| 2015-02-17 17:44:33 |
Здравейте ! Интересува ме какви документи трябва да има лице/чуждестранен гражданин,от държава в ЕС за сключване на ТД в България . |
М.Тодорова |
Уважаема госпожо Тодорова, Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса на труда, този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. С чл. 66, ал. 1 от КТ се регламентира, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение и др. Съгласно § 1, т. 10, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на КТ, "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1 от КТ включват за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа. За получаване на личен номер на чужденец следва да се обърнете към Националната агенция по приходите по адрес на пребиваване. СН/ |
Европейско и международно социално право |
| 2017-08-22 12:16:35 |
Здравейте!Работя в Германия с трудов договор.Съпругът ми е пенсионер с редовни здравни права в България.Той е с бъбречна недостатъчност и ходи 2 пъти в седмицата на хемодиализа.Ако остане да живее при мен има ли право на безплатна хемодиализа както е в България?
Хубав ден! |
Петранка Василева |
Уважаема госпожо Василева,
Съгласно чл. 25, пар. 1 във връзка с чл. 19 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, лице, получаващо пенсия съгласно законодателството на държава – членка на ЕС и имащо право на обезщетение в натура съгласно това законодателство, по време на престой в държава членка, различна от тази, в която пребивава, има право на обезщетения в натура, които са необходими по време на престоя им, като имат предвид същността на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя. Тези обезщетения се предоставят от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престой в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на осигурени към посоченото законодателство.
Следва да имате предвид обаче, че съгласно Решение № S3 на Административната комисия за социална сигурност, хемодиализата е в списъка с видовете лечения, за които се изисква, по практически причини, предварително съгласие между заинтересованото лице и институцията, която предоставя грижите, с оглед потвърждение, че въпросната институция ще проведе хемодиализата по време на престоя на съпруга Ви в Германия.
Съветваме Ви за повече информация да се обърнете към Националната здравнооосигурителна каса. НА
|
|
| 2011-12-08 09:03:50 |
От шест години работя в гърция на трудов договор и осигуровки. Сега моят работодател иска да ме съкрати с право да отида на трудовата борса с право на обезщетение. Имам ли право да се регистрирам в България в Бюрото по труда и да получавам обезщетение тук в Блъгария? Какъв е редът? |
калинка василева |
Уважаема госпожо Василева, Като държава-членка на Европейския съюз (ЕС), Република Гърция прилага Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, това в регламентът координиращ социалната сигурност на лица живеещи и/или работещи/или в няколко държави-членки на ЕС. Относно правото Ви на обезщетение за безработица, Вие ще имате право на обезщетение за безработица, ако през това време – има се предвид, времето на заетостта Ви в Република Гърция – сте била осигурявана съгласно гръцкото законодателство за риска безработица и отговаряте на условията на гръцкото законодателство за придобиване на право на това обезщетение. За да установите дали имате право на такова обезщетение, следва да се обърнете към съответната гръцка институция, която за паричните обезщетения по Регламент 883/2004, е отдел „Социално осигуряване” в Министерство на труда и социалното осигуряване. Ако отговаряте на условията на гръцкото законодателство за придобиване на право на обезщетения при безработица, ще имате право да запазите и да прехвърлите плащането на тези обезщетения при преместване в Република България при наличие на следните условия, установени в чл. 61 от Регламент 883/2004: а) Преди заминаването си от Република Гърция трябва да сте била регистрирана като лице, което търси работа и да сте била на разположение на службите по заетостта на компетентната държава (Република Гърция) най-малко в продължение на четири седмици, след като сте станала безработна. Въпреки това, компетентните служби или институции могат да Ви дадат разрешение за заминаване преди изтичането на този срок. б) Трябва да се регистрира като лице, което търси работа в службите по заетостта на всяка от държавите-членки, в които отивате (България и евентуално, други държави-членки на ЕС, в които искате да си търсите работа) и трябва да подлежите на организираната в тях контролна процедура. Това условие се счита за изпълнено за периода преди регистрация, ако се регистрирате в седемдневен срок от датата, на която сте престанала да бъдете на разположение на службите по заетостта на Република Гърция. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции. в) Правото на обезщетения важи за максимален срок от три месеца от датата, на която сте престанала да бъдете на разположение на службите по заетостта на Република Гърция при условие, че общата продължителност на обезщетенията не надвишава продължителността на срока, през който сте имала право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. Този тримесечен срок, може да бъде удължен от компетентните служби или институции максимум до 6 месеца. г) Обезщетението за безработица ще бъде определено съгласно гръцкото законодателство и ще бъде отпуснато от гръцката компетентна институция, като ще Ви бъде изплащано от нея директно на Вас в Република България, по Ваша банкова сметка. С други думи, ако имате право на обезщетение за безработица в Република Гърция, Вие ще трябва да се регистрирате в съответната местна служба по заетостта по местоживеенето Ви там и ще имате възможност да получавате това обезщетение извън Република Гърция (в Република България) за определен период – до 3 месеца, с възможност за удължаване до 6 месеца. За целта е необходимо отново да се регистрирате в компетентната институция по адреса Ви в Република България в седемдневен срок от датата, на която сте престанал да бъдете на разположение на службите по заетостта на Република Гърция. От 1 май 2010 г. регистрирането се осъществява посредством преносимите документи U-1, U-2 и U-3, които предварително ще изискате от компетентната институция по местоживеенето Ви в Република Гърция. |
Заетост и безработица |
| 2013-03-06 17:53:47 |
Как се определя размера на обещетението за безработица когато си работил в Кипар с осигоровки и вс. необходими документи подал си Е301 и се вращаш в родината си спазвш 7 дневния срок за записване в бурото по труда след това в НОИ.Прибрал си се в родината по свое желание не си бил сезонен работник а с 4 години стаж в кипар.Какав размер сте е обещет |
Надежда Димитрова |
Уважаеми г-н Великов, Въпросът за правото Ви да получавате обезщетения за безработица в държава-членка на ЕС след като сте работили в друга държава-членка се урежда понастоящем от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и неговия прилагащ Регламент № 987/09. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm При определени условия обезщетенията за безработица, придобити по кипърското законодателство, могат да бъдат получавани и в България. Условията за това са предвидени в чл. 64 от Р 883/04 и чл.55 от Р987/09 и са: - да сте регистриран като търсещ работа и да сте били на разположение на службите по заетостта в Кипър най-малко четири седмици след като сте станали безработен. Възможно е компетентните служби да ви дадат разрешение за заминаване и преди този срок. - преди заминаване да информирате съответната служба и да изисквате документ, удостоверяващ, че запазвате правото си на обезщетения и информиращ Ви за срока и обстоятелствата при които можете да запазите това право. - в седемдневен срок от заминаването трябва да се регистрирате в Дирекция „Бюро по труда” към Агенцията по заетостта в България, като лице, което търси работа, където ще бъдете информиран за задълженията си. В извънредни случаи и този срок може да бъде удължен от компетентните служби или институции. Дори да не успеете да представите съответния документ, българската институция трябва да се обърне към компетентната кипърска институция, за да получи необходимата информация, но това ще доведе до известно забавяне на плащането ви, с оглед на времето, необходимо за обмен на информация между двете институции. Конкретен срок в Регламентите не е предвиден. Ако изпълните тези условия, Вие бихте запазили правото на обезщетения след връщането Ви в България в общия случай за срок до 3 месеца, като по преценка на компетентната служба или институция той може да се удължи до 6 месеца. Този срок не може да надвишава срока за който сте имали право да получавате обезщетения за безработица по кипърското законодателство. Размерът на обезщетенията Ви се определя по същото законодателство от компетентната кипърска институция и се отпускат директно на Вас по банковата Ви сметка. |
Европейско и международно социално право |
| 2016-04-13 23:45:43 |
Здравейте
Каква процедурата за получаване на попълнен формуляр Е411 от социални грижи ,че дадено дете не е получавало детски надбавки последните 5 години в България.В момента живее и учи в Германия .Техните служби при ,които се служби ли ги изискват от нашите или гражданинът ,който ги подава трябва да ги осигури.
Благодаря предварително |
Мирослав Иванов |
Уважаеми господин Иванов,
Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в съответните държави-членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, във Вашия конкретен случай -семейни обезщетения се извършва изцяло по служебен път, чрез специални документи-СЕД-и (структурирани електронни документи), без да е необходимо лицата да пътуват или да понасят други финансови разходи във връзка с реализирането им. СЕД-и по принцип замениха Е-формулярите, но много държави-членки все още използват и Е формулярите, част от които е и Е 411, за който питате. По принцип процедурата за издаване на СЕД или Е-форма се стартира и провежда от институцията на държавата по пребиваване на лицето, което желае да получи съответните обезщетения. Компетентна институция в Република България за семейните обезщетения е Агенция за социално подпомагане. При всички положения германската институция трябва служебно да поиска издаването на Е 411 от България, като информацията, която е необходима на германската страна за факти, реализирани в България, може да получи по служебен път чрез съответните СЕД-и или Е-форми.
ЕС/ТПООУТ
|
|
| 2017-10-10 15:54:35 |
Здравейте, жена ми живее и работи в Испания. Предстои да роди през 02/2018, за което сме решили да се случи в България. По смисъла на регламентите : 883/04 и 987/09 разбирам, че трябва да се извърши сумиране на осигурителните периоди за да се определи паричното обезщетение. Защо в НОИ ми казват, че това е фиксирано на 350 лева на месец? |
Милан Петров |
Уважаеми господин Петров,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. Испания, касаещи ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009, уреждащ процедура по прилагането му. Посочените регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице е живяло и/или работило (легално) в няколко държави членки.
Основен принцип, залегнал в Регламент № 883/2004, е че във всеки един момент, лицата, попадащи в обхвата му, са подчинени на законодателството само на една държава членка. В общия случай, ако лице работи в една държава членка, за него се прилага законодателството на същата държава. В запитването си посочвате, че жена Ви живее и работи в Испания, т.е. спрямо нея е приложимо испанското осигурително законодателство. Важно е да се отбележи, че към датата на настъпване на риска бременност и раждане, тя трябва да бъде осигурено лице. В случай че при настъпване на риска, Испания е последната държава на заетост, то в този случай правото на жена Ви да получи обезщетение ще бъде определено съгласно предвиденото в испанското законодателство. Ако жена Ви придобие право на парично обезщетение за майчинство по испанското законодателство, тя ще има право да го получава на територията на всяка държава – членка на ЕС. Раждането на детето на територията на България няма да направи България компетентна за изплащане на обезщетението и няма да доведе до освобождаване на испанската компетентна институция от задължението да изплаща обезщетението съгласно своето национално законодателство и регламентите за координация на социалната сигурност в рамките на ЕС.
Повече информация за реда и условията за отпускане на парични обезщетения за майчинство по испанското законодателство, както и за техния размер, жена Ви би могла да получи от компетентната институция по местоживеене.
В обратната хипотеза, ако след завръщането в България, жена Ви започне работа и е осигурено лице съгласно българското законодателство, то правото на парично обезщетение за бременност и раждане ще бъде преценено съгласно предвиденото в това законодателство. Съгласно разпоредбите на чл. 48а и чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурената за този социален риск майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането, в случай че отговаря на изискването за осигурителен стаж. Тук ще намери приложение член 6 от Регламент 883/2004, който предвижда, че компетентната институция на държава членка, съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че при преценяване на правото ще бъдат взети и българските, и испанските периоди на осигуряване до достигане на изискуемия по закон размер. Удостоверяването на осигурителен стаж, придобит в друга държава членка, се извършва по служебен път, посредством т.нар. структурирани електронни документи, или посредством преносими документи.
По отношение изчисляването на размера на обезщетението за бременност и раждане, изплащани при спазване на разпоредбите на Регламент 883/2004 се прилага разпоредбата на чл. 21, пар. 2 от същия, според която компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход (какъвто е случаят по българското законодателство), или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство.
Предвид горното, при изчисляване на размера на обезщетението за бременност и раждане, когато компетентна държава е България, а компетентна институция – НОИ, и се прилага българското законодателство, среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 21, пар. 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при прилагането на разпоредбата на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване и изчисляване на размера на обезщетението се вземат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово или служебно правоотношение съгласно българското законодателство.
С други думи, ако жена Ви придобие право на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство размерът на обезщетението ще се изчислява на осн. чл.49 КСО във вр. чл.21, пар.2 и 4 от Регламент 883/2004 само върху среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеците осигуряване в България, предхождащи месеца на настъпване на временната неработостособност. НА
|
|
| 2012-10-10 14:40:25 |
Работих в Словашка фирма ,договора за работа подписах там но чрез сътрудничество от България .Съкратиха ме неправомерно и не ми платиха възнаграждението .Нито Българската нито Словашката Инспексии по труда не могат да разрешат проблема .Имам ли някакъв шанс за борба с тези хора ?Как да заведа иск срещу тях ? |
Никола чичков |
Уважаеми господин Чичков, Въпросът Ви не е от компетентността на ЕМСП. Ако сте работил в Словакия, вероятно сте били подчинен на словашкото законодателство и трябва да предявите иск, оспорващ законността на уволнението Ви, пред съответния словашки съд. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-10-27 18:04:19 |
Здравейте, В момента работя за Европейската Комисия в Брюксел и на 31.12.2014г. договрът ми изтича. Бихте ли ми казали : 1) какъв документ трябва да извадя и 2) къде трябва да го представя,за да ми се признае трудовия стаж в България. Това,което ми издават от Комисията е employment certificate с начална и крайна дата на заетост и длъжността ми. |
Александра Павлова |
Уважаема госпожо Павлова, В законодателството на Европейския съюз (ЕС), не се съдържа изрична разпоредба, която да задължава държавите-членки да признават трудов стаж, придобит на територията на други държави-членки. Но задължението за признаване може да се извлече по тълкувателен път от забраната за дискриминация на работниците-мигранти. Разпоредбата на член 39 от Договор за създаване на Европейската общност (ДЕО) гласи, че свободното движение на работници се гарантира в рамките на Съюза, което налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. Съгласно установената практика на Съда на Европейските общности, липсата на признаване на периоди на заетост, придобити на територията на други държави-членки, когато те имат значение за професионалното израстване и възнаграждението на лицата, представлява непряка дискриминация и нарушение на чл. 39 от Договор за създаване на Европейската общност. Задължението за зачитане като трудов стаж по българското трудово законодателство на периоди на работа в ЕС е предвидено в чл.351, ал.2 от КТ според който, трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Тази разпоредба е в сила и се прилага от 28 август 2010 г. За целта бяха направени и съответните изменения в чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), обн.ДВ, бр.11 от 05.02.2008 г. Съгласно нея, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. За трудов стаж се отчита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави. Работодателят следва да отчита като трудов стаж периодите на заетост, придобити във всички държави на ЕС от работници или служители – на работа, длъжност или професия, която е същата, със същия характер или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България. Коя работа се зачита за същата, със същия характер или сходна, следва да се определя от Вътрешните правила за работната заплата на съответния български работодател. Следователно, положеният от Вас трудовия стаж ще бъде зачетен от Вашият бъдещ български работодател. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-07-05 00:17:04 |
dobar den.gospoja yanakieva raboti 5 godini na nepalen raboten den vav francia,ot 2005 godina et pensionirana v balgaria.na osnova troudovia si stage vav francia ima pravo na dopalnitelno pensionno plachtane vav francia,neobhodimite postapki sa napraveni pred frenskia pensionen zastraxovatel,koito iziskva formouliar E205 udostoveriavacht osigouritelnite i periodi vav balgaria. Vapros sachtestvouva li takav evropeiski formouliar ,kam koia administratsia se otnasia.Blagodaria, v ochakvane na vachia otgovor |
yordanka yanakieva |
Уважаема госпожо Янакиева,
Е-205 –има за цел да установи осигурителната история на лицето. След като г-жа Янакиева е подала своето заявление за пенсия пред Осигурителния институт на Франция, този формуляр ще бъде изпратен в НОИ в България. Процедурата се движи служебно, само между осигурителните институции и тя е необременяваща за лицата. ЕС/ТПООУТ
|
|
| 2016-03-09 16:13:02 |
Здравейте,
Синът ми работи в Румъния и е осигурен съгласно тяхното законодателство. Въпросът ми е:
Има ли право на сключване и осигуряване на 4 часа по допълнителен трудов договор в България? Какви документи са необходими за признаване на трудовия стаж положен в Румъния след прекратяване на трудовите взаимоотношения и връщане в България ? |
Янка Джуфелкит |
Уважаема госпожо Джуфелкит,
Съгласно действащото българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), е предвидена възможност за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
За целта, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от НТКТС, лицето следва да подаде заявление до работодателя си, към което да приложи акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Представените документи следва да Ви бъдат върнати на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото му досие. Трудовият стаж, положен в друга държава, не се вписва в трудовата книжка.
Следва да се има предвид, че по отношение на изплащането на т.нар. „клас“ към трудовото възнаграждение се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, „на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“ и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя.
Що се отнася до възможността за сключване на допълнителен трудов договор за работа на 4 часа при друг работодател, съгласно разпоредбата на чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Видно от текста на разпоредбата, за да бъде сключен трудов договор за допълнителен труд по реда на посочената по-горе разпоредба, следва да е сключен основен индивидуален трудов договор по реда на българското законодателство. В случая на сина Ви такъв няма (договорът, по който той работи, е сключен по реда на румънското законодателство), поради което сме на мнение, че не е възможно полагането на допълнителен труд по смисъла на чл. 111 КТ. (ГЯ)
|
|