| 2019-08-22 15:24:56 |
През 2007 при 8 седмици / след 10.02.2007 / като самоосигуряващо се лице в Англия и платени доброволни вноски за цялата финансова 06.04.2006 - 05.04.2007 и дублиран задължително осигурителен период / по трудов договор / през 01 и 02 на 2007 г. в BG ще се признае ли стажа в Англия за 2006 или BG стажът е пречка? |
Стойка Нейкова |
Уважаема госпожо Нейкова,
В отношенията между държавите – членки на Европейския съюз в областта на социалната сигурност се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството в сферата на социалната сигурност на само една държава членка, т.е. лицата внасят осигурителни вноски само в една държава членка. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в дял ІІ на Регламент (ЕО) № 883/2004. Компетентната институция в България относно определяне на приложимото законодателство е Националната агенция за приходите. Ето защо за отговор на поставения от Вас въпрос следва да се обърнете към НАП. НА/ТПООУТ
|
|
| 2012-10-19 16:12:47 |
Родена сам на 04.04.1952г.Кога 6е предобиа право на пенсиа и колко години трудов са ми необходими.Какав докомент ми е саответно необходим за доказване стаза ми от Испаниа и откаде триабва да го полу4а и саответно прибажиат ли се тез години кам годините стаз от бг.Благодариа |
Мариа Дулгерова |
Уважаема г-жо Дулгерова, Според българското законодателство правото на пенсия за осигурителен стаж , уредено в чл. 68 КТ, се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта и осигурителният стаж се увеличават от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете и съответно осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави-членки, се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. За да ползвате социалните си права и по-конкретно правото на пенсия, следва да посочите на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеете към момента на подаване на искането за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. От посоченото от Вас, не може да бъде определено на територията на коя от двете държави пребивавате. Ако пребивавате на теритрията на България, за да се стартира процедурата за определяне на пенсията Ви при условията на Регламент 883/2004, когато придобиете право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, е необходимо да подадете заявление в районното управление „Социално осигуряване” на Националния осигурителен институт по постоянния Ви адрес, като посочите, че имате периоди на осигуряване в Испания и/или евентуално в друга държава - членка на ЕС. Ако пребивавате в Испания следва да подадете заявлението до съответната компетентна институция там. Ако за периода Ви на работа в Испания сте била осигурявана там, т.е. имате социални осигуровки, внасяни на основание испанското законодателство, това би означавало, че за тези периоди ще имате право на пенсия от испанска страна. Така периодите на осигуряване в Испания и България ще бъдат сумирани за определяне правото на пенсия във всяка от двете държави. Размерът на пенсията, която ще Ви бъде отпусната от Испания, ще бъде само за периодите, през които сте осигурявана там и които ще бъдат потвърдени от испанска страна. Съответно размерът на пенсията, която ще Ви бъде отпусната в България ще бъде определен на базата на осигурителния стаж, придобит у нас и доказан със съответните документи. Следва да се отбележи също, че единствено компетентни да потвърдят осигурителните Ви периоди в Испания остават само испанските институции. Придвижването на заявленията и документите се осъществява по служебен път между компетентните институции, чрез така наречените структурирани електронни документи и преносими документи, чиято форма и съдържание са общи за целия ЕС. Служителите на ТП на НОИ са длъжни да попълнят съответните формуляри, с които следва да разполагат служебно и да Ви ги предоставят, както и да проведат служебно кореспонденцията с Испания. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-05-25 23:55:35 |
Имам отговор от немската фамилиен касе , че ми отпускат 166 евро, а останалите до 184 около 19евра, т.е 35 лева трябва да получа от България.Съпруга ми работи в България и бруто получава над 1000 лева.Тричленно семейство сме.Не сме разведени.Никога в Бг не съм получавала детски заради дохода.Има ли промяна, прави ли са германците? |
Бисерка Борисова |
Уважаема госпожо Борисова, Специфично за семейните обезщетения е, че те не са компетентност на държавата по последно осигуряване, а преди всичко на държавата по заетостта на лицето. В този смисъл, ако членовете на Вашето семейство не живеят в държавата, в която работите, според посоченото от Вас такъв е и Вашия случай, може да имате право на обезщетения в повече от една държава-членка. В този случай Вие няма да получите семейните обезщетения два пъти, тъй като по силата на Регламент 883/2004 действат така наречените “правила за предимство”, които определят коя страна първа трябва да ги предостави, а другата държава да плати разликата, ако нейните семейни обезщетения са по-високи. За да се определи коя е компетентната държава за определяне и изплащане на семейните обезщетения, следва да се приложи и Дял II от Регламент 883/2004 - приложимо законодателство. Основен принцип е, че лицата, за които е приложим регламента са подчинени на законодателството само на една държава членка. В конкретния случай, доколкото посочвате, че осъществявате икономически активна дейност в Германия, то Вие следва да сте подчинена на немското законодателство, тъй като съгласно чл. 11, пар.3, б. „а”: „спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка”. Това, че Германия е компетентна държава, се допълва от споменатите вече правила за приоритетност при семейните обезщетения – чл.68 от Р 883/2004. Същите предвиждат, че на първо място компетентна и отговорна за предоставянето на обезщетения е страната, където правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост; на второ място е държавата, от която се плаща пенсия и на трето – държавата по пребиваване. Допълнителни критерии са - ако правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост в двете държави членки, тогава държавата членка, където пребивават децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че единият родител работи там, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата членка, която плаща най-високи обезщетения. Ако правото се основава на пенсия в двете държави членки, тогава държавата членка, където живеят децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че тази държавата членка плаща една от пенсиите, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата членка на най-дълго осигуряване или пребиваване. Ако правото се основава на пребиваване в две държави членки, тогава държавата членка, където живеят децата, е отговорна за обезщетенията. В случай на съвпадение на права, семейните обезщетения се предоставят по законодателството, определено в съответствие с тези правила. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцирана добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер, като такава не следва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка и правото на семейни обезщетения се основава само на пребиваване. Ако Германия се окаже втора по приоритет държава, то следва да се проследи от Агенция за социално подпомагане съвместно с компетентната немска институция как да Ви се предостави т.нар. диференцирана добавка. Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в съответните държави членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, във Вашия конкретен случай семейни обезщетения (детски надбавки), се извършва изцяло по служебен път, чрез специални документи (формуляри), без да е необходимо да пътувате или понасяте други финансови разходи във връзка с реализирането им. При така предоставената от Вас информация не става ясно дали осъществявате трудова дейност в Германия и къде пребивава детето Ви, поради което не може да бъде определено коя е първа по приоритетност държава и коя от двете страни следва да заплати диференцирана добавка. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-07-25 16:44:36 |
Здравейте,самоосигурявам се в Австрия от 1.1.2012г.В момента съм бременна,но термина ми е в началото на 2013г и имам планове да съм си в България тогава.Ако родя в България,ще имам ли право на майчинство в Австрия? |
Нина Александрова |
Уважаема г-жо Александрова, въпросите, свързани с ползване на права от системите на социалната сигурност, когато сте работили или живели в повече от една държава членка на ЕС се уреждат от Регламент № 883/2004 и Регламент №987/2009. Основен техен принцип е, че във всеки един момент сте подчинена само на едно законодателство – ако работите и се осигурявате в Австрия, това ще бъде австрийското, независимо къде се намирате в даден момент. Ако родите в България, без да прекъсвате осигуряването си в Австрия ще получавате обезщетения за майчинство от Австрия. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-12-02 16:00:10 |
Смята ли се за прекъсване на трудовия стаж пре- стоя на Борсата при изплащане на обезщетение поради пенсиониране в случай, че имам 16 години работа в две държавни училища и колко брутни месечни заплати имам право да получа като обезщетение по Постановление 31от 1994г. |
Стоян Дюлгеров |
Уважаеми господин Дюлгеров, Въпросът Ви не е от компетентността на отдел "Европейско и международно социално право". Моля насочете въпроса си към рубриката "Трудово право" |
Европейско и международно социално право |
| 2014-06-30 22:04:03 |
Съпруга почива м.януари 2014 в Гърция.Там е работил 20 г от 1993-2014.В България също има 20 г трудов стаж.Съпругата има ли право на вдовишки добавки по чл.84 от КСО ОТ БЪЛГАРИЯ и ГЪРЦИЯ.Или има право на избор за страна ако е само от България или Гърция.. |
ЕЛЕНА ТОДОРОВА |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТОДОРОВА, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност ползването на обезщетения за преживели лица и помощи при смърт, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато лицата са живели или работили в няколко държави-членки на ЕС. По отношение на възможността да получите еднократно плащане във връзка със смъртта на съпруга Ви: Характерно за помощите при смърт е че те са от компетентност само на една държава членка. Съгласно правилата за приложимо право на Регламент 883/2004 по принцип държавата, в която лицето работи е тази, която трябва да поеме социалната му сигурност, т.е. става компетентна държава. В този смисъл и с оглед изложените факти компетентна за предоставяне на помощи при смърт ще е държавата по последната му месторабота. Доколкото посочвате, че към момента на смъртта съпругът е работил на територията на Гърция, то най-вероятно тя ще е компетентна за предоставянето на помощ при смърт. Съгласно чл.1 б. „ш“ във връзка с чл.1 б. „ц“ от Регламент 883/2004 „помощ при смърт“ представлява всяко еднократно плащане в случай на смърт с изключение на еднократните обезщетения, които могат да бъдат изплащани вместо пенсия и плащанията, направени под формата на възстановяване на осигурителни вноски, както и осъвремените увеличения и допълнителните помощи. По отношение на обезщетенията за преживели лица (наследствени пенсии по българското законодателство и добавката по чл.84 от КСО), то те следва да бъдат предоставени от двете държави. Всяка от двете държави следва да определи обезщетение за преживяло лице съобразно прилаганото от нея национално законодателство, пропорционално на осигурителните периоди, придобити на нейна територия. В случай, че съпругата има право на наследствена пенсия и на добавка по чл.84 от КСО от България, то на нея следва да й се предостави по-благоприятният размер от двете, като правото ще се определи въз основа на периодите на работа и в двете държави, а размерът ще се определи въз основа само на българските периоди. Гърция съответно ще изплати пенсия и/или добавка за починалия Ви съпруг само за периодите на работа там. За получаване на посочените обезщетения, Ви съветваме да подадете заявление до съответното ТП на Националния осигурителен институт в България по постоянния адрес на преживелия съпруг, в което да посочи, че наследодателят е имал придобити осигурителни периоди в България и Гърция и иска пенсия/добавка при условията на Регламент 883/2004. MИ/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-01-13 21:04:15 |
zdr.Iskam da popitam za4ita li se trudovoto i zdravno osigoriavane ot Francia tuk v BG Sled kato rabotia 6 meseca v francia na frenski trudov dogovor imam li posle pravo na platena borsa tuk ili ot tam triabva da otida na borsata.Molia za otgovor zawtoto ne sam na iasno kak stoi tozi vapros i kakvo triabva da napravia v tozi slu4ai.. |
Atanas Dimitrov |
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ, Вие посочвате, че сте работил във Франция, но без да предоставяте друга информация, поради което не може да бъде преценено какъв е точно Вашият случай, Ви представяме възможните три хипотези: 1. Последната Ви месторабота е във Франция, което предполага принадлежност към френското законодателство, като спрямо Вас ще се приложат правилата на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Ако сте отговарял на условията на френското законодателство за придобиване на право на обезщетения при безработица, Вие сте имал право да запазите и да прехвърлите плащането на тези обезщетения при преместване в България при наличие на следните условия, установени в чл.61 на Регламент 883/2004: а) Преди заминаването си от Франция е трябвало да се регистрирате като лице, което търси работа и да сте бил на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най-малко в продължение на четири седмици, след като сте станал безработен. Въпреки това, компетентните служби или институции са могли да Ви дадат разрешение за заминаване преди изтичането на този срок. б) Трябвало е да се регистрирате като лице, което търси работа в службите по заетостта на всяка от държавите-членки, в които отивате (България и евентуално, други държави-членки на ЕС, в които искате да си търсите работа) и да подлежите на организираната в тях контролна процедура. Това условие се счита за изпълнено за периода преди регистрация, ако се регистрирате в седемдневен срок от датата, на която сте престанал да бъдете на разположение на службите по заетостта на Франция. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции. в) Правото на обезщетения важи за максимален срок от три месеца от датата, на която е следвало да сте престанал да бъдете на разположение на службите по заетостта при условие, че общата продължителност на обезщетенията не надвишава продължителността на срока, през който сте имал право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. Съществува възможност този тримесечен срок, да бъде удължен от компетентните служби или институции максимум до 6 месеца. г) Обезщетението за безработица е следвало да бъде определено съгласно френското законодателство и е следвало да бъде отпуснато от френската компетентна институция, като то можеше да Ви бъде изплащано директно на Вас в България, по Ваша банкова сметка. Това е хипотезата, в която компетентна за изплащане на обезщетението Ви за безработица е Франция. Положеният от Вас стаж във Франция е твърде малък- посочвате 6 месеца, а съгласно чл.57 от Регламент 883/2004, институцията на държава-членка не е длъжна да отпуска обезщетения за периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, които се зачитат при настъпване на риска, ако: продължителността на посочените периоди е под една година, и само въз основа на тези периоди не се придобива право на обезщетение по силата на разпоредбите на това законодателство. 2. Ако обаче, България е държавата по последната Ви заетост (осигуряване), Вие ще трябва да подадете документи за отпускане на парично обезщетение за безработица в – България, като осигурителните Ви периоди, завършени в друга държава членка на ЕС, като във Вашия случай това е Франция, ще се сумират с българските Ви осигурителни периоди, за да се прецени дали въз основа на общия период на осигуряване Вие ще придобиете право на обезщетение. За удостоверяване на тези периоди се издава т.н. преносим документ U1, който се издава на лицето. Ако при напускане на държавата -в случая Франция, сте пропуснал да се снабдите с преносимия документ U1, при подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в НОИ, следва да посочите, че имате осигурителни периоди във Франция, като НОИ ще поиска потвърждаването им, посредством СЕД-и (структурирани електронни документи), като в конкретния случай това е U002. В тази хипотеза, компетентна за изплащане на обезщетението за безработица е България, като процедурата, която се следва е изцяло по българското законодателство. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, подадено в териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето, като се прилагат и определени документи. Сроковете за изплащане на парични обезщетения за безработица са в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. 3. Ако сте работил във Франция, но сте се завърнал и към настоящия момент живеете в България, съгласно законодателството на ЕС сте смятан за трансграничен работник. В някои случаи се използва и терминът „пограничен работник“. В този хипотеза, Вие ще имате право да искате отпускане на обезщетение за безработица само в държавата, в която живеете, като в конкретния случай това е България. Обезщетението за безработица ще Ви бъде отпуснато и ще бъде изплащано за сметка на Националния осигурителен институт, съгласно българското законодателство, след удостоверяване на придобитите от Вас осигурителни периоди във Франция. Посоченото във втората хипотеза относно удостоверяването на осигурителните периоди, както и процедурата се отнасят и за тази. По отношение на здравното осигуряване- чл.33, ал.2 от Закона за здравното осигуряване-ЗЗО изрично посочва, че в България не се дължат здравни осигуровки, ако лицето е подчинено на законодателството на друга държава-членка, съобразно правилата на координационните регламенти на ЕС. Ако Вие сте се осигурявал по френското е следвало да се обърнете към компетентната институция за обезщетения в натура и да се снабдите със съответния преносим документ, удостоверяващ внесените здравни осигуровки във Франция (преди 1 май, от когато с прилага новия Регламент 883/2004, това беше Е формуляр 104), а сега е S041 който да представите в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния си адрес, за коригиране на здравноосигурителния Ви статус. Следва да имате предвид, че документът може да бъде изискан и служебно от НЗОК, което може да направите с писмено заявление до управителя на НЗОК, с което да бъде изискано удостоверение (формуляр S 041) за здравноосигурителните Ви периоди, придобити във Франция. ЕС/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2019-06-07 10:22:00 |
Здравейте,
Може ли българска фирма, сключила трудов договор с чужденец от трета страна, след получено единно разрешение за пребибаване и работа, в което са описани множество обекти на работодателя, както и "други обекти на работодателя", да го командирова в рамките на ЕС на основание чл. 121а от КТ? |
Евелина Авдеева |
Уважаема г-жо Авдеева,
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. С оглед на изложените данни в запитването предполагаме, че по трудовото правоотношение между работодателя и чужденеца – гражданин на трета държава се прилага КТ. По правило работодателят има право да командирова работник или служител в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз съобразно изискванията на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Бихме искали да обърнем внимание, че за местни работодатели (по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност), наемащи чужденци – граждани на трети държави, съществуват специфични изисквания, свързани с достъпа до пазара на труда в Република България. В тази връзка бихте могли да зададете конкретен въпрос по отношение на правата и задълженията на местния работодател в рубриката „Свободно движение на работници, миграция и интеграция“.НС
|
|
| 2012-01-10 17:08:05 |
На 06.10.2011г. сам регистриран в НОИ и все още чакам. За колко време идва докомента У1 от германия |
Васил Дертлиев |
Уважаеми господин Дертлиев, Съгласно българското законодателство срокът за отговор или издаването на документи е обикновено 30-дневен, освен ако е предвиден специален по-дълъг или по-кратък срок. В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за безработица, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm Съгласно чл.3, т.4 от Регламент 987/2009 Доколкото е необходимо за прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, съответните институции незабавно препращат информацията и издават документите на заинтересованите лица без забавяне и във всички случаи в крайните срокове, предвидени от законодателството на съответната държава-членка. Поради това и срокът за издаване на формуляр U1 е определен в законодателството на немската страна, като към него трябва да добавите и необходимото време за пристигане на формуляра в Националния осигурителен институт. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-06-18 14:41:59 |
Здравейте! Съгласно гръцкото законодателство съм придобила право на пенсия в размер на 1100 лева, които ще ми се превеждат по банкова сметка в България. Въпросите ми са: 1. Трябва ли да декларирам пенсията си, като доход, в България? 2. Ще мога ли да ползвам здравните услуги в България, след като си получавам пенсията от Гърция? 3. Тъй като в България максималната пенсия е 750 лв., а аз получавам 1100 лв., ще дължа ли някакви данъци в България за разликата от 350 лв.? Благодаря предварително! |
Олга Панчева |
Уважаема госпожо Панчева,
За отговори на въпроси 1 и 3 следва да се обърнете към Националната агенция за приходите, а за отговор на втория Ви въпрос – към Националната здравноосигурителна каса.
ГЯ/ТПООУТ
|
|