25.11.2022 ID:980
Здравейте, Съгласно чл.16. ал.1, т.8 от ЗЗБУТ е необходимо предприемане на мерки за осигуряване на ЗБУТ, когато на един обект или работна площадка СЕ ИЗВЪРШВАТ РАБОТИ или дейности от работещи и на други работодатели. А съгласно чл. 18 на същия закон, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място СЕ ИЗПОЛЗВАТ от няколко предприятия или организации, се изисква писмена договореност за осигуряване на ЗБУТ, писмена договореност относно начина за оценка на риска (съгласно чл.6 от Наредба 5/11.5.1999г. за извършване на оценка на риска) и т.н. Законът не дефинира понятието ИЗПОЛЗВАНЕ на обект, работно място, площадка и т.н. и разликата между ИЗПОЛЗВАНЕ (чл. 18) и ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТА (чл.16, ал.1, т.8). Това е причина за различни тълкувания, включително и от контролни органи: - Според едни имаме използване, когато на обекта различните предприятия работят самостоятелно и независимо едно от друго. - Но според други всяко „стъпване“ на работещ от едно предприятие на обект на друго (например при куриерски и транспортни услуги, монтаж или ремонт на климатици, дограми, ремонт на асансьори и много други подобни) се счита за ИЗПОЛЗВАНЕ на обект (площадка, помещение...) и се търсят писмени договорености, в т.ч. и относно начина за оценка на рисковете им... Бихте ли изяснили какво следва да се разбира под ИЗПОЛЗВАНЕ на обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място съгласно чл.18 от ЗЗБУТ? Благодаря!

Съгласно чл. 18 от ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове, а съгласно чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗЗБУТ работодателят е длъжен да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели. Условията на всеки обект са специфични и в такива случаи е необходимо да се вземат предвид всички аспекти от дейностите на работодателите, като основен акцент следва да бъде превенцията на риска за живота и здравето на всички работещи на площадката. Посочените от Вас примери не съдържат конкретна информация, напр. за условията на труд, организацията на работа, оценката на риска, разположението в план и във височина на обекта, маршрутите за движение и др., поради това предоставяме информация по принцип. В общия случай при извършване на куриерски и определени видове транспортни услуги не би следвало да са налице взаимни рискове за работещите, защото най-често се касае за кратко посещение в административната част на предприятието, не се посещават опасни и производствени зони и поради това считаме, че в повечето случаи не се налага сключване на споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ. При монтаж или ремонт на климатици, дограма, асансьори обаче, ако не е прекратена временно дейността на предприятието, ползващо постоянно обекта, в зоните на монтаж или ремонт, са налице взаимни рискове от дейностите и на двамата (или повече) работодатели, поради което считаме, че за времето на монтажа или ремонта, следва да се сключи споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ. Освен това в много от случаите тези дейности се квалифицират като строителни и монтажни работи по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 и 7 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и тогава съответните строители и работодатели съвместно изработват, утвърждават и при необходимост актуализират инструкции по безопасност и здраве в съответствие с конкретните условия на работа в условията на действащи или временно спрени от експлоатация предприятия, цехове или оборудване (чл. 21 от Наредба № 2). (НА)

16.11.2022 ID:936
Здравейте, на наш служител от СТМ е издадено становище, във връзка с представен ТЕЛК с противопоказания да не извършва тежък физически труд. Бихте ли посочили нормативно къде можем да намерим дефиниция за тежък физически труд, за да сме спокойни, че сме предприели всичко необходимо, за да се погрижим за него, без да пречим на работния процес?

Съгласно нормативната уредба относно трудоустрояването, работникът или служителят следва да се трудоустрои в съответствие с предписанието на компетентния здравен орган. Видно от запитването Ви, лицето е представило експертно решение от ТЕЛК. Следва да имате предвид, че при освидетелстването на лицето, съгласно Наредбата и Правилника за медицинската експертиза, ТЕЛК задължително определя дали лицето е трудоспособно за работното си място и необходимостта от трудоустрояване , както и противопоказаните условия на труд. За тази цел при освидетелстването се изисква предоставяне на производствена характеристика с цел преценка на трудоспособността и препоръка за необходимите мерки при трудоустрояването. Не съществува единна легална дефиниция за тежък физически труд, доколкото тежестта на труда се обвързва както с обема и честотата на извършваните при обичайните работни операции движения, така и от общото и индивидуално тегло на пренасяните тежести при ръчна работа с тежести. Тежестта на физическото натоварване следва да се определи при оценката на риска на съответното работно място, като СТМ предоставя на работодателя консултация относно най-подходящия начин на оценка в зависимост от конкретната работа. Съгласно чл. 314 от Кодекса на труда работодателят следва да осигури на работника/служителя друго подходящо за трудоустрояване работно място или същото работно място при облекчени условия, в съответствие с предписанието на здравните органи. Следователно подходящите условия за трудоустрояването са от компетентността на здравния орган. Работодателят има право да поиска допълнителни разяснения от компетентния здравен орган, в случая ТЕЛК, относно трудоустрояването и условията на конкретното работно място, предвид задължението му да се съобразява с предписанията на органите на медицинската експертиза и да осигурява безопасността и здравето при работа. /ДК/

09.11.2022 ID:898
Здравейте, в дружеството ни работодателя е определил, чрез заповед периодичният инструктаж (разработен материал по утвърдена от него програма) да бъде изпратен по имейл до всички служители. След което всеки служител трябва да се разпише в инструктажната книга. Приема ли се този интерактивен метод за провеждане на инструктажа? Противоричи ли на нормативните изисквания, ако е проведен така? Благодаря предварително, Поздрави,

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 инструктажите се провеждат по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск (чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2). Предвид това и представената организация на провеждане на инструктажа считаме, че в конкретния случай няма пречка периодичният инструктаж да се провежда с помощта на информационните и комуникационни технологии. (НА)

02.11.2022 ID:856
Здравейте, По време на панедемията и епидемилогичната обстановка в страната много работодатели запазиха начина си на работа, а именно работа от разстояние, например хора работещи в IT сектора. Разменят се електронно всички документи, със съответните защити и спазване на регламента за защита на личните данни. Въпросът ми е бихали ли могли елекртоно да се водят книгите за инструктаж?Фирмата подписва с КЕП, а служителите подписват с дигитален подпис през SignNow (софтуер, с който през имейл и IP адрес се удостоверява кой е подписал). Организирането на инструктажа, е в електронна среда - инструкции за безопасност, ипрограми за инструктаж, самите инструктажи се провеждат онлайн. Благодаря за отговора, предварително! С уважение, X X

Във връзка с въпроса Ви относно провеждането на инструктажите при работа от разстояние считаме, че няма пречка то да се осъществява с помощта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). По отношение на документирането на проведения инструктаж при работа от разстояние чрез използване на ИКТ считаме, че са допустими тези варианти, при които: - са спазени изискванията за съдържанието му, съгласно приложение №1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2, вкл. и по отношение на електронното удостоверяване/ подписване на инструктираните и инструктиращия, с оглед гарантиране на тези права на работодателите и работещите, които са в пряка зависимост от инструктажа по БЗР; - се използва такава електронна система и/или организация на дейността, която гарантира последователност, цялост и проследимост на записа и може да предотврати случайно или незаконно унищожение на информацията или нейното изменение от неоправомощени лица. Трябва да се има предвид, че при работа с електронни документи и при подписване с електронен подпис, са в сила специфични изисквания за работа с електронни документи и електронни удостоверителни услуги. (НА)

25.10.2022 ID:764
Здравейте имам въпрос относно Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд по ЗБУТ. Съгласно НАРЕДБА No 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи: Чл. 9. (1) Работодателят осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: 2. един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години; 3. при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. (2) Работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1. В нашата фирма има работници, които работят с много дребни детайли от порядъка на 1милитър и 0,5 милиметра и миниатюрни гравюри. Често използват увеличителни стъкла за монтажите на тези миниатюрни детайли. Назначени са на длъжност Бижутер, дългогодишни служители са с повече от 10 години трудов стаж при нас. По тяхно оплакване са направени прегледи при офталмолг, който констатира нужда от корекция на зрението. Въпросът ми е: Ако фирмата възстанови сумите за закупените очила на служителите и е получила всички документи-фактура , изледвания заедно с рецептата за очила, разхода ще бъде ли признат за данъчни цели или ще бъде обложен с данък върху социалните разходи? Дейности като бижутер, часовникар, работници по изработване на интеграли платки имат голямо натоварване на зрението и след определен период имат нужда от корекция на зрението и могат ли да се ползват от правото работодателят да осигури за своя сметка средства за корекция на зрението, които да се признават за данъчен разход. Поздрави!

Наредбата регламентира права и задължения на страните при работа с видеодисплеи. Съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на наредбата, "лице, работещо с видеодисплей" е всеки работещ, който обичайно работи с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време, а "видеодисплей" означава екран за текстово или графично изображение на информация, независимо от начина на представянето й. По наше мнение лицата, полагащи труд като бижутери, часовникари или изработващи интегрални платки, независимо че използват увеличителни стъкла, не попадат в обхвата на определението за работещи с видеодисплей (ако не ползват отделно и видеодисплеи, като например големи екрани на електронен микроскоп и др. при посочените по-горе условия), следователно за работодателя не възниква задължение за прилагане изискванията на наредбата към тези работници. Независимо от това работодателят има възможност да предприеме действия за подобряване на здравословното състояние по отношение на зрението на своите работници по време на работа на основание оценката на риска. Източници на информация за оценката на риска, освен всичко друго, са и данните от медицински наблюдения и изследвания, както и данните за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите (чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 7 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска). В съответствие с оценката на риска и при необходимост работодателят е длъжен да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да осигуряват подобряване нивото на защита на работещите (чл. 16, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗЗБУТ). Една от основните дейности на службата по трудова медицина е да предлага мерки за отстраняване и намаляване на установения риск (чл. 25а, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ). Тези мерки СТМ предлагат след извършено наблюдение, анализ и оценка на здравното състояние във връзка с условията на труд на всички обслужвани работещи, като това обхваща и организиране на периодични медицински прегледи и изследвания за ранното откриване на изменения в организма в резултат от въздействия на работната среда и трудовия процес (чл. 11 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина). За работа, изискваща силно зрително натоварване, е въведено изискване за извършване на периодичен медицински преглед веднъж на 24 месеца (т. LVIII от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците). Ако това е взето предвид при съставяне на оценката на риска и тя установи риск за зрението на работещите с много дребни детайли, работодателят е длъжен да предприеме действия за ограничаването на този риск, като по наше мнение ползването на очила може да е една от тези мерки. По наше мнение, има основание да се приеме, че разходите за закупуване на очила могат да се определят като задължителни и да се признават за данъчни цели, но за информация и детайли по отношение на данъчното третиране следва да се обърнете към компетентната институция - Министерството на финансите. (НА)