08.08.2024 ID:3975
Здравейте, Назначен съм на ненормиран работен ден с работно време от 09:00 до 17:30ч. При извънредни обстоятелства, които налагат започване на работа преди началото на работния ден, примерно в 07:00ч., работодателят трябва ли да заплати извънреден труд за времето от 07:00ч до 09:00ч.?

Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден не по-малко от 5 работни дни (чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ). Съгласно чл. 263, ал. 1 от КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение.НС

07.08.2024 ID:3973
Работих на трудов договор за периода 13.05-21.07.2024 г. с право на 20 дни годишен отпуск. Не съм използвала платен годишен отпуск. За колко дни ми се дължи обезщетение за неизползван отпуск.

Съгласно чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Според чл. 22, ал. 1, посл. предложение от Наредбата за работното време, почивите и отпуските (НРВПО) размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. В тази връзка, според чл. 355, ал. 1 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ). За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). Според чл. 9, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3 (чл. 9, ал. 4 от НТКТС). Поради това при изчисляване на трудовия стаж към месеците, които се признават за пълни, т.е. отработени са всички работни дни в съответния месец, се прибавят работните дни, които са отработени в непълни месеци. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Във връзка с изложената фактическа обстановка следва да се отбележи, че според чл. 42, ал. 4 от НРВПО размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Бихме искали да обърнем внимание също така, че според чл. 42, ал. 3, изр. 2 от НРВПО последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Предвид изложеното и данните в запитването считаме, че в случая работодателят следва да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 работни дни.НС

07.08.2024 ID:3972
Здравейте, моля за отговор на следния казус: На служители работещи на 24-часов сменен режим в случай, че бъдат командировани да изпълняват служебните си задължения през цялото 24-часово дежурство и допълнително времето за пътуване до друго населено място, като тези часове обхващат два календарни дни, т. е. и през нощта(нощните часове са в рамките на работното им време), по каква сума дневни пари би трябвало до им се плати: по чл.19, ал.1 или чл. 19, ал.2 от Наредбата за командировките в страната? Нощувката как се тълкува в този случай: Като време за почивка, или като период от денонощието, в който служителят е изпълнявал служебните си задължения на място различно от местоработата му по назначаване?

Във връзка с посочените данни в запитването следва да се има предвид, че трудовото законодателство не предвижда възможност за организиране на работата при 24-часови дежурства, доколкото според чл. 13б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските графикът за дежурства се изготвя при спазване на непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в Кодекса на труда. За нарушения на трудовото законодателство имате възможност да подадете сигнал до Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. По отношение на изплащането на командировъчните следва да имате предвид, че според чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно основното правило, е че командироването се осъществява в календарни дни, поради което работникът или служителят има право на дневни парии за всичките дни на командировката. Съгласно чл. 19, ал. 1 от НКС на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. В случай, че командированият работник или служител, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера посочен по-горе (чл. 19, ал. 2 от НКС). На база на описаната от Вас фактическа обстановка правим извод, че работникът или служителят не нощува в населеното място, където е командирован, съответно няма предвидени квартирни пари, поради което има право на дневни пари в намален размер от 50 на сто. Поради обстоятелството, че командироването се извършва в рамките на два календарни дни, по наше мнение на работника или служителя се дължат дневни пари в размер на 50 на сто от дневните пари за два дни.НС

07.08.2024 ID:3971
Здравейте, във връзка с приолагането на чл. 163, ал. 8 от КТ - Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение, имаме слудния случай: Имаме служител на трудов договор - 8 часа, който живее и работи в гр.София, няма сключен брак. През месец август 2024 г. ни информира, че му се е родило дете от неговата приятелка в гр. Лондон, Великобритания. Иска да ползва 15-дневния отпуск. Към момента нямаме никакви представени документи. В случай, че представи документите има ли право на този отпуск за детето родено в гр. Лондон?

От данните в запитването е видно, че спрямо трудовото правоотношение на бащата се прилага българското трудово законодателство. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 168, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ) когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Според чл. 45а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на бащата. Към заявлението се прилагат копие от акт за сключен граждански брак или декларация от бащата и майката, че бащата е припознал детето и те живеят в едно домакинство, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако бащата няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Видно от изложеното бащата ще има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение по чл. 163, ал. 8 от КТ, независимо от това къде е родено детето, в случай че отговаря на условията за ползването му и представи необходимите документи.НС

06.08.2024 ID:3968
Здравейте, Моля за Ваш съвет. На 22 септември 2024 навършвам възраст за пенсиониране. Към тази дата нямам нужния осигурителен стаж. Не ми достигат повече от три години, въпреки че съм купил 5 години осигурителен стаж. Понастоящем работя на трудов договор на пълен работен ден. Желая да продължа да работя на трудов договор до навършване на 67 годишна възраст. - Длъжен ли съм да уведомят работодателя, че желая да продължа да работя по трудов договор. - Може ли работодателя да ме освободи от работа без предизвестие на 22.09.2024. Благодаря и успешен ден, Поздрави, ХХХ

Според чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Условията и предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са подробно регламентирани в раздел първи на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка, за да е налице прекратителното основание, предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ следва да са изпълнени всички условия, предвидени в КСО за придобиване на този вид пенсия, в т.е. наличието на осигурителен стаж и възраст. В случай, че не отговаряте на тези условия няма основание за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Основанията за прекратяване на трудовия договор без предизвестие са определени в чл. 330 от КТ, като в тях не е регламентирано правото на прекратяване на трудовото правоотношение поради навършване на определена възраст. В случай, че трудовото правоотношение бъде прекратено неправомерно може да оспорите законността на уволнението пред работодателя или пред съда. Давностният срок за оспорване на заповедта за уволнение е 2-месечен от момента на прекратяване на трудовия договор.НС

06.08.2024 ID:3966
Здравейте, искам да попитам каква е давността на медицинско свидетелство за постъпване на работа (карта за предварителен медицински преглед). Предварително благодаря за отговора!

Нормативните изисквания относно организацията и провеждането на задължителните предварителни медицински прегледи на работниците са определени в Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (Наредба № 3), издадена от Министерството на здравеопазването. Задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатстват, вписана в картата за предварителен медицински преглед. В Наредба № 3 няма изрично предвидена давност на карта за предварителен медицински преглед. За повече информация може да се обърнете към Министерството на здравеопазването по компетентност.НС

05.08.2024 ID:3958
Работя на 12 часови дежурства, при 7 часов работен ден, при СИРВ за 4 месечен период. През първите 2 месеца от 4 месечния период на СИРВ, съм формирал 8 часа извънреден труд. В третия месец ми се наложи да изляза в болничен, от първия до последния ден на месеца. В четвъртия(последен) месец от периода на СИРВ, съм използвал ПГО от първия до последния ден на месеца. След приключване на периода на СИРВ, ми е отчетен само един час извънреден труд, а не 8, както са били преди да изляза в болничен и отпуска. На какво основание се е случило това?

В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Разпоредбата на чл. 9б, ал. 3 от НРВПО предвижда, че когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като се изваждат съответните часове по утвърдения поименен график. Поради това, преизчисляването на нормата за работа по чл. 9б, ал. 3 от НРВПО е в зависимост от работните смени и тяхната продължителност, определени в поименния график за работа на съответния работник или служител, през периода, в който е ползван отпуск за временна неработоспособност (в случая третия месец от периода). Съгласно чл. 9б, ал. 2 от НРВПО когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск (в посочения в запитването случай платен годишен отпуск през четвъртия месец), нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. При установено сумирано изчисляване на работното време, ако отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те следва се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г от НРВПО). В конкретния случай следва да се съобразят реално отработените часове с нормата за четиримесечния период, която следва да е преизчислена съобразно посочените по-горе изисквания на чл. 9б, ал. 2 и 3 от НРВПО. Ако считате, че работодателят е извършил нарушение на трудовото законодателство имате възможност да сигнализирате Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.НС

03.08.2024 ID:3956
Здравейте! Бих искала да разбера как става добавянето на нова професия с код? Каква в процедурата?

Въпросът следва да бъде зададен в рубриката "Заетост и безработица".НС

03.08.2024 ID:3955
Здравейте Към коя институция да се обърна, в случай, че имам информация за фирма която предлага работа без трудов договор, на 2 пъти по-малко от минималното заплащане?

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Процедурата за подаване на сигнал за нарушение на трудовото законодателство може да бъдат намерена на следния адрес: https://www.gli.government.bg/bg/node/6499.НС

02.08.2024 ID:3953
През 2023 г. полагах труд при сумирано изчисляване работно време с период от 4 месеци. На 7.12.2023 г. бях освободена. Положения извънреден труд в периода от м. септември до м. ноември 2023 г./ от 1 до 6 декември 2023 г. ползвах платен отпуск/ми беше изплатен в м. декември 2023 г. Съгласно нормативната уредба базата за изчисление на обезщетението ми за безработица е 1.12.2021 г. - 30.11.2023 г., т.е. възнаграждението ми за извънредния труд не се включва и аз съм ощетена с 2.80лв. на ден на ПОБ.С оглед изложеното, работодателя задължен ли е да подаде корегираща Декларация 1, в която по месеци да впише часовете извънреден труд и сумата, на което основание НОИ да преизчисли дневното ми ПОБ ?

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са нормативно регламентирани изискванията при установяване на сумирано изчисляване на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). В чл. 9б, ал. 1 от НРВПО е предвидено, че при установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени като норма за периода, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г от НРВПО). Поради обстоятелството, че сравняването на нормата с отработените часове се извършва в края на отчетния период, отчитането, съответно начисляването и изплащането на увеличен размер на трудовото възнаграждение за положен извънреден труд, се извършва в края на периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, а в посочения в запитването пример към момента на прекратяване на трудовото правоотношение през месец декември. Следва да се има предвид, че основанията и редът за подаване на корекция в Декларация образец № 1 са изрично определени в чл. 9 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. Ако считате, че работодателят не е подал коректни данни в Декларация образец № 1 може да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.НС

02.08.2024 ID:3951
ЗДравейте! На 59 години съм. Имам Експертно решение от ТЕЛК за 100% инвалидност пожизнено. Трябват ли ми други документи и какви, за да напусна работа по чл.222 – прекратяване на трудовите отношения поради невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Поздрави, ХХХ

Основанията за прекратяване на трудовия договор са определени в чл. 325 – 334 от Кодекса на труда (КТ). Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя (чл. 326 от КТ). Основанията за прекратяване на трудовия договор от страна на работника или служителя без предизвестие за определени в чл. 327, ал. 1 от КТ. Във връзка с данните в запитването обръщаме внимание, че според чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Предпоставките на прекратителното основание по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ са: заболяване на работника или служителя, довело до трайно влошаване на здравословното му състояние, което не му позволява да изпълнява възложената работа; заболяването и влошеното здравословно състояние да е установено от здравните органи, като със заключението им се дава предписание и за подходящата работа, която работникът или служителят може да изпълнява; работодателят да не му осигурява предписаната подходяща работа.НС

02.08.2024 ID:3950
Здравейте! Имам служител, с който е сключен втори трудов договор за 25% и получава допълнително възнаграждение . Фирмата работи на сумарно изчисляване на работното време. Лицето иска да си пусне отпуск през м 09/2024г. Трябва ли да отработи нормата и каква ще бъде тя?

От описаната фактическа обстановка може да се направи заключение, че работникът или служителят има трудов договор за допълнителен труд, в който уговорената продължителност на работното време е 2 часа на дан, но не е ясно каква е продължителността на периода на установеното сумирано изчисляване на работното време. В тази връзка обръщаме внимание, че според чл. 142, ал. 2 и 3 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време за период с продължителност от 1 до 4 месеца. В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Съгласно чл. 9б, ал. 2 от НРВПО когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. В конкретния случай за всеки ден ползван отпуск през работни дни по календар нормата за периода следва да се намалява с 2 часа. Следва да се има предвид, че съобразно чл. 9в, ал. 1 от НРВПО когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени за норма, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.НС

02.08.2024 ID:3948
На 29.07.2024г подадох заявление за освобождаване по чл.326, ал.2. от КТ. Впоследствие на 30.07.2024 г. подадох заявление по чл.326, ал.4 от КТ за оттегляне на заявлението за освобождаване от работа. Ако работотдателя ми прекрати трудовото правоотношение дали е законно?

Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя (чл. 326, ал. 4 от КТ).НС

02.08.2024 ID:3946
Работя на трудов договор от повече от половин година. Имам две малки деца и ми се налага да отсъсвам от работа, тъй като често боледуват. Интересува ме защитава ли ме по някакъв начин закона ако решат да ме освободят от работа заради честите отсъствия?

Основанията за прекратяване на трудовия договор са определени в чл. 325 – 334 от Кодекса на труда (КТ). Трудовото законодателство не предвижда възможност за прекратяване на трудовия договор поради чести законосъобразни отсъствия от работа на работника или служителя. В чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидена закрила на работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст, срещу уволнение на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Защита срещу незаконно уволнение е регламентирана в чл. 344 – 346 на КТ. Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Следва да се има предвид, че давностният срок за оспорване пред съда на заповедта за уволнение е 2-месечен от момента на прекратяване на трудовия договор. С оглед данните в запитването бихме искали да обърнем внимание и на чл. 167б, ал. 1 от КТ, според която работник или служител, който е родител на дете до 8-годишна възраст, има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. Изменението на трудовото правоотношение се извършва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, когато съществува такава възможност в предприятието. Когато работодателят откаже изменение на трудовото правоотношение, той е длъжен в 14-дневен срок да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор (чл. 167б, ал. 4 от КТ).НС

01.08.2024 ID:3943
Съгласно КТ - извънредния труд е забранен, с определени изключения. Може ли да се приеме организирането на изборите от община като част от изключенията за полагане на извънреден труд, въпреки че не фигурира в чл.144 от КТ? И съответно дали са в сила ограниченията на чл.146 за продължителност на полагането му? Съгл.чл.144 т.2 - може да се положи извънреден труд от служители на МВР при провеждане на избори, но от общински служители? Съгласно чл.263 от КТ, ако служители в община организираща избори работят с удължено работно време в делнични дни и в същото време съгласно заповед на Кмета на общината, техните дъжности са определени за работа при ненормиранн работен ден, би ли следвало този труд да се заплати като извънреден или попада в регламента за работа при ненормиран работен ден - т.е. не се заплаща?

По отношение на лицата, на които са възложени дейности от организационен и технически характер по осигуряването и провеждането на изборите, следва да се има предвид, че когато те са служители по трудово правоотношение в общинските администрации за тях се прилагат всички изисквания на Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Кодексът на труда в чл. 143 ал. 1 дефинира като извънреден трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника извън установеното за него работно време. В случай на положен извънреден труд, той трябва да се възлага и отчита съобразно изискванията на чл. 149 от КТ и чл. 18 от НРВПО. Разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от КТ, която определя максималната продължителност на извънредния труд е императивна, т.е. не е допустимо превишаване на максимално установената продължителност за календарен месец и календарна седмица. Неизпълнението на разпоредбата би било нарушение на трудовото законодателство. Обръщаме внимание, че всеки час реално положен извънреден труд, независимо дали са спазени изискванията относно максималната продължителност, регламентирана в чл. 146 от КТ, се отразява във ведомостите за заплатите за съответния месец и се заплаща с увеличение в съответствие с чл. 262 от КТ. Следва да се има предвид, че според чл. 263, ал. 1 от КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Работниците и служителите, които работят при ненормиран работен ден, имат право на допълнителен платен годишен отпуск, който е не по-малко от 5 работни дни (чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ).НС

01.08.2024 ID:3942
Съгласно наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чл.19 т.5 и т.6, би ли следвало да се разглеждат като различни видове ДВ? Към ограниченията на чл.24 ал.5 би ли следвало да се натрупват към ДВ съгл.чл.19 т.5 и тези по т.6, и тогва да проверява дали надвишават 80 на сто от начислените основни заплати? В чл.24 се говори за една година - би следвало да се смята календарната /бюджетна/ година или 12 месечен период назад? Когато на служител по трудово право, му е вменено изпълнението на дейности по проект, в работно време, допълнени задължения в длъжностната характеристика, би ли следвало на база чл.19 т.6, същият да може да получи реализираната икономия от бюджетни средства от неговият труд като ДВ и съответно изплащането му трябва ли да бъде в м.януари,м.април, м.юли и/или м.октомври или може да се начислява и изплаща ежемесечно?

От данните в запитването може да се направи извод, че въпросът се отнася до заплащането на държавните служители. В тази връзка следва да имате предвид, че по въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет.НС

01.08.2024 ID:3941
Здравейте, Лице работи като охрана по график 12 часа сменен режим и СИРВ. След ползван платен годишен отпуск от 10 работни дни който приключва в петък, възможно ли е да започне работа по график в неделя. Благодаря Ви предварително!

Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, но няма изрично задължение тя да съвпада с определени дни от седмицата – събота и неделя. В тази връзка считаме, че няма нормативно основание след ползване на платен годишен отпуск в петък работодателят да изменя първоначално утвърдения поименен график, за да осигури ползването на два допълнителни почивни дни, които да съвпадат със събота и неделя, когато те са определени за работни с утвърдения поименен график.НС

01.08.2024 ID:3940
Здравейте. Предстои ми да прекратя по чл.328, ал.1, т7 от КТ трудов договор считано от 02.09.2024г. с лице, на което отпуска за отглеждане на дете до 2 г. приключва на 30.08.2024г. Служителят е на работа от 01.07.2018г. Има отработен пълен месец юли 2018, август 2018 -13 работни дни и от 20.08.2018г. е последователно в болнични и отпуска за отглеждане на деца - общо 3 последователни бременности. Лицето не желае да последва обекта в който е работило, той е в друг град. Може ли времето от 02.08 до 02.09.24 да го счетем за отправено предизвестие. Обезщетението за неизползван платен отпуск при напускане върху каква база следва да се начисли при условие, че не няма а се върне на работа. Какви още обезщетения дължим при прекратяване. Благодарим!

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от КТ). Поради това няма основание да се „счита“ определен период за отправено предизвестие без то да е връчено. Във връзка с описаната фактическа обстановка следва да се има предвид, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 от КТ). Според чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Също така съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. В конкретно описаната хипотеза следва да се има предвид, че за периода на последователно ползване на отпуск при временна неработоспособност, поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, работникът или служителят има право на платен годишен отпуск, който се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Поради това за посочените следва да се начисли и изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). Според чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.НС

31.07.2024 ID:3939
Здравейте,държавен служител съм повече от 14 години. Имам следният казус. За подаване на заявки за полагаем отпуск в нашата администрация използваме електронна система Архимед, като всяка подадена заявка има време от 48 часа за одобрение. След подадени от мен две поредни заявки в Архимед,след изтичане на 48 часа получавам автоматичен отговор за необработена заявка за отпуск. Следващата моя стъпка е да подам заявление за отпуск на хартия, което и правя.Следва ли да изляза в отпуск, при полежение, че ръководителят поради някакви обстоятелства не разрешава и не се обосновава за липсата на действие от негова страна.

По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет.НС

31.07.2024 ID:3938
Продавачка в магазин за обувки, която е на трудов договор се разболява и има издаден болничен за 5 работни дни. Как трябва да се процедира в този случай,кой може да я замести. От Инспекцията по охрана на труда са категорични, че продавач в магазин не може да работи по граждански договор. Собственика на фирмата също е на химиотерапия. Как да се постъпи като за 5 дни никой не иска да бъде назначен на трудов договор?

В чл. 68 от Кодекса на труда (КТ) се съдържа регламентация на срочните трудови договори, вкл. и за случаите, при които е необходимо да се сключи срочен трудов договор за срока, необходим за завършване на определна работа (чл. 68, ал. 1, т. 2) или за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа (чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ). Преценката за необходимостта от назначаване на работници или служители е изцяло от компетентността на работодателя. Във връзка с полагането на труд посредством граждански договори следва да имате предвид, че съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В този смисъл полагането на труд чрез граждански договори е нарушение на закона и като такова подлежни на санкции. ГЕ