12.04.2023 ID:1650
При наличие на работни места от разстояние в предприятието, в коя точка би следвало да се отбележат при попълване на т.21 в Декларацията -Общ брой работни места, в т.ч мобилни работни места, в т.ч надомна работа.

Уважаема госпожо, В съществуващият образец на Декларацията по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ (Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд) не е предвидено отделно поле за деклариране на работните места при работа от разстояние. Независимо от това считаме, че когато работата от разстояние ще се извършва от дома на работника или служителя, за деклариране на работа от разстояние може да се ползва полето в декларацията за надомна работа. (НА)

28.03.2023 ID:1564
Здравейте, въпросът, по който търся СПЕШНО компетентно указание е изпълнение на задължението на работодателя да извърши оценка на риска на работещи в хоум офис. Всички знаем кои СА нормативни актове и точните членове, които ни задължават. Но стои неразрешим проблем с практическото изпълнение-моля да ми ОБЯСНИТЕ НА МЕН, СПЕЦИАЛИСТ ОТ ПРАКТИКАТА С 25 Г. СТАЖ САМО В ТАЗИ ОБЛАСТ, как ще получим съгласие от лицата да приемат СТМ и Орган за контрол, за да се изготви оценката на риска, как ще се посетят при големи фирми 200 домашни адреса, а и само 15 да са, коя СТМ и Орган за контрол ще се съгласят така да им се губи времето, колко пари ще струва това на работодателя, защото за всеки адрес трябва да има отделна карта с ОР. И като какви ще се разпореждаме в чужда собственост да влизаме, оглеждаме и даваме предписания, а и след това работодателят да ги изпълнява в чужди имоти - кой собственик ще допусне всичко това! А 80% от хората живеят в квартири! И как тогава ще направим оценки на риска, а вече започнаха да се правят предписания! ДаЙТЕ СПЕШНО ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ за прилагане на нрмативните задължения по този казус!

Здравейте, В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й (чл. 107з, ал. 3 от КТ). Трябва да се има предвид, че когато няма въведено извънредно положение/епидемична обстановка, работата от разстояние има доброволен характер (чл. 107з, ал. 2 от КТ), а съгласно чл. 107к, ал. 5, т. 2 от КТ работодателят и/или негов представител, представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и контролните органи на инспекцията по труда имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие. Също така работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време и/или на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор (чл. 107к, ал. 6 от КТ). Право и задължение на работодателя е да осигурява здравословни и безопасни условия на труд съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото и технологичното и развитие (чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ). Работодателят има задължение за въвеждането на подходяща организация за извършване на дейностите по оценяване на риска в условията на работа от разстояние при използване на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Възможно е при тези условия не винаги да се налага посещение на място, тъй като необходимата информация за извършване на оценката на риска работодателят има възможност да получи и от работника чрез средствата на ИКТ. Съгласно възможностите, които предоставя законодателството в областта на ЗБУТ, работодателят консултира цялата процедура по извършване на оценката на риска (в т.ч. и при работа от разстояние) със службата по трудова медицина (чл. 12 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина), ОЗБУТ (чл. 7, т. 3 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове) и КУТ/ГУТ (чл. 5, ал. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска) с цел да се приеме такъв подход, който е изпълним в действащите в предприятието условия. (НА)

20.03.2023 ID:1533
Работя на рентгено-флуоресцентен спектрометър, който има източник на йонизиращо лъчение, т.е. извършвам дейности в среда на йонизиращо лъчение. Във връзка с това всяка година преминавам медицински преглед в Националния център по радиобиология и радиационна защита, както и ползвам ежегоден дозиметричен контрол. Дейности в среда с йонизиращо лъчение не извършвам всеки работен ден, поради факта, че използването на апарата зависи от вида на постъпилите за анализ обекти. Въпросът ми към Вас е дали при изложените по-горе обстоятелства имам право на допълнителен платен годишен отпуск за работа в среда на йонизиращо лъчение, като допълнителна мярка за превенция на здравния риск? Ако имам право на такъв отпуск, размерът му зависи ли (пропорционален ли е) от дните, в които съм работила в среда на йонизиращо лъчение или е максималният определен за тази дейност от работодателя ми?

Уважаема г-жо Предоева, Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Условията и редът за установяване на допълнителен платен годишен отпуск при работа при специфични условия и рискове за живота и здравето са регламентирани с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. В чл. 2, т. 5 от наредбата е предвидено, че право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 1 имат работници и служители, които извършват работа в среда на йонизиращи лъчения. Съгласно чл. 4, ал. 1 от наредбата, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. По смисъла на наредбата, размерът на допълнителния платен годишен отпуск за работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения, не може да бъде по-малък от 5 работни дни, при условие, че работникът е работил в среда на йонизиращи лъчения в рамките на една календарна година - чл. 4, ал. 2 от наредбата. Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по чл. 4, ал. 2 от наредбата, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време – чл. 4, ал. 3 от наредбата. Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. ЛТ/

20.03.2023 ID:1530
Здравейте, Имаме служители, които ежедневно са на различни обекти и извършват СМР. Какъв инструктаж е необходимо да се провежда ежедневно. По скоро дали е необходим на работно място или извънреден.

Здравейте, Специфична особеност при извършването на СМР са постоянно променящите се условия на работа, вкл. и честа смяна на строителните площадки. Независимо от това на всеки обект работещите изпълняват предимно еднакъв характер на работата, който е уговорен в трудовия договор и определен в длъжностната характеристика. Различни са само местоположението и някои индивидуални особености, характерни за всеки строеж/площадка/подобект и т.н. В тази връзка е предвидено при строителни дейности да се провежда ежедневен инструктаж (чл. 15, ал. 1 от Наредба РД 07-2), с който работещите се инструктират за безопасното извършване на предвидената за деня работа на съответната/ите строителна/и площадка/и с нейните характерни особености. Предвид изложеното считаме, че в такива случаи е достатъчно провеждането на ежедневен инструктаж, когато няма извънредни обстоятелства (злополуки, очаквани екстремни условия на работа и др.) и/или когато няма промяна на характера на работата, използваните технологични процеси или др. (НА)

20.02.2023 ID:1400
Здравейте, лице, което е назначено с договор за управление и контрол на длъжност "Изпълнителен директор" и член на "Съвета на директорите" на ЕАД има ли право на закупуване на работно облекло и лични предпазни средства, на основание НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите, при положение че това право в договора никъде не е разписано от възложителят. Благодаря!

Здравейте, Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства. Работодателят определя работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства въз основа на извършена оценка на риска на работното място и след консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, комитета/групата по условия на труд и службата по трудова медицина (чл. 17, ал. 2 от Наредба № 3). Предвид това, по наше мнение, няма пречка да се предоставят лични предпазни средства на изпълнителния директор, когато при изпълняваната от него дейност има установен риск за здравето и безопасността му, както и ако от оценката на риска се установи необходимост и при спазване на изискванията на Наредба № 3. (НА)

20.02.2023 ID:1397
Здравейте, бих желал да получа повече информация относно това какви лицензи и разрешения биха ми трябвали ако съм решил да внасям електронни цигари и да ги дистрибутирам в България. Става въпрос за цигари без никотин и/или с (в зависимост от това колко по-сложно е да се внася и продава с) и с добавени елементи като кофеин, мелатонин, витамини и т.н. Основния ми въпрос е дали ми трябва специално разрешение за продаване на такива устройства с витамини и минерали,, различно от лиценз за безопастност на фабриката, която ги произвежда. Благодаря

Здравейте, Поставените от Вас въпроси не са от компетентност на Министерството на труда и социалната политика. По отношение вноса на електронни цигари следва да се обърнете към Агенция „Митници“. (НА)

07.02.2023 ID:1328
От 1976 г. до 1979 г. имам стаж, като автомонтьор в ДАП клон Велинград. Интересува ме каква категория труд е, защото имам познати, на които същия стаж е признат за втора категория и които понастоящем са пенсионери.

Правилата, които са уреждали категоризирането на положения до 31.12.1999 г. труд, се съдържат в отменения от 01.01.2000 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм. ПКТП). Съгласно т. 53б от отм. ПКТП, трудът на работниците, пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролеи, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване, е от втора категория, като конкретните професии се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта. В цитирания списък е включена и професията автомонтьор на МПС, но следва да имате предвид, че става въпрос само за цитираните по-горе МПС от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползване. Бихме желали да Ви уведомим, че конкретната преценка за категорията труд, от която следва да бъде зачетен осигурителният стаж при пенсиониране, се прави от длъжностните лица в Националния осигурителен институт (НОИ), въз основа на оригинални документи за осигурителен (трудов) стаж, които лицето представя в съответното териториално поделение на НОИ към заявлението за отпускане на пенсия. Това са удостоверения за осигурителен стаж обр. УП-3, удостоверения за трудов стаж обр. УП-30, трудови книжки и др. При необходимост могат да бъдат изискани и други документи, доказващи конкретната длъжност, на която е било назначено лицето, работно място, предприятието, в което е работило и др., които са от значение за правилното определяне категорията на труда при пенсиониране.

02.02.2023 ID:1301
Трябва ли да трудоустроим,назначен служител, който е придобил право на пенсия за ОСВ през м.9.2021г. и има Екпертно решение със срок до 01.12.2021г., т.е. то е издадено преди навършване на пенсионната му възраст и става пожизнено. Екпертното решение е от времето, когато е работил на друго работно място и има посочени противопоказни условия. Валидно ли е за нас това експертно решение с изтекъл срок за да го трудоустроим.

Уважаема г-жо Терзиева, Правата на лица с решения на ТЕЛК са уредени в редица нормативни актове. Всеки нормативен акт изрично регламентира предпоставките за упражняване на съответните права. Придобиването на право на пенсия се регулира с Кодекса за социално осигуряване (КСО). Правото на пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (чл. 72 КСО). Съгласно чл. 73, ал. 2 и 3 КСО пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността (срочна пенсия), а на лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 пенсиите за инвалидност се отпускат пожизнено. От посоченото може да се направи изводът, че разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от КСО не определя пожизнен срок на инвалидността, а определя условието (навършена възраст), при наличието на което пенсията за инвалидност се отпуска пожизнено. Тази разпоредба се прилага само за случаите, в които не е издадено решение на ТЕЛК, в което е определен пожизнен срок на инвалидност. Правото на труд, на отпуски, закрилата при уволнение и др. са предмет на уредба на Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите актове по прилагането му. За да възникнат правата и съответните задължения на работодателя, уредени в КТ, е необходимо работникът или служителят да представи валидно експертно решение на ТЕЛК (с определен срок на инвалидност, който не е изтекъл или с пожизнено определен в решението на ТЕЛК срок на инвалидност). Следователно, когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по КТ, съответно не възникват и задължения за работодателя. Във връзка с гореизложеното, в конкретния случай не възниква задължение за работодателя за трудоустрояване. ЛТ/

24.01.2023 ID:1244
Здравейте,в голяма патологична лаб в София се изплащат все още купон на ден 2лв,не се работи с предпазни средства,работи се във вредна среда без камина!

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Инспекцията по труда има правомощия да прилага принудителни административни мерки, като дава задължителни предписания на работодателите за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, както и да образува административнонаказателно производство когато работодател не е изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В тази връзка имате възможност да подадете сигнал, като посочите данни за предприятието, където се извършват нарушения. Процедурата за подаване на сигнал за нарушение на трудовото законодателство може да бъдат намерена на следния адрес: https://www.gli.government.bg/bg/node/6499.НС

17.01.2023 ID:1206
Здравейте, За работно място на служител, назначен на 8 часов работен ден, е извършено измерване от Акредитиран Орган за контрол и са установени стойности на дневно ниво на експозиция на шум за 8 часа, които надхвърлят горната стойност за предприемане на действия - 85 dB (A) по Наредба 6/2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум. Същият работник обаче извършва тези дейности в условия на наднормен шум над 85 dB (A) само 2 часа на ден. Моля, за Вашето тълкувание и извън този конкретен случай, полага ли се допълнителен платен годишен отпуск на лице по “Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск”, което работи по-малко от 4 часа на ден в условия на наднормено еквивалентно ниво на шум, но изчисленото му дневно ниво на експозиция за 8 часа надхвърля нормата от 85 dB (A)?

С Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (Наредба № 6) са регламентирани горни и долни стойности на експозиция за предприемане на действия, както и гранични стойности на експозиция, на база дневните нива на шум и върхово звуково налягане, съответно: - горни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 85 dB(А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С); - долни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 80 dB(А) и ppeak = 112 Ра, съответно 135 dB (С); - гранични стойности на експозиция: Lex,8h = 87 dB(А) и ppeak = 200 Ра, съответно 140 dB(С). Всяка от тези стойности е свързана със съответни изисквания за превантивни и коригиращи дейности в предприятието за защита от рисковете от шум. При прилагане на разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРУДПГД), следва да се взимат предвид горните стойности на експозиция на шум за предприемане на действие, определени на база дневните нива на експозиция на шум и върхово звуково налягане по Наредба № 6. Според дефиницията на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6, „дневното ниво на експозиция на шум (Lex,8h)" е времево претеглената средна стойност на нивата на експозиция на шум за 8-часов работен ден, както е определено в стандарт БДС ISO 1999:2004, т. 3. 6; то обхваща всички шумове при работа, включително импулсен шум. Видно от запитването Ви, за посочения работник/служител, който е назначен на 8 часов работен ден, акредитираната лаборатория е установила по реда на Наредба № 6, че времево претеглената средна стойност на нивата на експозиция на шум за 8-часов работен ден превишава горната стойност за предприемане на действие (както и долната стойност за предприемане на действие). Т.е. при преценката (оценката) на експозицията на шум на определено работно място се взима предвид средно-дневната стойност на шума по време на работа, независимо от това колко и за какво време в рамките на работното време са измерени определени стойности, които могат да бъдат по-високи в даден момент, както и по-ниски от граничната стойност в друг момент. В тази връзка считаме, че е налице излагане на експозиция на шум над установените норми по смисъла на чл. 2, т. 7 от НОВРУДПГД и работодателят следва да осигури допълнителен платен годишен отпуск на работника/служителя по реда на наредбата. Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Тъй като е превишена горната стойност за предприемане на действия, работодателят е длъжен, съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 6 и в съответствие с оценката на риска, да разработи и прилага програма от технически и/или организационни мерки, за да сведе до минимум експозицията на шум и произтичащите рискове. При изпълнение на мерките по чл. 7, следва да се имат предвид и изискванията за здравно наблюдение на експонираните работници. (ВС)

05.01.2023 ID:1130
Надявам се, че това е правилния раздел. Работя в часнтна медицинска лаборатория. Имаме ли право на работно облекло и чехли, минерална вода и ваучери за храна, тъй като работим с биологичен материал и химични реактиви? Имаме ли право на допълнителен платен годишен отпуск?

Във връзка с поставените от Вас въпроси, бихме желали на първо място да уточним, че в запитването Ви липсват достатъчно данни, тъй като не е ясно какъв е характерът на работата Ви в „частната медицинска лаборатория“. В случай, че става въпрос за работа в клинична лаборатория, или лаборатория по микробиология и вирусология, то вероятно е в такива лаборатории работещите да са изложени на рискове свързани с биологични агенти и химични агенти при работа. Съгласно законодателството по безопасност и здраве при работа, работодателят е длъжен да оцени всички рискове за работещите и да предприеме всички необходими мерки, за да елиминира или ограничи рисковете. При всички случаи, при работа с биологични агенти например, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, при дейности с биологични агенти, при които съществува риск за здравето и безопасността на работещите, работодателят следва да осигурява на работещите необходимото предпазно и специално облекло и при необходимост и според оценката на риска – лични предпазни средства за защита на очите, маски и др. При невъзможност за елиминиране и/или ограничаване на някои рискове се прилагат и допълнителни защитни мерки като намаляване на работното време и/или увеличаване на продължителността на отпуската, както и за осигуряване на безплатна храна и/или добавки. Разпоредбата на чл. 285 от Кодекса на труда (КТ) задължава работодателя да осигурява безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея са определени с Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. С оглед правилното прилагане на наредбата, министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването са утвърдили Указание № ПК 25/3 от 3.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11, съгласно което, безплатна храна и/или добавки към нея, осигурявани на основание чл. 285 от КТ и по реда на Наредба № 11, получават само работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно, за да има задължение работодателят да осигурява безплатна храна и/или добавки към нея. Предвид изложеното, за да имат работещите в цитираната от Вас лаборатория право на безплатна храна по наредбата следва да са изпълнени две условия: да работят с биологични агенти, с химични агенти и др. (чл. 2, ал. 1, т. 6 на наредбата) и при специфична организация на труда – например на сменен режим или с непрекъсваем процес на работа (чл. 2, ал. 2, т. 3 на наредбата и т. 1.3. от Указание № ПК 25/3). Правото на безплатна храна по чл. 2, обхваща само работещи, чиято работа е свързана с непосредствен контакт с химичните агенти и/или съответните биологични материали, които са източник на биологични агенти и следователно не обхваща работници/служители, изпълняващи административни длъжности в лабораторията. Правото на намалено работно време и правото на допълнителен платен годишен отпуск ползват работници и служители, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки (чл. 156, ал.1, т.1 от КТ и чл. 137, ал. 1, т.1 от КТ). Целта на такава мярка е намаляването на продължителността на експозиция на съответните рискове и увеличаване на платения отпуск за възстановяване, с което да се ограничат рисковете за тяхното здраве. Необходимо условие за ползването на тези права е и работата при такива условия за повече от половината от установеното работно време. Видовете работи, за които се установява намаленото работно време и допълнителния отпуск са определени с наредби, приети с ПМС № 267 от 12.12.2005 г. (Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ) и Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРУДПГО)). Разпоредбата на чл. 3, т. 4 от НОВРУНРВ дава право на 7-часов работен ден на работниците и служителите, които извършват работи с биологични агенти в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; центрове, отделения и сектори за трансфузионна хематология и диализни центрове, отделения и сектори; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти. Идентичен е текстът на разпоредбата на чл. 2, т.11 от НОВРУДПГО. В случай, че работата в цитираната от Вас медицинска лаборатория не отговаря на горните условия, то работещите в нея не могат да ползват съответните права. Цитираните наредби са публикувани на страницата на МТСП в раздел Документи – Наредби./ДК/

13.12.2022 ID:1071
Здравейте! Бих искала да попитам във връзка с обучението и придобиването на квалификационни групи съгласно "ПРАВИЛНИК ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА ПО ЕЛЕКТРООБЗАВЕЖДАНЕТО С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V" и "ПРАВИЛНИК ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ТОПЛОФИКАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ И ПО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ" следното: В чл. 18, Ал. 3 от първия правилник и чл. 20, Ал. 6 от втория цитирам правилник е посочено, че: чл.18, Ал. 2 и респективно чл. 18, Ал. 5, не се прилага за академичния състав на висшите училища, както и за медицинските специалисти, които обучават по правилата за оказване долекарска помощ при поражение от електрически ток. Съгласно тези алинея в двата Правилника, академичния състав, който се занимава с експлоатация в процеса на обучение на електрически уредби до и над 1000V необходимо ли в ще да притежава съответната квалификационна група и коя точно? Или посочените алинея се отнасят само до това, че академичният състав може да обучава специалисти за квалификационни групи? Благодаря предварително за отделеното внимание.

Съгласно чл. 18, ал. 3 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V (ДВ, бр. 21 от 2005 г.) и чл. 20, ал. 6 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ДВ, бр. 34 от 2004 г.) изискванията на чл. 18, ал. 2, респективно на чл. 20, ал. 5 от съответните правилници относно образованието и квалификацията на лицата, провеждащи обучение за придобиване или потвърждаване на квалификационна група, са неприложими за академичния състав на висшите училища, както и за медицинските специалисти, които обучават по правилата за оказване на долекарска помощ при поражение от електрически ток. За повече информация, свързана с квалификационните групи по електробезопасност, следва да се обърнете към компетентния орган - Министерството на енергетиката. (ВС)

09.12.2022 ID:1050
Необходима ли е писмена договореност с друг работодател, на който подчинените влизат на територията на фирма с цел вземане или предаване на стока? Водачът не извършва работа със средства на фирмата, в която отива - не управлява мотокар, кран или каквото и да е било друго. Необходим ли е начален инструктаж на шофьори, доставчици или клиенти на фирмата, които пребивават на конкретно контролирано място докато трае товаренето/разтоварването?

Съгласно чл. 18 от ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове, а съгласно чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели. Независимо, че в дадения от Вас пример водачът не извършва работа със средства на фирмата, в която отива, е възможно да са налице други рискове, които произхождат от дейността на другото предприятие, но не е представена информация (напр. за условията на труд, организацията на работа, оценката на риска, разположение в план и във височина на обекта, маршрути за движение и др.), която е нужна за определяне на необходимостта от писмена договореност. В тези случаи основен акцент следва да бъде превенцията на риска за живота и здравето на всички работещи на обекта и ако анализът покаже, че той съществува, е необходимо работодателите по писмена договореност да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г.), работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието. Провеждането на този инструктаж зависи от посочените по-горе условия. Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2, работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието. По наше мнение, за даден обект не е необходимо провеждане на инструктаж на външните лица ако работодателят чрез подходящи организационни и технически мерки (напр. определени и обозначени безопасни маршрути за движение на хора и МПС, обозначения, сигнализация, маркировка, прегради, възпрепятстващи достъпа и др.) е създал такава организация на работа в обекта, която не допуска външни лица в опасните зони. На външните лица, на които все пак се налага да посещават производствената дейност в близост до или в опасните зони на обекта, работодателят задължително осигурява провеждането на инструктажа по чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2. (НА)

25.11.2022 ID:980
Здравейте, Съгласно чл.16. ал.1, т.8 от ЗЗБУТ е необходимо предприемане на мерки за осигуряване на ЗБУТ, когато на един обект или работна площадка СЕ ИЗВЪРШВАТ РАБОТИ или дейности от работещи и на други работодатели. А съгласно чл. 18 на същия закон, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място СЕ ИЗПОЛЗВАТ от няколко предприятия или организации, се изисква писмена договореност за осигуряване на ЗБУТ, писмена договореност относно начина за оценка на риска (съгласно чл.6 от Наредба 5/11.5.1999г. за извършване на оценка на риска) и т.н. Законът не дефинира понятието ИЗПОЛЗВАНЕ на обект, работно място, площадка и т.н. и разликата между ИЗПОЛЗВАНЕ (чл. 18) и ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТА (чл.16, ал.1, т.8). Това е причина за различни тълкувания, включително и от контролни органи: - Според едни имаме използване, когато на обекта различните предприятия работят самостоятелно и независимо едно от друго. - Но според други всяко „стъпване“ на работещ от едно предприятие на обект на друго (например при куриерски и транспортни услуги, монтаж или ремонт на климатици, дограми, ремонт на асансьори и много други подобни) се счита за ИЗПОЛЗВАНЕ на обект (площадка, помещение...) и се търсят писмени договорености, в т.ч. и относно начина за оценка на рисковете им... Бихте ли изяснили какво следва да се разбира под ИЗПОЛЗВАНЕ на обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място съгласно чл.18 от ЗЗБУТ? Благодаря!

Съгласно чл. 18 от ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове, а съгласно чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели. Условията на всеки обект са специфични и в такива случаи е необходимо да се вземат предвид всички аспекти от дейностите на работодателите, като основен акцент следва да бъде превенцията на риска за живота и здравето на всички работещи на площадката. Посочените от Вас примери не съдържат конкретна информация, напр. за условията на труд, организацията на работа, оценката на риска, разположението в план и във височина на обекта, маршрутите за движение и др., поради това предоставяме информация по принцип. В общия случай при извършване на куриерски и определени видове транспортни услуги не би следвало да са налице взаимни рискове за работещите, защото най-често се касае за кратко посещение в административната част на предприятието, не се посещават опасни и производствени зони и поради това считаме, че в повечето случаи не се налага сключване на споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ. При монтаж или ремонт на климатици, дограма, асансьори обаче, ако не е прекратена временно дейността на предприятието, ползващо постоянно обекта, в зоните на монтаж или ремонт, са налице взаимни рискове от дейностите и на двамата (или повече) работодатели, поради което считаме, че за времето на монтажа или ремонта, следва да се сключи споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ. Освен това в много от случаите тези дейности се квалифицират като строителни и монтажни работи по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 и 7 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и тогава съответните строители и работодатели съвместно изработват, утвърждават и при необходимост актуализират инструкции по безопасност и здраве в съответствие с конкретните условия на работа в условията на действащи или временно спрени от експлоатация предприятия, цехове или оборудване (чл. 21 от Наредба № 2). (НА)

16.11.2022 ID:936
Здравейте, на наш служител от СТМ е издадено становище, във връзка с представен ТЕЛК с противопоказания да не извършва тежък физически труд. Бихте ли посочили нормативно къде можем да намерим дефиниция за тежък физически труд, за да сме спокойни, че сме предприели всичко необходимо, за да се погрижим за него, без да пречим на работния процес?

Съгласно нормативната уредба относно трудоустрояването, работникът или служителят следва да се трудоустрои в съответствие с предписанието на компетентния здравен орган. Видно от запитването Ви, лицето е представило експертно решение от ТЕЛК. Следва да имате предвид, че при освидетелстването на лицето, съгласно Наредбата и Правилника за медицинската експертиза, ТЕЛК задължително определя дали лицето е трудоспособно за работното си място и необходимостта от трудоустрояване , както и противопоказаните условия на труд. За тази цел при освидетелстването се изисква предоставяне на производствена характеристика с цел преценка на трудоспособността и препоръка за необходимите мерки при трудоустрояването. Не съществува единна легална дефиниция за тежък физически труд, доколкото тежестта на труда се обвързва както с обема и честотата на извършваните при обичайните работни операции движения, така и от общото и индивидуално тегло на пренасяните тежести при ръчна работа с тежести. Тежестта на физическото натоварване следва да се определи при оценката на риска на съответното работно място, като СТМ предоставя на работодателя консултация относно най-подходящия начин на оценка в зависимост от конкретната работа. Съгласно чл. 314 от Кодекса на труда работодателят следва да осигури на работника/служителя друго подходящо за трудоустрояване работно място или същото работно място при облекчени условия, в съответствие с предписанието на здравните органи. Следователно подходящите условия за трудоустрояването са от компетентността на здравния орган. Работодателят има право да поиска допълнителни разяснения от компетентния здравен орган, в случая ТЕЛК, относно трудоустрояването и условията на конкретното работно място, предвид задължението му да се съобразява с предписанията на органите на медицинската експертиза и да осигурява безопасността и здравето при работа. /ДК/

09.11.2022 ID:898
Здравейте, в дружеството ни работодателя е определил, чрез заповед периодичният инструктаж (разработен материал по утвърдена от него програма) да бъде изпратен по имейл до всички служители. След което всеки служител трябва да се разпише в инструктажната книга. Приема ли се този интерактивен метод за провеждане на инструктажа? Противоричи ли на нормативните изисквания, ако е проведен така? Благодаря предварително, Поздрави,

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 инструктажите се провеждат по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск (чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2). Предвид това и представената организация на провеждане на инструктажа считаме, че в конкретния случай няма пречка периодичният инструктаж да се провежда с помощта на информационните и комуникационни технологии. (НА)

02.11.2022 ID:856
Здравейте, По време на панедемията и епидемилогичната обстановка в страната много работодатели запазиха начина си на работа, а именно работа от разстояние, например хора работещи в IT сектора. Разменят се електронно всички документи, със съответните защити и спазване на регламента за защита на личните данни. Въпросът ми е бихали ли могли елекртоно да се водят книгите за инструктаж?Фирмата подписва с КЕП, а служителите подписват с дигитален подпис през SignNow (софтуер, с който през имейл и IP адрес се удостоверява кой е подписал). Организирането на инструктажа, е в електронна среда - инструкции за безопасност, ипрограми за инструктаж, самите инструктажи се провеждат онлайн. Благодаря за отговора, предварително! С уважение, X X

Във връзка с въпроса Ви относно провеждането на инструктажите при работа от разстояние считаме, че няма пречка то да се осъществява с помощта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). По отношение на документирането на проведения инструктаж при работа от разстояние чрез използване на ИКТ считаме, че са допустими тези варианти, при които: - са спазени изискванията за съдържанието му, съгласно приложение №1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2, вкл. и по отношение на електронното удостоверяване/ подписване на инструктираните и инструктиращия, с оглед гарантиране на тези права на работодателите и работещите, които са в пряка зависимост от инструктажа по БЗР; - се използва такава електронна система и/или организация на дейността, която гарантира последователност, цялост и проследимост на записа и може да предотврати случайно или незаконно унищожение на информацията или нейното изменение от неоправомощени лица. Трябва да се има предвид, че при работа с електронни документи и при подписване с електронен подпис, са в сила специфични изисквания за работа с електронни документи и електронни удостоверителни услуги. (НА)

25.10.2022 ID:764
Здравейте имам въпрос относно Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд по ЗБУТ. Съгласно НАРЕДБА No 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи: Чл. 9. (1) Работодателят осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: 2. един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години; 3. при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. (2) Работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1. В нашата фирма има работници, които работят с много дребни детайли от порядъка на 1милитър и 0,5 милиметра и миниатюрни гравюри. Често използват увеличителни стъкла за монтажите на тези миниатюрни детайли. Назначени са на длъжност Бижутер, дългогодишни служители са с повече от 10 години трудов стаж при нас. По тяхно оплакване са направени прегледи при офталмолг, който констатира нужда от корекция на зрението. Въпросът ми е: Ако фирмата възстанови сумите за закупените очила на служителите и е получила всички документи-фактура , изледвания заедно с рецептата за очила, разхода ще бъде ли признат за данъчни цели или ще бъде обложен с данък върху социалните разходи? Дейности като бижутер, часовникар, работници по изработване на интеграли платки имат голямо натоварване на зрението и след определен период имат нужда от корекция на зрението и могат ли да се ползват от правото работодателят да осигури за своя сметка средства за корекция на зрението, които да се признават за данъчен разход. Поздрави!

Наредбата регламентира права и задължения на страните при работа с видеодисплеи. Съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на наредбата, "лице, работещо с видеодисплей" е всеки работещ, който обичайно работи с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време, а "видеодисплей" означава екран за текстово или графично изображение на информация, независимо от начина на представянето й. По наше мнение лицата, полагащи труд като бижутери, часовникари или изработващи интегрални платки, независимо че използват увеличителни стъкла, не попадат в обхвата на определението за работещи с видеодисплей (ако не ползват отделно и видеодисплеи, като например големи екрани на електронен микроскоп и др. при посочените по-горе условия), следователно за работодателя не възниква задължение за прилагане изискванията на наредбата към тези работници. Независимо от това работодателят има възможност да предприеме действия за подобряване на здравословното състояние по отношение на зрението на своите работници по време на работа на основание оценката на риска. Източници на информация за оценката на риска, освен всичко друго, са и данните от медицински наблюдения и изследвания, както и данните за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите (чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 7 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска). В съответствие с оценката на риска и при необходимост работодателят е длъжен да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите (чл. 16, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗЗБУТ). Една от основните дейности на службата по трудова медицина е да предлага мерки за отстраняване и намаляване на установения риск (чл. 25а, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ). Тези мерки СТМ предлагат след извършено наблюдение, анализ и оценка на здравното състояние във връзка с условията на труд на всички обслужвани работещи, като това обхваща и организиране на периодични медицински прегледи и изследвания за ранното откриване на изменения в организма в резултат от въздействия на работната среда и трудовия процес (чл. 11 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина). За работа, изискваща силно зрително натоварване, е въведено изискване за извършване на периодичен медицински преглед веднъж на 24 месеца (т. LVIII от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците). Ако това е взето предвид при съставяне на оценката на риска и тя установи риск за зрението на работещите с много дребни детайли, работодателят е длъжен да предприеме действия за ограничаването на този риск, като по наше мнение ползването на очила може да е една от тези мерки. По наше мнение, има основание да се приеме, че разходите за закупуване на очила могат да се определят като задължителни и да се признават за данъчни цели, но за информация и детайли по отношение на данъчното третиране следва да се обърнете към компетентната институция - Министерството на финансите. (НА)