MTSP

27.08.2024 ID:4047
Здравейте! Издава се заповед по реда на чл 173 ал 4 от Кодекса на труда за едновременно ползване на отпуск от всички работници. Какво се случва с онези от тях, които вече са изразходили целия си отпуск за текущата година? Благодаря Ви!

Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ регламентира хипотези, в които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Една от тях дава право на работодателя да предостави ползването на платен годишен отпуск едновременно от всички работници и служители. Работодателят предоставя ползването в писмена форма (със заповед) и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО). За да се приложи разпоредбата е необходимо работникът или служителят да има платен годишен отпуск, който не е използван към датата на издаване на заповедта на работодателя. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ не може да се приложи спрямо работник или служител, който е използвал целият размер на полагаемия му се платен годишен отпуск. Обръщаме внимание, че работодателят няма право да предоставя неплатен отпуск без съгласието на работника или служителя. Следва да се отбележи още, че ако работникът или служителят не ползва законоустановен отпуск, той следва да изпълнява трудовите си задължения. Ако работодателят не му осигури работа ще е налице престой не по вина на работника/служителя. За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение (чл. 267, ал. 1 КТ). ЛТ/

26.08.2024 ID:4043
Здравейте. Служителка ползва отпуск за отглеждане на дете до 2 год., които изтича на 15.09.2024г. Лицето изявява желание да ползва платен годишен отпуск от 16.09.2024 г. На каква основа ще бъде изчислено възнаграждението за дните в платен годишен отпуск, отчитайки факта, че преди излизането в отпуск по майчинство лицето е работило на по-ниска заплтата в сравнение с минималната работна заплата към момента. Трябва ли да и се актуализира работната заплата към 16.09.2024 г./съгл. съгласно чл.21, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ независимо, че лицето няма да има реално отработен ден или трябва да отработи най-малко 10 работни дни в месец септември и тогава да ползава платен отпуск за да получи възнаграждение на платения годишен отпуск върху новата заплата. Благодаря Ви предварително.

Непосредствено след изтичане на отпуска по майчинство работничката или служителката има право да започне ползването на платен годишен отпуск с разрешение на работодателя. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В случая база за изчисляване на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ е последният календарен месец преди излизането в отпуск по майчинство, в който са отработени най-малко 10 работни дни. Следва да се има предвид чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), който се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. С оглед изложеното в запитването, ако заплатата е увеличена по време на платен отпуск по майчинство и увеличението не се отрази в базата, от която ще се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 КТ, следва към него работодателят да заплати добавка на основание чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. В чл. 19, ал. 2 НСОРЗ изрично е предвидено, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по КТ при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. ЛТ/

24.08.2024 ID:4042
Родители сме на две деца, на 4 и 2 години. Майката е използвала изцяло платения си отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст и за двете деца. Бащата е използвал само по 14 дни отпуск, предвиден за дните след раждането. Доколкото сме запознати, имаме право на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8г, в размер на 6 календарни месеца, като 5 от тях могат да се прехвърлят на другия родител (по чл. 167а от Кодекса на труда). Също бащата има право на 2 месеца платен отпуск, отново до навършване на 8г на детето (164в от КТ). Имаме следните въпроси: 1. Отпуските за всяко дете по отделно ли са? Тоест общо 12 месеца на родител неплатен и още 4 платен за бащата? 2. Може ли и двамата родители да излезнат едновременно в неплатен отпуск по чл. 167а? Например единия родител за едното дете, а другия - за другото. 3. Може ли бащата да излезе в платения отпуск за отглеждане на дете (164в), докато майката е в неплатен(167а) по същата причина(дори и за едно и също дете)? 4. Може ли бащата да прехвърли 5 месеца на майката по чл. 167а, преди тя да е изразходила своите 6 месеца по същия член?

Уважаема госпожо, В Кодекса на труда (КТ) за работещите по трудово правоотношение са регламентирани два вида отпуски за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Единият е неплатеният отпуск за всеки от родителите по чл. 167а от КТ. Съгласно разпоредбата след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Вторият е отпускът за бащата в размер два месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст, уреден в чл. 164в от КТ. Предпоставка за упражняване на правото на отпуск по чл. 164в от КТ е бащата да не е ползвал вместо майката отпуск за бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст или отпуск при смърт или тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст. Когато бащата е ползвал някой от посочените отпуски за период, по-кратък от два месеца, той има право на отпуск в размер на разликата между два месеца и ползвания отпуск. Отпуските на основание чл. 164в и чл. 167а от КТ се полагат за всяко едно от децата до навършването на 8 годишна възраст. Следователно в конкретния случай, всеки от родителите има право на общо 12 месеца неплатен отпуск за отглеждане на всяко от децата, а бащата на общо 4 месеца отпуск по чл. 164в от КТ. Не е предвидено ограничение за едновременното ползване на неплатен отпуск от двамата родители на основание чл. 167а от КТ, както и за ползване на отпуск от майката по чл. 167а от КТ и платен отпуск от бащата по чл. 164в от КТ. По наше мнение майката следва да използва първо индивидуалното си право на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ. (СР)

23.08.2024 ID:4040
Подала съм молба за напускане с дата 02.08, имам входящ номер. Предизвестието е в период на 30 календарни дни, 20 от тях вече съм изработила, но 10 от тях съм в болничен поради временна нетрудоспособност. Работодателя ме заплаши, че в този случай ще удължи предизвестието, понеже съм се водила материално отговорно лице. Имат ли право?

Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок ,времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. Трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието (чл. 355, ал.1, т. 1 от КТ). Ползването на отпуск в т.ч. за временна неработоспособност не продължава или удължава срока на предизвестието

23.08.2024 ID:4039
Уважаеми господин/госпожо, Аз съм учител в столично училище. През януари месец 2022 излезнаха в болничен поради усложнения в бременността. Май месец 2022 родих дъщеря си. Май месец 2024 майчинство ми изтече и аз завих желание да ползвам платен годишен отпуск, натрупан през 22ра, 23та и 24та година. Докато аз съм била болничен и в последствие отпуск по майчинство, през 2022 и 2024 учителските заплати са увеличени посредством колективния договор, утвърден от министерски съвет. По силата на чл. 21 Ал. 2 от НСОРЗ аз направих претенция към работодателя си д сполуча добавка към средното брутно възнаграждение по време на платения си отпуск, за да бъда обезщетена за увеличенията на заплатата, които не са отразени в базовата заплата, спрямо която се изчислява платеният ми отпуск (декември 2021). Получих отговор, отказващ тази претенция, който ще цитирам по-долу. Моля за становище дали аз или адвокатът на моя работодател имаме право в тълкуването на чл. 21 Ал. 2 от НСОРЗ. С уважение ххххххххх Отказ на адвоката: За м. май: до 06.05.2024 г. г-жа ххххххх е била в отпуск по майчинство, а от 07.05. до края на месеца е била в ПГО. База за изчисляване на възнаграждението за м. май 2024 г., съгл. чл. 177, ал. 1 от КТ е последният месец преди ползването на този ПГО, за които има отработени най-малко 10 дни. Това означава, че за база се взема месец отпреди началото на ползване на майчинството. Тази база може да бъде увеличена, ако е налице някое от условията по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от НСОРЗ, но в конкретния случай за м. май такова условие не е налице. Хипотезата на ал. 1 ще бъде налице, ако към или след началната дата на платения отпуск на служителя е увеличена основната му работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ. В случая, основната работна заплата не е увеличена за толкова отдавна минал период, който да включва и този отдалечен във времето месец, преди началото на ползване на майчинството, който се явява база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск. Хипотезата на ал. 2 би била налице, ако по силата на колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ. В случая, наистина има увеличение на заплатите от определена дата с КТД, но към тази дата г-жа хххххххххх не е била в платен отпуск, а в майчинство, което е друга хипотеза. Освен това, както беше казано по-горе, увеличението на заплатите не се е отнасяло за този отдалечен във времето месец, преди началото на ползване на майчинството, който се явява база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск. Поради това считам, че претенциите за м. май 2024 г. са неоснователни.

Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Ако непосредствено след отпуска по майчинство работничката или служителката ползва платен годишен отпуск, базата за изчисляване на възнаграждението за отпуск е месец, преди ползването на отпуска по майчинство, в който са отработени най-малко 10 работни дни. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Условие за заплащане на добавката е работникът или служителят към или след определената дата, от която е увеличена работната му заплата, да ползва платен отпуск, като в чл. 21, ал. 2 НСОРЗ не е уточнен видът на платения отпуск. С оглед на това считаме, чл. 21, ал. 2 НСОРЗ следва да се прилага, когато е ползван платен отпуск, независимо от основанието за ползване и начина на заплащането му, вкл. когато е ползван платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както е в случая, описан в запитването. При наличие на трудов спор относно определения размер на възнаграждението по чл. 177 КТ компетентен да се произнесе по него е съдът. ЛТ/

23.08.2024 ID:4038
При сключване на допълнително споразумение по чл. 259 от КТ /в хипотезата: служителя изпълнява работата на отсъстващ служител и своята работа/ трябва ли да бъде регистрирано уведомление по чл.62, ал. 4 от КТ?

Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 КТ. Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника/служителя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3), като страните сключват трудов договор, за който се подава уведомление до НАП по Наредба № 5 от 29.12.2002 г. (в приложение № 1, в т. 8 “Основание на договора” се попълва код 15). ЛТ/

23.08.2024 ID:4037
Здравейте, имаме служител - мъж, който има 32 години трудов стаж и е на 72 години. Може ли да бъде прекратен трудовия договор на основание придобито право на пенсия? До каква възраст може да работи човек и да бъде пенсиониран, ако няма необходимия трудов стаж?

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) през 2024 г. се придобива при навършена възраст 62 години и 2 месеца и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените, и навършена възраст 64 години и 7 месеца и осигурителен стаж 39 години и 6 месеца за мъжете. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО за лицата, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, се придобива при навършена възраст 67 години за мъжете и жените. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на работника или служителя, като отправи писмено предизвестие до него в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. Следва да се има предвид, че това е право на работодателя, като няма ограничение лицето да работи и след придобиване и упражняване на право на пенсия.

23.08.2024 ID:4036
Добър ден Ситуацията ми е следната работя по основен трудов договор и допълнителен.На местоработата ми по основният трудов договор ни съкратиха по чл.328Работодателят ни уведоми Че ни дължи 1 заплата за неспазване срока на предизвестие И една заплата ако в 60 дневен срок не си намерим нова работа. Уведомиха ме че на мен няма да ми бъде изплатена втора заплата дори и да не си намеря работа защото вече имам раб.место от допълнителният договор.Но това не е целодневно Трудово отношение не може да замести работата която съм работила защото не е на 8 часа.Имма ли право да взема заплатата която ще бъде изплатена на колегите ми въпреки че работя по доп.договор.Благодаря предварително

Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Когато работникът или служителят работи по основен и по допълнителен трудов договор, при прекратяване на основния трудов договор съществуването на допълнителен трудов договор е пречка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като няма да е налице предпоставката работникът или служителят да е “останал без работа”. Съответно няма да е налице „постъпване на работа“ с по-ниско трудово възнаграждение, за да се дължи разликата между възнагражденията. ЛТ/

22.08.2024 ID:4028
Наш служител напусна на 22.07.2024г по чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Служителят, който е на 67г, работи при нас от 22.01.2024г и беше в изпитателен срок до 29.07.2024г. При напускане му изплатихме обезщетение за неизползван отпуск. Сега същият служител предявява претенции за изплащане от наша страна на обезщетение за пенсиониране, тъй като е подал документи в НОИ при навършени 67г /на 13.03.2024г са навършени 67г/ и осигурителен стаж 31г докато е работил при нас и е излязло пенсионно решение с дата 01.07.2024г. Задължени ли сме да изплатим обезщетение по чл.222 ал.3 при положение , че лицето не е наш служител и не е предявил искане за изплащане на такова в молбата си за напускане?

21.08.2024 ID:4027
1. В светлината на изискванията на чл. 107з и 107и от КТ, възможно ли е в индивидуалния трудов договор със служителя да укажем, че възнаграждението което той получава, покрива разходите за оборудване и поддръжка за изправното функциониране на работното му място? – в този смисъл, моля вижте нашата формулировка, която бихме посочили в индивидуалния трудов договор, която илюстрира нашето разбиране по въпроса. Тя е фокусирана към консумативите, които съпътстват работа от разстояние, в хипотезата на home – office, но ние бихме искали да я тълкуваме разширително включвайки в това число работно бюро, стол, настолна лампа и друга мебелировка, като част от консумативите за едно работно място: ,,Да осигури на СЛУЖИТЕЛЯ необходимата материално – техническа база за осъществяване на трудовите му задължения, включително консумативи за функционирането и, както и програмно осигуряване, техническа профилактика и поддръжка, и съответна застраховка. _Всички останали консумативи, свързани с работата от разстояние, в това число, но не само, плащане на основни месечни телефонни такси, разходи за електричество, отопление и вода, ще бъдат за сметка на Служителя. Служителят с настоящото се съгласява, че получаваното Трудово възнаграждение от Трудовия договор ще се счита като компенсация за направените консумативни разходи._ ,, 2. Съгласно чл. 107з, ал. 8 имаме възможност в индивидуалния трудов договор да уговорим повече от едно място на работа. В тази връзка, възможно ли е да уточним в индивидуалния трудов договор работни места в 2 различни населени места и ако да, трябва ли да правим допълнително споразумение за всяко изменение на работното място в рамките на тези 30 дни годишно ? Съответно да се уведомява НАП за изменението или може директно да има 2 посочени работни места, без задължение второто да е само в рамките на 30 дни годишно ? 3. Съответно под-въпрос, свързан с т. 2 – В случай че е допустимо да има 2 различни работни места в режим на работа от разстояние и са изпълнени всички условия за безопасност на труда, трябва ли служителя винаги да ни уведомява къде се намира или е достатъчно да е посочено в трудовия договор, че има 2 работни места извън нашия офис?

Съгласно чл. 107з, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ. Въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор (чл. 107и, ал. 2 от КТ). Поради това, когато е необходимо, няма пречка в трудовия договор да се уговори осигуряването от работодателя на маси, столове и друг вид оборудване, което да гарантира, че към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, както и да се уговорят други условия относно покриване на разходите по поддръжката на работното място и битовите разходи. Следва да се има предвид, че по своята същност трудовото възнаграждение се изплаща за извършената работа от работника или служителя, като няма компенсаторен характер за разходи му. Разпоредбата на чл. 107з, ал. 8 от КТ урежда две отделни хипотези. Според първата в трудовия договор за работа от разстояние е възможно да се уговори повече от едно място на работа. В тази хипотеза не е налице ограничение във времето относно полагането на труд от всяко от посочените места на работа. Според втората хипотеза работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя при условия и по ред, определени с трудовия договор и/или с вътрешни актове на предприятието. В този случай промяната е краткосрочна (до 30 дни годишо) и се отнася до място на работа, различно от определеното в индивидуалния трудов договор. За тази промяна не следва да се сключва допълнително споразумение, тъй като не представлява изменение на трудовия договор и не е нужно да се вписва по ред на чл. 62, ал. 3 от КТ. Следва да се има предвид, че промяната на работното място, без да се променя мястото на работа, не представлява изменение на трудовото правоотношение. Освен това, според чл. 107з, ал. 3, изр. 2 от КТ в индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. В тази връзка, по наше мнение, е важно в трудовия договор да се уговори начинът, по който работещият от разстояние ще уведомява работодателя при промяна на работното място.ПР

21.08.2024 ID:4026
Работих в предприятие като счетоводител 29 години, но по ради предлагане на по голяма заплата се наложи зда премина като счетоводител в друга фирма.В старата фирма съгл. КТД ползвах отпуск 24дни по ччл.155 за трудов стаж над 20 години и 8 дни по чл. 156КТ. В нова фирма ми определиха право на отпуск тъй като съм начинаещ служител и нямам трудов стаж във фирмата им 20дни по чл. 155 и 08 по чл. 156 съгл. техния КТД .Правилно ли е това?

Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Следва да се има предвид, че това е минимален размер на платения годишен отпуск определен специално за тази категория лица. Разпоредбата на чл. 156а КТ дава възможност в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение, да се уговаря по-голям размер на основния платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ.

21.08.2024 ID:4025
Здравейте, по трудов договор възнаграждението ми се изплаща до 15-то число включително за предходния месец. За м.06 получих възнаграждението си след срока, след отправено запитване към работодателя ми, като получих възнаграждението си на 16.07, това дава ли ми право да се възползвам от разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 и да напусна без да си спазя предизвестието, което дължа при напускане.

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. Тъй като разпоредбата не предвижда определена продължителност на забавата на работодателя, закъснение с 1 ден е достатъчно да обоснове правото на работника или служителя да прекрати трудовия договор без предизвестие. Без значение е дали забавата е в резултат на виновно поведение на работодателя или поради независещи от него причини. Според съдебната практика една от предпоставките за упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е трудовото възнаграждение да не е изплатено изцяло, т.е. ако част от него е изплатено, правото за прекратяване по този ред не може да се упражни. Също така прекратяването на трудовия договор без предизвестие на това основание може да се осъществи единствено докато трае забавата на работодателя. Ако това право бъде упражнено след като трудовото възнаграждение вече е платено, макар и със забавяне, това представлява злоупотреба с право от страна на работника или служителя. С оглед на предоставената информация в запитването, тъй като трудовото възнаграждение е изплатено, вече не е налице правото трудовия договор да бъде прекратен без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.ПР

20.08.2024 ID:4022
08.08.2024 ID:3976 Здравейте! Имам следното запитване- собственик и управител съм на ЕООД, занимаващо се с финансови и счетоводни услуги. Осигурявам се за общо заболяване и майчинство като самоосигуряващо се лице.Предстои ми излизане в болничен за бременност и раждане . Фирмата ще бъде прехвърлена на друго лице, което ще продължи дейността на фирмата, а аз няма да фигурирам в нея. Лицето, което ще поеме дейността на фирмата няма правоспособност да разписва годишни отчети, тоест няма необходимото образование . Въпроса ми е дали може да сключи граждански договор с мен по време на болничния лист за бременност и раждане , за проверка на работата му и за разписване на годишните отчети в удобно за мен време ?

Уважаема госпожо, В чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че паричното обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (по т. нар. граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт във фонд „Пенсии“ са: - лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец; - лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. От посочените разпоредби следва, че осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (по граждански договор), е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Няма предвидена възможност тези лица да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, т.е. спрямо тях не се прилага разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (по чл. 164, ал. 1 от КТ), на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Паричното обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството (чл. 53, ал. 4 от КСО). Предвид гореизложеното полагането на труд без трудово правоотношение (по граждански договор), през периода на ползване на отпуск за бременност и раждане и/или на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, не е пречка за получаване на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, съответно на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. (СР)

20.08.2024 ID:4021
Служителка сега напуска по взаимно съгласие. Представя разпореждане, че е пенсионер от 10 месеца /работила е при нас по това време/. Пенсионирана по специален закон - първа категория труд на основание осигурител стаж от предишен работодател /МВР/. Дължимо ли е сега от наша страна обезщетение за придобито и упражнено право на пенсия по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, независимо от основанието за прекратяване, дори и в случай, че предишния й работодател е изплатил обезщетение за прослужените години при прекратяването й?

Обезщетение по чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител може да бъде получено само веднъж. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.

20.08.2024 ID:4020
Здраейте, Моля да разясните какъв е редът за ползване на отпуска по чл. 167а от Кодекса на труда, когато децата са близнаци. Има ли право майката да ползва 11 месеца за всяко от децата или е ограничена да ползва 11 месеца общо за двете деца?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1от КТ (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 от КТ (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. При другите видове отпуски, свързани с бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, максималната продължителност е равна на периода, в който може да се ползва отпускът (от 45 дни преди раждането до навършване на 2-годишна възраст на детето). Поради това при тях не е възможно ползването на отделен отпуск за всяко от децата, когато те са близнаци. С разпоредбата на чл. 167а от КТ се установява правото на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Работникът или служителят има възможност сам да определи периода, през който желае да го ползва. С оглед на изложеното считаме, че правото на отпуск следва да се поражда за всяко дете, т.е. в конкретния случай майката на близнаци има право на 6 месеца отпуск за всяко от двете деца, както и да ползва прехвърлен със съгласието на бащата до 5 месеца отпуск за всяко от двете деца (СР).

20.08.2024 ID:4019
Здравейте, Нарушение ли е да си подам заявление за ползване на платен отпуск в период, в който ползвам отпуск по болест. Желая да ползвам платен отпуск веднага след края на отпуска по болест. Благодаря предварително!

Според чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Съгласно чл. 173 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Поради това няма пречка по време на ползване на отпуск при временна неработоспособност да се подаде писмено искане от работника или служителя за ползване на платен годишен отпуск в последствие.НС

19.08.2024 ID:4016
Здравейте, Бих искала да попитам полага ли се допълнителен платен отпуск на държавните служители за специални събития (рожден ден и други) за дете до 18 г.? Благодаря предварително.

Видно от разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗДСл този отпуск е в рамките на платения годишен отпуск

19.08.2024 ID:4014
Здравейте, многодетна майка съм, като последните три бременности бях все в една фирма, без прекъсване. Последно имам отработени 15 дни от месец август 2018. Магазина, в който работех вече е в друг град и ми е отправено писмено питане, дали ще последвам фирмата. Аз обаче няма как да пътувам и работя в друг град и затова предпочитам да ми прекратят трудовия договор по чл.328, ал.1, т.7 от КТ. Края на август 2024г. ми изтича последната отпуска за отглеждане на малко дете. На какви обещетения имам право при прекратяване и в какъв размер. Последната ми заплата е 566 лв. доколкото си спомням. Губя ли отпуската си от 2019, 2020 и 2021, като са минали толкова години и не съм могла да я ползвам. Благодаря!

Уважаема госпожо, При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е задължен да Ви отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, т.е. 30 дни при прекратяване на безсрочен трудов договор, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В случай, че работодателят прекрати трудовото правоотношение преди да изтече срокът на предизвестието, той дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В случай, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има неизползван платен годишен отпуск, за работодателя възниква и задължение за изплащане на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, вкл. поради ползването на друг вид отпуск, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В конкретния случай, ако отпуските за трите деца на основание чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от КТ са ползвани един след друг от август 2018 г. до сега, правото на отпуск за 2018 до момента на прекратяване на трудовия договор през 2024 г. няма да е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В конкретния случай, това би бил последният месец, в който са отработени най-малко 10 работни дни преди ползване на отпуските за отглеждане на дете. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) обезщетенията по раздел III от глава десета на КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, вземането става изискуемо след изтичането на максималния срок, за който се дължи (едномесечен или по-дълъг срок, предвиден с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор). (СР)

15.08.2024 ID:4009
Може ли студент в редовна форма на обучение да ползва ученически отпуск по чл. 169 от КТ? А от ЗДСл? Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). Преценка дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение е без значение дали формата на обучение е задочна или редовна. Следва обаче да се има предвид, че другото важно условие за ползване на отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ е съгласието на работодателя. Негово право е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение, като разрешението следва да бъде дадено в писмена форма. По отношение на държавните служители в чл. 66 от Закона за държавния служител е установено, че те имат право да ползвта и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 - 171а от Кодекса на труда. (СР)

14.08.2024 ID:4008
Здравейте,този месец навърших 62г и работя на трудов договор в министерство на минимална работна заплата 24г. Същия този месец ме преназначиха на главен специалист в същото мин. и на същото работно място, но на щат. Пенсионер съм по болест с телк 72% от 2018г. До сега не направиха нищо за мен. Тези действия ме навеждат на мисълта, че ми остават 2 месеца до пенсиониране официално,но договора с новата длъжност е с изпитателен срок 6 м. Въпроса ми е дали да се пенсионирам през тези 6м или да продължа да работя 2г., които не ми достигат като стаж. Парите за плащане съм ги приготвила и исках да напусна.След всичко което се случи в годините се питам - ако остана и ги работя дали след това полагащото ми се заплащане на 6 заплати ще бъде на новата длъжностна заплата или ще ми кажат по новия договор имаш само 2 г. и можем да ти платим старата минимална работна заплата, защото на тази длъжност си от 2м. Работя 24г. и как мога да съм сигурна?Другия въпрос е дали да се пенсионирам с плащането на 2г. в този 6м срок и след това ако ме оставят добре, ако ли не си тръгвам. Благодаря предварително и се извинявам за изчерпателното излагане на въпросаааа, но много ме безпокои.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Получаването на пенсия за инвалидност, когато лице е загубило напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, не е пречка за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се определя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като основно изискване е лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение. Следователно, ако към момента на прекратяване на трудовия договор не отговаряте на условията за получаване на пенсия за придобит осигурителен стаж и възраст, Вие няма да имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Следва да се има предвид, че жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. при възраст 62 години и 2 месеца и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца за жените. По отношение на размера на обезщетението, в чл. 228, ал. 1 от КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от разпоредбата работодателят може, но не е длъжен да прекрати трудовия договор на работника или служителя след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (СР)

Предишна 1 2 ... 79 80 81 ... 164 165 Следваща