|
07.02.2024 ID:3112 Работник подава заявление за платен отпуск в размер на 20 дни. За годината има право на 33 дни. Работодателят му е отказва поради производствени причини.
Може ли на работникът да му бъде отказана отпуска, ако отново поиска след 10 дни?
Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Според чл. 173, ал. 5 от КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Според чл. 176а, ал. 1, т. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето от КТ, т.е. независимо от възможността на работодателя да отложи ползването на платен годишен отпуск на работника или служителя, то той следва да му осигури ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176,ал. 2 от КТ, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 от КТ). ГЕ
| 07.02.2024 ID:3111 Здравейте,
Казвам се Валентин Михов. Имам следният казус:
При последният ми работодател, фирмата нямаше създаден фирмен печат. Закона дава това право. Фирмата съкрати това работно място, на което бях назначен и ми оформи трудовата книжка. В нея обаче, стажът ми не е заверен с печат на фирмата, а само с положени подписи съответно на счетоводител и управител. Съгласно чл.6 от НАРЕДБАТА ЗА ТРУДОВАТА КНИЖКА И ТРУДОВИЯ СТАЖ, печатът е задължителен елемент в оформянето на трудовата книжка. И във връзка с това имам ТРИ върпоса/проблема за решаване:
1 - започнах нова работа. Новият работодател не иска да ми признае трудовият стаж от последната месторабота. Като мотив се посочва липсата на фирмен печат;
2 - В даден момент, когато настъпи пенсионна възраст, ще срещна ли затруднения? 3 - Моля дайте ми съвет как да приведа нещата съгласно действащите закони на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Благодаря Ви предварително!
Бъдете здрави!
Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Изискването за заверяване с печат на извършени от работодателя вписвания в трудовата книжка на работника или служителя (вписвания на необходими данни, поправки при неправилно или неточно вписване и при прекратяване на трудовото правоотношение), е регламентирано в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Изискването е установено в действащ нормативен акт и то следва да се спазва.
Следва да се отбележи, че по отношение на видовете печати, тяхното ползване и документите, върху които се полагат, е приложим УКАЗ № 612 от 26.08.1965 г. за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 31.08.1965 г., в сила от 30.09.1965 г., изм., бр. 26 от 5.04.1988 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., бр. 47 от 24.04.1998 г., в сила от 24.05.1998 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 97 от 15.10.2002 г.).
При нарушение на трудовото законодателство може да се обърнете за съдействие към инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
| 07.02.2024 ID:3109 Каква е възможността осигурено лице да се снабди с документи за осигурителен стаж и доход за периода, в който е упражнявал трудова дейност в предприятия /прекратен осигурител/ и в чиито архиви и ведомости липсва информация.
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят /длъжностното лице/ е нанесъл нужната информация съгласно изискванията по надлежния ред, има положени подписи и кръгъл печат, но липсва правоъгълен такъв.
В конкретния случай, следва ли поради, поради допуснати технически грешки от страна на работодател, лица да губят част от пенсиите си? По какъв начин могат да докажат, че са работили?
Съгласно чл. 40, ал. 1-3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход (чл. 40, ал. 5 от НПОС).
В чл. 40, ал. 9 от НПОС е предвидено, че до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6.
Трудовата книжка, редовно водена съгласно действащите към съответния момент наредби за трудовата книжка и трудовия стаж, както и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, служи като документ за установяване на трудов стаж, съответно осигурителен стаж.
При изчерпване на посочените по-горе възможности работник или служител да се снабди с документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния му стаж при конкретен работодател, той може да предяви иск за установяване на стаж по съдебен ред. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОСР) по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, но не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход. С чл. 3, ал. 1-2 от ЗУТОСР е уредено, че искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца. Искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя (правоприемника на работодателя, ако има такъв) и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на НОИ. С чл. 5 от ЗУТОСР са поставени условия за допустимостта на иска. Пред съда се представя удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Съветваме Ви, преди да предприемете конкретни действия по снабдяване с документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за времето на работа във въпросното предприятие, да се обърнете за консултация и съдействие към териториално поделение на Националния осигурителен институт, като представите оригиналната трудова книжка. ВН
| 06.02.2024 ID:3105 Здравейте,
моля за становище относно изчисляване на обезщетение по чл.224, понеже срещнах два различни отговора в сайта (ID:2547, ID:2473). Кой е базовият месец за изчисляване на обезщетението? Прилага ли се коригиращ коефициент по чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ при определяне на обезщетението по чл.224?
Благодаря Ви,
Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер (ал. 2).
Следователно базата за изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ е среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл. 18, ал. 2 НСОРЗ при определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1, изречение първо на чл. 18 НСОРЗ среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът. Коригиращият коефициент по чл. 18, ал. 2 НСОРЗ се прилага при разлика в броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва платен годишен отпуск. Тази разпоредба не може да се приложи към обезщетението по чл. 224 КТ, защото в случая няма съответен месец, през който се ползва отпуск, а става въпрос за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение за неползван отпуск, непогасен по давност, независимо за коя календарна година се отнася. ЛТ/
| 06.02.2024 ID:3104 Здравейте! При сумирано изчисляване на работното време с нощни смени, в базата за изчисляване на обезщетения и отпуски трябва ли да се взема предвид и сумата за нощния труд? Можем ли да считаме сумата за нощен труд като възнаграждение с постоянен характер?
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 КТ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер.
Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени, включващи нощен и дневен труд, допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд има постоянен характер и се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнагражденията по чл. 177 КТ. ЛТ/
| 06.02.2024 ID:3103 През 2024 г. Работниците и служителите в предприятието имат неползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г., защото не е поискан. Работодателят ги кани/осигурява да ползват остатъците от платения годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. до 30.06.2024 г. включително.
1.От 01.07.2024 г. Работодателя може ли да предоставя остатъците от неползвания платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. на работниците и служителите на основание чл.173, ал.4 във връзка с чл. 176, ал.2 от КТ ?
2.Към 01.07.2024 г. работника/служителя не е ползва платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. и заявява желание да го ползва след 01.07.2024 г. -Работодателят може ли да му откаже / не му осигури ползването на същия?
1. Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
Цитираната разпоредба задължава работодателя да осигури ползването на отложен или неползван отпуск, когато работникът или служителят поиска ползването. Когато работникът или служителят е поискал отпуска и работодателят не му го разреши, възниква правото на работника или служителя по чл. 176, ал. 3 КТ на едностранно определяне на времето на ползване с писмено уведомяване на работодателя 14 дни предварително.
Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ не дава право на работодателя да предоставя едностранно ползването на отпуска – отложен или неползван от предходна календарна година.
Едностранното предоставяне на отпуск от работодателя е регламентирано в чл. 173, ал. 4 КТ, като една от хипотезите на едностранно предоставяне е когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Следователно работодателят отправя поканата за ползване на отпуска до края на календарната година, за която се полага, и когато отпускът не е ползван въпреки поканата на работодателя, възниква правото му да го предостави едностранно през следващата календарна година.
От изложеното е видно, че по отношение на отпуска, полагаем се за 2023 г., може да приложите разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ през 2024 г., ако сте отправили покана до служителите до края на 2023 г., да ползват полагаемите им се отпуски за 2023 г. до края на същата календарна година.
2. Ако работникът или служителят до 30 юни 2024 г. не поиска да ползва отпуск, неползван през 2023 г., няма да е налице неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 176, ал. 2 КТ да осигури ползването му. В тази връзка работникът или служителят няма да има правото по чл. 176, ал. 3 КТ да определи едностранно времето на ползването му.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Работникът или служителят има право да ползва платен годишен отпуск до изтичане на давностния срок, с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ).
Следва да се отбележи и задължението на работодателя по чл. 37а НРВПО, съгласно която в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. ЛТ/
| 06.02.2024 ID:3102 Към 31.12.2024 година ще имам 9 години и 1 месец трудов стаж при настоящия ми работодател по трудов договор Община Котел.
От 01.01.2025 година придобивам право на пенсия за осигурителен стаж трета категория и възраст.
През 2012 и 2013 година имам 1 година и 8 месеца стаж по трудов договор при Социално педагогически интернат "Христо Ботев" с. Драгоданово първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Въпрос:Може ли стажа от Социално педагогическия интернат "Христо Ботев"- първостепенен разпоредител с бюджетни средства по аналогия на ПМС 31/11.02.1994 година да се използва за получаване на обезщетение по чл.222 ал.3 в размер на 6 /шест/ брутни заплати?
Уважаеми господине,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Определянето и изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е задължение за работодателя, ако са изпълнени изискванията на разпоредбата. Основно изискване е лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение, без значение дали е упражнило това свое право, т.е. дали е подало заявление за пенсиониране/получава пенсия. В тази връзка Вие ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ако трудовият Ви договор е прекратен след 01.01.2025 г., когато придобивате право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда са предвидени хипотези, които с оглед на фактическите данни в запитването не могат да намерят приложение в конкретния случай. Постановлението се прилага само в случаите, когато работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка, независимо от осъществяваните преобразования на организацията или звеното на бюджетна издръжка. (СР)
| 06.02.2024 ID:3100 В бр. 85 на ДВ от 2023 г. се обрнародваха изм. и доп. в Кодекса на труда, с които се въвеждат регистър на заетостта и електронен трудов запис. В чл. 349, ал. 1 изчерпатено се изброяват данните, които трябва да съдържа единният електронен трудов запис. Съгласно горепосочената разпоредба, липсва изискване за вписване на категорията труд при пенсиониране за съответната длъжност. Моля да посочите какви са мотивите данни за категорията труд при пенсиониране да не се съдържат в електронния трудов запис?
Съгласно чл. 5, ал. 7, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (в сила от 1.01.2022 г. - ДВ, бр. 99 от 2019 г.) до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, осигурителят е длъжен да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, по която предлага да се зачете осигурителният стаж. Съдържанието на документа по ал. 7, т. 4 и редът за представянето му се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 8 КСО).
На основание чл. 5, ал. 8 КСО е издадена ИНСТРУКЦИЯ № 1022-40-2 от 2.03.2022 г. за съдържанието и реда за представяне в Националния осигурителен институт на документи за осигурителен стаж, осигурителен доход и категория труд, издадена от управителя на Националния осигурителен институт, обн., ДВ, бр. 21 от 15.03.2022 г., в сила от 1.01.2022 г.
Поради това единният електронен трудов запис не съдържа данни за категорията труд, при която е работило и е било осигурявано лицето. ЛТ/
| 06.02.2024 ID:3099 Здравейте,кандидатствах за работа на две различни места и си извадих си повече медицински за работа, след това разбрах, че друг работодател скоро ще обяви конкурс и ми остана едно, въпросът ми трябва ли да ходя да водя ново и докога важи като срок и да го ползвам за другата обява. Благодаря!
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, сред необходимите документи е и този за медицински преглед - при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Тъй като от запитването не става ясно за какъв вид работа ще кандидатствате, следва да поискате информация от потенциалния работодател, какви са изискванията за пригодност за съответното работно място, тъй като, в зависимост от професионалните рискове, необходимите предварителни прегледи може да са различни. В общия случай, например за работа в офис, би трябвало издаденото Ви медицинско свидетелство да е достатъчно. В случай, че става въпрос за работа на компютър е необходим и преглед при офталмолог. Независимо от това дали става въпрос за първоначално постъпване на работа или преди да кандидатствате по посочените от Вас обяви сте били в трудово правоотношение, което сте прекратили, медицинското свидетелство, ако отговаря на изискванията на работното място, следва да може да Ви послужи, в случай, че не са минали повече от 3 месеца от прекратяване на трудовото Ви правоотношение, или - от датата на издаването му.
| 06.02.2024 ID:3097 С какво мнозинство се приема решението на Общото събрание за разпределяне на СБКО - стандартното 50%+1 от присъстващите или друго? Ако не се постигне мнозинство, а резултатите са само 50% гласували за някое предложение, то ли се приема за меродавно или се гласува до постигане на някакво мнозинство?
Съгласно чл. 6а, ал. 3 КТ общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).
Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго (чл. 6а, ал. 4 КТ).
Съгласно чл. 293, ал. 1 КТ начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. В тази разпоредба не е предвидено друго, квалифицирано мнозинство.
Ако не е предвидено друго в друг специален закон или в устава на дружеството – работодател, то решението за начина на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се взема с обикновено мнозинство от присъстващите работници и служители.
Обръщаме внимание, че общото събрание може да приема решения, ако е редовно, т.е. ако него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците), каквото е изискването на чл. 6а, ал. 3 КТ. ЛТ/
| 06.02.2024 ID:3096 Здравейте!Имам въпрос дали ще ми се изплатят 11 заплати?Работих като директор на основно училище с. Боянци, но миналата година на 1.07.2023г. напуснах по здравословни причини по чл.325 от КТ. След това започнах работа в друга фирма, не в образованието за 1 месец, но ме съкратиха и сега съм на Бюрото по труда.Моля Ви, да ми ообясните дали ако пак започна работа в образованието, докато се пенсионирам, а това е на 21.03. 2025г. ще си получа тези заплати-имам 28 години стаж в образованието с прекъсване само този 1 месец в друга фирма миналата година.Говорих с Инспекция по охрана на труда гр. Пловдив и те ми обясниха, че ако се пенсионирам в образованието, въпреки прекъсването, ще ми се изплатят заплатите, но ми препоръчаха да питам и Вас.Ще очаквам отговора Ви. Благодаря Ви предварително.Спокоен ден!
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) – в размер на 10 брутни работни заплати. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г. (КТД Образование) за членовете на синдикална организация страна по колективен трудов договор в образователната институция, в която работят, е договорен по-висок размер на обезщетението по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) - 11, 5 брутни работни заплати ( чл. 31, ал. 2 от КТД Образование).
В конкретния случай, последните 10 години от трудовия стаж преди прекратяване на евентуалния нов трудовия договор са прекъснати с работа при друг работодател извън системата на предучилищното и училищното образование. Предвид на това Вие няма да имате право на обезщетение по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО, съответно на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от КТД Образование. Периодите на безработица не се считат за прекъсване на трудовия стаж.
Обръщаме внимание, че ако започнете работа и по време на действие на трудовото правоотношение придобиете право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще имате право на обещетение по общия ред по чл. 222, ал. 3 от КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)
| 06.02.2024 ID:3095 Здравейте, моля за вашето становище по следния казус: Аз съм държавен служител. Дядо ми почина на 31.01.2024 г.-сряда/час на смъртта 22.30 ч. и за мен този ден беше работен. Погребалната церемония беше на 02.02.2024 г.- петък. Въпросът ми е кои 2 работни дни ми се полагат като отпуск при смърт на близък на основание чл. 62, ал. 1, т.3 от ЗДСл. Предвид досегашните ви становища по подобни казуси, моля да имате предвид, че в текста на закона основното право е за 2 работни дни. На какво основание е допустимо да ми бъде отнето това право.
Уважаема госпожо,
Отпускът за държавните служители при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение в размер на два работни дни е регламентиран в чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при настъпване на смърт на роднина от определения в разпоредбата кръг.
Отпускът по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е целеви отпуск и в тази връзка сме на мнение, че следва да се предостави за деня на съответното събитие (смъртта на дядо Ви) и за следващия работен ден. Тъй като сте отработила деня, в който е починал дядо Ви, Вие ще имате право на отпуск само за следващия ден.
За повече информация можете да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, която има компетентност да изразява становища по Закона за държавния служител. (СР)
| 05.02.2024 ID:3092 Здравейте, моля да отговорите дали е забранено да се ползва половин ден платен годишен отпуск. Задължително ли е да ползвам цял ден отпуск?
Благодаря
Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Според чл. 22, ал. 1, посл. изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 355, ал. 1 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. По тази причина независимо от продължителността и начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск, уреден в чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар. ПР
| 05.02.2024 ID:3091 Здравейте,искам да попитам относно хората с више обеазование.
Има ли закон,който да гласи ,че хората завършили висше образование
,със среден праг работна заплата ,могат да получават"финансов бонус" като завършили висше учебно заведение без работодателя да го е вписал в трудов договор.Има ли такъв закон в България?
Съгласно чл. 11, ал.1 от Наредбата за структурата и организациията на работната заплата (НСОРЗ) за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от петнадесет лева - за "доктор" и петдесет лева - за "доктор на науките". Също така с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуалния трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения, както и да се определят по-големи размери минималните (чл. 13 и чл. 14 НСОРЗ). Към настоящия момент не е налице законово уредено допълнително възнаграждение за завършено висше образование, степен „бакалавър“ или „магистър“.ПР
| 05.02.2024 ID:3090 Здравейте, законосъобразно ли е подписването на Искане за отпуск (ПГО или друг) и на Заповед за отпуск да става с КЕП двустранно? Ако да, длъжен ли е работодателят да осигури КЕП за всички служители? Посписването на Искането за отпуск трябва ли хронологично да предхожда първия ден в отпуск? Работодателят не поддържа електронни трудови досиета, желае само подписването на отпуски да се организира в електронна среда. Част от служителите работят дистанционно с договори, сключени по чл. 107з – 107 п от КТ, а останалите работят в офиса на фирмата. Законосъобразно ли е подписване с КЕП на допълнителни споразумения със служители?
Благодаря!
Съгласно чл. 128б, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) част от документите от трудовото досие на работника или служителя могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването им се определят с Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС). С нея се уреждат изискванията за създаването и изпращането на електронни документи между работника или служителя и работодателя, както и удостоверяването на тяхното връчване.
Работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на наредбата, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието (чл. 2, ал. 1 от НВИССЕДТДРС). Когато работодателят използва информационна система, съобразена с изискванията на НВИССЕДТДРС, документите, които са част от трудовото досие на работника или служителя, могат да се създават и съхраняват като електронни документи. Видовете на документите, които могат да се създават и съхраняват в елкетронен вид са регламентирани в чл. 6, ал. 1 от НВИССЕДТДРС и се определят в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 6, ал. 2, т. 1 от НВИССЕДТДРС).
Според чл. 7, ал. 2 от НВИССЕДТДРС електронните документи се подписват от работника или служителя с електронен подпис съобразно нормативните изисквания и договореното с работодателя. Когато работодателят изисква от работника или служителя да се използва квалифициран електронен подпис, той е длъжен да осигури механизъм на подписване за своя сметка (чл. 7, ал. 3 от НВИССЕДТДРС). Документите, създавани от работодателя, задължително се подписват с квалифициран електронен подпи (чл. 7, ал. 4 от НВИССЕДТДРС).
Видно от изложеното, за да се изпращат и съхраняват електронни документи като част от трудовото досие, работодателят следва да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи, които да отговарят на изискванията на Наредбата и на другите приложимите нормативни актове и стандарти. ГЕ
| 03.02.2024 ID:3083 Здравейте,
Работодателят ми прекрати трудовия договор с предизвестие и ми изплати 2 работни заплати по чл.222, ал.3 , при придобито право на пенсия преди 3 години.
Заповедта за освобождаване е 02.07.2022 г. Последен работен ден 01.07.2022г.
Кой месец следва да да бъде база за изчисляване на обезщетението по чл. 222 ал.3: м.06.2022 (където имам 5 дни необработени по болест и 17 отработени дни), или предходен месец, в който съм отработила всички работни дни?
БлагоДаря.
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В конкретния случай брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще бъде това за м. юни 2022 г. предвид на обстоятелствот, че трудовият договор е прекратен на 2 юли 2022 г.
Следва да се има предвид, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).
| 02.02.2024 ID:3077 Имам сключен безсрочен трудов договор на пълно работно време и понастоящем съм в отпуск по чл.167а, ал.1 от Кодекса на труда (неплатен отпуск за гледане на дете до 8г.)
Може ли докато ползвам този вид отпуск да започна работа при друг работодател, на друга длъжност с трудов горовор на 4ч.? В договора от настоящия работодател няма забрани за работа на втори трудов договор.
Как трябва да уведомя настоящия работодател - устно или трябва да подам някакво писмено уведомление?
Зачита ли се за трудов стаж работата при втория работодател?
Разпоредбата на чл. 111 КТ регламентира сключването на допълнителен трудов договор при друг работодател. За сключването на такъв договор няма ограничения, освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорена забрана поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
Следователно, ако такава забрана не е уговорена в основния трудов договор, работникът или служителят може да сключва допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ с друг работодател без ограничения. Трудовото законодателство не задължава работника или служителя да предоставя на работодателя по основния трудов договор информация относно наличието на сключен от него допълнителен трудов договор.
Времето на работа по трудовия договор за допълнителен труд се зачита за трудов стаж по общите правила. ЛТ/
| 02.02.2024 ID:3076 Начин на изчисляване на обезщетение по чл.224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение.
Моля, пояснете прилага ли се чл.18, ал.2 от НСОРЗ при изчисляване на обзещетени: “При определен месечен размер на трудовото възнаграждение, установеното по ал. 1, изречение първо среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент...“
Коригиращият коефициент по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага при разлика в броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва платен годишен отпуск.
Тази разпоредба не може да се приложи към обезщетението по чл. 224 КТ, защото в случая няма съответен месец, през който се ползва отпуск, а става въпрос за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение за неползван отпуск, непогасен по давност, независимо за коя календарна година се отнася. ЛТ/
| 02.02.2024 ID:3075 Здравейте, имам следния казус. Наш служител има издадено експертно решение за Телк с 56% намалена трудостпособнос от дата 20.12.2023 г. Решението е представено на работодателя през Януари 2024 г. Служителят твърди, че има право на допълнителни дни платен годишен отпуск за 2023г.
Моля за вашето становище има ли служителят право на допълнителни дни за 2023 г. във връзка с чл. 319 от КТ.
Моля и за вашето становище спазва ли се правилото за пропорционалност за тези допълнителни дни по чл. 319 от КТ.
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малък от 26 работни дни.
Отпускът по чл. 319 от КТ е основен платен годишен отпуск за посочената категория работници и служители и се ползва, прекъсва и отлага по реда и при условията на чл. 172 и сл. от КТ. При определяне на размера му се спазва и правилото на пропорционалност на времето, признато за трудов стаж.
Състоянието на трайно намалена работоспособност се установява от здравните органи. Експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК следва да бъде представено на работодателя при сключването на трудовия договор или в последствие, при издаването му, за да бъде възможно при определяне размера на основния платен годишен отпуск работодателят да спази разпоредбата на чл. 319 от КТ.
Това означава, че работникът/служителят има право на основен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни съгласно чл. 319 от КТ, вкл. и за минало време, само ако експертното решение, с което е определен процент на трайно намалена работоспособност, е предоставено на работодателя веднага след издаването му. В противен случай, правото на този отпуск възниква от датата на представяне на решението на работодателя, ако срокът определен в експертното решение не е изтекъл към момента на представянето му. ЛТ/
| 01.02.2024 ID:3073 Лице назначено на 2 часа по втори трудов договор може ли да има основно месечно възнаграждение 200лева на месец при полоение че МРЗ е 933лева и за два часа пропорционално заплатата е 233.25лв?
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Следва да имате предвид, че минималната работна заплата (МРЗ) за страната се определя нормативно и нейният размер е задължителен. С Постановление на Министрески съвет № 193 от 12.10.2023 г. се определя от 1 януари 2024 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 933 лв. и на минималната часова работна заплата 5,58 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. С оглед на гореизложеното и посочените в запитването данни, следва, че лицето, което работи по втория трудов договор на непълен работен ден трябва да получи не по-малко от посочения по-горе размер на часова работна заплата, изчислен пропорционално на работните часове, в случая 2 часа. ГЕ
|
|