Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-11-24 20:48:19 Здравейте! Съпругата ми е гражданка на Руска Федерация. Живее и работи в България. Дъщеря й е със същото гражданство и учи в България. Жена ми няма право на детски надбавки, поради липса на гражданство. И двете са регистрирани в НАП. В Германия кандидатствах за детски, но ми изискват Удостоверение Е401. Пратиха ми го на адрес. Какво следва? Тихомир Милков Уважаеми господин Милков, Вашият въпрос се регулира от два акта: Договора за социална сигурност между Р България и Руската федерация и от Регламент 883/2004. От една страна, в отношенията между Р България и Руската Федерация в сферата на социалната сигурност се прилагат разпоредбите на Договора за социална сигурност, сключен между двете държави, в сила от 1 март 2010 г. Този договор регулира социалните права на лицата с местоживеене на територията на една от двете държави и които са техни граждани, а също така и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от тези държави. Т.е. предвид персоналния обхват на Договора, и руски граждани биха имали право на семейни помощи за деца по българското законодателство, ако отговарят на другите условия, които поставя Договора в това отношение. Съгласно текста на чл. 1, т. 1.4 от договора под „местоживеене“ се разбира лицето да има дългосрочно или постоянно пребиваване на територията на Р България по смисъла на чл. 23 от Закона за чужденците в България. Разпоредбата на чл. 6 от договора урежда, че осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват на законодателството на тази държава, на територията на която извършват трудова дейност. От това следва, че съпругата Ви е подчинена на българското законодателство. От своя страна, разпоредбата на чл. 14, т. 1 от договора указва, че обезщетенията за семейства с деца се изплащат съгласно законодателството на тази държава, на територията на която пребивава детето. И съобразно това правило, отново приложимо е българското законодателство. От гореизложеното следва, че ако съпругата Ви и дъщеря й имат дългосрочно или постоянно пребиваване в България (удостоверени със съответен документ от МВР), то за детето на съпругата Ви Вашето семейство ще има право да получава помощи за деца от България. От запитването Ви става ясно, че към настоящия момент Вие живеете и работите в Германия, където сте предприели действия за отпускане на семейни обезщетения. Спрямо Вас и членовете на семейството Ви са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането му. Според разпоредбите на Регламент 883/2004 осигуреното лице е подчинено на законодателството на една единствена държава-членка – в общия случай държавата, в която лицето преследва доходоносна дейност, т.е. е наето или самостоятелно заето. Тъй като полагате трудова дейност в Германия, то спрямо Вас ще бъде приложимо немското законодателство и Вие ще имате право на семейни обезщетения, изплащани в съответствие с немското законодателство, ако отговаряте Вие и семейството Ви на условията на това законодателство. Имайте предвид обаче, че с оглед на семейното Ви положение ще имате право на семейни обезщетения в повече от една държава-членка, тъй като съпругата Ви живее и работи в България. В този случай Вие няма да получите обезщетения два пъти, а т.нар. „правилата за предимство“ ще определят коя страна първа трябва да ги предостави, а евентуално другата държава да Ви плати диференцирана добавка, ако нейните семейни обезщетения са по-високи. Тези правила са посочени в чл. 68 от Регламент 883/2004 и предвиждат, че на първо място компетентна и отговорна за предоставянето на обезщетения е страната, където правото на семейни обезщетения се основава на заетост или на самостоятелна заетост; на второ място е държавата, от която се плаща пенсия и на трето – държавата по пребиваване. Допълнителни критерии са - ако правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост в двете държави членки, тогава държавата членка, където пребивават децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения (това е приложимото правило за Вашия случай), при условие че единият родител работи там, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата членка, която плаща най-високи обезщетения. Ако правото се основава на пребиваване в две държави членки, тогава държавата членка, където живеят децата, е отговорна за обезщетенията. В случай на съвпадение на права, семейните обезщетения се предоставят по законодателството, определено в съответствие с тези правила. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцирана добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер, като такава не следва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка и правото на семейни обезщетения се основава само на пребиваване. След като бъде определено коя държава ще изплаща семейните обезщетения, следва да подадете заявление за отпускането им като приложите издадения Ви документ Е 401. В случай, че компетентна за изплащането е Германия, заявлението следва да се подаде в компетентната германска институция. Ако компетентна е България, то заявлението можете да подадете чрез компетентната германска институция, която по служебен път ще го изпрати до компетентната институция в България. Предвид изложеното, нашият извод е, че компетентна да предостави семейните помощи е България, поради което съпругата Ви може директно да подаде искане до Агенцията за социално подпомагане за отпускане на семейни помощи за деца, като се позове на Договора за социална сигурност между Р България и Руската федерация. ГЯ/ Европейско и международно социално право
2015-01-16 16:41:52 Й.ТАГАРОВА КАКВИ ОСИГУРОВКИ-СОЦИАЛНИ И ЗДРАВНИ СЕ УДЪРЖАТ НА ГРАЖДАНИН ОТ Р.МАКЕДОНИЯ РАБОТЕЩ ПО ТРУДОВ ДГОВОР В БЪЛГАРИЯ Уважаема госпожо Тагарова, Чуждите граждани, упражняващи трудова дейност на територията на Република България подлежат на задължително държавно обществено осигуряване по българското законодателство Таблица за размера на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), за здравно осигуряване (ЗО) и за учителски пенсионен фонд (УчПФ) - по осигурени лица и разпределение между осигурител /осигуряващ/ и осигурено лице може да намерите на електронната страница на НАП. Дали лицето полежи на здравно осигуряване, зависи от българското законодателство. На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г. В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. За чуждите граждани, които пребивават краткосрочно и продължително в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО. От 1.08.2003 г. е в сила Договорът между Република България и Република Македония за социално осигуряване, като от тази дата в отношенията между двете държави, се прекраи действието на Конвенцията по социалното осигуряВане между Народна република България и Федеративна Народна Република Югославия от 18.12.1957 г. От същата дата е в сила и Административното споразумение за прилагане на договора. По отношение на България, материалният обхват на договора включва правните разпоредби относно паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест; наследствените пенсии от горепосочените видове пенсии; паричните обезщетения за безработица; семейните помощи за деца и предоставянето на медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване. Осигурителни периоди придобити съгласно законодателството на една от двете държави, трябва да се вземат предвид от другата при преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват на договора. Договорът не предвижда възможност за прехвърляне на осигурителни вноски от българската към македонската осигурителна система. Така например придобитият от лицето осигурителен стаж в България, ще бъде взет предвид при определяне правото на обезщетение по македонското законодателство, до размера, необходим за придобиване на правото, ако съответното обезщетение е в материалния обхват на договора. Но от текста на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО следва, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, попадат чуждите граждани, които са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в страната, доколкото в международен договор не е предвидено друго. Тъй като в материалния обхват на Договора между Република България и Македония не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване, то по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира вътрешното ни законодателство. ЕС/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2012-10-17 16:10:16 Здравейте ! Тъй като дъщеря ми има четири деца : - на 8 г., на 2,5 г. и близначета на една седмица се обърнах към посочения телефон на МТСП- 02 8119443, за да попитам към кого да се обърна във връзка с осигуряване на помощник, г-жата, която разговаря с мен се държа изключително арогантно и отвратително. Разговора проведох на 17.10. в 16 ч.Моля за о Таня Стоичкова Уважаема г-жо Стоичкова, въпросът Ви не е от компетентността на отдел ЕМСП. Може да отправите вашите запитвания към рубриката Социални услуги. Европейско и международно социално право
2013-03-03 23:42:49 Представих документ в предприятието,в което работя,който удостоверява, че в годините 1997,1998,1999 съм работил в Белгия, с цел да ми бъде повишен класа.Отговориха ми (устно, все още), че спогодбата била от 2011, а този стаж е много преди това, поради което не могат да го зачетат. Разбрах, че това не е вярно.Разчитам на компетентен отговор от Вас. Андрей Керанов Уважаеми г-н Керанов, Задължението за държавите-членки на ЕС да зачитат трудов стаж, придобит на територията на други държави-членки се извлича по тълкувателен път от забраната за дискриминация на работниците-мигранти. Разпоредбата на член 45 от Договора за функциониране на Европейския съюз (предишен чл.39 от Договор за създаване на Европейската общност) гласи, че свободното движение на работници се гарантира в рамките на Съюза, което налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. Съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз, липсата на признаване на периоди на заетост, придобити на територията на други държави-членки, когато те имат значение за професионалното израстване и възнаграждението на лицата, представлява непряка дискриминация и нарушение на чл. 45 от Договора за функциониране на ЕС. По смисъла на българското законодателство трудов стаж в общия случай е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Българският законодател е установил изрично задължение за зачитане като трудов стаж по българското законодателство и на периодите на работа в ЕС. Съгласно чл.351,ал.2 от Кодекса на труда времето, през което е изпълнявана работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението се признава за трудов стаж. Според чл.13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обнародвана в ДВ бр.102 от 3 Декември 1993г) работодателят, при който работите по трудово правоотношение, следва да зачете трудовия стаж, придобит в друга държава - членка на Европейския съюз. За тази цел трябва да подадете заявление до работодателя, към което приложите акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. За да Ви бъде признат трудовия стаж при белгийския работодател, следва да предостави документите от които ясно да личи характера на работата и нейната продължителност. Това може да е самият акт за назначаване, трудов или аналогичен договор, акт за прекратяване на правоотношението, акт, удостоверяващ продължителността и вида на извършваните дейности и др. Въз основа на предоставените документи, работодателят предприема необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на установения трудов стаж. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата задължава работодателя при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. За трудов стаж се отчита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави. Работодателят следва да отчита като трудов стаж периодите на заетост, придобити във всички държави на ЕС от работници или служители – на работа, длъжност или професия, която е същата, със същия характер или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България. Коя работа се зачита за същата, със същия характер или сходна, следва да се определя от Вътрешните правила за работната заплата на съответния български работодател. Европейско и международно социално право
2014-01-04 17:31:26 jiveia vav Franzia ot 12 godini , maika mi e v Balgaria iskam da doide za 5-6 meseza , no tia se plachi kakvo chte stane ako umre v 4ujbina mogete li da me osvedomite za pravata za pogrebalni razhodi ? zlatka zlatanova Уважаема госпожо Златанова, правим извода, че вашата майка е подчинена на българското законодателство. Кодексът за социално осигуряване регламентира изплащането на два вида помощи от средствата на ДОО, а именно: на еднократна помощ при смърт на осигуреното лице и на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Правото на парични помощи е регламентирано в Глава първа “Общи положения” на Кодекса за социално осигуряване (КСО), а редът за отпускане и изплащане на паричните помощи - в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО). ЕС/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2014-06-14 03:04:22 Здравейте. Работя в Германия (където нямам адресна регистрация) като моряк. Живея в България. Скоро ще остана без работа. Въпроса ми е мога ли да получавам помощи в България за безработен? Какви документи са ми нужни? Откъде да ги взема? И колко време ще получавам помощите? Благодаря Ви. Александър Александров УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АЛЕКСАНДРОВ, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност ползването обезщетения за безработица, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато лицата са живели или работили в няколко държави-членки на ЕС. Ако за периода Ви на работа в Германия като моряк сте бил осигурен в схема за безработица в Германия, в България (доброволно – чл.4а, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване) или евентуално в друга държава членка, то Вие би следвало да имате право на такова обезщетение. Определянето на законодателството в областта на социалната сигурност, приложимо за Вас се определя съгласно правилата на чл.11 и следващите от Регламент 883/2004. Основен принцип по регламента е, че във всеки един момент лицата са подчинени на само едно законодателство, като обикновено това е законодателство на държавата, в която осъществяват трудова дейност. Допълнителна специална разпоредба е въведена за лицата, наети на борда на плавателни съдове. Съгласно чл.11, пар.4 „.. лице, наето на борда на плавателен съд под флага на държава- членка и получаващо възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава-членка, е подчинено на законодателството на последната държава-членка, ако то пребивава в тази държава. Предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател за целите на посоченото законодателство“. Доколкото не посочвате под флага на коя държава членка плавате и къде се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или лицето, което Ви изплаща възнаграждението за тази дейност, то не можем да определим с точност на кое законодателство сте подчинен, съответно, коя държава е компетентна за предоставяне на обезщетение. Условията за отпускане на обезщетение за безработица във Вашия случай ще се определят от националното законодателство на държавата, на което сте подчинен съгласно посочените горе правила. Следва да имате предвид, че координационните регламенти предвиждат възможност за така наречения “износ на обезщетения”, т.е. при определени условия може да получавате отпуснатото Ви по националното законодателство на друга държава членка обезщетение за безработица и в България или евентуално друга държава членка на ЕС за срок до три месеца, а по споразумение между компетентните институции на двете държави до 6 месеца. Условията за това са предвидени в чл.64 от Регламент 883/2004 и чл.55 от Регламент 987/2009 и са: 1. Трябва да сте регистриран като лице, търсещо работа и да сте бил на разположение на службите по заетостта в държавата по последното Ви осигуряване най-малко четири седмици след като сте станал безработен. Възможно е компетентните служби да Ви дадат разрешение за заминаване и преди този срок. 2. Преди да заминете следва да информирате съответната служба, отговорна за обезщетенията за безработица в държавата по последното Ви осигуряване, и да изискате документ U 2, удостоверяващ, че запазвате правото си на обезщетение и информиращ Ви за срока и обстоятелствата, при които можете да запазите това право. 3. В седмодневен срок от заминаването трябва да се регистрирате в съответната служба в България (съответното териториално поделение на Агенция по заетостта и Националния осигурителен институт по постоянното Ви местоживеене) или евентуално друга държава членка на ЕС, като лице, което търси работа, където ще бъдете информиран за задълженията си. В извънредни случаи и този срок може да бъде удължен от компетентните служби или институции. Дори да не успеете да представите съответния документ формуляр U 2, българската институция (съответно институция на друга държава членка) трябва да се обърне към компетентната институция по последното Ви осигуряване, за да получи необходимата информация, което е възможно да доведе до известно забавяне на изплащането на обезщетението Ви за безработица. МИ/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2017-01-04 15:20:58 Здравейте, Какви документи са нужни освен У1 за да си призная работният стаж от Анлия, и може ли при вас да подам тези документи? Благодаря! Petya Ilieva Уважаема госпожо Илиева, В случай, че запитването Ви се отнася за възможността да Ви бъде зачетен за трудов и осигурителен стаж в България периодът, през който сте работила в Англия, Ви уведомяваме следното: Въпросите, касаещи зачитането на периода Ви на работа в държава – членка на ЕС за осигурителен стаж и правата, произтичащи от това, се уреждат понастоящем от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и неговия прилагащ Регламент № 987/2009. Формулярът U1 (предишен Е 301) удостоверява периодите на осигуряване в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, които да бъдат взети предвид при изчисляване на обезщетенията за безработица. Националният осигурителен институт е компетентната българска институция относно обезщетенията за безработица, където следва да представите формуляр U1. Относно признаването на трудов стаж следва да имате предвид, че по българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), е предвидена възможност за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. За целта, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от НТКТС, следва да подадете заявление до работодателя Ви, към което да приложите акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Представените от Вас документи следва да Ви бъдат върнати, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото Ви досие. Трудовият стаж, положен в друга държава, не се вписва в трудовата книжка. По отношение на изплащането на т.нар. „клас“ към трудовото възнаграждение се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, „на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“ и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя. Що се отнася до придобитите от Вас осигурителни периоди съгласно английското законодателството, европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. Разпоредбите на ЕС се прилагат за правото на семейни обезщетения, пенсии за старост, помощи при смърт, обезщетения за болест, за трудови злополуки и професионални болести, за инвалидност, за безработица и др. За да ползвате конкретни социални права и да получите съответните обезщетения, следва да посочите на компетентната институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на съответното искане, че имате осигурителни периоди и в други държави–членки на ЕС. Всяка от тях ще потвърди „своите” осигурителните периоди, т.е. периодите, през които се явявате осигурено лице по нейното законодателство. Така осигурителните периоди, придобити вследствие на заетост, легално упражнена на територията на ЕС, или легално пребиваване в друга/и държава/и-членка/и на ЕС, ще бъдат сумирани, като при определяне наличието на дадено социално право, всяка държава ще вземе предвид и чуждите периоди като завършени съгласно нейното законодателство. Потвърждаването на съответните осигурителни периоди между компетентните институции се осъществява по служебен път. МХ/ТПООУТ
2017-02-25 16:24:08 Здравейте! Назначена съм и работя на трудов договор в България. В близкото бъдеще ще имам възможност да предоставям консултации на граждани на UK , както и да извършвам преводи на място за определени дни. За целта ще се регистрирам като самонаето лице във Великобритания и ще си внасям дължимите осигурителни вноски там. Въпросът ми е: Според законодателството възможно ли да се осигурявам едновременно на трудов договор в България и като самоосигуряващо се лице във Великобритания? Димитрина Иванова Уважаема госпожо Иванова, Ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз се уреждат от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в дял ІІ на Регламент (ЕО) № 883/2004 . Съгласно чл. 13, пар. 3 лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейността си като заето лице. Ето защо, при условие, че в България работите на трудов договор, а в Обединеното кралство ще бъдете самостоятелно заето (самоосигуряващо се) лице, Вие през цялото време ще сте подчинена на българското законодателство в сферата на социалната сигурност и считаме, че не следва да заплащате осигурителни вноски във Великобритания. Тъй като компетентността по определяне на приложимото законодателство по Регламент 883 е на Националната агенция за приходите, за повече подробности свързани с осигуряването следва да се обърнете към НАП. НА
2013-03-16 09:39:13 Здравейте, живея в Италия и за да ме назначат на работа легално ми искат документ от България за трудовия ми стаж по специалността. Бихте ли ми казали къде може да се извади? Благодаря предварително! Петя Добрева Уважаема г-жо Добрева, В законодателството на Европейския съюз (ЕС) не се съдържа изрична разпоредба, която да задължава държавите-членки да признават трудов стаж, придобит на територията на други държави-членки. Но задължението за признаване може да се извлече по тълкувателен път от забраната за дискриминация на работниците-мигранти, установена в Договора за функциониране на ЕС. За целта Ви съветваме да предоставите на италианския си работодател документи, от които ясно да личи характера на извършваната работа и нейната продължителност. Това може да е самият акт за назначаване, трудов или аналогичен договор, акт за прекратяване на правоотношението, акт, удостоверяващ продължителността и вида на извършваните дейности и др. Европейско и международно социално право
2017-02-01 14:53:03 Горещият телефон на АСП 02/935 05 50 активен ли е? Веселин Каменов Уважаеми господин Каменов, За отговор на поставения от Вас въпрос следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане на имейл адрес: ok@asp.government.bg или тел (02) 811 96 07. НА
Страница 3 of 6864