|
05.09.2024 ID:4084
Нанесеният в трудовата книжка трудов стаж от бюрата по труда при получаване на обезщетение за безработица съгл.чл.354 ал.1 т. 7 се признава за трудов стаж, следва ли да се признае и за професионален опит във връзка с определяне на допълнителното трудово възнаграждение?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, за трудов стаж (но не и за професионален опит) се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Тъй като бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е възможно да се натрупа професионален опит за заеманата длъжност или професия. Ето защо времето, през което сте имали регистрация в бюрото по труда с оглед активно търсене на работа не се взема под внимание при определяне на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
| 03.09.2024 ID:4080
Здравейте! Какъв е редът за изплащане на парично обезщетение от НОИ, за гледане на дете до 18г.възраст?От НОИ има отказ, с мотив че са използвани 60 дни. Детето е с онкологично заболяване на 3,5г,има решение от ЛКК и ТЕЛК.За кои случаи се изплаща от ЛКК до 180-тия ден и след това от ТЕЛК?Благодаря
Условията за получаване от Националния осигурителен институт (НОИ) на обезщетение за гледане на болен член от семейството са уредени с чл. 45 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО предвижда, че парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст. В нея е регламентиран и срокът на изплащане - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството. В този срок не се включва времето за гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината; за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението; за гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето – до изтичането на срока на карантината (времето за гледане на дете по т. 3 – 5 на чл. 45, ал. 1 от КСО). За един и същи осигурителен случай за едно и също време това парично обезщетение може да се изплаща само на един осигурен член на семейството (чл. 45, ал. 2 от КСО). Съгласно ал. 3 на чл. 45 от КСО за гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването. За членове на семейството на осигуреното лице се считат неговите възходящи и низходящи по права линия, съпругът и съпругата (чл. 45, ал. 4 от КСО).
Ограничението по отношение броят на дните, за които може да се изплати парично обезщетение е продиктувано от това, че в случая се ползват права не поради настъпване на временна неработоспособност лично за осигуреното лице, а за гледане на лице, което не е социално осигурено по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Важно е да се отбележи, че ограничение на броя на дните, в които работникът или служителят може да ползва отпуск поради временна неработоспособност (независимо дали за себе си или за гледане на болен член на семейството) няма, а болничните листове, издадени от здравните органи, служат за оправдаване на отсъствието на работника или служителя от работа.
Целият период на ползвания отпуск се зачита за трудов стаж по чл. 352, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, съгласно която за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в случаите на ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност. Зачита се и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, съгласно която за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност.
Въпросите, свързани с условията и реда за издаване на болнични листове за временна неработоспособност са регламентирани в Наредбата за медицинската експертиза и са от компетентност на здравните органи. ВН
| 03.09.2024 ID:4078
В Кодекса на труда в чл. 66, ал. 1, т. 7 е записано следното: Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
Поради наличието на голям брой договори в дружеството с основно възнаграждение равно на минималната работна заплата, желаем да избегнем изготвянето на допълнителни споразумения и/ или заповеди при всяка промяна на МРЗ.
Поради тази причина не искаме да изписваме с цифри в договора, че възнаграждението е в размер примерно на 933 лева, а да запишем, че "основното възнаграждение е в размер на 1 минимална работна заплата".
Нарушение ли е, ако в трудовия договор е записано, че основното възнаграждение е в размер на една минимална работна заплата, валидна за страната, за съответната година?
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя: основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
Считаме, че при вписване в трудовия договор, че "основното възнаграждение е в размер на 1 минимална работна заплата", размерът не би бил „определен“, а „определяем“. ЛТ/
| 03.09.2024 ID:4076
Здравейте,
Въпросите ми са много точни и конкретни и дълбоко се надявам да получа по същия начин, много точни и коректни отговори, а именно:
Може ли в държавната администрация да се назначи лице на длъжност "Главен инспектор" без да притежава необходимия ранг за длъжността, а само с условието за придобит професионален опит, уточнявам ПРИДОБИТ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ????
Лицето се назначава за първи път в държавната администрация. В длъжностната му характеристика са посочени нормативните документи, които се изисква да бъде запознато лицето, за да заеме тази длъжност и да премине успешно конкурсната процедура.
Подлежи ли това лице на въвеждащо обучение в държавната администрация, тъй като преди да заеме длъжността той трябва да познава нормативните актове, посочени в длъжностната му характеристика???? На лицето му е проведено обучение за въведение в държавната администрация.
Лицето се обучава от по-нисши длъжности, като "Инспектор", защото този фиктивен професионален опит, което е условие за назначаването му не е достатъчен.
Какво значи "ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ" ????
Има ли право всеки, който има две сходни задължения в предходната си длъжностна характеристика да бъде назначен на висша експертна длъжност, в случая "Главен инспектор" без да притежава необходимия опит и знания за изпълняване на длъжността????
Кой контролирва ЗДСл????
Къде се подават сигнали за нарушения на ЗДСл????
Моля само не цитирайте текстове от нормативни документи при отговаряне на тези въпроси, запознат съм с тях. Искам становища по въпросите, а не отговор на въпрос с ВЪПРОС!!!!
Хубав ден!!!!
От данните в запитването може да се направи извод, че въпросите се отнася до назначаване на държавните служители. В тази връзка следва да имате предвид, че по въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител (ЗДсЛ) и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗДсЛ цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от Министерския съвет. Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (чл. 127, ал. 2 от ЗДсЛ).НС
| 02.09.2024 ID:4075
Здравейте,
Лице работи на срочен трудов договор като общ работник от 01.06.-30.09.2024 год.
Поради производствена необходимост се налага да бъде преназначено на друга длъжност - готвач от 09.09.- 31.12.2024 год. Въпросът ми е следният:
При този случай възможно ли е да бъде сключено допълнително споразумение по взаимно съгласие към срочния трудов договор, но със срок до 31.12.2024 год.
Благодаря Ви!
Разпоредбата на чл. 119 от КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (място на работа, длъжност, срок, трудово възнаграждение и др.).
По отношение на преназначаването на друга длъжност за определен срок, следва да се спазват ограниченията на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. ЛТ/
| 02.09.2024 ID:4074
Родители сме на две деца, на 4 и 2 години. Майката е използвала изцяло платения си отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст и за двете деца. Бащата е използвал само по 14 дни отпуск, предвиден за дните след раждането. Доколкото сме запознати, имаме право на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8г, в размер на 6 календарни месеца, като 5 от тях могат да се прехвърлят на другия родител (по чл. 167а от Кодекса на труда). Също бащата има право на 2 месеца платен отпуск, отново до навършване на 8г на детето (164в от КТ). Имаме следните въпроси:
1. Отпуските за всяко дете по отделно ли са? Тоест общо 12 месеца на родител неплатен и още 4 платен за бащата?
2. Може ли и двамата родители да излезнат едновременно в неплатен отпуск по чл. 167а? Например единия родител за едното дете, а другия - за другото.
3. Може ли бащата да излезе в платения отпуск за отглеждане на дете (164в), докато майката е в неплатен(167а) по същата причина(дори и за едно и също дете)?
4. Може ли бащата да прехвърли 5 месеца на майката по чл. 167а, преди тя да е изразходила своите 6 месеца по същия член?
Публикуван е отговор на същия въпрос с № ID: 4042
| 02.09.2024 ID:4073
На 30.11.2022г. претърпях трудова злополука със счупен гръбначен стълб съм, като прешлен L1 е смачкан и шиен прешлен ми е изкълчен, счупена скула, счупен синус, над 10 броя счупени зъби и извадени, комоцио и сътресение на главата със болки в очите и очните дъна. Имам проблеми с ходенето по нужда голяма и малка заради счупения прешлен L1. Направена ми е операция за стабилизация на счупеният ми гръбначен стълб, като са ми имплантирани 8 броя титаниеви винта с 2 броя надлъжни титаниеви пластини, като за операцията са използвани още 4 броя прешлени, 2 броя 11 - 12 торакални и 2 броя L2 - L3 поясни прешлени за стабилизацията на гръбначния ми стълб. Използвал съм около 360 болнични дни за възстановяване и рехабилитация, като след толкова много увреждания, успях да се върна на работа, но ми е забранено от НОЙ и РЗИ, като са ми блокирали ЕГН-то на повече болнични дни. Невъзможно е да ми се издаде болничен лист от личният ми лекар, поради блокираното ми ЕГН. Работодателят ми иска до ДВА ДНИ след като съм болен или ходил на рехабилитация, да му представя болничен лист. МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ, С ТРУДОВА ЗЛОПЛУКА СЪМ И БОЛКИ ЗА КОЙТО ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ МИ ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАМ НОРМАЛЕН БОЛНИЧЕН ЛИСТ.
Въпросът, който поставяте е свързан с прилагането на Наредбата за медицинската експертиза, и по-конкретно с правилата за издаване на болнични листове и условията и реда за установяване на временна неработоспособност и трайно намалена работоспособност. Указания по прилагане на наредбата се дават от министъра на здравеопазването. В тази връзка следва да се обърнете за отговор по компетентност към Министерството на здравеопазването. ЛТ/
| 02.09.2024 ID:4072
По време на отпуск по болест по основания трудов договор, може ли да се работи по граждански договор с интензитен 1 ден в месеца?
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. (СР)
| 30.08.2024 ID:4070
Здравейте, Въпросът ми е следният: Пенсионерка съм от 2028г. Работя на трудов договор. Упражнила съм си правото на пенсия. Трудовият ми договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 и има клауза 30 дневен срок на предизвестие. Като пенсионер може ли трудовият ми договор да бъде прекратен на основание чл.327, ал.1, т. 12, т.е. без предизвестие?
Очаквам компетентен отговор.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да „е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, кога е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дали правото е упражнено или не, и кога.
За упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор от работника или служителя не е необходимо одобрението/съгласието на работодателя.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора. ЛТ/
| 30.08.2024 ID:4069
Работя като психолог в ЦОП. Имам завършено висше образование психология- магистърска степен в СУ с педагогическа правоспособност. Работя с деца в риск и техните родители- психоконсултиране, оценка и повишаване на родителския капацитет, водя обучение с кандидат-осиновители.
Какъв размер на платен годишен отпуск ми се полага?
Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.
За допълнителна информация по въпроса, дали психолог в Център за обществена подкрепа e основен специалист, който осъществява дейности по предоставяне на социални услуги, служител, пряко ангажиран с обслужването на потребителите на социалната услуга, или препоръчителен специалист по смисъла на чл. 26, ал. 4 НРВПО, се обърнете за информация в рубриката „Социални услуги“. ЛТ/
| 30.08.2024 ID:4067
Мога ли да избера пенсионер при назначаване, въпреки че има подадено заявление и от не пенсионер?
Кодексът на труда забранява пряката и непряката дискриминация по пол, възраст и материално положение. Следва да се има предвид, че пенсионерите имат всички права, произтичащи от трудовото правоотношение, в т.ч. да бъдат наемани на работа.
| 29.08.2024 ID:4062
Здравейте, след като се пенсионирах, сключих нов безсрочен трудов договор като работодателя ми е информиран, че съм пенсионерка. Имам ли право да прекратя този трудов договор без предизвестие - на основание чл. 327, ал.1, т.12 от Кодекса на труда?
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да „е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, кога е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дали правото е упражнено или не, и кога.
За упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор от работника или служителя не е необходимо одобрението/съгласието на работодателя.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора. ЛТ/
| 28.08.2024 ID:4059
Уважаеми експерти,
Според действащото правно законодателство в България, може ли един редовен докторант на държавна поръчка към държавно висше учебно заведене в България да работи по основен трудов договор на седем часов работен ден към държавна институция?
Ако това е възможно той има ли право на стипендия този родовен докторант?
Моля да поясните - съществува ли законова пречка едно лице да съвместява получаването на трудово възнаграждение и в същото време получаването на пълна стипендия стипендия за редовно обучение в докторантура държавна поръчка?
Ако лицето работи по трудов договор в държавна институция и в същото време е и редовен докторант, до колко часа на ден може да работи на основен трудов договор. Благодаря Ви!
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.
Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище (чл. 19, ал. 3 ЗВО).
Според чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 ЗВО академичното самоуправление се изразява във: право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон; самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите.
Предвид гореизложеното всяко висше училище във вътрешен акт само определя условията за приемане и формите на обучение на докторантите.
Така например, съгласно чл. 59, ал. 1 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. Климент Охридски” редовен докторант може да работи по трудово правоотношение с работно време не повече от половината от законоустановеното за съответната длъжност. Обстоятелствата по изречение първо се удостоверяват с декларация, подадена от докторанта. Изключение се допуска за редовните докторанти по чл. 21, ал. 7 ЗВО, когато трудовото правоотношение възниква в изпълнение на научноизследователския проект, по който лицето е зачислено като докторант.
За допълнителна информация по компетентност, вкл. по отношение на условията за получаване на стипендия от редовен докторант, се обърнете към Министерството на образованието. ЛТ/
| 28.08.2024 ID:4056
Уважаеми колеги,
Служител съм на МВнР и като такава бях командирована в Дипломатическо представителство на Република България в чужбина (задграничен мандат) от м. юли 2014 до м. февруари 2019 г. Съпругът ми, служител в "Български пощи" ЕАД, ме придружаваше и за времето на мандата ми ползваше неплатен отпуск по чл. 77 от Закона за дипломатическата служба (ЗДиплСЛ).
След завръщането ни в България през м. март 2019 г., "Български пощи" ЕАД не разреши ползване на платен годишен отпуск на съпруга ми за времето на моя мандат (м. юли 2014 - м. февруари, 2019 г.) с аргумента, че тогава е бил в неплатен отпуск.
Моето наблюдение над аналогични случаи сочи друга практика, а именно за времето на ползване на неплатен отпуск по чл. 77 от ЗДиплСЛ се полага платен годишен отпуск.
Във връзка с горното имам следните въпроси:
1. Има или няма право съпругът ми на платен отпуск за времето на моя мандат?
2. Каква е причината различните работодатели да подхождат по различен начин в аналогични ситуации?
3. В случай, че съпругът ми има такова право, какви стъпки следва да се предприемат за реализирането му?
Предварително благодаря за Вашия отговор. С уважение!
Уважаема госпожо,
Право на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) има всеки работник или служите работещ по трудово правоотношение. Съгласно чл. 22, ал. 1, изречение последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на платения годишен отпуск за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
Следва да се посочи, че съобразно чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ за трудов стаж се признава времето на ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. С оглед на изричната разпоредба на чл. 77, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба, че времето на ползване на неплатен отпуск от съпруг на дългосрочно командирован служител се признава за трудов или служебен стаж, считаме че съпругът Ви има право на платен годишен отпуск за периода на задграничния мандат, за който е бил в неплатен отпуск на това основание.
Ползването на платен годишен отпуск се разрешава от работодателя въз основа на писмено заявление за ползване от страна на работника или служителя. Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В конкретния случай отпускът е отложен от работника или служителя поради ползването на друг вид отпуск (чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ).
Следва да се има предвид, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. (СР)
| 28.08.2024 ID:4055
Здравейте,
Коя организация следва да изплати обезщетението за неползван платен годишен отпуск при предсрочно прекратяване на мобилност по чл. 81б от Закона за държавния служител, т.е. конкретната хипотеза е - заповед за назначаване за период от 4 години в друга администрация по реда на чл. 81б, изминали са 2 години, служителят иска да прекрати мобилността, след което да прекрати и служебното правоотношение с първоначалния работодател (изпращащата организация), като има натрупан отпуск за текущата и предходната година в общ размер на 57 дни, като зплатата на служителя е значително по-висока в организацията, в която е преместен за срок от 4 години. Коя от двете инситуции следва да изплати обезщетението за неползван отпуск и при съобразяване на коя заплата, тази в изпращащата организация или тази в приемащата
С уважение,
ХХХ
От данните в запитването може да се направи извод, че въпросът се отнася до правата на държавен служител. В тази връзка следва да имате предвид, че по въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет.НС
| 27.08.2024 ID:4054
Здравейте!
Майка ми почина. Тя беше пенсионер от 2 години, но продължаваше да работи като непедагогически персонал в едно училище във Варна.
Имам следните въпроси: Какво обезщетение й се полага? От 2010 година до август 202024 е работила в няколко различни училища във Варна на длъжности ЗАТС и касиер в счетоводството. Има прекъсване от 1,5 месеца, когато беше безработна и получаваше обезщетение от НОИ.
Вторият ми въпрос е относно сумата, която е получила за 2024 година за служебно представителни облекло. Трябва ли да заплатят на училището, в което е работила, частта от тази сума за периода от смъртта й до края на годината?
Благодаря предварително!
С уважение,
Милена
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. С Колективен трудов договор или с индивидуалният трудов договор могат да се договарят и по-големи размери на обезщетението.
В конкретния случай, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е настъпилата смърт на работника или служителя (чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ), като в запитването е посочено, че към датата на прекратяване лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка, считаме че работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ от работодателя, при който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Следва да се има предвид, че неизплащането на дължимото обезщетение е основание за предявяване на съдебен иск. Срокът за предявяване на иска е 3-годишен от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо, т.е. за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ три години след последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е било прекратено.
В случай, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има неизползван платен годишен отпуск, за работодателя възниква и задължение за изплащане на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ.
Наследниците имат право да получат дължимите на наследодателя обезщетения, тъй като в състава на наследството се включват и вземанията за обезщетения по трудово правоотношение. В тази връзка, наследниците следва да удостоверят това си качество като представят удостоверение за наследници. Съответната сума се изплаща общо на правоимащите лица или на едно от тях, ако е снабдено с изрично, нотариално заверено, пълномощно от останалите правоимащи.
По отношение на средствата за представително облекло, следва да се обърнете към Министерството на образованието и науката.(СР)
| 27.08.2024 ID:4053
Здравейте назначен на 01.04.2024 г. служител на 4 часов трудов дгоговор на колко дни платен отпуск има за 2024 г.?
Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж, зачетен за съответната година. В съответствие с чл. 354, от КТ работата на половината и повече от законоустановеното работно време се зачита за пълен трудов стаж. Следователно по трудов договор за половината от установеното работно време се полага пълният размер на платения годишен отпуск, определен по реда и при условията на чл. 155 от КТ.
| 27.08.2024 ID:4051
Здравейте,
Работех като учител цдо в училище и излезнах в майчинство. За тези 2 години се наложи да се преместим в друго населено място. След изтичане на майчинството се върнах по мое желание на работа за 10 дни за актуализация на заплата. Работих от 9.07 до 22.07 вкл. като на 22.07.24 подписах допълнително споразумение за увеличение на учителката заплатата,считано от 23.07.24г.,след което излезнах едновременно в отпуск /до края на август/ и предизвестие за напускане по взаймно съгласие /в сила от 1.08 до 02.09/. Въпросът ми е: на каква база трябва да ми се изплати оставащата отпуска, натрупана през годините, в които съм била в майчинство?
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Според чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изр. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.НС
| 27.08.2024 ID:4050
Здравейте, на 25.03.2024г. ми беше връчена заповед за съкращение от 01.04.2024г. от държавен институт, по чл. 328, ал. 1, т. 2.На 22.04.2024г. института обявява обществена поръчка за същото работно място и на двойно по висока заплата от тази която съм получавал аз.Незаконосъобразно уволнение има ли в моя случай?
Основанието за прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата е определено в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя и за да бъде приложено не се изисква съгласието на работника или служителя.
Съкращаването на щатна бройка е налице при реално отпадане на трудовите функции, присъщи за длъжността.
В Решение № 50069/2023 г. по гр.д. № 3244/2022 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК се посочва, че съгласно трайната практика на ВКС реално съкращаване на щатна бройка за определена дъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Приема се, че реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности.
Следва да се има предвид, че работникът, който е уволнен поради съкращаване на щата, има право да оспорва законността на уволнението в 2-месечен срок. В производството по оспорване на заповедта се извършва преценка относно правомерността на уволнението, вкл. относно обстоятелството, дали е извършено реално съкращаване на щата. ЛТ/
| 27.08.2024 ID:4048
Здравейте,
може ли лице, ползващо отпуск по майчинство от 135 до 410 дни по основния трудов договор, да сключи трудов договор при втори работодател? При първия работодател трудовото правоотношение няма да се прекратява. Може ли договорът с втория работодател да бъде сключен за 8 часов работен ден?
Благодаря!
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
В трудовото законодателство няма изрична забрана за сключване на трудов договор за допълнителен труд по време на отпуск за бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 от КТ, след изтичане на периода, разрешаван с болничен лист, т.е. след 135 ден от отпуска. (СР)
|
|