26.04.2024 ID:3557
Възможно ли е лице, което се намира в отпуск по майчинство (до 410 ден) да сключи втори трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда? Дължи ли втория работодател обезщетение за отглеждане на дете (половин майчинство)?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. В трудовото законодателство няма изрична забрана за сключване на трудов договор за допълнителен труд по време на отпуск за бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 от КТ след приключване на периода от отпуска, който се разрешава от здравните органи, т.е. след 135-я ден от отпуска. Следва да се има предвид, че по време на ползване на отпуск по чл. 163 от КТ обезщетението се изплаща от държавното обществено осигуряване, а не от работодателя. (СР)

26.04.2024 ID:3555
Здравейте, какъв трябва да е размера отпуска на работник или служител на който в КТД му е договорен основен платен годишен по чл.155 от КТ в размер на 24 дни, в същото време е работник или служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто по чл.319 от КТ и попада в условията на чл.26, ал.3 от Наредбата за работното време почивките и отпуските! Благодаря предварително!!!

Съгласно чл. 155, ал. 5 КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4 – основния платен годишен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 26 от НРВПО регламентира правото на възпитатели, педагози и специални педагози, които работят в места за предоставяне на социални услуги, на удължен платен годишен отпуск в размер на 36 работни дни. Отпускът по чл. 319 КТ в размер не по-малко 26 работни дни също е основен платен годишен отпуск, на който имат право работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 5 КТ отпускът по чл. 319 КТ се включва в удължения платен годишен отпуск. С оглед на това, възпитатели, педагози и специални педагози, които работят в места за предоставяне на социални услуги, и които са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, биха имали право на удължен платен годишен отпуск в по-голям размер от предвидения в чл. 26 от НРВПО, ако такъв е уговорен в КТД или в индивидуалния трудов договор (чл. 156а КТ). ЛТ/

26.04.2024 ID:3553
Работя по трудов договор с код НКПД 33593022 НКДИД8411 на длъжност старши специалист административно обслужване на населението , комплексно административно обслужване на гражданите в кметство на едно село . Въпросът ми е имам ли право да работя при положение, че имам регистриран едноличен търговец?

Според Закона за администрацията дейността в нея се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон, а служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда (КТ). В КТ са определени допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Според чл. 107а, ал. 1 от КТ не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Не може да има такъв договор и ако съответният човек е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.

26.04.2024 ID:3552
Работя в Дом за стари хора като ТРЗ. Бих искала да попитам вярно ли е, че възнагражденията на служителите могат да бъдат увеличени само веднъж годишно, а допълнителните възнаграждения да бъдат свързани само с оценка на служителя?

Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ). Следва да се отбележи, че всеки работодател трябва утвърди вътрешни правила за работната заплата, с които се регламентира организацията на работната заплата в предприятието (чл. 22, ал. 1 и 2 НСОРЗ). Съгласно чл. 22, ал. 3 НСОРЗ във вътрешните правила задължително се включват: 1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; 2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата; 3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; 4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. Вътрешните правила не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в КТД. Ако служителите в дома за стари хора осъществяват дейности, финансирани от държавния бюджет, следва да се прилага Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 7.12.2020 г., обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2022 г. ЛТ/

25.04.2024 ID:3548
Здравейте, От 06.04.2024 год., основния ми трудов договор беше прекратен и изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 в размер на 6 брутни заплати. От същата дата е прекратен и договора ми по чл.111, сключен през 2010 год. с друга фирма. Прекратяването на договора ми е също по чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Не ми е начислено обезщетение по чл.222, ал.3. Основанието за неначисляването е, че по този договор нямам право. Правото ми е само по основния трудов договор. Въпроса ми е: Имам ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 на 6 брутни заплати при прекратяване на договор по чл.111 при наличие на над 10 год. и придобито право на пенсия?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от последното изречение на разпоредбата, работникът или служителят има право на обезщетението само веднъж. В конкретния случай с оглед на посоченото, че вече е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ по основното трудово правоотношение, Вие нямате право на обезщетение по трудовото правоотношение за допълнителен труд при друг работодател. (СР)

25.04.2024 ID:3547
Здравейте, Като работодател, желаем да сключим трудов договор за работа през определени дни от месеца (чл. 114 от КТ) с продължителност от по 2 часа с лице, което вече има трудов договор с друг работодател (чл.111 от КТ). Горното позволено ли е от трудовото законодателство и ако е разрешено какво следва да бъде основанието на сключения трудов договор - чл.111 от КТ или чл.114 от КТ?

Трудовото законодателство не забранява сключването на повече от един трудов договор, вкл. и с друг работодател, когато са налице предвидените в Кодекса на труда (КТ) предпоставки (чл . 110, 111, 114, ал. 2 от КТ). В тези случаи следва да се спазват и специфичните изисквания, свързани с работното време при полагане на труд по трудовите договори за допълнителен труд, предвидени в чл. 113 от КТ. С оглед на гореизложеното и представените в запитването данни, следва, че няма пречка с лице, което е в трудово правоотношение и с друг работодател, да бъде сключен трудов договор за работа през определени дни от месеца, на основание чл. 114 от КТ, при спазване на нормативните изисквания, посочени по-горе. ГЕ

25.04.2024 ID:3545
Здравейте, трябва ли да има конкурси за директор на социална услуга и къде са разписани изискванията за заемане на длъжността за директор, особено в услугите за деца? Кой носи отговорност ако не са спазени изискванията за заемане на длъжността и кой контролира това?

Уважаеми господине, Въпросът Ви следва да бъде зададен в рубрика „Социални услуги“. НД

25.04.2024 ID:3543
Здравейте, Назначен учител със срочен трудов договор, поради отпуск по болест на титуляра. Учителят е уволнен без предизвестие по алинея чл. 325 от КТ, ал. 1, т. 5., поради смърт на титуляра. Полага ли се обезщетение и спазена ли е нормативната рамка, при така подписано уволнение? Благодаря!

Уважаема госпожо, Основанието за прекратяване на трудово правоотношение, без която и да е от страните да дължи предизвестие по чл. 325, ал. 1, т. 5 (със завръщане на замествания на работа) от Кодекса на труда (КТ) се прилага в случите на сключен срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. Трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ се прекратява, когато заместваният служител се завърне на работа, което предполага, че трудово правоотношение на замествания служител съществува. Предвид на това, в случай на прекратяване на трудовото правоотношение на замествания служител поради настъпване на неговата смърт, срочният трудов договор по чл. 68, ал.1 т. 3 от КТ може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал.1 т. 5 от КТ. При прекратяване на трудов договор без предизвестие работодателят дължи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ако по време на трудовото прваоотношение лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (СР)

25.04.2024 ID:3542
Здравейте, пиша Ви поради неяснота относно минималния задължителен стаж при първа работа даващ право на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 155 от КТ този срок е 4 месеца, но намирам и информация, че същият е не 4, а 8 месеца. Моля за пояснение от Ваша страна коя информация е актуална към момента, благодаря Ви предварително С уважение ХХХХХХХХХХ

Съгласно чл. 155, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. Това е актуалната разпоредба, която е обнародвана в Държавен вестник бр. 107 от 18.12.2020 г.ПР

24.04.2024 ID:3536
Уважаеми Дами и Господа, в нашето предприятие има редовн докторант. Същият работи на 8/осем/часов работен ден. Въпроса ми е: Има ли този работник право на отпуск по чл.169 ал.1 на 25 дни за обучението си. Както и на всички други отпуски цитирани в останалите алинеи /ал.2,ал.3,ал.4,ал.5/. Същият е посочил в молбата си за отпуск чл.52 от НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ. Това правилно ли е?

Уважаема госпожо, Докторантурата е третата степен на тристепенната система на висше образование – форма за получаване на допълнителна научна квалификация за придобиване на образователна и научна степен или научна степен, която завършва със защита на дисертационен труд. За работниците и служителите, които са зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка е предвиден специален отпуск в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). В тази разпоредба е предвидено, че за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск. Отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ се полага само веднъж за една научна степен, като може да се ползва наведнъж или на части през годините на обучение на докторантите. Предвид на това, че служителят е зачислен на редовна докторантура, той няма право на регламентирания отпуск по чл. 169, ал. 4 от КТ. Бихме искали да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от КТ, съгласно която на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. (СР)

24.04.2024 ID:3535
Zdraveyte, Roden sqm na хх/хх/19хх 20 godishen trudov staj Koga moga da se pensioniram? Blagodarya predvaritelno

С чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е уредено лицата, които нямат достатъчно осигурителен стаж стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, да придобиват право на пенсия при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на по-висока възраст, която от 01.01.2023 г. е 67 години за жените и мъжете (чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС). „Действителен стаж“, съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид гореизложеното, ако мъж е роден на 04.08.1958 г., може да се пенсионира по чл. 68, ал. 3 от КСО най-рано на 04.08.2025 г. (дата на навършване на 67-годишна възраст) при 20 години осигурителен стаж, от които най-малко 15 години са действителен стаж. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и зачитането на трудов и осигурителен стаж по представени оригинални документи за установяването му е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

24.04.2024 ID:3533
Здравейте! Работя като ватман в Столичен електротранспорт. От м.Септември 2023 г съм преназначен по член114 от КТ. Тъй като работното време е строго специфично в някои случаи няма как да бъде точно 8 часа .От месец Май 2024 г графикът ми става 8 часа и 8 минути , при 16 работни дни това прави два часа и 8 минути извънреден труд . Мога ли да договоря с работодателя си тези два часа и 8 минути , като се позова на член 115 от КТ и ако мога - какъв е механизмът? Благодаря Ви от сърце!

Договорът за работа през определени дни от месеца по чл. 114 КТ е трудов договор и в него се уговарят условията по чл. 66, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 115 КТ с трудовите договори по този раздел, вкл. с трудовия договор по чл. 114 КТ, освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Разпределя се работното време (в определените дни и през деня), в съответствие с продължителността, уговорена в трудовия договор. Следва да се има предвид, че извънредният труд е забранен. Полагането му е допустимо само по изключение в случаите на чл. 144 КТ. Полагането на извънреден труд, неговата продължителност и разпределение не може да се уговаря в трудовия договор. ЛТ/

23.04.2024 ID:3531
Нормативната уредба относно контрола за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателната отговорност е описан в глава деветнадесета от Кодекса на труда (КТ) и контрола се осъществява от ИА ГИТ (Главна Инспекция по Труда). Срещу работодателят ми беше подаден сигнал за нарушение на отчитането и заплащането на допълнителния труд, за което той беше намерен виновен и глобен от ИА ГИТ. В следствие на заплащане на глобата, работодателят продължи да не спазва указанията и да на нарушава закона. Главният директор на ИА ГИТ твърди, че инспекцията не може да предприеме други мерки и че работодателят може да бъде глобен само веднъж за едно и също нарушение за 12 месеца, с което правомощията на ИА ГИТ са се изчерпали. Твърденията на ИА ГИТ противоречат на чл. 414, ал. 4 от КТ, според който повторно е нарушение извършено за едно и също нарушение в период от 12 месеца. Въпрос: КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО РАБОДОАТЕЛ Е НАМЕРЕН ЗА ВИНОВЕН С ВЛЯЗВЛО В СИЛА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, НО ПРОДЪЛЖИ ТРАЙНО ДА НЕ СПАЗВА ИЗДАДЕНИТЕ ПРЕДПИСАНИЯ? МОЖЕ ЛИ ИА ГИТ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИНУДИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОДЪЛЖАВАЩОТО НАРУШЕНИЕ И КАКВИ СА ТЕ?

Цитираната от Вас разпоредба на чл. 414, ал. 4 КТ е квалифициран състав на нарушенията по чл. 414, ал. 1 и 3 КТ, който предвижда имуществена санкция или глоба в размер, по-голям от определения в ал. 1 и ал. 3, защото нарушението е „повторно“. Съгласно чл. 416, ал. 8 КТ нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Следователно, когато работодателят след влизането в сила на наказателното постановление извърши нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизането му в сила, наказанието – имуществена санкция или глоба се налага на основание чл. 414, ал. 4 КТ. Контролните органи на инспекцията по труда имат право да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство (чл. 404, ал. 1 КТ). Те имат право да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство (чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ). Освен отговорността по чл. 414 КТ за нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство (извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда), нарушителят носи отговорност и когато не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган (чл. 415, ал. 1 КТ). ЛТ/

23.04.2024 ID:3529
Здравейте! Моля за Вашите указания относно правилата за попълване на трудовата книжка на служител в МВР.

Съгласно чл. 349, ал. 1 КТ в трудовата книжка се вписват определените в разпоредбата данни за работника или служителя, нает по трудово правоотношение. Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях (чл. 349, ал. 2 КТ). Правила относно вписването на необходимите данни се съдържат и в чл. 2 – 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. ЛТ/

23.04.2024 ID:3526
До края на календарната 2023г., служител е в отпуск за временна нетрудоспособност от м. юли 2023г. до началото на м. януари 2024г. / шест месеца /, в резултат на което не е могъл да полза платен годишен отпуск от 18 дни за 2021г. Работодателя смята, че служителя е загубил правото си за ползване на тези дни. Благодаря ви предварително за отговора! Приятен и успешен ден! Живи и здрави да сте!

Според чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176, ал. 2 от КТ, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 от КТ). Според чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случая няма данни платеният годишен отпуск за 2021 г. да не е ползван поради ползването на друг вид отпуск. Следоватлено правото на позлване на неизползвания отпукс от 2021 г. е погасен по давност в края на 2023 г. ГЕ

23.04.2024 ID:3524
Уважаеми господа, моля за Вашето компетентно становище относно правото и размера на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на лице, заемащо длъжност касиер- домакин в Училище. Госпожата е касиер- домакин от 12.09.2016г. На 28.08.2023г. лицето навърши възраст- 62 г., като придоби и упражни правото си на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. Същата продължи да работи в училището. Личната и пенсия влиза в сила от 28.08.2023г.Директорът възнамерява да прекрати трудовия договор с горепосочената госпожа с предизвестие по чл. 328, ал.1, т. 10. Моля, за Вашето мнение относно, определяне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. 1. Считано от датата на влязлото в сила решение на ТП на НОИ- 2023 08 28: 2023 08 28 - 20 00 00 / период от 20 години / ––––––––– 2003 08 28 Госпожата е работила в Помощно училище „ Стоян Заимов“, гр. Чирпан , като АТС 2005 11 30 /до тази дата е работила в горе посочената образователна институция/ -2003 08 28 ––––––––––– 02г.03м.02д. Работа в нашето училище 2024 06 10 2016 09 12 ––––––––– 07г.08м.28д. Общо: 02г.03м.02д. 07г.08м.28д. –––––––––––– 10г.00м.00д. /има 10г.стаж в образователна институция/ или 2. Считано от датата на пркратяване на трудовия договор 10.06.2024г. 2024 06 10 - 20 00 00 / период от 20 години/ –––––––––– 2004 06 10 стаж в Помощно училище „ Стоян Заимов“, гр. Чирпан , като АТС 2005 11 30 - 2004 06 10 ––––––––––– 01г. 05м. 20д. Работа в нашето училище 2024 06 10 2016 09 12 ––––––––– 07г.08м.28д. Общо: 01г.05м.20д. 07г.08м.28д. –––––––––––– 09г.02м.18д. /т.е.няма 10 г. стаж в образователна институция/ Въпросът ми е, какво е становището Ви, относно правото на обезщетение. Има ли основание, на лицето да бъдат изплатени 6 брутни работни заплати, съгласно чл. 222, ал. 3 КТ; На лице ли е основание за изплащане на 8.5 брутни работни заплати, съгласно КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-415/28.12.2023г.или в крайна сметка същата следва да получи обезщетение от 2 брутни работни заплати. Надявам се на компетнтно мнение и подкрепа

Трудовият стаж се преценява към момента на прекратяване на трудовия договор. Според изразеното становище от министъра на образованието и науката хипотезата за група предприятия не е приложима за държавните и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, за да се определи по-високият размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца), работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение. Следва да се отбележи, че чрез колективен трудов договор могат да се договарят по-големи размери на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. В тази връзка в чл. 31, ал. 3, т. 2 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование) е предвидено, че на работници и служители, които са членове на синдикалните и работодателските организации, страни по колективния договор, и които в последните 20 години са придобили при същия работодател 10 години трудов стаж, се изплаща обезщетение в размер на 8,5 брутни заплати. Във връзка с гореизложеното и предвид данните в запитването сме на мнение, че в конкретния случай лицето ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)

23.04.2024 ID:3523
Здравейте, работя като училищна медицинска сестра. 2 май 2024 г. е неучебен ден. Имам ли право на служебен отпуск. Този проблем с неучебните дни е за всички училищни медицински сестри в страната. Размерът на отпуските на сестрите не могат да покрият учебния процес. Благодаря Ви!

Уважаема госпожо Величкова, Съгласно чл. 161, ал. 1 от КТ, на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. За повече информация се обърнете към Министерството на образованието и науката. (СР)

22.04.2024 ID:3522
Здравейте, Работя на бесрочен трудов договор. В него пише период на предизвестие 3 месеца. Подавам на 22.04.2024г. предизвестие за напускане и тогава е входирано. Въпросите ми са: - Кога е последният ден от предизвестието? - Коя е последната дата, на която трябва да работя при настоящия си работодател? Благодаря!

В трудовото законодателство липсват изрични правни норми, които да определят правила за броене на сроковете. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Нормата на чл. 72 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има общ характер и следва да се прилага по аналогия за всички материални права, тъй като липсва друго изрично правило относно сроковете. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец, а ако този месец няма съответно число - срокът изтича в последния му ден. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. От посоченото в запитването става ясно че, предизвестието за прекратяване е подадено на 22.04.2024 г. , като срокът на предизвестието е определен 3 месечен срок. Според чл. 355, ал. 2, т. 1 от КТ За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. Следователно срокът на предизвестието изтича на 22.07.2024 г. , като след тази дата трудовият договор е прекратен.

22.04.2024 ID:3521
Въпросният работодател е въвел официална вътрешна политика за възнаграждение и я е предоставил на служителите си да се запознаят с нея. В първоначалните трудови договори на служителите обаче, основните заплати са по-ниски от тези описани във вътрешните политики предоставени на служителите, а разликата до описаните суми са компенсирани чрез допълнителни и незаконосъобразни предварителни плащания за извънреден и инцидентен труд преди той да бъзе изработен, очевидно с цел да не се заплаща реално такъв допълнителен труд. Работодателят отказва да изплаща описаните по-високи основни заплати, които той самостоятелно е описал във вътрешните си политики пред служителите. След сигнал и проверка, на ИА Главна Инспекция по Труда са били предоставени ДРУГИ неизвестни вътрешни политики, различни от тези, които продължават да се предоставят на служителите, в които основните заплати са занижени. ИА ГИТ отказва да приеме и наложи предоставените на служителите политики за по-високи основни заплати, но констатира нарушения за допълнителните предварителни плащания за инцидентен труд. Служителите нямат достъп до другите политики предоставени на ИА ГИТ, които очевидно са изготвени само за целите на проверките от инспекцията. Въпрос: В СЛУЧАЙ, ЧЕ РАБОТОДАТЕЛ ОПРЕДЕЛИ ВЪТРЕШНИ ПОЛИТИКИ С ПО-ВИСОКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ ТОВА ОПИСАНО В ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ И ГИ ПРЕДОСТАВИ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯТ С ТЯХ, ИМА ЛИ ТОЙ ЗАКОНОВО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ИЗПЛАЩА ТОВА ПО-ВИСОКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ И ПО КАКЪВ НАЧИН МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИНУДЕН ДА ПРАВИ ТОВА?

Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ). Следва да се отбележи, че всеки работодател трябва утвърди вътрешни правила за работната заплата, с които се регламентира организацията на работната заплата в предприятието (чл. 22, ал. 1 и 2 НСОРЗ). Съгласно чл. 22, ал. 3 НСОРЗ във вътрешните правила задължително се включват: 1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; 2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата; 3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; 4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. Вътрешните правила не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в КТД. В съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да запознае работника или служителя с вътрешните правила за работната заплата. При наличие на трудов спор относно размера на трудовото възнаграждение работникът или служителят има право да сезира съда за разрешаването му. ЛТ/

22.04.2024 ID:3520
Здравейте , заемам длъжност в съдебната система , по см.на Единен класификатор на длъжностите по Закон за съдебната власт , който за науредените случаи препраща към Кодекс на труда. Магистрат съм със всички платени осигуровки до момента и без прекъсване на трудовият стаж.Трудов и юридически стаж - 15 години. Към настоящият момент със съгласието на работодател , съм в неплатен отпуск , поради настъпила бременност , като ще съм в такъв отпуск до 45 дни преди раждането , т.е. за целият период на бременността- 9 месеца. Въпросите ми са следните : 1.За този период на ползване на неплатеният отпуск по болест до момент на 45 дни преди раждането , след раждането на дете , на мен полага ли ми се майчинство първата година след раждането в размер на 90 % от заплата , както и втора година - минимална заплата , или не ми се полага / с оглед ползването на неплатеният отпуск преди това ? 2.Ще имам ли прекъсване на трудовият стаж , както и на осигурителните права с оглед ползването на 9 месеца неплатен отпуск , този период от време /целият период / ще ми се зачитат ли за юридически стаж -вр.чл.331, ал.2 от ЗСВ. Здравните осигуровки ги внасям при работодател лично. С уважение : ХХХХХХХХХ

Според чл. 333 от Закона за съдебната власт съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО). Уредбата, вкл. условията и начинът на ползване на отпуска поради бременност и раждане, се съдържа в чл. 163 от КТ и в раздел втори на глава трета от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Що се отнася до условията за получаване на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване за периода на отпуска по майчинство, вкл. предпоставките за получаването му, следва да имате предвид раздел втори от глава четвърта на КСО, където са регламентирани условията за придобиване правото на обезщетението за майчинство, вкл. срокове за представяне на необходимите документи за получването му, както и сроковете за изплащането на обезщетението. По отношение запитването Ви относно признаване на периодите на ползване на неплатения отпуск поради временна неработоспособност до преди 45-я ден от раждането за трудов и осигурителен стаж следва имате предвид разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ, според която за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка според чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 от КТ). Следва да имате предвид, че периодът на ползване на отпуск поради временна неработоспособност се признава за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО). Що се отнася до периода на отпуск по майчинство- той се признава и за трудов (чл. 163, ал. 14 от КТ), и за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 2, посл. изр от КСО). По отношение юридическия стаж следва да имате предвид, че при изчисляване на юридическия стаж се прилагат общите разпоредби, касаещи трудовия стаж. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (Решение №301/08.12.2016 по дело № 4230/2016 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 60294/01.04.2022 г. по дело дело № 3060/ 2021 г. на ВКС, IV г.о). ГЕ