14.08.2024 ID:4005
Уважаеми Дами и Господа, най-любезно моля за съдействие с информация! Ако лице с ТЕЛК над 50% е назначено по чл. 111 от КТ при 2 часа работно време пропорционално ли му се полага ползването на отпуск в размер от 26 дни или в пълен размер? Предварително благодаря за отделеното внимание!

Разпоредбата на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) урежда възможността за сключване на допълнителен трудов договор с друг работодател за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение. Назначените по трудов договор за допълнителен труд на общо основание имат право на основен платен годишен отпуск - не по-малко от 20 работни дни по чл. 155, ал. 4 КТ, а когато са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 сто – не по-малко от 26 работни дни по чл. 319 КТ. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът за изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Поради това, когато по договора по чл. 111 КТ е уговорено непълно работно време – 2 часа, работникът или служителят има право на платен годишен отпуск по този договор, изчислен пропорционално. При трудов договор с работно време 2 часа на ден, времето, което се признава за трудов стаж по този договор, се изчислява и набира по часове (до 8 часа), дни и месеци, което на практика означава, че за да бъде признат 1 ден трудов стаж, трябва да са отработени 4 дни, т.е. размерът на платения годишен отпуск е ¼ от “пълния” размер по чл. 155, ал. 4 или по чл. 319 КТ. ЛТ/

13.08.2024 ID:4004
Моля за вашето становище, във връзка с чл.29 от Наредбата за командировките в страната. Командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си да даде отчет за извършената работа. В този 3-дневен срок влезат ли почивните дни, т.е. предприятието е с режим на работа от понеделник до петък, от 8 до 17 ч., събота и неделя се почива. Служителя е командирован в рамките на деня, връща се на работното си място в петък в 16.55 ч., ръководителя си е тръгнал, събота и неделя са почивни дни!В този 3-дневен срок влизат ли събота и неделя, или се броят работните дни!

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета. Видно от разпоредбата не е предвидено срокът да се брои в работни дни, поради което срокът следва да е в календарни дни. По отношение на сроковете следва да се има предвид, че нормата на чл. 72 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има общ характер и следва да се прилага по аналогия за всички материални права, тъй като липсва друго изрично правило относно сроковете. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.НС

13.08.2024 ID:4003
Служител със заявление иска да отложи целия си платен годишен отпуск за 2022г, който е в размер на 25 работни дни без основателна причина за отлагането й. Подава заявление в края на 2022г и работодателя писмено изразява съгласие да отложи цялата отпуска на служителя за ползване в 2023г. До края на 2023г служителят така и не подава заявление и не излиза в платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск в размер на 25 работни дни за 2022г, до края на коя година може да се ползва от служителя?

Съгласно чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В посочената в запитването хипотеза ползването на платения годишен отпуск за 2022 г. следва да се погаси по давност на 31.12.2024 г.НС

13.08.2024 ID:4001
Здравейте, При предоставянето на отпуск от страна на работодателя по реда на чл. 173, ал. 4, пр. II от КТ (едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители), възможно ли е да се предостави полагащия се и неизползван отпуск до 31.12.2009г., за който е изключена предвидената в закона 2-годишна погасителна давност? Благодаря!

Правото на ползване на платен годишен отпуск, полагаем се и неизползван до 31.12.2009 г., не се погасява по давност. Неизползваните до посочената дата отпуски може да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това считаме, че чл. 173, ал. 4 КТ относно предоставянето на платен годишен отпуск едностранно от работодателя не се прилага спрямо т.н. стари отпуски. В противен случай би се ограничило правото на работника или служителя да ползва отпуска до прекратяване на трудовото правоотношение по негово искане. ЛТ/

13.08.2024 ID:4000
Ако ползвам част от платения си отпуск за периода 2022г.-2024г. преди да изляза в болничен 45 дена майчинство преди раждане на второто си дете месец септември, какъв е срока за остатъка от годишния ми платен отпуск. Благодаря предварително!

Във връзка с изложената фактическа обстановка по предходно Ваше запитване бихме искали да обърнем внимание, че ползването на платен годишен отпуск става след завръщане на работа. В този случай и съобразно разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) правото на ползване на платен годишен отпуск за 2022 и 2023 г. се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, т.е. в случая на 31.12.2026 г. По отношение на платения годишен отпуск за текущата година (2024 г.), който ще се отложи на основание чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ поради ползване на друг вид отпуск (отпуск поради бременност и раждане), правото на ползване ще се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (т.е. от завръщане на работа след ползването на отпуските поради бременност и раждане и за отглеждане на дете).НС

13.08.2024 ID:3999
Здравейте, имам въпрос свързан с преобразуване на срочен трудов договор по заместване на служител по майчинство. / Уточнявам, че титуляра има още една година до завръщане и местото ще се освободи /. Разкрита е нова щатна бройка за същата длъжност възможно ли е да прекратя трудовия договор на заместващия служител и да сключа нов трудов договор с него за новата щатна бройка или е достатъчно да изготвя само допълнително споразумение за промяна на срока и основанието на договора?

Според чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Във връзка с изложената фактическа обстановка считаме, че няма пречка с допълнително споразумение към трудовия договор да се уговори между страните промяна на срока и основанието на договора.НС

13.08.2024 ID:3997
От 09.07.2022г.до 09.07.2024г.съм майчинство с първото дете. От 10.07.2024 съм в болничен и смятам да ползвам болнични до раждането си на второто дете. Термина ми за раждане е 06.11.2024г.Ще бъда 2г.отпуск по майчинство и с второто дете. Платения ми годишен отпуск за периода 2022-2024г.ще го загубя ли? Благодаря предварително!

Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Според чл. 176, ал. 1 , т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 38, изр. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Във връзка с описаната фактическа обстановка следва да имате предвид, че съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ (т.е. поради ползване на друг вид отпуск), правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В конкретния случай давностният срок за ползване на платения годишен отпуск за 2022 г. – 2024 г. ще започне да тече след завръщането на работа. В случай, че се ползват други видове отпуск през 2024 г. давностният срок ще започне да тече след ползване на отпуска за бременност и раждане и отглеждане на второто дете.НС

13.08.2024 ID:3996
ЗДРАВЕЙТЕ! ФИРМАТА РАБОТИ НА СИРВ -4 МЕС ПЕРИОД . ИМАМЕ СЛУЖИТЕЛКА, КОЯТО Е НАЗНАЧЕНА И ПО ВТОРИ ТРУДОВ ДОГОВОР В РАМКИТЕ НА ПЕРИОДА И СЕ НАЛАГА ДА ИЗЛЕЗЕ ПЛАТЕН ОТПУСК ОТ 19/08 ДО 10/09. СЪГЛАСНО НОРМАТИВНАТА БАЗА - НОРМАТА ЗА ОТРАБОТВАНЕ СЕ ПРОМЕНЯ КАТО СЕ НАМАЛЯВА С ДНИТЕ НА ОТПУСК . в ТОЗИ СЛУЧАЙ ДЪЛЖИ ЛИ СЕ ПЪЛЕН РАЗМЕР НА ПЛАЩАНЕТО ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД И КАКВА БИ БИЛА СИТУАЦИЯТА, АКО СЕ НАЛОЖИ ОТПУСК ЗА ЦЯЛ МЕСЕЦ?

Според чл. 142, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време за период с продължителност от 1 до 4 месеца. В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Съгласно чл. 9б, ал. 2 от НРВПО когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. В конкретния случай за всеки ден ползван отпуск през работни дни по календар нормата за периода следва да се намалява с уговорената продължителност на работното време в трудовия договор. Следва да се има предвид, че със сключването на трудов договор за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от КТ възниква отделно трудово правоотношение и по него работникът или служителят има право да ползва самостоятелно платен годишен отпуск. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Поради това работодателят следва да изплаща възнаграждение при ползване на платения годишен отпуск в размера, определен в чл. 177, ал. 1 от КТ.НС

12.08.2024 ID:3995
Какъв размер на дневни пари следва да се изплатят на командировен в страната за повече от един ден, в слечей на непредставяне на фактура за нощувка? ИЛИ Когато е представена заповед за командировка за повече от един ден, непредставянето на фактрура за нощувка е ли причина за плащане на дневни в непълен размер- дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1., чл. 19 от Наредбата за командировките в страната.

Според чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно основното правило, е че командироването се осъществява в календарни дни, поради което работникът или служителят има право на дневни пари за всичките дни на командировката. Съгласно чл. 19, ал. 1 от НКС на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. В случай, че командированият работник или служител, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера посочен по-горе (чл. 19, ал. 2 от НКС). Поради това, когато е определено командироването да е за повече от един ден на командированото лице се дължат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. По отношение на необходимите документи за признаване на разходите може да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.НС

12.08.2024 ID:3992
Здравейте, Имам следния въпрос: Ако едно лице е наето на основен трудов договор в организация за 2 часа и има още няколко допълнителни трудови договора по чл. 110 от КТ, като всичките са за 8 часа общо, ако на лицето е възложено да работи 25 % от работните часове на месец по дадена задача, тези 25 % от Основното правоотношение ли се смятат или от всички правоотношения, сключени при работодателя тоест от 8 часа? Благодаря! Хубав ден!

Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. По отношение на описаната хипотеза следва да имате предвид, че всеки един от трудовите договори е самостоятелен и следва да е за различна работа и извън установеното работното време по другите трудови правоотношения. В тази връзка в чл. 115 от КТ е регламентирано задължението в трудовия договор за допълнителен труд да се уговарят продължителността и разпределението на работното време. Работодателят има задължения да осигури длъжностна характеристика на работника или служителя (чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ). В нея следва да са посочени трудовите задължения на работника или служителя, които произтичат от изпълнението на определената с трудовия договор трудова функция. Поради това работното време по всяко едно от трудовите правоотношения следва да се отчита самостоятелно.НС

12.08.2024 ID:3991
Работодател е записал в Правилника за вътрешния трудов ред, че ралотникът може да използва платения си отпуск пропорционално на отработените дни за годината, дали е правилно?

Съгласно чл. 181, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Правилникът за вътрешния трудов ред не може да противоречи на императивните разпоредби, установени с действащото българско законодателство и на постигнатото с колективния трудов договор съгласие. Няма пречка с правилника за вътрешния трудов ред да се установи процедурата за ползване на платения годишен отпуск. Следва да се има предвид, че платеният годишен отпуск се ползва по искане на работника или служителя и с писмено разрешение на работодателя (чл. 173, ал. 1 от КТ). Според чл. 173, ал. 5 от КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.НС

12.08.2024 ID:3990
Работник е на трудов договор към фирма, която е регистрирана да преотстъпва персонал. Той е изпратен за една година в друга фирма. След тази една година от втората фирма харесват как той си върши работата и му предлагат трудов договор за същата длъжност, но при тях. Следва ли във втория трудов договор отново да има срок на изпитване?

Съгласно чл. 107р, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Разпоредбата на чл. 107р, ал. 5 от КТ определя, че в трудовия договор с предприятието, което осигурява временна работа, не могат да се уговарят клаузи, които забраняват или водят до невъзможност за възникване на трудово правоотношение между предприятието ползвател и работника или служителя по време или след изтичане на времето, за което той е изпратен за изпълнение на работата в предприятие ползвател. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж (чл. 70, ал. 5 от КТ). Поради изложеното, по наше мнение, когато работникът или служителят е полагал труд в предприятието ползвател и в последствие подпише трудов договор с него за извършване на същата работа, няма основание да се уговаря нов срок за изпитване.НС

11.08.2024 ID:3989
От 2006 година съм работещ пенсионер-кореспондент на регионален ежедневник. До 2015 година съм работил по трудов договор, прекратен без да бъда уведомен. От тогава до сега изпълнявам същите задължения при непроменени условия на труд-изпращам ежедневни кореспонденции за определен регион, видно от публикациите, под които стои името ми. За мен това е скрит трудов договор което ме ощетява сато пенсионер. Как да си потърся правата?

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда (чл. 405а, ал. 1 от КТ). В тази връзка ако считате, че предоставяте работна сила без да е уредено по съответния ред трудовото правоотношение следва да подадете сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.НС

10.08.2024 ID:3987
Здравейте! От 2004г работя към дадена община ,поради това че ми предстои пенсиониране ,поисках ТК и установих ,че за периода от 2010 до 2022г не е попълвана въобще Отказват да е попълнят че този работодател не е бил през дадения период.Кой в случая трябва да ми е попълне по надлежния ред? Благодаря

Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя (чл. 350, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) необходимите данни за работника или служителя се вписват в трудовата книжка, подписват се и се подпечатват от работодателя или от упълномощено от него лице. Вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по установения ред преписи от тях. В случай на неправилно или неточно вписване в трудовата книжка поправките се извършват от работодателя, направил първоначалното вписване, и се заверяват с неговия подпис и печат (чл. 2, ал. 5 от НТКТС). При нарушение на трудовото законодателство може да сигнализирате Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.НС

10.08.2024 ID:3986
Здравейте! В момента съм в платен годишен отпуск. Може ли по време на ползването му да подам молба за неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8- годишна възраст или трябва да се върна на работа и тогава да подам заявление за неплатената отпуска.Знам, че трябва да се спази изискването за минимум 10 работни дни предварително за подаване на заявление за неплатения отпуск. Благодаря!

Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал.1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, като работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението и ако лицето няма право на този вид отпуск незабавно следва да го уведоми писмено за това. Няма пречка заявлението за ползване на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ да се подаде по време на ползване на друг вид отпуск.НС

09.08.2024 ID:3985
Здравейте, има ли право лице, което живее трайно на семейни начала с друго лице, да ползва отпуск по чл.157,ал.1,т.3 от КТ, ако почине родител на лицето, с което е в съпружеско съжителство? Живеят на един и същи постоянен адрес, в който отглеждат детето си на семейни начала, без брак.

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни. Видно от разпоредбата правото на отпуск има работникът или служителят при смърт на родител на другия съпруг, т.е. на лице, с което се намира в законно сключен граждански брак.НС

09.08.2024 ID:3983
Държавен служител, назначен съгласно ЗДС отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО. При подаване на документи в НОИ трябва ли да прекрати служебното си правоотношение с органа по назначаване. Какви документи трябва да се подадат в НОИ - служебна книжка - оригинал, служебва книжка - заверено копие, заповеди за назначавани и преназначаване или УП - 3 е достатъчно. Горецитираните документи ще бъдат ли предоставени доброволно от държавната администрация за целите на пенсионирането.

За отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и по чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), не се изисква прекратяване на трудовото или служебното правоотношение. Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят оригинални документи за осигурителен (трудов) стаж (чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Това могат да бъдат военно-отчетна книжка, трудови, служебни, осигурителни книжки и документ по утвърден образец – УП-3 (чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Не се изисква представянето на заповеди за назначаване или преназначаване. ВН

09.08.2024 ID:3982
Предстои ми пенсиониране през август 2024г. в администрация в която към датата на пенсиониране имам 9 години, няма да има прекратяване на трудовия договор и съответно няма да ми се изплати обезщетени по чл.222, ал.3 от КТ. Ще работя още една година до придобиване на 10 години при работодателя и след това договора ще бъде прекратен. Въпросът ми е: Към кой момент се изчислява придобития стаж при същия работодател по чл.222 КТ, към датата на пенсиониране по ОСВ /и съответно две БТВ/ или към дата на прекратяване / т.е. 6 бутни възнаграждения/? Благодаря предварително!

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Обезщетението се изчислява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. към този момент се изчислява и придобитият трудов стаж в предприятието.НС

08.08.2024 ID:3979
Здравейте.Лицата работещи по трудово правоотношение /ЛРТП/ в държавна администрация имат ли право да получават електронни ваучери за храна. Работодателят има ли право да предоставя такива ваучери при желание от негова страна. Благодаря

Съгласно чл. 39, ал. 2 от ПМС № 13 от 29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2024 г. средствата за социално-битово и културно обслужване (СБКО) на персонала в бюджетните организации се определят в размер до 3 на сто от утвърдените разходи за основни заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения, и на лицата, чиито правоотношения се уреждат със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и със Закона за Държавна агенция "Разузнаване", а се разходват през годината на базата на начислените средства за основни заплати. Разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) дава възможност на работодателите, да осигуряват организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като елемент на СБКО в предприятието. В тази връзка няма пречка да се дават и ваучери за храна. Начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293, ал. 1 от КТ), т.е. то следва да прецени за какви конкретни цели, в кои случаи и при какви условия ще се осигурява СБКО, вкл. и в кои случаи и при какви условия ще се предоставят ваучери за храна.НС

08.08.2024 ID:3977
Здравейте, имам следният въпрос! Аз съм работещо лице на пълен работен ден и постоянен трудов договор. Работя във фирамата от 14 години. Този месец на 20.08.2024 година, навършвам години за пенсионна възраст. Поради битова злополука излязох в болничен, който ще бъде продължен поне два месеца след август. Работодателят има ли право да ме уволни на основание навършена възраст за пенсия в периода на болничният след месец август? Моля, въпроса ми да бъде отнесен по компетентност и да получа отговор на имейл: ХХХ

Според предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10, предложение първо от Кодекса на труда (КТ), работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следва да се има предвид, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ не е сред изрично определените основания, при които работникът или служителят ползва право на закрила по реда на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е законосъобразно когато лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Във връзка с описаната фактическа обстановка бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.НС