13.02.2024 ID:3151
Здравейте, въпроса ми е по следния казус: През 2023 г. Менажирах заведение - бар на плажа, за което имам сключен договор с концесионера с фирма Х, на която съм собственик и управител. През 2024 г. заведението ще продължава да работи, но сключих и договор за наем на заведение за хранене, което също е на плажа и е в непосредствена близост до бара. За целта станах съдружник във фирма У, където управител е друго лице. Въпроса ми е може ли за двете ми отделни фирми да наема едни и същи служители / или поне част от тях/, които да си сменят мястото на работа - от заведението за хранене да ги викам на бара или обратно, ако възникне необходимост? Ако има такава възможност как трябва да бъде нормативно уредено, за да нямам проблеми с НАП и ИА ГИТ? Благодаря предварително!

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и с него се определя и наименованието на длъжността и характерът на работа е един от основните елементи от минимално необходимото задължително съдържание на трудовия договор. Поради това работникът или служителят сключва трудов договор с един работодател за изпълнение на работата, за която се е уговорил. Всяка отделна длъжност, съответно и характера на изпълняваната работа, представлява самостоятелен предмет на трудовия договор и основание за сключване на отделен такъв. Във връзка с описаната фактическа обстановка следва да имате предвид, че съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство). Работното време на работника или служителя по основното и по допълнителното трудово правоотношение не трябва да съвпада, т.е. е невъзможно той да работи в едни и същи часове и на двете места. Следва да се има предвид, че при полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с Кодекса на труда. Минималната непрекъсната междудневна почивка е 12 часа (чл. 152 от КТ), а минималната непрекъсната седмична почивка е най-малко 48 часа при петдневна работна седмица и не по-малко от 36 часа при сумирано изчисляване на работното време (чл. 153 от КТ).ПР

13.02.2024 ID:3150
Здравейте! Обръщам се към Вас с молба за помощ и разяснение относно приложимото законодателство при работата в генетична лаборатория. Става дума за лаборатория по Медицинска Генетика, която е самостоятелно звено в болнично заведение. В лабораторията се изследва човешки биологичен материал (кръв, амниотична течност) и клетки, изолирани от тях. Според предоставената длъжностна характеристика служителите - молекулярни биолози: - {.....} Се занимават с профилактиката и лечението на наследствени заболявания и генетични предразположения, както и с молекулярно-генетичните възможности за диагностика на такива заболявания; {.....} - Професионални рискови вредности: риск от инфекции; риск от алергизиране; При така описаните работни задължения, какви са приложимите законодателни норми за тези служители - немедицински специалисти? Важат ли разпоредбите на Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време и Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск? Благодаря Ви за съдействието!

Разпоредбата на чл. 3, т. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (Наредбата), регламентира право на 7-часов работен ден за работниците и служителите, които извършват работи „с биологични агенти в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; центрове, отделения и сектори за трансфузионна хематология и диализни центрове, отделения и сектори; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти“. Следва да се има предвид, че видовете лаборатории са изчерпателно посочени в разпоредбата, а правото на работещите в тях на намалено работно време се ползва само за дните, в които те извършват определените работи за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда (КТ) нормална продължителност на работното време (чл. 4 от Наредбата). Видно от изложеното, работата с „кръв, амниотична течност“ сама по себе си не е основание за ползване на правото на намалено работно време. Не можем по категоричен начин да изразим становище относно съответствието с изискванията на чл. 3, т. 4 от Наредбата и съответно относно правото на работещите в нея молекулярни биолози на намалено работно време. Отговорността за прилагането на наредбата е на работодателя, който с писмена заповед след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска следва да определи работниците и служителите, които имат право на намалено работно време (чл. 5 от наредбата). Работниците и служителите в същите видове лаборатории и при спазване на същите изисквания имат право на допълнителен платен годишен отпуск (чл. 2, т. 11 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск). Право на допълнителен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време (чл. 4, ал. 1 от Наредбата). Отговорността за прилагането на наредбата е на работодателя, който с писмена заповед след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска следва да определи работниците и служителите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск (чл. 4, ал. 4 от наредбата). ЛТ/

13.02.2024 ID:3149
Служител е работил в Детска градина като учител 23 години, през последните три години преди да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е бил педагог в Самостоятелна ясла.Детските градини са към МОН, а Самостоятелните ясли към Дирекция,,Здравеопазване". На колко брутни заплати има право две или шест? Благодаря

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Понятието „група предприятия" е легално дефинирано в § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По смисъла на КТ „група предприятия" означава „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“ В тази връзка и с оглед статута на детските гради и детските ясли, определен съответно в Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за здравето, считаме че хипотезата за група предприятия не намира приложение в конкретния случай. Предвид посочените данни, считаме че учителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)

13.02.2024 ID:3148
Може ли работодател да изплати по-малко безщетение от посоченото в чл. 222 ал 3 на КТ - "в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца" при спазени условия за получаването му? В сайта видях Ваше становище: "Преценката за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор." Как работодателят да направи тази преценка? Благодаря!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В случай, че посочените в разпоредбата условия са изпълнени, работодателят трябва да определи обезщетение не по-малко от определените размери. С колективен или индивидуален трудов договор могат да се договарят само по-големи размери. Работодателят има право на преценка доколко работникът или служителят има право на по-високия размер на обезщетението с оглед придобития трудов стаж. (СР)

13.02.2024 ID:3145
Имаме назначен на 1/2 щ.бр. на трудов договор държавен служител работещ в община. Следва ли да му се изплаща допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по трудовия договор?

От запитването правим извода, че служителят е назначен по трудов договор, като в този случай към трудовото правоотношение се прилагат допълнителните условия по чл. 107а КТ. В тази връзка следва да се има предвид изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3 НСОРЗ, съгласно който наредбата (в чл. 12 на която е регламентирано правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит) не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ. Следователно служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ, нямат право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ. Обръщаме внимание, че видовете допълнителни трудови възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, са изчерпателно определени в чл. 107а, ал. 14 във връзка с чл. чл. 107а, ал. 18 КТ. ЛТ/

12.02.2024 ID:3142
Здравейте, имам сключен допълнителен трудов договор по чл.111 на 4 часа.В договора пише че имам право на годишна отпуска от 10 дни.Предстои ми прекратяване на трудовия договор и имам неизползвана отпуска от 10 дни.Тези 10 дни как трябва да бъдат изщислени на база 8 часа или 4 часа.Тъй като в кодекса на труда пише че отпуската е пропорционална на времето признато за трудов стаж в моят случай това са 6 месеца тоест за 6 месеца имам право на 10 дни по 8 часа.Правилно ли тълкувам написаното. Благодаря за отговора. Поздрави, XXXXXXXX

Според чл. 22, ал. 1, посл.предложение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.В тази връзка, съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ), т.е. 4 часа. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). С оглед на гореизложеното и представените в запитването данни, а именно, че по втория трудов договор работите на 4 часа, следва, че за него Ви се полагат не по-малко от 20 работни дни платен годишен. ГЕ

12.02.2024 ID:3141
Здравейте, Искам да попитам какъв е законът и какви са правата на работника, който работи на постоянен трудов договор повече от 10 години в сверата на културата, когато поиска отпуск. Може ли работодателя да му откаже платен или неплатен отпуск от 10 дни при положение, че е дал 2 месеца предизвестие?

Правилата за ползване на платения годишен отпуск са регламентирани в чл. 172 и сл. КТ и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Основното правило е, че отпускът се ползва до края на календарната година, за която се отнася, по искане на работника или служителя. Работодателят е длъжен да разреши ползването, освен ако то е отложено по реда на чл. 176 КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 176, ал. 5 КТ). Следователно законодателството гарантира ползването на поне половината от платения годишен отпуск, на който работникът или служителят има право за календарната година. При нарушения на трудовото законодателство работникът или служителят има право да сигнализира инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. Неплатеният отпуск се разрешава от работодателя по искане на работника или служителя. Това означава, че работникът или служителят може да ползва неплатен отпуск само след като е поискал да го ползва (подал е молба) и работодателят му е разрешил ползването в размера, посочен в молбата. Неплатеният отпуск по чл. 160 от КТ не е субективно право, а правна възможност на работника или служителя. Ползването му се разрешава по преценка на работодателя, а причината, поради която работникът или служителят е поискал ползването, както и продължителността на поискания отпуск, са без правно значение по отношение преценката на работодателя дали да разреши ползването на отпуска или не. ЛТ/

12.02.2024 ID:3138
В случай, при който осигурено лице не може да получи документ за осигурителен стаж и доход (УП-3) за периода, през който е упражнявало трудова дейност, поради липса на такава информация у правоприемника на прекратеното осигурително лице, чиито архиви и ведомости не съдържат тази информация. Трудовата книжка е оформена по надлежния ред в съответствие с действащата към периода Инструкция № 2492 за издаване на документи за трудов стаж, като съдържа датите на постъпване и прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това, има положени печати и подписи на предприятието, както и продължителността на трудовия стаж, отразена с цифри и словом, със съответния подпис и печат на ръководителя на предприятието. Въпросът ми е: Възможно ли е осигурителят/правоприемникът по изключение да издаде удостоверение за осигурителен стаж и осигурителен доход на основание трудовата книжка, която е автентичен документ за трудовия стаж? При отказ за издаване на такъв документ, ТП на НОИ следва ли да зачете трудовия стаж при пенсиониране и какви процедури се прилагат в този случай?

Съгласно чл. 40, ал. 1-3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход (чл. 40, ал. 5 от НПОС). В чл. 40, ал. 9 от НПОС е предвидено, че до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6. Трудовата книжка, редовно водена съгласно действащите към съответния момент наредби за трудовата книжка и трудовия стаж, както и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, служи като документ за установяване на трудов стаж, съответно осигурителен стаж. При изчерпване на посочените по-горе възможности работник или служител да се снабди с документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния му стаж при конкретен работодател, той може да предяви иск за установяване на стаж по съдебен ред. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОСР) по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, но не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход. С чл. 3, ал. 1-2 от ЗУТОСР е уредено, че искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца. Искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя (правоприемника на работодателя, ако има такъв) и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на НОИ. С чл. 5 от ЗУТОСР са поставени условия за допустимостта на иска. Пред съда се представя удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Съветваме Ви, преди да предприемете конкретни действия по снабдяване с документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за времето на работа във въпросното предприятие, да се обърнете за консултация и съдействие към териториално поделение на Националния осигурителен институт, като представите оригиналната трудова книжка. ВН

09.02.2024 ID:3133
С анекс към КТД от август 2023г. бяха увеличени трудовите възнаграждения на педагогическите специалисти, считано от 1.1.2023г. Това увеличение трябва ли да се приложи и за служителите с прекратени преди 9 август 2023г. договори?

Уважаема госпожо, Съгласно изразеното становище от министъра на образованието и науката, който е страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование), кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекс№ Д01-192/10.08.2023 г. към КТД Образование, се определя към датата на приемането на анекса, т.е предвиденото увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителни вноски се прилага за всички които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на „работници и служители“. Във връзка с изразеното становище, сме на мнение, че работниците и служителите, чиито правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. нямат право на увеличението за периода от 1 януари до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. (СР)

09.02.2024 ID:3132
задала съм въпрос ID 2940 на 11.01.2024 г., 16 ч. Моля да ми отговорите

Трудовото законодателство регламентира правата и задълженията на работника и служителя и работодателя при полагане на труд по трудово правоотношение и т. нар. „граждански договор“ не е предмет на трудово-правната уредба. Следва да се има предвид, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови отношения (чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда), като в този смисъл е недопустимо чрез сключване на граждански договор да се заобикалят разпоредбите на трудовото законодателство.

09.02.2024 ID:3131
Здравейте! Последният ми месец с отработени най-малко 10 дни е м.10/2021г.при основна заплата-770лв,брутна-793лв и минимална-650лв.След това бях в отпуск при временна неработоспособност и през м.12/2021г.започна отпускът ми по майчинство.В началото на м.01/2024г.приключи отпускът ми за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и с разрешение на работодателя ми съм в платен отпуск общо 45дни /5дни от 2021г+20дни за 2022г+20дни за 2023г/. Въпросите ми са: На каква база трябва да се изчислява този отпуск,след като минималната работна заплата от 01.01.2024г е 933лв и е по-голяма от последната ми брутна-793лв ? Според чл.19,ал.2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения отпуск не може да бъде по-малък от този,изчислен от коя точно МРЗ - 933лв за 2024г или 650лв за 2021г,защото дните ми в отпуск от м.01/2024г са изчислени върну 770лв,дори не е и върху брутната заплата ?

Съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 193 на МС от 12.10.2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, 1 януари 2024 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 933 лв. В чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Предвид цитираната разпоредба и с оглед на данните в запитването размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява към датата на ползване на отпуска (началото на м. януари 2024 г.) от размера на установената за страната минимална работна заплата – 933 лв. ЛТ/

09.02.2024 ID:3130
Здравейте, нужда се от професионален съвет по следния въпрос относно мястото на работа. Работя в IT фирма, регистрирана в България като ЕООД, която като място на работа посочва, цитирам: "Членът на екипа изпълнява трудовите си задължения в гр. София, където ще бъде постоянното място на работа или на други места, когато това следва от характера на работата. Членът на екипа се съгласява, че поради характера на работата и конкретно необходимите за изпълнение на неговите трудови задължения действия, същият може по указание на фирмата да осъществява трудовите си задължения на място, различно от посоченото в предходното изречение." При така зададената месторабота, нарушавам ли закона и трудовия кодекс ако работя дистанционно от страна в ЕС за определен период от време без да съм в командировка? Моля, за кратка обосновка. Благодаря предварително!

Според чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. Следователно това е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор. Съгласно алинея трета на същата разпоредба от КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Следва да се има предвид, че уговарянето на „обекти из страната“ не съставлява надлежно уговорено място на работа предвид липса на предварително конкретно знание и съгласие за точно определено място на работа, посочено в договора и допълнителните споразумения при сключването им. В тази връзка е и трайно установената съдебна практика. С оглед на представените данни и запитването относно възможността за работа от разстояние бихме искали да обърнем внимание, че в раздел раздел VIII "б" на глава четвърта от КТ са уредени допълнителни условия за извършването ѝ. Условията и редът за работа от разстояние се уговарят в колективен или в индивидуален трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ (чл. 107з, ал. 3 от КТ). Бихме искали да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ, според която работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. ПР

09.02.2024 ID:3126
Учител в СОУ е придобил и упражнил своето право на пенсия, без да прекратява трудовото си правоотношение. Заявил е желанието си за прекратяване на трудовия договор, считано от 01.07.2024 г. Може ли работодателят да го назначи на същата длъжност от 01.09.2024 г.

Уважаема госпожо, В трудовото законодателство няма ограничения за сключване на трудово правоотношение с лица придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (СР)

08.02.2024 ID:3121
Здравейте, Предстои ни съкращаване на щат и освобождаване на служители на съответния код. Имаме обаче 1 служител в отпуск по майчинство, който е все още в болничен и предстои да подаде Приложение 2. Можем ли да преминем към съкращение и освобождаване на останалите служители и какво е необходимо да се направи когато майката се върне на работа? Благодаря!

С оглед изложената фактическа обстановка правим извода, че работничката или служителката ползва отпуск поради бременност и раждане в периода от 45 дни преди раждането по чл. 163, ал. 1 КТ. В този случай тя има право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 6 КТ. Това означава, че работодателят няма право да прекрати трудовия й договор поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. При завръщането й на работа след използване на отпуск по чл. 163 и евентуално по чл. 164 КТ работодателят е длъжен да й осигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. ЛТ/

08.02.2024 ID:3119
Здравейте, колко време, след подаване на документите за пенсиониране, ще получа първата си пенсия? Благодаря Ви предварително.

Съгласно чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите и добавките към тях се отпускат с разпореждане, издадено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни. С чл. 1, ал. 5 от НПОС е уредено, че при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 2 и 4 от НПОС, когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, тя се отпуска и изплаща в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО. В тези случаи когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. ВН

08.02.2024 ID:3118
Здравейте, казвам се .... и съм общински съветник. Въпросът ми към вас е, дали в това си качество имам право да съвместявам и позиция на Регионален директор на Дирекция за социално подпомагане?

Уважаема госпожо, В чл. 7, ал. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл) са определени условия за несъвместимост със заемането на длъжност на държавен служител. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗДСл не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация. За повече информация се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. (СР)

08.02.2024 ID:3116
Здравейте.Предстои ми пенсиониране и въпроса ми е:Полагат ли ми се 6 заплати обезщетение при работа във фирма в несъстоятелност.Работя във фирмата от 1992г.Имам действащ трудов договор с фирмата.

Уважаеми господине, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. При наличие на предвидените в разпоредбата условия работодателят е задължен да определи и изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. това по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случай, че работодателят или лицето, който представлява дружеството в несъстоятелност, не изплати полагащото се обезщетение, можете да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която упражнява цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. (СР)

07.02.2024 ID:3115
Здравейте, През 2023г не съм ползвал полагащия ми се платен отпуск (на трудов договор) и за 2024г са ми прехвърлени 20 дена отпуска. Наскоро работодателя ме уведоми че трябва да взема този отпуск до края на 30 Юни 2024г в противен случай той ще бъде изгубен. Въпросите ми са следните: 1. Може ли работодателя да ме принуди да взема този отпуск преди 30 Юни 2024г? 2. Ако не искам да го взема преди 30 Юни 2024г наистина ли губя тези 20 дена? Поздрави

От запитването е видно, че полагаемият се отпуск за 2023 г. не е ползван до края на годината. В чл. 176, ал. 2 КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. В изпълнение на посочената разпоредба работодателят Ви е уведомил за готовността си до края 30 юни 2024 г. да Ви осигури ползването на отпуска, полагаем се за 2023 г. Ако не поискате да използвате отпуска си за 2023 г. до 30 юни 2024 г., няма да може да се приложи чл. 176, ал. 3 КТ. В чл. 176, ал. 3 КТ е предвидено, че когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и сроковете по ал. 2 (за отпуск за 2023 г. до 30 юни 2024 г.), работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Следователно няма да съществува основание да заявите едностранно ползването на отпуска за 2023 г. Отпускът ще може да използвате с писмено разрешение на работодателя до изтичане на 2-годишният давностен срок, с изтичането на който се погасява правото на ползването му. В този смисъл Вие не го „губите“. Двегодишният давностен срок по чл. 176а, ал. 1 КТ, до изтичането на който, може да използвате платения годишен отпуск за 2023 г., е 31.12.2025 г. ЛТ/

07.02.2024 ID:3114
Здравейте,имам ТЕЛК със срок 11/2022г,но в този период придобих пожизнена пенсия.по инвалидностПродължавам да работя,но ме лишават от 6 те дни полагащи се допълнително .Намирам много противоречива информация.Някъде се признава за пожизнен,някъде не.Имам ли право на 6 дена отпуск в моя случай.?по чл 29 /3 телка става пожизнен независимо от срока на експертното решение.

Правото на труд, на отпуски и на др. права по трудово правоотношение са предмет на уредба на Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите актове по прилагането му. За да възникнат съответните права, уредени в КТ, е необходимо работникът или служителят да представи валидно експертно решение на ТЕЛК (с определен срок на инвалидност, който не е изтекъл или с пожизнено определен в решението на ТЕЛК срок на инвалидност). Следователно, когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по КТ. Основният платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни по чл. 319 КТ се полага само на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само за срока на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК. Във връзка с гореизложеното Ви уведомяваме, че когато срокът на решението на ТЕЛК, с което е определена 50 на сто трайно намалена работоспособност, е изтекъл, за да се ползва право на отпуск по чл. 319 от КТ, следва на работодателя да се представи валидно експертно решение на ТЕЛК. За целта може да се подаде заявление-декларация за преосвидетелстване по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. ЛТ/

07.02.2024 ID:3113
Здравейте, Бихме искали да зададем следния въпрос към Вашето ведомство: Има ли правно основание лице, назначено на Договор за управление и контрол/ДУК/ в търговско дружество, за което са начислявани и внасяни редовно вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" към националния бюджет, да прехвърли правото на ползване на неплатен отпуск за гледане на дете до 8 години съгласно чл. 167а от КТ в размер на пет месеца на другия родител? Ще бъдем благодарни за Вашето компетентно становище! С уважание, Анита Карапеткова

Уважаема госпожо, Според чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. Видно от разпоредбата, предпоставка за реализиране на правото на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е наличието на трудово правоотношение на бащата. В конкретния случай бащата няма трудово правоотношение, а е самоосигуряващо се лице, поради което няма основание да предостави ползването на това право на майката. (СР)