоспособност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ (вкл. поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя), правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.НС

09.10.2024 ID:4218
Здравейте, Тъй като не получих отговор на въпрос ID 4078 , изпращам отново: В Кодекса на труда в чл. 66, ал. 1, т. 7 е записано следното: Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; Нарушение ли е, ако в трудовия договор е записано, че основното възнаграждение е в размер на една минимална работна заплата, валидна за страната, за съответната година? Поради наличието на голям брой договори в дружеството с основно възнаграждение равно на минималната работна заплата, желаем да избегнем изготвянето на допълнителни споразумения при всяка промяна на МРЗ. Поради тази причина не искаме да изписваме с цифри в договора, че възнаграждението е в размер примерно на 933 лева, а да запишем, че основното възнаграждение е в размер на 1 минимална работна заплата.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя: основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Считаме, че при вписване в трудовия договор, че "основното възнаграждение е в размер на 1 минимална работна заплата", размерът не би бил „определен“, а „определяем“. ЛТ/

09.10.2024 ID:4217
Съгласно чл. 3 от Наредбата за определене на видовете работи, за които се установява намалено работно време са упоменати видовете работи, за които се установява таково . Моля за следните уточнения : 1. Длъжността „ лекар, образна диагностика“ , попада ли в чл. 3 т.9 от наредбата -работник, който работи в среда на йонизиращи лъчения? 2.Длъжността „психолог“, попада ли в чл. 3 т.3 от същата наредба /работници, които , извършват работи с лица с психични разтройства, ментални уреждания......“/ ? 3.Съгласно чл. 4 от същата наредба – „право на намалено работно време имат работниците и служителите за дните, в които извършват определени в чл. 2 и 3 работи за не по-малко от половината от установената от Кодекса на труда нормална продължителност на работното време“. Да разбираме ли,че ако например лице работи като рехабилитатор на 3 часа, т.е. на по-малко по-малко от половината от законоустановенто работно време , то то няма да има право на намалено работно време 7 часа и неговите условия по ТД ще се определят на база 3 часа от 8 часа ?

Разпоредбата на чл. 137 от Кодекса на труда (КТ) регламентира намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време по чл. 136 КТ. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 КТ намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет - Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. С чл. 3 от Наредбата се установява правото на 7-часов работен ден за работниците и служителите, които извършват съответния вид работа. Следва да се има предвид, че работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 5 от наредбата). От гореизложеното е видно, че заповедта на работодателя се издава при спазване на определена процедура – извършване на оценка на риска и провеждането на предварителни консултации, в които задължително участват службата по трудова медицина и комитета/групата по условия на труд . В хода на оценката на риска и консултациите се извършва конкретна преценка, дали извършваната работа попада в обхвата на някоя от работите по чл. 3 (в конкретния случай работа в среда на йонизиращи лъчения и работа с лица с психични разстройства, ментални увреждания и т.н.) Съгласно чл. 137, ал. 3 КТ право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от установената от Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Когато не са изпълнени условията на чл. 137, ал. 3 КТ (за работа в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време) съответното лице няма право на намалено работно време, т.е. приема се, че се работи при условията на нормална продължителност на работното време по чл. 136, ал. 3 КТ – 8 часа. Предвид изложеното, считаме, че цитираните от Вас длъжности - „лекар, образна диагностика“ (в случай че се работи с рентгенов апарат, или друга образна диагностика, свързана с йонизиращи лъчения) и психолог (в случай, че се работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни) биха могли да ползват правото на намалено работно време, ако извършват съответния вид работа по чл. 3, т. 3 и т. 9, и при спазване на чл. 4 и чл. 5 от наредбата. ЛТ/ДК

08.10.2024 ID:4213
Зададох въпрос с ID:4112 преди месец, бихте ли били така любезни да ми отговорите

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът или служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. От данните в запитването е видно, че при стария работодател не сте използвала пълния размер на полагаемия Ви платен годишен отпуск, а пропорционално до датата на прекратяване на трудовия договор. Следователно при новия работодател Вие имате право на платен годишен отпуск пропорционално на времето признато за трудов стаж до края на календарната години (в случая 4 месеца). При определен годишен размер на платения годишен отпуск – 22 работни дни, по наши изчисления би трябвало да имате право на 7 работни дни отпуск до края на календарната година, при признат пълен трудов стаж дотогава. ЛТ/

08.10.2024 ID:4212
Здравейте, Имам ТЕЛК решение, издадено на 16/07/2024. Колко допълнителни дни платен отпуск ми се полагат за 2024 година - пропорционално от 16/07/2024 до 31/12/2024 или ми се полага пълния размер от 6 допълнителни дни (без значение датата на ТЕЛК решението)? Благодаря предварително!

Според чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Доколкото става въпрос за основен платен годишен отпуск важат общите правила за изчисляване и използване на платения годишен отпуск. С оглед на това бихме искали да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, посл. изреч. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според която размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.Следователно това правило важи и за отпуска по чл. 319 от КТ. ГЕ

08.10.2024 ID:4211
Изплатен ми беше извънреден труд, при което установих , че сумата е по- малка от очакваното за мен .Зададох въпрос на лицето, обработващо заплатите ни защо е така и как се изчислява сумата за извънредния труд. Работя при СИРВ на четиримесечен отчетен период (05,06,07 и 08,2024) За този период съм заработил 101,15часа извънреден труд. Лицето , което обработва заплати ми отговори , че разделя БТВ на дните , които действително съм заработил в последния месец на отчетния период и получената ставка умножава по часовете извънреден труд и процента увеличение за него : За м.08,2024г. - 25,71 отработени дни*8ч=205,68часа отработени през месеца. Ставката получава като БТВ за м.08,2024 г. 2588,28/205,68=12,58лв за час *2(200%-увеличение за положен извънреден труд- договорено във фирмата)=25,16лв за час извънреден труд и тогава 101,15часа извънреден труд *25,16=2545,94лв , които са ми начислени и изплатени. От досегашния ми трудов стаж в предходната фирма в която съм работил и прочетените нормативни документи , аз смятам, че съм ощетен с изчислената по този начин ставка , на която база е изчислен и изплатен извънредният ми труд. Смятам, че изчисленията на основание чл.262 от КТ и чл.9а до чл.9г от Наредбата за работното време , почивките и отпуските , би трябвало да стъпват на нормата работно време за последния месец на отчетния период, където по закон се изплаща и извънредния труд и да бъдат: БТВ - 2588,28/176(норма раб часове м.08,2024-последен месец от отчетния период)=14,706лв.*101,15(часове изв труд)=1487,525лв.*2(200%-увеличение за положен извънреден труд-договорено във фирмата)=2975,05лв за извънреден труд . Така ми са преведени 429,11лв по- малко за извънреден труд. Моля, за Вашето становище как трябва да се определя ставката за час извънреден труд при СИРВ в последния месец от отчетния период на база норма работни дни за този месец или на база действително отработени часове в същия месец , като имате предвид, че заплатата ми за всеки месец от отчетния период се изплаща за часовете до норма месеца , а не на действително заработени часове през месеца

Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ), в края на периода на отчитане, установен от работодателя, се прави сравнение между действително отработените часове от работника или служителя и нормата работни часове за периода, определени съгласно чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 9г от наредбата отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Часовете, които надхвърлят нормата работно време/часове за периода, се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ - с увеличение в размер не по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време, в края на периода на отчитане. Поради това считаме, че при изчисляването на увеличението следва да се използва средномесечният брой работни дни за периода на сумираното изчисляване/отчитане на работното време. В ал. 2 на чл. 262 КТ е предвидено, че когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В конкретния случай, следва да се определи средномесечният брой работни дни за 4-месечния период на отчитане, като общият брой на работните дни за месеците - 05,06,07 и 08,2024 се раздели на 4. Среднодневното трудово възнаграждение на служителя се определя като основното му месечно трудово възнаграждение се раздели на получения средномесечен брой работни дни. От така полученото среднодневно възнаграждение се определя размерът на възнаграждението за час, а увеличеният размер на възнаграждението по чл. 262, ал. 1, т. 4 е не по-малко от 50 на сто, т.е. възнаграждението за всеки час над нормата е не по-малко от 150 на сто от определеното възнаграждение за час. Конкретните изчисления на възнаграждението на положен труд е правомощие на работодателя. Ако не сте съгласен с начина на изчисление, е налице трудов спор. ЛТ/

07.10.2024 ID:4208
Здравейте, работя в предизвестие и имам отпуска, която искам да взема, но работодателя отказва да ми я даде и иска да ми я плати? Как мога да си ползвам отпуската?

Според чл. 335, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие с изтичането на срока на предизвестието. Следователно прекратяването на трудовия договор при прекратяване с предизвестие ще е налице към момента на изтичане на срока на предизвестие (Решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г., г. к., IV г. о. на ВКС). В този смисъл до момента на изтичане на срока на предизвестие съществува валидно трудово правоотношение, в рамките на което работникът или служителят би могъл да упражни трудовите си права, в т.ч. и правото на платен отпуск, в случай, че има наличен такъв и той не е погасен по давност. В тази връзка не е пречка по време на предизвестие работникът или служителят да ползва платен годишен отпуск. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Случаите, в които работодателя има право да откаже ползването на платения отпуск, отлагайки го за по-късен момент, са изчерпателно уредени в чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ. В случай, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има останал неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасен по давност, следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ-за неизползван платен годишен отпуск. ГЕ

07.10.2024 ID:4205
Здравейте, Наскоро получихме заявление от служител с искане за намаляване на работното време от 8 на 4 часа. Работата в екипа, в който работи лицето не предполага 4 часов работен ден. Въпросът е работодателя необходимо ли е да се съобрази с искането и длъжен ли е да върне мотивиран отговор. Благодаря

Уважаема госпожо, За изменение на трудовото правоотношение е необходимо постигане на съгласие между страните, изразено писмено (чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/). Всяка от страните по трудово правоотношение има право да предложи изменение на трудовото правоотношение. Изрично задължение в случай на отказ от страна на работодателя по направено предложение на работника или служителя за мотивиран писмен отговор е регламентирано в хипотезата на чл. 119, ал. 2 от КТ, т.е. когато работникът или служителят писмено предложи изменението на срочен трудов договори/ или трудов договор за работа на непълно работно време в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време. Кодексът на труда предвижда и специална разпоредба за определен кръг лица, които имат право да предложат изменение на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 167б, ал. 1 и 2 от КТ работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст или който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради сериозни медицински причини, има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. При постъпване на работа за първи път в предприятието работникът или служителят може да ползва тези правата, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. Изменението на трудовото правоотношение се извършва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Работодателят може да откаже изменение на трудовото правоотношение, когато няма такава възможност в предприятието, като в този случай той е длъжен в 14-дневен срок да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор. (СР)

04.10.2024 ID:4202
Здравейте! Директор съм в СУ-второстепенен разпоредител. Поради нуждата от още един специалист - социален работник се налага да съкратя щата на технически сътрудник. Каква е процедурата стъпка по стъпка, за да е законосъобразно съкращението? Необходимо ли е да има подбор с човека, който е на позицията техн.сътрудник при положение, че е само със средно образование и не отговаря на изискванията за позицията на соц.работник?

Работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие при съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). Щатното разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на работната сила в предприятието, съобразно неговата структура (обект, цехове, звена, служби, отдели, дирекции и др.), по трудови функции и длъжностни наименования, както и съответната бройка от всяка длъжност. Щатното разписание и промените в него се утвърждават от работодателя. Утвърдените промени в щатното разписание, когато е налице „съкращаване на щата“, е предпоставка за упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съкращаването на щатна бройка е налице при реално отпадане на трудовите функции, присъщи за длъжността. По този въпрос може да се запознаете и със съдебната практика (Тълкувателно решение № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС от 26.10.2021 г.). Съгласно чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. От цитираната разпоредба е видно, че Кодексът на труда предвижда правото на работодателя, когато прекратява трудово/трудови правоотношения на предвидените в разпоредбата основания, да се прилага разпоредбата на чл. 329 относно подбора. Подборът се извършва между работници и служители, които заемат еднакви или сходни длъжности към момента на упражняване на правото на работодателя. ЛТ/

04.10.2024 ID:4201
Работя на 4часа на едно раб.място, 2 часа на друго и 3 часа на трето раб.място по трудов договор към тримата работодатели. Интересува ме по колко дни отпуск ми се полагат годишно и как мога да ползвам отпуск от трите места, като всеки работен ден съм и на 3 те места почасово, както съм описала. Когато ползвам отпуск за да не трябва да ходя на трите раб.места по какъв начин и как трябва да пускам молба за отпуск и как ще ми бъдат изчислявани дните отпуск.

Когато по трудовото правоотношение е договорено между страните непълно работно време, правото и размерът на платен годишен отпуск се установява по реда на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските . В него е регламентирано, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), където се посочва, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случаите, когато работникът или служителят работи не по-малко от половината от законоустановеното за него работно време, т.е. 4 часа, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни за календарната година. В случай, че трудовият договор е за по-малко от 4 часа, както е посочено в конкретното запитване, че полагате труд по трудови договори на 2 и 3 часа, трудовият стаж се изчислява по реда на чл. 355 от КТ. Времето, което се признава за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Размерът на платения годишен отпуск се определя на база времето, което се признава за трудов стаж. С оглед на това при работа на 3 часа пропорционално се полагат 8 дни платен годишен отпуск, а при 2 часа- 5 работни дни. Във връзка със запитването Ви относно ползване на платения годишен отпуск по всяко от правоотношенията следва да имате предвид, че платеният годишен отпуск се ползва в работни дни. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Следователно, за да ползвате отпуск по всяко от правоотношенията следва да поискате разрешение по всяко от тях поотделно. В случай, че по някое от правоотношенията е изчерпано правото на платен годишен отпуск за съответната година, няма пречка да се поиска ползване на неплатен отпуск. ГЕ

03.10.2024 ID:4200
Здравейте. Съществува ли позицията "Старши социален работник" в структурата на АСП? И ако да, какъв е начинът за обявяване на такава свободна позиция?

Моля да поставите въпроса си по компетентност в рубриката „Заетост и безработица“./НД

02.10.2024 ID:4199
Започнах работа като учител по икономика. Признават ми стажа до 2007 г. всичкият. След 07.207 г. не ми е признат никакъв стаж. А той е основно като счетоводител, Завеждащ административна служба и технически изпълнител в НОИ. Въпросът ми е следва ли да ми се зачете професионалния стаж като счетоводител и технически след 2007 г. за клас прослужено време и защо не ми се зачита. С уважение!

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ). Преценката относно сходството се извършва от работодателя съобразно длъжността, която заема работникът или служителят в предприятието, при спазване на вътрешните правила за работната заплата. Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Ако считате, че работодателят не е определил в съответствие с нормативната уредба и вътрешните си правила размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е налице трудов спор, решаването на който е от компетентността на съда.

02.10.2024 ID:4197
Във връзка с предстоящо прекратяване на трудово правотношение на служител с над 10 г. трудов стаж при един и същ работодател и упражнено право на пенсия по чл. 69 от КСО (прeз 2021 г.) и като се има в предвид изплатени преди 20 г. обезщетения по специален закон-на друго правно основание (прослужени години) надвишаващи дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължи ли му се обезщетение за придобито право на пенсия?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Определянето и изплащането на обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ е задължение на работодателя, ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение и не е получил обезщетение на това основание по друго правоотношение. (СР)

01.10.2024 ID:4194
Здравейте! Как може работодател да ми признае стажът т.н. "клас", за времето в което съм работила легално в Лондон от януари 2016 г. до март 2020 г.? Работата ми е била и е единтична с тази към момента. Какви документи са ми необходими? Какви са ми правата и каво следва да се направи и от двете страни?

Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава основание за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз (каквато беше Обединеното кралство до 31.01.2020 г.), в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Поради това за трудов стаж следва да се признае периодът на работа, само до момента до който Обединеното кралство е държава-членка на Европейския съюз. Бихме искали да обърнем внимание, че трудовият стаж, придобит в друга държава членка не се вписва в трудовата книжка. Документите трябва да се представят на работодателя в оригинал, който след като направи техни копия, ги връща на работника или служителя. Копията на документите или техен опис се съхранява в трудовото досие на работника или служителя, което съгласно чл. 128б, ал. 2 от КТ се създава от работодателя при постъпване на работа на лицето. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.

01.10.2024 ID:4191
Здравейте,казусът е такъв: Изпълнявам длъжността учител в група целодневна организация на учебния ден- начален етап,но като такава никога не ми достига времето от 8 часа на което съм назначена.Директорът винаги ми поставя допълнителни ангажименти- да влизам в часове по отделните дисциплини,когато някой колега отсъства,/в отпуск или болничен/ което не ми се заплаща, а аз не съм специалист по тази дисциплина.Обяснението е че трябва а да направя необходимите часове норма- 8 часа работно време на което съм назначена.Също така давам един ден дежурство за да изпълня задълженията си и да направя необходимите часове. Тъй като сме Средишно училище ме задължават и да извозвам ученици,а казаха,че не ми влизало в работното време и няма Заповед за това.Падат ми се по 18 извозвания на месец,сутрешни и следобедни,а учителите по предмети 1 път -месечно.Колективът ни се състои от 85 човека-педагогически персонал,тоест няма недостиг от кадри. Прочетох че нормата преподавателска работа на учителите ЦОУД е 30/тридесет/часа. Работя с 24 деца от един клас и провеждам всичките 6 учебни часа в 5 работни дни,както е по Наредба: 2часа Организиран отдих и спорт 2часа Самоподготовка 2часа Занимания по интереси Имам и ТЕЛК -73% Въпросите ми са следните: Колко часа е нормата преподавателска работа на учител в група ЦОУД-начален етап?-30 учебни часа или 30 астрономически часа? Трябва ли да влизам в часове горен и среден курс,без да ми се заплаща? Само на учителите в ЦОУД ли е задължението да извозват учениците от Средишното училище и влиза ли в работното време? Благодаря,предварително! Лек и спокоен ден!

Уважаема госпожо, Поставените въпроси са от компетентността на Министерство на образованието и науката и следва да бъдат отправени към посочената институция.

01.10.2024 ID:4190
Здравейте, интересувам се при определяне на осигурителния стаж при пенсиониране ако дадено лице има трудови отношения по основен трудов договор за 8ч. работен ден и допълнителен/втори/ с друг работодател за 4ч. работен ден , стажа от втория договор признава ли се за осигурителен при изчисляване на пенсия?

Съгласно чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. На основание цитираната разпоредба този стаж се зачита само при преценка правото на пенсия. За времето извън този период (01.01.2002 г. - 31.12.2015 г.) положеният при горепосочените условия труд не се зачита за осигурителен стаж в повече от календарното време, т.е. не се зачита в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, дори да е по-благоприятно за лицата. При определяне размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност, се взема предвид осигурителният доход и по двата трудови договора (основен на 8 часа и втори/допълнителен на 4 часа работен ден), но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответния период. ВН

30.09.2024 ID:4184
Уважаеми дами и господа, моля за информация относно следното: Коя следва да бъде началната точка на командироване на командировано лице, което живее на различно място от това на постоянната си местоработата? Мястото на местоживеене или мястото на постоянната месторабота? Благодаря предварително!

Командироването в страната се извършва по реда на Наредбата за командировките в страната (НКС). При командироване в страната се издава писмена заповед от работодателя, в която се определят условията на командироването, в т.ч. календарните дни, през които ще се извърши командировката, финансовите условия и маршрутът. Според чл. 121, ал. 1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. От тази разпоредба е видно, че по същността си командироването представялва временно изменение на мястото на постоянната работа на лицето. Следователно, началната точка при командироване в страната следва да е постоянното място на работа на работника или служителя. ГЕ

29.09.2024 ID:4181
През 2018 година бях назначена като касиер в съобщенията в Български пощи. В периода 1986- 2006 съм работила като техник съобщителна техника в пощи и далекосъобщения. Работодателя Български пощи не ми зачита този стаж за клас прослужено време и съответно не ми заплаща процента.Редно ли е това?

Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, когато е удостоверен по съответния ред. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията се определят с колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 НСОРЗ).

27.09.2024 ID:4180
Здравейте, имам следния въпрос: Касае се за наш служител - учителка. До 30.09.2023г.беше в отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст. Лицето беше на трудов договор на 4ч. работен ден. При завръщането на работа и прекъсване на майчинството /3 месеца преди навършването на детето и на 2 год. възраст./ беше подписан договор на 8ч. работен ден. Лицето не е ползвало платен отпуск за периода на майчинството. Към 10.09.2024г. лицето напуска работа по взаимно съгласие. Моля да ми разясните какъв размер на платен отпуск за периода който е била по майчинство следва да платим при положение че тогава е била на 4ч. работен ден. Следва ли на сегашното възнаграждение което е за 8ч. работен ден / майчинството е било от от 12.2022 година до 09.2023 г. Благодаря.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Според чл. 163, ал. 14, изр. 2 от Кодекса на труда (КТ) времето, през което се ползва отпускът за бременност и раждане, се признава за трудов стаж. Същото се отнася и за отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164, ал. 4, изр. 2 от КТ). От данните в запитването може да се направи заключението, че за този период на лицето е признат пълния размер на трудовия стаж. Според чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Видно от посочените в запитването данни платеният годишен отпуск, придобит по време на майчинството не е погасен по давност и след като не е използван, на лицето следва да се изплати обезщетение по реда на чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно ал. 2 на чл. 224 от КТ обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (чл. 177, ал. 1 от КТ). Следователно, тъй като изчисляването на обезщетението се извършва към деня на прекратяване на трудовото правоотношение, за него следва да се използва размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.ПР

27.09.2024 ID:4179
Здравейте, Бих искала да отправя запитване относно тълкуването на интернет свързаността, както е посочено в чл. 107и, ал.3, т.4 от Кодекса на труда. Дали се има предвид интернет връзка, т.е. wifi, оптичен интернет, рутери и т.н., респективно сключени договори с интернет доставчици или конкретно предоставените от работодателя оборудване да имат възможност да се свързват технически с интернет, т.е. да притежват съответните интернет портове. Конкретно, имам нужда от разяснение дали работодателят е длъжен да заплаща сума за изразходван интернет или да сключва договори с интернет доставчици, ако сключените договори със служителите са за работа от помещенията на работодателя, но е предоставена възможността служителят да заявява работа от разстояние и може да се възползва след одобрение на молбата от прекия ръководител, като това се случва без промяна на трудовия договор. Задължен ли е работодателя да изплаща месечна надбавка за разходи при работа от вкъщи, ако със заповед работодателя възложи на служителите да работят от разстояние? Като уточнение, според трудовите договори Служителят е задължен да осигури за своя сметка необходимите условия за функциониране на предоставеното офис оборудване, включително интернет връзка и електрическо захранване. Благодаря предварително за отделеното време и внимание към моето запитване. С уважение, XXXXXXXXXXXX

Според чл. 107з, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работата от разстояние има доброволен характер. Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването и (чл. 107з, ал. 3 от КТ). Поради това извършването на работа от разстояние следва да е уговорено в трудовия договор или в анекс към него. Съгласно чл. 107и, ал. 2 от КТ въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор. Според чл. 107и, ал. 3, т. 4 от КТ работодателят осигурява за своя сметка устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност. Следователно, заплащането на интернет връзката на работника или служителя при работа от разстояние е задължение на работодателя Съгласно чл. 107и, ал. 4 от КТ работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, носи отговорност за правилното съхранение и експлоатация на предоставеното му оборудване. При настъпване на повреда в оборудването или срив в използваните информационни и/или системи за комуникация е длъжен незабавно да сигнализира работодателя по предварително уговорени ред и начин. Няма пречка в трудовия договор да се уговори изплащане на допълнително трудово възнаграждение, свързани с работа ота разстояние и други условия в тази връзка. ГЕ