|
28.03.2024 ID:3393 Как се изчислява осигурителният стаж на лице, което работи по трудово правоотношение със сключени два трудови договора - основен и допълнителен, съответно на 8 ч. и на 4 ч.?
Работодателят извършва изчисляването на осигурителия стаж за всеки от трудовите договори поотделно при спазване на разпоредбите на чл. 38 – 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Указание за изчисляване на продължителността на осигурителния стаж е дадено на стр. 2-4 на удостоверение за осигурителен (трудов) стаж обр. УП-3, което може да намерите на интернет-страницата на Националния осигурителен институт „www.nssi.bg“ при последователен избор на Начало » Административно обслужване » Формуляри » Формуляри и образци за пенсии по българското законодателство и по регламенти » обр. УП-3 Удостоверение за осигурителен (трудов) стаж. Така например на стр. 3 и 4 е указано, че за времето след 31.12.2002 г. осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се зачита и изчислява, както следва: За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, 6 и ал. 2 от КСО са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност (чл. 38, ал. 3, т. 1 от НПОС). Осигурителният стаж на този кръг лица, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху полученото възнаграждение, а за работниците и служителите – върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време с изключение на случаите по ал. 15 на чл. 38 от НПОС, т. е. време, през което лицата са полагали извънреден труд (чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС). Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителят посочва в удостоверение обр. УП-3 законоустановеното за него работно време и непълното работно време, при което е работило лицето.
При необходимост от повече и конкретни пояснения относно изчисляването продължителността на осигурителния стаж следва да се обърнете към Националния осигурителен институт по компетентност. ВН
| 28.03.2024 ID:3392 Здравейте,
Към момента тече конкурс за избор на директор на общинска детска градина, като за временно изпълняващ ще бъде назначена една от учителките, в неплатен отпуск по основния си договор. Нейната дейност като такава ще бъде възложена на домакина на детската градина, който е с подходящо образование, като вътрешно съвместителство(ще изпълнява наред с длъжността учител и своята длъжност по основен договор). Въпросът ми е дали по чл.259 от КТ се сключва допълнително споразумение към съществуващия договор, и то не се регистрира в НАП, или се сключва още един ТД и как за него се пуска уведомление по чл.62 към НАП? Благодаря предварително!
Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 КТ. Съгласно чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.
Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника/служителя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3), като страните сключват трудов договор, за който се подава уведомление до НАП по Наредба № 5 от 29.12.2002 г. (в приложение № 1, в т. 8 “Основание на договора” се попълва код 15). ЛТ/
| 28.03.2024 ID:3391 Здравейте,
Лице, което има ТЕЛК валиден до 01.11.2021год., придобива право на пенсия за осиг. стаж и възраст на 23.09.2021г. Срокът на ТЕЛКа е изтекъл. При сключване на трудов договор към 19.03.2024г. какви права има лицето? /6дни платен отпуск и ДОД/
Основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни по чл. 319 КТ се полага само на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само за срока на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК.
За да възникне правото на отпуск по чл. 319 КТ е необходимо работникът или служителят да представи на работодателя валидно експертно решение на ТЕЛК.
Обръщаме внимание, че „валидно“ означава в решението на ТЕЛК да е определен срок на инвалидност, който не е изтекъл, или да е определен пожизнено срок на инвалидност.
По отношение на ползването на данъчни облекчения се обърнете за информация по компетентност към НАП. ЛТ/
| 28.03.2024 ID:3390 Задължен ли е работодателят да прекрати безсрочен трудов договор със свой служител, който е лишен от свобода и изпълнява ефективна присъда? Ако е задължен, по чл. 330, ал. 1 от Кодекса на труда ли става това, от кога трябва да се прекрати трудовото правоотношение? Възможно ли е служителят да не се съкращава, а де се пусне в неплатен отпуск или друг вариянт?
Благодаря предварително!
Съгалсно чл. 330, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда. Съгласно чл. 160 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Следва да се има предвид, че работодателят не може едностранно да задължи работникът или служителят да ползва такъв отпуск. Преценката относно евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение и на основанието за това е на работодателя.ПР
| 28.03.2024 ID:3386 Колко е допустимото извънредно работно време на месец, при сменен режим, без писмено съгласие на майка с дете под 6 годишна възраст (по КТ по.147 Ал.3).
Какви права има служителка в това положение и как трябва да се процедира, ако правата не се спазват.
Според чл. 147, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) не се разрешава полагане на извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие. В случай, че лицето даде разрешение за полагане на извънреден труд и с оглед запитването Ви относно максималната продължителност за полагане на извънреден труд следва да се има предвид разпоредбата на чл. 146 от КТ.
Според чл. 146, ал. 1 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. С колективен трудов договор по чл. 51б от КТ може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по чл. 146, ал. 1, но не повече от 300 часа през една календарна година (чл. 146, ал. 2 от КТ). Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Следва да имате предвди, че ограниченията по чл. 146 ал. 1 и 3 от КТ не се прилагат в случаите по чл. 144, т. 1 – 4 от КТ.
Според чл. 148 от КТ работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. В случай, че считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство може да се обърнете към съответната инспекция по труда. ГЕ
| 27.03.2024 ID:3382 Работя в образователен център, като учител, в който по силата на договора разписан от мен, мога да ползвам отпуск само през мес. юни, юли или август съгласно чл.173, ал. 4 предложение 2. Налага ми се обаче да ползвам 2 дни в края на май. Работодателя или по- скоро лицето което е упълномощил отказва, устно, този отпуск. Защитава ли ме КТ с някакви действия в такъв случаи и как да ползвам това мое право на платен отпуск ?
Само, като уточнение, договорът ми е срочен и изтича в началото на 06.2024г. и за времето от 09.2023 до сега не съм ползвала отпуск.
Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 173, ал. 5 от КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В случая, предвид посочените в запитването данни, става ясно, че полагаемият Ви се отпуск за 2023 г. не е използван и е отложен за 2024 г. В тази връзка следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от КТ, според която, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 от КТ). ГЕ
| 27.03.2024 ID:3380 Зачита ли се за педагогически стаж времето, когато учител е бил в отпуск по майчинство, при изчисляване на стажа за заемане на длъжността "Старши учител"
Уважаема госпожо,
По поставения въпрос следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката. (СР)
| 26.03.2024 ID:3379 Законосъобразно ли е на лице, което е цял месец в болнични, да се начислява допълнително възнаграждение по решение на Съвета на директорите на дружеството и върху това възнаграждение да има осигуровки и данък общ доход.
Ако лицето работи по трудово правоотношение в дружеството, то има съответните права на допълнителни трудови възнаграждения, които се изплащат към основното трудово възнаграждение за положения труд. Когато работникът или служителят е в отпуск поради временна неработоспособност, той има право на парично обезщетение по реда и при условията на Кодекса за социално осигуряване.
Ако лицето не работи по трудово правоотношение, за него не се прилага трудовото законодателство и съответно въпросът не е от компетентността на рубриката. ЛТ/
| 26.03.2024 ID:3378 Съгласно Чл. 8. ал. 2. от КТ, при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.
Може ли да се счита за форма на дискриминация определянето на различен размер допълнително възнаграждение за ОНС Доктор за различни категории служители във Вътрешните правила за работна заплата, при положение, че "длъжност" не фигурира в изброените в алинеята дискриминационни признаци?
Съгласно чл. 40 от Закона за защита от дискриминация Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони (вкл. Кодекса на труда), уреждащи равенство в третирането, като тя има правомощията да се произнася по постъпили до нея жалби или сигнали.
С оглед на гореизложеното, въпросът е от компетентността на Комисията за защита от дискриминация. ЛТ/
| 26.03.2024 ID:3376 Кога имаме право на ползване на допълнителен отпуск като членове на синдикална организация в сферата на образованието? Трябва ли да мине определено време или в момента, в който ни приемат за членове, имаме право на този отпуск? Благодарял
Уважаема госпожо,
Допускаме, че въпросът е свързан с регламентираните в колективен трудов договор по-благоприятни размери на отпуските.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора (чл. 57, ал. 2 от КТ.
С оглед на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ считаме, че действащият колективен договор в образователната институция, в която работите, ще има действие от момента на приемането Ви за член на синдикалната организация, страна по него, или от момента на присъединяването Ви по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. (СР)
| 25.03.2024 ID:3374 Моля за Вашето становище по следния въпрос. При трудов договор за работа на 12 часови смени, които включват дневен и нощен труд и въведено сумирано изчисляване на работното време, има ли право служителя да подаде писмено заявление/молба за ползване на платен годишен отпуск, която да е от дата до дата с цел да се ползва годишния отпуск в конкретния период и да не бъде в включен в поименния график.
Благодаря предварително.
В чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). Почивните дни по график, може да не са събота и неделя. Според чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО). Следователно от нормата на работното време на работника или служителя се изваждат ползваните дни платен годишен отпуск, разрешени в работни дни по календар, т.е. през дните от понеделник до петък. В тази връзка, ползването на платения годишен отпуск при сумирано изчисляване на работното време се иска от работника или служителя и се разрешава от работодателя в работни дни по календар, независимо от предвидените часове за работа в поименния график. Поради това, работникът или служителят може да подаде искане за ползване на отпуск от дата до дата, като при разрешение от работодателя се извади съответния брой работни дни по календар от нормата за периода.ГЕ
| 25.03.2024 ID:3373 Здравейте!
В болничен съм от 21.12.2023 г. до 19.01.2024 г. От 22.01.2024 г. до 21. 03.2024 г. съм в ПГО. На работа съм от 22.03.2024.
Основната ми работна заплата е 1050 лева и ПГО е изчислен върху тази сума.
От 01.01.2024 г. заплатата ми е променена с щатно разписание на 1331 лев.
Върху коя от двете суми е правилно да се изчисли платения годишен отпуск, който съм ползвала?
Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата регламентира правило за изчисляване на възнаграждението по време на отпуск. Следователно за база за изчисляване винаги се ползва последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (в случая м. декември 2023 г., ако в него има най-малко отработени 10 дни, през който основната работна заплата е 1050 лв.).
От запитването е видно, че считано от 01.01.2024 г. основната работна заплата е увеличена, като през същия месец – от 22.01.2024 г. лицето е в платен годишен отпуск. Следователно увеличението на заплатата не се е отразило върху базата, от която е определено възнаграждението за отпуск и следва да се приложи чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), който регламентира изплащането на добавка.
Член 21, ал. 2 НСОРЗ се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
Условие за заплащане на добавката е работникът или служителят да е бил в платен отпуск към или след датата, от която е увеличена заплатата.
С оглед изложеното в запитването, мнението ни е, че след като увеличението на основната работна заплата от м. януари 2024 г. не се е отразило в базата, от която е изчислено възнаграждението по реда на чл. 177 (м. декември 2023 г.), за платен отпуск ползван през същия месец след датата, от която е увеличена заплатата, следва към него работодателят да заплати добавка на основание чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. ЛТ/
| 25.03.2024 ID:3372 На майка с дете на 2 години,се предлата работа с работно време от 13 часа до 22 часа. Жените с деца до 3 годишна възраст работят ли на смени ?
Работата на смени е уредена в чл. 141 от Кодекса на труда (КТ) и според ал. 1, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Във връзка със запитването Ви, в трудовото законодателство няма ограничение майка на дете на 2-годишна възраст да работи на смени. Важно е да се отбележи, че е забранено полагането на нощен труд (от 22,00 до 6,00 ч.) и извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, освен с тяхно съгласие (чл. 140, ал. 4, т. 3 и чл. 147, ал. 1, т. 3 от КТ).ПР
| 25.03.2024 ID:3370 Здравейте, на хххххх навърших възраст от 63 г.08м. Остава ми една година за редовна пенсия за години и възраст. Въпросът ми е - трябва ли да ми бъде изпратено уведомително писмо за пенсиониране и кога ще го получа? Благодаря.
На основание чл. 33, ал. 5, т. 13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Националният осигурителен институт (НОИ) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО визира, че изпращането на тези уведомителни писма е от компетентността на НОИ, като е посочен срокът на изпращане - не по-късно от 6 месеца преди лицата да навършат възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, както и условието, че се изпращат на лица, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. ВН
| 24.03.2024 ID:3369 На 65 години и 6 месеца съм. Имам 29 години и 3 месеца стаж като начален учител. Друг стаж нямам. Може ли при тези условия да се пенсионирам и трябва ли към този момент да съм на работа? Според мен отговарям на чл.69в (4) КСО: имам изискуемия по ал.1 учителски осигурителен стаж и желая да се пенсионирам след навършване на възрастта по чл.68 (1) КСО.
С чл. 69в, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е уредена възможността на учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж (25 години и 8 месеца за жените) и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, да се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО (67 години от 01.01.2023 г.). След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) уточнява, че право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 от КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4 на чл. 19 от НПОС. С други думи се пояснява, че правото на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 4 от КСО може да се ползва от учителите, които са заемали учителски длъжности към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по този ред.
Извършването на преценка на правото на пенсия и отпускането на пенсиите е от компетентността на Националния осигурителен институт въз основа на подадено заявление обр. УП-1 за отпускане на пенсия(и) и/или добавка(и), придружено с необходимите оригинални документи. ВН
| 24.03.2024 ID:3368 Здравейте!
Казусът ми е следният: през 2021-ва година родих първия си син. Забременях в последните на майчинството и веднага след края му АГ ме прати в болничен, тъй като бях рискова бременност.
Вчера разбрах, че отпуската, която ми се е натрупала за 2021 и 2021г ( двете години на първото майчинство) вече се води изтичаща по давност и ще я загубя. Аз обаче реално не съм се връщала на работа и не е имало как да я използвам. Застъпиха ми се майчинство, болничен, майчинство. Изглежда ми странно да се губи.
Благодаря Ви!
Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
От представените в запитването данни става ясно, че към края на отпуска по майчинство с първото Ви дете започва ползване на отпуск поради временна неработоспособност поради втората Ви бременност, след който не се завръщате на работа. По този начин се застъпват майчинство с болничен, след който следва ново майчинство. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. С оглед на изложените данни в запитването следва, че давността за ползване правото на платен годишен отпуск за периода от 2021 г. до момента ще започне да тече от началото на годината, следваща годината на завръщането Ви на работа. ГЕ
| 24.03.2024 ID:3366 здравейте ,работя на смени и нощен труд...имам близнаци на година..Мога ли да се възползвам да не давам нощен труд при положение че майката не се възползва от това право за 6 години...Благодаря XXXXXX
Според чл. 140, ал. 4, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) нощният труд е забранен за майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие. В КТ не е предвидено право на бащите да не полагат нощен труд. ГЕ
| 22.03.2024 ID:3364 Здравейте. Там където работя започнаха да наемат нови работници. Искат от нас да ги обучаваме. Въпросът ми е дали съм длъжен да го правя след като не е упоменато в договора ми? Новия работник започва на същата заплата като моята. Не трябва ли по време на обучението да има допълнително възнаграждение тъй като съм по стар работник? Все пак аз трябва да си върша моята работа и да отговарям за обучаващите се.
Според чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването.
Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона (чл. 118, ал. 1 КТ).
Във връзка със зададения въпрос следва да се отбележи възможността лице, което работи по трудов договор при работодателя да обучава новоприет работник, с когото се сключва трудов договор за стажуване по чл. 233а КТ. Отношенията между работодателя и наставника се уреждат с допълнително споразумение към трудовия му договор, в което се определят разпределението на работното време и други условия за изпълнение на наставничеството (чл. 233а, ал. 3 КТ). В допълнителното споразумение между наставника и работодателя може да се определи получаването на допълнително трудово възнаграждение за наставническата дейност по обучението на стажанта.
Ако считате, че работодателят без основание едностранно променя характера на възложената Ви работа, имате право да се обърнете за съдействие към инспекцията по труда. ЛТ/
| 22.03.2024 ID:3363 Здравейте. По договор съм на пълно работно време с 8 часов работен ден. В предприятието, където работя е непрекъснат производствен процес. Задължават ни да даваме дежурства, които са на повикване и са по два уикенда в месеца. Случвало се е да не почивам две седмици. Дежурството трае около няколко часа, а заплащането е колкото надника ми. Законово оправдано ли е това нещо и мога ли да отказвам дежурствата без последици? Най вероятно ще ми отговорите, че ако мисля, че ми се нарушават правата да се обърна към инспекцията по труда, но какво да очаквам от тях?
Въпросите, свързани с организацията и разпределението на работното време, се уреждат в правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) на предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Правилникът следва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като с него следва да се определят началото и краят на работното време, задължението за дежурство или за разположение, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време и други. Задължение за дежурство или за разположение може да се установява от работодателя поради особения характер на работата по ред, определен в НРВПО (чл. 139, ал. 5 КТ).
Предвид описаната фактическа обстановка обръщаме внимание, че вероятно в случая не става въпрос за „дежурство“, а за „разположение“. В тази връзка са приложими разпоредбите на чл. 13а – 13з НРВПО. Когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение за работника или служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения. Времето на разположение не се отчита като работно време.
Следва да се отбележи, че задължението за разположение се уговаря в индивидуален и/или в колективен трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговаря и времето, необходимо за явяване на работа. Работодателят утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици предварително.
Максималната продължителност на времето на разположение не може да надвишава:
1. общо за един календарен месец – 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни – 12 часа;
3. през почивни дни – 48 часа.
На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
1. в два последователни работни дни или в две последователни работни смени;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
Посочените ограничения може да не бъдат прилагани при оказване на медицинска помощ.
Когато по време на разположение работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, в 3-дневен срок от деня, в който е положен трудът, работодателят издава заповед, в която се посочват датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд.
При полагане на труд по времето на разположение на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка след приключване на работата.
За времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът.
Контролните органи на инспекцията по труда са длъжни да извършат проверка на работодателя по сигнал на работник или служител, като са длъжни да пазят анонимността му. Контролните органи установяват нарушенията на трудовото законодателство и имат правомощия да прилагат принудителни административни мерки за преустановяване на нарушенията. Те упражняват контрол и във връзка със заплащането на труда. ЛТ/
| 22.03.2024 ID:3358 Общинските съвети представителни държавни органи ли са по смисъла на чл. 157, ал. 1, т. 5 от Кодекса?
Уважаеми господине,
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател. Възнаграждението по време на този отпуск се определя от според предвиденото в специалните закони (чл. 157, ал. 3, т. 3 от КТ). По смисъла на разпоредбата на чл. 157 от КТ, във връзка със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), представителните държавни органи, за участие в чиято дейност се предоставя този отпуск, са общинските съвети. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината. (СР)
|
|