05.06.2024 ID:3695
Хората работещи в общинските институции получават ли заплати от шефа на министерство на финансите или получават заплатите си по друг начин?

Уважаема госпожо, Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация Общинският съвет приема самостоятелен бюджет на общината, извън държавния, на основата на собствени приходоизточници и субсидии от държавата, разпределяни между общините по критерии, определени със закон. Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината и утвърждава по предложение на кмета на общината средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет. Служителите в общинската администрация се назначават от кмета на общината и трудовите им възнаграждения се изплащат от общинския бюджет. (СР)

05.06.2024 ID:3694
Може ли бившата ми учителката по счетоводство да работи в НАП? Може ли учителката на сестра ми да работи в НАП? Може ли учителката на сестра ми да ми е шеф? Няма ли да е конфликтна ситуация?

Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси, в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос с трудово правен характер, не се изготвят отговори.

05.06.2024 ID:3692
Когато отида в НАП при служител трябва да попълня декларация, която той вече ми е начислил ли? Може ли начислена вноска в НАП да се тълкува като вземане на работа и призовка за вземане на работа? Ако е така към коя институция трябва да се обърна?

Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси, в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос с трудово правен характер, не се изготвят отговори.

05.06.2024 ID:3691
Когато фирма работи на общинска земя, таксите по-малки ли са в сравнение, когато фирма работи на частна земя? И възможно ли е да има частна фирма върху общинска земя, да има общинска фирма върху частна земя, да има частна фирма върху частна земя, да има общинска фирма върху общинска земя? И какви са биха могли да са таксите в тези ситуации?

Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси, в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос с трудово правен характер, не се изготвят отговори.

05.06.2024 ID:3690
НОИ и НАП подчинени ли са на Министерство на финансите? Политиката на Министерство на финансите съответно НАП и НОИ подчинени ли са на Закона за счетоводството и другите закони в държавата? Служителите на НАП и НОИ длъжни ли са да следват българското законодателство и да ги привеждат в изпълнение през своето служебно време? Физически лица имат ли право да са регистрирани в НАП и НОИ? Юридическите лица длъжни имат ли права да изискват лични карти на физически лица?

Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси, в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос с трудово правен характер, не се изготвят отговори.

04.06.2024 ID:3687
Здравейте, моля за съдействие. Шофьор, работещ в болница с държавно участие /не е общинска болница/ желае да прекрати трудовия си договор и да бъде назначен на длъжност шофьор в друга болница с държавно участие. Предстои му пенсиониране след 1 година. Въпросът ми е какво обезщетение му се дължи от новия работодател - 2 или 6 брутни трудови възнаграждения. И двете болници са под шапката на Министерството на здравеопазването, но не се финансират от него.

Уважаема госпожо, Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е регламентирано в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Разпоредбата предвижда, че в този случай, независимо от основанието за прекратяването, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Предвид разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, за да има работникът или служителят право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца е необходимо: 1. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение, което се прекратява (независимо от основанието за прекратяване); и 2. през последните 20 години, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил 10 години трудов стаж при същия работодател или в същата група предприятия. Понятието „група предприятия" е определено като „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“ (§ 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на КТ, във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). Болниците са юридически лица, които осъществяват своята дейност самостоятелно, поради което не покриват критериите за „група предприятия“, предвидени в КТ. Можете да се обърнете за становище към Министерство на здравеопазването по компетентност. (СР)

04.06.2024 ID:3685
Здравейте! При назначаване служител с решение на ТЕЛК /50%/, следва ли удължният му основен годишен отпуск да се впише в трудовия договор /26, вместо 20 дни/ ? Ако - да, това означава ли, че при изтичане давността на решението на ТЕЛК и отпадане задължението за минимален отпуск от 26 дни, трябва да имаме ново допълнително споразумение към трудовия договор?

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ в трудовия договор се определя размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни. Отпускът по чл. 319 от КТ е основен платен годишен отпуск за посочената категория работници и служители и следователно неговият размер и основанието за определянето му следва да бъдат посочени в трудовия договор, когато при сключването му служителят е представил валидно експертно решение на ТЕЛК. При изтичане на срока на експертното решение ще отпадне основанието за ползване на основен платен годишен отпуск по чл. 319 КТ и страните с допълнително споразумение към трудовия договор може да определят нов размер на основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ. ЛТ/

03.06.2024 ID:3682
Здравейте, Как се тълкува предписанието на ал. (3) на чл. 107и от КТ и по-точно: Работодателят осигурява за своя сметка: 4. .... включително интернет свързаност; Вменява ли законът задължение на работодателя да покрива ежемесечните разходи за интернет на служителите, работещи от разстояние? Или се има нещо друго предвид - например първоначална инсталация на интернет в жилището или предоставяне на устройство (компютър, лаптоп и т.н.) с възможност за интернет свързаност? Работата от вкъщи следва да е по взаимно съгласие - от това следва ли страните да са свободни да уговарят условията, при които това ще се случи и че имат право да предвидят в трудовия договор, че служителят ще поема текущия разход за интернет? Благодаря Ви!

Според чл. 107и, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят осигурява за своя сметка устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност. Следователно, заплащането на интернет връзката на работника или служителя при работа от разстояние е задължение на работодателя Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 107и, ал. 5 от КТ, според която в индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това.ГЕ

03.06.2024 ID:3678
Здравейте! Въпросът ми е следния: Може ли лице назначено на постоянен трудов договор по чл.67 ал.1 т. 1 на длъжност домакин , да съвместява и длъжност снабдител,която е незает щат? Възможно ли е с допълнение на длъжностната характеристика да се вменят допълнителни задължения на лицето и на основание чл.118 ал.3 от КТ работодателя едностранно да увеличи трудовото задължение на работника по негова преценка или трябва да се назначи на втори трудов договор по чл. 110 от КТ? Има ли ограничения в размера на сумата , която може да се изплати при договор по чл.110 , срока на договора и работното време? Длъжността, снабдител е незаета и неможем да ползваме чл.259 от КТ. Спорен ден !

На основание чл. 110 КТ лицето може да сключи допълнителен трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работата на свободната длъжност, която не е в кръга на трудовите му задължения по основното трудово правоотношение. Работата по допълнителния трудов договор се извършва извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 113, ал. 6 КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време (по трудовия договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установена в КТ. Установената минимална междудневна почивка е 12 часа, а междуседмичната – 48 часа. Следва да имате предвид още и изискването за даване на изрично писмено съгласие за работа повече от 48 часа седмично (чл. 113, ал. 2 – 8 КТ). Съгласно чл. 115 КТ с трудовите договори по този раздел (т.е. и с договора по чл. 110 КТ) освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Условията по чл. 66, ал. 1 КТ включват и основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Размерът на възнаграждението по договора по чл. 110 КТ се договаря между страните, като се съобразяват Правилата за работната заплата в предприятието. ЛТ/

03.06.2024 ID:3677
Здравейте, Назначен е служител , съгл. чл. 111 от КТ на втори трудов договор на 4 / четири/ часа. Съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 12 (8) Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение. Но по основен трудов договор служителя е в държавна администрация с 20 години трудов стаж. Съответно не се начислява допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж / ДНВ/. Въпрос : Кой и как трябва да начислява допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж / ДНВ/. Благодаря предварително.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Според ал. 8 на чл. 12 от наредбата допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. От горецитираните разпоредби е видно, че работникът или служителят има право на това допълнително възнаграждение само по основното си трудово правоотношение, а получаването му по два договора е възможно, когато по основния трудов договор се работи при непълно работно време, като в този случай допълнителното възнаграждение се заплаща по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Целта на установеното правило в чл. 12, ал. 8 НСОРЗ е да ограничи заплащането на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит до действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време (съответно дневна продължителност – до 8 часа). От запитването е видно, че лицето е служител по трудово правоотношение в държавна администрация. За тези служители се прилага чл. 107а КТ и те имат право единствено на видовете допълнителни възнаграждения по чл. 107а, ал. 14 КТ, и както правилно е посочено в запитването, нямат право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Поради това считаме, че няма пречка върху получаваното трудово възнаграждение по договора по чл. 111 КТ да се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ. ЛТ/

31.05.2024 ID:3675
Здравейте, Във връзка с измененията в КТ относно работата от разстояние с чл.107з е въведено задължението в индивдуалния трудов договор да се определят мястото и характерът на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването й. Приели сме подход в индивидуалните трудови договори на служителите, които полагат работа от разстояние да посочваме конкретния адрес, откъде се извършва работата. Нужно ли е да се посочва и точното помещение, респективно място в помещението, съгласно изменената дефиниция на "Работно място" по смисъла на КТ?

В чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) се предвижда в трудовия договор да се определя мястото на работа. Разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ регламентира, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Предвид спецификата на работата от разстояние, която е свързана с извършването ѝ извън помещенията на работодателя, в чл. 107з, ал. 7 от КТ изрично е предвидено, че мястото и характерът на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването ѝ се определят в индивидуалния трудов договор. Поради това при работа от разстояние страните по трудовия договор следва да уговорят място на работа извън територията на предприятието. При извършване на работа от разстояние работното място е място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата (§ 1, т. 4, изр. 2 от допълнителните разпоредби на КТ). За разлика от мястото на работа, работното място не е задължителен елемент на трудовия договор, поради което няма нормативно изискване в него да се определя точното помещение или мястото в помещението, където ще е работното място.ПР

31.05.2024 ID:3674
Здравейте, моля да получа отговор на поставените по-долу въпроси, относно назначаване на чужденци, граждани на трети страни,нечленки на ЕС Със статут на временна закрила -украински граждани 1. Могат ли да бъдат назначени на постоянен трудов договор, въпреки че документа за временна закрила е със срок на валидност 1 година, правилно ли е тълкуванието, че са приравняват по права на български граждани, относно трудовите договори? 2. Ако не може да бъдат назначени на постоянен трудов договор /чл.67 ал.1 от КТ/ има ли някакви последици, ако имат такъв? Тъй като съгласно изискванията на някои институции за заемане на определена длъжност, трябва да бъдат назначени на постоянен трудов договор? 3. Ако е задължително изискването да бъдат назначени на срочен договор на основания чл. 68 ал.1 т.1 ли трябва да се сключи-независимо,че работата не е временна, сезонна или краткотрайна? 4. При подновяване на временната закрила и издаване на нов документ необходимо ли е изготвяне на допълнително споразумение за това? С документ за продължително или постоянно пребиваване 1. Може ли да бъдат назначени на постоянен трудов договор, въпреки че документа за пребиваване, издаден от служба Миграция е със срок, съответно 1 или 5 г.? 2. При подновяване на документа за пребиваване, необходимо ли е изготвяне на допълнително споразумение за това?

Уважаема госпожо, Въпросът Ви следва да бъде зададен в рубрика „Трудова миграция и трудова мобилност“. НД

31.05.2024 ID:3673
Здравейте! Може ли работодателят да връчи предизвестие за прекратяване на ТД при придобиване на право за пенсиониране на работник в отпуск по болест? Благодаря!

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (приложим за учителите). Следователно, прекратяването на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ се извършва от работодателя с предизвестие, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действие на трудовото правоотношение, независимо дали правото на пенсия е упражнено или не. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ не е измежду посочените основания за прекратяване по чл. 333, ал. 1 от КТ, при които определени категории работници и служители ползват закрила при уволнение. Предвид гореизложеното, при прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ не се прилага чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ (работник или служител, който е започнал ползването на разрешен отпуск, вкл. поради временна неработоспособност), т.е. предварително разрешение на инспекцията по труда не е необходимо. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Обръщаме внимание, че предизвестието/заповедта за прекратяване на трудовия договор се връчва лично на работника/служителя. ЛТ/

31.05.2024 ID:3672
Здравейте, през март и април бях по една седмица болничен. През месец май увеличиха заплатите ни със задна дата и ни преведоха допълнителни пари за януари, февруари, март и април. Работодателят ми изплати допълнителни пари за 2-та работни дни, които покрива от болничния. Бих искала да попитам не трябва ли за периода на болничния да ми се изплатят от НОИ допълнителни пари за март и април на базата на увеличената заплата? Благодаря предварително.

При получаване на сумите за увеличените трудови възнаграждения, които се отнасят за месеците март и април, осигурителят следва да подаде коригираща декларация обр. 1 с корекция на сумите по месеци на всеки служител. При необходимост от съдействие и повече информация осигурителят може да се обърне към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по компетентност. Съгласно чл. 54м, ал. 1 от КСО паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 (в регистрите на НОИ) и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски. ВН

30.05.2024 ID:3671
Здравейте! Мъчи ме следният казус. Искам да се върна на работа след отпуск по майчинство. Разговарях с прекия ми началник и той ясно ми показа, че не ме иска на работа, аз искам да работя десет дни, за да ми се актуализира заплатата и след това да си използвам платения отпуск! И възможно ли е да не ми вдигнат заплатата, при положение, че през двете години е имало увеличение.

След изтичане на отпуска по майчинство работничката или служителката има право да се върне на работа и да продължи да изпълнява трудовите си задължения. Ако работодателят не я допусне до работа, тя има право на обезщетение за времето на незаконното недопускане (чл. 213, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга равностойна на нея и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време (чл. 14, ал. 2). Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 (чл. 14, ал. 3). Съгласно чл. 40 от Закона за защита от дискриминацията Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, като тя има правомощията да се произнася по постъпили до нея жалби или сигнали. Ако работничката/служителката не се върне на работа, а непосредствено след изтичане на отпуска по майчинство започне ползването на платен годишен отпуск с разрешение на работодателя, следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В случая база за изчисляване на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ е последният календарен месец преди излизането в отпуск по майчинство. Следва да се има предвид чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), който се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. С оглед изложеното в запитването, ако заплатата е увеличена по време на майчинство и увеличението не се отрази в базата, от която ще се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177, следва към него работодателят да заплати добавка на основание чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. ЛТ/

30.05.2024 ID:3668
Служител има двойно гражданство , като е роден в Сърбия . Не е отслужил военна служба в Сърбия и от началото на годината получава повиквателни за явяване и отбиване на военна служба. Няма как повече да отлага и за това трябва да се яви и подаде заявление. Цялата военна служба в Сърбия е 15 работни дни на година , като е разпределено за две календарни години. Т.е общо 30 дни за две години . Моля да ме насочите как да бъдат оправдани тези 15 дни отсъствия от работа и какви документи трябва да предостави на работодателя.

Доколкото разпоредбата на чл. 158 от Кодекса на труда (КТ) урежда отпуск по време на активна и срочна служба в доброволния резерв на въоръжените сили на Република България, то същия е неотносим към конкретния случай. В тази връзка, бихме искали да Ви обърнем внимание на възможността за ползване на неплатен отпуск, уреден в чл. 160 от КТ. Според чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал, или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 от КТ). В случай, че е налице съгласие от работника или слжителя и работодателя, би могло да се ползва и платен годишен отпуск, ако работникът има наличен и непогасен по давност такъв. ГЕ

30.05.2024 ID:3666
Здравейте, към 31.12.2024 година ми предстои прекратяване на трудовото правоотношение – пенсиониране. Имам неизползвани отпуски за: 2018 – 7 дни, 2019 – 10 дни, 2020 – 13 дни, 2021 – 19 дни. Въпроса ми е работя на държавно учереждение по трудово правоотношение, ще ми бъде ли ипратено обезщетение за неизползване на горепосочените отпуски при освобождаване от работа. Благодаря предварително.

Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 от КТ) Предвид гореизложеното и предствените в запитването данни, от които не става ясно някои от отпуските през годините да са отлагани от самия работник или служител, следва, че правото на ползване на незиползваните дни отпуск за посочените години са погасени по давност и за тях не се дължи обезщетение по чл. 224 от КТ. ГЕ

29.05.2024 ID:3663
Здравейте! Работя в социална институция. Въпроса ми е: трябва ли да има разлика в месечното възнаграждение на "Педагог" и "Психолог", след като и двете длъжности са включени в категория Специалисти, необходими за функциониране на социалната услуга? Уточнение:единият е новопостъпил млад специалист, без стаж в социална институция, на изпитателен срок ,/би трябвало/, а другият- специалист с 15 години стаж в същата институция, разлика - 250 лева в полза на младия кадър! Благодаря!

Уважаема госпожо, Въпросът Ви следва да бъде зададен в рубрика „Социални услуги“. НД

29.05.2024 ID:3659
Привет! Лице работещо при СИРВ дарява кръв на 25.05.2024 г. По график лицето почива от 25.05.2024 г. до 29.05.2024 г. вкл. За кои дни лицето има право на отпуск по чл. 157 ал. 1 т. 2 от КТ

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. В чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е установено, че когато денят на събитието (кръводаряването) съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. В конкретния случай, ако денят на кръводаряването е част от седмичната почивка по график, лицето има право да ползва отпуск в първите 2 работни дни след нея. (СР)

28.05.2024 ID:3657
Уважаеми госпожи и господа, Обръщам се към вас със запитване на наш клиент (работодател) относно приложението на чл. 10 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина („Наредбата“). Съгласно чл. 10 от Наредбата не се разрешава съчетаване на командировка или специализация с частно пътуване. На практика, обаче, в много случаи, в които служителите желаят, с разрешението на работодателя, да използват част от платения си отпуск непосредствено преди или непосредствено след командировката. Доколкото работодателят не намира причина да откаже ползването на заявения платен отпуск, пред него възниква въпросът как следва да подходи, в случаите, в които: (1) служителят желае мястото на отпътуване за командировка да бъде различно от обичайното място на работа (т.е. да отпътува директно от мястото, където е прекарал платения си отпуск); (2) служителят вече се намира на мястото на командироване на друго основание (тъй като е прекарал платения си отпуск там); (3) служителят е планирал да ползва платения си отпуск на мястото на командироване, след като приключи със служебните задачи, за които е командирован, съответно иска да отложи пътуването обратно до мястото на работа за момент след приключване на платения отпуск; (4) служителят е планирал ползване на платения си отпуск в град и/или държава, различни от мястото на командировка, в период, непосредствено след приключване със служебните задачи, за които е командирован, съответно иска да отпътува от мястото на командировка директно до мястото, в което ще ползва отпуск и едва след това да се върне на мястото на работа. Във всички случаи за разрешаване на подобно съчетаване на командировката с такова лично пътуване би се приело от работодателя единствено ако е доказано, че няма да доведе до по-големи разходи за работодателя, от тези, които биха били направени, ако командировката не бъде съчетана с личното пътуване. С оглед на изложеното, запитването ми към вас е следното: 1. Допустимо ли е работодател да определи в заповедта за командировка маршрут, който е с начална точка (при отиване) и/или крайна точка (при връщане), различни от обичайното място на работа на служителя? 2. Допустимо ли е работодател да не определи в заповедта за командировка маршрут за отиване до мястото на командироване, при положение че служителят вече се намира на това място? 3. В случай че служител отпътува за командировка от място, различно от мястото му на работа, допустимо ли е работодателят да изплати пътни пари за пътуване от мястото, където служителя се намира, до мястото на командироване, ако това не води до по-големи разходи за работодателя, от тези, които биха били направени, ако мястото на отпътуване беше обичайното място на работа на служителя? 4. В случай че служител не се върне директно след командировка в мястото си на работа, а остане там определен брой дни или пътува до друго място, различно от мястото на командироване и мястото на работа, допустимо ли е работодателят да изплати пътни пари за връщане до мястото на работа, ако това не води до по-големи разходи за работодателя, от тези, които биха били направени, ако служителят директно се беше върнал на мястото си на работа? 5. В случаите по въпроси 1 – 4 по-горе, как би следвало да се определят в заповедта за командироване началната и крайна дата на командироване? В посочените по-горе случаи съчетаването на личното и служебното пътуване е оправдано от икономическа гледна точка, като създава благоприятни възможности за служителя, без да се облагодетелства неоснователно и без да уврежда работодателя. Според нас основното предназначение на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата е възпрепятстване на неоснователно обогатяване на служителите за сметка на работодателя, а не ограничаване по принцип на възможността да ползват платен отпуск непосредствено преди или след командировка. Поради това считаме следва да бъде позволено командировките на служителите да започват и приключват на място, различно от обичайното работно място на служителя. В тази връзка обръщаме внимание, че разпоредбите на Наредбата за командировките в страната позволяват съчетаване на лични пътувания с командировки (арг. от чл. 15, т. 4 от Наредбата за командировките в страната). Благодаря предварително за Вашия отговор! С уважение, хххххххххххххххххххххххх

Командироването в чужбина се осъществява въз основа на писмена заповед, чието задължително съдържание е регламентирано в чл. 5 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Според чл. 5, ал. 1, т. 4 от НСКСЧ в заповедта за командироване се определят началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни. В тази връзка, работодателят длъжи дневни пари за всички дни от командировката. Сред задължителното съдържание на заповедта е и определянето на вид на транспортните средства и маршрут (чл. 5, ал. 1, т. 8 от НСКСЧ). В тази връзка, според чл. 12, ал. 1 от НСКСЧ командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут. В заповедта за командироване могат да се угварят и други обстоятелства, свързани с конкретните условия на командировката или специализацията (чл. 5, ал. 1, т. 10 от НСКСЧ). Съгласно актуалната съдебна практика целите на командироването следва да произтичат от основната дейност на предприятието/търговското дружество. На командированото лице се възлагат за изпълнение задачи, свързани със стопанската дейност на възложителя (решение № 1457 от 04.03.2013 г. по адм. д. № 8951/2012 г. на Административен съд - София град). Следователно, с оглед на гореизложеното, считаме, че принципно няма пречка да се съчетава командироване в чужбина с частно пътуване, когато последното е непосредствено преди или след командировката, стига да се спазват нормативните изисквания, регламентирани в НСКСЧ относно провеждане на самата командировка и изпълнение целите на комндировката. С оглед на обстоятеството, че НСКСЧ се прилага при командироване на работници или служители - за допълнителна информация относно възможността да се признават разходите за командироване в страната и чужбина за целите на счетоводното отчитане може да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. ГЕ