| 2015-08-24 10:15:00 |
Във връзка с новата Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. необходимо ли е за административни сгради да се извършва измерване на микроклимат в студен и топъл период, при положение, че последните измервания на микроклимат са от м. февруари 2012 г. |
Радостина Герасимова |
Уважаема госпожо Герасимова,
Член 14. от Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места, изисква работодателят да оцени риска за здравето и безопасността на работещите от параметрите на микроклимата на работни места в сгради или от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и когато е необходимо, да направи съответните измервания (чл. 14, ал. 1). Необходимостта от измервания се определя след консултации с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд. При оценката на риска, работодателят определя и необходимата периодика на измерванията на параметрите на микроклимата.
Съгласно § 2 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата, Протоколите за резултатите от измерванията на параметрите на микроклимата на работни места в сгради, съставени в съответствие с БДС 14776-87 Охрана на труда. Работни места в производствени помещения. Санитарно-хигиенни норми за температура, относителна влажност, скорост на въздуха и топлинно облъчване и БДС 16686-87 Охрана на труда. Методи за измерване на температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха в работните помещения на сградите от звена и специалисти на работодателя и/или от лица, акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", важат, доколкото не противоречат на нормите в тази наредба.
В този смисъл, и в случай, че наличните измервания на параметрите на микроклимата отговарят на цитираните изисквания, преценката за необходимостта от нови измервания е на работодателя, при спазване на условията по чл. 14. /ДК/
|
|
| 2015-12-14 14:57:48 |
Здравейте.
Служител работи с видеодисплей повече от половината от работното време и това е отразено в оценката на риска / отговаря на условията по наредба 7/. В рецептата за очила има корекция 0,25 Работодателят осигурява ли средства за корекция на зрението съгласно Наредба 7/ 15.08.2005г.? |
Марин Куруджиков |
Уважаеми господин Куруджиков,
Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г.) регламентира задължение на работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: преди започване на работа с видеодисплеи; един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи (чл. 9, ал. 1 от наредбата).
За сметка на работодателя следва да са и средствата за корекция на зрението за работата с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при този преглед (чл. 9, ал. 2 от наредбата). Задължение и право на работодателя е да създаде организация за осигуряване на прегледите и на средствата за корекция на зрението.В случай че за съответната година лицето е имало право на преглед по наредбата и при прегледа специалистът е установил необходимостта от корекция, работодателят следва да осигури очила/стъкла с коригирания диоптър, съгласно предписанието на специалиста. /ДК/
|
|
| 2011-02-19 16:10:58 |
кой трябва да контролира спазва ли се условието,че на 1 служител извънредния труд не може да надвишава 150 часа в лечебните заведние за болнична помощ. Вижте при пенсиониране на лекари ,какъв извънреден труд в часове се представят в НОЙ? |
Стоянка Йонкова |
Цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В тази връзка всички сигнали за нарушения на трудовото законодателство (включително относно полагането на извънреден труд) следва да подавате в ИА "Главна инспекция по труда" или в нейните териториални поделения. Съгласно Кодекса за социално осигуряване на териториалните поделения на Националния осигурителен институт са възложени правата по отпускането, изменянето, спирането и прекратяването на пенсиите, то и преценката за наличието или липсата на основание за зачитане на осигурителен стаж, са от компетентността на съответното длъжностно лице от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. Поради това за повече информация се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ./АК/ |
NULL |
| 2011-10-24 16:47:47 |
Съдружниците, които са и управители в ООД, трябва ли да се включат като бройка и обслужване, при сключване на договор със СТМ? Т.е. в предприятие с 5 работещи на трудов договор и 2 управители, договора със СТМ за колко човека трябва да бъде сключен? А когато в едно ООД работят само съдружниците имат ли нужда от договор със СТМ? |
Румяна Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова, Съгласно Чл. 25, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), работодателите следва да осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина. По смисъла на § 1., т. 1 от ДР на ЗЗБУТ „работодател” и всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. По смисъла на тази разпоредба, в конкретния случай работодателят е търговското дружество – ООД. Следователно в обхвата на работещите които ще бъдат обслужени от СТМ следва да бъдат включени и управителите на търговското дружество. |
Безопасност и здраве при работа |
| 2012-01-04 15:28:57 |
Здравейте, На 01.12.2011г. съм задала въпрос по повод отказ на работник да се яви пред лекарска комисия за предписание за работа след прекарано тежко заболяване. |
Мария Зафирова |
Уважаема госпожо Зафирова, Болничните, издадени на лицето за срок от 180 дни, са документ на медицинската експертиза на работоспособността, издаден от лекарска комисия. ЛКК е в случая компетентния орган, който следва да прецени дали лицето е с възстановена работоспособност и може да се върне на работното си място или следва да бъде насочено към ТЕЛК за установяване на трайна неработоспособност. Съгласно чл. 25. от Наредбата за медицинската експертиза (Приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 41 от 31.05.2011 г.) когато няма данни за трайно намалена работоспособност или трайно намалената работоспособност е под 50 на сто, но здравословното състояние на осигурения налага да работи при облекчени условия, включително при намален работен ден, той се трудоустроява с болничен лист. Лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина трудоустроява за срок до един месец в една календарна година, а ЛКК - до две години, но за не повече от 6 месеца еднократно. На всеки 6 месеца се прави контролен преглед и се издава нов болничен лист. След изтичане на двете години осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК. /ДК/ |
Безопасност и здраве при работа |
| 2014-11-20 11:48:07 |
Здравейте! Имаме ли задължение да попълним производствена характеристика във връзка с явяване на ТЕЛК, на лице, което вече не работи във фирмата /напуснал е на 06.11.2014 г. и е регистриран в бюрото по труда/. Благодаря предварително за отговора! |
Елена Делчева |
Уважаема госпожо Делчева, Съгласно чл. 128а, ал. 1 от Кодекса на труда по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Това задължение на работодателя се отнася до всички работници и служители, независимо в какъв период са работили при него. /ДК/ |
Безопасност и здраве при работа |
| 2016-02-17 12:37:17 |
Пиша Ви отново. Подлежат ли на задължително застраховане за „риск трудова злополука“ работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм ПО-НИСЪК от средния за страната? Може ли някой да задължи работодател на предприятие с код на икономическа дейност различен от тези в Заповед № РД-01-898 от 9 ноември 2015 год. да застрахова определени категории работници или служители? |
Ил. Монов |
Уважаеми господин Монов,
С Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" (ДВ, бр. 15 от 2006 г.) са определени условията и редът за задължително застраховане за риска "трудова злополука" на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата, на задължително застраховане подлежат само работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Следователно, първото необходимо и определящо условие е, трудовият травматизъм, изчислен по реда на наредбата, за икономическата дейност (със съответния код по КИД), към която принадлежи предприятието, да бъде равен или по-висок от средния за страната. В случай, че е изпълнено посоченото условие, задължително трябва да бъдат застраховани тези работници и служители, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятието.
Средният коефициент на трудов травматизъм за страната за 2015 г., който е в сила за определяне на икономически дейности за задължително застраховане през 2016 г., е Ктт = 0,66. Със Заповед № РД-01-898 от 9.11.2015 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2016 г. (ДВ, бр. 91 от 2015 г.). са определени икономическите дейности, за които е задължително застраховането през годината. Списъкът на тези дейности е изчерпателен.
В тази връзка, в случай, че икономическата дейност (със съответния код по КИД), към която принадлежи Вашето предприятие, не е обхваната в Заповед № РД-01-898/9.11.2015 г., работодателят не следва задължително да застрахова работниците и служителите си за риска "трудова злополука" през 2016 г. (ВС)
|
|
| 2017-06-13 16:52:57 |
Пенсионер съм.Работя като "специалист БЗР" в малка фирма.Тази длъжност задължително ли трябва да е по трудов договор?Може ли да бъда преназначена по граждански договор? Ако да- по какъв начин?Благодаря! |
Мария Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева,
Задължението на работодателя за организиране изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, е регламентирано в чл. 24, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
В тази връзка работодателят назначава или определя един или повече служители с подходяща квалификация или създава специализирана служба, които да го подпомагат. Функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа могат да бъдат възложени като допълнително задължение на длъжностно лице или пък да бъдат изпълнявани от самия работодател (когато той е физическо лице). Възможно е и сключване на договор с външни за предприятието юридически или физически лица.
Във връзка с изложеното считаме, че преценката относно начина на възлагане на функцията на орган по безопасност и здраве при работа е право и задължение на работодателя.
При вземането на решение работодателят следва да има предвид вида и характера на упражняваните дейности, условията на труд, рисковите фактори и броя на работещите в предприятието. (ДД) |
|
| 2011-02-14 14:39:11 |
Как да изтегля образец уведомление за непроменени обстоятелства |
Гинка Петкова |
Уважаема г-жо Петкова, Уведомлението по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд се подава на хартиен носител или по електронен път по образец съгласно приложение № 2 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Образецът на уведомлението е публикуван на интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда”. /ВИ/ |
NULL |
| 2011-06-22 12:44:45 |
Претърпях трудова злополука по чл. 55. Издадоха ми болничен за 14 дни. Работодателят не е сключил задължителната застраховка "трудува злополука" На какво обезщетение имам право? |
Таня Райнова |
Уважаема госпожо Райнова, Въпросите относно правото на обезщетение при трудова злополука са уредени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 40, ал. 2 от КСО, oсигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест e в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Съгласно чл. 42, ал. 1 от КСО паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Съгласно чл. 200 от Кодекса на труда, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Размерът на обезщетението, дължимо от работодателя, е равен на разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. /АК/ |
Безопасност и здраве при работа |