04.04.2024 ID:3425
Кога ще бъде отговорено на въпрос №3225?

Съгласно правилата на рубриката не се отговаря на становища, мнения и предложения. ЛТ/

04.04.2024 ID:3424
Здравейте, когато смъртта е настъпила след края на работния ден, правото на отпуск на служителя за следващите двата работни дни ли настъпва?

Уважаема госпожо, Регламентираният в Кодекса на труда (КТ) отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 е целеви отпуск, който работодателят е длъжен да разреши в случай на настъпване на смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия. Видно от законовата разпоредба предпоставка за възникване на правото на отпуск е настъпването на точно определено събитие – смъртта на близък роднина. Денят на смъртта се удостоверява с акта за смърт. Съгласно чл. 50, ал. 1, от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Ако служителят е работил в деня, в който е настъпила смъртта на негов роднина, той ще има право на отпуск при смърт само на следващия работен ден. (СР)

04.04.2024 ID:3421
Здравейте!От 07.12.23 до 14.01.2024 замествах колежката ми поради заболяване.Работя като ОПЛ с практика от около 1580пациента.Нейната практика е от около 2200пациента.По НРД НЗОК превежда фактурата за месеца на титуляра,в случая колежката.Вече 4 месеца /до 04.04.24/ тя не повдига въпроса за заплащане за посоченото време,въпреки,че НЗОК повиши сумите ,които се изплащат.Според КТ мисля,че при заместване имам право на 1/2 от нейната заплата?!Моля да ми отговорите наистина ли е така и имам ли право да заведа дело ,ако откаже да разрешим финансовия проблем,тъй като ОПЛ се отнасят към "свободните професии".Благодаря и хубав ден.

По въпроси свързани с прилагането на Закона за здравето, следва да се обърнете по компетентност към Министерство на здравеопазването.

03.04.2024 ID:3418
Здравейте, служители, обслужващи чуждестранни клиенти, работят на нормирано работно време (8 ч., понеделник до петък). Предвид характера на работата, понякога се налага 1 човек от целия екип да работи на националните ни празници, защото клиентите тогава не почиват. Този труд за извънреден ли се счита по смисъла на КТ или само за работа на официален празник (чл. 264 от КТ), без да е извънреден, тъй като не са някакви извънредни ситуации, които го налагат и горе-долу се планира за 2-3 месеца напред?

От представените в запитването данни правим заключението, че работното време се изчислява в работни дни, подневно. Според чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Следователно, за да се зачита за извънреден трудът следва да е положен извън работното време на работника или служителя, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според която за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Във връзка с гореизложеното следва да имате предвид, че според чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници. Освен това според чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. ГЕ

03.04.2024 ID:3416
Здравейте, до каква степен може да се ограничи достъпът на служител в отпуск по майчинство- служебни имейли, достъп до сграда, системи и т.н.? Може ли да има изцяло спиране на всякакъв достъп?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Отпускът по чл. 163, ал. 1 от КТ е субективно право на работничката и служителката, част от специалната закрила на жената –майка и новороденото дете. Работодателят е задължен да предостави отпуска според предвиденото в нормативната уредба. Според чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът поради бременност и раждане се ползва в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането – въз основа на съответен акт от здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), и в размер на остатъка до 410 дни – въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, като предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Следва да се има предвид, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар, издал болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите са задължени да не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност (чл. 18, ал. 1 от НМЕ).

03.04.2024 ID:3415
Здравейте! От 2004 год до момента работя към дадена Община .Преди Община Поради изискване от моя страна ,за проверка на стажа ми установих ,че за период от 2012 до 2016 г нямам нищо нанесено като стаж ,заплата и др.Отговора беше че не може да се нанесе за стар период в ТК. Моля за отговор кой е длъжен да го нанесе за да ми се форми надлежно всичко което е необходимо? Благодаря!

Освен с трудова книжка, трудов стаж може да се установява и с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги (чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж може да се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (от регистъра на осигурените лица), както и с документ по утвърден образец – УП-3. Съгласно чл. 40, ал. 2 от наредбата осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, може да се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, както и с документ по утвърден образец – УП-2. В посочения от Вас случай работодателят може да издаде документите по чл. 40, ал. 1 и 2 от наредбата въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. ЛТ/

03.04.2024 ID:3414
Здравейте, От 2008 година имам трудов договор / със срок на предизвестие 30 дни/ с компания в която работя до момента. През 2020 година се пенсионирах, но продължавам да работя до днес. Как мога да прекратя трудовото си правоотношение и да получа полагащото ми се обезщетение в размер на брутното ми трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. През годините компанията в която започнах работа се преобразува два пъти от собствениците, като всички допълнителни споразумения са приложения към основния ми договор с който бях назначена през 2008 година? Предварително Ви благодаря за отговора.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, обезщетението се изплаща независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. За работникът или служителят е регламентирана възможност да прекрати трудовия договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (СР)

03.04.2024 ID:3413
При изчисляване на клас прослужено време, взема ли се предвид редовната наборна служба?

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно НСРОЗ, при зачитане правото на допълнително трудово възнаграждение или т.н. „клас“ се постави задължителното изискване трудовият стаж да е обвързан с професионалния опит на работника или служителя. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Следователно трудов стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, само придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В тази връзка, времето прекарано на военна служба се признава за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ .

03.04.2024 ID:3412
Здравейте, Искам да попитам при прекратяването на трудовото правоотношение на служител, който няма и два месеца трудов стаж в дружеството, желае да си получи обратно мед. удостоверение. Работодателят може ли да върне оригинала на съответното лице и да си направи копие за него или запазва оригинала за дружеството? Къде мога да намеря инфо за това. Благодаря!

Съгласно чл. 4, ал. 1 т. 4 от Наредба № 4 от 1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, е необходим и документ за медицински преглед (при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност за срок над 3 месеца). Този документ става част от трудовото досие на работника или служителя. В тази връзка, съгласно чл. 128б, ал. 2 КТ трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от неговата продължителност. Част от документите по ал. 2 могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи (чл. 128б, ал. 3, изр. 1 КТ). Съгласно чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. Според чл. 6, ал. 1, т. 4 от наредбата електронните документи, които могат да бъдат част от трудовото досие на работника или служителя, са документи, издадени от трети лица, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Съгласно § 1, т. 4, б. „а“ от Допълнителната разпоредба на наредбата „Документи, издадени от трети лица, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение" са документи, които не са създадени от работодателя или работника, или служителя, но са от значение за възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение и/или за възникване, ползване и прекратяване на права по него, като: документи, свързани със здравословното състояние на работника или служителя, издадени от компетентни органи, включително медицински свидетелства, болнични листове, решения за определяне на работоспособността и необходимостта от трудоустрояване. Според чл. 11, ал. 2 от наредбата документите, подадени на хартиен носител, могат да се включват в трудовото досие на работника или служителя чрез снемане на електронен образ от тях със сканиращо устройство във вид и по начин, позволяващи разчитането и съхранението им. В този случай документът на хартиен носител се връща на работника или служителя. Ако работодателят не поддържа информационна система за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовите досиета на работниците и служителите, той следва да съхранява предоставеното му при възникване на трудовото правоотношение медицинско удостоверение на хартиен носител, в оригинал, в трудовото досие на работника или служителя. ЛТ/

03.04.2024 ID:3411
Работодателят е длъжен да гарантира, че работните места при работа от разстояние отговарят на минималните изисквания по ЗБУТ. Ако служителят декларира, че работното място НЕ отговаря на минималните условия какви са задълженията на работодателя? Необходимо ли е да се предоставят маси, столове и други мебели, за да се осигурят такива условия? Възможно ли е ако работното място не отговаря на минималните условия работата от разстояние да не се позволи от работодателя?

При работа от разстояние е регламентирана отговорността както на работодателя, така и на работника или служителя за спазване на изискванията осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Работодателят е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и в актовете по прилагането му (чл. 107к, ал. 3 от КТ). В тази връзка той е длъжен да осигури информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, вкл. за работното място, където ще се извършва работа от разстояние. Според чл. 107и, ал. 2 от КТ въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място се уговарят в индивидуалния трудов договор. Поради това, когато е необходимо, няма пречка в трудовия договор да се уговори осигуряването от работодателя на маси, столове и друг вид оборудване, което да гарантира, че към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Следва да се има предвид, че работата от разстояние има доброволен характер (чл. 107з, ал. 2 от КТ). Ето защо за преминаване към тази организация на работата е необходимо съгласието и на двете страни по трудовото правоотношение. Когато въз основа на представената от работника или служителя информация за характеристиките на осигуреното от него работното място, работодателят прецени, че то не отговаря на минималните изисквания за безопасност и здраве при работа и не може да предприеме необходимите мерки, за да гарантира изискванията на ЗЗБУТ, той следва да се откаже на работника или служителя да премине към работа от разстояние. ГЕ

03.04.2024 ID:3410
Новите разпоредби на КТ изискват в договора да се регулират мястото и характера на работата - достатъчно ли е за място на работа да се дефинира само населено място (например гр. Пловдив)? Предвид разпоредбите на чл. 107и означава ли, че в договора трябва да бъде посочено не само мястото на работа, а и работното място (помещение в дома на служителя или друго помещение по негов избор). Как може да се дефинира помещение в дома на служителя?

Предвид спецификата на работата от разстояние, която е свързана с извършването ѝ извън помещенията на работодателя, в чл. 107з, ал. 7 от КТ изрично е предвидено, че мястото и характерът на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването ѝ се определят в индивидуалния трудов договор. Поради това при работа от разстояние страните по трудовия договор следва да уговорят място на работа извън територията на предприятието. В тази връзка, когато има съгласие на двете страни по правоотношението, няма пречка в трудовия договор за място на работа да се определи съответно населено място (например гр. Пловдив, според хипотезата в запитването) или друго териториално определено място, което е извън предприятието. Следва да се има предвид, че за разлика от мястото на работа, работното място не е елемент на трудовия договор и няма основание да се определя в него. При извършване на работа от разстояние работното място е място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата (§ 1, т. 4, изр. 2 от допълнителните разпоредби на КТ). В чл. 107и, ал. 1 от КТ изрично е предвидено, че работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение. Освен това, той е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място, в изпълнение на разпоредбата на чл. 107к, ал. 2 от КТ. Предвид изложеното, при работа от разстояние работникът или служителят следва да осигури работно място в рамките на определеното с трудовия договор място на работа (в конкретната хипотеза на територията на гр. Пловдив), за което следва да предостави писмена информация на работодателя. Промяната на работното място, без да се променя мястото на работа (в т.ч. населеното място, когато по този начин е определено мястото на работа в трудовия договор), не е изменение на трудовото правоотношение и следователно няма задължение за промяна на трудовия договор. ГЕ

02.04.2024 ID:3407
Здравейте, как следва да заплатим смяна за лице, работещо по график и СИРВ с едномесечно отчитане, която е с начало 17 часа и край 01:00 ч. прилагайки чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в който се говори за превръщане на нощните часове, а не на нощните смени, без да се уточнява дали смяната се счита за нощна или дневна, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. Според чл. 141, ал. 2 от КТ работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Според чл. 9а, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Освен това, съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. От представените в запитването данни става ясно, че въпросната работна смяна започва в 17 ч. и приключва в 01 ч. Следователно, с оглед правилото на чл. 140, ал. 2 от КТ, следва, че часовете нощен труд са общо 3 (между 22:00 и 01:00 вкл.) Следователно в конретния случай няма основание за превръщане на нощни в дневни часове. Въпреки това, отработените нощни часове следва да се заплатят съгласно изискването на чл. 8 от НСОРЗ. ГЕ

01.04.2024 ID:3404
Здравейте!Аз съм xxxxxxxxxx,на длъжност Машини оператор,но всъщност рисувам стъклени коледни играчки.Поради отношението на Директорката към работниците повече не желая да работя в такава среда и подадох заявление за напускане веднага ,или при неприемане да се счита за Предизвестие .Директорката го резултира като месечно предизвести и аз според КТ ползвах полагащите ми се 10 дни платен годишен отпуск.Аз съм с 91% ТЕЛК. За оставащите 12 дни попълних молба за неплатен отпуск,но тя ми беше отхвърлена,като аз не съм материално отговорно лице,нямам никакви задължения нито материали за издаване.Сега съм принуден да идвам на работа,въпреки затрудненото ми положение.Моля, кажете ми как може да се притискат така хората...xxxx

Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ)цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Ако считате, че Вашият работодател нарушава трудовото законодателство, следва да сигнализирате инспекцията по труда. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

01.04.2024 ID:3403
ИМАМЕ СЛУЖИТЕЛКА,КОЯТО СЕ ПЕНСИОНИРЕ СЕГА.ТЯ Е В ГРУПА НЕПЕДАГОГИЧЕСКИ ПЕРСОНАЛ.ВЪПРОСА МИ ЗА НЕЯ Е:КЪМ ОСНОВНАТА ЗАПЛАТА И КЛАС ПРОСЛУЖЕНО ВРЕМЕ-ВЛИЗА ЛИ И БЕЗПЛАТНАТА ХРАНА/ХРАНАТА ВЕДНЪЖ СЕ НАЧИСЛЯВА И ПОСЛЕ СЪЩАТА СЕ УДЪРЖА/ 2.ДРУГИЯ ВЪПРОС Е НА УЧИТЕЛ,КОЙТО СЕ ПЕНСИОНИРА КЛАСА ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ/ПКС/ПРИБАВЯ ЛИ СЕ КЪМ ОСНОВНАТА ЗАПЛАТА И КЛАСА ЗА ПРОСЛУЖЕНО ВРЕМЕ.

Предвид посоченото в запитването предполагаме, че въпросите са относно елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се определя обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране). Разпоредбата на чл. 228 от Кодекса на труда (КТ) регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ (вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От текста на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ е видно, че в “базата” не може да се включва безплатната храна осигурена на основание чл. 285 КТ. Що се отнася до допълнителните трудови възнаграждения, те трябва да имат постоянен характер и да са определени като такива в НСОРЗ, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя. Съгласно чл. 20, ал. 9 от НАРЕДБА № 4 ОТ 20 АПРИЛ 2017 Г. ЗА НОРМИРАНЕ И ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА, издадена от министъра на образованието и науката, допълнителното възнаграждение за придобита професионално-квалификационна степен по ал. 1, т. 2 е с постоянен характер. Следователно това допълнително възнаграждение, определено с нормативен акт, се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по КТ. ЛТ/

01.04.2024 ID:3402
Може ли предизвестие за прекратяване на трудов договор да бъде връчено от заместник, и започва ли да тече от следващия ден, ако той е почивен? Може ли трудов договор да се прекрати, ситано в почивен ден?

В трудовите правоотношения работодателят се представлява от определено лице – ръководител на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КТ. Лицата, които по длъжност са негови заместници (зам.-директор, зам.-управител и др.), изпълняват функциите му за времето на отсъствието. Ако лицето по длъжност е заместник на ръководителя, то има съответните права, свързани с възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения, вкл. да връчва предизвестие за прекратяване на трудов договор, освен когато някои от правомощията изрично са изключени с вътрешни актове на работодателя. Сроковете на предизвестие са определени в чл. 326, ал. 1 КТ. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, независимо дали този ден е работен или почивен (чл. 326, ал. 4, изр. 1 КТ). Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява: при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. В хипотезата на т. 1, моментът на прекратяване е “с изтичането на срока на предизвестието”. Ако в конкретния случай е връчено предизвестие, което изтича в почивен ден, е важно да се отбележи, че тъй като в трудовото законодателство не е уредено изрично как се процедира, когато предизвестието изтича в неприсъствен (неработен) ден, се прилага общото правило на чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, т.е. срокът изтича в края на първия следващ присъствен (работен) ден. ЛТ/

29.03.2024 ID:3398
Допустимо ли е в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост медицинските сестри и санитарите /по един на смяна/ да са на 24 часови дежурства? Въпросът е свързан с нуждата от физиолигична почивка и сън за дежурните и обгрижването на потребителите.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет. Според чл. 13а, ал. 1 от Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО) дежурството представлява организация на работата при подневно или сумирано изчисляване на работното време, при която работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения. Времето на дежурство се включва в работното време, определено в трудовия договор (чл. 13а, ал. 2 от НРВПО). За времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение (чл. 13а, ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл. 13б, ал. 2 от КТ при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ времето на дежурство се включва в поименния график за работа по чл. 9а, ал. 1 от НРВПО. В тази връзка, според чл. 9а, ал. 1 от НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ, според която максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. ГЕ

29.03.2024 ID:3397
Здравейте, Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 2 от 1994 г. категориите работници и служители за отрасъла и формата на отчитане на работното време се утвърждават от министъра на труда и социалните грижи по предложение на съответното министерство или друго ведомство. Т.е. разбирам, че само тези категории работници и служители могат да полагат дежурства в съответствие с КТ и Наредба № 2 от 1994 г. МОЛЯ ВИ да ми посочите (вкл. като интернет линк, ако има такъв) където на едно място мога да се запозная с всички актове на министъра, с които той е утвърдил категории служители за съответен отрасъл, които поради особения характер на тяхната работа, могат да полагат дежурства. Благодаря.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда за някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентират редът за установяване на задълженията за дежурство и за времето на разположение на работодателя и максималната продължителност на времето и редът за отчитането му (раздел IIа „Дежурство и време на разположение“).

29.03.2024 ID:3396
Месец ОКТОМВРИ 2024 Г.имам право на рано пенсиониране и имам стаж в фирмата 9 години.Ако не ми бъде прекратен договора и остана на работа още 1 година ще направя 10 години и след това ми бъде прекратен договора на колко заплати имам право.

Уважаеми господине, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл. 222, ал. 4 от КТ), т.е когато лицето има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по общия ред и желаят да се пенсионират до една година по-рано от възрастта за пенсиониране. В конкретния случай, ако през октомври 2024 г. отговаряте на условията по чл. 68а от КСО и трудовото правоотношение бъде прекратено при придобит трудов стаж от 9 години при работодателя, с когото имате сключен трудов договор, Вие ще имате право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. В случай, че продължите да работите и трудовият договор бъде прекратен след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред и към момента на прекратяване имате 10 г. трудов стаж при този работодател, Вие ще имате право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. (СР)

29.03.2024 ID:3395
Здравейте, Има ли законово основание лице, което е вписано в Търговски регистър като управител на дружество с ограничена отговорност (не е собственик на капитала) да бъде назначено като управител по трудов договор, а не по ДУК? Т. е може ли отношенията между ООД и управителя да бъдат уредени според Кодекса на труда или това не е правилно и следва да бъде спрямо облигационното право т.е по ДУК? Благдаря за отделеното време!

Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Видно от посоченото, договорът за управление по чл. 141, ал. 7 от ТЗ не е трудов и за него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда

28.03.2024 ID:3394
Здравейте, служител е назначен на два трудови договора - първият е на 8 часов работен ден, вторият е на 4 часов работен ден. Има ли право служителят на платен годишен отпуск по втория трудов договор и в какъв размер? Благодаря!

Работникът или служителят, който полага труд по трудов договор за допълнителен труд се ползва също от трудови права както по основното трудово правоотношение, вкл. и по отношение на правото на отпуск. С оглед на това важат общите правила за определяне на размера на полагаемия се платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд. В тази връзка, според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. С оглед на гореизложеното следва, че по трудовия договор за допълнителен труд се полага платен годишен отпуск в размер не по-малко от 20 работни дни, изчислени пропорционално на натрупания стаж по допълнителния договор за труд. ГЕ