01.03.2024 ID:3244
ако служител е освободен на 01.01 от едната фирма и на 02.01 е назначен в друга има ли прекъсване на трудовия стаж и ако да при какъв случай няма да има прекъсване

В трудовото законодателство няма понятие за „прекъсване на трудов стаж“. В чл. 351 и сл. от Кодекса на труда се съдържат разпоредби относно признаването и изчисляването на трудовия стаж. В описаната от Вас хипотеза на освобождаване на служител от един работодател на 01.01. и назначаването му от друг работодател на 02.01. няма да има период от време между освобождаването и назначаването, което да не се признава за трудов стаж. ЛТ/

29.02.2024 ID:3243
Здравейте! Работя в бюджетната сфера като лице с трудови правоотношения по Кодекса на труда. От 06.02.2023 г. до 31.01.2024 г. бях в платен отпуск поради временна нетрудоспособност. На 01.02.2024 г. се върнах за един ден на работа и подписах допълнително споразумение с работодателя за увеличение на трудовото ми възнаграждение, считано от 01.08.2023 г., тъй като от тази дата на всички служители от министерството съгласно наредба са увеличени възнагражденията. От 02.02.2024 г. до 18.03.2024 г. съм в платен годишен отпуск. За ползвания отпуск за месец февруари 2024 г. получих сума, която отговаря на заплатата ми преди отпуска за временна нетрудоспособност - м.01.2023 г. Приложим ли е в моя случай чл. 21, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за да получа заплащане за платения си годишен отпуск, което да отговаря на актуализираното ми възнаграждение?

Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. С оглед на данните посочени в запитването, за отпуска с начална дата 02.02.2024 г. (независимо, че продължава в следващия месец) “базовият” месец е месец януари 2023 г., ако в него са отработени 10 работни дни. Следва да се има предвид чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), който се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Считаме, че предвид данните в запитването чл. 21, ал. 2 НСОРЗ е приложим. ЛТ/

29.02.2024 ID:3241
Здравейте! Къде на сайта ви мога да намеря текста на Писмо изх. № 92-666 от 29.09.2008 Г. НА МТСП относно: Работодателят заплаща добавка към възнаграждението за отпуска, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, ползва платен годишен отпуск. Бих искала да го предоставя на работодателя си във връзка с изплащане на допълнителна сума за платен отпуск, ползван след период на продължителен болничен, в който ми е увеличена заплатата.

На сайта на МТСП не се публикуват писма, които съдържат отговор на запитвания на граждани и работодатели с конкретни въпроси по прилагане на трудовото законодателство. Може да зададете въпрос, с описание на конкретната фактическа обстановка за Вашия случай, в рубриката „Въпроси и отговори“ на сайта на МТСП или на адресите за контакт, посочени на сайта. Предвид посоченото от Вас, че сте ползвала платен годишен отпуск след период на продължителен болничен, в който е увеличена заплатата Ви, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Тя се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ЛТ/

29.02.2024 ID:3240
Кой назначава общественият посредник в Общината?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 21а, ал. 1 и 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съвет може да избира обществен посредник. Общественият посредник се избира и освобождава с мнозинство 2/3 от общия брой на общинските съветници. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че организацията и дейността на обществения посредник се уреждат с правилник, приет от общинския съвет. За повече информация можете да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. (СР)

29.02.2024 ID:3239
Здравейте. Запознах се с въпросите /отговорите по темата и ми бяха полезни . Разбрах, че чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Последната ми месторабота е във Фондация, в която работя непрекъснато от 30 години. Проблемът е, че става въпрос за частна, а не държавна структура. Сега, когато си подготвям документите за пенсия ми дават ясно да разбера, че това обезщетение не е задължително за частни фирми защото могат да се позоват на недостиг на средства или липса на КТД , в който да е вписано изплащане на тези средства. Аз работя там непрекъснато от 30 години и след положен труд и време бих искала да получа своето обезщетение /това, което се полага на всеки/. Затова Ви моля за отговор. Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, Определянето и изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на треда (КТ) е задължение за всеки работодател в България при наличие на определените в разпоредбата условия. По смисъла на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение (§1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ). В тази връзка и предвид данните в запитването, при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст Вие ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. (СР)

29.02.2024 ID:3237
Моля за отговор на следните въпроси: 1.Възможно ли е служител от общинска администрация, нает на трудов договор, да бъде нает и на срочен трудов договор от същата администрация извън утвърдената численост на персонала, за изпълнение на допълнителни задължения? 2. Възможно ли е служител от общинска администрация, нает по служебно правоотношение, да бъде нает на срочен трудов договор от същата администрация, извън утвърдената численост на персонала, за изпълнение на допълнителни задължения?

Уважаема госпожо, Според чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местната администрация и местното самоуправление (ЗМСМА) общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството се одобрява от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Кметът на общината назначава и освобождава служителите в общинската администрация, с изключение на тези, които се назначават от кметовете на район и кметство, в съответствие с утвърдената численост и структура (чл. 44, ал. 1 т. 3 и чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА). Следва да се има предвид, служебното правоотношение на държавните служители е несъвместимо с наличието на трудово правоотношение, освен в случаите на преподаватели във висше училище, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител и с оглед на това сключването на трудов договор от държавен служител е основание за прекратяване на служебното му правоотношение. За повече информация можете да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет по компетентност. (СР)

29.02.2024 ID:3236
на 28.02.2024 моят трудов договор е прекратен от работодател без да предупреване причината. Макар че почнах на Кол поинт нею уроп се казва фирмата на 24.08.2023. Нищо не съм подписал и в фирмата казват че те са силни нищо не мога да правия. Те имат доста връзки. Като работник, дали имам права в Рпублика България? Казвам се XXXXXXXX, телефона ми е XXXXXXXXXX електрона пощата ми е : XXXXXXXX

Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са изчерпателно регламентирани в в глава шестандесета от Кодекса на труда (КТ). По-конкретно основанията за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя без предизвестие са регламентирани в чл. 330 от КТ. В тази връзка, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 128а, ал. 3 от КТ, според която при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Следва да имате предвид и, че до прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е длъжен да се явява на работа, а работодателят да му осигурява работата, за която се е уговорил. В случай, че считате, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно може да оспорите законността на уволнението пред работодателя или пред съда (чл. 344, ал. 1 от КТ).Давностният срок за предявяване на иск пред съда е 2-месечен от прекратяване на трудовия договор (чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ).ГЕ

29.02.2024 ID:3235
Почивен ден ли ще е 7 май 2024г.

Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалният празник 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия през 2024 г. е в понеделник и съвпада с втория ден на Великден. Тъй като официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. не съвпада със събота и/или неделя, разпоредбата на чл. 154, ал. 2 КТ не може да се приложи и следователно 7 май – вторник 2024 г. е работен ден. ЛТ/

28.02.2024 ID:3232
При промяна на правната форма на работодател чл.123 ал.1 т.5, трябва ли да се правят допълнителни споразумения със служителите от датата на промяна, при условие, че няма изменение на условията им по трудов договор (длъжност, основна заплата, място на работа и др)?

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на промяна на правноорганизационната форма на предприятието. Именно защото трудовите правоотношения с работниците и служителите се запазват по силата на закона, не е необходимо да се сключват нови трудови договори или допълнителни споразумения към тях, с които работниците и служителите да се преназначават или да се променят длъжностните им характеристики. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, при промяна на работодателя по смисъла на чл. 123, ал. 1 от КТ възниква задължение за уведомяване на компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 66, ал. 5 от КТ при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. В тази връзка считаме, че при промяна на работодателя по чл. 123 от КТ, възникват задължения за предоставяне на писмена информация за извършената промяна.ПР

27.02.2024 ID:3227
Здравейте, Полагат ли се командировъчни пари и в какъв размер на авиопилот назначен в българска фирма по трудов договор.Българската фирма има сключен договор за предоставяните услуги с полска фирма/ т.е пилота не лети с национални и регистрационни знаци на Република България/ Пилотът извършва полети от България до страни в ЕС .

С чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. При командироване в страната условията за изплащане и размерите на командировъчните пари са определени в Наредбата за командировките в страната (НКС), а при командироване в чужбина в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Видно от посоченото в чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, включително екипажите на "Авиоотряд 28", получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а.

27.02.2024 ID:3224
Зравейте, дъщеря ми ще ми прехвърли майчинството си след навършване на една година на внучката ми, което е на 25.10.2024г. Аз съм дългогодишен служител в НАП но съм с договор по трудово правно отношение, не съм държавен служител. Имам ли право на един месец неплатен отпуск с осигуряване и на пет месечен неплатен отпуск без право на осигуряване преди прехвърлянето на майчинството? И в този случай, колко платен отпуск за 2024г. ми се полага? Моля отговора Ви да ми бъде изпратен на мейл: .......@abv.bg С уважение,Анелия Герчева, телефон за връзка с мен ..........

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Видно от разпоредбата неплатеният отпуск е правна възможност за работниците и служителите по трудово правоотношение. Ползването му зависи от преценката на работодателя дали и кога да го предодтави. Работещите по трудово правоотношение в държавната администрация по чл. 107а от Кодекса на труда (КТ) имат право да заявят ползването на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 от КТ). Минималните размери на основния и допълнителните платени годишни отпуски са определени в чл. 155 и чл. 156 от КТ. По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а от КТ). Според чл. 22, ал. 1, изр. последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. В тази връзка следва да се има предвид, че времето, през което се ползува отпускът за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 164, ал. 2 от КТ, се признава за трудов стаж. В конкретния случай, ако бъде разрешен неплатен отпуск в размер на 6 месеца, Вие ще имате право на платен отпуск, пропорционално на месеците, които се признават за трудов стаж. (СР)

26.02.2024 ID:3221
Здравейте, моля да разясните какъв е размера на платения годишен отпуск на служител, които е нает и по втори трудов договор на 4 часа по чл.110 от КТ. По първия договор е с отпуск от 20 работни дни. Какъв е размерът на платения годишен отпуск по КТ на служител нает на 6 часов работен ден?

Според чл. 22, ал. 1, посл.предложение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.В тази връзка, съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ). С оглед на гореизложеното и представените в запитването данни, следва, че в случай, че лицето полага труд най-малко за половината от законоустановеното за него работно време (4 часа) за деня по трудов договор за допълнителен труд му се полагат не по-малко от 20 работни дни платен годишен отпуск по това трудово правоотношение. ГЕ

24.02.2024 ID:3220
Работя в лечебно заведение и имам експертно решение на телк за намалена работоспособност.Имам ли право на основен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни и на двата ми договора. Единият на 8 часа, вторият на 4 часа. Благодаря!

Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Следва да се има предвид, че размерът на отпуска е елемент от задължителното съдържание на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ). Работникът или служителят, страна по трудов договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 КТ, има право на платен годишен отпуск както по основното трудово правоотношение, така и по договора за допълнителен труд. Размерът на отпуска се определя съгласно чл. 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява по реда на чл. 355 КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Поради това когато трудовият договор за допълнителен труд е с уговорена продължителност на работното време 4 часа дневно, размерът на платения годишен отпуск по него следва да е не по-малко от 26 работни дни. ЛТ/

23.02.2024 ID:3217
Здравейте, за длъжност за която пълното работно време е 7часа, какво ще е работното време при договор за 1/2 работно време?

Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Следователно ако за съответната длъжност е установен 7-часов работен ден, то трудовият договор за работа при непълно работно време може да бъде сключен с продължителност на работния ден от 1 до 6 часа.ПР

23.02.2024 ID:3216
привет , На 16 04 2024г. навръшвам 67 г.От 10.10 1975г до 01.03. 1990г.съм в системата на МВР Като само 5 години са ми Първа категория Кави са варянтите за пенсйониране при навръшване на 67 години.

Уважаеми господине, Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване. Според чл. 15, ал. 1, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се придобива от 1 януари 2024 г. при възраст 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 39 години и 6 месеца. В случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, те придобиват право на пенсия при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и навършване 67-годишна възраст от 1 януари 2023 г. насам. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. (СР)

23.02.2024 ID:3215
Държавен служител, на когото му е прекратено служебното правоотношение поради настъпила смърт. Преди смъртта служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същият е работил през последните 15 години в същата администрация по трудово и по служебно правоотношение и не се е ползвал от правото си на обезщетение в размер на 6 заплати за придобито право на пенсия на основание чл.106, ал.3 от ЗДСл. Въпроса е: На наследниците какви обезщетения следва да се изплатят по реда на чл. 106, ал. 3 от ЗДСл и/или по чл. 104, ал. 4, във връзка с чл. 103, ал. 1, т. 8 от ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение поради смърт?

Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение за отговор на поставения въпрос следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

23.02.2024 ID:3213
Здравейте, Интересувам се необходимо ли е трудовият договор, който ще се сключва с лице, гражданин на трета държава, да бъде преведен и на майчиния език на лицето? Благодаря!

Съгласно Кодекса на труд няма изрично изискване трудовия договор да е преведен на чужд език при наемане на чужденец. По наше мнение няма пречка ако страните по трудово правоотношение желаят да изготвят трудовия договор и на друг език, стига да са спазени изискванията относно съдържанието му, определени в българското трудово законодателство. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 20а, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Поради това при сключване на трудов договор страните по него трябва да са наясно с правата и задълженията, които имат по него. Обръщаме внимание, че при възникнал трудов спор компетентната институция за разрешаването му е съда, като производствените правила за разрешаването му са определени в Гражданския процесуалния кодекс (ГПК). Съгласно чл. 185 от ГПК документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.НС

22.02.2024 ID:3211
Здравейте, Имам неизползван годишен отпуск от 20 дни за 2023 година. В момента работодателят ми прехвърля само 10 дни за 2024 година. Желая да напусна , тъй като ползването пълноценно на отпуски е невъзможно на настоящата ми работа, на практика се осъществява като се работи в дни от периода на отпуската , без тя да бъде прекъсвана, тъй като работодателят не създава условия работникът да бъде пълноценно заместван. В този случай при напускане дължи ли обезщетение Работодателят за всичките неизползвани 20 дни ? Отпуската не е отлагана,а е неползвана.

Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 178 от КТ се забранява компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, в случай, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има неизползван и непогасен по давност платен годишен отпуск работодателят му дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в посочения случай, за 20 работни дни. В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, според която обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. ГЕ

22.02.2024 ID:3208
Държавен служител е починал и прекратяването на служебното му правоотношение ще се прекрати на основание чл. 103, ал. 1, т. 8 - със смъртта на служителя, считано от датата, посочена в акта за смърт. Починалото лице е придобило право на пенсия и възраст, като е упражнило правото си по време на работа в предприятието. След упражняване на правото му на пенсия, няма прекратяване на правоотношението с него и никога не е получавало обезщетение при пенсиониране. Въпросът е, при издаване за заповедта за прекратяване при смърт на служителя, следва ли да се начисли обезщетение при пенсиониране съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗДСл или не?

Уважаема госпожо, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет по компетентност. (СР)

21.02.2024 ID:3204
След навършване на 2г.на дете прието в ясла, има ли майката право да ползва не платената отпуска по чл. 167?и в кои случай може да се ползва тази отпуска когато детето е прието на ясла.

Уважаема госпожо, Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е регламентиран в чл. 167а от Кодекса на труда (КТ). Съгласно разпоредбата след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 ( за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Придвид изискването отпускът да се ползва след отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, детето следва да е навършило 2 години. По отношение на условието детето да не е настането в заведение на пълна държавна издръжка, следва да се има предвид, че детските заведения на пълна държавна издръжка са тези, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Кодексът на труда не предвижда ограничение за ползване на отпуска по чл. 167а от КТ, свързано с посещение в детска ясла, детска градина или училище, когато детето не е на пълна държавна издръжка. (СР)