| 2017-02-15 13:29:47 |
Здравейте, фирма ЦЕЦЕЕС-България ООД, която представлявам, командирова за по 2-3дни (1-2пъти в годината)инженери за извършване на сервизна дейност в държава ЕС. Приложима ли е Наредбата обн. ДВ бр.2 от 06.01.2017?
Какви документи трябва да има командирования в чуждата държава?
От къде да получим информация за минималните условия за всяка държава? |
Анелия Огнянова |
Уважаема г-жа Огнянова,
Съгласно описаната от Ваша страна фактическа обстановка може да се направи заключението, че работниците и служителите ще бъдат командировани в други държави членки на ЕС за извършване на определена работа, която е част от стопанската дейност на работодателя, въз основа на договор за услуга между него и ползвателя на услугата, установен в другата държава. Поради това командироването на тези работници и служители ще попадне в обхвата на чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ. При командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е задължително да бъдат спазени изискванията на Наредба за условията и реда за командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Елементите, по които трябва да бъде постигнато споразумение са изброени в ал. 2 на горецитираната разпоредба. Също така работодателят има задължение предварително писмено да запознае работника или служителя с условията на работа в приемащата държава, публикувани на единния официален национален уебсайт на съответната държава, не по-късно от един работен ден преди началната дата на командироването, съгласно чл. 8 от Наредбата.
Всяка една държава – членка на ЕС има задължение да публикува информация за минималните условия на работа, които се прилагат спрямо командированите на нейна територия работници и служители в единен национален уебсайт, съгласно чл. 5 от Директива 2014/67/ЕС. Информация за единните национални уебсайтове и лицата за контакт за всяка държава членка може да бъде намерена на сайта на Европейската комисия в частта „Граждани“, раздел „Работа в чужбина“ – отделение „Бюра за връзка за командировани работници“ на следния интернет адрес: http://europa.eu/youreurope/citizens/national-contact-points/index_en.htm?topic=work&contacts=id-611492, където има и данни за контакт с бюрата за връзка във всяка една държава членка.
За улесняване на българските работодатели Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е събрала и обобщила информация за условията на труд във всяка една държава – членка. Тази информация е организирана под формата на таблица, в която са включени и интернет линковете, от където може да бъде сверена актуалността на данните. Таблицата е налична на интернет адрес: http://www.gli.government.bg/page.php?c=56, в рубриката работа на българи в чужбина.
В случай че няма официален уебсайт или в него няма необходимата информация, българските работодатели имат възможност да отправят официално запитване до лицето за контакт във всяка една държава, посочено в горецитирания сайт на Европейската комисия.
нс |
|
| 2017-04-06 13:22:22 |
ЗАЩО СПЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ В ЕСЕ?КОГАА ЩЕ ПОИСКАТ ПРОГРАМИ ЗА БЕЗРАБОТНИТЕ? Кога ще работим специалността която сме завършили?Защо Пришълци от Европейския съюз, заемат нашите длъжности и отнемат нашите работни места с чужди фирми????Вие българи ли сте????? Та оставяте българската интелигенция без работа и за елит представяте неграмотни хора, които дори не говорят на литературен ези к |
инж.Христина Сбиркова |
Уважаема госпожо Сбиркова,
Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, както и изрази, квалификации и други не се изготвят отговори.
|
|
| 2017-07-27 11:53:08 |
Здравейте, за работа в Германия ми е необходимо УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Е401. Може ли такова удостоверение да ми бъде издадено от ДСП към РД по постоянен адрес в България. Мога ли да подам искане за издаването му в ДСП в България?
Благодаря предварително |
Соня Сотирова |
Уважаема госпожо Сотирова,
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз.
Съгласно посочените регламенти, при подаване на заявление за ползване на социални права от материалния обхват на регламентите (в т.ч. семейни обезщетения) комуникацията между компетентните институции се осъществява служебно посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова необходимата информация ще бъде поискана от институцията, в която сте подала заявление за отпускане на семейно обезщетение (в случая – немската).
Въпреки това , въпросният формуляр е възможно да бъде издаден и на Вас по Ваше желание. Компетентната институция в България относно семейните обезщетения по Регламент (ЕО) 883/2004 е Агенцията за социално подпомагане. Ето защо Ви съветваме за повече информация относно процедурата по издаване на формуляр E401 да се обърнете към АСП. НА
|
|
| 2012-11-08 14:04:13 |
Работя в Испания по ТД, за този период в Б-я съм в неплатен отпуск, с ордер съм си платила ЗО. Подадох Заявление в НАП-Сливен с Е-104 от И-я доказващо двойното здравно осигуряване за определени месеци за периода от 2008/12г. НАП- Сливен отказват да ми възстановят сумите за двойното ЗО в страна от ЕС. Моля за Вашият компетентен отговор. |
Даниела Петкова |
Уважаема госпожо Петкова, Основен принцип, съгласно Регламент 883/2004, който координира системите за социална сигурност в ЕС, е че спрямо едно лице е приложимо само едно законодателство. Това законодателство се определя съобразно разпоредбите на посочения Регламент 883/2004, както и от българския Закон за здравното осигуряване. Съгласно чл.40а от ЗЗО „Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите“. В следващите алинеи на посочения член, е описана и процедурата за възстановяване на здравноосигурителни права след завръщане на лицето на територията на Република България. В закона за здравното осигуряване не е уреден начин за възстановяване на надплатени или недължимо платени здравноосигурителни вноски. Във връзка с това Ви съветваме да се обърнете към Национална агенция по приходите, която е компетентният орган съобразно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, да разгледа и разреши Вашия казус. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-10-25 22:32:12 |
За второкласници ще има ли помощи от ес за благоев град и кога?благодариа |
????? |
Моля, задайте коректен въпрос в рубрика Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" |
Европейско и международно социално право |
| 2014-11-17 19:37:20 |
Проблемът при мен, г-жа Сомова и още стотици хора е, че при подаване на документите в България ни задължаваха да се разпишем, че не работим никъде в ЕС! Ще има ли скоро точни указания до НОИ, че не трябва да искат хората да връщат пенсия в подобни случаи или ще се чакат законова промяна? МТСП ще инициира ли бързо промяната на закона? |
Георги Петров |
Уважаеми господин Петров, Както посочихме в отговора на предишния Ви въпрос, това дали г-жа Сомова дължи връщане на суми като недобросъвестно лице поради недекларираната си заетост и доходи в друга държава от ЕС следва да реши българският съд, отправил преюдициалното запитване към Съда на ЕС. За момента можем да потвърдим на база решението на СЕС, че несъвместимостта на чл.94, ал.2 с Договора за функциониране на ЕС датира от самото начало на присъединяване на България към ЕС. По отношение на указанията до НОИ – скоро ще бъдат изготвени такива, с които МТСП ще укаже как да се прилага чл. 94 КСО до влизане в сила на отмяната на чл. 94, ал. 2. МТСП ще предложи отмяна на посочената разпоредба при първото възможно предложение за изменение на КСО. ГЯ/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-06-01 17:40:18 |
Здравейте.Работа в Германия от 3 години,договора ми приключва и се прибирам на БГ.Въпроса ми е,понеже няма да оставам в Германия за да ползвам полагащото ми се обезщетение за безработица,какви документи ще ми са нужни за да се регистрирам в нашето бюро по труда в България и да си ползвам полагащото ми се обезщетение до намиране на работа в БГ. |
Павлина Христова |
Уважаема госпожо Христова,
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, включително правото на обезщетения за безработица, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
В съответствие с установения в този регламент принцип, че приложимо е законодателството на държавата членка, в която работите (във Вашия случай – Германия), обикновено тази държава е отговорна за отпускането на обезщетения за безработица. Ето защо след изтичане на договора Ви е необходимо да се регистрирате като търсещо работа лице в немската служба по заетост.
Съгласно чл. 64, пар. 1 от Регламент (ЕО) 883/2004, безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (във Вашия случай Германия), и което отиде в друга държава членка, за да търси работа там, запазва правото си на обезщетение при наличие на следните условия и в следните граници:
1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно, т.е. Вие следва да сте била регистрирана като безработна в съответната компетентна институция в Германия поне 4 седмици преди връщането Ви в България;
2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло, да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на Германия следва да се регистрирате като безработно лице в ДБТ в България. Ако се регистрирате след тази дата, Вашето обезщетение ще се изплаща едва от датата, на която се регистрирате.
3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка. Тоест Вие ще можете да получавате обезщетението, което получавате от Германия, за период до 3 месеца или за остатъка от периода, за който такова обезщетение Ви се дължи, ако е по-малък от 3 месеца.
4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да Ви се изплаща от компетентната немска институция и в същия размер.
Следва да се обърне внимание, че ако не успеете да си намерите работа, следва да се върнете в Германия преди изтичане на посочения в т. 3 период. Ако се върнете по-късно без изричното разрешение на германската службата по заетостта или изобщо не се върнете в Германия, ще загубите всичките оставащи Ви права на обезщетение, при положение, че имате такива.
Германската институция, в която ще се регистрирате като търсещо работа лице, следва да Ви издаде преносим документ U2, с който ще можете да прехвърлите обезщетението си в България. Същият следва да се предостави на компетентната българска институция.
НА/ТПООУТ
|
|
| 2016-03-07 15:26:50 |
Представих u 1 за стаж отuk в българия 33 и в англия 11 всичко съм плащал и здравни и пенсиони но сега е ходене по мъките нои изобщо нехаят .продадох апартамент за да мога да живея.много ви моля да ми дадете съвет какво да правя. Благодаря предварително |
Иван Гешев |
Уважаеми господин Гешев,
От отправеното от Вас запитване не става ясно какъв точно е проблемът. Молим да зададете въпроса си отново като предоставите допълнителна информация по въпроса. (ГЯ)
|
|
| 2012-05-16 22:36:39 |
Имам 11.5 години трудов стаж в България до 1991 година, след което работих в ЮАР и Япония общо 20 години, и неотдавна се завърнах в България. Възможно ли е годините през които съм работил в ЮАР и Япония да се зачетат за мое пенсиониране в България? Ако да – какви документи са нужни за това? |
Дориан Минков |
Уважаеми господин Минков, За съжаление липсват договори за социална сигурност между Република България и Япония или ЮАР, поради което е невъзможно вашият стаж да бъде зачетен от българските институции. |
Обществено осигуряване |
| 2012-08-15 15:32:00 |
Наталия Пенева:-БГ дружество наема италианци/по пребиваване/ да мият коли в рамките на презентация на опр.марка автомобили, която се провежда в Холандия за 45 дни.Кое е приложимото осигурително законодателство за физическите лица- италианци.Ние не ги назначавме по тр.договор, а те ни издават фактури като физ.лица с италианското си ЕГН, което било и данъчен номер.Ние като получател на услуга от чужедстр.физ.лице с какви документи трябва да разполагаме, за да се гаранитра, че нямаме задължение да ги осигуряваме? |
Наталия Пенева |
Уважаема г-жо Пенева, Общият принцип, установен в Регламент 883/04 е, че ако дадено лице работи в една държава, за него се прилага законодателството на тази държава. Този принцип намира приложение, както при самостоятелно заетите, така и при наетите лица, дори ако постоянното им пребиваване е в друга държава или техните предприятия или работодатели се намират в друга държава. Документите, с които се определя приложимото законодателство са от структурирани електронни документи от серия А. Те се обменят служебно от компетентните институции на държавите-членки, не се попълват, пренасят и удостоверяват от частни лица, нито от други държавни институции, които не са включени в прилагането на регламентите. Когато необходимата информация се издава от институция на конкретното заинтересовано лице, се използват т.нар. преносими документи. Приложимото законодателство в този случай се удостоверява с документ А1, издаван в България от НАП. (http://www.nap.bg/) Тя е компетентната институция в България за определяне на приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност по Р 883. |
Европейско и международно социално право |