| 2015-11-19 15:01:48 |
Здравейте, на 29.09.2015 съм задала въпрос, на който до днес - 19.11.2015 не съм получила отговор.
Каква категория е труда на Инспектор по безопасност в ТЕЦ (на лигнитни въглища) и в кой нормативен документ е регламентирано това?
Благодаря. |
Е. Тенева |
Уважаема госпожо Тенева,
За определяне на категорията на труда, положен до 31.12.1999 г., се прилагат разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.), а за труда, положен след 1 януари 2000 г. - на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Обхватът на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии са определени в Инструкция № 13 за прилагане на НКТП (Обн. ДВ. бр.94 от 17 Ноември 2000 г.).
Категорията на труда, положен от инженерно-технически специалисти и ръководни служители включително и ръководителите от основните цехове за производство на топлина и електроенергия в ТЕЦ, работещи само на твърдо гориво, включени в списъчния състав на съответния цех се определя съгласно т.т. 8г, 66а и 66 г от ПКТП (отм) и чл. 2, т. 27 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и чл. 9, ал.36 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. Представената от Вас информация не е достатъчна, за да изразим категорично становище дали трудът на длъжност „инспектор по безопасност в ТЕЦ (на лигнитни въглища)“ отговаря на цитираните основания и може да бъде определен като такъв от втора категория.
Бихме искали да Ви обърнем внимание, че категорията труд се преценява по оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателните ведомости или друга счетоводноотчетна документация. При спорни въпроси се представя и производствена (функционална) характеристика, в която да е отразено естеството на извършваната работа, звеното, в което е работено и вида дейност на осигурителя. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, на териториалните поделения на НОИ са възложени правата по отпускането, изменянето, спирането и прекратяването на пенсиите, като издадените от тях разпореждания подлежат на контрол пред административните съдилища. В тази връзка категорията труд при пенсиониране се преценява за всеки отделен случай по представена в ТП на НОИ първична документация, доказваща характера и особените условия на труд. /ДК/
|
|
| 2016-06-07 16:05:06 |
Когато дневното ниво на шум съответства на горната стойност на експозиция /85dB/ и несъответства на долната стойност /80dB/ на експозиция за предприемане на действие съгласно изискванията на Наредба №6 ДВ бр. 70/2005г. и работодателя е осигурил антифони, трябва ли да дава допълнителен отпуск съгласно чл. 2 от Наредба за допълнителен годишен отпуск? |
Е. Христов |
Уважаеми господин Христов,
При прилагането на изискванията на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 2005 г.) следва да се взима предвид горната стойност на експозиция за предприемане на действие по Наредба № 6, т.е. средната стойност на нивата на експозиция на шум за 8-часов работен ден, равна или по-голяма от 85 dB(А) (върхово звуково налягане ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB(С)).
Съгласно информацията, предоставена в запитването, експозицията на шум във Вашето предприятието е равна на горната стойност на експозиция за предприемане на действие.
В тази връзка, считаме, че на работещите при средна стойност на нивата на експозиция на шум за 8-часов работен ден, равна или по-голяма от 85 dB(А) следва да бъде осигурен допълнителен платен годишен отпуск, като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове, по реда на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. (ВС)
|
|
| 2017-07-20 12:26:34 |
Според чл. 3 на Наредба №4 от 21.05.2001 г., изискванията на обхвата на инвестиционните проекти включва «План по безопасност и здраве».
Този "План ..." се отнася за изискванията на труд за строителните работници при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба №2 от 2004 г.)
За инвестиционните проекти няма нормативни изисквания още на етапа на проектиране да се извършва и предварителна оценка на здравословните и безопасни условия на труд (оценка на риска) при нормална експлоатация.
Строително-монтажните работи и нормалната експлоатация на обект са различни процеси.
Все пак в инвестиционните проекти може да бъдат допуснати грешки.
Тези грешки могат сериозно да увредят на условията на труд на работниците и служителите. Често тези грешки да се коригират в експлоатацията на обекта може да е трудно или скъпо. (Примери могат да приведа)
Грешките на проектите може да се отразят дори и при безопасността.
Последствията от аварията в Хитрино (2016 г.) са пример за грешка при проектирането.
Освен това, изискванията на обхвата на инвестиционните проекти не включва анализ на риск от евентуална авария. Липсват изисквания за оценката на въздействието на околната среда.
Въпрос: Това така ли е? Няма ли да има или не се ли планира допълнение към изискванията в комплектната проектна документация към инвестиционните проекти? |
anivanov59@gmail.com |
Уважаеми господин Иванов,
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) изисква здравословните и безопасните условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване да се осигуряват с проектирането, изграждането, реконструкцията, модернизацията, въвеждането им и процеса на тяхната експлоатация, както тяхното поддържане, ремонт и извеждане от действие.
Съгласно чл. 5 от ЗЗБУТ, всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя.
На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.), собственикът или ползвателят на предприятие, обект или работно оборудване поддържа досие, което съдържа:екзекутивната документация на строежа или частта от нея, отнасяща се до проектното осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд, в част "Технологична", протоколите за успешно проведени единични и приемни изпитвания на машини и съоръжения и актът, удостоверяващ въвеждането на строежа в експлоатация, доказващи съответствието на изпълненото строителство с изискванията на ЗЗБУТ.
В този смисъл, в законодателството за безопасност и здраве при работа е осигурено още на етапа на проектиране да се извършва оценка на ЗБУТ при експлоатация на обектите, производствата, процесите, дейностите и работните места.
Съгласно чл. 169 от Закона за устройство на територията, строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за:
1. механично съпротивление и устойчивост;
2. безопасност в случай на пожар;
3. хигиена, здраве и околна среда;
4. достъпност и безопасност при експлоатация;
5. защита от шум;
6. икономия на енергия и топлосъхранение;
7. устойчиво използване на природните ресурси.
Относно планираните промени в Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, следва да се обърнете към компетентния орган - Министерството на регионалното развитие и благоустройството. (ВС).
|
|
| 2018-03-19 13:58:04 |
Работодателя ми е предоставил ватиран работен костюм за зимния период (работа на открито). Това специално работно облекло ли е, по смисъла на Наредба № 3 от 19 .04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място? Или работно облекло, съгласно Наредба за безплатно работно и униформено облекло? |
Лозан Николаев |
Уважаеми господин Николаев,
Лични предпазни средства (ЛПС), в това число, специално работно облекло, се предоставят на работниците и служителите при условия и ред, определени в Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.). Основната характеристика на ЛПС е, че те са специално предназначени за опазване на здравето и безопасността на работещите. Т.е. определят се в зависимост от резултатите от оценката на професионалните и здравни рискове на конкретните работни места. Изборът на ЛПС трябва да се съобрази с редица условия и изисквания, подробно описани в наредбата и в приложенията към нея - неизчерпателния списък на дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства, посочени в приложение № 1, неизчерпателния списък на лични предпазни средства, посочени в приложение № 2, таблицата за части на тялото на работещите, изложени на рискове, посочена в приложение № 3. Личните предпазни средства трябва: да осигуряват защита от рисковете, при които се прилагат, без те самите да водят до увеличаване на който и да е риск; да отговарят на условията на съответното работно място; да са съобразени с ергономичните изисквания и здравословното състояние на работещите; да съответстват на размерите на използващия ги, ако е необходимо, след подходящо регулиране.
Условията и редът за предоставяне на работниците и служителите на работно облекло са регламентирани в Наредба за безплатното работно и униформено облекло (ДВ. бр.9 от 2011 г.). Безплатно работно облекло се осигурява, с оглед да се запази личното облекло на работниците и служителите при изпълнение на възложената работа, а униформено облекло се предоставя, когато при изпълнение на задълженията, се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието (чл. 3 и чл. 4).
Решението за предоставяне на ЛСП или на работно облекло и за кои работници, следва да бъде взето от работодателя, като се съобрази с конкретните условия на работните места, оценката на професионалните и здравни рискове и изискванията на посочените наредби.
Неизчерпателният списък на дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства, съгласно приложение № 1 към чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3, съдържа в т. 7.1 „Работа на открито при дъжд и студ“ (Защита от неблагоприятни климатични въздействия). Неизчерпателният списък на лични предпазни средства приложение № 2 към чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3, съдържа в т. 9.2.6 „Термични (за защита от студ облекла“.
В тази връзка, считаме за целесъобрано ватираният работен костюм при работа на открито за зимния период да се предоставя като ЛПС (специално работно облекло), на основание Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. (ВС)
|
|
| 2011-03-01 16:26:58 |
Кога и къде ще можем да се запознаем с конкретните указания за прилагане на Наредбата за работното облекло, приета на 20.01.2011 г. за отрасъл Образование? |
Ирена Петрова |
Уважаема госпожо Петрова, Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (ДВ. бр.9 от 2011 г.) регламентира условията и реда за осигуряване на безплатно работно и униформено облекло и се прилага за всички работници и служители, които работят по трудово правоотношение, независимо от икономическата дейност или сектор. В тази връзка, считаме, че изискванията на Наредбата следва да се прилагат в еднаква степен за всички дейности от публичния сектор, включително и за системата на образованието. Бихме искали да Ви уведомим, че Министерството на труда и социалната политика изготвя становища и отговори във връзка с възникнали конкретни въпроси и казуси, свързани с прилагането на нормативните актове. (ВС) |
Безопасност и здраве при работа |
| 2012-08-01 09:38:51 |
Едноличен търговец съм от десет години и за тези години не съм назначавала нито един продавач в магазина ми за дрехи. Задължена ли съм да сключвам договор със СТМ и да правя за себе си застраховка трудова злополука. |
Бистра Ангелова |
Уважаема госпожо Ангелова, От запитването Ви е видно, че работите за своя сметка сама и нямате други работници/служители, наети по трудов договор. В тази връзка Вие нямате задължение да сключвате договор за обслужване от служба по трудова медицина по реда на чл. 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Във връзка с втората част от въпроса Ви, Ви уведомяваме, че съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”). На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. В тази връзка със заповед на министъра на труда и социалната политика ежегодно се определя коефициентът на травматизъм по икономически дейности за прилагане през съответната година (Заповед № РД-01-815 от 7.11.2011 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2012 г., публикувана на сайта на МТСП (http://www.mlsp.government.bg/bg/index.asp) Задължение за допълнително застраховане за риска „трудова злополука” за Вас възниква, в случай че упражняваната от Вас дейност принадлежи към икономическа дейност с коефициент на трудовия травматизъм над средния за страната. /ДК/. |
Безопасност и здраве при работа |
| 2014-02-26 17:15:50 |
Когато лице започва работа в една фирма и не представи медицинско свидетелство на основание Наредба 4 от 11.05.1993г. - чл.1, т.4, то тогава Службата по трудова медицина, на какво основание следва да издаде заключение за пригодност на работника или служителя за изпълняване на дадения вид работа? |
Юлия Илчева |
Уважаема госпожо Илчева, Съгласно чл. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, за сключване на трудов договор е необходим документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. В случай че за конкретно лице не се изисква представянето на такова свидетелство, заключението следва да се направи въз основа на здравното досие, поискано по служебен път при промяна на местоработата на работещия и направено искане от службата, обслужваща съответното предприятие;съгласно чл. 17 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина. /ДК/ |
Безопасност и здраве при работа |
| 2015-05-11 12:18:02 |
Ако съм била 7 дни от месеца в болничен отпуск, следва ли да получа СБКО? |
А. Спасова |
Уважаема г-жо Спасова, Съгласно чл. 293, ал. 1 от Кодекса на труда начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) се определя с решение на общото събрание (ОС) на работниците и служителите. Това означава, че именно общото събрание на работниците и служителите има законовото правомощие и е автономно да решава и преценява за какви цели и как, съответно при какви условия, да се използват средствата за СБКО. Средствата следва да бъдат използвани по начина и по предназначението им, определени в решението на ОС. Поради това дали работникът или служителят има право на СБКО при продължително отсъствие (7-месечен болничен) или само за реално отработеното време следва да бъде уредено с решението на ОС. СН/ |
Безопасност и здраве при работа |
| 2015-11-19 15:02:03 |
Здравейте, на 29.09.2015 съм задала въпрос, на който до днес - 19.11.2015 не съм получила отговор.
Каква категория е труда на Инспектор по безопасност в ТЕЦ (на лигнитни въглища) и в кой нормативен документ е регламентирано това?
Благодаря. |
Е. Тенева |
Уважаема госпожо Тенева,
За определяне на категорията на труда, положен до 31.12.1999 г., се прилагат разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.), а за труда, положен след 1 януари 2000 г. - на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Обхватът на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии са определени в Инструкция № 13 за прилагане на НКТП (Обн. ДВ. бр.94 от 17 Ноември 2000 г.).
Категорията на труда, положен от инженерно-технически специалисти и ръководни служители включително и ръководителите от основните цехове за производство на топлина и електроенергия в ТЕЦ, работещи само на твърдо гориво, включени в списъчния състав на съответния цех се определя съгласно т.т. 8г, 66а и 66 г от ПКТП (отм) и чл. 2, т. 27 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и чл. 9, ал.36 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. Представената от Вас информация не е достатъчна, за да изразим категорично становище дали трудът на длъжност „инспектор по безопасност в ТЕЦ (на лигнитни въглища)“ отговаря на цитираните основания и може да бъде определен като такъв от втора категория.
Бихме искали да Ви обърнем внимание, че категорията труд се преценява по оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателните ведомости или друга счетоводноотчетна документация. При спорни въпроси се представя и производствена (функционална) характеристика, в която да е отразено естеството на извършваната работа, звеното, в което е работено и вида дейност на осигурителя. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, на териториалните поделения на НОИ са възложени правата по отпускането, изменянето, спирането и прекратяването на пенсиите, като издадените от тях разпореждания подлежат на контрол пред административните съдилища. В тази връзка категорията труд при пенсиониране се преценява за всеки отделен случай по представена в ТП на НОИ първична документация, доказваща характера и особените условия на труд. /ДК/
|
|
| 2019-05-25 16:58:57 |
Работодателя не осигурява на служителите сума за средства за корекция на зрението по смисъла на чл. 9 от наредба 7/15.08.2005г. на МТСП И МЗ. Извършен е преглед, предписани са очила, признал е работа с видеодисплеи, въпреки това заявява, че няма предвиден бюджет за тази цел. Как да постъпя ? |
Димитър Попов |
Уважаеми господин Попов,
В отговор на запитването Ви относно прилагането на Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (Наредба № 7), ви уведомяваме, както следва:
Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 на Наредба № 7 задължава работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести периодично и в зависимост от възрастта на работещите, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. Когато при проведените прегледи, специалистът по очни болести (офталмолог) установи, че зрението е променено и работещият не може да изпълнява работата си с видеодисплеи, работодателят е длъжен да осигури за своя сметка средства за корекция на зрението (очила) на работещия. Задължението на работодателя за осигуряване очила по смисъла на Наредба № 7 е с оглед осигуряване на възможност за изпълнение на трудовите или служебните задължения при работа с видеодисплеи. В тази връзка, минималните изисквания към очилата, са отнесени към техните оптични характеристики, необходими за извършване на работата с видеодисплеи на конкретното лице. Когато работодателят вече е осигурил очила, и е възможно (от техническа гледна точка) чрез смяна на стъклата да се осигури необходимата корекция на зрението за работата с видеодисплей, по наше мнение е допустимо да се осигуряват и само стъкла.
Наредба № 7 въвежда основните задължения на работодателя за осигуряване на здравето и безопасността при работа с видеодисплеи. Задължение на работодателя е да осигури очилата, като той определя реда за предоставянето им. Този ред може да включва както предоставяне на очила/стъкла, така и възстановяване на разходи на работещия срещу представяне на разходоправдателен документ, като определи разумен лимит на тези разходи. Ако считате, че е налице нарушение на трудовото законодателство и на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд, можете да се обърнете по компетентност към съответната териториална Дирекция „Инспекция по труда“/ДК/
|
|