|
19.07.2024 ID:3885
Здравейте,
На 07/09/2024 г. навършвам възрастта за пенсиониране. Обаче, към тази дата няма да имам изпълнен необходимия осигурителен стаж от 39 г. и 6 месеца. При това положение, има ли право работодателят ми да ме освободи от работа на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, поради придобито право на пенсия, като фактически няма да имам придобито такова?
Ако не, как бих могъл да се защитя срещу такова освобождаване?
Благодаря за отговора.
XXXXXXXXXXXXX
Според чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Условията и предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са подробно регламентирани в раздел първи на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка, за да е налице прекратителното основание, предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, следва да са изпълнени всички условия, предвидени в КСО за придобиване на този вид пенсия. В случай, че не отговаряте на тези условия няма основание за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Заповедта следва да бъде мотивирана. В случай, че трудовото правоотношение бъде прекратено неправомерно може да оспорите законността на уволнението пред работодателя или пред съда. Давностният срок за оспорване на заповедта за уволнение е 2-месечен от момента на прекратяване на трудовия договор. ГЕ
| 19.07.2024 ID:3883
Работя в куриерска фирма от около година и половина. Започнах на трудов договор за 4 часа, но работя по 9 часа както и в събота до 15:00часа със изпитателен срок 6 месеца както са и другите колеги. След като изминаха 6 месеца помолих да ми подновят договора на 8 часа. Работех в един офис и след това ме преместиха в друг. От инспекция по труда идваха два пъти на проверка и в двата офиса и аз втория път преди два месеца описах как реално работя и при какви условия, но и към момента няма промяна. Проверяващите казаха, че не за първи път проверяват фирмата и отговора на Управителя е бил, че не го устройват нередностите който е открила ГИТ и няма намерение да променя договорите на служителите. В договора е описано, че мога да напусна с предизвестие от 3 месеца. Мога ли да напусна без да чакам крайната дата на предизвестието след като работя по повече часове плюс събота от описаното в договора без да бъда ущетена по някакъв начин от фирмата?
Според чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ, според която страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Освен това, според чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ трудовият договор се прекратява при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. Следователно, в случай, че прекратите трудовото правоотношение с предизвестие може и да не спазите срока, но ще дължите обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ. По отношение на описаните нарушения, свързани с организацията на работното време може да подадете сигнал до Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. ГЕ
| 18.07.2024 ID:3881
Здравейте!
Работих 4 мес. / от 12.02–13.06.2024г./ и се разписвахме на ведомостта без да ни дават фиш за заплати. За месец юни не ме извикаха да се подпиша и нямам информация за начисленото ми трудово възнаграждение.заплатат за юни ще се изплати след 22 юли, с месец назад. Освободена съм от работа на 14.06.2024г. въпросът ми е мога ли да поискам извлечение от ведомостите за заплата по чл.128,т.3, при положение, че вече не съм техен служител, но ми дължат заплата за юни?
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В тази връзка, според чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Бихме исклаи да обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, според която работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, вкл. и в хипотезата на прекратено трудово правоотношение.
В т. 3 на чл. 128 от КТ е уредено задължението на работодателя да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
С оглед на гореизлоежното и предоставените в запитването данни , считаме че и след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя може да сигнализирате на инспекцията по труда. ГЕ
| 17.07.2024 ID:3878
Здравейте! Бих искала да попитам на колко дни платен годишен отпуск има лице , назначено на трудов договор на 2 часа работен ден и съответно дните , които му се полагат, на колко се изчисляват като възнаграждение - на 2 часа или 8 часа?
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Когато страните по трудовото правоотношение са договорили непълно работно време, размерът на платения годишен отпуск се установява по реда на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските, съгласно който работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени в чл. 355 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). Когато с трудовият договор е уговорено работното време с продължителност по-малка от половината от законоустановеното работно време (напр. 2 часа на ден), трудовият стаж се изчислява пропорционално по реда на чл. 355 от КТ и чл. 9 от НТКТС. В посочения от Вас случай размерът на платения годишен отпуск следва да е 5 работни дни годишно.
Бихме искали да обърнем внимание, че както определянето на размера на платеният годишен отпуск, така и ползването му, се извършва в работни дни, а не в часове. В тази връзка и относно изчислението на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск следва да имате предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от КТ, според която за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. ГЕ
| 17.07.2024 ID:3877
Въпроса ми е следния. Дължи ли работника обезщетение по чл.221,ал.2 на работодателя за пропуснати ползи, при условие, че същият не е предприел действия по обявяването на работното място за свободно, не е търсил работник за него, и е закрил щатната бройка. Какви ползи, респективно загуби, би генерирал той след като при тези обстоятелства, логическия извод е, че той не е имал нужда от тази длъжност?
Смятате ли за хуманно и справедливо, работника да заплаща на работодателя една брутна заплата, при условие, че е останал бе доходи, и на всичко това трябва да намери пари за да плати на работодателя? Ако работника излезе за един месец болничен, значи ли това, че трябва да плаща обезщетение тъй като работодателя търпи загуби поради отсъствието на работника? Зададените въпроси имат много варианти и различни гледни точки, но смятам, че основната грижа трябва да е за човека, а не за благото на работодателя.
Хубав ден.
В чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано, че при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди в този случай се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ). Следва да се има предвид, че обезщетението се дължи единствено при дисциплинарно уволнение на работника или служителя, т.е. при уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, но не и при уволнение поради съкращаване на щата. Предпоставка за получаване на обезщетението е работодателят да е останал без работник или служител за същата работа.НС
| 16.07.2024 ID:3876
Уважаеми Господа,
Моля да ме информирате за начина на изчисление на среднодневното брутно трудово възнаграждение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Към него включват ли се СБКО и лекторските часове, изработени предходният месец / юни/, но изплатени юли?
Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Следователно база за изчисляване на обезщетението е начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, независимо кога е изплатено.
За изчисляването на обезщетението за неползван платен годишен отпуск се прилагат и разпоредбите на чл. 17 и сл. от НСОРЗ. Съгласно чл. 17 от НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетението по чл. 224 КТ) се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
От текста на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ е видно, че в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 224 КТ не може да се включват средствата за СБКО. Те нямат характер на възнаграждение за положен труд.
От въпроса, включват ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 224 КТ лекторските часове правим извода, че сте преподавател. В тази връзка за допълнителна информация по компетентност може да се обърнете към Министерство на образованието и науката. ЛТ/
| 16.07.2024 ID:3875
Работодател предоставя на служителите си допълнителен платен годишен отпуск за условия на ненормиран работен ден. Колко часа седмично може да работи служител в условията на ненормиран работен ден, както и 1 ден отпуск за колко часа работа се считат?
Съгласно чл. 139а от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Според чл. 139а, ал. 5 от КТ при ненормиран работен ден, продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс, а именно непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 от КТ) и най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка (чл. 153, ал. 1 от КТ) при петдневна работна седмица. Според чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден не по-малко от 5 работни дни. По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а от КТ). ГЕ
| 16.07.2024 ID:3871
Здравейте.
Моля, кажете ми в колко дни работодателят трябва да изплати просрочената заплата, ако трудовият договор е прекратен по споразумение на двете страни.
Благодаря предварително!
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Според чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Бихме искали да обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, според която работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, вкл. и в хипотезата на прекратено трудово правоотношение. Освен това според чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата. Във вътрешните правила за работната заплата могат да се включват и редът и начинът за изплащане на работната заплата( чл. 22, ал. 4, т. 8 от НСОРЗ), като работодателят е длъжен да запознае работниците или служителите с вътрешните правила за работната заплата (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). Следва да се има предвид, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"(чл. 399, ал. 1 от КТ).ГЕ
| 15.07.2024 ID:3869
Работя като експерт по Закона за държавния служител. Ползвам платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и допълнителен отпуск по чл.50, ал.3 от ЗДСЛ в размер на 9 дни. Имам ли право на допълнителни 6 дни по силата на чл.319 от КТ?
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет.НС
| 14.07.2024 ID:3866
Здравейте,
бихте ли ми дали информация относно законовите изисквания за упражняване на професията арт терапевт с НКИД номер 2635, въведена в регистъра от 2022г. Какви са изискванията за необходимото образование.
Предварително БЛАГОДАРЯ!
С най-добри пожелания,
Надя Гайдарска
Моля, поставете въпроса си в рубриката "Заетост и безработица".
| 14.07.2024 ID:3865
Дето ми е на пет години и половина и е записан в полудневна форма на 4 часа в предучилищна група към общинско учебно заведение, без такса? Тези обстоятелства считат ли се, че детето е настанено в детско заведение, на пълна държавна издръжка и признава ли се времето през което съм в неплатен отпуск по чл.167а от КТ за професионален опит след като се признава за трудов стаж?
Уважаеми господине,
Съгласно чл. 167а от Кодекса на труда (КТ)разпоредбата след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 ( за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
По отношение на условието детето да не е настането в заведение на пълна държавна издръжка, следва да се има предвид, че детските заведения на пълна държавна издръжка са тези, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Кодексът на труда не предвижда ограничение за ползване на отпуска по чл. 167а от КТ, свързано с посещение в детска ясла, детска градина или училище, когато детето не е на пълна държавна издръжка. (СР)
| 12.07.2024 ID:3862
Здравейте,
Въпросът ми е дали държавен служител може да сключи трудов договор за работа на академична длъжност (например доцент, професор) в Българска академия на науките? Попада ли такава длъжност в категорията "преподавател във висше училище"?
Тъй като въпросът е свързан с прилагането на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител, следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. ЛТ/
| 12.07.2024 ID:3861
Здравейте, от мене се изисква документ за необходимостта от работа от вкъщи. Аз съм с ТЕЛК, 91%, онкологично болна, с право на работа. В момента отново съм на химиотерапияи след нея не се чувствам достатъчно добре, за да ходя до офиса, а и не трябва да се излагам на слънце. Не става въпрос за целият месец, нито за намаляване качеството на работа / другите колеги са задължени да ходят в офиса само два дни в седмицата/. Основателно ли е искате за този документ и коя е институцията, която може да го издаде?
Благодаря предварително!
Уважаема госпожо,
Съгласно нормативната уредба относно трудоустрояването, работникът или служителят следва да се трудоустрои в съответствие с предписанието на компетентния здравен орган. Видно от запитването Вие имате експертно решение от ТЕЛК. Следва да имате предвид, че при освидетелстването, съгласно Наредбата и Правилника за медицинската експертиза, ТЕЛК задължително определя дали лицето е трудоспособно за работното си място и необходимостта от трудоустрояване, както и противопоказаните условия на труд. За тази цел при освидетелстването се изисква предоставяне на производствена характеристика с цел преценка на трудоспособността и препоръка за необходимите мерки при трудоустрояването.
Съгласно чл. 317 от Кодекса на труда необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Следователно подходящите условия за трудоустрояването са от компетентността на здравния орган. Работодателят има право да поиска допълнителни разяснения от компетентния здравен орган, в случая ТЕЛК, относно трудоустрояването и условията на конкретното работно място.
Обръщаме внимание, че работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние и без да са налице здравни противопоказания. Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. (чл. 107з, ал. 1 от КТ). Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор (или в допълнително споразумение към него) се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й. С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят и смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане. (СР)
| 12.07.2024 ID:3859
Здравейте,
Имаме следния казус:
Колежка, назначена по трудово правоотношение има Телк и работи в държавната администрация. т.е. ползва 38 работни дни платен отпуск годишно.
Миналата година, обаче, излиза в неплатен отпуск за 1 година, в периода от 09.02.2023г. до 09.02.2024г.
След завръщането й на работа,обаче, се вижда, че колежката има начислени повече от необходимото дни платен отпуск - остатък, които се отнасят за 2023г.
В случая за 2023г. има остатък за ползване, както следва:
- Телк (чл.319) й се дават - 2 рд остатък;
- редовен отпуск (чл.155, ал.4 от КТ) й дават 5 работни дни остатък;
- ненормиран труд (чл.156, ал.1, т.2 то КТ) й дават пълният набор от 12 дни.
Реално ли е това?
Същият принцип се следва и при служителите, назначени по служебно правоотношение и в частност - майките.
Моля за обяснение от Ваша страна има ли право на толкова дни остатък по платения годишен отпуск след ползването на едногодишен неплатен и колко дни годишно се полагат на майка, докато същата си ползва майчинството?
Благодаря Ви предварително!
Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, е основен платен годишен отпуск, в размер не по-малко от 26 работни дни. По-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Отпускът по чл. 319 от КТ се ползва от категория работници и служители с трайно намалена работоспособност на специално предвидено за това правно основание, като той представлява алтернатива на основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ.
Размерът на основния платен отпуск е годишен, т.е. полага се за цялата календарна година, зачетена за трудов стаж. Когато за трудов стаж е зачетен по-малко трудов стаж, размерът на отпуска се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 160, ал. 3 КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. Тъй като това време се признава за трудов стаж, работникът или служителят има право за същия период и на основен платен годишен отпуск по чл. 319 КТ.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ установява правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. На основание чл. 139, ал. 4 от КТ за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им работодателят след консултации с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективния трудов договор не е предвидено друго, може да установява ненормиран работен ден.
Ако по реда на чл. 139, ал. 4 от КТ, работодателят е определил длъжностите, на които се работи при условията на ненормиран работен ден, и работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на не по-малко от 5 работни дни - чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ. По-голям размер на отпуска може да се уговори в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
По отношение на правата на държавните служители следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. ЛТ/
| 11.07.2024 ID:3855
Служител назначен на ТД излиза от кръга на осигурените лица и за периода м.03.2023г. до 31.03.2024г. е в неплатен отпуск без трудов стаж / една година / Представя болнични листи непризнати и неизплатени от НОИ .
При прекратяване на ТД дължим ли обезщетение по чл. 224 ал. за 1 година КТ ?
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труд (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а, ал. 1 от КТ). Следва да се има предвид, че според чл. 22, ал. 1, изр. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на платеният годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. С оглед на предоставените данни в запитването, че служителят е ползвал неплатен отпуск за период от 1 година, при прекратяване на трудовото правоотношение, на работника или служителя следва да се изплати обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск, който му се полага пропорциално на времето, което се признава за трудов стаж (вкл. за периода на ползван неплатен отпуск) и правото за който не е погасено по давност.ПР
| 11.07.2024 ID:3851
Здравейте!
След последните промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, обн. в ДВ, бр.52 от 18.06.2024 г., имам следното запитване по отношение размера на удължения платен годишен отпуск на персонала - основен и специализиран - в социалните услуги: промяната приложима ли е за персонала на ЦНСТПЛ? Ако да, означава, че всички работещи имат право на 26 дни удължен пл. г. отпуск, а управителят - на 30 дни? Още нещо: ако в услугата работи служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 %, на какъв платен годишен отпуск има право след последните промени в Наредбата - на 26 удължен пл.год. отпуск + 6 дни по чл.319 КТ, тоест общо 32 дни, или само на 26 дни удължен пл.г.отпуск. Благодаря предварително!
В разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и чл. 27, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано правото на удължен платен годишен отпуск на основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти (в размер 26 работни дни) и на лицата, които управляват дейността по предоставяне на социални услуги, както и директорите (управителите) на домовете за медико-социални грижи за деца и на детските ясли (в размер 30 работни дни).
Въпросите, свързани с предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги са уредени в Закона за социалните услуги (ЗСУ). Видовете социални услуги, които се предоставят по реда на ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него, са регламентирани в чл. 15 от закона и те са: 1. информиране и консултиране; 2. застъпничество и посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобиване на умения; 6. подкрепа за придобиване на трудови умения; 7. дневна грижа; 8. резидентна грижа; 9. осигуряване на подслон; 10. асистентска подкрепа. Тяхното предоставяне е организирано в центрове за социална рехабилитация и интеграция, дневни центрове, центрове за настаняване от семеен тип, защитени, преходни и наблюдавани жилища, домове за хора с увреждания, домове за стари хора и др.
Групите/категориите служители, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги (основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство и предоставяне на социални услуги; препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга; служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга; служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга) са определени в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет (приета с ПМС № 343 от 07.12.2020 г., обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.). В допълнителната разпоредба на Наредбата са регламентирани определения на групите/категориите служители, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги.
Съгласно чл. 155, ал. 5 от КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4 (основния платен годишен отпуск).
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Отпускът по чл. 319 от КТ е основен платен годишен отпуск за посочената категория работници и служители и следователно е включен в размера на удължения платен годишен, предвид установеното в чл. 155, ал. 5 КТ, поради което няма основание да се определи по-голям размер на отпуска от определения в чл. 26, ал. 4 НРВПО.
В индивидуален или колективен трудов договор може да се уговоря по-голям размер на отпуска по чл. 319 КТ. В този случай, ако уговореният размер по чл. 319 КТ е по-голям от размера на удължения отпуск по чл. 26, ал. 4 и чл. 27, ал. 2 от НРПВО, работникът или служителят ще има право на отпуск в по-големия размер по чл. 319 КТ.
Когато в резултат на промените в НРВПО е увеличен размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя, полагаемият се отпуск до края на календарната 2024 г. се определя пропорционално от момента на влизане в сила на промените в наредбата. ЛТ/
| 10.07.2024 ID:3848
След връщане от отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст и отработени 10 работни дни на майката е актуализирана основната заплата и класа, след това излиза в платен годишен отпуск . Следва ли базата за изчисляване на отпуска на основание чл.177 от КТ да бъде индексирана. С прости думи ако лицето е подписало допълнително споразумение за брутно възнаграждение в размер на 3000 лева при излизане в отпуск трябва ли да получи същата сума.
Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск (чл. 17, ал. 2 от НСОРЗ).
С оглед на данните в запитването обръщаме внимание, че според чл. 21, ал. 1 от НСОРЗ когато към или след началната дата на платения отпуск на работника или служителя е увеличена основната му работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
Конкретните изчисления следва да се извършат от работодателя към момента на изчисляване на брутното трудово възнаграждение.НС
| 10.07.2024 ID:3847
Здравейте,
Във връзка с предвиденото в чл.140, ал.3 КТ задължение на работодателя да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, как следва да се изпълни това задължение в условията на полагане на работа от разстояние по смисъла на чл.107з КТ от служителя (Служителят работи от разстояние при сумирано изчисляване на работното време и предстои да работи на смени от 15:00 до 00:00). Може ли на служителя да се предоставят ваучери за храна или парична равностойност на дължимата безплатна храна/ободряващи напитки? Ако не е възможно предоставянето на ваучери или парична равностойност, то как бихте препоръчали да процедира работодателят, за да спази задължението си?
Здравейте,
Съгласно чл. 140а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато в редовното работно време на работници и служители, или при работа на смени, в една от смените се включват най-малко 3 часа нощен труд по чл. 140, ал. 2 от КТ, те се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. Поради това за да им се предоставят правата, свързани с полагането на нощен труд, съответните работници и служители трябва да полагат най-малко три часа във времето от 22.00 часа до 06.00 часа. В този смисъл е и съдебната практика (например, в Определение № 1427 от 11.12.2013 г. на ВКС). Предвид изложеното, няма основание работници и служители в посочената от Вас хипотеза да получават безплатна храна по чл. 140, ал. 3 КТ.
| 10.07.2024 ID:3846
Имам 29 години педагогически стаж. Поради разногласия с директора на училището в което преподавах, бях принудена да напусна работа по взаимно съгласие и в момента съм на борсата за 4 месеца.
Остават ми 6 години до пенсия.
Въпросът ми е:
Ако не успея да намеря работа в рамките на тези 4 месеца като учител, а това се случи на по-късен етап, ще загубя ли полагащото ми се обезщетение при пенсиониране с педагогически стаж.
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
По отношение на работещите в системата на образованието е предвидено специално основание за получаване на по-голям размер на обезщетението при пенсиониране в чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Съгласно разпоредбата при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.
С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование за членовете на синдикална организация страна по колективен трудов договор в образователната институция, в която работят, е договорен по-висок размер (11, 5 брутни работни заплати) на обезщетението по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО.
Следва да се има предвид, че ако последните 10 години от трудовия стаж преди прекратяване на трудовия договор са прекъснати с работа при друг работодател извън системата на предучилищното и училищното образование или на длъжност, която не е педагогически специалист, учителят няма право на обезщетение по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО. Периодите на безработица не се считат за прекъсване на трудовия стаж.
Обръщаме внимание, че ако специалната разпоредба на чл. 219, ал. 6 от ЗПУО не може да се приложи, учителят има право на обезщетение по общия ред, предвиден в чл. 222, ал. 3 от КТ.
Според изразено становище от министъра на образованието и науката хипотезата за група предприятия не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца), работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение.
Видно от изложеното, когато не са изпълнени условията по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО и по чл. 222, ал. 3 от КТ относно по-високия размер на обезщетението, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)
| 10.07.2024 ID:3845
Здравейте,
от кога се счита за завърнал се служител след майчинсто и кога започва да те тече тримесечния срок по чл.18 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, във връзка с изпълнение на чл. 67, ал. 5, т. 2 от Закона за държавния служител за увеличение на индивидуалната основна заплата на служител, който се завръща от отпуск за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на дете по чл. 163, 164, 164а и 164б от Кодекса на труда, в контекста на чл. 15 , ал.1, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.2 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, в случай, че отпуска за отглеждане на дете до 2год приключва 10.01.2024г.и след това, без прекъсване на периода се използва неплатен отпуск за дете до 8 год и платен отпуск до 20.05.2025г.?
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител и на подзаконовите актове по неговото прилагане, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция "Модернизация на администрацията" в Министерския съвет.НС
|
|