12.04.2024 ID:3468
Здравейте, може ли да отпадне задължението за предоставяне на документ Молба за назначаване,преди наемането на нов служител, ако същият е получил оферта за работа по имейл (като прикачен пдф файл) и писмено е върнал отговор, че я приема.

В трудовото законодателство не са регламентирани изисквания относно действията на страните, предхождащи сключването на трудовия договор. Документите, които са необходими за сключване на трудов договор, са определени в Наредба № 4 от 11 май 1993 г. Когато са спазени изискванията за писмена форма на сключване на трудовия договор (чл. 62, ал. 1 КТ), от него възниква трудово правоотношение и съответните права и задължения на работника или служителя и работодателя. ЛТ/

11.04.2024 ID:3464
Дружество се преобразува от ЕООД на ЕАД като се сменя и ЕИК. В търговския регистър промяната е регистрирана на 10.04.2024 след края на работния ден 17ч. Служителите са отработили 10.04.2024 като ден в осигуряване в дружеството ЕООД. До коя дата служителите следва да се водят в осигуряване в старото дружество - до 10.04.2024 вкл или до 09.04.2024? Съответно при подаване на уведомление по чл.123 към НАП от коя дата трябва да се регистрира промяната за служителите - от 10.04.2024 или от 11.04.2024?

Съгласно чл. 3, ал. 2 т. 1 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок десет дни след вписването в търговския регистър или обнародването в "Държавен вестник" в случаите на промяна по чл. 123, ал. 1 КТ. Съгласно указанието за попълване на Уведомление за промяна на работодател (приложение № 5 към чл. 1, ал. 1 от наредбата) в т. 5. „Дата на промяна на работодателя“ – се попълва се датата във формат (ддммгггг), от която е извършена промяната, съгласно съдебно решение или друг акт. За допълнителна информация, свързана с осигуряването на служителите, следва да се обърнете към НАП. ЛТ/

11.04.2024 ID:3461
Здравейте. Моля за изясняване на понятието "ДТВ с постоянен характер" (чл.66, ал.1, т.7 от КТ) и "ДТВ за ПКС" (чл.20, ал.1, т.2 от Наредба 4/20.04.2017г. на МОН). Въпрос: Сумата, определена съгласно КТД за образование, за постигната ПКС, как се начислява към месечната заплата: като постоянна стойност (неизменна, която не се влияе от ползвани дни отпуск) или като процент спрямо отработените през текущия месец дни? Предварително благодаря за отговора! Поздрави. Гергана Кръстева

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките" и за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите са с постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По отношение на допълнителното трудово възнаграждение за професионално-квалификационна степен, регламентирано в чл.20, ал.1, т.2 от Наредба 4/20.04.2017г. на МОН следва да отправите запитване към Министерството на образованието и науката. (СР)

11.04.2024 ID:3460
Здравейте, В момента работя на трудов договор, като съм в изпитателен срок. Преди да започна работа записах да уча в редовна форма на обучение. Мога ли да напусна работа по основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ , който гласи че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура.

Уважаеми господине, Основанието по чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) за прекратяване на трудовия си договор без предизвестие от страна на работника или служителя се прилага, когато той продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. От значение за валидността на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е обективното обстоятелство за настоящо или предстоящо обучение и невъзможността за съвместяване на работата с обучението, т.е. ако работникът или служителят счита, че работата затруднява обучението му. В този смисъл е и константната съдебна практика. В тази връзка сме на мнение, че ако работникът или служителят желае да упражни правото си да прекрати трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ, е необходимо само да удостовери факта на продължаващо или предстоящо редовно обучение. Трудовият договор се прекратява от момента, посочен от работника като заповедта на работодателя има само удостоверителен характер. (СР)

11.04.2024 ID:3459
Обезщетение при пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ казус Работникът се е пенсионирал на 07.04.2019г. докато е работил във фирма А. Не е търсил обезщетение по чл.222, ал.3 и е продължил да работи на същото място. На 01.11.2020г. трудовия договор е прекратен едностранно от работодателя без предизвестие. На 01.11.2020г. същият работник е назначен на същата длъжност от същия управител/ собственик във фирма Б. На 01.03.2024г. този трудов договор е прекратен едностранно от работодателя и в пода-дената към НАП информация работодателя е посочил като основание за прекратяване на този договор код 36 – чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетение по чл.222, ал.3 отново не е изплатено. Въпроси: 1. Кога трябва да се плати това обезщетение? 2. Коя от двете фирми трябва да плати – при едната работникът се е пенсионирал, но е продължил да работи, а другата е прекратила трудовия договор? 3. Минималният размер на обезщетението е 2 брутни заплати, но може ли този размер да бъде 6 заплати на основание „повече от 10 години работа в свързани фирми“? От 11.06.2010г. до 01.03.2024г. – т.е. стаж 13 години и 9 месеца Работникът работи в 3 фирми една и съща работа, за едни и същи хора (собственик/ управител), периодично сменящи имената на фирмите, като основната цел е никой служител да няма 10 години стаж при пенсиониране за да търси обезщетение в размер на 6 заплати. 4. Има ли давностен срок, в който работникът да търси, а работодателят да изплати обезщетението по чл.222, ал.3.

Уважаеми господине, Изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Коедекса на труда (КТ) е задължение за работодателя при наличие на предпоставките, предвидени в разпоредбата. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му тридово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се поражда, ако придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е настъпило по време на действие на трудовия договор с работодателя, който прекратява трудовото правоотношение. Предвид обстоятелството, че правото на пенсия е придобито на 07.04.2019 г. по време на трудовото правоотношение с фирма „А“ и трудовият договор е прекратен на 01.11.2020 г., работодателят е следвало да определи и изплати обезщетение към момента на прекратяване на трудовия договор. В запитването обаче са изложени обстоятелства за сключване на поредица трудови договори с различни работодатели, които имат един и същ управител/собственик, като лицето изпълнява една и съща работа. В тази връзка следва да се има предвид, че в чл. 123 от КТ са уредени хипотези, при които прамяната на работодателя не води до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, като задълженията на работодателя прехвърлител, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобритател. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от КТ се прилага при сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, разпределяне на дейността на едно предприятие между две и повече предприятия, преминаване на обособена част от едно предприятие към друго, промяна на правноорганизационната форма на предприятието, смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него и преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. Следва да се отбележи, че при определянето размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, трудовият стаж на работник или служител в хипотезите на чл. 123, ал. 1 от КТ трябва да се зачете като трудов стаж придобит при същия работодател. Работникът или служителят има право да оспори пред съда размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, изплатено от работодателя. Съдът може да извърши преценка относно фактическото запазване на трудовото правоотношение, когато има данни за промяна на работодателя в хипотезите на чл. 123, ал. 1 от КТ. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела (чл. 359 от КТ). Срокът за предявяване на съдебния иск е три годишен. (СР)

09.04.2024 ID:3454
1_От началото на 2020г до 18/09/21 съм в отпуск за гледане на дете до 2г от 19/09/21 до 15/03/22 работя на пълен работен ден без да ползвам платен годишен отпуск.След 15/03/21 изизам в трудова неработоспособност за бременост и раждане за второто ми дете.Какво се случва с полагаемият платен годишен отпуск от 2020 и 2021 г?Кога изтича по давност след първото връщане на работа или след връщането след второто дете?Периода за който съм работила между двете деца е 6месеца след което запова второто майчинство. 2 Отлагането на платен годишен отпуск по желание на работника може да се прехвърли и да се ползва в следващите две години с искане,може ли работодателя да откаже прехвърлянето на отпуската?

Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В конкретния случай полагаемият Ви се платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. е отложен по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ поради ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. По данни от запитването става ясно, че се завръщате на работа след този отпуск на 19.09.2021 г. и работите до 15.03.2022 г., след което започвате да ползвате отпуск поради временна неработоспособност и впоследствие отново отпуск по майчинство. С оглед на това следва да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, в случая по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В случая, Вие се завръщате на работа след първото майчинство, на 19.09.2021 г. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, давностният срок за правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г. е изтекъл в края на 2023 г. По отношение второто Ви запитване относно възможността работодателят да откаже отлагане ползването на платения годишен отпуск по инициатива на работника или служителя следва да имате предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от КТ, според която работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Следователно, изброените хипотези са изрично определени и извън тях не би следвало работодателят да възпрепяства евентуално отлагане на отпуска от работника или служителя. ГЕ

09.04.2024 ID:3450
Служител работи при условията на сумирано отчитане на работното време на период от 1 месец. Законоустановеното работно време за длъжността е 8 часа и служителят е назначен на пълно работно време - 8 часа. През месец март 2024 (20 раб.дни), на 19.03 не се явява на работа без уважителна причина. По график на този ден е трябвало да работи 7 часа. Въпросът ми е: Как следва да се изчисли нормата на часовете за месеца - като от 160 часа се извадят 7-те часа, които не отработил, или нормата следва да е 19 дни * 8 часа, след като неявяването на работа не се зачита за трудов и осигурителен стаж?

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са нормативно регламентирани изискванията при установяване на сумирано изчисляване на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). В чл. 9б, ал. 1 от НРВПО е предвидено, че при установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 9в, ал. 1 от НРВПО, според която, когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. Предвид гореизложеното и посочените в запитването данни следва, че приложима в случая следва да е разпоредбата на чл. 9в, ал. 1, посл. изречение от НРВПО, т.е. не следва да се извършва промяна в поименния график и норма за отработени часове, тъй като за деня, в който лицето не се е явило на работа се счита, че лицето е в престой по негова вина. ГЕ

09.04.2024 ID:3447
Почивен ден ли е 7 май 2024 г. Благодаря!

Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалният празник 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия през 2024 г. е в понеделник и съвпада с втория ден на Великден. Тъй като официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. не съвпада със събота и/или неделя, разпоредбата на чл. 154, ал. 2 КТ не може да се приложи и следователно 7 май – вторник 2024 г. е работен ден. ЛТ/

09.04.2024 ID:3446
При получаване документите по прекратяване на трудовото правоотношение, работникът изпраща свой пълномощник /пълномощно, незаверено от нотариус/. Допустимо/законосъобразно ли е работодателят да връчи трудовата книжка, заповедта за прекратяване и др. вътрешно фирмени документи във връзка с това прекратяване, на упълномощеното лице? Прекратяването е по взаимно съгласие. Лицето не е получило лично писмения отговор на молбата си за това прекратяване, но е уведомено устно. Пълномощникът е адвокат /ако това има значение/.

Съгласно чл. 325 от Кодекса на труда (КТ) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Трудовият договор се прекратява писмено, като при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335 от КТ). Следователно, при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ) е от съществено значение двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото да са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Съответно това е и моментът, в който се прекратява трудовият договор. В този смисъл последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 от КТ има само констативно действие. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (Решение № 183 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г., г. к., III г. о. на ВКС). Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. Според чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, от което следва, че когато се е упълномощава адвокат, не е необходима нотариална заверка.ПР

09.04.2024 ID:3445
Здравейте, предстои пенсиониране на държавен служител, който към датата на навършване на необходимата възраст, разполага с изискуемия стаж. Лицето е работило шестнадесет години при един и същ работодател, от които десет години по трудово правоотношение и шест като държавен служител. Как следва да бъде определено обезщетението по чл.106, ал.3 от Закона за държания служител.

По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

09.04.2024 ID:3442
един лекар започва обучение за придобиване на медицинска специалност. Полагат ли му се отпуски по време на обучението което ще бъде в друга база, колко и на какво основание?

Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването обучението за придобиване на специалност, при която основно се извършват лечебна и/или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти, наричана за краткост "клинична специалност", се осъществява въз основа на едно от следните основания: 1. сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1; договорът е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3; 2. договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от Кодекса на труда, сключен между база за обучение и неин служител с придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването; 3. заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 92, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл. 11, ал. 2 от същата наредба структурата, в която е назначен специализантът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда или в която се обучава въз основа на договор по чл. 234 от Кодекса на труда или заповед по чл. 11, ал. 1, т. 3, трябва да осъществява дейности по специалността, по която той се обучава. В договора и заповедта по чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба се посочва задължението на ръководителя на базата за обучение да осигури присъствието на специализанта в друго лечебно заведение или в национален център по проблемите на общественото здраве при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2 от същата наредба - за частите от учебната програма, които базата за обучение не може да проведе, и за предвиденото в учебната програма теоретично обучение. В тези случаи специализантите по чл. 11, ал. 1, т. 1 ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Следователно, в случай, че специализантът следва да проведе обучението си в друга база му се полага платен служебен отпуск на основание чл. 161, ал. 1 от КТ. ГЕ

09.04.2024 ID:3441
На 9 май ми предстои прекратяване на трудовия ми договор, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросите ми са: 1. Колко работни дни имам право на отпуск от 1.01.2024 до 09.05.2024 ,като за цялата календарна година са 34 работни дни? 2. Работя по график и за м. май колко са работните дни в периода 01.05.2024 - 09.05.2024 в моя случай, като се има предвид многото празнични дни? Благодаря! Лек ден! xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx

Според чл. 22, ал. 1, посл. изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 2 от КТ). Според чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Точните изчисления на полагаемия се платен годишен отпуск се извършват от работодателя на база на горепосочените правила. По отношение второто Ви запитване, работните дни по календар за периода 01-09.05.24 г. са общо 4 (2-ри, 7-ми, 8-ми и 9-ти май). ГЕ

06.04.2024 ID:3437
Здравейте, от 11.12.2019г до 16.08.2021 съм била болничен и в последствие майчинство за първото ми дете, а от 26.08.2021 до 28.02.2024 съм била в болничен и майчинство за второто ми дете. Пожелах от работодателя ми да си изтегля целия ми полагаем платен отпуск, който не съм използвала от 2019 до днес. Отговорът му беше че имам 68 дни неизползван отпуск и че от 2019 и 2020 отпуската ми е изгубила давност. От съм 11,12,2019г съм била 8 дни на работа. Възможно ли е да изгуби отпуска давност като съм била в отпуск по болест и майчинство в посочените периоди?

Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В конкретния случай полагаемите се отпуски за 2019 и 2020 г. са били отложени поради ползването на отпуск поради временна неработоспособност и впоследствие по майчинство, което първо майчинство, по данни от запитването, разбираме, че приключва на 16.08.21 г. Според представеноте в запитването данни става ясно и, че до излизането Ви във второто майчинство, на 26.08.21 г., имате отработени 8 дни. В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, в случая поради ползване на отпуск по майчинство, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Следователно давностният срок за ползване на неизпозлваните дни платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. е започнал да тече от момента на завръщането Ви на работа след първото майчинство и се е погасило в края на 2023 г., съгласно правилото на чл. 176а, ал. 2 от КТ, докато сте били в отпуск по второто майчинство. ГЕ

06.04.2024 ID:3436
Здравейте, Работя от 14 г. в общинска администрация на постоянен трудов договор на ненормиран работен ден - извънщатна бройка. Поради спецификата на длъжността ми в дейност „Спорт“, много често се налага да полагам извънреден труд в почивни и празнични дни, без да имам издадена заповед от работодателя, в която да е уточнено заплащане за извънреден труд или за друг вид компенсиране на положените от мен дни/часове. Т. е. работя извънредно по устна Заповед на работодателя. Юрисконсултът в общинската администрация по трудово-правни взаимоотношения ми отговаря, че извънредният труд е забранен и това е причината, администрацията да не ми заплаща извънреден труд. С това обаче, аз не мога да се съглася. Доколкото съм информиран от други колеги в други общини със сходна дейност, съществува опция, да договоря с Работодателя си заплащане на положеният от мен извънреден труд в почивни и празнични дни, но не повече от 300 ч. за една календарна година, но юрисконсултът в администрацията отново заявява „Извънредният труд е забранен!“. В началото на годината ми бяха отнети и полагащите ми се по чл. 156, ал.1, т. 2 от КТ - 5 /пет/ дни. Моля, за Вашият компетентен отговор, като и ми посочите, какви са правата ми като служител и какви действия е нужно да предприема, за да защитя правата си? Предварително, сърдечно Ви благодаря! XXXXXXXXXXXX

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Според ал. 2 извънредният труд е забранен. В чл. 144 от КТ са уредени случаите, в които е допустим извънредия труд по изключение и съгласно чл. 146 от КТ той не може да надвишава 150 часа годишно за един работник или служител, а с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище може да се уговори и по-голяма продължителност, но не повече от 300 дни годишно. Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. Съгласно чл. 263, ал. 1 от КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. От друга страна за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размер на 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто - за работа през дните на официалните празници по реда на чл. 262, ал. 1, т.2 и 3 от КТ. Според чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ за работа при ненормиран работен ден, работникът или служителят има не по-малко от 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск. При нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя можете да потърсите съдействие от от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", която осъществява цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство.ПР

05.04.2024 ID:3434
здравейте.Работя,като учител на постоянен трудов договор.През 2023 година бях в продължителен болничен.При започване на новата учебна 2023/2024 година в образеца на училището от учител по теория съм предназначена без мое знание в учител по практика.Тъй като съм с 90% инвалидност имат ли право на това действие.Сега ми предстой подписването на анекс към трудовия ми договор за актулизация на заплатата.Въпросът ми имат ли право да променят договора ми без мое знание и трябва ли да подпиша нов договор. Какъв е срокът за получаване на парични средства за представително облекло за учебна 2023/2024 година.Благодря.

Кодексът на труда (чл. 118, ал. 1) регламентира принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, а чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение се допуска по писмено съгласие на страните. Разпоредбата на чл. 119 от КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение (анекс) на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (длъжност, срок, продължителност на работното време, трудово възнаграждение и др.). При непостигане на съгласие, в случая за преназначаване на друга длъжност, трудовото правоотношение остава непроменено. Следва да се има предвид, че когато се касае до промяна на трудовото възнаграждение, в хипотезата на увеличение, КТ (чл. 118, ал. 3) допуска възможност и регламентира правото на работодателя едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В този случай не е необходимо да се подписва допълнително споразумение към трудовия договор. Работодателят има право едностранно, с издадена от него на основание чл. 118, ал. 3 от КТ заповед, да определи нов, по-висок размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя. Необходимо е заповедта да бъде връчена на работника или служителя. С оглед на конкретните обстоятелства по случая можете да потърсите съдействие от инспекцията по труда, която осъществява контрола за спазване на трудовото законодателство. По въпроси, свързани с прилагането на НАРЕДБА № 14 от 16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, следва да се обърнете към МОН по компетентност. ЛТ/

05.04.2024 ID:3433
Кръводарява се в петък. Кои дни има право лицето да ползва като отпуск?

В чл. 157 от Кодекса на труда (КТ) са уредени отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Видно от данните в запитването събитието е в петък, следващият го работен ден е в понеделник и отпускът се ползва в тези два дни.ПР

05.04.2024 ID:3432
От септември 2023г започнах работа в ОИК гр. Ябланица. Интересувам се дали имам трудово договор, защото за времето в което комисията е извършвала дейност имам внесени осигуровки. Както пише в Изборният кодекс, ОИК действа до избирането на членове на следващата комисия, но през времето в което не работи не получват членовете възнаградение и не се внасят осигуровки.Моля за информация дали имам трудов договор?

Уважаема госпожо, Според Изборния кодекс общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия (ЦИК). Не е определен видът на правоотношението, което възниква при назначаването. Предвид на това, че ЦИК осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на Изборния кодекс и свързаните с него нормативни актове, за повече информация следва да се обърнете към ЦИК. (СР)

05.04.2024 ID:3431
Когато майката ползва отпуск по чл.167а,ал.1 от Кодекса на труда, за себеси и от съпруга, за периода на този отпуск имали право и на отпуск по чл.155, ал.4 от КТ, тъйкато този период и се зачита за трудов стаж.Благодаря Ви предварително за отговора.

Според чл. 22, ал. 1, посл. изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка, според чл. 167а, ал. 8 от КТ времето, през което се ползва отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ (неплатен), се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ). Следоватлено, с оглед на гореизложеното следва, че за периода на ползване на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ на лицето се полага платен годишен отпуск, изчислен пропорционално на периода на ползвания отпуск, признат за трудов стаж. ГЕ

05.04.2024 ID:3430
Здравейте, бих искала да попитам има ли възможност при изготвянето на графици за служители, за които е установено сумирано изчисляване на работното време до 4 месеца в графика освен смени с продължителност 12 часа /дневна и нощна/ да бъдат включвани и смени с продължителност 8 часа с цел недопускане полагането на извънреден труд над нормата?

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са нормативно регламентирани изискванията при установяване на сумирано изчисляване на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). В чл. 9б, ал. 1 от НРВПО е предвидено, че при установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. При определяне на нормата за продължителност на работното време следва да се има предвид и спазването на изискването за междудневна и междуседмична почивка, а с това и максималната продължителност на работното време, уредени в КТ. В тази връзка, според чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 4а, ал. 1 от НРВПО в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Поради това работодателят има задължение да определя продължителността на работните смени. ГЕ

04.04.2024 ID:3429
Пенсионер извън ЕС, живеещ в България, се нуждае от български документ, доказващ, че е пенсионер. Какво е необходимо да се направи? Благодаря, Р. Алън

На основание чл. 89 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) по заявление на лицето териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) издава удостоверение за обстоятелства, свързани с това дали получава или не получава пенсия, вида, размера и срока на получаваната пенсия и добавките към нея, както и направените удръжки. Заявлението може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронното управление, подписано с персонален идентификационен код или с квалифициран електронен подпис. Такива удостоверения се издават и за пенсиите, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, изплащани чрез посредничеството на НОИ, при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна. ВН