07.05.2024 ID:3586
Здравейте! След връщането ми на работа от отпуск по майчинство за две години, използвам натрупаната отпуска заедно с тази за текущата година, след това имам ли право да ползвам неплатен отпуск по майчинство и за колко месеца? От моята работа ми казаха, че веднага след майчинството трябва да изляза в една година неплатен, като губя платения отпуск. Благодаря!

Уважаема госпожо, В чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. Отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. Лицето, което иска да ползва отпуска, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително. Редът и начинът за ползване са уредени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 49 от НРВПО работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението, подадено от майката или бащата. Продължителността на отпуска се определя от работника или служителя –родител в писменото заявление за ползване на отпуск. За работодателя не е регламентирана възможност за откаже неговото ползване. По отношение на платения годишен отпуск, който е отложен поради ползването на отпуските за отглеждане на дете, приложение намира чл. 176а, ал. 2 от КТ, според който правото на работника или служителя на ползването на платения годишен отпуск се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В тази връзка давността за ползване на платен годишен отпуск в описания случай ще започне да тече след края на годината, през която работникът или служителят се завърне на работа след ползване на отпуска по чл. 167а от КТ. (СР)

07.05.2024 ID:3585
Здравейте, Имам въпрос от страна на работодател. Фирма има обекти в различни градове като част от тях са закрити. Към момента на закриването им е имало служители в отпуск по майчинство,които продължават и сега да се водят в такъв отпуск. След изтичане на отпуска за отглеждане на дете до 2г на тези служители не може да им се предложи работа,тъй като в обектите в другите градове нямаме свободни работни места.В случай,че Инспекция по труда не разреши да се освободи поради закриване на част от предприятието (вече сме подавали такова искане и отговориха с отказ) и служителя не е съгласен да се прекрати трудовия договор по взаимно съгласие, какъв е варианта да бъде прекратен договора със служителя?

В чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ изчерпателно са определени основанията за уволнение, при които работодателят може да извърши уволнението на майка на дете до 3-годишна възраст само с предварително разрешение на инспекцията по труда - по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Ако уволнението е извършено на някое от тези основания без предварителното съгласие на инспекцията по труда, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 КТ). При основания за уволнение по КТ, които са различни от посочените в чл. 333, ал. 1 КТ, предварително разрешение на инспекцията по труда не е необходимо. Преценката за съответното правно основание по КТ, т.е. дали са налице предпоставките, при наличието на които може да се прекрати трудовия договор, принадлежи на работодателя. ЛТ/

06.05.2024 ID:3582
Здравейте, Имам 38 години трудов стаж в системата на средното образование, като последните 20 години съм заемала следните длъжности: - 13 години „Старши експерт по биология и химия“ и „Старши експерт по организация на средното образование“ в РУО, - 7 години – „Зам.-директор по учебната дейност“ в училище. Всички изброени длъжности отговарят на определението за „Педагогически специалист“, съгласно текста на чл. 211, ал. 3 , т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование. От 07.03.2024 г. съм пенсионер. Какъв размер на обезщетение при пенсиониране трябва да получа: – 2 или 6 брутни заплати, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, - 11,5 брутни заплати по КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г. – чл. 31, ал. 3 и КТД на общинско ниво на община Монтана от 09.01.2024 г. – чл. 28, т. 2 ? Последните 7 години съм член на СРСНПБ.

Уважаема госпожо, Преценката относно правото и размера на обезщетение се извършва от работодателя към момента на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Според изразено становище от министъра на образованието и науката хипотезата за група предприятия не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца), работникът или служителят трябва да е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 календарни години при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение. Следва да се има предвид, че за педагогическите специалисти има специална уредба относно определянето на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при предобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г. (КТД Образование) за членовете на синдикална организация страна по колективен трудов договор в образователната институция, в която работят, е договорен по-висок размер на обезщетението по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) - 11, 5 брутни работни заплати ( чл. 31, ал. 2 от КТД Образование). В случай, че последните 10 години от трудовия стаж преди прекратяване на трудовия договор не са прекъснати с работа при друг работодател извън системата на предучилищното и училищното образование или на длъжност, която не е педагогически специалист, учителят има право на обезщетение по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО, съответно на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от КТД Образование. Периодите на безработица не се считат за прекъсване на трудовия стаж. За повече информация относно прилагането на на чл. 219, ал. 6 от ЗПУО и чл. 31, ал. 3, т. 2 от КТД Образование можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. (СР)

05.05.2024 ID:3581
Здравейте мога ли да получа информация колко време съм работил в Испания и ако имам трудов стаж той признава ли се в България и ако се признава как може да се впише тук в България

Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж НТКТС, работникът или служителят след постъпване на работа при български работодател, има възможност да подаде заявление за признаване на трудовия стаж, придобит в друга държава. Към заявлението трябва да се приложи акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Бихме искали да обърнем внимание, трудовият стаж придобит в друга държава членка не се вписва в трудовата книжка. Документите трябва да се представят на работодателя в оригинал, който след като направи техни копия, ги връща на работника или служителя. Копията на документите или техен опис се съхранява в трудовото досие на работника или служителя, което съгласно чл. 128б, ал. 2 от КТ се създава от работодателя при постъпване на работа на лицето. Следва да се има предвид, че документите (акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи), които са издадени от работодател в друга държава членка са с частноправен характер, поради което българският работодател има право на преценка доколко те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ. Няма нормативно основание административни органи в България да удостоверява автентичността на частноправни документи, свързани с възникването и прекратяването на трудовото правоотношение, издадени в друга държава, както и да признава и преизчислява трудовия стаж на съответното лице.

03.05.2024 ID:3580
След като е отказана пенсия за инвалидност защото не са достигнали 4 месеца стаж може ли да се попаде повторно молба за пенсия след време става въпрос за диабет тип 1 с намалена работоспособност 50 % с право на работа

За придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица, които са загубили работоспособността си, трябва да имат определена продължителност осигурителен стаж, който да е придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94 от КСО, като една трета от този осигурителния стаж трябва да е действителен. С чл. 74, ал. 3 от КСО е уредена и друга възможност – за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване от лица с вродени и лица с придобити трайни увреждания до постъпване на работа при една година действителен осигурителен стаж. В запитването споделяте, че лицето с увреждания е с диагноза „диабет тип 1“, за което му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, като няма данни то да попада в кръга на слепите по рождение, ослепелите преди постъпване на работа или лица с вродени и лица с придобити трайни увреждания до постъпване на работа, т.е. не попада в случаите, когато необходимият за придобиване право на пенсия осигурителен стаж може да е придобит до друга дата, а не до датата на инвалидизирането му. В тази връзка няма законова възможност придобитият след датата на инвалидизиране осигурителен стаж да се вземе предвид за преценка правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО. ВН

02.05.2024 ID:3579
Здравейте. Имам лице, което е упражнявало свободна професия като адвокат, преди да бъде назначено на трудов договор, заемащо длъжността "съдия". Въпросът ми е - следва ли периода, в който лицето е упражнявало свободна професия, да бъде включен към общия трудов стаж? Или се зачита само като осигурителен? Благодаря!

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. В запитването посочвате, че като самоосигуряващо се лицето е упражнявало свободна професия „адвокат“. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Видно от изложеното, няма нормативно основание работодателят да отчита времето на упражняваната от работниците и служителите трудова дейност като упражняващи свободна професия (като адвокат) при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, защото през тези периоди те не са задължително осигурени лица за рисковете общо заболяване и майчинство.

02.05.2024 ID:3577
Здравейте. Имам следния въпрос. Лице работи на трудов д-р /има трудова книжка/, след което 1 година е изпълнител по граждански договор /има осигурителна книжка/ в същата институция. Следва ли тази една година да бъде включена към общия трудов стаж на лицето? Или се зачита само като осигурителен такъв?

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудовият стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват определени права на работника или служителя, напр. правото на ползавне на платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 2 от КТ), на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) и други т.е. с този вид стаж е свързано придобиването и упражняването на определени права по трудовото законодателство. Поради това няма основание да се зачита за трудов стаж период от време през който лицето е работило по трудово правоотношение, извън случаите по чл. 352 и чл. 354 от КТ. Времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл. 9 и чл. 9а от КСО. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др.

30.04.2024 ID:3575
Служител е положил нощен труд в рамките на 15 минути, от 22 ч. до 22,15 ч. В какъв размер следва да се изплати допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд, за един цял час нощен труд или само за пропорционалната част от него – 15 минути?

Според чл. 261 от Кодекса на труда (КТ) положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организаията на работната заплата (НСОРЗ) за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Следователно при условие, че положеният нощен труд е с продължителност 15 минути, следва да работника или служителя да се заплати допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, за един час положен нощен труд.ПР

30.04.2024 ID:3574
Здравейте, на 13.03.2024г. зададох няколко въпроса в настоящата рубрика. Системата регистрира въпросите ми под номер 3301. Тъй като не намирам отговор в раздела въпроси и отговори, ще помоля за такъв. Извинявам се, ако има публикуван отговор и не съм го видял. Поздрави, С уважение,

В чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Условията за изплащане и в размерът на пътните пари при командироване в страната са регламентирани в раздел III на Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 7 от НКС в заповедта за командироване се посочва начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари. Видно от посоченото в чл. 29, ал. 1 от НКС командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета. Считаме, че след представяне на отчета командировъчните пари стават дължими. Съгласно чл. 23 от НКС не се заплащат дневни пари при ползуване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката. В тази връзка няма да се дължат дневни пари, ако работодателят е осигурил ползването на безплатна храна на мястото на командироването. Следва да се има предвид, че НКС не предвижда намаляване на размера на дневните пари при частично осигуряване на храна.

30.04.2024 ID:3572
Пенсионер съм по прослужено време и възраст-мога ли да прекратя правоотношението без предизвестие от един месец?Работя при същия работодател от 2005 год.без прекъсване.

Според чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в раздел първи от глава шеста на Кодекса за социално осигиряване. В тази връзка, в случай, че отговаряте на тези условия може да прекратите трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ без предизвестие. ГЕ

30.04.2024 ID:3571
Здравейте,предсои ми ранно пенсиониране след 3 години ,втора категория труд. Задължително ли е прехвърлянето на средствата от УПФ във фонд Пенсии на ДОО? Ако не ги прехвърля ще мога ли да се пенсионирам без тях и кога ще ги получа като втора пенсия?

С чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е дадена възможност за промяна на осигуряването от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (УПФ) във фонд „Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Лицата не са длъжни да прехвърлят средствата си от УПФ във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО). Съгласно чл. 70, ал. 10, т. 2 и 3 от КСО осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31.12.1959 г., което не е прехвърлило средствата си от УПФ във фонд „Пенсии“ на ДОО се намалява за всеки месец, през който лицето е осигурявано в УПФ, с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 01.01.1960 г., като в размера на вноската за фонд „Пенсии“ се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително. С други думи прехвърлянето на средствата от УПФ във фонд „Пенсии“ на ДОО не влияе върху правото на пенсия, а само върху размера на пенсията от ДОО. Правото на допълнителна пожизнена пенсия за старост от УПФ е уредено с чл. 167 от КСО. Съгласно ал. 1 на чл. 167 от КСО осигуреното лице има право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от кодекса, а съгласно ал. 2 на чл. 167 от КСО то има право на тази пенсия и до една година преди навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1, при условие че натрупаните средства по индивидуалната му партида позволяват отпускане на пенсия, в размер, не по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от кодекса. ВН

29.04.2024 ID:3567
Родена съм хххх година и съм на 66 години. Трудовият стаж, който мога да докажа, е 34 години и 6 месеца. До кога трябва да съм на трудов договор, за да получа пълна пенсия?

Общите условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени с чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и по-детайлно развити с чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се придобива при навършване на определена възраст и наличие на определена продължителност на осигурителен стаж, които за жените през 2024 г. са възраст 62 години и 2 месеца и осигурителен стаж 36 години и 6 месеца, а през 2025 г. – възраст 62 години и 4 месеца и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца (чл. 15, ал. 1, т. 9 и 10 от НПОС). В случаите когато лицата не отговарят на тези условия и нямат право на пенсия по посочения ред, те придобиват право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на по-висока възраст, която от 01.01.2023 г. е 67 години за жените и мъжете (чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС). Във всички случаи размерът на пенсията се определя съобразно придобития осигурителен стаж и се изплаща в пълен размер от фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО). Предвид гореизложеното жена, която има 34 години и 6 месеца осигурителен стаж, може да се пенсионира от датата на навършване на 67-годишна възраст, независимо дали ще продължи да работи до тази дата. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и зачитането на трудов и осигурителен стаж по представени оригинални документи за установяването му е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

29.04.2024 ID:3566
МОН е решило да уволни всички работещи пенсионери в страната.Щели да ми подготвят някакво заявление за напускане с предизвестие до края на юни. Аз съм на работа с безсрочен трудов договор от 01.09.2018г., а преди това със срочен трудов договор от 01.12.2017г., до края на август 2018г. Пенсионер съм от 01. 01. 2018 г./след започването ми на работа в училището като ресурсен учител/.В момента няма конкретна кандидатура за моето място.Въпросът ми е имам ли някаква законова защита срещу очертаващото се за мен уволнение?

Уважаеми господине, От посоченото в запитването правим извод, че срочното трудово правоотношение, възникнало на 01.12.2017 г. е преобразувано в трудово правоотношение за неопределено време без прекратяване на трудовия договор, като правото на пенсия е придобито и упражнено по време на действие на трудовия договор. Кодексът на труда (КТ) регламентира изрично основанията за прекратяване на трудов договор по инициатива на работодтаеля с предизвестие в чл. 328. В чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е установена възможност за работодателя да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Видно от разпоредбата, за да се приложи това основание за прекратяване на трудовото правоотношение, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да е придобито по време на трудовото правоотношение. В допълнение, след измененията, влезли в сила на 01.01.2016 г. работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ само в случаите на придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията на чл. 69в КСО работодателят няма такова право. В тази връзка, в конкретния случай, работодателят може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ само, ако отговаряте на изискванията за пенсиониране по общия ред за 2024 г. - при възраст 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 39 години и 6 месеца за мъжете. (СР)

27.04.2024 ID:3561
Моля за отговор - в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за Министерство на труда и соц.политика в раздел 1.2.2 са посочени 21 съюзи и организации. С какви права се ползват те - на второстепенен разпоредител с бюджетни средства или по друг начин.

На сайта на Министерството на труда и социалната политика - https://www.mlsp.government.bg/vtorostepenni-razporediteli-s-byudzhet са посочени второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на министерството. За допълнителна информация по въпроса може да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. ЛТ/

26.04.2024 ID:3558
Здравейте , работя като държавен служител в държавна администрация ,като труда ,които полагам е в сферата на административната дейност.Имам онкологично заболяване и ми е предписано дългогодишно медикаментозно лечение. Имам ли право на намалено работно време-7ч. при нормална продължителност за длъжността-8ч.и ако да -това би ли се отразило на месечното възнаграждение и осигурителния ми стаж?

Предвид факта, че въпросът се отнася за правата и задълженията на държавните служители, следва да се обърнете за отговор по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

26.04.2024 ID:3557
Възможно ли е лице, което се намира в отпуск по майчинство (до 410 ден) да сключи втори трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда? Дължи ли втория работодател обезщетение за отглеждане на дете (половин майчинство)?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. В трудовото законодателство няма изрична забрана за сключване на трудов договор за допълнителен труд по време на отпуск за бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 от КТ след приключване на периода от отпуска, който се разрешава от здравните органи, т.е. след 135-я ден от отпуска. Следва да се има предвид, че по време на ползване на отпуск по чл. 163 от КТ обезщетението се изплаща от държавното обществено осигуряване, а не от работодателя. (СР)

26.04.2024 ID:3555
Здравейте, какъв трябва да е размера отпуска на работник или служител на който в КТД му е договорен основен платен годишен по чл.155 от КТ в размер на 24 дни, в същото време е работник или служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто по чл.319 от КТ и попада в условията на чл.26, ал.3 от Наредбата за работното време почивките и отпуските! Благодаря предварително!!!

Съгласно чл. 155, ал. 5 КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4 – основния платен годишен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 26 от НРВПО регламентира правото на възпитатели, педагози и специални педагози, които работят в места за предоставяне на социални услуги, на удължен платен годишен отпуск в размер на 36 работни дни. Отпускът по чл. 319 КТ в размер не по-малко 26 работни дни също е основен платен годишен отпуск, на който имат право работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 5 КТ отпускът по чл. 319 КТ се включва в удължения платен годишен отпуск. С оглед на това, възпитатели, педагози и специални педагози, които работят в места за предоставяне на социални услуги, и които са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, биха имали право на удължен платен годишен отпуск в по-голям размер от предвидения в чл. 26 от НРВПО, ако такъв е уговорен в КТД или в индивидуалния трудов договор (чл. 156а КТ). ЛТ/

26.04.2024 ID:3553
Работя по трудов договор с код НКПД 33593022 НКДИД8411 на длъжност старши специалист административно обслужване на населението , комплексно административно обслужване на гражданите в кметство на едно село . Въпросът ми е имам ли право да работя при положение, че имам регистриран едноличен търговец?

Според Закона за администрацията дейността в нея се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон, а служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда (КТ). В КТ са определени допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Според чл. 107а, ал. 1 от КТ не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Не може да има такъв договор и ако съответният човек е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.

26.04.2024 ID:3552
Работя в Дом за стари хора като ТРЗ. Бих искала да попитам вярно ли е, че възнагражденията на служителите могат да бъдат увеличени само веднъж годишно, а допълнителните възнаграждения да бъдат свързани само с оценка на служителя?

Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ). Следва да се отбележи, че всеки работодател трябва утвърди вътрешни правила за работната заплата, с които се регламентира организацията на работната заплата в предприятието (чл. 22, ал. 1 и 2 НСОРЗ). Съгласно чл. 22, ал. 3 НСОРЗ във вътрешните правила задължително се включват: 1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; 2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата; 3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; 4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. Вътрешните правила не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в КТД. Ако служителите в дома за стари хора осъществяват дейности, финансирани от държавния бюджет, следва да се прилага Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 7.12.2020 г., обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2022 г. ЛТ/

25.04.2024 ID:3548
Здравейте, От 06.04.2024 год., основния ми трудов договор беше прекратен и изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 в размер на 6 брутни заплати. От същата дата е прекратен и договора ми по чл.111, сключен през 2010 год. с друга фирма. Прекратяването на договора ми е също по чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Не ми е начислено обезщетение по чл.222, ал.3. Основанието за неначисляването е, че по този договор нямам право. Правото ми е само по основния трудов договор. Въпроса ми е: Имам ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 на 6 брутни заплати при прекратяване на договор по чл.111 при наличие на над 10 год. и придобито право на пенсия?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от последното изречение на разпоредбата, работникът или служителят има право на обезщетението само веднъж. В конкретния случай с оглед на посоченото, че вече е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ по основното трудово правоотношение, Вие нямате право на обезщетение по трудовото правоотношение за допълнителен труд при друг работодател. (СР)