Трудово право (3150)
Обществено осигуряване (423)
Социални помощи (374)
Социални услуги (552)
Заетост и безработица (200)
Безопасност и здраве при работа (181)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (228)
Европейско и международно социално право (76)
24.07.2024 ID:3907
Здравейте, във връзка с предстоящо пенсиониране на служител, който е ползвал неплатен служебен отпуск на основание чл.161 от КТ през 2001г. в рамките на три месеца, трябва ли да се счита за трудов стаж? Благодаря
Съгласно чл. 161, ал. 1 от КТ на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Според чл. 161, ал. 2 КТ (нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) времето на неплатен служебен или творчески отпуск по ал. 1 се зачита за трудов стаж. Разпоредбата се прилага за неплатен служебен или творчески отпуск, ползван от работника или служителя след влизането й в сила. В тази връзка времето на ползване на неплатен служебен отпуск на основание чл. 161, ал. 1 КТ през 2001 г. не се зачита за трудов стаж. ЛТ/
23.07.2024 ID:3905
Служител ползва платен отпуск за периода 29.07.2024 - 02.08.2024 година. В месец 06.2024, както и в месец 07.2024 има отработени над 10 дни. Кой месец ще е базата за изчисляване на сумата на платен отпуск за 01.08. и 02.08.? чл.177 от КТ гласи, че базата е "последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска", но за дните 01.08. и 02.08. счита ли се, че август е месецът на ползуването на отпуската и съответно базата е юли или базата остава юни, каквато е за дните 29.07. - 31.07.? Предварително багодаря.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. С оглед на данните посочени в запитването, за отпуска с начална дата 29.07.2024 г. (независимо, че продължава в следващия месец) “базовият” месец е месец юни 2024 г., в който са отработени 10 дни. ЛТ/
23.07.2024 ID:3903
В кои случаи се изисква бланката от съда за това, че няма изпълнително дело срещу даден човек? Може ли една касиерка да заведе изпълнително дело срещу клиент в подозрение на кражба на работа - пример: купих си нещо и машината изпуйка и ми казаха (тук вече не го помня точно, защото аз се връщам по навик - не че ми се случва често, но такава реакция имам) да се върна. Показах с какво разполагам и така. Тъй де, не съм крадла. Може ли тази касиерка или шефката й да заведе дело срещу мен, защото това нещо се е случило? Ами ако поискам да почна работа при тях, ще заведе ли дело срещу мен, защото съм поискала подобно нещо? Това тя го е направила, защото ме вижда, че съм безработна ли?
В рубриката се публикуват отговори на запитвания, свързани с трудовото законодателство. По въпросите, свързани със съдебни удостоверения може да се обърнете по компетентност към Министерството на правосъдието.НС
23.07.2024 ID:3901
Правилно ли тълкувам тази обява за работа: търсим човек със здравна книжка и опит в продажбите - аз го тълкувам като "ами виж продавачката на домати, сега е свободна, сега е момента да си купиш домати, помощ - няма кой друг да ги купи доматите". Когато човек го уволняват, това отразява ли се на получаването му на информация - пример - да вижда само обяви на тези, които вече работят (са на трудов договор), да спрат виждането му на други свободни работни позиции? И обратното, когато човек е на трудов договор, той може ли да вижда свободните позиции? Той може ли да кандидатства? Свободни позиции означава ли, че не търсят такива хора? Моля, отговорете, много ми е важно!
Въпроси, свързани с посредническите услуги по заетостта, може да зададете в рубрика "Заетост и безработица".НС
23.07.2024 ID:3898
Здравейте, след промените в ПУОРОМЕРКМЕ и отпадането на задължението на служителите на РКМЕ да поставят печат с гриф "влязло в сила" как се удостоверява пред работодател че експертно решение е влязло в сила? Въпросът ми е с трудоустрояване и отпуск по чл. 319 от КТ. Работодателят няма достъп до информационната система на медицинската експертиза.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи след вземане на решение ТЕЛК връща в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с експертното решение за досието, за работодателя (ако лицето работи), за ТП на НОИ, за Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и за други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай. Съгласно ал. 1а (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) на чл. 41 от Правилника в тридневен срок от връщането на медицинското експертно досие по ал. 1 РКМЕ изпраща експертното решение на ТЕЛК на работодателя (ако лицето работи), на ТП на НОИ, на НЦОЗА и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронното управление. За допълнителна информация може да се обърнете към Министерството на здравеопазването. ЛТ/
22.07.2024 ID:3893
Работя, като детегледач в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания. Колко дни тряжва да ми е платения годишен отпуск. Полага ли ми се допълнителен платен отпуск и в какъв размер? Какво друго ми се полага за тази работа, като например намалено работно време?
Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни. За допълнителна информация по въпроса, дали детегледач в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания има право на удължен платен годишен отпуск по чл. 26, ал. 4 НРВПО, се обърнете за информация в рубриката „Социални услуги“. В чл. 156, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са регламентирани два вида допълнителен отпуск в размер не по-малко от 5 работни дни всеки – за работа при специфични условия (т. 1) и за работа при ненормиран работен ден (т. 2). Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ са определени в Наредба (НОВРУДПГО). Съгласно чл. 2, т. 12 НОВРУДПГО право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 1 имат работници и служители, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации. За да имат право на този отпуск работниците и служителите трябва да извършват работата по т. 12 с лица с посочените увреждания, не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време (чл. 4, ал. 1 от наредбата). Работодателят издава заповед за определяне на работниците и служителите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск по наредбата, при спазване на процедурата по чл. 4 от Наредбата за провеждане на консултации. В консултациите задължително участва службата по труда медицина. Тя е длъжна да съдейства на работодателя, вкл. при извършване на преценката дали лицата, за които се полагат грижи, страдат от заболявания, попадащи в обхвата на чл. 2, т. 12 от Наредбата. Допълнителният отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ е право на работници и служители, за които е установено ненормирано работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139, ал. 3 КТ). Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време (чл. 139а, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 3, т. 3 от наредбата право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни, за не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. Работодателят определя с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, при спазване на процедурата по чл. 5 от Наредбата за провеждане на консултации. ЛТ/
22.07.2024 ID:3891
Може ли да се ползва платен годишен отпуск за времето през което служител е постъпил в болница за планова операция. В случая служителят разполага както с отпуск за текущата година така и със значителен такъв за минал период.
Съгласно чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Според чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Прекъсване на временната неработоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващият лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Това обстоятелство се отразява съответно в амбулаторен лист (АЛ), медицински протокол на ЛКК или експертно решение по реда на правилника по чл. 109 от Закона за здравето (ЗЗ). Освен това, в случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя/осигурителя (чл. 9, ал. 3 от НМЕ).ГЕ
22.07.2024 ID:3890
Наетите лица/специалисти и асистенти/, попадат ли в Чл.26, ал.4 от Наредбата за работното време и отпуските, изм. и допълнение с ДВ, чр.52 от 18.06.2024г. " Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни."
Въпросът е от компетентността на рубриката "Социални услуги". ЛТ/
21.07.2024 ID:3888
Уважаеми Дами и Господа, връчих на работодателя си Предизвестие за прекратяване на ТД по чл 326 от КТ. В предизвестието написах, че ще се ползвам от правата си по чл.220 от КТ / няма да спазя предизвестието/ Работодателят ми не ми изплати последната заплата, като казва,че с това съм декларира,че съм съгласна да ми се задържи заплатат. Смятам, че това съгласие трябва да бъде ИЗРИЧНО упоменато в някакъв документи да е написано така.напр. "Съгасна съм трудоворо ми възнаграж -дение да дъде удържано / прихванато / срещу дължимото ми Тр. възнаграждение или нещо подобно. 2. Мога ли да да изискам заверени копия на документи от Инспекци по труда, защото съм подала жалба към тази институция.
Според чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Удръжки от трудовото възнаграждение се правят с изрично съгласие на работника или служителя или в случаите, изрично определени в чл. 272, ал. 1 от КТ. Ако считате, че е неправомерно направена удръжка е налице трудов спор, компетентен за решаването на който е съдът. По отношение изискването на заверена документация следва да имате предвид, че работодателят е задължен да създава, поддържа и съхранява трудово досие на работниците или служителите си. Съгласно чл. 128, ал. 1 от КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. ГЕ
19.07.2024 ID:3885
Здравейте, На 07/09/2024 г. навършвам възрастта за пенсиониране. Обаче, към тази дата няма да имам изпълнен необходимия осигурителен стаж от 39 г. и 6 месеца. При това положение, има ли право работодателят ми да ме освободи от работа на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, поради придобито право на пенсия, като фактически няма да имам придобито такова? Ако не, как бих могъл да се защитя срещу такова освобождаване? Благодаря за отговора. XXXXXXXXXXXXX
Според чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Условията и предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са подробно регламентирани в раздел първи на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка, за да е налице прекратителното основание, предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, следва да са изпълнени всички условия, предвидени в КСО за придобиване на този вид пенсия. В случай, че не отговаряте на тези условия няма основание за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Заповедта следва да бъде мотивирана. В случай, че трудовото правоотношение бъде прекратено неправомерно може да оспорите законността на уволнението пред работодателя или пред съда. Давностният срок за оспорване на заповедта за уволнение е 2-месечен от момента на прекратяване на трудовия договор. ГЕ
19.07.2024 ID:3883
Работя в куриерска фирма от около година и половина. Започнах на трудов договор за 4 часа, но работя по 9 часа както и в събота до 15:00часа със изпитателен срок 6 месеца както са и другите колеги. След като изминаха 6 месеца помолих да ми подновят договора на 8 часа. Работех в един офис и след това ме преместиха в друг. От инспекция по труда идваха два пъти на проверка и в двата офиса и аз втория път преди два месеца описах как реално работя и при какви условия, но и към момента няма промяна. Проверяващите казаха, че не за първи път проверяват фирмата и отговора на Управителя е бил, че не го устройват нередностите който е открила ГИТ и няма намерение да променя договорите на служителите. В договора е описано, че мога да напусна с предизвестие от 3 месеца. Мога ли да напусна без да чакам крайната дата на предизвестието след като работя по повече часове плюс събота от описаното в договора без да бъда ущетена по някакъв начин от фирмата?
Според чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ, според която страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Освен това, според чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ трудовият договор се прекратява при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Следователно, в случай, че прекратите трудовото правоотношение с предизвестие може и да не спазите срока, но ще дължите обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. По отношение на описаните нарушения, свързани с организацията на работното време може да подадете сигнал до Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. ГЕ
18.07.2024 ID:3881
Здравейте! Работих 4 мес. / от 12.02–13.06.2024г./ и се разписвахме на ведомостта без да ни дават фиш за заплати. За месец юни не ме извикаха да се подпиша и нямам информация за начисленото ми трудово възнаграждение.заплатат за юни ще се изплати след 22 юли, с месец назад. Освободена съм от работа на 14.06.2024г. въпросът ми е мога ли да поискам извлечение от ведомостите за заплата по чл.128,т.3, при положение, че вече не съм техен служител, но ми дължат заплата за юни?
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В тази връзка, според чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Бихме исклаи да обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, според която работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, вкл. и в хипотезата на прекратено трудово правоотношение. В т. 3 на чл. 128 от КТ е уредено задължението на работодателя да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. С оглед на гореизлоежното и предоставените в запитването данни , считаме че и след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя може да сигнализирате на инспекцията по труда. ГЕ
17.07.2024 ID:3878
Здравейте! Бих искала да попитам на колко дни платен годишен отпуск има лице , назначено на трудов договор на 2 часа работен ден и съответно дните , които му се полагат, на колко се изчисляват като възнаграждение - на 2 часа или 8 часа?
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Когато страните по трудовото правоотношение са договорили непълно работно време, размерът на платения годишен отпуск се установява по реда на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските, съгласно който работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени в чл. 355 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). Когато с трудовият договор е уговорено работното време с продължителност по-малка от половината от законоустановеното работно време (напр. 2 часа на ден), трудовият стаж се изчислява пропорционално по реда на чл. 355 от КТ и чл. 9 от НТКТС. В посочения от Вас случай размерът на платения годишен отпуск следва да е 5 работни дни годишно. Бихме искали да обърнем внимание, че както определянето на размера на платеният годишен отпуск, така и ползването му, се извършва в работни дни, а не в часове. В тази връзка и относно изчислението на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск следва да имате предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от КТ, според която за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. ГЕ
17.07.2024 ID:3877
Въпроса ми е следния. Дължи ли работника обезщетение по чл.221,ал.2 на работодателя за пропуснати ползи, при условие, че същият не е предприел действия по обявяването на работното място за свободно, не е търсил работник за него, и е закрил щатната бройка. Какви ползи, респективно загуби, би генерирал той след като при тези обстоятелства, логическия извод е, че той не е имал нужда от тази длъжност? Смятате ли за хуманно и справедливо, работника да заплаща на работодателя една брутна заплата, при условие, че е останал бе доходи, и на всичко това трябва да намери пари за да плати на работодателя? Ако работника излезе за един месец болничен, значи ли това, че трябва да плаща обезщетение тъй като работодателя търпи загуби поради отсъствието на работника? Зададените въпроси имат много варианти и различни гледни точки, но смятам, че основната грижа трябва да е за човека, а не за благото на работодателя. Хубав ден.
В чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди в този случай се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ). Следва да се има предвид, че обезщетението се дължи единствено при дисциплинарно уволнение на работника или служителя, т.е. при уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, но не и при уволнение поради съкращаване на щата. Предпоставка за получаване на обезщетението е работодателят да е останал без работник или служител за същата работа.НС
16.07.2024 ID:3876
Уважаеми Господа, Моля да ме информирате за начина на изчисление на среднодневното брутно трудово възнаграждение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Към него включват ли се СБКО и лекторските часове, изработени предходният месец / юни/, но изплатени юли?
Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следователно база за изчисляване на обезщетението е начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, независимо кога е изплатено. За изчисляването на обезщетението за неползван платен годишен отпуск се прилагат и разпоредбите на чл. 17 и сл. от НСОРЗ. Съгласно чл. 17 от НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетението по чл. 224 КТ) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От текста на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ е видно, че в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 224 КТ не може да се включват средствата за СБКО. Те нямат характер на възнаграждение за положен труд. От въпроса, включват ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 224 КТ лекторските часове правим извода, че сте преподавател. В тази връзка за допълнителна информация по компетентност може да се обърнете към Министерство на образованието и науката. ЛТ/
16.07.2024 ID:3875
Работодател предоставя на служителите си допълнителен платен годишен отпуск за условия на ненормиран работен ден. Колко часа седмично може да работи служител в условията на ненормиран работен ден, както и 1 ден отпуск за колко часа работа се считат?
Съгласно чл. 139а от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Според чл. 139а, ал. 5 от КТ при ненормиран работен ден, продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс, а именно непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 от КТ) и най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка (чл. 153, ал. 1 от КТ) при петдневна работна седмица. Според чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден не по-малко от 5 работни дни. По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а от КТ). ГЕ
16.07.2024 ID:3871
Здравейте. Моля, кажете ми в колко дни работодателят трябва да изплати просрочената заплата, ако трудовият договор е прекратен по споразумение на двете страни. Благодаря предварително!
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Според чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Бихме искали да обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, според която работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, вкл. и в хипотезата на прекратено трудово правоотношение. Освен това според чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата. Във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и редът и начинът за изплащане на работната заплата( чл. 22, ал. 4, т. 8 от НСОРЗ), като работодателят е длъжен да запознае работниците или служителите с вътрешните правила за работната заплата (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). Следва да се има предвид, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"(чл. 399, ал. 1 от КТ).ГЕ
15.07.2024 ID:3869
Работя като експерт по Закона за държавния служител. Ползвам платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и допълнителен отпуск по чл.50, ал.3 от ЗДСЛ в размер на 9 дни. Имам ли право на допълнителни 6 дни по силата на чл.319 от КТ?
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет.НС
14.07.2024 ID:3866
Здравейте, бихте ли ми дали информация относно законовите изисквания за упражняване на професията арт терапевт с НКИД номер 2635, въведена в регистъра от 2022г. Какви са изискванията за необходимото образование. Предварително БЛАГОДАРЯ! С най-добри пожелания, Надя Гайдарска
Моля, поставете въпроса си в рубриката "Заетост и безработица".
14.07.2024 ID:3865
Дето ми е на пет години и половина и е записан в полудневна форма на 4 часа в предучилищна група към общинско учебно заведение, без такса? Тези обстоятелства считат ли се, че детето е настанено в детско заведение, на пълна държавна издръжка и признава ли се времето през което съм в неплатен отпуск по чл.167а от КТ за професионален опит след като се признава за трудов стаж?
Уважаеми господине, Съгласно чл. 167а от Кодекса на труда (КТ)разпоредбата след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 ( за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. По отношение на условието детето да не е настането в заведение на пълна държавна издръжка, следва да се има предвид, че детските заведения на пълна държавна издръжка са тези, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Кодексът на труда не предвижда ограничение за ползване на отпуска по чл. 167а от КТ, свързано с посещение в детска ясла, детска градина или училище, когато детето не е на пълна държавна издръжка. (СР)