26.03.2024 ID:3376
Кога имаме право на ползване на допълнителен отпуск като членове на синдикална организация в сферата на образованието? Трябва ли да мине определено време или в момента, в който ни приемат за членове, имаме право на този отпуск? Благодарял

Уважаема госпожо, Допускаме, че въпросът е свързан с регламентираните в колективен трудов договор по-благоприятни размери на отпуските. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора (чл. 57, ал. 2 от КТ. С оглед на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ считаме, че действащият колективен договор в образователната институция, в която работите, ще има действие от момента на приемането Ви за член на синдикалната организация, страна по него, или от момента на присъединяването Ви по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. (СР)

25.03.2024 ID:3374
Моля за Вашето становище по следния въпрос. При трудов договор за работа на 12 часови смени, които включват дневен и нощен труд и въведено сумирано изчисляване на работното време, има ли право служителя да подаде писмено заявление/молба за ползване на платен годишен отпуск, която да е от дата до дата с цел да се ползва годишния отпуск в конкретния период и да не бъде в включен в поименния график. Благодаря предварително.

В чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). Почивните дни по график, може да не са събота и неделя. Според чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО). Следователно от нормата на работното време на работника или служителя се изваждат ползваните дни платен годишен отпуск, разрешени в работни дни по календар, т.е. през дните от понеделник до петък. В тази връзка, ползването на платения годишен отпуск при сумирано изчисляване на работното време се иска от работника или служителя и се разрешава от работодателя в работни дни по календар, независимо от предвидените часове за работа в поименния график. Поради това, работникът или служителят може да подаде искане за ползване на отпуск от дата до дата, като при разрешение от работодателя се извади съответния брой работни дни по календар от нормата за периода.ГЕ

25.03.2024 ID:3373
Здравейте! В болничен съм от 21.12.2023 г. до 19.01.2024 г. От 22.01.2024 г. до 21. 03.2024 г. съм в ПГО. На работа съм от 22.03.2024. Основната ми работна заплата е 1050 лева и ПГО е изчислен върху тази сума. От 01.01.2024 г. заплатата ми е променена с щатно разписание на 1331 лев. Върху коя от двете суми е правилно да се изчисли платения годишен отпуск, който съм ползвала?

Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата регламентира правило за изчисляване на възнаграждението по време на отпуск. Следователно за база за изчисляване винаги се ползва последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (в случая м. декември 2023 г., ако в него има най-малко отработени 10 дни, през който основната работна заплата е 1050 лв.). От запитването е видно, че считано от 01.01.2024 г. основната работна заплата е увеличена, като през същия месец – от 22.01.2024 г. лицето е в платен годишен отпуск. Следователно увеличението на заплатата не се е отразило върху базата, от която е определено възнаграждението за отпуск и следва да се приложи чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), който регламентира изплащането на добавка. Член 21, ал. 2 НСОРЗ се прилага, когато работникът или служителят към или след датата, от която са увеличени заплатите, е бил в платен отпуск. Посочената разпоредба предвижда, че когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Условие за заплащане на добавката е работникът или служителят да е бил в платен отпуск към или след датата, от която е увеличена заплатата. С оглед изложеното в запитването, мнението ни е, че след като увеличението на основната работна заплата от м. януари 2024 г. не се е отразило в базата, от която е изчислено възнаграждението по реда на чл. 177 (м. декември 2023 г.), за платен отпуск ползван през същия месец след датата, от която е увеличена заплатата, следва към него работодателят да заплати добавка на основание чл. 21, ал. 2 НСОРЗ. ЛТ/

25.03.2024 ID:3372
На майка с дете на 2 години,се предлата работа с работно време от 13 часа до 22 часа. Жените с деца до 3 годишна възраст работят ли на смени ?

Работата на смени е уредена в чл. 141 от Кодекса на труда (КТ) и според ал. 1, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Във връзка със запитването Ви, в трудовото законодателство няма ограничение майка на дете на 2-годишна възраст да работи на смени. Важно е да се отбележи, че е забранено полагането на нощен труд (от 22,00 до 6,00 ч.) и извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, освен с тяхно съгласие (чл. 140, ал. 4, т. 3 и чл. 147, ал. 1, т. 3 от КТ).ПР

25.03.2024 ID:3370
Здравейте, на хххххх навърших възраст от 63 г.08м. Остава ми една година за редовна пенсия за години и възраст. Въпросът ми е - трябва ли да ми бъде изпратено уведомително писмо за пенсиониране и кога ще го получа? Благодаря.

На основание чл. 33, ал. 5, т. 13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Националният осигурителен институт (НОИ) уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО визира, че изпращането на тези уведомителни писма е от компетентността на НОИ, като е посочен срокът на изпращане - не по-късно от 6 месеца преди лицата да навършат възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, както и условието, че се изпращат на лица, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. ВН

24.03.2024 ID:3369
На 65 години и 6 месеца съм. Имам 29 години и 3 месеца стаж като начален учител. Друг стаж нямам. Може ли при тези условия да се пенсионирам и трябва ли към този момент да съм на работа? Според мен отговарям на чл.69в (4) КСО: имам изискуемия по ал.1 учителски осигурителен стаж и желая да се пенсионирам след навършване на възрастта по чл.68 (1) КСО.

С чл. 69в, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е уредена възможността на учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж (25 години и 8 месеца за жените) и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, да се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО (67 години от 01.01.2023 г.). След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) уточнява, че право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 от КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4 на чл. 19 от НПОС. С други думи се пояснява, че правото на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 4 от КСО може да се ползва от учителите, които са заемали учителски длъжности към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по този ред. Извършването на преценка на правото на пенсия и отпускането на пенсиите е от компетентността на Националния осигурителен институт въз основа на подадено заявление обр. УП-1 за отпускане на пенсия(и) и/или добавка(и), придружено с необходимите оригинални документи. ВН

24.03.2024 ID:3368
Здравейте! Казусът ми е следният: през 2021-ва година родих първия си син. Забременях в последните на майчинството и веднага след края му АГ ме прати в болничен, тъй като бях рискова бременност. Вчера разбрах, че отпуската, която ми се е натрупала за 2021 и 2021г ( двете години на първото майчинство) вече се води изтичаща по давност и ще я загубя. Аз обаче реално не съм се връщала на работа и не е имало как да я използвам. Застъпиха ми се майчинство, болничен, майчинство. Изглежда ми странно да се губи. Благодаря Ви!

Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. От представените в запитването данни става ясно, че към края на отпуска по майчинство с първото Ви дете започва ползване на отпуск поради временна неработоспособност поради втората Ви бременност, след който не се завръщате на работа. По този начин се застъпват майчинство с болничен, след който следва ново майчинство. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. С оглед на изложените данни в запитването следва, че давността за ползване правото на платен годишен отпуск за периода от 2021 г. до момента ще започне да тече от началото на годината, следваща годината на завръщането Ви на работа. ГЕ

24.03.2024 ID:3366
здравейте ,работя на смени и нощен труд...имам близнаци на година..Мога ли да се възползвам да не давам нощен труд при положение че майката не се възползва от това право за 6 години...Благодаря XXXXXX

Според чл. 140, ал. 4, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) нощният труд е забранен за майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие. В КТ не е предвидено право на бащите да не полагат нощен труд. ГЕ

22.03.2024 ID:3364
Здравейте. Там където работя започнаха да наемат нови работници. Искат от нас да ги обучаваме. Въпросът ми е дали съм длъжен да го правя след като не е упоменато в договора ми? Новия работник започва на същата заплата като моята. Не трябва ли по време на обучението да има допълнително възнаграждение тъй като съм по стар работник? Все пак аз трябва да си върша моята работа и да отговарям за обучаващите се.

Според чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона (чл. 118, ал. 1 КТ). Във връзка със зададения въпрос следва да се отбележи възможността лице, което работи по трудов договор при работодателя да обучава новоприет работник, с когото се сключва трудов договор за стажуване по чл. 233а КТ. Отношенията между работодателя и наставника се уреждат с допълнително споразумение към трудовия му договор, в което се определят разпределението на работното време и други условия за изпълнение на наставничеството (чл. 233а, ал. 3 КТ). В допълнителното споразумение между наставника и работодателя може да се определи получаването на допълнително трудово възнаграждение за наставническата дейност по обучението на стажанта. Ако считате, че работодателят без основание едностранно променя характера на възложената Ви работа, имате право да се обърнете за съдействие към инспекцията по труда. ЛТ/

22.03.2024 ID:3363
Здравейте. По договор съм на пълно работно време с 8 часов работен ден. В предприятието, където работя е непрекъснат производствен процес. Задължават ни да даваме дежурства, които са на повикване и са по два уикенда в месеца. Случвало се е да не почивам две седмици. Дежурството трае около няколко часа, а заплащането е колкото надника ми. Законово оправдано ли е това нещо и мога ли да отказвам дежурствата без последици? Най вероятно ще ми отговорите, че ако мисля, че ми се нарушават правата да се обърна към инспекцията по труда, но какво да очаквам от тях?

Въпросите, свързани с организацията и разпределението на работното време, се уреждат в правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) на предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Правилникът следва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като с него следва да се определят началото и краят на работното време, задължението за дежурство или за разположение, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време и други. Задължение за дежурство или за разположение може да се установява от работодателя поради особения характер на работата по ред, определен в НРВПО (чл. 139, ал. 5 КТ). Предвид описаната фактическа обстановка обръщаме внимание, че вероятно в случая не става въпрос за „дежурство“, а за „разположение“. В тази връзка са приложими разпоредбите на чл. 13а – 13з НРВПО. Когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение за работника или служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения. Времето на разположение не се отчита като работно време. Следва да се отбележи, че задължението за разположение се уговаря в индивидуален и/или в колективен трудов договор. В индивидуалния трудов договор се уговаря и времето, необходимо за явяване на работа. Работодателят утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените поименни графици предварително. Максималната продължителност на времето на разположение не може да надвишава: 1. общо за един календарен месец – 100 часа; 2. за едно денонощие през работни дни – 12 часа; 3. през почивни дни – 48 часа. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни или в две последователни работни смени; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Посочените ограничения може да не бъдат прилагани при оказване на медицинска помощ. Когато по време на разположение работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, в 3-дневен срок от деня, в който е положен трудът, работодателят издава заповед, в която се посочват датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд. При полагане на труд по времето на разположение на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка след приключване на работата. За времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът. Контролните органи на инспекцията по труда са длъжни да извършат проверка на работодателя по сигнал на работник или служител, като са длъжни да пазят анонимността му. Контролните органи установяват нарушенията на трудовото законодателство и имат правомощия да прилагат принудителни административни мерки за преустановяване на нарушенията. Те упражняват контрол и във връзка със заплащането на труда. ЛТ/

22.03.2024 ID:3358
Общинските съвети представителни държавни органи ли са по смисъла на чл. 157, ал. 1, т. 5 от Кодекса?

Уважаеми господине, Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател. Възнаграждението по време на този отпуск се определя от според предвиденото в специалните закони (чл. 157, ал. 3, т. 3 от КТ). По смисъла на разпоредбата на чл. 157 от КТ, във връзка със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), представителните държавни органи, за участие в чиято дейност се предоставя този отпуск, са общинските съвети. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината. (СР)

22.03.2024 ID:3357
Здравейте! Когато започнах работа ми бе предоставена сума в размер на една минимална работна заплата за закупуване на работно облекло, като условието бе да предоставя документи- фактура за закупуването и оправдаването на сумата. През този месец бях освободена, тъй като бях по заместване до завръщане на титуляра и сега от мен се изисква да върна определена сума пари за времето на доизносване на облеклото. Питането ми е може ли да върна дрехи или трябва да възстановя сумата? Ако не възстановя сумата подлежа ли на някяква наказателна или друга отговорност?

Обръщаме внимание, че съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от същата наредба, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят връща на работодателя предоставеното му работно и/или униформено облекло. В случаите по ал. 1 работникът или служителят може да задържи облеклото при условия, определени от работодателя. От цитираните разпоредби е видно, че задължението на работника или служителя е да върне предоставеното му облекло, а задържането му е правна възможност при условия, определени от работодателя. Следва да се има предвид, че ако сте заемала длъжност на педагогически специалист се прилага НАРЕДБА № 14 от 16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, в която е предвидена възможност стойността на представителното облекло се дава в пари. В този случай следва при прекратяване на трудовото правоотношение да възстановите частта от получената сума, установена пропорционално на неотработените месеци за годината. ЛТ/

22.03.2024 ID:3356
Здравейте, не откривам отговор на зададения от мeн въпрос на 21.02.2024 г с номер ID 3199, като бях избрала рубриката „Трудово право” от падащото меньо? Затова задавам отново следния въпрос: При смърт на физическо лице - Едноличен търговец , когато наследниците категорично не желаят да поемат предприятието му, а да го заличат от Търговския регистър, в този случай по кой член от КТ да се прекрати трудовия договор на наетия работник и кой подписва заповедта за напускане? Благодаря, Росица Сотирова

Едноличният търговец (ЕТ) като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под дадено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. След смъртта на физическото лице, ЕТ се наследява по общите правила на Закона за наследството. Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието (чл. 60, ал. 2 и 3 от Търговския закон). При смърт на ЕТ, ако никой от наследниците му не поеме предприятието, възниква задължение за подаване на заявление за заличаване вписването на ЕТ от търговския регистър (чл. 60а, т. 2 от Търговския закон). Tрудовите договори с работниците и служителите са сключени с физическото лице в качеството му на търговец. Считаме, че смъртта на търговеца сама по себе си не е основание за прекратяване на трудовите договори. В случай, че предприятието бъде поето от наследник, трудовите правоотношения на работниците и служителите не се прекратяват, а се запазват съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ. Ако предприятието не бъде поето от наследник, осъществяването на търговската дейност се прекратява със смъртта на ЕТ. В този случай трудовите договори на работниците и служителите следва да се прекратят на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ (при закриване на предприятието, т.е. при преустановяване на неговата цялостна производствена и служебна дейност), считано от датата на смъртта на ЕТ. Следва да се има предвид, че независимо от избора на наследниците да не поемат предприятието на наследодателя – ЕТ, това не ги освобождава от отговорност да приключат трудовите правоотношения на наетите от техния наследодател лица (издаване на заповед, оформяне на трудова книжка), вкл. да изплатят дължимите им обезщетения по КТ, освен ако не са направили отказ от наследство по установения ред. Във всички случаи прекратяването на трудовите правоотношения следва да бъде извършено преди датата на заличаване от търговския регистър на едноличния търговец. ЛТ/

21.03.2024 ID:3354
Добър ден! Имам следният казус. Бхя обещетена от работодателя по член 222 ал. 1. В следствие бях обещетена и от държавата по член 54 ал 4. Какво трябва да се направи в следната ситоация тъй като сега трябва да въна парите който са ми преведени по член 54 ал 4. Защо държавата допуска такава грешка? При положение че съм съкаратена по чл 222 ал. 1 и се очаква работодателя да ми преведе една заплата защо и държавата ми превежда? После съм виновена, че някой не си е свършил работата.

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи на всеки работник или служител, който е останал без работа поради уволнение от работодателя на определени правни основания от КТ. Паричното обезщетение за безработица се отпуска и изплаща по реда и при условията на КСО въз основа на заявление на безработния, с разпореждане на длъжностно лице от НОИ. Безработното лице няма право на обезщетение за оставане без работа от работодателя и на обезщетение за безработица за един и същи период. За възстановяване на неоснователно изплатени обезщетения за безработица длъжностното лице издава разпореждане. Разпореждането подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. За повече информация може да се обърнете към НОИ. ЛТ/

21.03.2024 ID:3352
Здравейте, моля за отговор по следния въпрос: Служител е предизвестил работодателя си по чл. 326, ал. 1 КТ, че напуска. Във времето, в което тече срок на предизвестието, служителят излиза в отпуск по болест. По време на отпуска по болест работодателят решава да прекрати трудовото правоотношение, без да изчака остатъка от срока на предизвестието, издава заповед за прекратяване, която се връчва на служителя по пощата във времето на отпуска по болест. За период от 4 дни дни служителят е в отпуск по болест и същите 4 дни спадат към неспазения срок на предизвестието. Въппросът е: за тези 4 дни служителят има ли право и на обезщетение за неспазено предизвестие, и на обезщетение поради временна неработоспособност. Ако не - на кое от двете обезщетения има право.

Съгласно чл. 220, ал. 2 от КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Следователно, работодателят, когото сте предизвестила за прекратяване на трудовия Ви договор, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като Ви дължи обезщетение в размер на брутното Ви трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ при неспазване на срока на предизвестието трудовият договор се прекратява с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. По отношение на изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност при прекратяване на трудовия договор по време на временната неработоспособност се обърнете за информация към НОИ. ЛТ/

21.03.2024 ID:3350
Здравейте. Назначен съм по трудов договор като заместник-кмет от 02.04.2012 г. и към настоящия момент. Имам ли право на допълнително труводо възнаграждение за продобит трудов стаж при работодателя и от кога? Човешките ресурси ми обясниха, че служителите в администрацията нямали право на клас прослужено време тъй като бил отменен и не ми се начислява никакъв процент. Аз не съм държавен служител и мисля, че имам право на ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит , съгласно чл.12, ал.1 от НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА. Моля за Вашето становище.

Уважаеми господине, Съгласно чл. 39, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината, съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции. Работещите по трудово правоотношение в държавната администрация сключват трудови договори при условията на чл. 107а от Кодекса на труда, като по отношение на заместник кметовете се прилагат и специалните разпоредби на ЗМСМА (чл. 39, ал. 5 ЗМСМА) и Закона за администрацията (чл. 19а, ал. 2 и 3 ЗА). Допълнителните възнагараждения, на които имат право служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, са посочени изчерпателно в чл. 107а, ал. 14 от КТ и не включват допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (КТ)

21.03.2024 ID:3349
Здравейте, как трябва да се процедира и каква е въобще процедурата за въвеждане и установяване на ненормиран работен ден. Как да се процедира в случаите в които работодателя установява със заповед длъжностите на ненормиран работен ден само за несиндикални членове или за да няма синдикална организация! Кой контролира законосъобразността и целесъобразността на установените със заповед длъжности на ненормиран работен ден? Благодаря предварително!

Според чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на триуда (КТ) разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Според чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 2 от КТ). Организацията на работното време в предприятието се съобразява с конкретните нужди на дейността и е от компетентността на работодателя, в т.ч. целесъобразността от установяване на ненормиран работен ден. В тази връзка ис оглед запитването Ви относно контрола над решения на работодателя следва да имате превид, че според чл. 404, ал. 1, т. 4 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, органи по назначаването и длъжностни лица. При наличие на трудов спор работникът или служителят може да се обърне към съда за разрешаването му. ГЕ

21.03.2024 ID:3347
Здравейте, при смяна на булстат трябва ли да издавам допълнително споразумение, като само се променя булстата. Фирмата и работодателя е без промяна. В НАП е подадено по чл. 123 от КТ

При промяна по реда на чл. 123 от Кодекса на труда (КТ), в това число и при промяна на единния идентификационен код (ЕИК) по регистър БУЛСТАТ или ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) на работодателя, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява. Тъй като трудовите правоотношения с работниците и служителите се запазват по силата на закона, не е необходимо да се сключват нови трудови договори или допълнителни споразумения към тях, с които работниците и служителите да се преназначават. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 66, ал. 5 от КТ при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен най-късно до влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.ПР

21.03.2024 ID:3345
Здравейте,имам следния казус относно определяне на възнагреждението, от което да бъде изчислено обезщетението по чл.224 от КТ.Лицето ,за което се отнася обезщетението напуска организацията от заеманата от него длъжност на 11.03.2024г., но същото е в неплатен отпуск от 01.03.2022г.,последния месец,в който лицето има изработени дни е м.02.2022г. За периода от 01.03.2022г. до 11.03.2024г. за заеманата длъжност от която лицето е в неплатен отпуск ,за същия период е имало актуализация на основното трудово възнаграждение за неговата длъжност. Коя база да бъде взета за изчисляване на обезщетението? Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

20.03.2024 ID:3342
Назначен служител до провеждане на конкурс, през м.01.2024 г. спечелва проведения конкурс. На служителя през м.01.2024 г. се прекратява трудовото правоотношение и се изплаща обезщетение по чл.224 от КТ. Същият се назначава през м.01.2024 на постоянен трудов договор. Въпросът ми е: При взето решение през м.03.2024 г. за индексация на трудовите възнаграждения, считано от 01.01.2024 г. следва ли на служителя спечелил конкурса и назначен на постоянен трудов договор да се индексира възнаграждението по чл. 224 от КТ?

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на правоотношението (чл. 224, ал. 2 КТ). От запитването е видно, че при прекратяването на трудовото правоотношение на служителя е изплатено обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Индексирането на трудовите възнаграждения след прекратяване на правоотношението не е основание за преизчисляване на вече изплатеното обезщетение. ЛТ/